Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Ресторанта/16 години по късно/

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Съб Апр 19, 2014 1:53 am


Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Съб Апр 19, 2014 2:03 am

Стигнах ме до ресторанта и наистина бе хубаво и изискано място,е не прекалено но до сега не бях ходила на истински ресторант:
-Прекрасно!
Възкликнах,когато тя слезе от колата и я изчаках да се изравним и заедно да влезем:
-До сега не съм ходила на подобно място...
Влязох ме вътре и ни настаниха на една хубава маса с гледка,като ни донесоха менюто,на мен ми беше доста трудно да избера нещо,за това само го разгледах,цените тук бяха оле,ле Боже,с такива париможех ме с баба да се храним цял месец:
-Оу,чувала съм за филе миньон но до сега не съм знаела,колко струва или какво представлява...
Исках да избегна всички въпроси за дъвката,не исках още не прияности:
-Благодаря ти,че правиш всичко това за мен...
Исках да знае,че не съм не благодарна и съзнавах и на нея,колко и е трудно и щях да се опитам да се сближим,естествено нямаше да стане веднага но щях да се опитам.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Съб Апр 19, 2014 2:20 am

- Няма за какво да ми благодариш миличка. - Това беше просто обяд, не беше кой знае какво, макар че за нея сякаш беше като да е ударила джакпота.
- Поръчай си всичко, което ти се стори вкусно, но ако питаш мен, за десерт задължително си поръчай от това... - Посочих й любимия си десерт в листа с десертите и понеже моето колебание за поръчката главно се състоеше в това дали да пия бяло или червено вино, след като си избрах оставих менюто на масата.
Изчаках и Ваалет да си избере и повиках отново сервитьорката, като за себе си поръчах салата и червено вино. Ваалет се спря на нещо друго и се надявах да остане доволна от избора си.
- Ако тук ти харесва, може да идваме по-често... - И без това едва ли сега щях да започна да готвя, след като никога през живота си не го бях правила, но можеше да наема някой да го прави вместо мен, което пък отново ме подсещаше, че апартаментът ми е прекалено малък за още някой в него.
- Помисли ли върху предложението ми да си потърсим ново жилище? - Още не ми беше казала дали иска да се преместим или в моя апартамент й харесваше.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Съб Апр 19, 2014 2:34 am

Поръчах си нещо,което ми вдъхна доверие,а и с пиле не е възможно да сгрешиш,нямаше възможност. А,за десерта се доверих изцяло на нея,както и фреш,за да пия нещо. Бях забравила да и отговоря:
-Ами,твоя апартамент е прекрасен  но ми се иска да не спя в гостната,иска ми се,както Ема си има собствена стая и аз да си имам такава. Ако не е много нахално. Както ти решиш,на мен ми харесва но,ще е прекрасно да се събираме в къща,с баба редовно пиех ме на двора чай,приятно е да стоиш на  чист въздух далеч от шумотевиата на града,а и ако се преместим някъде,където е близо до Ема,ще мога по често да си ходим на гости.
И да се виждам по често с Алек,защото те живееха близо:
-Би  било хубаво,да излизаме по често,не че ще изоставя училище но ще е хубаво.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Съб Апр 19, 2014 2:42 am

Кимнах в знак на съгласие. Това ми беше достатъчно, за да разбера, че старият й начин на живот изобщо не се връзваше със сегашния и имаше неща, които й липсваха. Трябваше да се постарая много повече от това. Трябваше да й създам истински дом и да прекарвам повече време вкъщи с нея. Сега през повечето време и нощи дори не се прибирах.
- Тогава ще си потърсим къща... - Усмихна й се и я подканих да започва с яденето си, веднага щом ни сервираха обяда.
Аз не бях особено гладна, но въпреки това салатата беше лека и приятна и си похапвах с удоволствие от нея.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Съб Апр 19, 2014 2:59 am

