Re: Домът на Клаус

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 1:51 am

- Не ми напомняй... - Пак с привидно отегчение, помолих аз и се загледах през прозореца. Много неща се бяха променили от тогава, може би най-много самата аз. За това обаче голяма роля бе изиграл и самия Клаус.
- Наистина ли изпитваш носталгия към това време? - Погледнах към него.
- Съмнявам се. - Отговорих си сама.
- Онази Катерина, която бях тогава отдавна я няма. Освен това не виждам причина да живея като отчелник... Светът се развива... Преодолей го... - Сега какво трябваше да се чувствам виновна, за това, че обичам чистотата и поя кафе ли? Това беше върха на безумието.
- До колкото си спомням, ти обичаше конете... Защо не се разхождаш наоколо с един такъв, а така ревностно пазиш тази торба ламарина...

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 2:14 am

-Ти от къде си сигурна,че си нямам кон?!
Попита на свой ред,като беглично я погледна:
-Но си права света се е променил и не мога да яздя кон,за това заменяш коня с нещо по лъскаво от него. А,и заменяш един кон с 220 коня...
Пошегува се той избягвайки умело едно паднало дърво на пътя,продължи все едно нищо не се бе изпречило на пътя му.
-Може да се каже,че да изпитвам носталгия...
Надяваше се до голяма степен старата Катрин да е все още жива и да се показва понякога но явно това време отмина и от старата и жизнерадосттна Катрин,дори от безгрижната не бе останало нищо. Е,да обичаше си я каквато и да е но все още я помнеше такава и с тази нова Катрин трудно свикваше:
-Както и да е...

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 2:29 am

Никой не каза нищо повече. Просто той караше и мълчахме. По едно време включих радиото, но така и не стигнахме д взаимно съгласие какво да слушаме, затова просто го изкъртих от панела и го хвърлих през прозореца, преди Клаус да е успял да ме спре. Това го беше вбесило. Ако не друго, поне това все още го умеех. Умеех да го вбесявам, а за мен това беше като малка утешителна награда, за това, че отново съм зависима от него. Беше доста досадно дори и когато си далеч от някой, живота ти пак да се определя от него.
След известно време стигнахме до малко градче, в близост до гората, в която се намираше вилата на Клаус. Той спря в центъра и двамата слязохме от колата. Изглеждаше толкова... толкова мъртвешко наоколо. Сякаш нямаше никакъв живот.
- Да си вземем кафе... - Кимнах към едно заведение. - Мисля много по-добре когато съм пила кафе... -Тръгнах натам, а Клаус без особено желание ме последва. Когато влязохме, нямаше почти никой. Само някаква възрастна тлъста леличка зад тезгяха и двама трима мъже. В дъното се бяха събрали някакви хлапета, които вдигаха доста врява, а когато ни забелязаха, веднага насочиха вниманието си към нас. По конкретно едно от момчетата, което подсвирна, след мен. Погледнах към него и му намигнах, главно, за да подразня Клаус, но след този жест последва такова оживление на масата, че малкия придоби кураж и скочи на крака. Беше облечен с някакво спортно яке, най-вероятно на училищният отбор.
- Здрасти сладурче... - Изпречи ми се на пътя и започна да мляска с дъвката в устата си. Толкова беше противно.
- Здрасти... - Кокетно го поздравих аз.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 2:53 am

Добре! Добре де! Никак не му харесваше някой да я заговаря или да флиртува с някой. Това можеше да го изкара направо извън релси. Готов да побеснее и да избие целия град,само и единствено,защото някой се е осмелил да я погледне. А,нахалника бавно се приближи към нея,толкова събрал смелост,че не е истина.
Но остана на мястото си,като стискаше здраво чашата си с кафе,която всеки момент,щеше да се излее под напора на силната му ръка. До голяма степен си внушаваше на себе си,че е просто за да се нахрани,а и за да го ядоса. Един човек не би имал толкова голямо значение за нея. А,и да си признаем,всичко би направила за да го ядоса,за да го види победен.
Само,че той не и направи тази чест,ами тръгна да търси своята плячка за да утоли глада си. Не за да я ядоса,а за наистина да се нахрани,а и поне за малко да забрави,това което очите му видяха до преди малко.
За час от секундата наистина го хвана носталгия,старата Катрин дори не поглеждаше към друг мъж. А,и никой не смееше да я погледне.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 3:26 am

