Изкуственото езеро

by **.Ребека.** Чет Мар 31, 2011 6:36 am

Тук никога е нямало езеро преди,за да е по хубав парка преди 100 години се създава това езеро,за да краси парка и да събира гражданите на града. Едва на скоро има и нещо,като фонтан в средата и,пейки за отдих.

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 6:02 am

Стигнах леко залитайки до парка. Не съжелявах и го знаех , беше тъмно , но скоро щеше да изгрее слънцето.Седнах на една от пейките и се полюбувах на гледката , исках да запомня този свят с нещо красиво. След , което хвърлих пръстена си , слънцето се издигаше , това вече беше краят.

by **Damon Salvatore** Пон Май 23, 2011 7:28 am

Бързах колкото мога повече,какво си мислеше,този мой брат,беше ми обещал и беше нарушил обещанието си,но защо ? Обикновено,аз бях този който не си спазваше обещанията.Стигнах парка и езерото,точно на време.Слънцето се показваше вече над хоризонта.добре че не си беше метнал пръстена в езерото,взех го бързо и го издърпах ,към дърво което хвърляше дебела сянка.Ударих го в лицето,бях толкова бесен.
- Какво ,по дяволите си мислиш ,че правиш ?-Сложих му на сила,пръстена на ръката.
- Посмей,да го свалиш и Стефан,кълна се ,ще те спукам от бой,тук под сянката и ще се искаш да изгориш.

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 7:32 am

- Какво си ми станал ? Спасител ? Ти ли си новият супермен на града ? - погледнах го и се засмях.
- Какво правя ли ? Разчиствам ти пътя така ще можеш да си менкаш Елена и Катрин , мислеше , че няма да разбера ? Видях ви. - казах му и го блъснах силно.
- Не съм такъв идиот за какъвто ме мислиш.

by **Damon Salvatore** Пон Май 23, 2011 7:50 am

Погледнах го ,сега разбирах.
- Това с Елена ,беше грешка,признавам,че като е до мен,не мога да се контролирам,но тя е твоя Стефан и винаги ще бъде,тя не ме обича,за разлика от теб.Аз я прелъстих,цялата вина е моя,не я вини,но недей,за такава глупост,да си отнемаш живота.-погледнах го беше ми трудно,да го кажа,още повече изпълня.
- Няма да я доближавам Стефан,ще подтисна любовта си ,не цялата ще я дам на Катрин и на други жени,но повече няма да докосна Елена,прости ми кълна ти се.-Гледах го и бях толкова отчаян.
- В замяна искам само едно-той ме погледна.
- ще стоя далеч от Елена,няма дори да говоря с нея,но повече никога дори не си помисляй,да си отнемеш живота става ли ?-погледнах го с надежда.

by **Стефан** Пон Май 23, 2011 8:25 am

- Tи лъжеш и спри да се правиш , че ти пука. Знам , че ще вкараш Елена отново в леглото си , не ме лъжи ! Ти не може да обичаш само една , винаги ще има и друг. Елена ще те заобича както Катрин и всичко. - казах му го отново го блъснах.
- Но имам идея ще отърва всички от двама ни , правим само проблеми. - погледнах го , махнах пръстените ни и го блъснах на слънцето , заедно със себе си.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 4:58 am

Докато ,осъзная,какво всъщност ми казваше ,Стефан ,вече почувствах слънцето върху кожата си.Болката беше непоносима,но въпреки нея,аз можех да изпитвам единствено изгаряща омраза.Как можеше да ми го причини,след като исках,да го спася ?
- Много си жалък Стефан-изкрещях през болка.Красивото ми лице,се превръщаше в едно нищо,кожата ми се сбръчкваше и покриваше с червени мехури,усетих че пламвам,целия
- Проклет да си ,ако умрем-крещях,от болка и безсилен гняв.Още се борех,но надежда нямаше...А сигурната сянка,където тъмнината щеше да ме излекува,беше толкова далече...

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 5:26 am

Бях се събудила рано и реших да се разходя в парка. Пристигнах точно когато слънцето беше изгряло, времето беше приятно за разходка. След малко пред през погледа ми се разкри картина към която не можех да остана безразлична. Изписках когато видях Стефан и Деймън на слънчевата светлина без пръстени. Затичах се към тях и седнах на тревата.
-Какво сте направоли? - попитах ги разтревожено, докато търсех пръстените. Открих само един пръстен на тревата, нямах никокво време да мисля, всяка секунда беше важна. Сложих го на Деймън, защото беше по-зле, а Стефан го издърпах до едно дърво, където слънчевата светлина не можеше да го засегне.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 5:33 am

- Е ще умрем братко , съжелявам че ще те разочаровам. - горях , но не ми пукаше. Но после дойде Мередит , май така се казваше , завлече ме под някакво дърво и сложи пръстен на Деймън , тогава осъзнах какво направих.
- Съжелявам. - погледнах го. - Ти не трябваше да умираш с мен.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 5:46 am