Яденето беше суперско,не бях яла по хубави неща:
-По хубаво от тези ястия бяха само на баба...
Възкликнах аз,като продължавах да си хапвам:
-Ще ми разкажеш ли още за мама.
Исках да знам,още неща,знам че може да се чувства неприятно но баба разказваше съвсем други сторий по скоро детски и нищо повече. Избягваше темата за баща ми.
-Съжалявам,че те питам но разглеждам снимките и за да разбера,каква е била но снимките не ми дават отговори.
Сложих ръка на рамото си,като бях докоснала белега:
-Всички ти вярват много,ти си техния водач,баба казваше,че и мама са я слушали мислиш ли,че мога да бъда,като вас,да не съм...
Погленднмах в страни,да бъда срам.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Вто Апр 22, 2014 3:26 am

Поех дълбоко въздух и оставих чашата си на масата. Погледнах към Ваалет и не знаех какво точно да й кажа. Искаше да знае коя е, от къде идва и какво я очаква, но истината беше, че никой не можеше да й каже това. Въпреки това обаче разбирах, защо е толкова любопитна и едва ли щях да й кажа коя е, но поне можех да й помогна в търсенето.
- Нямам представа какво баба ти, ти е разказвала за... майка ти... за онази част от нея, която носиш в себе си... но знам, че за нея бе трудно да я приеме... - Трудно дори не беше меко казано. Нейната баба мразеше всичко свързано с върколаците и мисля, че причина за всичко това бе, смъртта на брат ми. След онази злощастна вечер, тя не искаше да говори или чува за върколаци, вампири и войните между тях. Опитваше се да държи настрана и дъщеря си, майката на Ваалет, но в крайна сметка не успя да я опази от това да се превърне във върколак. Опита се да опази и внучка си, държейки я далеч от мен и ето, че съдбата отново се бе намесила и противно на нейните желания, тя бе при мен.
- Истината е, че майка ти откри истинско семейство сред хората като нея, дори преди да се превърне във върколак... И вероятно щеше да е истински лидер ако... Ако все още беше сред нас... - Тя обаче нямаше тази възможност или поне не беше готова да стане водач, защото беше прекалено малка.
- Беше на твоите години когато се случи... Тази трансформация се случи точно по времето, в което разбрахме за теб... - Замълчах за миг и сведох поглед, след това отново погледнах към Ваалет.
- Не съм сигурна, че разбираш какво значи да се превърнеш във върколак... Не съм сигурна, че аз искам да ти се случи, но дали ще се случи или не, няма значение, защото ти винаги ще имаш любовта и подкрепата на всички нас... Ти си част от това семейство и произлизаш от най-могъщите сред нас... Твоят дядо, моят брат щеше да бъде наш водач, но след смъртта му, аз бях тази която пое тази отговорност. Днес, аз и ти сме последните останали от този род и... Всъщност ти си надеждата ми, че ще продължим да съществуваме и за в бъдеще... - Защото аз никога нямаше да имам деца и нямаше да мога да го направя.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Вто Апр 22, 2014 6:14 am

Погледнах към чинията,замислена за нещата. Всъщност с Елизабет си приличах,е да тя беше със съвсем друг характер от моя но въпреки това споделях ме една и съща тежка съдба,различна но тежка. И на нея всичко не и е било поднесено на тепсия.
Поклатих глава,защото ми беше трудно веднага да кажа нещо:
-Понякога се чувствам все едно не съм на мястото си...
Очите ми бяха пълни с блясъци,да до някъде ми се плачеше но не плачех:
-Чувала съм доста неща но истината е,че някой неща ме плашат,не се чувствам част от семейството,всички върколаци ме гледат с надежда,а аз не съм сигурна,че ставам за лидер или за каквото е и да било. Дори с едни мажуретки не мога да изляза на глава. А,ти си толкова смела,всяваща респект и не само заради това че си хибрид... Е,може и от части за това да е но те са те уважавали и преди това.
Всичко това не приличаше да съм аз:
-Ей какъв е шанса да нараня някой,аз дори муха не мога да убия.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Вто Апр 22, 2014 6:29 am