Неочаквано дори и за мен самата, Клаус прояви завиден контрол. Очаквах това, че някой ме сваля да предизвика нещо повече от незаинтересованост у него, но предполагах така стоят нещата сега. Изобщо не му пукаше кой ще ме има. После аз съм се била променила.
- Защо не дойдеш при нас... - Предложи момчето, което всъщност изглеждаше доста добре. Не толкова добре колкото Клаус. Дори не беше наполовина толкова мъжествен и привлекателен, но не беше и за изхвърляне. Погледнах през рамо към масата на която допреди малко стоеше и после пак него.
- Защото имам по-важна работа... - Отвърнах вече съвсем не толкова дружелюбно. Нямаше смисъл да бъда мила, тъй като Клаус не беше наоколо. - Защо не се върнеш при приятелите си и не забравиш, че си ме виждал? - По лицето му премина леко объркване, но все пак стори това което му казах. Аз пък си взех кафето и излязох от закусвалнята. Огледах се наоколо. Това място наистина бе забравено от бога. Видях обаче някакъв магазин и тръгнах на там. Трябваше да си взема някой неща. Кафе, нещо сладко и нещо за пиене. Всъщност влизайки вътре, взех доста повече неща от това. Трябваше да открия и хора, които да почистят къщата преди да тръгнем.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 3:51 am

Утоли жаждата си с две момичета,който не пожела да има,както преди. Свърши за отрицателно време,като по чудо ги бе оставил живи. Щом си свърши работата изля кафето си и напълни чашата от кафето с кръв и тръгна да намери Катерина. Не му беше трудно да я открие,дори се оказа твърде лесно,давеща мъката си като всяка жена с сладки. Явно не бе успяла да си хапне нещо друго.
Приближи се към нея,като размени чашата с кафетата,като щеше да и върне кафето но имаше нужда от малко свежа кръвчица,при това на девственица,не опетнена,идеалното кафе,ако питаше него:
-Намерих прекрасно кафе на две пресечки,надавам се да си остане все така чисто...
Това е и намек,че не я бе докоснал,колкото да не я до ядоса,ако можеше:
-Какво стана с твоя младеж?
Попита той,като остави кафето и на масата,нямаше намерение да пие повече кафе,а и това си е нейно:
-По скоро момченцето...
Заяде се все пак,показвайки че онзи е някакъв хлапак в сравнение с него и не можеше да му стъпи на малкия пръст.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 4:24 am

Предполагам имаше и по-свестни магазини наоколо, но не бях в настроение да ги търся, затова се задоволих с този тук. Пък и имаше почти всичко от което имах нужда. Дори си намерих шампоан.
- Хвани това... - Връчих му пълната кошница, за да мога да се протегна за едни соли за вана, които се намираха на най-горния ред. С малко усилия, успях да ги взема и ги сложих в кошницата.
- Не мисля, че трябва да привличаме внимание... - Казах аз, с по тих глас. - Малкото ти рандеву, беше изключително глупаво и ако не искаш баща ти да ни намери, по добре да погледнем в болницата или да потърсим някой, който няма да липсва на никого. - Как си мислеше, че съм оцеляла всички тези години, като се храня с всеки срещнат ли.
- Между другото къщата ти се нужда е от почистване и топла вода... Мислиш ли, че тук има фирми за почистване? - Това беше един от начините да се справим с проблема, другия беше да съберем дружинка от неудачници, на които да въздействаме.
- Това е всичко... - Казах след като пъхнах няколко свещи при останалите покупки и тръгнах към касата, оставяйки на Клаус да мъкне кошницата.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 4:33 am

-Малкото ми рандеву скъпа,приключи без жертви,спокойно... Все още двете красиви дами си припкат из градчето.
Пъхна няколко неща и той в коша,дори не знаеше,какво и как се служи с тях но просто за да не влиза ей така:
-Изгодно ли е да каниш толкова много хора в къща,за която никой не трябва да знае. Съветвам те по скоро да си намериш "доброволец" или двама подобни,който както казваш на никого да не липсват,след това ще ги ползваме за вечеря и всичко,ще остане скрито покрито.
Трябваше да бъдат разумни,ако някой научеше местоположението,можеше да бъдат издадени,а това определено не бе в полза на никого:
-Бъди разумна Катрин,каприз каприз но той може да ти костава доста,ако деистваш първо сигнално. И от кога ти пука за топлата вида? Нали сама каза,че си се променила,едва ли има значение дали е студена или топла.
Това последното беше шега,хвана чантата с покупките,все пак имаше малко зачатък на джентълменство в него.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 5:42 am

