Re: Домът на Клаус

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 6:38 am

Истински досадник или да... Или просто искаше да я дразни,а може би просто искаше да е с нея. А,може и от това,че се е погрижила само за нейната тая,а неговата беше мръсна. Е,може и за това,че се намираше в неговата стая. Едно от тези неща или като цяло всички го накараха да бъде нахален,какъвто си беше,да остане в и без това голямото легло и на пук на това,че се обърна с гръб към него,той се приближи,като прокара ръце по талията и,и като пълен нахалник се мушна под одеялото. Е,не че му бе студено,ама нямаше къде другаде освен при нея,а при нея е най сладко:
-Обикновенно хората се гушкали след секс...
Каза го толкова дразнещо и по скоро иронично,без грам някакъв романтизъм,като вметна един тих смях но не се отдръпна. Може би се опита да я дразни,което обожаваше. Но искаше и да и намекне,не е добре да изритваш някого след секс. Добре... Той не се чувстваше засегнат,по скоро неговия нахалитет,граничеше с непокизъм.

by **Катерина** Нед Яну 26, 2014 6:51 am

- Ние не сме хора... - Отвърнах сухо и студено дори, но не направих нищо, за да сваля ръцете му от мен или да го изритам от леглото. Някъде дълбоко в себе си, може би ми се искаше да остане с мен за през нощта. Може би така щях да се чувствам по-малко самотна.
Нещо не беше наред с мен. Той трябваше да е направил нещо с главата ми. От както го бях видяла сякаш не бях на себе си. Даже и това, че м позволявах да остане в леглото ми, не беше нормално. Аз бях Катрин Пиърс, не изпитвах самота. Всъщност не изпитвах нищо. Бях добра в това да не изпитвам нищо. Сега обаче не спирах да си спомням разни неща и чувства от преди сякаш цяла вечност и това ме объркваше. Чувствах се несигурна и се страхувах.

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 7:00 am

Унесен от нея и аромата и,или от умората,а може би от факта,че тя беше в ръцете му,той спа прекрасно,почти като бебе. Спокоен,не обезпокояван и се наспа дори прекалено добре,все едно бе спал хилядолетия. Събуди се от нейните движения,явно и тя се бе събудила и на свой ред и той трябваше да прояви каприз,по скоро да я подразни,още преди дори да са си отворили очите. Като за добро утро:
-Гладен съм,ще ми сготвиш ли...
Първо не се нуждаеше от храна,второ не беше гладен,трето ще му направи закуска,колкото той и направи кафе.
Но реди да може да му избяга я притисна здраво и игриво я гризна по рамото. Естествено не по тоя начин,за да я убие,а да прокара тръпки по нея:
-Къде си мислиш,че отиваш...

by **Катерина** Нед Яну 26, 2014 7:12 am

- В банята... - Отвърнах непоколебимо и вложих цялата си сила и енергия в това да го избутам от себе си, а когато се строполи по гръб върху леглото, побързах да се измъкна, заедно с завивката.
- Чувал си, че съществува нещо което хората наричат душ нали? От него тече вода и... - Присвих леко очи. - Трябва да опиташ някой път...
Сега беше мой ред да го дразня. Пък и наистина имаше нужда от душ.

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 7:20 am

-Всъщност си ужасно права...
Каза,той като се изправи и я хвана,като едва не я метна на гърба си,тръгна с нея към банята:
-Я,ме научи...
Толкова доволен иглеждаше,че не бе просто истина. Не и даде време да се измъкне или да избяга на някъде,сега трябваше да го учи. Просто не се хващаше на нейните дразнения,а ги обръщаше срещу нея,дори по някакъв хлапашки начин.
За да се пошегува уж пусна студената вода но я остави да падне върху него докато водата не стана приятна:
-Добре се е справил водопроводчика... Има топла вода...
Да нямаше да е типично романтично вземане на душ,е можеше да прерасне в нещо повече но сега беше по скоро сутрешна борба на котки. По сладко и по добро от сутрешно кафе.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 12:52 am

Не се сдържах и просто се засмях, защото цялата тази ситуация бе ужасно комична.
- Виждаш ли... Цивилизацията е нещо добро... - Отвърнах аз и се протегнах за шампоана. Разтворих го и изсипах малко в шепата си. Разтърках го между ръцете си и ги поставих върху гърдите му. Това ставаше все по-странно, но въпреки това продължих да разнасям чудесно ухаещия шампоан по тялото му.
- Завърти се... - Изкомандвах тихичко и той се завъртя, а ръцете ми се преместиха върху гърба му.

