Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 7:49 am

И след всичко Деймън беше в смъртта ми с мен , оценявах го , никой нямаше да му бъде приятно да ме гледа в момента. Изведнъж Елена беше в стаята.
- Елена ?
- Всичко е по твоя вина.
- Елена аз .. аз съжелявам.
- За теб нямам прошка , ти ме остави , превърна брат , зареди теб Катрин умря , отивай по дяволите. - стоях и гледах и след това нов прилив на болка разтърси тялото ми , после всичко пред очите ми се замъгли.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 8:04 am

Стефан отново започна да халюцинира,не можех да го гледам такъв.
- Елена ,я няма Стефан,съзнанието ти си прави шеги,поспи малко-тъкмо го казах и той се отпусна,уплаших се ,но още бе жив,просто спеше.Оставих го да си почине,като не се отделих от леглото му цялата нощ,не затворих и за миг очи,от страх,че като ги отворя,той ще си е отишъл...

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 4:05 am

Когато се събудих Деймън стоеше до леглото ми и гледаше нанякъде. Цяла нощ ли бе стоял тук ? Погледнах го и се изправих.
- Трябва да говоря с Елена. Искам да си взема сбогом с нея.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 4:13 am

Все пак след няколко часа реших да се върна при Стефан,сега не можех да бъда далеч от него.Не можех да го оставя в този момент сам с Деймън.Влязох в имението и го видях да лежи,дишаше тежко,пот бе избила по лицето му..коленичих до него
-Стефан ... обеща да не ме оставяш никога
Очите ми отново се наляха със сълзи,не можех да го гредам такъв

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 4:16 am

- Ще я потърся-казах и тъкмо взимах телефона,когато ,тя влетя,в стаята и коленичи до него.Беше толкова разстроена ,исках да я погаля,за да я успокоя,но щях да имам много време след това.Не исках дори да си го помислям,че щях да остана ,без брат.Плачеше ми се ,но сдържах сълзите си ,само от това се нуждаеше сега,още някой цивреш за него.Молех се ,да молех се за чудо.

by **Клаус** Вто Май 17, 2011 4:39 am

Бет усети нещо или по точно имаше нещо като видение. Появихме се пред вратата на Салваторе много бързо. Сега беше момента да си се погавря или по скоро да си се погрижа за себе си. Позвъних обърнах се към Бет и казах:
-Определено ще има цял живот да ми се реваншират...
Беше ме яд,че ме бяха прекъснали.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 17, 2011 4:52 am

Не ми хареса ,че Клаус така прекъсна любовната ни игра,но щяхме да имаме ,време и после.Сега беше важно,това от видението ми ,да не се случи.А и доколкото разбрах,ще има много полза за моя Клаус, така че щях да играя,тази игра.Позвънихме, отвори ни големия брат ,опита се да ни спре.
- Ние,сме тук за да ви помогнем,Клаус притежава лекарството-казах и влязохме пред изумения му поглед.

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 4:56 am

- Елена , Деймън ще е до теб и всичко ще е наред. - целунах я. След малко на вратата се позвъни , Клаус и някаква жена , от много рано всички бяха започнали дами правят погребение. Следващите им думи ме очудиха.
- Лекарство ? Но нали няма лекарство.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 4:59 am

- Не искам Деймън искам теб и няма да те пусна,няма да ме оставиш
Погледнах Деймън,не можеше да няма надежда,но и той явно се беше предал.Тогава на вратата се позвъни и в къщата влезе Краус и някаква жена,тя каза че има лекарство за Стефан,че ще помогне,но знаех че няма да е безплатно
-Какво искаш в замяна? - бях готова да му дам всичко,дори себе си само и само той да живее..

