Re: Домът на Клаус

by **Клаус** Чет Яну 30, 2014 6:46 am

Тя се отдаде на вана,а той на четенето на книга,която за малко го разсея и откъсна от всичко,а и щеше да отбие доста време,в което Катерина,ще си взема вана,оправя и още подобни неща.
Усети я че влиза но надигна глава,чак когато тя седна до него. Погледа му се насочи към чесовника,явно се е забавила около два часа в който той се е отдал на четене и е забравил за времето. Не можеше да не усети прекрасния аромат,който се носеше от нея,както и това,че се бе погрижила за своя външен вид. Прекрасна,очарователна красавица,определено никой не можеше да стъпи и на малкия и пръст. Трудно е да се концентрира след нейното ачарвателно обаяние,което се носеше около нея и го привличаше:
-Къде по точно ти се ходи любов...
Никак не е лошо това да се поразходят малко,дори щеше да е забавно. Може би в някой ресторант или можеха да опитат в някой бар или дискотека,за по някоя чашка,зависеше от нейното желание. Е тя спомена барове но това не включваше само тази идея:
-Имаш ли идея или ще действаме направо?

by **Катерина** Чет Яну 30, 2014 7:16 am

Повдигнах леко рамене и се приплъзнах върху дивана и на него му се наложи малко да се посъбере, за да има място и за мен на него.
- Не успях да разгледам града, чак толкова обстойно, за да имам предпочитания към определено място, но предполагам имат барове... Може да пийнем по нещо, да се поразсеем...
Нямаше значение какво ще правим, просто щеше да е хубаво да подишаме малко чист въздух и да се позабавляваме. За него нямах представа, но аз имах нужда от няколко питиета и може би щях да намеря подходяща плячка...
- Хайде отиди да облечеш нещо по- прилично и да тръгваме... - Казах ентусиазирано така както никога до сега, защото най-накрая някой от семейство Майкълсън беше на едно мнение като мен, че купоните са нещо хубаво.

by **Клаус** Чет Яну 30, 2014 8:05 am

-Ами ако не искам?
Просто каза нещо колкото да не остане просто ей така не изкоментирано нещо. Изправи се и отиде до горе,за да се облече. Нямаше кой знае,какъв голям избор,слезе бързо по стълбите,като тя вече бе на вратата или по скоро в предверието:
-Трябва да напазаруваме дрехи...
Тръгна на пред,като отвори вратата,направи знак на Кат да премине,все пак беше кавалер,не можеше да му се отрече,даваше път на дамите но не и даде да кара колата,отвори и но въпреки всичко на мястото до шофьора:
-Съжалявам но още ти нямам доверие.
Все едно да и бе дал на времето да му язди коня,е в същност на времето,щеше да и го даде,защото беше малко по наивен. Не след дълго бяха в града,който кипеше от живот и малките хорица се бяха разбързали:
-И на къде сега любов....
Повтори,като я остави да тръгне на пред и сама да каже къде и се ходи.

by **Катерина** Чет Яну 30, 2014 8:17 pm

Спрях изведнъж и бавно се завъртях към него. На лицето ми грееше нежна усмивка, очите ми блестяха по особен начин и на фона на лунната светлина кожата ми сякаш сияеше. Изчаках да се приближи достатъчно близо и плъзнах ръце по гърдите му.
- Към звездите... - Прошепнах тихичко. Не знам защо го казах, просто с него можехме да отидем и направим каквото си пожелаем. Той дори можеше да ме отведе до звездите, можеше да направи всичко което пожелае с мен и за мен.
- Целуни ме... - Изкомандвах все така тихичко и вперила поглед в мъжа който доста често мразех. Днес обаче повече го обичах. Това беше нещо ново.
- Отведи ме до звездите...