Сбръчках леко вежди и поклатих глава:
- Ваалет, това че съм хибрид не ме прави по-силна или по-свързана с тях. Точно обратното! - Бях техен водач, защото не съществуваше друг такъв и ако зависеше от мен, на Ваалет никога нямаше да й се налага да бъде такава и не просто защото ми харесваше да имам влас и останалите да разчитат на мен а просто защото не желаех животът й да става още по-объркан.
- Това е... - Не знаех как да й обясня за връзката която има между всички в глутницата и колко силна е тя и колко много ми липсва. Нямаше как да й обясня и избора именно аз да пожертвам себе си, за да запазят всички останали същността си.
- Никой не очаква нищо от теб, повярвай ми. Разбираш много погрешно всичко. Никой не очаква да нараниш някой. - Това беше последното което някой от нас е искал за себе си.
- Ако се случи... - Поех дъх. - Това ще промени живота ти завинаги. Ще ти донесе усещания които никога преди не си изпитвала, но също така и много болка, вина и сълзи и може би баба ти е била права за това, че не е искала за теб такъв живот. Независимо дали се превърнеш или не се, тези хора са твое семейство и те винаги ще бъдат до теб, без да искат или очакват нещо в замяна.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Вто Апр 22, 2014 6:50 am

-Звучи толкова просто и без отговорности...
Толкова дълго бях свикнала да бъда отговорна,да имам задължения,по скоро баба ми го беше наложила,а сега сякаш не трябваше да правя нищо. Не че ми е тежко но въпреки всичко ми е много странно,сякаш за първи път ми се даваше възможност да си бъда просто тинейджер.
-Не зная защо баба толкова упорито ми забраняваше да се виждам с теб. Може би,ако прекарвах ме повече време,щеше да ми е по лесно,тя не е особено словоохотлива...
Поднесоха второто,което беше наистина върховно,ухаеше божествено,като поех дълбоко от прекрасния аромат:
-Божествено мирише...
Опитах,малко горещо но иначе невероятно:
-Найстина се надявам никога да не се случи това с промяната...

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 12:37 am

Усмихнах се някак тъжно и замълчах. Не бях сигурна дали е по-добре ако се промени или просто си остане човек. От една страна да стане причина за смъртта на някой, можеше и да я съсипе. От друга това щеше да я направи много по-силна и щеше да я накара да се почувства принадлежаща към нещо.
- На мен също ми се искаше да прекарваме много повече време заедно. - Нямаше да споменавам, че доста често я наблюдавах от разстояние и следях какво се случва с живота й, защото исках да запазя тези подробности за себе си, а и едва ли тази информация щеше да промени нещо за нея.
- Знаеш ли, вкъщи имам някой неща, които ще ти помогнат да разбереш от къде произлизаш... - Имах книги, в които се разказваше за нашият клан и това какво място заема сред вълците. Описваха се страшно много истории и легенди. Всеки който прочетеше тези книги можеше да придобие по-голяма представа за света на един върколак и неговата глутница.
- Мислех да ги запазя за рождения ти ден, но ми се струва, че може да избързаме с подаръка. Това са книги писани, пазени и предавани от поколение на поколение... Много ценни и много полезни надявам се.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 1:04 am

-Наистина ли?
Не вярвах,че съществуват такива книги,да може би е глупаво но истината е,че мислех,че нещата се предават от уста на уста. Никога преди не бях чувала за книги или нещо подобно.
-Невероятно...
Искаше ми се да се почувствам истинска част от това семейство. Виж нямаше изгледи да не съм но като всяко младо момиче търсех своя,път своето място и своето предназначение. Това щеше да ми помогне,щях да разбера още неща,не само за майка ми,а и за прадедите ми,а това е още по прекрасно.
-Наистина,ще съм ти много благодарна,за този подарък...
Всъщност ми беше много приятно с Ема,и се питах защо не съм се сближила по рано с нея. Може би нещата,щяха да стоят по друг начин.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 1:21 am

Виждах блясъкът в очите и й знаех, че за нея това да разбере, колкото се може повече за произхода си значеше много и искрено се надявах тези истории да й помогнат, докоснат и може би малко окуражат, че не всичко е предначертано и че може да бъде която си пожелае, стига да го пожелае. Този блясък ми напомняше за онзи в очите на майка й.
- Разкажи ми повече за този рожден ден... - Реших, че ако говорим за нещо по-весело храната ще й се услади още повече. Пък и сега когато отговарях за нея, трябваше да съм по-внимателна къде и с кого излиза.
- Знам, че с Ема сте приятелки, но... - Сбръчках леко вежди и попитах подозрително.
- Баба ти позволяваше ли ти да оставаш с преспиване в дома й? - Не исках да съм прекалено ограничаваща, но и не желаех да допусна грешка и тя да не спи при Ема, а някъде другаде.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 1:52 am

