Домът на Клаус

Не знаеше дали е възможно да боли нещо,което смяташе за умряло,а това неговото сърце. През всичките тези години,дори векове вярваше на илюзия,на една огромна илюзия,която... Трябваше да и повярва,трябваше да я подкрепи но сърцето му не даде превес на разума и на очите,който бяха видели точно това,което не искаше. Отдръпна се от нея,чувстваше болка,която мислеше,че не може да изпита. Срам,разочерование от себе си. Всичко отдавна се разпадна на части и нямаше изглед да се поправи:
-Толкова години вярвах на видяното,приемах го като безпорен факт. Само че,истината е тази,че по скоро съм се срамувал от себе си и да от това,че не можах да те защитя и повярвах на всичко друго но не и на теб...
Очите му гледаха към нея но сякаш през нея,виждаше я но и не я виждаше едновременно:
-Късно е,късно е да ти кажа че съжалявам...
Остана няколко минути така не знаеше,какво да прави:
-Ще ти донеса дрехи от дрехите на Ребака,взе ми душ и си почини,а след това...
Все още не беше сигурен можеше да я пусне но все още не бе уверен в това.

Понякога му се искаше някой да мисли вместо него,така щеше да си подреди по лесно мислите но уви нямаше такъв вариант. Не слезе много на долу,а остана на стълбите загледан на долу. Толкова години страдание,негово а най-много нейно. Остави я,остави без да провери,без да се увери. Как можеше да повярва в тази глупава лъжа. Лъжа в която не вярваха и децата,подобна на това за Дядо Коледа и Великденския заек. Мит не съществуваха,някой повтаряше и преповтаряше всеки път една и съща лъжа,всеки път едно и също.
Пук... Пук... Чуваше се сякаш от сърцето му,то бавно и лека полека се пропукваше,като започваше да тупти на ново за нея но истината е,че тя го мразеше или не не го мразеше но не можеше да го обикне както го обичаше преди. Погледна на горе към тавана и се опря назад. Чудеше се какво да направи,ако я пуснеше,нямаше да я види повече,а тук щеше да е като затворничка. Тогава се сети появи се на вратата,чак когато тя се бе облякла:
-Ще те пусна когато Илайджа се прибере,когато донесе коловете,убием Майкъл и унищожим коловете. След това си свободна да си ходиш но до тогава оставаш тук.

-Ако те е страх от Ребека,аз ще се справя с не но ти ще останеш тук докато той не се върне.
Искаше да спечели малко време с нея,трябваше поне малко,защото ако я пуснеше веднага нямаше да има никакъв шанс след това. Да беше ужастно да таи някакви надежди,че може нещата да се оправят но:
-А,и докато Илайджа не се върне не може да напуснеш къщата.
Той трябваше да я освободи от това внушение,не можеше или поне не знаеше,как да отметне чуждо внушение.
-Но можеш да излизаш от стаята,поне това мога да направя за сега.
Вдигна ръцете ти,като тръгна да говори с Ребека. Тя трябваше да внимава и да не се ядосва прекалено много на Катрин,защото това определено не водеше до нищо добро. На Ребека повечето пъти не и пукаше. Е,не че и на него му пукаше но той е свикнал по скоро да се замисля от време на време за своите егоистични цели.

Клаус се нуждаеше от малко сън,след като не беше спал от две нощи умората си каза своето но преди да заспи предупреди сестра си,че ако се случи нещо на Катрин дълбоко ще съжалява. Не знаеше до колко,ще бъде послушан но се надяваше,защото не искаше да се буди поне няколко часа.
Ребека обаче възвърна силите си и привлечена от скуката слезе да досажда на Катрин. Видя,че прави нещо на лаптопа на Илайджа,едва ли търсеше вариант за бягство.
-Явно ти излязоха криви сметките...
Премина покрай нея и отиде да си сипе една чаша вино,по скоро да отвори бутилка с вино и си наля една чаша. Седна срещу нея,като от време на време поглеждаше точно и право в нея:
-Много ли ти беше забавно?
Облегна се назад:
-Не знам,колко забавно ти беше да разбереш,че сметката ти можеше да те убие....
Чу се вик от гория етаж:
-Ребека престани...
Въздъхна и отпи от виното си:
-Ужасно...

-Жени!
Въздъхна той отваряйки широко очи. Не можеха да останат поне няколко минути без да си избодат очите или в техния вариант да се избият един друг. Толкова му се искаше да поспи поне малко. Слезе долу бързо и хвана Ребека през кръста,защото тя нападаше:
-Пусни ме,ще я убия...
Пое си дълбоко дъх:
-Знам,точно за това съм тук...
Поклати глава:
-Вземи нещо,да за разлечение и се качи в стаята ми,аз идвам с намерението да спя. Ще стои докато се наспя,а ти Ребака си свободна да излезеш от къщата,ако желаеш,тъкмо ще ми спестиш нервите.
Пусна я и я погледна сериозно:
-Виж нямам нужда от фасоните ти,сестра си ми но не ми помагаш сега,за това или остани кротка тук или бесней на вън.

