Домът на Клаус, Катерина и Ема /16 години по-късно/

Бях попаднал в ситуация, която не си представях, че може да ми се случи. Лети наистина беше ужасно влюбена в мен и аз наистина й бях разбил сърцето. Мразех се заради това, че й го бях причинил.
Улових ръцете й които бе свила в малки юмручета и които продължаваха да ме налагат, за да ги спра. Не ми пречеше и не ме болеше от ударите й, спрях ги единствено, защото щеше да нарани повече себе си, отколкото мен с тях.
- Успокой се... - Казах спокойно, но тя продължаваше да се бунтува. Срещу себе си или мен, сигурно и тя не беше наясно точно. Може би заради себе си, защото осъзнаваше, че нямам вина, за това, че не споделям нейната дълбочина на чувствата.
- Стига Лети, ще се нараниш... - Все още спокойно казах, но вътрешно бях не по-малко ядосан от нея. Накрая не издържах и просто я принудих да престане, като я стиснах здраво за ръцете и я избутах назад, залепяйки я отново за врата. Разперих ръцете й настрани и тях също приковах там, а устните ми жадно се впиха в нейните. По друг начин нямаше как да я усмиря, а и исках да го направя през цялата вечер.

Всички изглеждаха толкова щастливи и доволни, танцуваха, смееха се и дори се обичаха. Бях заобиколена от хора, двойки, показващи без притеснение своята симпатия към останалите и да, беше тъжно, че аз може би никога нямаше да бъда като тях, но пък имах Алек и нищо, че не се целувахме и не се прегръщахме, тази вечер аз бях неговото момиче, а той моето момче и това трябваше да ми бъде достатъчно.
Песните се нижеха една след друга, бутилката на Алек ставаше все по-празна, а ние не спирахме да танцуваме. Даже по-освободено от всякога. Наистина сякаш бяхме забравили за всичко и просто се забавлявахме. Пеехме на висок глас, през повечето време фалшиво, но на кого му пукаше. Ние просто се забавлявахме.
По едно време Алек съвсем пощуря. Изпи на екс всичко останало в бутилката и я метна на земята, грабна ме на ръце и не беше истинско чудо, че паднахме в басейна, а не много преди него. Той беше изпил цялата бутилка, съвсем сам и все пак още се държеше на крака. Беше си направо геройство.
Изпищях когато цопнахме във водата и малко се нагълтах с вода, но за щастие за мен не беше толкова голям проблем, колкото за Алек, който продължи да ме изумява, защото изплува дори преди мен.
- Полудя ли... - Скастрих го уж сърдито, но не успях дълго да прикрия смеха си. Нищо, че най-вероятно обувките ми бяха съсипани, това беше най-хубавата част до момента. Загребах малко вода и я запратих към него.
- Съсипа ми роклята... - Казах през смях и пак го замерих с вода.

- Аз също...
Плановете ми не включваха нищо такова. Трябваше да стоя далеч от нея и това беше моето решение, което нямах никакво намерение да престъпвам, но сега предавах сам себе си. Тялото ми вземаше надмощие над разума и не можех повече да се съпротивлявам на желанието. По-силно беше от мен, толкова, че се предавах.
Устните ми безпощадно "разкъсваха" нейните, които се бяха зачервили от целувките ми. Едва си поемах дъх и единственото което исках е да се слея с нея. Това беше единственото ми избавление от мъките. Лети не се бореше вече, което ми позволи да пусна ръцете й и да спусна моите до талията й. Захванах от двете страни дантеленото й бельо и го разкъсах за секунда. Вече изгарях от желание и нетърпение да посетя влажната женственост. Споменът от последното ми пребиваване там се бе запечатал в мозъка ми, като най-хубавото нещо на света и исках да го повторя.
- Искам те толкова силно... - Пуснах разкъсания дантелен плат на земята и я повдигнах на ръце, поддържайки я под дупето. Лека като перце и невероятно страстна и красива, ми се виждаше в този миг. Исках я още сега, в този миг, без секунда да чакам повече.