-Разрешаваше ми защото познаваше Ема и я смяташе за прекрасно момиче. Тя идваше понякога да преспи при мен. Баба не беше строга по скоро консервативна така да се каже.
Елизабет ме караше да се чувствам добре с нея,освобождавах се лека полека в нейно присъствие и обяда ставаше все по приятен и по приятен:
-Ако е за Ема разрешаваше но едва ли,щеше да разреши да отида на купон където има момчета.
По бузите ми се появиха леки червенини,защо ли като кажех момче,се сещах само и единствено за Крис,той щеше да бъде на купона и можеше да имаме по голям шанс да си поговорим,е по голям от този който имах едва ли,щеше да има но на купона си мислех,че ще е по различно,надявах се де:
-Ема все още не е на ясно,какво иска да и е партито,има няколко идеи но общо взето сама,ще си го реши. Това си е нейния рожден ден,а и съм убедена,че ще е най-хубавия. Защото този път тя,ще си избере всичко.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 2:08 am

Повдигнах леко вежди и се подсмихнах недоверчиво:
- Сигурна ли си за това? - Познавах Ема, познавах и родителите й и се съмнявах, че всичко ще е по нейно желание.
- Клаус е... - Бързо спрях преди да кажа някоя глупост. Не биваше да говоря лоши неща пред нея, за бащата на най-добрата й приятелка. Пък и не мислех, че е чак толкова лош баща, колкото диктатор.
- Както и да е... - Поклатих леко глава и си допих виното.
- Харесала ли си й нещо? - Смених темата. - Може да й потърсим подарък, докато пазаруваме? - Предложих малко по-ентусиазирано отколкото всъщност се чувствах. Не ме биваше в избирането на подаръци, но се надявах Лети да няма този проблем, а и тя познаваше Ема много по-добре и вероятно знаеше какво обича и какво да й вземе.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 2:26 am

-Мисля,че този път да,или поне мисля,че не всичко биха контролирали...
Вдигнах рамене и аз не бях точно толкова убедена,какво ще стане,Ема най-добре познаваше родителите си но се надявах,тя да получи мечтаното парти. Тя наистина го заслужаваше,защото винаги е била невероятна,прилежна ученичка,добра и мила. Заслужаваше да получи един ден без правила и ден в който да се отпусне:
-А,за подарък на Ема не съм набелязала нещо конкретно обикновено ми хрумва преди рождения и ден или просто го намирам в някой магазин. Ще е прекрасно,ако днес намерим нещо но съм убедена,че ще търся онова специално нещо само за нея или то само,ще изникне.
Всъщност нямах идея,Алек винаги вдигаше летвата прекалено високо,а единствения явно,който не се притесняваше е Крис,който каквото и да купеше се харесваше,защото никой не очакваше нещо прекалено от него и въпреки това бяха стилни подаръци но едва ли го е мислил прекалено дълго,като мен:
-Тя е моята най-добра приятелка и заслужава най-прекрасния подарък...

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 2:38 am

Все по-често се улавях, че съм несигурна спрямо всяко едно нещо свързано с Ваалет. Сега изпитвах несигурност дори и за това колко добра идея е това тя да бъде чак толкова близка с дъщерята на Клаус. Страхувах се, че това може да й навлече неприятности и в същото време можеше да й спести много такива поради същата тази причина. Поех дъх, ужасно много ми се искаше да има някой с когото мога да поговоря за всички тези неща. Искаше ми се да има някой, който да ми каже как е най-правилно да постъпвам и какви съвети да й давам, но бях абсолютно сама в това и двете с нея трябваше да намерим начин да се справим.
- Убедена съм, че когато го видиш ще разбереш, че това е правилният подарък... - Усмихнах й се лекичко и пак си поех дълбоко въздух.
- Знаеш ли... - Прехапах леко долната си устна и само за миг се зачудих дали трябва да го казвам, но в крайна сметка го направих.
- Наистина се радвам, че се съгласи да останеш при мен. Аз... - Понякога се чувствах толкова самотна и сега сякаш това се бе променило.
- Ще направя всичко по силите си да не съжаляваш за това...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 3:17 am

