Re: Домът на Клаус

by **Клаус** Чет Яну 16, 2014 6:18 am

Явно и харесваше повече от колкото трябва,защото започна и на него да му става до голяма степен лошо. Това не можеше да го убие но болката никак не му беше из между любимите чувства. Дръпна ръката си,тя вече се възтановяваше,лицето и придоби нормалния си прекрасен вид,а тялото и престана да тепери. Точно това се очакваше,тя да се възстанови. Винаги когато правеше това се чудеше,как е възможно,знаеше за ефекта но винаги си мислеше,че е някаква заблуда но уви спасяваше и отнемаше животи с такава лекота,сякаш решавеше крастословица.
Успокой се че тя е добре и всичко премина,щеше да живее още доста дълги години,ако успееше да я опази от всичко. Сега обаче го обземаше страх,защото неговия живот беше на косъм,защото ако Майкъл е жив и е чул частица от това,което са си говорили,по какъвто е и да било начин,щеше да е на път за коловете. Да трябваше да провери дали Илайджа вече ги е взел,дори се чудеше,как още не се е върнал,все пак вампирската скоро. Погледа му се спря за миг на Ребека,като и направи знак,да остане с Катрин и излезе в коридора,за да говори с Илайджа. Ако беше човек,щеше да трепери вече,набра на бързо и нервно заговори:
-Илайджа,взе ли коловете?
Отговора който получи не му хареса и го ядоса,като стисна телефона,както почти не го счупи. Не човешка ярост:
-Какво чакаш по дяволите?! Майкъл е на свобода и е разбрал за коловете,трябва да го изпревариш,защото ако не го направиш,всички сме пътници...
Една не изруга,като гнева му бе достоен да се усети и по телефона. Не го затвори,ами от ярост не дочака отговор и просто го метна към стената,като се натроши на малки парчета.
-Илайджа още не е взел проклетите колове...

by **Катерина** Чет Яну 16, 2014 6:28 am

Не знам защо излезе, крещеше толкова силно, че даже и обикновен човек щеше да го чуе. Това обаче не трябваше да представлява интерес за мен. Всъщност това което исках да знам е какво стана с ухапването. И двете с Ребека не разбирахме нищо, но зяпахме врата ми, на който нямаше дори следа от ухапване. Излекувана ли бях? Мислех, че за това няма лек...
Когато Клаус съобщи, че Илайджа не е взел коловете, не се изненадах особено много. Бях казала къде се намират, от къде ги бях взела, но те никога не попитаха как те ще ги вземат и реших, че не е нужно да казвам нищо. Клаус обаче веднага забеляза, че знам нещо което не казвам, затова забих погледа си в страни и съвсем тихичко измърморих:
- Може и да съм забравила да кажа, че това с взимането ще е малко трудно... - Май вече съжаляваше, че ме е спасил.
- Обаче като се има предвид, че е възможно Майкъл също да знае за тях, това е добра новина нали... - Ребека не изглеждаше щастлива от добрата новина, нито пък Клаус. Никой не беше щастлив.

by **Клаус** Чет Яну 16, 2014 6:37 am

Какво точно означаваха думите и,толкова трудно му беше да и разшифрова,заради големия яд и ярост,която събра в себе си. А,и определено това,което каза,си го разбираше само тя но той искаше да разбере,за какво става дума:
-Какво искаш да кажеш с това,че взимането,ще се окаже трудно?
Надяваше се да е излъгала или нещо подобно,щеше да е много по лесно,ако не съществуваха но явно съществуваха и тя може би малко ги бе заблудила:
-Да не би да си ги скрила на друго място. Кажи,ако е така,за да пратим Илайджа на точното място.
Вече губеше почва под краката си,не можеше да си намери място,което ужасно го напрягаше,тя просто се подиграваше вече:
-Виж,трябва да кажеш всичко,бъди поне един път благодарна,не спасявам живота ти за първи път...
Не че го намираше за разменна монета или я държеше длъжна но е редно,щом той е спасил нейния и тя да спаси неговия.