Завъртя очи:
-Няма наръчник,как да се справям с две пепелянки. Сериозно,и двете сте ужасно хапливи и не можете да стойте и 5 минути без да се избиете.
Настани се на леглото,като легна на възглавницата и погледна към нея:
-Предупредих и двете ви но вие така и така не ме послушах те,забавно ти беше да те защитавам,сега седни и ме остави да поспя...
Бръкна в чекмеджето,като и хвърли една книга с която да се забавлява:
-Мобидик,забавна е чети,убиват един кит...
Затвори очи за част от секундата имаше нужда от почивка,а двете никак не му помогнаха,ако бяха стояли мирно и кротко това нямаше да се случи,а сега и двете си стояха нещо като наказани.
А,и честно да си признае му харесваше Кат да е около него,така поне малко имаше възможността да е с нея и да. Кого лъжеше,спеше му се и две не виждаше,а искаше сън,за това ги раздели.

Имаше нужда но това е съвсем друг въпрос. Нямаше да го оставят да поспи,а определено ако я остави да излезе от стаята,котките отново щяха да си покажат ноктите и сбият. Тя нямаше да заспи,а тя нямаше да го остави,за това трябваше все пак с нещо да се отбива време,а определено времето не се отбиваше с приказки нито пък с излишни караници.
Въпреки всичко,мъглата която беше надвиснала над него и лудата ревност се бяха раздигнали и сега можеше отново да гледа на тялото и по същия начин по който гледаше и едно време но този път с по голямо желание.
Преди се целуваха страстно и докосваха по същия начин,скрити в сеното,което събираха след жътвата. Криеха се там като малки гълабчета от всичко и от всеки. Спомняше си с каква страст я притискаше към тялото си и колко я желаеше но никога не стигаха до края,защото пазеше. Дълг който не успя да спази но така или иначе всичко премина и не можеше да се промени.
Ръката му бавно се оказа на тънкото и извито кръсче,което се опита да се отдръпне от него. Но той не и позволи,притисна я към себе си,като тя можеше да усети силното му тяло. Впи жадно устни в нейните,като пиеше невероятния нектар,който не бе пил от векове. Сладък и опияняващ,дори повече от сладкото вино. Усещаше прекрасното и тяло близо до себе си,държеше я в ръцете си и се възхищаваше по своя си начин.
Всъщност през всичките тези години беше търсил,жена точно като нея,някоя толкова красива,като ангел или по скоро като божествена богиня. Не намираше по прекрасна от нея,за това често жените бяха убивани,защото никоя не можеше да се покачи на нейния малък пръст:
-Сега,ще бъдеш ли тиха?
Не се знаеше,дали въпроса бе риторичен,буквален или бе зададен с някакъв назаден замисъл.

Да,да се откъсне от нея се оказа още по трудно от колкото си мислеше,това да не я усеща отново по този начин е още по жестоко. Все още усещаше нежния и аромат по себе си,устните и бяха оставили спомен по неговите устни и той не съзнателно прехапа долната си устна. Погледа му я проследи,като огледа цялата,от главата до петите. Движеше се грациозно,като някоя котка,която стъпваше все едно танцува,не можеше да си го обясни но тя му действаше подобно на някоя вещица но това влияние определено му харесваше,макар че го правеше до някъде слаб но нямаше да покаже тази слабост.
Тръгна към леглото,като от раз свали тениската си,като я метна на земята,а след това се върна на мястото което искаше,е не напълно но се надяваше,поне за няколко часа мир. Настани се удобно в опит да заспи,всъщност той се унасяше но не знаеше за колко дълго,ще е.
Усети я как излиза от банята но не отвори очи просто се опита да спи. Добре не беше обичайно да не е толкова активен но два дена в търсене,два кола близко до сърцето не си бяха особено лека работа. Не можеха да го убият така но не е голямо удоволствие.

Не си спомня,какво всъщност сънува но знаеше,че е нещо ужасно,защото се събуди,доста стреснат и приковал пръстите на ръцете си в леглото. Пое си дълбоко дъх,не че можеше да умре,ако не си поеме въздух но определено нямаше да му помогне да се успокой. От време на време го гонеха някакви кошмар,може би злобата,която изпитваше през годините нахлуваше на всякъде и нямаше да му даде мира дори в съня.
Погледа му привлече друго нещо и това е Катрин,която седеше почти неподвижно на земята и бе присвила краката си. Все едно нещо я беше изплашило. От кога стоеше там,не му бе станало ясно. Изправи се,като отиде до нея и клекна. Прокара ръка по невероятното и лице,като не знаеше от къде му дойде но я докосна нежно:
-Ребека ли те изплаши...
Но сякаш не го виждаше,наведе се към нея,като я прихвана и я понесе на ръце до леглото,постави я нежно там и я зави,явно не бе мигнала или нещо подобно.
-Почини си,аз отивам да говоря с нея...
Трябваше поне за кратко да я накара да отиде някъде другаде и да не е в къщата,това щеше да е много зле,нямаше да ги изтърпи и двете.

