Домът на Клаус

-Влизай любов...
Покани гостенката си да влезе. Доста голяма красавица,със секси тяло,облечено с готина рокля,руса коса и сини очи,малко приличаше на рускиня но не беше.
-Ела сигурно си гладна...
Сложи ръка през рамото и,като я опъти към залата където беше Катрин. Може би малко я задави,или поне така се надяваше да реагира. Искаше и се да я накара да се ядоса,да направи нещо. Макар че предполагаше,че ще го удари на непокизъм:
-Това е ъм... Как ти беше името?
Тя се обърна:
-Ема...
Поклати глава,май беше и малко пиян:
-Да това е Ема и тя е моето правило в списъка за съжителство. Сядай и хапвай любов...
Направи и знак,личеше си,че е доста подчинена но той не я взе за да не го слуша,а точно обратното:
-Вечерята мирише прекрасно....
Настани се на масата,като му поднесоха и на него една чиния.

-Не,ти отказа да делиш едно легло с мен,аз намерих момиче с което да споделя моето легло.
Усмихна се,отхапа една хапка с безупречно белите си зъби,като гледаше доволно. Може би бе успял да я ядоса,което е доста добре. А,дори и да не успее,поне се забавляваше доста:
-Ана... Опа сори Ема да...
Все още малко бе пиян или просто нарочно я бъркаше,за да се подиграе и с нея но горката просто се усмихваше:
-Ема няма нищо против това. Щом не ти пука,защо питаш,защо съм я докарал. До колкото знам в списъка не включва това да не си каня гости.
С нейните камъни по нейната глава:
-Аз не съм гладен,а три?
Обърна се към Ема която поклати глава,че не е:
-Готвачката ти е гадна прекалила е с подправките... Смятам да отида да "поспя",ти и твоето пространство си се гушкайте сами.

Дали защото бе пиян или още подобни неща но не асимилира думите и,нито една дума не стигна до него.
-Да да добре... Каквото и да е там...
Не му се спеше,толкова рано беше,за това просто реши да си вдигне малък купон. Вместо в стаята той отиде в хола,като си пусна музика,придърпа Виктори... Добре де Ема и се завихри един луд и дори секси танц:
-Ехе,теб е бивало в танците...
Завъртя я,като отново я придърпа към себе си. Музката беше доста силна,е не можеше да се чуе чак до 2 етаж но се чуваше,че се забавляват. Вампир можеше да разбере,какво става:
-Коя беше тази?
Попита тя,а той поклати:
-Ами... Не знам.... По скоро не мъчи главата си с това,приеми че е сестра ми...

След краткия купон,когато Клаус беше в друго настроение,тръгна към стаята си но по погрешка я объркаха със старата,където беше Катрин в момента:
-Опа,обърках ме... Стават такива грешки,особено когато ти укопират стаята без да споделят едно легло.
Маката бе пияна и се засмя нихилистично. Той хвана през кръста за да не падне и да се срути в краката му:
-Не тихо,на нея компания и прави само личното пространство...
Издърпа я:
-Я Ема пожелай на Катрин лека нощ...
Последва заповедта,а малко след нея и той и пожела лека нощ.

Погледна ту към тялото,ту към Катрин с един доста празен поглед,по скоро показващ това,че не му пука особено бе пиян и му бе нужно малко време да асимилира и приеме случващото се.
-А,да личното пространство...
Поклати глава и погледна към блондинката:
-Права си добра беше,похаби я и изцапа килима...
Толкова значеше това момиче за него и всяка следваща,а относно това дали,ще махне трупа,нямаше да се получи този номер. Засмя се и се подпря на пантата:
-В правилата не включваше мен като домакиня,съжалявам аз боклуци не чистя...
Тръгна,като остави трупа на момичето там където беше. Но някой премина по коридоря,някой от новите слуги в къщата,обърна се към него:
-Има тяло отърви се от него изгори го отзад в двора,а когато приключиш измий се и ще забравиш всичко.
Стигна скоро в стаята си,като свали сакото и отиде към банята,където си напълни една вана.

Ваната му се стори наистина доста приятна,а не бе кой знае какво,просто топла вода и малко каквото имаше там. Миришеше хубаво и беше скъпо,напълно се вписваше. Забави се,за да може и малко да му мине от алкохола и му мина в крайна сметка,още повече след един продължителен душ. Чу че някой влиза но мислеше,че е някой от плужеците в къщата,който си се тътреха по среднощите.
Щом излезе увил кърпа около кръста,с изненада установи,това че в леглото му имаше някой който не очакваше но желаеше,да бъде там,а това разбираше е Катерина. По премигна учудено,като се усмихна,от него все още капеше вода и се стичаха по тялото му,изглеждаше още по секси от колкото трябваше,носейки се приятен мъжки аромат от шампоана:
-Явно не съм,чел малките букви...
Гледаше я с палав поглед,как е наместила секси тялото си на леглото и лежеше така съвсем лежерно. Ужасно я харесваше и му идеше да я нападне още сега и нищо не му пречеше,щом тя така лесно му се предлагаше на тепсия. Приближи се към нея бавно и застана съвсем близо:
-Май твоята компания на име Лично Пространство,не се грижи добре за теб...