by **Катерина** Чет Яну 16, 2014 7:00 am

Въздъхнах някак с облекчение, значи наистина нямаше да умра. Беше ми спасил? Или лъжеше, за да му кажа това от което иска да знае? Всемогъщи Боже, превръщах се в същата параноясала психопатка като него. Във всичко виждах умисъл.
- Защо мислиш, че Майкъл знае за коловете? - Попитах без да обръщам внимание на неговите въпроси, които можеха да почакат малко. Преди още да ми е отговорил обаче, аз вече имах теория. Очевидно от тук присъстващите не го беше освободил никой. Дори аз нямах полза от това да го освобождавам отново. Следователно или го е направил сам или някой от малоумните хибриди на Клаус. Като цяло всичко това с залавянето на Майкъл ми изглеждаше доста странно.
- Мислиш ли, че го е планирал? - Попитах къде невярващо, къде малко с възхищение. Добре де, ако го беше планирал си беше за възхищение.
- Това да бъде заловен и... - Естествено, аз му бях направила услуга като го събудих, но той не беше толкова глупав, знаеше, че вероятно имам друг план. И най-лесният начин да го разбере, беше да се предаде. Сигурно е бил в съзнание през цялото време чул е всичко... Или поне Клаус така си мислеше. Ако се окажеше прав обаче всички отивахме по дяволите. Аз най-напред. Преосмисляйки отново всичко, май беше по-добре да помогна на Клаус, а после щях да измисля как да се оправя с него.
- Мисля, че си прав... - Кимнах в знак на съгласие. - Мисля, че е след оръжието... И мисля, че това е прекрасно... - Усмихнах се някак зловещо и победоносно.
- Не съм излъгала за мястото. Забрави ли, че когато си под въздействие не може да лъжеш? - Що за глупаво предположение беше това. - Всичко което казах е истина, която между другото бих предпочела да запазя за себе си. - Подчертах сърдито, като говорех не само за частта с Илайджа, а и неговото въздействие и нещата, които ме накара да призная.
- Коловете се намират, точно там където казах, че са... Просто никой не ме попита дали е възможно да ги вземе... Истината е, че това е невъзможно, без мен или без помощта на вещица с кръвта от рода на... - Е, нямаше нужда от чак такива откровения, предполагам.
- Няма значение, това което се опитвам да кажа е, че вещицата, която би могла да развали заклинанието е мъртва... Убих я собственоръчно, след като скри на сигурно място всички колове... Така, че без мен и без вещица, Майкъл не може да вземе нищо...
- Това обаче далеч не са всички добри новини. - Възкликнах истински доволна от това, че съм параноята ми понякога беше толкова полезна. - Той иска нещо което ние имаме... - Натъртих на ние, за да му покажа, че този път сме в един отбор. - И нещо ми подсказва, че дори няма да се наложи да го търсим... - Вече знаехме, че е след оръжието. Знаехме, че той знае, това което и Илайджа. Имахме предимство. Приближих се до Клаус и му се усмихнах, наистина му бях благодарна, че ми спаси живота, макар, че едва ли някога щях да го кажа на глас.
- И не, не е нужно да ми се молиш. - Намигнах му закачливо, защото и двамата бяхме наясно, че той никога нямаше да направи нещо такова, защото можеше да ме принуди. - С радост ще върна жеста и ще спася живота ти... Искам да кажа, че ще ти дам оръжие с което да се отървеш веднъж завинаги от баща си. Не ме разбирай погрешно, бих го направила и сама, но за момента нямам нужда от други срещи със смъртта...

