Домът на Клаус

Живота се променяше с бясна скорост но единственото,което не се измени много е Клаус,може би съществената промяна в него е тази,че стана още по безкруполен,отмъстителен и зъл. Като цяло тези черти в неговия характер се засилваха но сега по скоро се държеше по лежерно и до някъде спокойно и все пак до колкото можеше да се каже,че той е спокоен...
Повечето дни прекараше в компанията на Ребека или на една или на повече от една кръвни банки,който убиваше накрая,а към по красивите имаше афинитет да повтаря. И това далеч не можеше да се каже любов,а по скоро животински нагон,дори обожание не беше,а по скоро много,ама много лека симпатия. Като към предмет който ти е нов и после,като ти омръзне го зарязваш без никога повече да не се сетиш за него.
Често стояха с Ребека и понеже до голяма степен намираха общ език с това да се драчат един между друг,като Клаус казваше нещо гадно,а тя не оставяше по назад и му отвръщаше със същото. До голяма степен двамата бяха една порода.
И днескашния ден не правеше особено голяма разлика,по скоро си е нещо обичайно като за делничен ден или всеки ден. Седяха в едно заведение,като пиеха скъпо шампанско,коментираха несъществени теми или по скоро Ребека говореше за нещо,което дълбоко не го засягаше но се поопита да си придаде вид че уж малко го интересува. Ребека се изправи привлечена от поредната си плячка,едно сексапилно барманче,като му стана ясно,че си е намерила вечеря стана и на него да си намери.
Проследи я с поглед,усмихна се дяволито с онази усмивка,която влудяваше,отпи от виното и след това каза:
-Бон Апети...
Ребека го погледна съркастично и на езика и явно беше останало нещо заядливо,докато за един кратък миг всичко не се преобърна с краката на горе. Оказа се прикована за стената,за части от секундата,сила която принадлежеше само на едно нещастно същество. Оказа се близко до тях,като се опита да го сграбчи за врата но го спря само това,че Ребека беше в ръцете му:
-Няма ли да поздравиш баща си?
Клаус просъска бясно през зъби,като определено никак не се радваше да го види,по скоро това будеше в него всякакви негативни чувства:
-Пусни я преди...
Реб едва си поемаше дъх той не и даваше право да каже каквото и да е било. Само че преди да се усети Клаус го нападна. Ожесточена борба в която нямаше да има победител и ако бяха хора до сега щяха да са се премазали от бой. Прикован за стената с кол близко до сърцето но не съвсем остана като пленник но в същност той не се оказа такъв,а неговата сестра. Не разбра на къде я отвежда,защото за момент губеше съзнание. Когато го върна отново събра сили и се измъкна.
Трябваше да намери Ребека преди нещо да и се е случило,макар че вече почки и се е случило най-лошото. Впрегна армията си от хибриди,който да я търсят но и я търсеше самия той. Не можеше да губи повече време,за това реши да намери проклетия Илайджа,той можеше да знае,къде се е покрил скапания им баща.
За тази цел трябваше да се върне в къщата си,която определено не му се нравеше но така или иначе се налагаше. Оказа се пред входната врата,когато долови нечий друг глас. В първия момент се усмихна,защото може би си имаше компания но щом се заслуша разбра нещо съвсем друго.
С невъобразима сила,бързина и ловкост се оказа там където бяха те.
-Остават още двама с който не си била от нашето семейство но може и на Ребека да налетиш.
Тя се опитваше да се измъкне но той я спря:
-Ти оставаш тук...
Погледна след това към брат си,като го гледаше с невъобразима омраза в момента,не по различен от този,който хвърляше на Катрин:
-Някой гениален ум е решил да събуди Майкъл...-това само по себе си носеше още проблеми-Отвлече Ребека и не мога да я открия,а трябва...
Поради много причини трябваше да я намери но те по късно.