by **Клаус** Чет Яну 30, 2014 10:17 pm

Ако не бе изненадан,щеше да си помисли,че нещо и има,може да е била опияненан от нещо. Или пък преиграваше?! Трудна е женската психика и си мислеше,че за толкова години е успял да я разгадае,за съжаление обаче се оказа,че знаеше толкова малко,колкото и в началото. Все пак обаче реши да се отдаде на това и поведение,защото знаеше,че щеше да трае толкова,колкото нейния темпераментен характер позволеше. Макар че познавайки себе си и знаейки,че и тя прилича на него,това може да е или много дълго или ужасно кратко.
Прокара ръка по кръста и,като я придърпа към себе си,отвръщайки на целувките и,като наблюдаваше искрящото и щастливо лице. Лице което не бе виждал отдавна,преизпълнено с толкова много живот:
-Страхувам се,че ако го направя,ще засенчиш звездите...
Комплимента излезе така галантно от устните му,че наистина му отиваше. Той можеше и е джентълмен,стига да поиска. Завъртя я подобно на танц,като я притисна до себе си:
-Ние сме на небето,не знаеш ли? Ти си моята звезда и докато си с мен,аз съм дори не на небето,а в Рая...
И,още и още но и той поприхвана от нейното настроение.

by **Катерина** Чет Яну 30, 2014 10:45 pm

Целунах го отново и по този начин го накарах да замълчи. Не желаех да чувам нищо от това което казва. Единственото което исках е да усещам близостта и устните му, върху своите...
Бяхме точно там по средата на улицата, вкопчени, не, по скоро бяхме изгубени един в друг и сякаш нямаше нищо по-важно на света... Той беше наш, целият свят... Небето, звездите, Рая, Ада, носехме всичко в себе си и то ни принадлежеше...
Изведнъж сякаш от нищото до нас достигна дразнещ звук от клаксон и мигът просто отлетя... Двамата погледнахме в посока на колата от която идваше звука и в първия момент просто прикрихме очите си, заради фаровете, които светеха право в нас, а в следващия аз го дърпа за ръката и се смеех.
- Ела... - По добре беше да се махнем от улицата преди да се наложи да убием някой.
Замъкнах го в някакъв бар, първия който се изпречи пред очите ни. Беше сравнително пълен и приятен. Имаше джубокс от който се носеше някаква остаряла песен. В дъното имаше билярдна маса и групичка млади момчета и момичета я бяха наобиколили, пиеха бира и разговаряха на висок тон. На бара към който се отправихме имаше няколко самотни господа, единият очевидно опитващ се да свали барманката.
- Текила? - Повдигнах въпросително едната си вежда към Клаус и се подпрях на бара.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 12:27 am

-Да...
Поклати глава в знак на съгласие но по скоро нещо го дразнеше и това е погледа на този,който стоеше на бара. Опитваше се да свали сервитьорката но никой не можеше да пренебрегне красавица,като Катерина. Това можеше да изкара Клаус извън всякакви нерви нямаше да трае дълго преди да до прехвърли през бара върху алкохола.
Барманката дойде но вместо да поръча шот той направо поръча бутилка,за да не разкарват момичето и то да си отива при пияницата,а те спокойно да си пият текилата. Всичко придрожено с това от което имаха нужда. Погрижи се да налее за първия шот,подаде чашата на нея и взе своята:
-За теб...
Но онзи не спираше да я гледа и след,като гаврътна шота,остави чашата,като почти я тръсна:
-Ще ме извиниш ли?

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 12:36 am

Сега пък какво? Погледнах през рамо, за да видя какво толкова го беше ядосало и забелязах гнусния поглед на онзи пияница върху мен. Завъртях очи и улових ръката на Клаус, преди да е сътворил някоя глупост.
- Хей... - Той се спря и ме погледна. - Току що дойдохме... - Напомних му аз и го придърпах.
- Моля те, върни се и налей по още едно... - Наистина не исках да привличаме внимание и това, че някакъв пияница ме зяпаше, изобщо не би трябвало да е проблем за Клаус, особено след като не беше проблем за мен.
- Моля те... - Повторих аз и се надигна леко от стола си, плъзгайки ръце по лицето му, с което го принудих да погледне към мен.
- Наистина няма причина да ревнуваш от точно този... - Целунах го толкова страстно, че половината присъстващи в бара се изчервиха.
- По добре се тревожи за Илайджа. - Подкачих го аз и му намигнах игриво.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 12:51 am