Още щом се почувствах,по-добре и спрях,да треперя от болката,която можеше да ти отнеме дори гласа,все още не напълно възстановител се ,стигнах бързо до Стефан и Мередит.Нея я взех ,в прегръдките си и я целунах в устата,бях го правил и друг път,така,че тя не се възпротиви.След ,което ударих Стефан,в лицето,от където шурна кръв.
- ща за идиот си ,д ами причиниш това,а и на себе си ? Мер не беше открила пръстена му,но аз го открих и му го подхвърлих.
- Аз се опитах,да те спася и това ли ти беше отплатата,ти си нещастник Стефан,ненавиждам те.-Гледах го гневно,а нима нямах пълното право,на това,болеше ме толкова силно ,все още.

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 6:01 am

Прегърнах Деймън. След малко започна да вика на Стефан, а аз само стоях отстрани без да кажа каквото и да било. Само слушах как го обвиняваше за случилото се. Нямах представа какво се беше случило, но знаех, че можеше да има големи последствия.
-Спрете - казах им.
-Това ли е нещото , което можете да направите заедно, като братя? - попитах ги след това.
-Да се карате и евентуално да умрете заедно. А дали си струва, помислете и над това - казах накрая. Не знаех причината, но едва ли беше толкова сериозна че да оправдае действията.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 6:06 am

- Не мога да наричам този човек брат , вече не. Смяташ ли това , че спи с приятелката ми за малка причина ? - погледнах я след което отново върнах погледа си на Деймън , ударих го силно.
- Какво ще ми направиш , а ? Защо постояно ме спасяваш , намери се друг на когото да се подиграваш в лицето и да унижаваш. - ударих го отново.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 6:14 am

Стефан,не се даваше.
- Е така те искам братле,жалко че само ,за противник съм ти аз.-Нанесох му толкова силен удар,че изхвърча и се удари в дървото,докато не се осъзнал,бях при него и бях хванал косата му и блъсках,главата му до кръв,в ствола на дървото.
- Набий си го в тъпата кратуна,пука ми за теб и защото е така,се отказвам от Елена,в твоя полза,тя както виждам,ще е много щастлива,мога да усетя мириса ѝ,по теб,нима стана от моето легло,за да дойде в твоето ?-бях брутален,но исках да го боли,поне малко,колкото мен ме болеше.кой сега беше егоиста,аз се отказвах,от жената която обичам,добре де една от жените,но това нямаше значение,а той как ми се отплащаше,като се опита,да ме убие и да се самоубие.

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 6:25 am

Боже, да се избият ли се опитваха. Изтичах до тях и хванах ръката на Деймън.
-Деймън! - казах му с по-висок тон.
-Недей, спри - добавих и го погледнах. Знаех, че можеше с леко движение да ме махне оттам, аз не бях никаква пречка за него, можеше и мен да ме запрати, както Стефан в някое дърво, без никакво усилие, но не можех да ги оставя да се избият взаимно.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 6:28 am

- Няма да се откажеш от Елена , знам го Деймън. Опитах се да ни убия , но не стана , а ти никога няма да успееш да поправиш стореното и накрая , когато всички разберат какъв си ще си останеш сам. Пука ли ти или това е само , за да не стане нещо и после Елена да обвинява теб ? - погледнах го , нямаше да го удрям повече.
- Но аз ще си тръгна оттук , бъди щастлив с всички , пожелавам ти го. Но аз и ти повече , няма да се видим и това всичко ще свърши до тук.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 6:55 am

Погледнах към Мередит,отново обхванах тънката ѝ талийка и я приближих до твърдото си тяло
- Не се меси сладуранке,не искам,по-погрешка да пострадаш -казах твърдо,но нежно,за да не я засегна.
- После ще ти обърна повече внимание,намигнах ѝ.Обърнах се към Стефан,да се смеех ли или да плачех ?
- О я стига си ме изкарвал,черната овца,ти също доказа може и да гнил плод,дори повече от мене.Казваш ,че обичаш Елена и ми я отстъпваш,ти си луд.Аз знам,че тя обича теб и понеже аз я обичам,искам тя да е щастлива.Твоето не е любов Стефан,а бягане от отговорност.