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 1:25 am

-Имало нещо вярно в това...
Изрече докато се завърташе на другата страна,за да може да може да продължи със това,което правеше и той определено харесваше. Е,добре де... Клаус не бе толкова примитивен просто искаше да види тя,какво би направила но до голяма степен беше почитател на дъгите вани. Отпускаха го,е не като тези на жените,за него е важно водата да е топла и чиста другото нямаше значение.
Остави обаче за малко прекрасния миг,на който да се наслади,да усети прекрасното блаженство на това,тя да го докосва нежно. Ето това се наричаше пълна релаксация,макар че една нотка,много тънка го тласкаше не към бездействие,а към действие. Тялото му също го издаде и за нея нямаше да остане дълго скрито.
Друг инпулс го накара да се завърти към нея и да направи същото,което и тя направи за него,макар че той никак не е надарен с такова търпение,каквото той беше. Щом тръгна по тялото и усети,че едва се контролираше,трепереше от желание но самия той не искаше да бърза.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 1:39 am

- Окей... - Възкликнах, когато реши, че и аз се нуждая от уроци по взимане на дух. Не се нуждаех и нямаше да му позволя отново да ми влезе под кожата, докарвайки ми няколко оргазма. Можех да се самоконтролирам и щях да го направя още сега.
- За днес толкова... - Поставих ръце на раменете му и го избутах назад.
- Опасявам се, че твърде много... информация, ще доведе до обратен ефект... - Най безпардонно го избутах от душ кабината и му намигнах игриво. Това го остави безпомощен и нямаше какво повече да направи, все пак и той разбираше от намеци, а този бе доста красноречив.
Довърших с вземането на душ и излязох от банята с мокра коса и само една хавлия около тялото си. Клаус беше там, също само по хавлия и се беше настанил върху леглото ми. Поклатих леко глава и застанах пред огледалото.
- Мисля, че трябва да поговорим за частта с личното пространство... - Започнах аз, докато нанасях крем за тяло върху краката си. - Сещаш се, за границите, които не бива да прекрачваш... Може да започнем с леглото. - Погледнах към него с най-благата усмивка на която бях способна. - Това легло е мое и не ми харесва да е мокро... Всъщност изобщо не ми харесва да си в него...

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 2:01 am

Изслуша я търпеливо но се усмихваше леко,придаваше си вид,че я разбира но след това се облегна по назад към леглото:
-Първо,ако не бе ме изгонила така,можеше да сме двамата мокри на леглото. Второ леглото преди всичко е моето и трето ни най-малко не ме засяга това...
Отсече съвсем накрая,като се изправи и отиде да си вземе чисти дрехи да се облече:
-Можеше да имаш лично пространство,ако се бе досетила,да кажеш на онези плужеци да изчистят още една стая. Ако искаш,ми я изчисти?
Едва ли,щеше да го стори освен ако не я принуци или тя на инат само за да го изгони,да го направи просто на пук. Не му се вярваше:
-Малко вода,ще изсъхне...
Каза с пренебрежение още веднъж.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 2:12 am

- Сериозно? - Попитах невярващо, но с изненадващо добро настроение. - До колкото си спомням ти беше този който няма проблем с праха и студената вода. - А сега излизаше, че аз съм виновна за дето дори не си е направил труда да наеме някой, който да наглежда къщата.
Клаус тръгна към друга стая, за да си вземе дрехи, а аз го последвах. Определено в края на малката ни ваканция щеше да иска да съм колкото се може по далеч от него. Подпрях се на касата на врата, докато той ровеше в някакъв сак и заговорих.
- Знаеше ли за гаджето на Илайджа? - Това момиче още не ми даваше мира. Коя беше тя? От къде Майкъл знаеше за нея, а аз не? И защо Илайджа ще се влюбва в някоя като нея, вместо в мен, която бях хиляди пъти по-красива и секси. Дори и Клаус, който беше като кон с капаци забелязваше това.
- Мислиш ли, че е красива? - Хммм, ето начин да си докажа, че той ме мисли за по красива от нея. Прехапах съблазнително долната си устна и зачаках с интерес отговора му.