by **Клаус** Пет Яну 17, 2014 11:06 pm

Новините до голяма степен бяха доста добри,това че Майкъл не може туко така да вземе коловете и да си замине,защото вещицата е сигурно мъртва на дали някой можеше да я съживи,единствената която можеше да го направи е Катерина. Което до голяма степен е най-добрия вариант и Майкъл,нямаше как да сети толкова лесно за вариантите,което е добре но ако разбереше,щеше да се върне за Катерина или,щеше да я дебне да вземе коловете и след това да я нападне. Изпадна в дълбоки размисли,в момента повечето неща който мислеше не бяха съвсем обмислени и много здравомислещи но в момента не можеше да се съсредоточи върху план. А,да рискува живота на Катрин отново нямаше да го бъде,да неговия живот му е по мил но не можеше да рискува живота на единствената жена,която обичаше.
-Това са доста добри новини,новини за които Илайджа не знае. Трябва да отидем ние но си блокирана тук докато Илайджа не се върне.
Присви очите си,защото не Илайджа,а той трябваше да я блокира в къщата,защото можеше винаги да се наложи нещо. Това е план,който не обмислиха добре но когато живота ти е заложен на карта мислиш доста първо сигнално.
-Трябва да се върне и да отидем мисля че всички до Ню Йорк...
Под всички имаше предвид Ребека и Илайджа,ако бяха заедно,шанса да бъдат нападнати намаляваше,а и дори да бъдат нападнати бързо всичко можеше да бъде осуетено:
-Ако имаш план го предложи но смятам да се обадя на Илайджа и да му кажа да се прибира...
Ребека гледаше шокирано и трудно намираше думи как и какво да каже. А,Клаус прехвърляше варианти и във всеки намираше дузина недостатъци,поради който нещо да не се случи.

by **Катерина** Пет Яну 17, 2014 11:40 pm

- Това е единственият начин. - Отвърнах аз и осъзнах колко голяма късметлийка съм в момента. Майкъл сигурно си мислеше, че съм мъртва, нямаше представа, че Клаус ме е спасил. Ако знаеше обаче, това ме поставяше в опасност. И нещо ми подсказваше, че съвсем скоро ще установи, колко съм му нужна. Щеше да изпрати някой тук или той самия щеше да дойде... А аз не можех да позволя да съм заклещена в тази къща.
- Ако Майкъл разбере за заклинанието... - Въздъхнах, Клаус и Ребека вероятно вече мислеха за същото като мен.
- Просто нека кажем, че не ми се иска да съм заклещена в тази къща... - Е, поне се предполагаше, че имаме малко време. Докато Майкъл си мисли, че съм мъртва, всичко щеше да е наред.
- Обади се на Илайджа... - Намеси се Ребека и взе думите ми от устата.

by **Клаус** Съб Яну 18, 2014 12:08 am

-Подай си телефона Ребака...
Протегна ръка,за нещастие неговия телефон,се оказа разбит на части след,като разбра,че все още не е взел коловете. Ребека обаче не възрази,а веднага му подаде телефона си,а той на свой ред веднага звъна на Илайджа. Проблема се оказа съвсем друг,гадното копеле не вдигаше слушалката.
-Проклятие вдигни скапания телефон...
След петото повикване,телефонат му сякаш загуби обхват и не можеше да звънне повече. Стисна телефона и бе на път и него да прекърши но го подаде на Ребека,защото ако го държеше скоро и той,щеше да стане на трески:
-Не мога да се свържа с него,или нещо се е случило или е на път или към Ню Йорк или е разбрал,че не става и се връща...
Няколко варианта,който го изкарваха извън релси,защото мразеше,когато не може да контролира нищо и не знаеше,какво се случва и как се случва.
-Не спирай да му звъниш Ребека,може да вдигне...

by **Катерина** Съб Яну 18, 2014 12:26 am

Страхотно просто! Как можеше това да се случва точно на мен? Ами ако докато се опитваше да вземе коловете, Майкъл го нападнеше? О, това всъщност можеше и да е нещо добро, така щях да се отърва от глупавото подчинение. Всъщност можеше вече да съм.
- Ще си взема нещо за пиене... - Уведомих и още преди да съм довършила се стрелнах към долния етаж... към врата и... мамка му. Още бях заклещена тук и нямаше да мога да си тръгна докато Илайджа не ме освободи. Усетих присъствието на Клаус и се обърнах бавно към него:
- Просто проверявах дали Илайджа и Майкъл не са се срещнали вече... - Обясних и се отдръпнах от врата.
- Доста е обезкуражаващо да знаеш, че може да направиш толкова много, а си с вързани ръце. - Чудех се какво ще стане, когато всичко това свърши. Клаус той дали... Беше казал, че ме обича! Обаче колко ли беше силна любовта му? Дали толкова, че да ме спаси от баща си ако се наложи или просто щеше да ме убие и така всяка вероятност коловете да стигнат в ръцете на баща му да се изпари. Господи как бях толкова глупава, за да му кажа, че аз съм единствената която може да ги вземе.
- Ще ме убиеш ли сега? - Не знам защо все си мислех, че това ще се случи.