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 7:01 am

-Само не вършете глупости - казах тихо. Дръпнах се настрани, сякаш се повлиях от думите му и седнах до едно дърво, като от време на време им хвърлях по един поглед. Какво ли щеше да стане ако бяха умряли.. бързо прогоних тези мисли от главата си и се загледах в слънцето с премрежен от ярките лъчи поглед. Толкова приятно за нас хората, но толкова коварно за вампирите.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 7:07 am

- Ето браво ти си призна , обичаш я Деймън , а за да спи с теб , значи има чувства към теб , което значи , че има един излишен , който съм аз. Защо съм ти тук ? Просто ме остави да правя това , което искам. Разбрах , че няма да променя нищо , но още не мога да разбера само едно , но и то си има някаква егоистинча причина. - погледнах към онова момиче.
- Благодаря ти , че ни спаси. - усмихнах се , след което хванах Деймън и го ударих силно в дървото.
- Накрая ти ще бъдеш пострадалият , вече не ми се меси.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 7:13 am

- Разбира се,че я обичам,колко пъти,до сега го казах,но също искам ,да е щастлива,това е истинската любов Стефан и го правя,само заради теб,но ти явно,не можех да разбереш ,толкова ли е трудно, не знам ?- Погледнах Мередит,сладката тъмнокоска,не трябваше да става свидетел,на нашата свада цупеше чувствените устни,с което сякаш ме предизвикваше и точно докато я гледах,той се възползва,от разсейването ми и отново ме удари.Изправих се бързо и се стрелнах към него,като го гепих за гушата и го дигнах,на 50 см. от земята.
- Стефан,май,забравяш,кой е по-силния ? Трябва ли да ти напомням-присвих очите си-но го пуснах.

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 7:21 am

Не исках да ставам свидетелка на това, то просто не беше правилно откъдето и да погледне човек. Те бяха братя, а бяха един срещу друг. На нямаше да се намесвам, аз бях просто едно човешко момиче и каквото и да направих, за да ги разтърва те продължиха. Накрая не ми остана нищо друго освен да изчакам докато не спрат да се бият. Само ги наблюдавах с недоволен поглед.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 7:26 am

- Не ти не правиш нищо , освен ако нямаш изгоди от него. Така Елена ще е с мен и ще може да ме мамите докато ме няма. - когато ме пусна го погледнах и се засмях.
- Днес обаче си сбъркал. - хванах го за гушата го блъснах отново в дървото , счупих един клон и го забодах в корема му.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 7:34 am

Грешиш,като ти казвам,че ще ти я оставя,значи че ще е само твоя !-извиках Но точно тогава болка и изненада се изписаха на лицето ми.
- Глупак,само изфучах думите си.Бързо колът от корема ми ,беше в ръцете ми и го забих близо до сърцето му.
- Трябва само,да натисна и ти скъпо ми братче,ще си история,но няма да го направя-отдръпнах се и го извадих.
- Докога ще продължаваме това,накрая,ще се убием-засмях и погледнах към ,Мер,която гледаше уплашено.
- Н есе тревожи сладка,ние сме вампири,можем,да издържим това,отново ѝ намигнах,предпочитах,да свалям дрехите ѝ и да се наслаждавам на сметановата ѝ кожа,вместо да се биех,с този своя неразумен брат.

by **Мередит Сулез** Вто Май 24, 2011 7:41 am

Скочих моментално на крака, когато Стефан заби кол в корема на Деймън, а после и той направи същото.
-Дори и да може да го издържите, не означава че трябва да го правите - казах му. Първоначалните ми мисли, че просто ще се сбият, бяха далечни от истината.

by **Стефан** Вто Май 24, 2011 7:46 am

Погледнах го , но той отвърна на удара прекалено бързо , изкрещях от болка , когато заби кола близо до сърцето ми , той пиеше човешка кръв всеки ден , докато аз не.Погледнах го , нямаше смисъл да говоря и да правя каквото и да е било.
- Сбогом Деймън. - казах и изчезнах.

by **Damon Salvatore** Вто Май 24, 2011 7:59 am

- Глупак- изкрещях,срещу праха който остави,защо трябваше да е така твърдоглав.Беше ми брат и по дяволите,беше ме грижа за него,повече от колкото си признавах.Седнах и се облегнах на дървото,раната на корема ми ,беше напълно заличена,все едно никога не съм я имал,кожата ми също се беше изгладила.Тогава очите ми се срещнаха с тъмния поглед на Мередит,колко пъти ,я бях целувал,само аз си знаех,но това щеше да е нещо ново.Изстрелях се с вампирска скорост и я грабнах в обятията си,целувките ми бяха опустошителни,оставях я без дъх,а ръцете ми щедро я изучаваха.Бях наранен и имах нужда да забравя,а тази прелестна сирена,щеше да ми помогне.Стига да го пожелаеше,но щях,да се постарая,да не може да ми откаже.Продължавах с целувките,като ставаха все по-интимни и дръзки.Щях да стопя съпротивата ѝ ако случайно окажеше такава,но не със сила.Щях да я подлудя,да си мисли,че ще умре,ако не ѝ принадлежа,поне за момента.

by Sponsored content

Изкуственото езеро

Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро

Re: Изкуственото езеро