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 2:35 am

Преоблече се набързо,което правеше много често,а когато слезе бе цапардосан от въпроси,който ни най-малко не очакваше но въпреки всичко все за нещо трябваше да се говорят. Но го накара да почувства и малко ревност,защото явно харесваше Илайджа...
Все още не смяташе напълно,че са се гледали няколко дни в къщата,макар че на Илайджа и неговите добродетели може да се вярва...
-Кой малката лейди ли?-каза го доста иронично-Мислех,че му е приятелка или така ми я представи,когато се опитвах ме да намерим Ребека. Трябваше ни вещица и той предложи нея .Доста беше добра намери я доста бързо,макар да бяхте там където не очаквах ме.
Седна срещу нея,като погледна към нея:
-Красива е....
Беше откровен,макар да не търсеше откровенност:
-Да не търсеше този отговор но добре... Не е по красива от теб... За да си по спокойна...
Заяде се отново но се поопита малко да я до изнерви.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 2:43 am

Завъртях отегчено очи, все едно му казвах да не ми пробутва тези глупости. Беше от ясно по-ясно, че се опитва да ме дразни, защото ме познаваше добре. Аз обаче също го познавах и знаех каква игра играе.
- Мисля, че трябва да я убия! - Казах небрежно, все едно съобщавах, че трябва да отида на пазар.
Кой изобщо би могъл да предпочете нея, пред това лице и тяло, което аз притежавах, а? Никой! Даже и Илайджа щеше да предпочете мен, ако брат му не беше такъв маниак на тема притежание.
- Всъщност може би трябва да го направиш ти... - Сигурно си умираше да й прекърши малкото вратле, защото именно тя бе причината да не притежаваме коловете сега.
- Или пък си толкова впечатлен, че не може да го направиш? - Повдигнах въпросително едната си вежда и го погледнах предизвикателно. От кога изобщо хвалеше някой? Толкова беше досадно.

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 2:56 am

-По принцип мога,искам и ще го сторя но не и сега и веднага...
Усещаше че го предизвиква но той не бе особено нахъсан или по скоро,я усети на къде бият нещата. Чиста женска ревност...
Съперничество. Е,той щеше да я убие,защото заради нея Катрин можеше да пострада и Илайджа го предаде но разумно бе да вземат коловете да убият Майкъл и след това да се занимават с малките нищожни хлебарки:
-Какво искаш да я убия,за да спечелиш Илайджа ли?
Попита на свой ред за да я дразни:
-Това определено няма да е кардбланш за твоето обикване.
Отвътре го изгаряше ревност но нямаше да я покаже,нямаше да се издаде докато нещо не променеше нещата,защото колкото се контролираше толкова бързо избухваше:
-А,и какво ти е запречила точно сега не можах да разбера,някаква нищожна вещичка...

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 3:15 am

- Трябва ли да ти напомням, че заради нея едва не ме убиха? - Колко по-голям повод от това му трябваше.
- Убивала съм и за по-малко. - Повдигнах едната си вежда и леко наклоних глава настрани. После се изправих и тръгнах към кухнята. След малко се върнах с две чаши горещо кафе и подадох едната на него. Между другото все още бях само по хавлия. Настаних се на канапето и след като отпих от чашата, пак заговорих.
- Знаеш ли какво си мисля? - Започнах аз. - Мисля си, че ме подценяваш прекалено много... Ако исках да бъда с Илайджа, вече щях да съм и онази абсолютно безполезна вещица, която не е успяла да опази и собственият си задник, не би представлявала конкуренция за мен... Може би мъжете като теб, които се впечатляват от дребни трикове, като откриване на някой, биха й обърнали внимание, но и двамата знаем, че Илайджа е много по-умен от това и няма да се захласне по нея, освен ако не му е изгодна поради някаква причина... И точно тази причина бих искала да разбера... Майкъл сигурно също я знае, щом я е използвал за стръв...

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 3:39 am

Прекалено много се палеше. Всъност той не го осъзнаваше но и тя подобно на него беше богата с паранои,неща който може би не бяха такива но поради нейно внушение се превръщаха в такива,за това и сега си внуши,че една малка вещица има пръст дори за третата световна.
Поклати глава стори му се смешна и,щеше да се опита да я иронизира:
-А,прасетата можели да летят...
Сложи ръка под брадичката си,като я потръка,защото някакви тръпки преминаха по цялото му тяло:
-Илайджа,често се е влюбвал в далеч не толкова привлекателни момичета,просто защото намира,каквото и да е там по неговите критерии,за жена...
Вдигна рамене:
-По скоро съм склонен да я приемам,като временно увлечение,ще му омръзне или,както винаги,ще се намеся аз да я убия и до там,ще се приключи. Посто му оставям момент на щастие преди да му отнема всичко и да го накажа за предателството.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 3:53 am