by **Клаус** Съб Яну 18, 2014 12:45 am

-Трябва и аз да пийна едно,ти не спирай да звъниш на Илайджа...
Заръча на сестра си но ужасно много нервничеше,защото се страхуваш от това,от това че можеше да се случат много ужасни неща,а това да се добере до коловете е една тъпа цел,трудна за постигане.
Слезе по стълбите,като за миг изтръпна,когато видя,че Катрин се опитва да излезе,ами ако Илайджа беше мъртъв контрола над Катрин падаше и това можеше да е опит да избяга. Сърцето му отново се сви за секунда но когато я видя,как се спира на вратата разбра,че контрола никак не е падна,ами напротив все още си стоеше. Отдъхна си,значи нямаше къде да ходи,а Илайджа все още е жив:
-Какво...
Замислен за други неща не успя да чуе въпроса и но накрая просто се досети,какво го попита. Да я убие ли,та той я спаси,защо да я убиваше. Да да се добере баща му до коловете не е добре и можеше ако убие,Кат да не успее но и Клаус нямаше,а и не искаше да я убива:
-Не това не е решение...
Приближи се бавно към нея и протегна ръка към нежното и лице,постави я леко под брадичката и повдигна главата и. Обожаваше да я гледа,сърцето му се стопляше и това го правеше за секунда по човечен и изпитваше любов.
-Никога не си го помисляй пак,не бих рискувал живота ти,всъщност ако имах друга опция,сам щях да ида да ги взема.

by **Катерина** Съб Яну 18, 2014 12:53 am

- Защо?! - Изобщо не се опитах да скрия учудването си. Можеше още сега да реши всичките си проблеми. Можеше да ме убие и никой никога нямаше да стигне до оръжието, което може да го убие. От друга страна ако ме опазеше достатъчно дълго, за да ги вземе, тогава щеше да се отърве от баща си, но този вариант имаше прекалено много неизвестни и на практика рискуваше всичко.
- Ако ме убиеш няма да имаш коловете, но ще имаш достатъчно време, за да измислиш нещо друго... Може да приспиш баща си отново и... Да си свободен... Ако ме оставиш жива обаче, има голяма вероятност той да убие теб и семейството ти... - Хай Клаус, просто го направи. Убий ме, така ще знам, че не съм загубила последните пет века, за да те мразя напразно. Убий ме! Давай, направи го. Не ме гледай с този поглед.

by **Клаус** Съб Яну 18, 2014 1:02 am

Единственото,което заспалото му сърце успя да каже,през пуло будното си състояние се прояви по следния начин,да я целувне,да приближи главата и,за да я целуне дори страстно. Една невероятно влудяваща и прекрасна целувка. Показваща и толкова много с това,което направи,с нежната целувка:
-Май не помниш,какво ти казах или не искаш да го повярваш...
Прошепна и отново той,не знаеше дали тя го е чула,защото може да бе загубила съзнание:
-Пак,ще ти повторя отговора на въпроса,който зададе тогава. Никога не съм спира...
Трябваше да си припомни,какво го пита,да се сети и щеше да разбере отговора му. Но да го каже направо се оказваше още по трудно,защото той не беше от онези сантиментални глупаци,който крещяха постоянно,че обичат някого,особено когато не допускаха обич и до голяма степен това ги плашеше:
-Ще те пазя Катрин,няма да позволя на баща ми да те докосне отново...

by **Катерина** Съб Яну 18, 2014 1:13 am

- Аз... - Исках да му кажа толкова много неща. Просто не знаех в какво мога да вярвам. Всичко ми се струваше толкова внезапно и неестествено. Клаус не прощаваше на хората които са го предали. А нещо дълбоко в мен ми подсказваше, че той все още има огромни съмнения относно моята лоялност. По дяволите, аз се чувствах по същия начин. Дори не можех да предположа, че това което казва е истина.
- Той все още не вдига... - Пълните ми със сълзи очи се стрелнаха към Ребека, която размахваше телефона срещу нас. Беше се подпряла на перилата на стълбите и гледаше разтревожено.
- Той е добре... - Успях да се съвзема бързо и да преглътна сълзите си. - Не мога да изляза от тук, така че това е добър знак...
- Надявам се. - Отвърна тя и слезе при нас. - Защото ако нещо му се случи, ще те убия със собствените си ръце, ясно ли е? - Кимнах механично. Отдавна заплахите й не ми правеха впечатление.