Изглеждаше сериозен и нямаше какво друго да направя, освен да прекратя малката ни "борба" за надмощие, за по-късно. Осъзнавах, че не е в най-добрата си форма в момента и че бях допуснала грешка, за дето му позволих да пие толкова много.
Излязохме от басейна:
- Ела с мен... - Хванах ръката му и му позволих да използва тялото ми като упора, докато стигнем до стаята ми. И двамата бяхме мокри до кости и от нас се стичаше вода, но сега бях по-притеснена не за настилката на пода, а за него.
Стигнахме някак си до стаята ми и нищо, че беше целия мокър, го сложих да седне върху леглото ми.
- Нека да свалим тази риза... - Несръчно се опитвах да разкопчея малките копчета на ризата му. Бях ужасно притеснена и макар да не беше нищо такова, аз го събличах и не знаех как му изглежда от страни. Бях разкопчала и последното копче и мислех да издърпам ризата от раменете му, когато той постави ръце на талията ми и ме придърпа към себе си. Дъхът ми направо секна. Главата му се зарови на корема ми, малко под гърдите ми и усетих как си поема дълбоко въздух. Цялата настръхнах, но знаех, че нямам причина да го правя. Този жест не означаваше нищо.
- Добре ли си? - Попитах разтревожено и поставих ръка върху лицето му, леко го надигнах, за да ме погледне. Толкова ми се искаше да го целуна! Може би дори трябваше, защото едва ли утре щеше да си спомня нещо от всичко това. Можех да видя какво е чувството, но нямах смелост. Така слаба и несигурна се чувствах.

Да спирам ли? Та аз едва сега започвах! Нито имах желание, нито бях в състояние да спра. Чувствах се повече от удивително да съм в нея и щях да си остана още дълго време там.
- Няма... - Отвърнах й аз и преплетох пръсти в косата й, издърпах главата й още малко по-назад и пред мен се разкри сладкото й вратле, в което зарових глава и обсипах с целувки. Ухаеше божествено. Този аромат замъгляваше съвсем съзнанието ми. Побъркваше ме до лудост!
- Не мога да спра... - Това беше най-точната дума. Не мога! Не можех да се боря с желанието си да я имам. Тя беше сякаш създадена за мен, създадена с точно тази цел, да задоволи всеки мой порок. Въплащение на похот и грях, тя задоволяваше жаждата на тялото ми, към тези зависимости. Исках да я притежавам цялата!
- Не искам да спря... - Крачетата й се затегнаха още повече около кръста ми. Моите набези в тялото й, й харесваха почти толкова, колкото на мен ми харесваха. Приемаше ме гореща и влажна, изгаряща за мен и никой друг.

Много говореше, затова запуших устните й с целувка. Не, че ми пречеше да говори, но всичко което казваше го усещах по тялото й и вече го знаех. Тя се разтапяше в ръцете ми, всеки мой допир до нея, всеки мой тласък в нея, всяка моя целувка, всичко това я изстрелваше на върха и го усещах по начина, по който нежно потрепваше в ръцете ми. Разбирах го от лудия ритъм на сърцето й и това, че беше толкова неопитна, а в същото време така страстна в проявата на емоциите си, без да се щади Това ми беше и целта, исках да я направя щастлива, за да забрави за разбитото си сърце. По този начин и аз успявах да заглуша болката в гърдите си. Да съм с нея, лекуваше всички рани.
Движенията ми станаха още по-свободни и невъздържани. Въпреки, че не й беше за първи път, всичко това все още бе ново за нея, но по реакцията на тялото й разбирах, че дори и моята несдържаност й харесваше. Тя се разтваряше за мен и буквално се топеше в ръцете ми като кубче лед под жаркото слънце. И двамата изгаряхме еднакво един за друг. Аз дори не можех да се позная, покрай нея и не можех да повярвам, че някой може да ми действа така, но беше самата истина. Тя променяше всичките ми представи за желание и нужда. Нужда, която не можех да утоля с нищо друго освен със самата нея.

Лети направо ме побъркваше и изпадах в някакви състояния на крайности... Страст на ръба, която на моменти прекрачваше границата и ме караше да губя контрол над действията си. Късането на дрехите дори не влизаше в губенето на контрол, защото ако зависеше от мен щях да раздера всичко, за да се насладя на невероятното й тяло. С другата презрамка бях по-внимателен и успях да прокарам ръката й без да я скъсаме. Сега когато презрамките бяха свалени смъкнах надолу роклята, като тя цялата се събра на кръста й. Опитах да разкопчея и сутиена, но се оказа прекалено трудна задача, докато не осъзнах, че е с предно закопчаване. Това беше всъщност добре, защото с едно движение на пръстите й красивата й гръд се разкри пред мен. Избутах Лети назад и я приклещих към масата. В клопка се оказаха и ръцете й, които притисках с моите. Не можеше да избяга никъде. Държах я здраво, прониквах в нея здраво, а сега вече можех да направя удоволствието и за двама ни още по-голямо. Заиграх се с връхчетата на гърдите й. Езичето ми кръжеше около тях и ги караше да настръхват още повече. Толкова беше вкусна и сладка. ПОБЪРКВАШЕ МЕ да съм с нея и в нея!