-Какво каза?
Обърна се към нея подобно на кукла в хорор филм,струваше му се,че не дочува това,което в същност чу:
-Ти какво общо имаш с това?
Очите му се присвиха,като и се искаше да я убие но явно знаеше нещо,което той не знаеше и трябваше да научи:
-И ти си в една комбина с нея... Нещо сте намислили и двамата...
Илайджа се приближи към него,като се опита да го успокой но не чуваше нищо от думите и,само я стискаше здраво,като се стараеше да не и извива врата,защото ако го направеше скоро,щеше да я убие:
-Кажи нещастнице,какво знаеш,преди да съм ти изтръгнал езика!
Извика той и можеше да я убие,защото не се знаеше,колко на дълбоко е заровена неговата "любов",дали въобще съществуваше или е по скоро мит.

Мразеше някой да му казва,какво да направи,когато самия той искаше да направи всичко друго но не и това,което му казваха. И все пак я пусна но я мерна към другата стена,доста силно,ако беше човек,щеше да я заболи ужасно и може би да загуби съзнание но,като човек нямаше шанс,само я разтресе. Премина с ръка през устните погледна към нея,като от очите му строяха искрици на злоба:
-Не и вярвам,сигурен съм че тази знае нещо...
Обърна се бясно към Илайджа,като беше готов и на него да посегне:
-Най малко теб предполагах,че ще видя с нея...
Лъжеше,знаеше че тя е такава и ще омая всеки,който пожелае,не се беше поколебала на времето с баща и:
-Спала е с него,сигурно е негова лична курва,само се прави на невинна.
Отново се обърна към нея:
-Ако си намесена,ще те накарам дълбоко да съжаляваш и преди време те спасих но се кълна,че този път наистина,ще те убия.

-Че си курва...
Заяви го без да се церемони,малко му оставаше да прекрачи за секунди и без това малката стая и да и прекърши врата,като на малко пиле. Но не можеше и да се отрече,че малко ревнуваше,чувство което просто някак си не можеше да скрие от себе си:
-Дреме ми,ако ще да спиш с целия град. Ако знаеш нещо и не го казваш...
Нямаше смисъл от закани отново я прикова за стената. Единствения човек за когото му пукаше до голяма степен е Ребека и тя в момента беше в беда:
-Изпей всичко,преди да ти изтръгна сърцето. Илайджа вярва на всички но аз не ти вярвам пиленце и,ако не пропееш скоро,ще те прекърша,разбираш ли ме.
Отново се залови за нея,като я стисна направо за гърлото,още миг и щеше да я убие,виждаше как губи съзнание но я пусна преди Илайджа да се приближи.
-Ти няма да мърдаш от къщата,нямам време за теб. Илайджа тръгваш с мен да намерим Ребека.

-За какво по дяволите говориш?
Или беше забравил как се говори но не разбираше и думичка,от това което казва,тя и за това и окървавените тела на родителите и.
-Не ти определено си се побъркала през годините. До колкото аз знам родителите ти бяха живи преди векове...
Присви очите си,като малко бавно загря но явно имаше нещо,като намек към него,нещо да му връща,като чели но единствения на който трябваше да се връща беше тя и определено начина не беше да убива родителите и. Мразеше я искаше да я убие,да я накара да страда по същия начин по който и той на времето но родителите. Е,граница която определено не си струваше да прекрачва:
-Мислиш че съм убил родителите си ли?
Погледна към Илайджа и се засмя:
-Повярвай ми достатъчно те мразя и да признавам си,че обичам да те гледам как страдаш но определено през умът ми не е минавало да ги убивам,а ако имах това за цел,щеше да ги гледаш,как умират,а не вече да бъдат мъртви.
Това не е в негов стил да се покрие без да се знае,че е бил той. Почарк като сериен убиец,да гледа другите как страдат.