Споделях ме наистина еднакви чувства но от една страна се страхувах,всички който обичах изчезваха от живота ми,не ми се искаше и Елизабет,да си тръгне точно тогава,когато се опознаваме,когато ставаме по близки. Искаше ми се да я прегърна наистина много но сега бях ме в ресторанта,а и ме беше малко срам:
-Мисля си,че всичко,ще е добре,надявам се да е така... Имам ти доверие...
Рядко се усмихвах така усмихвах се изкренно,защото вярвах,че тя наистина,ще се постарае,а и аз нямах намерение да и преча,не можех и въпреки това не бях свикнала на този лукс и въпреки,че исках да ходя по магазините и прочие,не вярвах,че ще имам цялата смелост да купувам толкова много дрехи,може би нещо съвсем малко.
-С теб ми е много пириятно и се надявам,че ще можем да прекарваме повече време заедно.
Всичко щеше да с една нова надежда,ново начало и нямах намерение абсолютно никакво да я спирам,да и преча,а и тя не показваше лошо държание.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 3:34 am

Протегнах ръка през масата и улових нейната, като съвсем лекичко я стиснах.
- Обещавам, че за напред ще прекарваме повече време заедно... - Трябваше да прекарвам повече време вкъщи с нея, защото сега тя бе най-важното нещо за мен и не желаех да съсипвам отношенията си с нея, както съсипвам всичко останало в живота си.
- А ти обещай, че ще ми кажеш когато започна да се превръщам в обсебваща. - Намигнах й шеговито и се засмях, но наистина имаше такава опасност. Често губех мярка и не заех граници, понякога дори влизах прекалено рязко и грубо в личното пространство, на останалите, но не желаех да бъда такава с нея.
Мислите ми бяха прекъснати от телефона, който иззвъня и се наложи да го извадя от чантата си, за да видя, че Кол ме търси, точно сега обаче не беше подходящ момент и затова бързо отказах разговора и настроих телефона на без звук, защото каквото и да искаше, можеше да почака.
- Извинявай... Няма да ни безпокоят повече. Това е нашият ден по женски и всичко останало може да почака. - И щеше да почака.

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 3:43 am

-Ако е нещо важно?
Не знаех кой я търси но можех да предполагам само за един единствен човек или създание и това е,гаджето и Кол. Тя,често оставаше при него и явно и звънеше. Да си призная не го харесвах много,до някаква степен се страхувах,че той може да ми отнеме Елизабет,да тя не е вещ,която може да бъде отнета и тя решаваше,съдбата си но не знаех,кое е по силно,обичта към смейството и мен или към него. Не,че щях да я накарам да избира но не ми се искаше Кол да е част от това. Телефона не спираше да звъни въпреки,че беше без звук,се виждаше как свети:
-Може наистина да е нещо важно...
Все пак казах,не ми се искаше да се разделяме но в града въпреки перфектното устройство се случваха малки неприятности сбивания и подобни неща,между върколаците,те бяха с чепати нерви и често просто излизаха извън контрол. Чуваха се слухове,а и баба и я предупреждаваше едно време да внимава.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Пон Апр 28, 2014 4:13 am

- Съмнявам се, но... - Въздъхнах тежко и я погледнах извинително. - Ще отнеме само минутка... - Май нямаше намерение да спре докато не отговоря и не разбирах защо просто не се справи с проблема, ако имаше изобщо такъв.
Изправих се от стола и се отдалечих малко, като вдигнах и попитах какво е толкова спешното, че не може да почака няколко часа. Бях го предупредила, че днес ще бъда с Лети и в момента не виждах да има нещо по-важно от това. Както и предположих не беше нищо важно, просто скучаеше и си мислеше, че с Лети може да отложим за друг ден пазаруването. Това което се случваше тук обаче, далеч не беше просто развлечение и глупаво пазаруване. Ние с нея започваме да се опознаваме и нямаше да прекратя това, защото на него му е скучно. Казах му, че ще се чуем по-късно и да не ми звъни повече, освен ако не е на живот и смърт и после затворих телефона.
Върнах се отново при Лети, която се бе заела вече с десерта. Тя ме погледна въпросително, а аз се усмихнах и казах:
- Нищо сериозно, което да изисква вниманието ми, в близките няколко часа... - По-късно вечерта, когато тя вече спи, щях да се измъкна и да отида при Кол, но за сега това тук, беше по-важно.
- Харесва ли ти десерта?