Даже не осъзнах какво ще се случи, докато не се случи. Случи се толкова бързо и неочаквано, че в първия момент дори не успях да реагирам. После обаче, когато шока отмина и осъзнах, че това може би ще е единствената ми възможност да го целуна истински, взех решение и вместо да пропилявам шанса си, се възползвах изцяло от него. Желанието да споделя тази целувка, надделя над всички страхове вътре в мен и аз просто се отдадох на мига. Всичко в мен сякаш се преобърна, целият ми свят! През тялото ми все едно минаваше ток. Толкова наелектризиращо, непознато и удивително, че от страх да не приключи обвих лицето му с ръце и още по-пламенно отвърнах на целувката му.
Той беше пиян. Нищо от това което казваше и правеше не бе истинско и аз се възползвах по най-егоистичния възможен начин, но нямаше да си простя никога ако дори и в този миг се превърна в страхливката, която бях през цялото друго време. Искаше ми се поне за миг да повярвам в тази илюзия и да я изживея на сто процента.
Останали почти без дъх устните ни се отделиха, а погледите срещнаха. Не бях свалила ръце от лицето му. Не исках този миг да свършва никога:
- Съжалявам... - Съжалявах, че се възползвам от него. Това беше ужасно грешно и вероятно нямаше да ми го прости никога, че не съм го спряла, знаейки че е пиян и не знае какво прави, но беше по-силно от мен. Отново впих устните си в неговите и времето сякаш отново спря.

Мразех зависимостите. Целият бунт, всичко което ме водеше в живота и заради което се бунтувах бе именно заради свободата и правото ми да бъда себе си и да правя каквото пожелая. С Лети губех тази свобода и сякаш колкото по-силно се боря, толкова по-победен оставам. Нямах представа какво е това, дали любов или греховно първично привличане, но то ме стискаше здраво и не ме пускаше. За първи път се чувствах така слаб и безхарактерен, защото не можех да се преборя и върна контрола над тялото и ума си. На пръв път невинната Лети, олицетворението на всичко добро и наивно в този свят, сега си играеше с мен, държеше ме на къса каишка и спасение нямаше. Усещах се господар на себе си, само докато правехме това. Единственият момент, в който можех да контролирам аз нещата и всячески се опитвах да го покажа и на нея самата. Цялото това "подчинение", което изисквах и си печелех с всеки мой тласък в нея, с всяко мое докосване и всяка целувка, ме караше да се чувствам добре, но за кратко, защото после пак се превръщах в роб на нея! Не беше ли ирония? Аз "господаря" на света, подчинен на нея? Притежавах всичко което пожелая, по начина по който пожелая и все пак бях нищо, защото Тя притежаваше Мен!

Прехапвах нервно устни, за да не изръся някоя пълна глупост, която да провали всичко. Редно беше да го спра и ако има да се случва нещо, да се случи когато и двамата осъзнаваме какво вършим, но вече беше прекалено късно за мен да сложа край на всичко това и знаех какво ще се случи, ако си замълча, но по-важното беше, че исках да се случи. Исках да бъда с него дори и само един единствен път. Страхува се, че ще ме намрази на следващия ден и че нещата между нас никога няма да бъдат същите, ако тази вечер се случи нещо, но то се бе случило вече, а и аз нямаше да мога да живея нито ден повече криейки какво изпитвам към него. Нещата вече се бяха променили и или щяха да си дойдат на мястото или всичко щеше да бъде съсипано. Бях готова да поема този риск.
- Аз също Алек... - Не знаех за каква точно любов говори той, но моята ме убиваше всеки ден по малко. Това да крия и потискам толкова дълго тези чувства наистина ме убиваше, а сега когато си им бях позволила да изплуват на повърхността, нямаше нещо което можеше да ги спре. Те прозираха във всяка моя целувка и във всеки мой жест.
- Искам го... - Погледнах притеснено в очите му, когато той надигна главата си от врата ми и заби погледа си в моя. Гледаше ме така сякаш бе изненадан от желанието ми и не ми вярваше. Сигурно това беше момента, в който щеше да се опомни и да избяга.
- Искам теб... - Още по-несигурна и уплашена от реакцията му промълвих. - От много дълго време...
"Моля те, само не си тръгвай! Само не ме мрази!" - казвах си на ум, докато умирах от страх какво ще каже или направи, след това признание от моя страна.