- О, сега ще отричаш така ли? - Попитах невярващо.
- Катерина! - Изкрещя Илайджа и ме стресна. - Не е момента за това... Кажи ми какво си направила? - Смекчи тона и се приближи към мен, а аз отстъпих назад.
- Няма да те нараня. - Още по-успокояващо каза той, а аз погледнах към Клаус. - Няма да позволя и на него... Просто ми кажи къде е Ребека, за да я взема и ще забравим за всичко това става ли? - Отново неговото добро и чисто сърце. Мислеше си, че може да поправи всичко, но грешеше. Клаус щеше да ме убие момента, в който намери Ребека.
- Нямам представа къде е... - Отвърнах аз.
- Катерина, моля те... - В очите му се четеше тъга и притеснение.
- Наистина не знам къде е... Аз... Просто открих Майкъл и...
- Какво? - Подкани ме търпеливо, усещайки колебанието ми.
- Освободих го, за да убие Клаус... Не съм искала да нарани теб или Ребека... - Изобщо не влизаше в сделката да взима нея или да я наранява.
- Казваш ми истината нали? - Кимнах с глава, а той се приближи и ме прегърна. - Добре, вярвам ти... - Целуна ме по челото, после хвана брадичката ми и ме погледна в очите. - Стой тук, докато се върнем. Всичко ще бъде наред. - Не, не ми въздействай моля те, крещях на ум. Той ще ме убие. Не, по-лошо ще ме кара да страдам докато не реши да ме убие.
- Къде е Майкъл? - Бях под въздействието му.
- Не знам... - Отговорих.
- Къде може да е? - Пак отвърнах същото и той ме пусна. Обърна се към Клаус. - Тя наистина не знае нищо... - Браво, ти си направо гений.
- Да вървим да намерим Ребека... - Каза му той. - Ще бъде тук когато се върнем... - Допълни той, виждайки желанието му да се справи с проблема (мен) още сега.

Само това,че Илайджа беше пред нея я спаси от бързата смърт и това,че все пак все още нещо криеше. Как въобще,можеше да и дойде тази гениална идея да пусне Майкъл на свобода при все всичко,че той никога не си поплюваше за нищо и би измамил всичко. Ако наистина нямаха връзка,щеше да се каже,че си приличат ужасно.
Искаше да каже нещо но думите му секнаха и само отвърна:
-Само да и се е случило най-лошото,най-лошото ще ти се случи на теб...
Последна окончателна заплаха и определено,ако Ребека умреше,щеше да плати с живота си заради глупостта да го освободи:
-Тръгвай не ме гледай...
Каза той и остави Илайджа да тръгне пред него,не знаеше от къде да почне но щеше да преобърне първо този град,а после всички следващи докато не я намери.

-Ще е добре,да и се обадиш,моята малко я сполетя бързата смърт,играчките на Катерина се понаправиха малко на интересни...
Това е съвсем друга история,която и той до някаква степен знаеше но сега имаше далеч по добри неща за разрешаване:
-Какво чакаш действай...
Мразеше да чака бездейно,още повече да чака чужди идеи да се случат:
-Къде се намира?
Присви очи,не можеше да повярва,какво слонско спокойствие имаше за справяне с нещата неговия брат. Точно обратното на това,което беше самия Клаус.

Това му изглеждаше смехотворно,да искаше да я нарани,да беше го правил,избиваше семейства но не и такива,към който таеше чувств,макар и минимални. Но това,щеше да си остане за него:
-Не съм длъжен да ти се обяснявам но честно да ти призная мислех,че са си умряли от старост.
Погледна към него:
-Пак ти казвам,аз искам да страда не да и отмъщавам. Ако го исках,щях да я вържа за един стол и да ги убия пред очите и.
Не искаше и нямаше да изпадне в подробности,защото не беше негов стил. Познаваше родителите и,и когато бяха влюбени много ги уважаваше. Заслепен от любов ли от какво но и след,като омразята покри сърцето му съвсем през ума му не е преминавало такова нещо.