by **Илайджа** Съб Яну 18, 2014 1:17 am

Къщата изглеждаше спокойна, малко по-спокойна от както я бях оставил всъщност. Усещах и тримата, но някак беше странно, че са под един покрив и не се чуват крясъци. Какво ли ставаше? Прекрачих прага на къщата и изведнъж и тримата се озоваха пред мен.
- Къде беше по дяволите. - Първа се обади Ребека и се стрелна в прегръдките ми. - Страхувах се, че ти се е случило нещо.
- Добре съм. - Отвърнах разсеяно защото все още не можех да разбера какво става тук.
- Какво става тук?

by **Клаус** Съб Яну 18, 2014 1:29 am

Губеше контрол,ужасно бързо губеше контрол над нещата и това никак,ама никак не му хареса:
-Укротете се малко!
Извика той,докато двете се опитваха отново да се сдърпан,не му трябваше още проблеми,определено не му допадна идеята за нов спор,защото не можеше да мисли. Истината е,че трябваше да изчакат просто Илайдж да се върне или да се обади.
Тогава най сетне,прекрачи прага,за миг си отдъхна,че брат му е добре и най-много,че можеше да освободи Катрин:
-Защо не си вдигаш,скапания телефон?
Каза първо той и се приближи към него:
-Не е време за приказки,освободи Катерина и да тръгваме за коловете,преди Майкъл да се е сетил за всичко.
Нямаше търпение и трябваше да тръгнат много скоро,всяка минута загубена можеше да е фатална.
-Всички тръгваме,ясно ли е...
Сега започваше да придобива отново контрола и властта,която преди беше изгубил и това го правешеуверен и същия задник както преди.

by **Илайджа** Съб Яну 18, 2014 1:39 am

- Почакай малко... - Вдигнах ръка пред Клаус и го погледнах предпазливо. Трябваше ми нещо повече от това за да тръгна където и да е с него.
- Какво точно изпуснах? - Обърнах се към Ребека, защото най-вероятно тя бе единственият човек, който щеше да говори с мен.
- Ами това, че тази малка идиотка те е изпратила за зелен хайвер, но явно вече знаеш това, защото си тук. - Изстреля тя и пак ме прегърна силно.
- Истината е, че само тя може да вземе коловете, защото са скрити със заклинание. - Доуточни тя. Е, значи Ан се беше оказала права и за това.
- Разбирам. - Отвърнах аз и погледнах към Катерина. Може би изпитвах привързаност към нея, но когато животът на Ан висеше на косъм, всички лоши неща които бе направила излизаха на преден план. Катерина си бе заслужила всичко което щеше да последва.
- Ще взема Катерина с мен в Ню Йорк и ще донеса коловете. - Казах спокойно, надявайки се, че Клаус няма да възрази.
- Братко, той търси теб. - Обърнах се към него. - Нека аз се справя с това. Обещавам ти, че ще донеса тези колове за теб. Просто се скрий някъде докато го взема. После ще ти ги донеса и ти ще решиш какво да правиш с тях и с Катерина. - Господи моля те, нека се съгласи на това. Моля те! Моля те! Трябваше да спася Ан. Господи моля те!