Финалът беше епичен и разтърсващ, дори и бурното ни начало не беше достойно да се сравни с края. Този път беше дори по-хубаво от миналия. Вече го нямаше това мъчително внимание и всичко се случваше съвсем естествено. И двамата се водехме от инстинктите, а не от страховете си и затова беше така хубаво.
Когато всичко приключи много бавно и внимателно напуснах тялото й, макар все още да не ми се искаше да го правя, но тази маса, беше прекалено неудобна, за да остане върху нея. Вдигнах дънките си и ги закопчах набързо, а след това я взех на ръце. Огледах се за миг и щом забелязах голямото канапе не далеч от нас, я понесох натам и внимателно я поставих да легне. Вече не знаех какво да правя. Бях ужасно объркан, а след това което се беше случило преди малко, положението ми се усложняваше още повече, защото очевидно я исках, просто не можех да я имам по начина, по който тя си представя. От мен не ставаше материал за гадже и бях сигурен, че рано или късно всичко това ще ми омръзне и щях да я зарежа. Въпрос на време, но колкото повече надежди й давах, толкова по-наранена щеше да бъде след това.
На облегалката имаше някакво одеяло. Взех го и я завих. Не исках някой да влезе и да я види.
- Какво да правя с теб Лети? - Седнах на ръба и отместих кичурче коса от лицето й.

Нямах никаква представа какво се случва с мен и къде се бе скрил здравият ми разум. Това което бяхме на път да направим ме ужасяваше до смърт и дори нямах представа дали той ще помни нещо на сутринта. Имаше огромна вероятност, той да казва всички тези неща под влиянието на алкохола и нищо от това да не е истина. Точно в този момент обаче изобщо не ми пукаше дали ще помни или дали ме обича, просто исках да бъда с него. Даже не бях подозирала, че докосването му може да бъде толкова приятно. Възглавничките на пръстите му се движеха по бедрото ми и буквално, все едно прогаряха кожата ми. Потръпвах от вълнение и настръхвах цялата от удоволствие, обаче нямах никаква представа какво да правя. Не смеех дори да го докосна. Имах чувството, че ако се протегна и той ще изчезне завинаги или ще се събудя от този красив сън и дори и да се опитвам, няма да се върна отново тук.
Едната му ръка повдигна брадичката ми и устните му се впиха в моите, карайки ме да забравя за всичко останало. Искаше ми се да съм в състояние да кажа или направя нещо обаче бях толкова развълнувана и тръпнеща в очакване, че мозъкът ми отказваше да ми съдейства. Бях сигурна, че все нещо мога да направя, с което да му подскажа, че и аз го желая не по-малко. Опитах да се наместя по-удобно, но лекото ми размърдване доведе със себе си нов вид вълна от вълнение. Усетих колко гореща и топла е кожата му и ми се прииска да я докосна. Захванах яката на ризата му, която по-рано бях разкопчала и леко я издърпах назад. Докато я издърпвах и се опитвах да я сваля от него, неволно се докосвах до тялото му. Усещах всяко потрепване на мускулите му под пръстите си и беше толкова вълшебно. Усещах с всяка фибра на тялото си, силата която излъчваше неговото. Той преустанови целувките за миг и се отдръпна назад. Беше разбрал, че няма да успея да сваля тази риза без негова помощ и реши да ми спести това усилие. Ловко и за секунда изхлузи мокрия плат от раменете си, а аз като сякаш изпаднала в транс наблюдавах с страхопочитание изящните извивки на тялото му. Копнеех да ги докосна. Усетих някакъв болезнен спазъм ниско долу в стомаха и един тих стон се отрони от устните ми.

Ръката й се спусна по корема ми, което ме накара да се напрегна отново. Знаех много добре, какво се опитва да направи и странното беше, че й се получава, но аз имах съвсем различни планове, затова улових ръката й, спрях я, но не я отместих, задържах я там до където бе стигнала. После бавно завъртях глава настрани, за да я погледна. Беше притеснена и дори може би леко засрамена, несигурна, но в погледа й вече не откривах онази невинност, която така ме бе привлякла в началото. Мисля, че аз бях виновен за това. Аз й бях отнел невинността и по-рано тя ми беше дала ясно да разбера, че съм разбил сърцето й. Обикновено не ми пукаше, но съжалявах, че го бях причинил точно на нея. Не това ми беше целта и не това исках за нея.
- Много си красива... - Протегнах свободната си ръка и я поставих върху лицето й, придърпвайки го към себе си. Докоснах устните й със своите и леко издърпах ръката й която беше на корема ми. Завъртях се плавно и без да отделям устни от нейните, я повалих обратно на дивана, бавно заемайки мястото си върху нея. Беше наистина красива и всичко в нея ме предизвикваше.