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 5:10 am

Елена да се прощаваше ,край,всичко беше свършило,не успях да го спася,тъкмо щях да изпочупя всичко от яд,когато на вратата се позвъни.Отворих и едва не паднах,като видях Клаус ,с една блондинка.Не исках да ги пусна,за какво бяха дошли,за да се радват,на мъката ни ?Но тогава жената каза,че има лек и той е в Клаус ,не им вярвах,но въпреки това ги пуснах,не можех да навредят повече,а току виж са и помогнали.

by **Клаус** Вто Май 17, 2011 5:22 am

Това беше хубаво но реших да бъда по креативен:
-Моята кръв,ще ти помогне да се излекуваш. Защото аз съм както вампир така и върколак. Но...
Тук имаше лека пауза:
-Но ще има условия след това.
Се приближих към Елена но гледах Бет,преминах с ръка по рамото на Елена:
-Права си има условия и то е винаги да ми се подчинявате на заповедите. Не като роби,ще имате повече свобода но когато ви потърся,ще желая желанията ми да бъдат изпълнени.
Гледах погледа и на двамата,който се бяха вперили в мен. Приближих се към Елена още малко и казах:
-Ужасно си сладка да знаеш...
Засмях се и се отдръпнах:
-Е,ще ми служите ли или да оставя още един Салваторе да умре.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 17, 2011 5:27 am

Клаус беше започнал,своята игра,но вампирът умираше, направих едно заклинание,за да го стабилизирам,докато той приключеше.наблюдавах всички в стаята и се засмях,можех да прочета ,страхът на Елена ,но също и нейната вина.Деймън също се чувстваше виновен,явно вампирът и човекът имаха какво да крият,колко хубаво.Щеше Клаус да научи,тайната им.Гледах право към нея и как я галеше,изпитах лека ревност,но само се усмихнах.

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 5:29 am

- Ако само аз ти платя дълга , съм съгласен. Но да подчиниш Елена или Деймън , не благодаря. Ако сделката не ти харесва , тръгни си. - знаех , че не съм в състояние да поставям условия , но не исках Елена и Деймън да са обречни зареди мен , сделка с Клаус си беше равна на сделка с дявола.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 5:36 am

Краус се доближи до мен ,искаше да му се подчиняваме,бях готова на всичко за Стефан,на абсолютно всичко..Но Стефан какво се опитваше да направи,не можеше да поставя условия,не и на Клаус.Знаех,че рискувам много и да беше ме малко страх,но заради него бях готова да дам живота си
-Моля те Стефан,става въпрос за живота ти и аз съм готова да направя всичко
Погледнах Деймън,той беше надеждата ми,ако той откажеше можеше да за губя Стефан, вярвах,че няма да позволи брат му да умре.След това се обърнах и към Клаус
- Съгласна съм

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 5:40 am

Това ,което поиска Клаус никак ,не ми хареса ,но това щеше да спаси Стефан.Той се опита ,да го накара,да премисли,но за го спрях,излязох напред и застанах до Елена.
- Не го слушай,какво говори,бълнува от треската,ако можеш да го излекуваш ,твой съм !-Казах твърдо,знаех колко много рискувам,но не можех да изгубя брат си ,за нищо на света.

by **Клаус** Вто Май 17, 2011 5:47 am

-Е,щом всички са съгласни това мение на бълнуващия не се приема,то е от героизъм...
Казах аз,като започнах да откопчавам ръкавела на ризата. Погледнах към Бет,толкова бе хубаво да ги виждам,как ми се молят.
-Всички сте съгласни да ми служите тогава е време и аз да изпълня онова което се изисква от другата страна.
Взех от бюрото един нож,като се приближих но преди да отрежа вените си казах:
-Спокойно мисля,че няма да боли...
Прерязах вената на ръката си,като казах:
-Пии...

by **Елизабет Блейд** Вто Май 17, 2011 5:53 am

Усмихнах се ,че всичко се развиваше по неговия план.Когато се поряза изтръпнах,но той ме погледна и ме се усмихна насърчително.Гледах ту двамата вампира,ту човешкото момиче ,щеше да му е от полза това ,което бях научила ,приближих се към него и му прошепнах на ухото,за това как братът и момичето ,лъжеха болния,това предизвика усмивка по устните му.Деймън явно чу,защото се хвърли върху мен,но аз само вдигнах ръката си и го спрях.
- Не съм ти в категорията момче,по добре се дръж прилично.-казах с усмивка.