Нямаше да позволи на някакъв мазник,да я гледа по този начин. Трудно е да се сдържи,когато в него говореше по скоро звяра от колкото разумно създание. Въпреки това се загледа в очите и,който го успокояваха но закачката не му подейства добре:
-Аха...
Наля още един шот но неговия го изпи доста бързо,присви устни,като лицето му се бе смръщило малко. Не бе достатъчно за да провали вечерта,просто онзи избухлив и ревнив Клаус се показваше:
-Още пазя една към за да приспя Илайджа,караш ме да я изкарам отново?
Присви очи,искаше да види дали наистина и пука:
-И без това трябва да бъде наказан...
За това,че рискува живота на Катрин,заради някаква глупава вещица,това ако не му спечели поне 50 години сън.

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 12:58 am

Засмях се весело и жизнерадостно, защото беше много забавен когато ревнува.
- Ревнуваш ли? - Повдигнах уж изненадано едната си вежда и пак плъзнах ръка по гърдите му. Господи така го желаех в момента, че даже не ми пукаше колко хора има наоколо. Можех да им въздействам на всички да забравят за нас.
- Това е толкова сладко... - Пак се засмях и изпих шота си на един дъх, после плъзнах чашата към него, за да я напълни отново. Докато той наливаше обаче, аз се наведох към него и поставих ръце върху краката му. Устните ми съблазнително докосваха врата му.
- Възбуждащо... - Прошепнах в ухото му, а горещият ми дъх се разби право във кожата му.
- Наистина ли вярваш, че между мен и брат ти има нещо? Или че ще има? - Продължих да питам аз, все още разхождайки устни по врата му.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 1:13 am

Готов да загуби разума си,притисна я с една ръка,като показваше с уж простичък жест,че е негова,само и единствено негова и няма никой да я притежава. Щеше да изличи всеки спомен за друг мъж,щеше да я направи наистина своя:
-Той е добрия брат...
Прошепна и сви ръката си отзад на гърба и,като при въздъхна,защото ужасната възбуда,която тя провокираше просто не можеше да остане скрита дълго:
-Може да ти е писнало от лошия...
Винаги така беше,докато Илайджа е послушен,смирен,принципен и добър,то Клаус се различаваше драстично от него,а качествата,който Илайджа притежаваше,са по скоро много редки прояви:
-Убива ме мисълта,че дори може да те е докоснал,това може да му коства дори смъртта...

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 1:32 am

Знаех, че най-големият проблем на Ник бе този с доверието, но наистина не предполагах, че положението е чак толкова лошо.
- Падам си по лоши момчета Ник... - Казах аз и се отдръпнах съвсем лекичко, за да погледна в очите му.
- Винаги е било така... - Харесвах Илайджа да, но той беше прекалено скучен и праволинеен за мен. От друга страна Никлаус беше непредвидим, секси, дързък, силен и толкова умен, че нямаше равен на себе си.
- А от всички лоши момчета по света... И преди и сега... Ти си ми любимото... - Оставих кратка целувка по устните му и скочих от стола си. Пуснах една монета в джубокса и си избрах песен. Когато тя засвири, тялото ми започна да се извива страстно под звуците на музиката и да събира погледите на всички, макар да търсеше само и единствено неговия...

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 2:01 am

Ако продължаваше така нямаше да останат незабелязани тук,защото можеше да избие всички до един в този бар,без да му мигне окото,защото я гледаха по онзи начин,по който само той можеше да я гледа. Скоро или тя трябваше да престане,той да избие всички или да се укроти,защото скоро тук,щеше да запрлилича на...
Погледа му следеше всяко движение което правеше,извиваше се като малко змийче но бе невероятна изкусителка. Подпалени още от преди невероятните страсти просто не можеше да се сдържа прекалено дълго но го направи,защото искаше да се наслади,на невероятния страстен танц. На предизвикателството,което му отправяше,на погледа и,който му хвърли и стана по него. Това го накара да не избие всички но го притегли като магнит към нея. Опита се да не изглежда като чудовищно създание и се приближи бавно но щом се го стори,я притисна срасно към себе си,като просъска:
-Искаш да ме побъркаш ли,хитрушо... Изкусителка...

