Re: Домът на Клаус

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 7:47 am

Всъщност нямаше думи, подходящи да опишат всички онези неща, които чувствах когато съм с нея. Просто сякаш на света съществуваше само и единствено тя и беше абсолютно достатъчна. Запълваше всичко. Тя беше моят въздух. Моето слънце. Водата в езерата, цветята в полетата... Тя просто беше всичко! Как можех да се изразя по друг начин. Докато сме заедно аз се чувствах така сякаш летя. Бях обичан и обичах. Нима имаше по-голямо вълшебство и щастие от това? Не мисля.
- Харесва ми. - Отвърнах аз и я придърпах отново на гърдите си.
- Не спирай... Искам да чуя цялата история. - Езикът не ми беше познат, което беше странно, защото си мислех, че познавам всички езици, но звучеше доста благозвучно, а нейният меден глас, го правеше още по-красив. Да, тя имаше и това качество, да превръща всяко нещо в красиво. Без значение дали това нещо беше просто дреха, която ще облече върху себе си или ще е дума, която ще изрече. Караше ме да се влюбвам постоянно отново и отново и все по-силно от предишния път.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 7:57 am

Как беше възможно да знае точно това? Толкова рано беше,никой не знаеше за това но щом го казваше с такава категоричност той не посмя да се осъмни,а и за него наистина нямаше значение,какво ще се роди,дали ще е момче или момиче,все щеше да го обича безкрайно.
Усмивката му подсказваше наистина,че се радва на чутото:
-От къде си сигурна любов?
Погали я нежно по бузата,като се загледа в очите и. Въпреки всичко и вярваше,нямаше значение наистина какво,ще се роди,цяло чудо беше,че е станал дори баща,от жената която обичаше,та какво още можеше да се желае:
-Вярвам ти Катерина...
Отдръпна се леко,като сложи ръка на корема и,като се усмихна:
-Аз имам една идея,ако си съгласна,аз съм съгласен,да я кръстим на майка ти. Всъщност си мислех,ако е момче да го кръстим на баща ти но ти имаш пълното право на мние.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 8:08 am

Бързо поклатих глава и казах:
- Не... - Родителите ми бяха мъртви и не исках да кръстя детето си на някой от тях, защото така всеки път щом я погледна щях да се сещам за тях, а аз си спомням само как ги държа мъртви в ръцете си.
- Дъщеря ми няма да носи името на никой от тях. - Освен това изобщо не бях мислила за имана. Толкова други неща не ми бяха ясни.
- Аз... - Зачудих се дали да говоря с него за това? И реших, че просто няма с кого друг, а имах нужда да го кажа на някой.
- Тя се появи в съня ми... И повярвай ми не беше все едно си я представям... Беше... Беше съвсем истинска и ми говореше... Нямам представа как се случи това... Нямам никаква представа какво още може да прави... Толкова съм объркана... И имам нужда от отговори, а в онези гримоари няма нищо... Абсолютно нищо за нея... Ами ако е смъртна и нещо й се случи... Ако се разболее или... Вещицата каза, че тялото ми я отхвърля... Ами ако докато се опитвам да я предпазя от всички останали я убия аз самата?

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 8:15 am

Изпя му цялата песен,гласа и нежно се извисяваше из стаята,като правеше мястото някак си още по магично,а това се оказа обикновена стая. Щом песента свърши трябваше да преведе края.
-Девойката трябвало да се омъжи но ден преди да го стори искала за последно да се види със своя рицър но той не дошъл и нейното сърце било разбито. На другия ден щом изгряло слънцето,трябвало да се омъжи. Тръгнала тъжна към олтара,обсипвалия я с цветя но се чувствала,като обречена. Изведнъж обаче се чул,конски тропот,някой я сграбчил и я вдигнал. Това бил рицаря,който дошъл за своята дама. Отвлякъл я от собствената и сватба и се отправили към цветните полета.
Понадигна се още малко,като му се усмихваше,погали гонежно по лицето,леко бе набола брадата му и го правеше още по мъжествен.
-Ти някога бил ли си рицър?
Попита го тя,като за нея той не бе просто рицар,а дори принц,крал дори. Нейния крал,който владееше нейното сърце.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 8:26 am

