Домът на Клаус

- Наистина ли го мислиш? - Изведнъж Ребека сякаш отново се завърна при нас.
- Мислиш ли, че това дете ще донесе нещо добро? - Звучеше така сякаш тя не мислеше така. Обърнах се за миг назад и я погледнах.
- Какво искаш да кажеш с това? - Попитах озадачено.
- Искам да кажа, че имайки се предвид, кои ще са родителите му, наистина не мисля, че това бебе би могло да донесе нещо добро. - Отвърна съвсем сериозно Ребека.
- Това е нелепо Ребека. - Казах невярващо. Мислех, че тя ще се зарадва най-много. - Това бебе е истинско чудо. За мен, за теб, за всички нас и аз съм дълбоко убеден, че това е нещо добро.
- Е, съжалявам, че не съм толкова убедена колкото теб...
- Тогава е по-добре да запазиш съмненията си за себе си, защото ако Никлаус разбере какво мисли по въпроса, е много вероятно да заемеш мястото на Кол в ковчега, а на мен не ми се иска да те загубя, отново. - Знам, че щеше да заобича това бебе, рано или късно, защото просто сега бе прекалено афектирана.
- Не ме е страх от него.
- А трябва! - Сега щеше да получи оръжие, което може да убие всички ни и беше много вероятно да не ни заплашва със сън, а с истинска смърт. - Когато вземем коловете...
- Илайджа, това е което трябва да направим. Ние трябва да вземем коловете и да убием Катерина и ако оръжието е в нас, Ник никога повече няма да може да ни затваря... Можем да бъдем отново семейство... Ще говоря с Кол и той... Той ще избере нас повярвай ми. Ние сме много по-силни от тях. Просто трябва да се доберем до коловете преди Ник...
- Ребека чуваш ли се? Ние вече сме заедно, всички! Няма да заговорнича срещу брат си и да планирам убийството на детето му.

Поклатих глава:
- Вие наистина не разбирате нищо нали? - Погледнах ту единия, ту другия.
- Тя успя да заблуди всички ни. Дори и мен, защото си мислех, че няма абсолютно никакъв шанс, но когато днес каза, че когато убие Естер, всичките й сили и тези които е откраднала от другите вещици, ще преминат в нея... - Повдигнах леко вежди.
- Не схващаш ли? Тя вярва и може би наистина има толкова сили, че да убие Естер... - Което от една страна беше добре, защото щяхме да се отървем от майка им, но не знаехме какво цели Ан.
- Ако я убие обаче и вземе силата й? Какво си мислиш, че ще прави с всичката тази сила? Определено не мисля, че е колекционер... Тази сила й трябва за нещо. Нямам представа за какво, но... Всъщност няма значение за какво й е тази сила, но ако в момента разполага с достатъчно, за да убие майка ви, аз предлагам да я оставим да изпробва късмета си и ако успее... - Не можех да предложа да я убием, заради внушението, но дано поне тези двамата идиоти най накрая, започнат да схващат какво говоря.
- Естер ще бъде мъртва, а ние ще бъдем там, за да се уверим, че тази сила която вещицата ще получи, няма да застраши нас... - Което с други думи беше или оставяме на Естер да убие Ан, или убиваме Ан, след като тя ни избави от Естер.

- Клаус може и да няма думата, ако действаме заедно... - Продължи да настоява Ребека, като изглеждаше още по-обнадеждена.
- Права си, бъдещето зависи от това какви решения взимаме и ако сега всички ние вземем правилното решение... Всичко ще бъде наред. - Тя погледна ту към единия, ту към другия.
- Виж, може и да не я убиваме. Просто ще я подчиним, докато бебето се роди и после ще я убием, а ти ако си толкова силна колкото казваш... Ще ни помогнеш да неотрализираме брат си, завинаги... Няма да го убиваме, просто ще намериш друг начин... Може да го приспиш, както беше приспан баща ни...
- Ребека, стига толкова! - Казах ядосано, защото повече не ми се слушаха глупости.
- Това дете не е заплаха за никой от нас и освен това аз наистина вярвам, че Клаус няма намерение да използва коловете срещу никой от нас. Те са за баща ни и когато го убием, те ще изчезнат завинаги, затова моя те престани да поставяш всички ни в опасност. Ан няма да прави нищо от това за което я молиш, защото и тя също като мен иска това бебе живо... Ти също трябва да го искаш живо. Имаме шанс да съберем семейството си. Моля те не го съсипвай.
- Не искам да го съсипвам, но Катерина...
- Катерина е част от семейството ни! Винаги е била и винаги ще бъде. Може би ако й имахме малко повече доверие преди, нямаше да е толкова трудно да я накараме да ни повярва сега. Тя се държи по този начин, защото се чувства застрашена и се опитва да предпази детето си и не е като да не й даваме поводи за това. Ако обаче просто й покажем, че я приемаме, тя ще бъде...
- Ще бъде какво Илайджа? Не смей да я защитаваш!
- Забранявам ти да мислиш някога отново за това как да убиеш нея или детето! - Дори не вярвах, че го иска наистина.
- Не можеш да ми забраняваш...
- Мога, защото съм твоят по-голям брат и ти казвам да си избиеш това от главата, за твое собствено и за доброто на всички останали.

Сега бях малко по-спокойна, но имаше само още едно нещо.
- Ами ако Естер я убие? - Попитах като очаквах сами да се досетят какво имам предвид.
- Не вярвам Естер да разчита само на коловете, за да ви убие... Сигурно има и друг план, което значи, че ако вещицата на Илайджа се провали, има вероятност всички ние да умрем!
Вероятността съвсем не беше малка и имаше прекалено много неизвестни, които ме притесняваха. Например можех ли наистина да се доверя на Кол? Или пък ако отново греша и онази беше напълно безполезна. Естер просто щеше да я смаже и всички ние да сме в опасност. Отново!

- Именно! Това се опитвам да ти обясня през цялото време. Знам, че Илайджа ти е брат и му вярваш, аз също не мисля, че лъже, но понякога може да бъде прекалено наивен и да се доверява или възлага прекалено големи очаквания към останалите. - Ето нас например. Дори само това беше достатъчно, за да съмняваме в преценката му.
- Възлагаме прекалено много надежди на вещица която дори не познаваме, нямаме никаква представа какво цели и дали може да й се има доверие и най-вече дали е способна да извърши това което е необходимо. - Свих леко рамене.
- За вас не знам, но съм живяла прекалено дълго на тази земя, за да знам, че не винаги нещата са такива каквито изглеждат. - Погледнах към Клаус.
- Повярвай ми, не ми пука дали ще живее или умре, просто искам да съм сигурна, че ако тя се провали няма да завлече и нас със себе си. Веднъж вече я плениха и Илайджа беше готов да рискува живота на всички ни, за да я спаси. Каквото и да казва, знам, че ако отново бъде изправен пред такъв избор, ще направи абсолютно същото, затова ни трябва някаква застраховка... В случай, че нещата не се получат така както сме ги планували.

Ребека не казваше нищо, сякаш обмисляше думите ни. Надявах се, че ще размисли и ще си избие всички тези глупости от главата, защото наистина не исках да пострада. Не исках никой от нас да пострада, защото не бях в състояние да загубя никой от семейството си и най-вече Ан, а сякаш тя беше в най-голяма опасност от всички нас, защото беше смъртна и прекалено несигурна в силите си, за да съм спокоен, че ще успее да се защити.
- Ан... Изведнъж мозъкът ми започна да работи на друга честота, напълно изключвайки за терзанията на сестра ми.
- Сигурна ли си, че можеш да се изправиш срещу майка ни? - Не се съмнявах в нея и не поставях думите й под съмнение, просто бях ужасно разтревожен, че нещата могат да се объркат и докато мисля как да я предпазя от брат си и Катерина, всъщност забравям за истинската опасност, майка ми!
- Имам предвид, видя на какво е способна и повярвай ми, знам че може много повече от това... Ако се изправиш срещу нея... Мога да я убия, просто ми трябват няколко секунди, за да стигна до нея. - Отнемаше секунди, за да забия ръка в гърдите й и да изтръгна сърцето й.
- Ще успееш ли да я задържиш за толкова? Може ли да те нарани за толкова?

Повдигнах доволно едната си вежда, защото най-накрая чувах някакво приемливо предложение.
- Ще направим и двете. - Казах доста по-уверено, срещайки най-накрая някакво разбиране от страна на Клаус.
- Но това с "опознаването", вероятно ще бъде по-трудната част. - Така де тя не се отделяше и за миг от Илайджа, а Ребека май също я харесваше макар, че Клаус винаги можеше да се справи с нея. Проблемът беше Илайджа и не знам кой трябваше да го държи под око, докато останалите разпитват вещицата. Всъщност предпочитах аз да я разпитам, но при Кол и Клаус нямаше да има шанс да излъже.
- Един от вас ще трябва да се заеме с Илайджа и Ребека, докато останалите двама се заемем с нея. - Не знам дали беше по-добре аз и Клаус да я разпитаме или аз и Кол. Ако бяхме аз и Кол, щях да го държа под око, но иначе насаме с Илайджа и Ребека? Определено щяха да му напълнят главата с глупости. Но ако вещицата беше силна и някак си можеше да се противопоставя на внушения, то тогава щях да знам, че Клаус със сигурност ще изкопчи истината от нея. Решението беше просто невъзможно. Надявах се, че те ще го вземат вместо мен.

Планът ми харесваше, което означаваше, че няма за какво повече да се тревожа, освен за това как ще вземем коловете. Всъщност това беше от изключителна важност, защото по един или друг начин можехме да убием Естер. Можехме да се скрием от нея, но срещу Майкъл имахме само това и щях да дишам много по-спокойно ако знам, че е мъртъв.
- Значи е решено, аз и Кол поемаме вещицата, докато ти разсейваш Илайджа. - Погледнах назад към Кол и попитах:
- Вълнуваш ли се? Отдавна не сме нарушавали правилата... - Позамислих се за миг, аз го правех постоянно, затова се поправих. - Тоест, отдавна не сме го правили заедно... - Обичах да нарушавам правилата с Кол. Всъщност с Кол и Илайджа се бях виждала не чак толкова често за последните две хиляди години, но някак си бях успяла да се сближа с тях, което преди беше по-трудно защото цялото ми внимание бе заето от Клаус. И после се оказа, че те са до мен, когато той беше срещу мен и сега просто се чувствах много по-комфортно в тяхната компания пред тази на Клаус, защото въпреки миналото ни, нямаше как да забравя последните две хиляди години.

Намръщих се, защото нямах представа какво точно е видяла и видяла ли е нещо, защото знаех, че не може да вижда бъдещето си отскоро, но това което казваше, наистина ме тревожеше.
- Не можеш ли да я избуташ от този кръг? - Ребека ме изпревари. Щях да попитам същото и аз самия.
- И ако ще убие мен, който съм безсмъртен, как ти ще издържиш вътре с нея? - Това направо беше лудост. Как щях да я пусна да се изправи срещу майка ни, когато ми говореше такива неща. Всъщност радвах се, че понякога е толкова откровена, защото очевидно не само част от семейството ми я искаше мъртва, но и самата тя постоянно се излагаше на опасност и аз май бях единственият който се тревожеше за нейния живот, което просто беше нелепо.
- Трябва да има друг начин... - Нямаше да й позволя да направи това и да бъде убита.
- Защото ако няма, ти никога няма да се изправиш срещу майка ни. - Бях категоричен и този път доста щях да внимавам, защото имахме опит в това да осуетява плановете ми.
- Просто трябва да измислиш как да я отслабиш за няколко секунди, аз ще свърша останалото. Никакви кръгове... Няма да влизаш в никакви кръгове на смъртта.

Докато бях в колата с точно тези двамата, нямаше как да се опитам да ги сравня. Бяха почти еднакво силни, е Клаус беше доста по-привлекателен, но пък Кол можеше да подкоси краката ти, само с онзи негов поглед, винаги знаеше какво да каже или направи, докато Клаус оплескваше нещата постоянно, третираше ме като негов подчинен и дори не му пукаше какво искам. Кол от друга страна беше готов да направи всичко, защото го намираше за забавно и с него си приличахме ужасно много. Може би дори той беше този в когото трябваше да съм влюбена, но въпреки всичките закачки и подмятания, погледи, Клаус беше мъжът, който наистина можеше да ме предизвика, караше ме да се чувствам жива и неговите малки и едва забележими жестове на внимание от време на време, за мен бяха по-скъпи от всичко останало. Аз просто обичах този мъж, обичах го с цялото си сърце, дори и когато го мразех. Той беше всичко от което имах нужда... Абсолютно всичко за мен.
- Знам... - Казах накрая, след като цяла вечност се бях взирала в очите на Кол.
- Знам, че е така... - Усмихнах му се лекичко и прехвърлих погледа си върху Клаус, който изглеждаше сериозен.
- И това ми харесва най-много в теб.