Очаквах, че ще плати за покупките, но той не го направи. Всъщност дори не ми пукаше на кого и за какво ще въздейства, стига да получа това което искам и в крайна сметка го получих. Клаус остави покупките в колата и тръгнахме на "лов" за чистачи. По точно аз тръгнах за такива, Клаус отиде на посещение в местната болница, от където се предполагаше, че трябва да ни набави вечеря. Тази кръв ми беше недостатъчна, а никой от нас не искаше да привлича внимание точно сега.
След час два, и двамата бяхме свършили със задачите си и пътувахме обратно към вилата. Зад нас караше малко камионче. Както и бях предположила в града имаха фирма за почистване. Бях въздействала на всички в нея. След като си свършеха работата, никой от тях нямаше да помни къде е бил и какво е правил.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 6:05 am

Намери доста бързо кръв,доста по бързо от колкото предполагаше,напълни доста добре една хладилна чанта и тръгнаха към къщата.
Ядоса го факта,че направи всичко на опаки на това,което беше казал. Цяла орда от някакви глупаци се размърда из къщата,като плужеци,като започнаха да ремонтират,чистят и какво ли още не. Тази къща бе осквернена точно за това и не искаше да води никой тук,защото от скривалище се превърна в понпозно място подобно на предната къща в която Илайджа живееше. Ненавиждаше това и въпреки всичко остави цял ден Катрин да прави,каквото иска и както иска,а той се оттегли в кабинета,който забрани да се пипа по какъвто е и да било начин. Там се отдаде на една бутилка уиски,като пиеше бавно. Не се беше ядосал просто тези глупости никак не го засягаха и не му пукаше. Така или иначе щом си тръгнеше,тази къща,щеше да гори до основи. Каквото и да направеше нямаше да е същото място.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 6:13 am

За пореден път се убеждавах колко бавни, тромави и безполезни са хората. Единствената полза от тях бе, че притежават кръв, за която такива като мен жадуваха. Иначе обаче живота им не струваше и пукната пара. След като почистиха всекидневната, кухнята и една от спалните, които мислех да използвам, един от мъжете поправи топлата вода, застелиха с нови завивки леглото ми, ги изпратих да си ходят. Беше станало късно... Всъщност доста късно... Затворих се в стаята си с кутия шоколадови бонбони и се зачудих колко ли време ще останем тук. Това бездействие ме убиваше, а и компанията на Клаус не беше от най-желаните. Ужасно скучен беше, а аз имах нужда от малко забавления. Боже това сигурно беше семейна черта. Илайджа дори беше по-скучен. Може би само Ребека бе забавна, но тя пък беше глупава... С тези трагични заключения щеше да ми трябва повече от една кутия бонбони.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 6:44 am

Когато и последния тропот спря остана като знак,че всички плужаци са се изнесли. Сега можеше да излезе без да му се мотае някой в краката. Щом излезе осъзна,че не е толкова лошо,не бе променила почти нищо. Така да се каже,не е местила като откачена мебели,както правеше често Ребека. По скоро мястото бе освежено и миришеше на чисто. Добре,оказа се голям скиптик,дори негативно настроен но определено резултата му хареса повече.
Оказа се не толкова трудно да я намери,отвори леко открехнатата врата и влезе вътре,като се усмихваше,като Чеширската котка:
-Открих те по опаковките от бонбони,какво давиш,сексуална незадоволеност ли?
Приближи се към леглото,като се настани в близост до нея,протегна се и си все един бонбон. Сложи го между блестящите си зъби и той безследно изчезна:
-Признавам си мястото изгледа по добре...

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 6:54 am

Дори не обърнах внимание на заядливия му коментар. Не бях в настроение да се заяждам с него. Всъщност не бях в настроение да се заяждам с никой, което само говореше колко съм депресирана. Бездействието беше направо непоносимо.
- Какво искаш? - Попитах директно и без заобикалки, защото можехме да продължим така до утре сутринта и той да не каже за какво всъщност е в леглото ми. Е то не беше съвсем мое легло, но предполагам имах право на такова, докато сме тук.
- Е? - Погледнах към него. - Ще изплюеш ли камъчето? - Продължих да настоявам за отговор на въпроса си. Клаус никога не правеше нищо без причина. Все пак беше положил усилие, за да си довлече задника до тук, значи трябваше да има причина за това.