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 2:12 am

Дъхът ми секна, когато рязко ме привлече към себе си. Това наистина беше възбуждащо. Ужасно възбуждащо.
- Не Ник... - Казах задъхано. - Искам ти да побъркаш мен...
Погледнах го с полудял от възбуда поглед и прехапани устни.
- Искам да го направиш тук и сега... - Даже не исках да си задавам въпроса от къде е дошло всичко това, но определено го желаех и то непреодолимо силно.
Той не се подвоуми дори и за миг, а просто хвана ръката ми и ме завлече в някакъв склад или нещо такова. Чувствах се замаяна и дори не ми пукаше къде сме. Не ми пукаше и от човека, който влетя почти веднага след нас и започна да ни обяснява, че не можем да бъдем там. Тялото ми просто изгаряше за неговото. Ръцете и устните ми не можеха да си намерят място и се разхождаха навсякъде, а той се опитваше да се освободи или нещо такова. Предполагам заради онзи досадник на врата, който продължаваше да настоява да си намерим друго място.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 2:24 am

Желанието му да има сега и веднага Катрин не търпеше отлагане,нямаше и да се примири и с друг вариант. А,някакъв нахалник ломотеше зад него,толкова близо беше до смъртта си,а дори не го осъзнаваше. Изръмжа подобно на дивоживотно обърна се и внуши на глупака да излезе и дори да пази. Не че имаше значение,защото искаше Кат сега,без значение къде.
Притисна я към стената,тялото и се изви под желанието да я има. А,то просто сякаш извираше все повече и повече. Привидно крехкото и тяло умело го изкушваше,като караше неговото да полудява.
Ръката му дръзко премина през пребядствията до нежните и бедра. Щеше да и докара наслада,преди да я вземе,макар че го желаеше и обеща,че ще я побърка,а тя сама го пожела. Усещаше я колко изгаря по него но той искаше сладкото мъчение да продължи. Премина по прекрасното и извито вратле,като прекара езичето си,а накрая просто диво и безпощадно я целуна. Цялото му тяло,сърце,всичко крещеше МОЯ,само и единствено негова.
-Кат...
Просъска той впи още по жадно устни,а ръката му се задвижи така,че я накара да затъй дъх да не може да си поеме от удволствие.

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 2:38 am

Изобщо не беше необходимо да прави каквото и да било, защото дори само един негов поглед бе в състояние да ме взриви в този момент. Допирът на пръстите му обаче беше много повече от това. Сякаш тялото ми лумна в пламъци и единствено устните му ме спряха от това да извикам.
Пръстите ми бяха заплетени в косата на тила му и се опитвах да го издърпам далеч от себе си, защото се нуждаех от глътка въздух. Той обаче ме беше притиснал към стената и дори не ми позволяваше да помръдна... Нямаше на къде да се извия или избягам, а дори и да имаше той нямаше да ми позволи да го направя.
Краката ми инстинктивно се попитваха да се съберат, той обаче така и не позволи това. Беше застанал точно между тях и безпощадно, безжалостно превземаше и без друго принадлежащото ми тяло.
Някак си успях да промуша ръце между телата ни и припряно започнах да разкопчавам дънките и колана му.
- Желая те Ник... - Казах го така сякаш издавах заповед. - Желая те сега...