by **Клаус** Нед Яну 19, 2014 5:16 am

Да остави сама Катрин при положение,че можеше да рискува живота и нямаше да стане това. Първо нямаше супер голямо доверие на никой,а камоли на брат си. Второ не искаше да рискува живота на Кат,това нямаше да стане. И,трето вече сам искаше да се увери,че коловете са в него и в никой друг. Братя или не му нямаше доверие.
-Няма да изложа Катрин на такава опасност...
Каза категорично той. Страхуваше се но докато нямаше колове страха не е толкова голям. Дори и да го нападнат,ако бяха всички заедно имаше по голям шанс за осуетяване:
-Не ти ли стана ясно,че всички тръгваме. Ти,Ребека,Катрин и аз,всички защото и вие сте на пангара,а когато сме повече можем по лесно да се справим. Вие двамата сами няма да успеете да се справите.
Сигурен беше в това,сам това че дори,явно Илайджа си е губил времето и не е разбрал нищо,а питаше,това го караше още повече да се съмнява в това,дали въобще си беше направил труда да тръгне до Ню Йорк.
-Ясен ли съм?
Попита отново и то с такъв строг и категоричен тон,че не остави шанс на Илайджа да каже,каквото и да е било друго освен това,което той бе казал. Нямаше никак да му хареса,ако има още едно глупаво възражение.

by **Илайджа** Нед Яну 19, 2014 5:25 am

Опитах се да прикрия недоволството си, защото ако само заподозреше нещо, всичко отиваше по дяволите.
- Разбира се. - Отвърнах аз. - Отиваме всички...
Бързо трябваше да измисля нещо. Клаус изглеждаше подозрителен и недоверчив, освен това явно се бяха случили много неща докато ме нямаше, защото по последни данни се чудеше дали да не убие Катерина. Сега искаше да я защитава?
- Само да си взема някой неща... - Нямах време за мислене. Трябваше да действам сега, веднага и после да мисля за последствията. Надявах се Ребека да не направи някоя глупост. С бързината на светлината сграбчих една закачалка за палта и преди някой от тях да се е усетил, вече беше забита в гърдите на брат ми.
- Съжалявам братко... - Хванах Катерина. - Ти идваш с мен... - И преди да съм дал възможност на Клаус да се освободи от кола, аз и Катерина вече бяхме на километри от къщата.

by **Клаус** Нед Яну 19, 2014 6:03 am

Не напразно нямаше доверие на никого дори на собствения си брат. По единствената причина,че всички го предаваха. Не знаеше,каква е целта на всичко това,дали брат му искаше да го убие или просто той да притежава коловете. Не знаеше точния мотив но се страхуваше ужасно много за Катрин,отново се провали в това да я опази. Само все още до някъде познаваше брат си и знаеше,че няма да убие Катрин.
Ребека се появи със закаснение,като остана зашеметена:
-Не ме гледай така ами извади това нещо...
Освобождение и след това секунда за да се окопити:
-Какво стана?
Винаги някой изпускаше нещо и искаше обяснение,което той ужасно мразеше да дава,да дава отговори на въпроси,който не засягаха точно нея:
-Тръгвай към колата...
Просъска той и я хвана за ръката,като я стисна,от болка или от страх не е съвсем сигурно,а най-много бе ядосан от ситуацията:
-Тръгвай към Ню Йорк веднага...
Нямаше време за допълнителни въпроси,Ребека тръгна,а веднага и той тръгна след нея. Надяваше се,че са там,в апартамента нямаше къде другаде да са.

by **Илайджа** Нед Яну 19, 2014 6:13 am

Не използвахме нито кола, нито пък самолет. Не можех да рискувам да се бавим дори и секунда, затова просто принудих Катерина да ме следва без да задава въпроси, защото имах по-важно неща, за които да мисля.
Бяхме на пряка от сградата, в която живееше Катерина, когато получих така чаканото обаждане. Майкъл ми даде точни и ясни иструкции, които Катерина чу разбира се и най-накрая осъзна какво се случва. И двамата се спряхме за миг, погледнах я в очите й казах:
- Нямаше да го направя, ако не се налагаше... Съжалявам Катерина... - И преди да съм се разчуствал прекалено много, заповядах:
- Продължавай да вървиш! - Бяхме в асансьора и тогава, изведнъж я усетих. Всичко останало сякаш изчезна, спря да съществува и чувах само тихите удари на сърцето й, а дъхът й сякаш ме галеше. Стиснах силно очи и опитах да преглътна сълзите си. Точно сега трябваше да съм силен... По-силен от всякога.
Отворих врата на апартамента и се приковах на мястото си. Тя беше там, но не изглеждаше така както когато се бяхме разделили. Едва притъпих чувството си да се хвърля и разкъсам Майкъл на парчета.
- Пусни я! - Заповядах аз.