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 7:02 am

Нито помен,нито спомен,нито каквато е и да било частица от предишната Катрин. На леглото стоеше бледо копие,депресирано,заядливо,раздразнително,капризно и още куб подобни неща. Не я винеше,времето промени и него и той не е същия и въпреки това до голяма степен му се искаше някаква съвсем малка частичка да е оцеляла.
Обичаше я въпреки всичко но до голяма степен искаше да е щастлива но другия проблем е този,че не знаеше как. Явно отговора е без него но този отговор не му допадаше и го отхвърли:
-Секс...
Изтреля го направо,като я накара да се задави,а после се засмя:
-Спокойно,не че не го искам но исках да те видя,как ще реагираш.
Малко хлапашка шегичка но мислите му бяха в съвсем друга посока,та не можеше да се сети нещо рационално:
-Всъщност дойдох да си поговорим,твърде много си се променила искам да разбера,каква е новата Катрин.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 7:18 am

На езика ми беше нова остроумна закачка или по скоро язвителна, но предпочетох да не я изричам на глас. Всъщност аз също исках да видя до къде може да стигне лудостта му с тези глупави негови желания за разговори.
- По интересното в случая е, какво толкова те вълнува това каква съм сега? - Само не казвай, че е защото ме обичаш. Няма да се хвана на това дори и за миг.
- И двамата сме наясно, какво искаш. - Коловете! - И аз вече ти казах, че ще го получиш... Дори и да не вярваш на думите ми, знаеш, че това е единственият начин да се освободя от Майкъл... Единственият ми шанс за свобода... Така че не ти трябва да ме опознаваш... Знаеш всичко което трябва да знаеш... Останалото няма значение...

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 7:33 am

Не чу и дума от това,което каза,защото за сега това нямаше значение за него. Говореше му се и това си нави на пръста и нямаше друг начин да промени това си желание. Всъщност чу какво каза,чу думите и но тези колове сега не бяха водещи:
-Когато флиртуваше с онова момче,какво си мислеше,искаше да ме накараш да ревнувам ли?
Попита той,игнорирайки тотално нейните въпроси:
-Ако се питаш,да все още те ревнувам...
Присви очи за малко,като проследи погледа си:
-Какво ще направиш след,като всичко свърши,ще си отидеш,все едно нищо не е било? А,след това,какво ще правиш?
Искаше наистина да я опознае въпреки огромната пропаст която зееше между тях.

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 7:50 am

Затворих очи за един дълъг миг и си поех дълбоко въздух, после го издишах и така няколко пъти.
- Всъщност не се опитвах да те накарам да ревнуваш... Така действам на мъжете... Може би е заради начина по който изглеждам или заради начина по който се движа, на кой му пука? - Погледнах към него.
- Знам, че привличам и теб. Знам, че все още си същия контролиращ и доминиращ мъж, какъвто си бил винаги и знам, че в извратеното ти съзнание аз ти принадлежа, следователно това някой друг да ме пожелае или има, недай си боже аз да му отвърна те побърква... Кара те да ме желаеш още повече... - Умело избягвах темата за мен, като говорех за него и затова което той изпитваше.
- Имаш нужда от това да си единствен... Имаш нужда от това да те накарам да се почувстваш по този начин, защото съм единствената жена, която някога те е карала да се чувстваш така... Страхуваш се, че когато всичко това свърши, просто ще си тръгна и може би ще направя точно това, защото това за което жадувам аз е свобода... Искаш да знаеш какво искам? Коя съм? Аз съм оцеляващ Ник и единственото което желая е свобода и рано или късно ще я получа, защото това правя аз... получавам онова което желая...

by **Клаус** Съб Яну 25, 2014 8:12 am

"Малка хитруша!" Умето избегна всеки въпрос,както се казваше с неговите камъни по неговата глава но той също е толкова упорит колкото и нея. Заболя го до голяма степен,че тя желаеше да си тръгне. Всяка дума за обич,сякаш се беше изпарила,нямаше я,отлетя и тя искаше да избяга от него:
-Защо искаш да избягаш?
Е,добре де знаеше защо,защото не носеше нищо добро:
-Обичаш ме,а си готова да избягаш. Държиш се все едно съм непознат?
Гледаше я право в очите:
-Ако искаше да се отървеш,защо не взе коловете и не ме уби,а избяга? Толкова си противоречиш Катрин. Вярно е че си жена и не знаеш,какво искаш но щом изпитваш нещо,защо се държиш така?