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 3:19 am

Влуди го още повече нейната решителност,нетърпение за него. Хареса му разтърси още повече тялото му от и вече наистина не можеше да отлага собствената си игра и не просто защото тя му каза или тя настоя,макар това да е една от причините. То хвана ръката и,като довърши започнатото. Побутна всичко до толкова до колкото да му позволи веднага да се слее с нея.
Всичко се оказа по голяма страст от колкото дори си мислеше в началото,че може да изпитва. Вдигнал я с такава лекота се движеше в нея. Носейки и на двамата така невероятната експлозия от екстаз. Стаята се огласи от стоновете им,който още повече нажежаваха всичко,защото показваха,какво изпитват.
Всеки би се засрамил в такава ситуация но той,обожаваше Катрин,сърцето му биеше,за прекрасно божествената жена в която се бе превърнала. Уверена и готова да получи всичко което иска. Да получи него,както той искаше да получи нея.

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 3:36 am

Беше просто невероятно. Той беше невероятен. Обладаваше ме по невероятен начин и единственото от което имах нужда е да продължава да бъде толкова невероятен. Не исках и не търсех нежност, не и точно сега, когато изгарях. Не и когато бях с мъж като него, който можеше да ми даде тази опияняваща страст. Мъж който можеше да ме накара да се почувствах като истинска и завършена жена.
- О, Ник... - Простенах в ухото му, истински подивяла от страстта, с която той изпълваше тялото ми. Тласъците му бяха мощни и груби. Имах чувството, че ще се разпадна, че ме разкъса заедно с дрехите ми. Това обаче беше онази дива и първична, изпепеляваща страст, която само той можеше да ми даде, която само с него можех да изпитам.
Дори не усетих кога зъбите ми са се удължили и съм ги забила във врата му. Кръвта му беше толкова вкусна. Не можех да й се наситя. Не можех да се наситя на него. Пиех жадно и ненаситно, докато не усетих как той ме изблъсква назад и увива ръката си около врата ми, нахлувайки още по-бясно в тялото ми. Май се бях поувлякла в пиенето и на него това не му харесваше...
- Съжалявам... - Простенах аз, а той разхлаби малко хватката си, но ръката му остана там. Следващия път трябваше да се нахраня преди да правя секс с него. Очевидно в такива моменти загубвах разсъдъка си и не знам защо изобщо пиех от кръвта му, да беше вкусна, но... Няма значение и без това не можех да мисля за това сега. Проникванията му... Те ме побъркваха...

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 4:36 am

Това не развали нещата,хареса му до голяма степен въпреки,че бе прекалила това се забрави бързо,когато нахлу невероятната емоция,отново и отново,все по силна от предната. Вкопчени един в друг не спряха докато не заситиха временно жаждата си,макар и за малко.
Не я пусна веднага,наслади се до край,целувайки я нежно,обсипвайки я с нежност,целувки който обичаше да раздава само на нея в такива,щедри количества.
Не я пусна да стъпи на земята,знаеше че ще са и омекнали краката от страст,за това я остави да седне върху едни кашони. Но пропадна в тях,за щастие никой не се нарани,защото бяха пълни с меки стериопорени топчета:
Засмя се,защото се разлетяха на всякъде,оказа се до нея и двамата скрити в бели топченца:
-Чуден склад.
Придърпа я към себе си,като се оказа върху него,я дари с най страната целувка от неговия влудяваш запас:
-Ела при мен любов...

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 5:41 am

- Сериозно ли? - Засмях се аз и въпреки, че беше ужасно нелепо да лежим на пода в някакъв мръсен склад, на някакъв бар, просто го направих. Отпуснах се в прегръдката му и това беше най-хубавото усещане, което бях изпитвала. Дори по-хубаво от няколкото последователни оргазма, които ми подари, по-хубаво от всички думи които можеше да каже.
- Беше невероятно... - Все пак успях да прошепна след дълго двоумене дали да го направя или не.
- Ще се връщаме ли? - Попитах след още няколко минути.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 5:48 am

-Иска ми се да си още в прегръдките ми но и аз не одобрявам лежането върху трерипорени топчета и да мръсотия...
Добре издаде се,че и той е търпи мръсотия просто се правеше,по скоро за да бъде интересен или нещо такова. Изправи се,като и подаде ръка,за да се изправи,като и двамата се приведоха във вид.
-Чакай малко...
Приближи е и махна едно топче което се бе изкубило в кадифеното море от коси. Хвърлиго,там където му беше мястото,като я целуна,за да не остава разочерована,че е било само заради топчето.
-Ще се прибираме или,ще отидем някъде другаде?