- Ама ти наистина си по-глупав от колкото те мислех. - Засмях се аз и скочих от дивана.
- Замисли се Ник... - Започнах да се разхождам из всекидневната и да разсъждавам на глас.
- Той беше готов да рискува не просто твоя, моя и живота на Ребека, но и своя собствен, за да спаси това момиче. Следователно или е напълно обезумял от любов, за което и двамата се съгласихме, че не е така, то тогава остава другото... - Спрях и заковах погледа си в него.
- Тя притежава нещо ценно и ние трябва да разберем какво. - Все още не можех да направя предположение, но трябваше да има обяснение за всичко което бе направил Илайджа.
- Нещо наистина ценно, за да пожертва семейството си... - Защото всички бяхме наясно, че няма по-ценно от семейството за Илайджа.
- Просто не знам какво може да е това нещо... - Пак тръгнах из стаята и напрегнах всичките си мозъчни клетки, за да стигна поне до някакво предположение.

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 4:05 am

-Просо е влюбен но...
Вдигна ръце и стана от стола,като реши за разнообрази от уискито да си сложи каже. Нещо което рядко правеше. Сглоби си нещата и пусна кафето,като зачака да пусне нещо:
-Сериозно,Майкъл е по петите ти,а ти мислиш за някаква баба Яга?
По премигна малко по сериозно:
-Според мен Майкъл е усетил,че Илайджа е много влюбен и слаб,решил е да го пречупи. Истината е,че ти бе специална,за да може тя да остане жива толкова дълго се е надявал,че той ще те предаде.
Доста по логично звучеше:
-А,и ти ме обеждаваше в това,че няма нищо спеиално,а сега търсиш едва ли не това специалното нещо с нея?
Кафето стана и за това от него да мине сипа и на нея една чаша. Но едва ли това,щеше да се повтори.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 4:16 am

Погледнах го малко злобно, защото осъзнах, че е прав, просто не исках да си призная, че най-вероятно в това момиче няма нищо специално, освен факта, че Илайджа е влюбен в нея. И добре, може би малко ревнувах, че някой може да обича някой друг, че да рискува собствения си живот, всичко което има и всичко което е, заради любовта си. Да, беше глупаво и... ужасно глупаво, всъщност, но беше нещо, което аз никога нямаше да имам и й завиждах, сигурно затова исках да я видя мъртва.
- До кога мислиш да се крием тук? - Това седене си беше пълна загуба на време, дори още не бяхме измислили как ще вземем коловете.
- Всъщност, колко време мислиш, че ще останем скрити, след като Майкъл може да си намери някоя вещица, която да ме открие и... - Погледнах пак към него.
- Трябва да измислим нещо... Или просто да отидем там и да вземем глупавите колове, ако Майкъл е там, надявам се, че ще го задържиш достатъчно дълго, за да успея да ги взема и да го убия...

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 4:44 am

-Идеята е по скоро да разсеем Майкъл.
Седна на масата,мислеше план но не знаеше,дали тя ще го послуша колкото е вироглава:
-Трябва да симулираме животински нападения в различни градове,без дори да сме там. Майкъл,ще се насочи,като ще си мисли,че сме там. Ще по внушим на някой гора,че ще бъдем там.
Така,щеше да му отнеме време:
-Другия вариант е да разберем къде е Илайджа и приятелката му и да го насочим на там. Докато се разсейва с това,ще вземем коловете,и без това искаш малаката да умре. Майкъл,ще се погрижи за това.
Е да Майкъл беше по умен но те щяха да го направят доста прецизно.
-За това,ще ни трябва един хибрид и един вампир доброволец,който да се представят за нас. Ще отнеме време поне една две седмици,е може и по малко,стига дали Майкъл,ще сехване лесно или не.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 4:59 am

Имаше логика в това, защото Майкъл щеше да ни търси под дърво и камък, но в същото време не вярвах да е толкова немарлив и да повярва на подобно нещо. Отчаянието обаче вършеше чудеса, знаех го от личен опит.
- Ако твоят начин не даде резултати, в което съм напълно убедена, ще го направим по моя. - Казах накрая и отпих от кафето.
- До тогава обаче... - Пак придобих весело изражение и заговорих с лежерен тон.
- Трябва да видим как ще сработи това със съжителството... - Пак се ухилих по онзи моя си начин, някак многозначително и превъзхождащо и дразнещо за останалите.
- Мисля, че мога да ти напиша няколко простички правила, които ти ще трябва да спазваш... Ако не го правиш, ще трябва да си намериш ново жилище... - Даже не допусках варианта, в който аз ще трябва да си търся такова, защото просто си мислех, че съм му достатъчно необходима, за да изпълни условията, които ще му поставя.

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 5:25 am

Жените и тяхните правила заглавие "Как да живееш с Катерина Петрова!" "Наръчник специално създаден за Клаус." Първи том дълго предисловие изпълнено с много под точки. Пое дълбоко дъх,дори да не му трябваше. Направи се на супер,ама супер заинтересован и поклати глава:
-Да пиши да не изпуснеш нещо...
Настани се близо до нея,като гледаше в листа и каза,като посочи с пръст:
-Да не лягам на леглото мокър,да си вземам душ по често.
Усмихна се,щеше да играе тази игра,докато не му забиеше молива в ръката или някъде другаде. Или можеше да не го приеме,като шега.
-Май пропуснах нещо,а да...
Усмихна се:
-Да ти нося кафе сутрин може би,с две захарета и малко мляко?
Поклати глава и се дръпна:
-Ти сериозно ли в моя дом,ще създадеш правила?

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 5:48 am

- Да не забравяме за храната... Истинска храна, каквато хората обикновено слагат в чиниите си... Чиста къща... Чисти дрехи... Интернет... Телевизия... - Спрях за малко. - Забравих ли нещо? А, да това с фризьора може и да го пропуснем, но честта с личното пространство е точка, която не подлежи на обсъждане. Искам свое собствено легло Ник и ДА, наистина ще се наложи да изпълниш всички тези и останалите неща от списъка, защото в противен случай... - Тъкмо щях да му обясня какво ще се случи ако не получа желаните от мен неща, но той пристъпи към мен, а аз отстъпих крачка назад и загубих мисълта си.
- Е, какво решаваш? Ще ги получа по лесния или по трудния начин? - Поне му давах право на избор.
- Осъзнаваш, че няма начин да остана две седмици заклещена в тази къща, ако нямам елементарни условия за живот нали?

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 6:08 am

Не бе склонен да изпълнява желание но повечето бяха общо приети без това за храната,макар че той самия обичаше изисканите блюда и ястия:
-Всичко се приема но налагам вето за леглото.
Щеше да се опита да си го спечели сам или насила:
-Не е чак толкова голяма работа,виж колко неща получаваш,трябва и аз да имам изгода от това съжителство.
Не,че не можеше и това но самия той не искаше да с криви душата и да признава,че му се иска да е до него. Няколкото дни в който лягаше до нея и се събуждаше до нея и хареса,но това нямаше да и го каже:
-Нека не бъдем лоши да се спогодим някак...
Малко възможно но трябваше да опитат.

by **Катерина** Пон Яну 27, 2014 6:21 am

- За това ли е всичко? - Попитах с една леко тъжна усмивка, прикрита зад иронията.
- Искаш да си спестиш усилията, добре Ник... - Отвърнах аз. - Ще се постарая да останеш възнаграден за... - Какви ги говорех? Той не правеше нищо, което аз не можех да си осигуря и сама, защо трябваше да получава нещо в замяна? Макар, че той получаваше... Получаваше живота си. Да, точно така, аз държах живота му в ръцете си.
- Знаеш ли какво... - Казах изведнъж и то съвсем сериозно. - Няма да спиш в леглото ми... Не можеш да поставяш вето на това... Получаваш достатъчно и без това... - Погледнах го право в очите.
- Както казах, може да се забавляваме по всяко време, когато съм в настроение за това... Мъжете с които се забавлявам обаче не спят в леглото ми и ти не си изключение от правилото... Ако исках да гушкам някой, щях да си взема плюшена играчка...

by **Клаус** Пон Яну 27, 2014 6:28 am

Скри го но думите и го ядосаха ужасно много но лицето му не помръдна,само може би усмивката се промени в това да е напълно без изразна.
-Добре...
Каза той остави чашата на масата,без дори направи труда да я измие. Тръгна по посока на вратата:
-Лежи си в леглото,гледай си телевизия или,каквото пожелае...
Просто тръгна към вратата с идеята да си намери някоя,която да му оправи леглото,да спи в леглото му,и евентуално да се храни от нея. Нещо което тя бе забранила,той щеше да направи по друг начин.

by Sponsored content