Въпросът и ме развесели и се засмях. През живота си съм бил много неща, но никога рицар.
- Не., никога не съм бил. - Отвърнах и аз и я целунах.
- Надявам се, че това няма да те накара да ме обичаш по-малко, защото виждам колко много харесваш историите за рицари и девойки в беда и принцеси... О, извинявай, ти самата си принцеса... - Пак се позасмях лекичко.
- Обикновено рицарите трябва да бъдат благословени от някой крал. Никога не съм живял толкова дълго на едно място, за да бъда помазан за рицар. А и когато не остаряваш е трудно да останеш на едно място за дълго време, без да започнат да се задават въпроси. Затова през времето, в което не съм бил сред семейството си, което между другото не е толкова много... Имам предвид, че почти през целият си живот съм бил заедно с Ребека и Никлаус. Брат ни Кол, той предпочиташе приключенията и е обикалял доста повече от мен. Опитвал се е да води по-различен начин на живот... Аз винаги съм държал на семейството си и съм бил с него. - В пътите когато не са ме затваряли в ковчег.
- През последните век два обаче, пътищата ни се разделиха, а сега ми се струва, че отново имаме възможност да ги съберем... - Погледнах към нея. - Всъщност съм доста обнадежден от тази вероятност.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 8:33 am

-Няма да се случи нищо от това,успокой се любов...
Обгърна лицето и с ръце,в момента прецияваше шока явно на всяка майка,която се страхуваше дали,ще е добра майка. Само,че той бе абсолютно сигурен,че щом изпитва този страх,щом се тревожи и притеснява,значи щеше да е прекрасна майка. А,той трябваше да е този,който да я успокоява и да не превръща всичко това в реалност:
-Ще се погрижим това да не се случи,ако трябва ще се храниш от мен по редовно,за да имате сили двете. Ще научим и още за това бебе и как да го опазим...
Впи устни в нейните,искаше да не плаче повече и да се тревожи но това е напълно невъзможно:
-Според мен съня ти е истински,тя е невероятно бебе и най вероятно сте свързани още повече. Казвали са,че всяка майка усеща какво ще бъде детето и още преди да се роди.
Напълно вероятно е това да се е случило,може да си комуникира с нея и по този начин,никой не предполагаше,че такова дете може да се роди,и всичко беше ново,така че напълно възможно беше,да си говорят по този начин:
-Дано успея да я видя и аз следващия път когато я сънуваш...

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 8:42 am

-Оу не,просто ми стана любопитно,ти за мен не си просто рицър,а направо един крал...
Може да се каже,че го каза доста палаво и игриво,дори сладко се засмя но щом тя беше кралица,той трябваше да е нейния крал. Дори изглеждаше на такъв,владееше с такава лекота,решаваше въпроси и проблеми.
-Обещавам да не казвам това на Клаус...
Знаеше,че това можеше да го ядоса,защото брат му имаше манията за това да е велик и всичко да е под негов контрол:
-Естествено,че ще успееш ти си на крачка да го сбъднеш дори. Клаус се съгласи да съди Кол,скоро ще се съберете всички.
Тогава се сети нещо:
-Дори така да се каже,ще имате ново попълнение.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 8:46 am