by **Катерина** Съб Яну 25, 2014 8:40 am

- Избягах защото не бях сигурна какво ще се случи... Нямам представа Илайджа на коя страна е, нито какво беше онова момиче, което се опитваше да спаси... Майкъл е прекалено силен, за да го нападна сама, а ако бях оставила коловете без защита, всичко можеше да свърши ужасно зле... За теб, за Илайджа, за баща ти... и най-вече за мен... Всъщност тези колове са единственото нещо, което все още ме държи жива...
Притворих очи и отпуснах глава на възглавницата. Чувствах се изморена.
- Как искаш да се държа? - Този разговор не водеше до никъде, затова можеше да минем по същество и да разбера на къде точно биеше с всичко това.
- Какво очакваш да ти кажа? - Знаех какво иска да чуе. Добре тогава, ако така щях да се отърва от въпросите му, добре.
- Искаш да знаеш защо не те убих, след като имах оръжие? Не те убих, защото въпреки всичко Ник, въпреки всички тези години, въпреки нежеланието ми да изпитвам каквото и да е, понякога... Понякога всички тези чувства просто се връщат... И знам, че ако го направя... Ако те убия няма връщане назад и... Просто не мога да го направя... И ако се чудиш защо не мога, недей... Знаеш отговора... Знаеш, че винаги съм и винаги ще продължавам да те обичам, затова моля те спри... Спри да ровиш в тази рана, защото боли... Боли през цялото време...

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 5:12 am

Било от разум! Мислела е определени неща. Може би наистина е искала смъртта му,както и той нейната но никога през целия си живот не би я убил наистина. Да и двамата знаеха отговора и двамата не можеха и в същност винаги,щеше да е така,винаги нещо,щеше да ги свързва и едновременно с това,че ще опитват да се разделят.
Опасна връзка. Гледаше я как изрича всички тези думи,получил отговорите на впросите,който зададе. Но докато я гледаше,разбра че всъщност дори да му липсваше старата Катрин,новата е също толкова интересна. Порснала личност,знаеща какво иска,дори как да го получи. Изпълнена с много повече емоции и плам. Една завършена жена,която харесваше все повече и повече.
Докато говореше също толкова запалено и търсеше отговорите на въпросите си,той без дори да предупреди,което нямаше намерение да прави,разбра че от приказки полза няма. Можеха да сторят нещо,което да донесе наслада и на двамата.
Впи жадно устни в нейните,като усети сладкия вкус,който бе достоен да го опияни повече от отлежало уиски,дори е невероятно вкусно.
-По добре е да спрем да говорим...
Прекъсна за миг всичко но се усмихваше лукаво,защото имаше нужда от нея,алчно да я докосва и да я има само за себе си.

by **Катерина** Нед Яну 26, 2014 5:27 am

Сякаш бе крадец. Крадеше дъха ми и караше сърцето ми да забива така диво в гърдите, че чак се задъхвах. Какво толкова имаше в този мъж? Защо не можех да му устоя? Чувствах се толкова слаба покрай него.
- Да, стига толкова приказки. - Отвърнах задъхано и секунда по-късно се озовах върху него, жадно целувайки устните му. Това беше единственият начин да се справя с изкушението, просто трябваше да му се отдам и да се надявам, че ще отмине.
Отдръпнах се рязко назад и разкъсах ризата му, а в следващия момент, той ме придърпа обратно към него и устните ни се намериха за пореден път. Всичко това бе истинска лудост. Не знаех какво правя. Дори не мислех за последствията... Всъщност разума не играеше роля когато ставаше дума за Никлаус.