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 6:00 am

- Ще допием онази текила и след това ще се приберем... - Не ми се ходеше другаде, а и тук беше някак приятно.
Най-сетне се показахме от скривалището си и въпреки очакванията ми, май никой не беше забелязал нито отсъствието, нито присъствието ми. Усмихнах се лекичко и се върнахме на бара, където все още ни чакаше текилата ни.
- Всъщност... - Грабнах бутилката и я размахах във въздуха, после отпих направо от бутилката. - Може да пресушим това приятелче на път за вкъщи... - Не знам защо използвах точно тази дума вкъщи. Онази къща не беше вкъщи, не беше наша и това не беше дом, аз и той никога нямаше да имаме дом, не и заедно. Това малко ме натъжи, защото някъде дълбоко в себе си ми се искаше нещата да са по-различни и ние наистина да имаме всички тези неща... Само че и на двама ни много бързо щеше да ни омръзне да се правим на семейство.
- Какво ще кажеш? - Попитах аз.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 6:27 am

Идеята да се махнат е за предпочитане пред това да стоят тук и някакви мазни типяги,да я гледат с влажен поглед. Нямаше как да стане тая работа.
-Съгласен...
Пое ботилката от нейните ръце,като за миг се загледа в телевизора на стената,където пускаха новините даваха че в друг дори,щат се е случило нападение на хора,сигурно са били дви животни но не изглеждало да е така:
-Наздраве за успешния план...
Отпи отново от бутилката и я подаде отново в нейните ръце:
-Скоро може би след една седмица,ще тръгнем за твоя апартамент. Ще убием Маркъс,за да не ни преследва повече...
Вървяха по пътя,като я бе хванал за ръката:
-Ако пожелаеш да останеш с мен,ще отидем някъде,ще си купим къща и ще заживеем там. Може дори да управляваме малко градче?

by **Катерина** Пет Яну 31, 2014 6:46 am

Засмях се на идеята му, защото знаех, че не е сериозен, а дори и да беше, много неща можеха да се объркат. Например това с взимането на коловете и убиването на баща му...
- Да се концентрираме върху настоящето Ник... - Казах аз и леко го побутнах и двамата леко се олюляхме.
- Само на него сме господари.. - Не исках да си мечтая за щастлив край, защото такъв имаше само в филмите. И аз и Ник се бяхме изправяли прекалено много пъти пред действителността, за да знаем, че нещата не винаги се получават по план.
- Къде мислиш, че е Ребека? - Изведнъж се бях сетила за нея. Дори не знаехме дали вече не се е натъкнала на баща им. За щастие той все още нямаше оръжие с което да я убие, но можеше да й направи много други неща. Е, не че се бях запритеснила за нея, просто се надявах каквото и да прави, да не се е изкушила да проваля нашите планове.
- Дали баща ти вече е стигнал до нея? - Той я познаваше много по-добре от мен.

by **Клаус** Пет Яну 31, 2014 7:41 am

-Според мен тя отдавна жадуваше малко самостоятелност,сега го има в изобилие. А,и не съм обеден,че на Майкъл някога Ребека му е трябвала,по скоро се опита да ме манипулира. Надявам се,че е сломяла да се скрие добре...
Да обичаше сестра си но в момент по скоро искаше да предпази Катрин и себе си,а щом вземат коловете,щеше да убие единствената пречка и това е Майкъл. А,да паси Ребека въпрос на време,ако е попаднала в беля. Гаврътна отново една глътка от текилата и разтресе глава:
-По интересно ми е дали не е намерил Илайдца и неговото гадже? Най вероятно Майкъл я е убил...
Не разбираше увлеченито на брат си,да ризкува живота си за някаква нищо не подозираща си вещица. Колко сантиментално,явно се опитва да наделее някакъв едипов комплекс,култ към майката или нещо такова:
-Или се крият като нас...

by Sponsored content