by **Антея** Нед Яну 19, 2014 6:30 am

Бяха вдигна ли стола и,като тя бе останала вързана на стола,почти загубила съзнание. Чу познат глас,който сякаш я преизпълни. Надигна бавно глава,защото всичко я болееше. Имаше синина под окото си,както и няколко и доста одрасквания.
-Илайджа...
Толкова тихо каза името му,всичко се явяваше отново пред очите и,и знаеше дори вече всичко,как щеше да стане в детайли. Само,че не трябваше да намесва Катрин или който е и да било друг. Усети още един удар от хибрида,като не можеше да вдигне главата си:
-Дай ми Катрин,а аз ще ти дам малката кукла...
Само че и двамата знаеха,че той няма да я даде лесно или по скоро правилата щяха да се играят нечестно:
-Или по скоро искам нещо друго,след като Катрин ми предаде коловете,ще съм по склонен да ти я дам и да те пусна,като най-послушен от всичките ми деца.

by **Илайджа** Нед Яну 19, 2014 10:09 pm

Ударът който Ан пое ми подейства отрезвяващо.
- Искаш Катерина така ли? - За по малко от секунда издърпах Катерина пред мен и забих ръка в гърба й. Пръстите ми бяха на милиметри от сърцето й.
- Имам по-добра идея. - Не знаех какво друго да направя. Това ми се стори най-малко опасно за Ан.
- Защо не пуснеш Ан да си върви? - Катерина се опитваше да се бори, но така само усложняваше положението си.
- Кълна се ще я убия. - Дори не блъфирах. Не ми пукаше за Катерина, не и сега когато виждах какво е сторил на Ан.
- Давам ти възможност да избираш... Остави Ан да си върви, а в замяна ще получиш това което искаш. Тя няма нищо общо с това. Просто я остави да си върви.
В първия момент Майкъл не направи нищо. Гледаше ме преценяващо и вероятно се чудеше какво да направи. В крайна сметка обаче взе правилното решение и с един жест на ръката, неговите подчинени развързаха Ан. Тя обаче бе прекалено слаба, за да се движи сама. Инстинктивно избутах Катерина и се стрелнах към Ан, за да я уловя, преди да се е свлякла на земята. Тъкмо я бях уловил, когато усетих как някой се приближава зад мен. Обърнах се, докато все още я държах в ръце и видях, че е един от хибридите му. Дори не се замислих и изтръгнах сърцето му. После и другия се стрелна към нас. Убих й него. Забелязах, че Катерина е вече в ръцете на Майкъл. Погледнах към Ан. Изглеждаше зле. Ужасно зле. Забих зъби в китката си и я поднесох към устните й. Всичко се случи наистина бързо. Буквално за секунди.
- Господи съжалявам толкова много. - Прошепнах и аз, докато кръвта се стичаше по устните й.
- Ще те измъкна от тук обещавам.

by **Антея** Пон Яну 20, 2014 6:22 am

Не обичаше да пие вампирска кръв,да щеше да я спаси до голяма степен но не я обичаше,защото се страхуваше да не се превърне във вампир,не и сега. Въпреки това прие ръката на Клаус,защото желанието и за живот и сигурността в действията я краха да бъде по сигурна.
Гледаше,как Катрин тръгва към коловете или по скоро Майкъл я побутваше. Ан надигна глава,като се подпря на Илайджа.
-Не биваше да я водиш...
Прошепна отново до някъде плана не включваше нея но се предполагаше.
-Няма да и е лесно...
Отново му каза тихо,Майкъл не го чу,защото бе прекалено зает. Само,че нещата,щяха да се объркат и така и стана. Докато Катерина разваляше заклинанието,за да вземе коловете,не знаеше че енергийната защита е по силна. Заклинанието се оказа толкова познато,спомни си,как нейната леля правеше подобни заклинания и я учеше,как да ги отключва. Тогава разбра,как да я отключи и позна почерка на леля си. И все пак нещата се объркаха,гривната на Катерина изхвърча от ръката и,което моментално я направи не защитена от слънцето и тя се сви от парещото слънце.
Ан се откъсна от ръцете на Илайджа,като веднага дръпна плътната завеса,за да предпази Катрин. Усети малкото камъче под кракът си,тогава усети нещо друго. Ръката на Майкъл върху врата си.
-Къде и какво си мислиш,че правиш?
Антея се задушаваше но му се усмихна,имаше в себе си вампирска кръв,която и даде сила,сила с която му въздейства и той изпита болка,толкова колкото да се отдръпне. Наведе се бързо и подхвърли камъчето от гривната на Картин. В този момент се отвори вратата и вътре нахлу Клаус и Ребека.