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 5:41 am

Доста първично и животинско дори но показваше и на двамата,че между тях има толкова много страст,че с такъв пламък,може да изгорят сяло селище. Докосваше я наистина ненаситно,като не я изпускаше да се отдели или да му избяга от ръцете. Всеки опит да се дръпне,от страст или от каквото е и да било,я притискаше към себе си с толкова страст и желание,че секваше дъхът и. Ръмжеше,като диво животно,ненаситен,гладен за нея.
Всяка фибра от тялото му се нуждаеше от нейното,да утоли глада и жаждата си. Питаше се само,как преди години бе изпуснал всичко това,нямаше да си го прости,че я бе изпуска толкова пъти.
Ето още нещо което ги свързваше дори с вериги и не бе нуждата,а по скоро двамата,колкото се отблъскваха толкова силно се и привличаха,подобно на мъгнитите. Но и за двамата нямаше да е забавно,ако всичко бе спокойно и нищо не ставаше. Те с енуждаеха от точно тази страст.
Всеки път,щом се докоснеше до някоя дреха и му пречеше да я докосне,тя просто се късаше и не след дълго се намираше на земята,защото за него там беше мястото на дрехите и. При пръсти в нея,за да усети прекрасните и форми,копринената и и мека кожа,която накара дори мозъкът му да изкрещи,колко обожаваше да я докосва.
А,с всеки жест със всичко,което правеше сякаш казваше "Ти си само МОЯ!" "Моя!". Всъщност му идеше да убие всеки който се е докоснал до нея,а най-много искаше да убие Майкъл,защото му отне първия миг с нея,който бе само негов.

by **Катерина** Нед Яну 26, 2014 6:05 am

Цялата тази борба и отрицание и за какво? Нямаше никакъв смисъл да бягаш от това. То винаги те настигаше, рано или късно. Сякаш си обречен.
Не бих казала, че вярвам в съдбата, но докато бях с него, се чувствах така сякаш това е трябвало да се случи. Сякаш ни беше писано да бъдем заедно. Пасвахме си толкова добре. И двамата бяхме толкова прецакани. Почти еднаква развалина и все пак, когато бяхме заедно това нямаше значение... Или поне аз го чувствах така...
След изключително бурното начало, последва и подобаващ финал. Разтърсващ финал и за двама ни, в края на който лежахме напълно изтощени в леглото и гледахме в тавана.
- Вярваш ли в съдбата? - Попитах изведнъж, замислено и без да го поглеждам. Не знам защо мислех за това сега, просто се чудех дали тя има нещо общо със случващото се сега. Дали не беше някакъв вид реванш заради всичко което ни бе отнела преди или просто ни готвеше още по-голямо прецакване.

by **Клаус** Нед Яну 26, 2014 6:12 am

В първия момент малко го поучуди въпроса,е добре не очакваше да го хвали или прочие но не очакваше,че един секс,ще хвърли Катрин в житейски размисли,на тема,какъв е живота и подобни неща и за съдбата.
Малко му трябваше да се засмее и не успя съвсем да го сдържи,малко се засмя,сложи ръка на корема си,като погледна към тавана:
-Иска ми се да не вярвам,защото мисля съдбата за така да го кажем,една кучка. Винаги те прецаква..
Погледна към нея,за малко:
-Е,не мога да отрека,че понякога ти поднася и изненади.
Отново погледна към тавана,като и за него бе неизбежно да се замисли но не по нейната тема,а по негови си неща. Преминаваше,през грешките,който беше направил и се опитваше да ги преговори,да не ги допусне повече. Така правеше най-често,за да не се отнася за към дълбокото минало.

by **Катерина** Нед Яну 26, 2014 6:30 am

Вдишах дълбоко и несъзнателно поклатих глава, защото песимизма или по скоро реализма в главите и на двама ни говореше за едно и също, съдба или не, това което правехме нямаше да доведе до нищо добро за никой от нас. В най-добрия случай, можехме да се нараним отново, а за най-лошия сценарий дори не ми се мислеше.
"Стегни се Катрин" - скастрих се наум и издишах шумно. Отдавах прекалено голямо значение на случилото се. Всъщност ако трябваше да сме честни не се беше случило нищо. Сексът за такива като мен и Клаус не означаваше нищо и нямаше точно сега да се превръщам в сантиментална глупачка, която да си въобразява, че след като преди 500 години се е предполагало, че трябва да бъда с някой, ни е писано да бъдем заедно и сега.
Завъртях се с гръб към него и леко с свих, придърпвайки още малко от завивката към себе си. Ако някой щеше да напуска това легло, то това щеше да е той, защото се предполагаше, че сме в моята стая. Затворих за миг очи и се опитах да изключа всичко около себе си, за да мога да заспя...

by Sponsored content