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Пон Апр 28, 2014 11:43 pm

Погледнах след нея,а после и към десерта,който тя предложи. Чувствах се много странно всичко това е нещо все едно бях извадена и поставена в тази ситуация. Но трябваше да свикна и да намеря мястото си,та аз бях тинейджерка,която  не беше на ясно с абсолютно всичко и във всичко намираше някаква лоша страна или обратното.
Щом се върна се усмихнах,тя не беше виновна,виждаше се,че се старае да бъде добра,да се грижи за мен,не биваше да я съдя прекалено. Тя наистина беше добра:
-Да много е вкусен...
Не лъжех избора и е прекрасен и наистина не съжалявах,макар че обичах плодови неща,никак не беше лошо:
-Мисля,че ще ми стане любим...
Искаше ми се да попитам нещо за Кол,дали щеше да отиде при него или нещо такова но не бях аз тази,която можеше да се меси в това,в нейните отношения но  исках да знам отговора на един въпрос:
-Като се преместим Кол,ще живее ли с нас?

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Вто Апр 29, 2014 12:03 am

Поклатих леко глава и без колебание отвърнах:
- Не, той си има свой дом където да живее... - Отношенията ми с Кол не бяха типични, както и всичко останало в живота ми и за тези 16 години нещата не се бяха променили по никакъв начин. Прекарвахме ужасно много време заедно и всъщност някъде дълбоко в себе си бях убедена, че съм влюбена и обичам този мъж, но потисках тези чувства, защото знаех прекрасно какво сме един за друг и не желаех да го отблъсквам от себе си с неясните си чувства към него. Беше ни добре заедно и това ми беше повече от достатъчно.
- Той... - Не знаех как точно да я попитам, но бях забелязала или по скоро доловила, че когато той е наоколо или пък заговорим за него, тя леко се напряга. Можеше и да си въобразявам, но мисля, че сега бе момента да разсея съмненията си.
- Притеснява ли те? - Доста глупаво прозвуча. - Имам предвид това, че с него сме... - По дяволите как можех да й обясня какво сме, след като аз самата нямах представа какво сме. Едва ли можех да използвам "приятелчета за секс" пред нея. - ... приятели?

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Ваалет on Вто Апр 29, 2014 12:35 am

-Не,не точно...
Поклатих глава,наистина не е моя работа или нещо подобно:
-Аз не желая да ти се меся...
Не исках и не трябваше да и задавам такъв въпрос,не ми се искаше да я отблъсна така или нещо подобно. Тя си избираше и не исках да влия с нещо:
-Просто Кол малко ме плаши...
Искаше ми се,да не и го казвам:
-Винаги съм се чувствала странно около вампири,родителите на Ема винаги са  ме плашили малко. Имам предвид те се държат добре но те са малко плашещи. Майката на Ема се държи много мило но нещо в мен просто не ме оставя да се държа спокойно около тях.
Не беше панически страх,а по скоро,като някакво чувство такова,странно.

Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Елизабет on Вто Апр 29, 2014 1:01 am

- Съвсем естествено е да се чувстваш по този начин. - Защото макар и да не се бе превърнала във върколак, тя носеше тези гени в себе си и това беше в природата й.
- Но те уверявам, че няма защо да се страхуваш нито от Кол, нито от родителите на Ема. - Те нямаше да я наранят, не и без някаква причина.
- Но това другото чувство, онова отвъд страха е нещо съвсем различно и предполагам, че то никога няма да те напусне и е много вероятно да се засили ако преминеш през трансформацията. - С годините аз се бях научила да не отдавам важност на това усещане, а след като една част от мен се превърна във вампир, съвсем спрях да го чувствам, но тя все още беше прекалено малка, за да може да контролира и свикне с чувствата и усещанията си или дори да си ги обясни.
- Кол не е чак толкова плашещ ако го опознаеш... Понякога дори може да бъде и забавен, но ако не се чувстваш комфортно около него, не е нужно да правиш опити в тази посока...

Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Ресторанта/16 години по късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите