Домът на Клаус

Сбръчках вежди и не знам нарочно ли го правеше. Дори не ме поглеждаше и цялото това нещо защото? Току що се бе събудил и нямаше причина да ме мрази, освен ако... Разбира се, Ребека беше с него когато се събуди и очевидно му е казала нещо за мен.
- Бъди сигурен, че щях да бъда по-бърза. - Подхвърлих между другото и се обърнах напред. Чувствах, че нещата наистина ми се изплъзват. Сякаш не ми беше достатъчно, че трябва да отстоявам позицията си постоянно и пред всички, а сега дори и Кол беше настроен срещу мен.

И двамата с Ребека я погледнахме учудено, когато каза, че Клаус е достоен за конкуренция на Кол. Нима намираше братята ми за привлекателни?
- Не, не си спомням някога да сме го правили. - Всъщност аз и Клаус нямахме потребност от подобни неща, макар брат ми да имаше огромен опит с жените, но това не значеше, че си прави труда да ги сваля. Може и да се е случвало, но честно казано интимният му живот не представляваше интерес за мен.
- Кол обаче не излизаше от баровете и така наречените свалки са негов специалитет. - Поясних и пак се усмихнах леко.
- Значи намираш брат ми Кол и брат ми Клаус за привлекателни? - Попита Ребека със широка усмивка, която ми подсказваше, че предстои да присъствам на смущаващ за мен разговор между две жени за мъже и не просто мъже, а за моите братя.

Искаше ми се да си бях избрала кола и да пътувам сама. Сега дори не знаех дали трябва да повдигам темата за опасенията си относно Илайджа и вещицата. Нямах представа какво точно е казала Ребека на Кол и дали той не е вече в техният отбор. Даже не знаех и Клаус в кой отбор е. Все говореше едно, а после вършеше нещо друго. Наистина беше по-добре да си мълча.

Да, за мен този разговор наистина не беше приятен, особено след като разбрах, за предпочитанията на Ан. Макар и под формата на шега, долавях и капката истина в думите й. Харесваше лоши момчета, както самата тя се бе изразила. Постарах се обаче да не мисля за това, защото й вярвах, когато ми казва, че ме обича. Но също така знаех, че нещата винаги могат да се променят и моите опасения, че някой ден няма да съм й достатъчен да се окажат верни.
- Не се тревожи за Кол. - Каза Ребека. - Няма да те нарани. - Каза го с голяма доза увереност, което ме накара да се замисля върху това какво какво точно си бяха казали, когато се е събудил.

Присвих леко очи и се усмихнах, но истината беше, че в момента дори и Кол не ми вдъхваше доверие. Изведнъж беше ме беше забелязал, което от където и да го погледнеш си беше подозрително.
- Нищо съкровище... - Изчуроликах аз и пак се усмихнах.
- Просто бутилката в ръката ти ме разсейва прекалено много. - Знаеше, че обичам да пия, особено когато беше доста трудно да се напиеш.
Дразнеше ме и факта, че постоянно говореха за това, че съм бременна все едно не бях нищо друго освен това.
- Всичко е наред...

Това пък какво трябваше да означава? Да не си мислеше, че е на представление и ние имахме задължение да го забавляваме?
- Много неща се промениха от последния път, в който се видяхме съкровище. - Отговорих аз и се обърнах назад към него. Лицето му обаче бе озарено от типичната за него усмивка, зад която нямах представа какво се крие. Какво беше намислил? Какво му беше казала Ребека?

Погледнах в огледалото за задно виждане и улових погледа на Ребека. Трябваше ми помощ. Не бях много по разказването на забавни случки.
- Ами... - Запъна се тя. На нея също й беше трудно да се сети за такава или поне за такава, от която на Ан да не й се изправят косите. В общи линии веселите истории за вампирите бяха свързани с прекалено много убийства.
- Не знам, това е толкова много време, че... Няма да ми стигнат три дни, за да разказвам за подвизите на братята си. - Някак си деликатно се измъкна тя и много умело смени темата, измъквайки се от неловката ситуация да разкаже как са се забавлявали изпивайки кръвта на някой.
- По-интересно е да науча повече за теб. Разкажи ми за себе си. - Помоли Ребека.

Отново се обърнах назад към него и разгледах внимателно лицето му. Може би все пак трябваше да го давам по-кротко и да се опитам да го привлека в напият отбор. Единственият проблем си оставаше, че беше трудно да привлечеш вниманието на Кол, когато те е видял как се натискаш с брат му и най-вече знае, че си бременна. И двамата обичахме флиртовете и това беше нашият начин да получаваме каквото искаме, само дето моите закачки изобщо не достигаха до него. Беше го показал още в началото и не знам как по друг начин да го спечеля.
- Истината е, че нещата са прекалено сложни... - Гледах го в очите.
- Допуснах няколко кардинални грешки и сега се налага да ги поправим... - Сведох за миг поглед и след секунда пак го забих в него.
- Преди няколко месеца открих начин да извоювам свободата си. - Кол беше наясно, за преследването на Клаус. - Но планът ми не се получи точно както го бях планирала... Събудих Майкъл и вместо той да ми доведе Клаус, се оставих да бъда заловена от човека когото се опитвам да избягам повече от двадесет века... - Кимнах към Клаус.
- После той допусна още по-грандиозна грешка, като остави баща ви да събуди майка ви, под собственият му нос... - Това беше кратката версия.
- Както и да е, въпроса е в това, че имам оръжие, което може да убие баща ви... Заключено е в дома ми с магия, но не съм сигурна дали е още там, защото Клаус бе решил, че е много по-наложащо да спасява приятелката на Илайджа... Загубихме дни, заради нея, а тя дори не може да използва силите си... А великият план на братята ти е, тя да ни избави от майка ви, която иска смъртта на всички ни, включително и тази на детето ми... - Повдигнах леко вежди.
- Това обаче е друга дълга история, която дори самата аз не мога да разбера... Затова когато вземем коловете, мисля да намеря, някой който би могъл да ми даде отговори... - Въздъхнах тихичко.
- Има и нещо друго... Вещицата, която брат ти Илайджа измъкна от един Бог знае къде, се изпусна, че ако убие Естер, цялата сила която майка ви има и която е събрала от избиването на вещици от както е тук... ще премине в нея... Имаш ли представа за колко огромна сила говорим? - Дано поне Кол и Клаус видеха заплахата тук. - Не знам за вас, но на мен ми се струва, че когато получи тази сила... Ако по някакъв начин успее да получи тази сила, нещата няма да са никак добре, за никой от нас... Имам предвид, нужен е само един поглед, за да видиш колко е наивна и безполезна, а твърди, че може да убие най-могъщата вещица живяла някога и която е още по-силна сега... Според мен или е напълно луда, или просто иска да вярваме, че няма представа какво да прави със силите си, за да не очаква никой от нас, че може да победи Естер и да вземе нейните сили... Не мога да се доверя на Илайджа в преценката му за нея, защото той не мисли с правилната глава, когато става дума за вещицата...

Погледнах Ан за миг. Не ми беше разказвала тази история до сега. Бях останал с впечатлението, че винаги е знаела и се е подготвяла за това да бъде такава каквато е сега. Знаех, че е имала няколко бурни години, но чак сега разбирах, че има нещо от историята, което не ми е споделяла. Всъщност бях го разбрал още в двореца, но думите й сега звучаха сякаш не е искала да използва силите си и в даден момент е разбрала, че това е важно. Малко бях объркан.
- В какъв смисъл да ставаш опасна? - Попитах аз и пак я погледнах. Божичко за колко още неща не ми беше казвала?
- Мислех, че си знаела през целият си живот, имам предвид... - И аз не знаех как точно да се изразя. Май трябваше да проведем много разговори. Истински разговори, сега след като знаех тайната й и просто имаше прекалено много въпросителни в цялата история.
- Подготвяла си се, макар и далеч от семейството си, за да бъдеш... - Май не беше добра идея да го споменавам пред Ребека.
- Извинявай, малко съм разсеян и не знам как точно да се изразя. Просто си мислех, че си знаела за силите си и как да боравиш с тях.

Въздъхнах тежко и поклатих глава. Защо ли изобщо опитвах? Кол не взимаше нищо от това на сериозно. Клаус... Клаус си беше Клаус, следователно нищо което не беше дошло от него, не можеше да бъде истина. Илайджа беше влюбен, а Ребека никога нямаше да ме послуша, просто защото не ме харесваше.
- Няма значение... - Казах накрая и пак се обърнах напред. Просто настина нямаше смисъл да си хабя силите, когато сякаш всички бяха загубили способността си да мислят. Липсваше ми това да имам възможността да следвам собствените си инстинкти и вече започваше да ми писва всички да я защитават, все едно бяха напълно заслепени и не можеха да видят каква е.
Осъзнах, че трябва да се концентрирам върху това как да се спася, защото да убедя останалите в мнението си, беше пълна загуба на време. Погледнах телефона си. Имаше някого от когото можех да потърся помощ, но нямаше значение, защото бях заклещена с Клаус, поне докато дъщеря ни не се роди. Трябваше да намеря начин да се отърва от вещицата. Просто нямах представа как ще стане, когато ми е забранено да не я убивам, дори и това да принудя някой друг да го направи.

Ребека примигаше на парцали и тази информация която беше нова за нея, сигурно я бе заляла като вълна.
- Кралица на вещиците? - Повтори изненадано тя и погледна ту към мен, ту към Ан, която поклати леко глава.
- Звучи яко... - Допълни накрая, като пропусна да спомене каквото и да е за частта, в която майка ни убива семейството й.
- И съжалявам за загубата ти. - Каза в крайна сметка и видях как се обляга назад.
- Знам, че ще успееш да намериш баланса в себе си и ще овладееш тази сила. - Окуражих я малко и й се усмихнах мило.
- Вече я имаш, тя е в теб... Вие сте едно цяло, просто трябва да я накараш да изпълнява, това което ти желаеш... Да я владееш, а не тя теб... И знам, че ще се справиш с това.

Сбръчках леко вежди и бях на път да му обясня, кой точно не спираше да говори за нея през цялото време и да я защитава, но не беше моментът да се заяждам, а и що за глупак трябваше да е, че да казва всичко това пред Кол? Просто нямам думи...
- Интересно... Беше толкова впечатлен до съвсем скоро и то от някакво глупаво заклинание за локализация, за която между другото дори не ти е нужна вещица, а просто телефон и сега изведнъж, ти писна да слушаш, след като ме принуди да съм около нея... О, и дори не смей да използваш това, че е нямало друга... Можех да намеря стотици...
Въздъхнах отново и се загледах през прозореца. Колкото по-малко говорех и ги слушах толкова по-добре, а най-добре щеше да е ако измисля как да се измъкна от всичко това.