-Понякога ги следва...
До сега не я е виждал с този поглед,толкова спокойна и дори хрисима,някак си е като онази старата Катрин но в същност,разбра че винаги я е имала,просто сега имаше повече опит. Клау не е толкова лош,за колкото всички го мислеха,той можеше да бъде нежен и глантен не по зле от всеки мъж,дори и от брат си. Въпроса,е че повечето пъти просто не си заслужаваше но заради Катрин напълно си заслужаваше и трябваше да и покаже и тази страна.
Пръстите на ръцете му си играеха с нейните,като я повдигна и докосна бузата и,наведе се съвсем малко към нея:
-Радвам се,че реши да дойдеш при мен...
Нежно я дари с една целувка,нямаше помен от онази негова животинска страст,макар че го привличаше и я искаше,той имаше и такава страна от своя характер. Катрин се мръдна малко навътре към леглото и дой се настани до нея.
Да беше мокър но не на нейното легло,така че не се броеше,а ако не го искаше мокър то трябваше или да стане или да се примири.

Погледа му се рееше в една точка,сякаш гледаше на някъде но в същност не виждаше нищо,по скоро мислеше над нейните въпроси или над своите си неща,преплетени с нейните. Доближил устните си към главата и,като косите и нежно го галеха,усещаше прекрасния и аромат,който го опияняваше по добре от всеки алкохол или опият. Всъщност се отдаде на цялото това сещане на нея,да я държи в ръцете си,да докосва кожата и,както и да усеща... Всичко... Дори можеше да усети и любовта и,която някак не вярваше,че все още се крие в нея,че може да го обича:
-Понякога е неизбежно и ги следя,а понякога моя инат надделява и не им позволява да се проявят...
Всъщност не можеше да и обясни точния принцип,често се побъркваше и избухваше без дори да има причина,а понякога се ядосваше вътрешно и събираше толкова много но не показваше нито троха. Толкова странно,сякаш двете крайности или пълно перде или пълен с гняв:
-Това е истинско Катрин...
Надигна брадичката и с ръка,за да я целуне. Тази целувка и показваше,че е истинско,че не е никаква измама и,че я обича. Не не можеше да и го каже но можеше да го усети. Е,добре имаше страни методи да показва това но какво да се прави,всеки имаше различен характер и показваше по различен начин някой неща. Но в този жест имаше само обич и нищо друго.

Когато дълго време не си изпитвал такава подобна емоция и когато си мислиш,че не можеше да изпиташ такава любов,сякаш сърцето ти се превръща в камък и не вярваш,че някога може да изпита нещо подобно. Но се бе лъгал,защото усети всеки удар на сърцето си,как просто отекваше в цялото му тяло и го сгряваше. Дори го преизпълваше. Да чуе от нейните устни,това което сякаш се надяваше да чуе.
Всъщност и той я обичаше но му бе трудно да го признае,струваше му се и не до там мъжествено да и го казва,като можеше да и го покаже. Е,добре понякога не го биваше но щеше да се постарае. И въпреки това,щеше да каже нещо,което да не я накара да се почувства зле от споделеното и до голяма степен,да и подскаже,че има нещо споделено в тези емоции в тази любов:
-Мислиш си сигурно,че не изпитвам същото,което ти изпитваш към мен? Сигурно може и да си права но едно ще ти кажа,аз те обичам по моя си начин. Да,той не е лесен за разбиране,да той е сложен,граничеш с омразата. Но и двамата знаем,ако нещата бяха толкова лесни,явно на никой нямаше да му е толкова интересно.

Миг на блаженство,който просто трябваше да замълчиш,да го усетиш до край. Да му се насладиш. Любимата му жена лежеше в обятията му,докосваше я нежно и я галеше,като усещаше как тялото и се бе отпуснало. Личеше си,че не е напрегната,както преди,че се чувстваше добре,дори може би спокойна. До голяма степен точно това искаше,малко спокойствие,нейното и своето. Рядко блаженство но е хубаво.
Отдаде се напълно на момента,който му се предостави,дъхна от аромата на косите и,като отново се опияни.
Държеше в ръцете си уникална жена,жена която въпреки всичко,и това което беше,го обичаше и не беше спирала. Не знаеше,дали го заслужава,дали трябва но е радваше,че това е така.
Унасяше се но не в сън,а от сладкото и блажено спокоиствие:
-Харесва ми как си се погрижила за всичко...
Не знаеше,дали е нужно и иска да чуе одобрение но той просто го каза. Естествено,не им пречеше отново да се дразнят но сега,щяха да се държат добре.

Събуди се доста преди нея но въпреки всичко я остави да спи. Но не и преди да и се полюбува малко,още един миг блаженство. Изглеждаше на невинен ангел,чист неопетнен,толкова нежна,невероятна.
Завия с одеялото,да нямаше как да настине но навик,който му бе останал. Изправи се,като се облече и слезе долу,за да изкомандва на плужеците да сготвят нещо. Да се активират малко,преди Катрин да се е събудила. Нещо като изненада за нея.
След,като всичко бе готово нареди да наредят масата,точно в момента,който тя се бе събудила. Той вече на масата,като от ръката на една от момичетата се стичаше кръв в една кристална чаша.
-Добро утро любов...
Всичко ухаеше прекрасно,подредено,изискано дори,с ароматни цветя.Напълнил чашата си подаде на момичето една кърта и отпи от чашата:
-Надявам се не наруших днес някое от твоите златни правила...

Кротко започнаха,да и не можеше да повярва и някак изглеждаше доста не естествено дори ненормално и въпреки всичко,щеше да му с наслади,не знаеше до кога,ще трае.
Остави я да се наслади на закуската,е и той обичаше хубавите неща но като доста голям хищник обичаше по скоро прясната кръв,която го правеше много по силен.
Отпи осърдно от чашата си с кръв,като се усмихна с усмивка,която беше неговата запазена марка:
-Е,не само за това биха ти завидели но...
Вдигна рамене:
-Че срещу теб стой толкова очерователен и красив мъж,като мен...
Пък дето се казва и скромен... Не му липсваше скромност.
-Впрочем планът е в действие и днес трябва да се чуе за първия сигнал за нападнати от животно.