Прехапах нервно устните си и въздъхнах тежко.
- Наистина имам нужда от отговори... Знаеш... Поне малко повече яснота, защото наистина нямам представа какво означава всичко това... Цялата тази бременност, а сега и съня... Тя беше на около 5 или 6... Защо ще я виждам на точно тази възраст? Дали има някакъв знак в това? - Въпросите просто се сипеха един след друг и въпреки, че виждах как се опитва да ме спре, наистина не можех да замълча точно сега.
- В гримоарите пишеше, че децата на избраниците са полу хора, полу вампири... Но имаше част, в която се споменаваше за детето на последната такава... Мен... Пишеше, че ще е нещо много по-различно от това... - Той вече знаеше какво пише в гримоарите, нямаше нужда от тази информация, затова минах към същността, на това което ме тревожеше.
- Искам да кажа, че... Само една трета от нея всъщност ще е вампир... Ами ако това не е достатъчно, за да я запази завинаги... Имам предвид... Ако е вампир тя няма да може да расте, значи е повече човек и това значи, че може да умре... Ако не може да я превърнем във вампир, какво ще правим тогава?

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 8:54 am

- Какво всъщност знаеш за това бебе? - На главата ми бяха толкова много неща, че не знаех какво всъщност да мисля. Да бебето беше истински дар, но се тревожех, че не знаем нищо за него. Още снощи Ребека ме беше накарала да се замисля повече върху този въпрос.
- Просто не спирам да се чудя как е възможно. Да беше видяла Ребека, когато й казахме за бебето. Помисли си, че я лъжем. И не я виня, звучи толкова невъзможно, че дори и аз който чух как сърцето му бие, още не мога да повярвам, че е истина.
Тревожех се, че може да го загубим още преди да сме разбрали какво всъщност е.
- Не знам какво да мисля, наистина... - Казах угрижено и се загледах в тавана. Вече не се чудех защо брат ми и Катерина са откачили толкова много. Вероятно те не спираха да си задават въпроси за това бебе.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 9:08 am

-Няколко пъти каза,че нашето дете,ще обединяв всички раси. Ще бъде човек,вампир и дори върколак,заради мен.
Не знаеше дали това е добре но означаваше,че ще може да се контролира,ако приемеше образ след време:
-Ще разберем всичко но съм обеден,че няма да се случи нищо...
Определено трябваше да разберат още за това дете но сега не беше времето,точно сега,въпреки това:
-Знам това не ти харесва но ще кажа на Илайджа,да по притисне малко приятелката си,за още информация,да намери всичко по тази тема. Съгласна ли си?
Можеше да не се съгласи:
-Ако трябва,ще потърсим друга вещица,ако не си съгласна?

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 9:19 am

-Това бебе,е пророчество,което трябва да продължа. От това,което виждам,е че то ще се роди,ще е невероятно силно и ще е баланса между всички раси.
Надигна се леко:
-Всъщност съм сигурна,че когато се роди,никой няма да посмее да го докосне,не в този смисъл имам предвид,че не може да бъде убито. Ще носи вашата древна кръв. Ще порасне и,ще остане на една възраст. Не съм сигурна коя точно.
Понадигна се малко:
-Всъщност знам пола на детето отдавна но не желая да го казвам,всъщност исках да оставя това да го каже Катерина,защото тя сигурно вече знае.
Понадигна се още малко,като прикри леко гърдите си:
-Твърди се,че амазонките били силно привързани към децата си още преди да се родят,за това и първи те трябвало да кажат,какъв е пола на детето. Е,добре мъжките деца бивали убивани но това няма да се случи...
Поклати глава:
-Пазя тези тайни,защото когато,казах че е бремена,щяха да ме убият,каквото и да кажа,мислят че ги лъжа. Но това дете е силно и е нужно на света. Човешкото му се проявява в това,че ще бъде добро състрадателно и да ще мисли за по слабите но ще бъде силно и ще може да въздава правосъдие,дори наистина без сила. Както ние правихме и ще промени всички.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 9:20 am