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 5:55 am

Не беше честно. Започнах да пия от Клаус и наистина действаше , но те да му бъдат роби , това нямаше да бъде за дълго. щях да намеря начин да променя всичко и този път нещата да са в наша полза.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 5:59 am

Слава богу Деймън също се съгласи и Краус даде кръвта си на Стефан,бях радостна,но останах на мястото си,нямаше да рискувам да се откаже.Виждах как живота се връща в Стефан,но момичето явно бе разбрало какво е имало между мен и Деймън,гледаше ни странно,по-късно Деймън и се нахвърли.Хванах го за ръката и се обърнах към нея
-Не се намесвай в неща които не те засягат,обещах да се подчинявам на Клаус,но не и на теб...

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 6:07 am

Ядосах се и се хвърлих върху кучката,това което ставаше между мен и Елена ,не я засягаше,още по-малко да го казва на Клаус.Ами ако Стефан разбереше ,как щях да го погледна после ?Но тя ме спря,само с едно махване на ръката,вбесих се но не можех да направя нищо.Стефан си възвръщаше цвета на лицето,поне това беше добре.Елена ме хвана за ръката и ме сряза,не го очаквах от нея.
- Явно на всички ви преча,радвам се ,че малкото ми братче е по-добре-казах и се оттеглих,отидох да изпия,една бутилка с уиски,да полея случая.Стефан щеше да живее,Станах притежание на Клаус,Елена ми се сърдеше,ами Кат ,къде бе моето момиче,да ме успокои.

by **Клаус** Вто Май 17, 2011 6:15 am

След като дръпнах ръката си,облизах кръвта. Тя се затвори бързо,закачих отново ръкавела и станах. Беше ме ядосал Деймън,че се опита да посегне на Бет. Е тя беше силна така,че го пресече още в началото:
-Така сега смятам да ви оставям след,като вече ви имам..-лека пауза-след като свърших ме работата.
Тръгнах към входа като се обърнах и казах:
-Деймън,оцени това че си още жив,следващия път Бет няма да те пощади.
Махнах им и казах:
-Радвайте се,аз си отивам,да и чакайте да ви повикам.

by **Елизабет Блейд** Вто Май 17, 2011 6:19 am

Клаус се ядоса,но въпреки това спаси вампира,другият се махна тогава се обърнах към момичето.
- Много лесно мога да ти покажа,че ,мога да те подчиня,но няма да го направя,достатъчно ,че принадлежиш на Клаус-засмях се и тръгнах след него ,той хвана ръката ми,нямах търпение,да се махна от тук и да продължим започнатото.

by **Стефан** Вто Май 17, 2011 6:21 am

Изправих се , прегърнах Елена и отидохме при Деймън.
- Благодаря и на двама ви , но не знаете в какво се забъркахме туко що. Той каза , че сме негови , което значи че може да ни убие по всяко време.

by **Елена Гилбърт** Вто Май 17, 2011 6:24 am

Подяволите Деймън сега ли намерида се цупи,но преди да отидем при него се обърнах към нея
-Не ме е страх от теб!
После прегърнах Стефан и отидохме при Деймън,той както винаги се наливаше с уиски
-Благодаря ти,че се съгласи с условията на Клаус

by **Damon Salvatore** Вто Май 17, 2011 6:28 am

- Няма защо да ми благодарите и двамата-вече бях изпил половината бутилка.
- Направих това ,което трябва,без това на кой му пука какво ще стан се Деймън-казах иронично.Вдигнах рамене и продължих да пия.
- Радвайте се на любовта си влюбени гълъбчета и ме оставете да празнувам,отдавна не съм бил роб,на никого,това трябва да се полее стабилно.

by Sponsored content