by **Клаус** Пон Яну 20, 2014 7:01 am

Не знаеше дали,ще стигне на време,през целия път до там изпитваше страхът върху плещите си,дали тя ще е жива,след като Майкъл успее да вземе коловете и това,че ако всичко се е случило,всички са пътници.
Даваше си прекалено много усилие но трябваше не се щадеше въпреки че раната в тялото му едва беше заздравяла. Да въмпир но и те изпитваха болка.
Не се церемони нахлу веднага през вратата,като едва не я събори влезе вътре и за секунда се ориентира. Не искаше да се занимава с Илайджа,а искаше да спаси Катрин. Без да се церемони хвана първия остър предмет и го заби в Майкъл. Поне се опита но баща му се оказа много по ловък от него и му отвърна подобаващо. Просъска веднага на Катерина,за да се окопити малко:
-Забрави за коловете и бягай...

by **Катерина** Пон Яну 20, 2014 7:10 am

Всичко в мен крещеше да го послушам. Това беше логичното нещо което трябваше да направя. За да спася неговият живот, а може би и на останалите. Хвърлих един поглед към момичето. Коя пък беше тази? Дори не бях подозирала, че Илайджа си има гадже. Гадже което за малко да коства живота на всички ни.
- Катерина... - Извика отново той, сякаш да ме подсети какво трябва да правя и аз го направих. Грабнах гривната си против слънце и се ометох от апартамента. Клаус щеше да е добре. Не можеше да му направи нищо, дори и камата не действаше върху него. Точно така. Опитвах се да се успокоя с това, докато не спирах да мисля какво ли се случва в апартамента. Ами ако нещо се объркаше?

by **Антея** Пон Яну 20, 2014 7:25 am

Гледаше все едно борба между диви животни,дори не точно диви,ами дори демонски създания. Клаус остана прикован за стената,а малко след това нападна и Илайджа,който се опита да я измъкне от къщата:
-Никъде няма да ходиш...
Остана му съвсем малко докато прикове и него за стената,направи го,светкавично се приближи към Ан и отново я стисна за врата. Илайджа още се опитваше да се измъкне и бе в съзнание,за това и го правеше:
-Ще видиш,как скъпото ти гадже,ще умре пред очите ти...
Стисна хватката си по силно,като усещаше,как скоро щеше да е последния и но вратата отново се разтресе и от вратата се появиха около 10 човека. Това бяха доста хора имайки предвид,че майка и идваше само с 5 но дъщеря и беше по важна. Подчини от раз Майкъл,който не бе виждал талкова голямо стълпновение от вещици. Нямаше никакъв избор освен да избяга,а да го убият не бе тяхна работа.
Ан веднага се приближи към Илайджа,като го освободи от кола и леко го прихвана за да не падне.
Един от вещерите освобождаваше Клаус и го гледаше мнително но Клаус не искаше да си губи времето и тръгна,а миг след това и Ребека. Не и пукаше,искаше само да знае,че Илайджа е добре:
-Благодаря ти супермен...
Сега беше момента за една сладка шега. Не усетно го целуна нежно по устните,съвсем бързо. Но чу зад себе си леко прокашляне и се изправи:
-Амерал Де Реналди Фереи Венега,кралицата вашата майка Ви очаква...
Направиха и знак,като тя подаде ръка на Илайджа. Той не знаеше истинското и име и за първи път го чу:
-Да така се казвам и да малко пропуснах да ти кажа доста неща...
Като например това,че е принцеса.

by Sponsored content