Още щом забеляза негодуванието ми когато спомена за вещицата и моментално предложи друг вариант и по-добре, защото вече ми писваше да му повтарям едно и също. Нямах никакво доверие в тази глупачка и нямаше да разчитам на нея, що се отнася до дъщеря ми.
- Правилно, ще потърся друга вещица, която да знае повече... Всъщност си мислех, че може да направя нещо повече от това... В гримоарите се описва подробно за тези амазонки и къде са живели... Мисля, че мога да отида там... Да разпитам и може би да намеря някой който да знае повече, защото няма начин да разчитам на тази слабоумна идиотка да ми каже нещо повече.
Как изобщо можеше да вярва, че тя ще знае нещо повече. Беше пълен провал като вещица. Всъщност това беше най-бездарната вещица, която някога бях срещала.
- И още нещо, наистина спри да я споменаваш в мое присъствие... Не искам да чувам нищо повече за нея или от нея... Всъщност може да ми направиш услуга и да й забраниш да ми говори... Брат ти няма проблем с това да забранява разни неща на мен... Може да последваш примера му.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 9:33 am

-Добре това няма да е проблем.
Договорка или не,нямаше да позволи да се създават повече конфликти,а щом Катрин не харесваше тази,вещица щеше да немери друг,някоя към която Катрин криеше поне минимална симпари или поне малко доверие.
Държеше я нежно в обятията си,като се заслуша в ритъма на малкото момиченце:
-Все още ме изумява факта,че знаеш,че е момиче. Каза и че си я видяла на кого прилича? Надявам се на теб повече?
Погали я по брадичката,за да отрази нейната невероятна красота. Сиянието не си беше заминало:
-Опиши мия?

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 9:35 am

Погледнах я и и също се поизправих, защото не знаех какво точно да мисля сега. Звучеше ми като нещо добро, защо тогава майка ми ще иска да го убива?
- Ако си права и майка ми знае, че това дете ще бъде силно и справедливо, защо ще иска да го убива? Знам, че я мислиш за зла и наистина онова което направи е ужасно, но тя причини това зло, за да избави земята от нас... - Знаех, че е тук, за да убие всички ни, защото смяташе, че е създала най-голямото зло на земята и трябваше да поправи тази си грешка. Това го разбирах, останалото не.
- Не се ли предполага, че ще иска да го защити? Имам предвид бебето... - Ако убиеше Никлаус бебето също щеше да умре. Или имаше и друг начин то да живее без кръвта на брат ми.
- Мислиш ли, че има друг начин, това бебе да оцелее... Без кръвта на Никлаус? Да, знам, че вече ми каза, че само тя е достатъчно силна, но... - Може би не желаеше да го убива все още. Можеше да е намерила заклинание, с което да го държи жив, но без сили. Така щеше да може да взима кръвта му и да я дава на Катерина, докато бебето се роди и после да го убие, но това беше просто предположение и налудничава теория.
- Възможно ли е чрез магия да се създаде достатъчно силна кръв, че това бебе да живее?

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 10:02 am

-Не прекалено лоша е станала,майка ви не е същата. Вече трудно прави разлика между добро и зло. Така се получава,когато си на страната на черната магия. Тя иска да убие бебето,защото не вярва в баланса,не иска баланса иска всички да бъдат избити,да няма повече вампири.
Това беше цялата истина:
-Душите който погълна,не и дават мира,силата е прекалено голяма и губи истинския си разсъдък. Няма нищо общо с някогашната ви майка...
Пое много дълбоко дъх:
-Няма такова заклинание,дето може да получи само сила от древен хибрит. Ти си древен но не си хибрид,а хибрифите не са древни,като Калус. Може да живее от хибридна и древна кръв,както вампир от животинска. Трудно засища и не напълно,чувстваш се слаб,а не мисля,че е редно да го прави с детето. От друга стана няма да продължи толкова дълго,колкото продължава една човешка бременност,е няма да е ужасно кратка но ще се съкрати с поне три или четири месеца,няма да е нужно дълго да живее така. Проблема,е че сега не е пораснало много,но порасне ли,ще почне да и чупи костите и единтвената кръв,която ще облекчава всичко е само тази на Клаус.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 10:16 am