- Ще го наблюдавам, не се тревожи, няма да му позволя да влезе в кръга. - Каза Ребека и ме погледна. Май вземаше всичко това много на сериозно, но аз имах някои притеснения. Опасявах се, че Ан не ми казва всичко, а единствената причина която можеше да съществува за това, беше, че каквото й да премълчаваше нямаше да ми хареса.
- От къде знаеш, че ще има такъв кръг? - Да не би пак да бях изпуснал нещо? Можеше ли отново да вижда бъдещето си? Защо иначе щеше да бъде така уверена в думите си, че ще се справи.
- От къде си толкова сигурна, с каква сила разполага и, че ще успееш да я победиш? - Този път наистина не й вярвах. Искам да знам всичко, за да мога да преценя, защото тя имаше навик да рискува живота си, а на мен този неин навик хич не ми харесваше.
- На мен повече ми изглежда като самоубийствена мисия, на която повярвай ми, няма да ти позволя да отидеш. Осъзнаваш ли, че ако нещо се случи в този кръг, аз съм единственият, който ще влезе, а по думите ти, това ще ме убие, следователно ще убие и теб... А аз няма да позволя това да се случи. Просто трябва да има друг начин... Някакъв, какъвто и да е... - Сещах се за няколко. Единият беше да й дам от кръвта си и ако майка ми по някакъв начин й направеше нещо, то Ан щеше да се върне при мен.
- Чувал съм... Всъщност виждал съм как вещица оживява след като е била убита... Има някакво заклинание, не знам какво е то, но... То те предпазва... - Което можеше да е направила и майка ни.
- Знаеш ли как да го направиш? - Чудех се дали може сама да направи заклинание върху себе си или трябваше да намерим друга вещица, която да го направи? Изобщо щеше ли да помогне такова заклинание?

- Сериозно ли? - Засмях се тихичко. - Наричаш това флирт? - Погледнах към Кол и после пак към Клаус.
- Значи наистина не си го виждал в действие. - Опитах се да оправдая себе си и Кол, защото наистина нямаше никакъв флирт между нас, не и сега. Просто така общувах с него, всичко беше непринудено и това наистина ми допадаше, защото дори и когато говорехме за проблеми, всъщност Кол внасяше някаква доза свежест и спокойствие в мен. Нещо което Клаус не правеше, той просто умееше да ме вбесява и понякога това ми харесваше, но имах нужда от почивка.
- И колкото и поласкана да съм от факта, че си мислиш, че някой флиртува с мен, повярвай ми, не съществува мъж на тази планета, който би свалял жена, за която знае, че е бременна... Което ме подсеща, че до голяма степен ти си виновен за това, затова ако някой наистина се опита да даде малко внимание, за твое добро е да не го спираш. - Макар и сериозно казано, всички тук разбраха, че просто се шегувам.
- С други думи, не се тревожи, бременните жени не се търсят на пазара за свалки.

Това направо ме хвърли в шок. Винаги успяваше да хвърли бомбата в последния момент и не знам дали трябваше да й го обясня отново или просто трябваше да спра да я питам и да направя каквото е необходимо.
- Знаеш ли... - Едва се сдържах на не спра колата и да не се развикам.
- Примирих се първия път, когато действа против волята ми и отиде право в ръцете на баща ми. Знаеше колко е опасно и го направи, въпреки, че те умолявах да ме послушаш, сега искаш да влезеш в битка с майка ми, от която не знаеш дали ще излезеш жива и искаш от мен да не се тревожа? - Не можеше да говори сериозно.
- Ето какво ще стане този път и дори не искам да чувам, че не си съгласна или пък да се опитваш да ме убедиш, че ще се справиш, защото Ан повярвай ми, колкото и спокоен да ти изглеждам, бих могъл още сега да избия всички тези мисли от главата ти, но разчитах, че след последния път ще си си научила урока и няма да правиш така. Няма да се изправяш срещу Естер, не й ако нямам гаранция, че в края ще бъдеш жива, не и ако планът ти да я победиш включва твоята смърт, разбираш ли ме? По-добре е да ме разбираш, защото в противен случай ще ме принудиш да се превърна в брат си и това няма да ти хареса. - Сега тя се държеше глупаво. В интерес на истината, явно и двете с Катерина си приличаха по това, защото изобщо не слушаха здравият разум и чак се чудех как са още живи. Ако трябваше обаче да защитя живота й щях с цената на всичко, дори и ако това означава да ме намрази за дето съм я принудил да направи нещо.