-Мислех,че не може да си по сантиментален но явно съм се лъгал...
Толкова му се гадеше на моменти от брат му,че чак не е истина,как въобще му хрумваха толкова сантиментални ноти,който го отвращаваха. Искаше да я види как страда да си плати за всичко и да може би на моменти искаше да я убие но някъде много на дълбоко в него,някъде в дълбоките недра на съзнанието му или по скоро на предпологаемата му душа,тъеше някакви чувства:
-Обикаляш целия град или ми показваш забележителностите? Къде е тая проклета вещица,караш вече от 15 минути...
Избегна въпроса като направо я метна в девета глуха направо:
-Това е дело на някой подмолен тип...
Това отново доказваше,че ако ги бе убил,щеше да научи целия свят и на всеуслшание,че той ги е убил.

Просто се поусмихна,в знак на нещо,на поздрав или на каквото и да е било там. Истината е,че и на непознатата можеше да прекърви врата но реши,че мълчанието е по доброто решение. При все всичко,че е като бомба с закъснител,а още се туткаха и нищо не правеха дори да установят къде е:
-По бързо не може ли...
Процеди на брат си,като се усмихна отново половинчато на вещицата:
-Да добре,аз съм Клаус,добре запознах ме се,няма време за чай,той е по любезностите.
Посочи го за кратко и отново потропа с крак. Тази май беше една от най безполезните вещици. Неговата му вършеше работа,а щеше и онази Бони да им свърши работа стига да не... Май умря или нещо подобно? Всички добри вещици умираха точно,когато най много ти трябват.

Явно Катерина едва сега осъзнаваше,каква ужасно глупава грешка стори,като събуди Майкъл,толкова лоша,че не е истина колко в същност проблеми водеше след себе си. Нямаше начин в момента да убият Майкъл,можеха да го приспят за няколко години но смъртта му все още не бе напълно подготвена. Липсваше му оръжието с което да го убие.
Дори не го изчака да каже,каквото и да е било повече,а още повече той да каже нещо. Хвърли се направо в ожесточена битка с него,като от страни човек не би видял нищо но за вампирите то това беше ужасяваща битка. Майкъл го прати към една секция,като я натроши цялата,а по него се посипаха части от нея. Изскочи бързо,като отново го нападна в битката се включи и Илайджа,това беше достатъчно време,за да може Клаус да изкара камата от сестра си и с нея да пробия тялото на Майкъл.
Той се стовари в краката им,пулу мъртъв. Дишаше на пресекулки,цялото му тяло беше в рани,а тялото му се възстановяваше от пораженията:
-Трябваше да го скрия по добре...
Просъска той,като премина с ръка по устните си и отиде при Ребека,която бавно се връщаше в съзнание:
-Добре ли си?
Кимна с глава,не не беше никак добре но щеше да се оправи,когато той беше вече тук.

Ребека започна полека да се изправя,като гледаше към Клаус,който се опитваше да сигурен,че тя е добре. В момент нямаше време да мисли за Катрин и за нещо подобно,може би след малко. Наведе се взе Ребека,защото все още нямаше сили,като я занесе в нейната стая. върна се отново долу но щом мина вратата,прикова Катрин към стената,като я държеше за гърлото:
-Заслужаваш да умреш,за това което направи.
Просъска ядосано през зъби:
-Майкъл щеше да убие всички наред,заради твоята глупава грешка...
Тогава Илайджа го хвана за рамото но не чу частичка от думите,който изрече,сигурно е нещо от рода,че я обича все още:
-Искам да страдаш Катрин,от дъното на душата си искам да страдаш,да си платиш за всичко. Щеше да убиеш семейството ми,само защото си мислиш,че съм убил твоето. Кой ти го каза?
Не беше нужен отговор за това:
-Майкъл нали? Той ти го е казал... Повярвай ми скъпа,ако ги бях убил,щях да те вържа и да ги убивам един по един пред очите ти...