Звучеше малко стряскащо, всичко което казваше и не само за чупенето на костите, но и за майка ни, направо ме притесни. Ако беше загубила себе си, както Ан твърдеше, тогава нямаше никаква надежда, че ако говоря с нея, тя може да размисли и да се откаже от всичко това. Щеше да се наложи да я убием наистина. Ако Ан знаеше какво си мисля в момента сигурно щеше да ме намрази. Обаче някъде дълбоко в себе си, се надявах, че няма да се налага да убивам никой от тях. Все пак това бяха родителите ми и зли или не, те бяха моя кръв.
Поех си дълбоко въздух и погледнах към Ан. Наведох се леко към нея и я целунах, а после казах:
- Мисля, че трябва да тръгваме вече. - Не знам колко точно часа беше, но така или иначе се бяхме забавили достатъчно тук.

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 11:03 am

Надигна глава,за да погледне стения часовник,който все още не беше обяд бяха се забави само един час и половина което все още не правеше обяд. Но без това свършиха тук и нямаше още какво да се направи. Не,че не и се стоеше в къщи.
-Добре нека се прибираме,само ще облека нещо.
Изправи се,като отиде към шкафа и облече нещо,като свали полата,защото беше на Ребека,в замяна на нейната красив блуза изпра три прекрасни дизайнерски блузи,който се надяваше да и харесат,дори не бяха носени.
-Надявам се да и харесат,и да покрият,щетите за това,което стори.
Взе малките куфари,като остави големия на него,качиха ги в колата и вече можеха да потеглят за неговата къща. Обърна се към своята,като и се искаше да остане но истината е,че нямаше такъв шанс.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 11:14 am

- Не е нужно да й даваш нищо в замяна. - Дрехите бяха наистина най-малкият ни проблем сега, но щом държеше да й се реваншира нямах нищо против.
- Но съм сигурен, че много ще й харесат. - Казах все пак и й се усмихнах.
Почти веднага се върнахме в моята къща и паркирах колата на самата алея. Нямаше нужда да я прибирам в гаража, защото по-късно щяхме да пътуваме с нея.
Загасих двигателя и излязох от колата, като побързах да отида от страната на Ан и да й отворя врата, помагайки й да излезе. Хванах я за ръка и заедно тръгнахме към къщата. Всичко изглеждаше спокойно. Влязохме във всекидневната и тя се настани на едно от канапетата.
- Желаеш ли нещо за пиене? - Попитах.

by **Катерина** Пон Фев 17, 2014 2:49 am

Да я опиша ли? Та това просто не беше възможно.
- Тя... Прелестна е... Никога не съм виждала нещо толкова съвършено и изящно като нея... - Не преувеличавах, по скоро дори и това описание беше скромно.
- Има твоите очи... - Казах след като дълго се бях взирала в тях и леко се усмихнах защото харесвах очите му и се радвах, че тя има неговите очи.
- Мисля, че имате доста общи черти... - Плъзнах ръце по лицето му и въпреки, че бях запозната с всеки детайл от него, сега на ново се запознавах с особеностите му.
- Ако само я зърнеш... - Искаше ми се сам да може да я види, така щеше да разбере за какво говоря.

by **Клаус** Пон Фев 17, 2014 5:03 am

-Така ли?!
Попита той учудено,хареса му да чуе,че неговото момиченце,щеше да прилича на него. Струваше му се дори не реално. Мислеше,че повече ще прилича на Катерина,защото нейните черти бяха невероятно красиви,изящни дори. За него тя е най-красивата жена на света и имайки предвид,колко е красива майката,детето също щеше да е невероятно.
Отвърна и на нежността,като я погали по лицето,слезе по брадичката,като не откъсваше очи от нейните,който блестяха от щастие:
-Сигурен съм,че повече прилича на теб но ще има време да я видим...
След тези думи я целуна,като целувката наистина можеше да я изпълни с обич,защото това искаше да и покаже,нищо еротично и нищо вулгарно:
-Надявам се да я сънуваш скоро,за да мога да я видя и аз,ако ми позволиш? Няма да се меся в съня но искам да я видя...