Спря се,като се обърна към нея. Мълчеше толкова дълго,че не се знаеше,дали няма да излезе или просто да и каже нещо. Самия той не намираше отговора на този въпрос. Преди не съзнаваше грешката си и не беше се осмелил да попита.
Приближи бавно към нея,като седна на леглото и се загледа в нея:
-Когато те видях с него ми пречерня пред очите. Чувствах много неща и вярвах на очите си и не позволявах на разума ми да мисли трезво. Когато се успокоих се появи Майкъл,който подхрани илюзия и ме накара на нов и по силен дух да вярвам в това,че си го обичала. През годините можех хиляди пъти да ти внуша и да ми кажеш истината и точно от нея се страхувах,ами ако Майкъл е прав?
Присви очите си,щеше да го боли от това да научи,че неговата любима обича някой друг,а не него:
-Сега знам истината но е прекалено късно да ти казвам,че съжалявам. Трябваше да ти повярвам и трябваше да те защитя...
Налагаше се вече да си кажат истината:
-Щелях не да те убивам,нито да те унищожа,а да те накарам да изпиташ същата болка която и аз. Само,че истината явно е тази,че всичко това е било една огромна грешка и глупост.
Не я приближи но проследи погледа и.

Загледа се в нея,като я видя,как тръгва на някъде,явно към стаята си:
-Ти също ме познаваше...
Може би и сега го познаваше,той се беше променил и то ужасно много и не можеше да очаква да я прегърне,да започне да я утешава и да казва колко съжалява. Той не беше такъв тип мъж. Да съжаляваше,нямаше спор но не показваше така своето съжаление. Не е мъжко да се молиш,да се разкайваш горещо,когато просто не се виждаше шанс за прошка:
-Знаеш,че когато загубя един път доверието си,трудно го връщам. Тогава реших да повярвам на видяното и на чутото от колкото на чувствата.
Извърна се към нея,а тя още беше с гръб.
-Всяка вяра се стопява,когато много по силни емоциите връхлетят. Ревност,омраза,ярост...
Присви ръката си:
-Така е различни сме,аз не мога да се променя. Винаги,ще виждам във всеки враг,защото всеки който обикна рано или късно ме предава.

-Лъгала си се Катерина...
Изправи се,като отиде близко до нея:
-Ти ме правеше добър но истината е,че винаги съм бил лош. Никога не съм заслужавал това да ме защитаваш,защото аз не го направих.
Присви очите си,всъщност вече нямаше капка добвина в него. Истината е,че тя му даваше всичко онова,което му липсваше. Добър само около нея и с нея,по състрадателен и всичко и всякаква емоция,я подбуждаше само тя. Те двамата бяха много различни,тя се бореше винаги за страната на доброто,а той се бореше за своите егоистични цели:
-Това съм аз Катрин,такъв съм лош и всичко останало.
Приближи още малко и когато застана близо до нея и каза:
-Но някога обикнала ли си някой по добър? Защото аз не можах да обикна никоя друга,след теб. Ти беше моята съвест,моята най-добра част от мен но след всичко,което направих и не направих,съжалявам за едно,че не бях това,което мислеше,че съм...

Дали му лазеше по нервите или просто го вбесяваше,нямаше особено голямо значение,защото не обичаше някой да му казва нещо,което на него не му се харесва. Добре някъде вътре,много на дълбоко в него нещо съжаляваше за всичко,което и е причинил но не можеше така лесно да си признае всичко. Ядоса го факта,че смяташе всички много по добри от него,а дори не бе опитвала това,което можеше той. Това до голяма степен го ядоса,как смееше да му говори така. Все едно се гнусеше от него. Сигурен беше,че го казва за да го ядоса или просто защото е много наранена,каквато и да е причината него не го засягаше.
Тялото му бавно бе привлечено от нейното,а тя все още изпитваше не описуема ненавист или просто така го показваше.
Винаги я смяташе за божесвена дори,когато я мразеше. По красива от древногръцка статуя но в същност те бяха не съваршени,по красива от тях. Въпреки всичкото му желание да бъде нежен,не успя,толкова много искаше да я усети близко до себе си,че се притисна в нея и я избута към стената. Ръцете му се оказаха на кръста и,а устните му безпощадно и жадно се впиха без срам в нейните устни. Колкото и да се съротивляваше нямаше да я пусне искаше я сега и нищо не можеше да му попречи.