by **Катерина** Пон Фев 17, 2014 5:18 am

Поех си дълбоко въздух и свих леко рамене.
- Надявам се, че ще ме посети отново... - Нямах представа как работи това с посещенията, но определено исках да я видя отново. Трябваше да я питам толкова много неща. Така и не бях я попитала как се чувства и дали има нужда от нещо.
- Това, че е възможно да го направи... - Божичко, та тя беше още съвсем малка, как имаше силата да го направи.
- Не знам... - Пак нервно захапах вътрешността на устните си и погледнах в страни.
- Просто се надявам, че е добре...

by **Клаус** Пон Фев 17, 2014 5:29 am

-Тя е добре и ще продължи да бъде добре...
Протегна ръката си към корема и,като го погали,все още не си личеше но чуваше прекрасното и сърце,което биеше толкова силно,че можеше да го углоши дори но му бе приятно да го чува. Знаеше,че е добре и ще живее:
-Да ти си майка не можеш да спреш да се притесняваш но сме заедно в това. Двамата,ще я пазим и ще се борим за нея.
Не биваше да бъде толкова нервна не е добре нито за нея нито за детето. Знаеше,че може да се овладее но и трябваше малко подкрепа:
-Тук ли искаш,да останеш или да се прибираме вътре. Поръчах доста храна не знаех,дали ще си гладна и,какво ще ти се яде,за това поръчах доста неща. Къде отиде големия ти глад?
Попита той с любопитство,защото си похапваше доста:
-Да не би да имаш нужда от моята кръв?

by **Катерина** Пон Фев 17, 2014 5:38 am

Сбръчках леко вежди, защото пак повдигаше въпроса са храната. Вече му бях казала, че не съм гладна, а и ме познаваше прекалено добре, ако искам или имам нужда от нещо, щях да се погрижа целия свят да разбере.
- Не, знам... Вече ти казах, не съм гладна... - Но мисълта за кръвта му малко ме развълнува. Може би нямах нужда от храна, защото преди по-малко от 24 часа бях пила от кръвта му и сега ми се искаше пак.
- Но... - Наклоних леко глава и се усмихнах многозначително. Отдръпнах се леко назад и го погледнах с един загадъчен поглед. Изобилието никога не ме е притеснявало, всъщност предпочитах го.
- Ти си примамливо блюдо...

by **Клаус** Пон Фев 17, 2014 5:49 am

-Нима?!
Въпроса е доста риторичен дори прекалено много,защото и него го заинтригува. Изпитваше някакъв вид дори възбуда,когато пиеше от него. Може и да не трябваше,защото тя трябваше да пие от него. Но и двете страни бяха доволни,така че имаше ли някакво значение.
Приближи се към ухото и,отмествайки косата и назад,за да прошепне нещо на ухото и:
-Да се качим горе...
Защо да не смесят приятното,с приятното... Но не и тук,не че се срамуваше но на вън където можеше да има много повече свидетели и слушатели.
В следващия миг я хвана и я понесе,като перце на горе към стаята,без никаква съпротива,да можеше да ходи но това е романтичен жест с който да я пренесе към леглото. Имаха няколко часа,който можеха да си отделят.
Щом влезе тръгна към спалнята,преминавайки по коридора.

by **Катерина** Пон Фев 17, 2014 5:56 am

Не си падах особено много по цялото това нещо с носенето на ръце. Просто не беше в мой стил. Не възразих обаче, защото щеше да е глупаво да му обяснявам, че си имам свои собствени крака и мога да ги използвам. Това беше някакъв вид жест, просто го приех без да казвам нищо по въпроса.
Клаус ме пренесе чак до самата стая... По точно до самото легло и ме постави върху него, а той се изправи до мен и аз пак се усмихнах:
- Мислех, че ти си блюдото... - Тогава защо се чувствах така сякаш той се готви да изконсумира мен, а не обратното.

by Sponsored content