Курортно селище

Беше доста практично,да го заведа тук или по скоро май той мен:
-Това му викам пълен хадилник.
Той се държеше студено,не го исках но щях да се опитам да го прилаская. Не можеше да не ме желае.
Една двойка момиченца се откъснаха от хижата и тръгнаха към гората. Усмихнах се на Деймън и казах:
-Младо...
Не ми се играеше,за това просто нападнах едната,а другата побягна,Деймън щеше да се погрижи за нея. Отпих от не,като я оставих. Изтупах ръцете си,не бях се изцапала много,само една капка от страни. Нарочно полата ми се скъса,за да може да се открият краката ми,косата ми се бе спуснала,а едната ми страна на блузата бе паднала и рамото ми бе голо. Приближих се към Деймън.

-Нищо не искам Деймън,просто се нахраних и гледам как се храниш и ти.
Вдигнах блузата си,за да покрие рамото ми. Махнах с пръст кръвта,като облизах пръста си. Не ми харесваше да подскача от мен като подплашен заек дори в опитите си да бъда мила и добра да поправя нещата,той не ме поощряваше:
-Опитвам се да бъда мила и добра с теб,да ти докажа,че съм се променила,а ти се дърпаш така от мен?
Приближих се към него,и той се беше оцапал,махнах го леко с пръстите си и ги облизах:
-Оцапан беше...

Останах като гръмната,дойде ми,като гръмотевица. Както се правеше на гневен впи устни в мен. Тази целувка ми подкоси краката. Блузата ми отново падна но погледа ми все още бе учуден. Исках да кажа нещо но само си отворих устата и вдигнах ръка,когато осъзнах,че няма какво да кажа. Мислех,само как да се добера до устните:
-Ако за да ме целуваш така,трябва да съм изцапана с удоволствие,ще убия още няколко тинейджърки.

Целувката му ме изпепели тотално,той ме поведе към гората. Той ми сподели нещо,а аз всъщност май-никога не съм му споделяла нищо,за мен. Не знаеше почти нищо за мен. Нямах време от лъжи да му кажа истината.
-Там от където идвам има само гори,като деца често се криехме из гората но никога не се губехме.
Присвих леко устни погледнах към него:
-Красиво е...-той още ме гледаше слисано-Мисля че бе време да ти кажа истината за мен,без да я украсявам и без да ти спестявам нищо,аз знам доста за теб но ти не знаеш нищо за мен.

Погледнах напред спомените излизаха пред мен. Не обичах да говоря за миналото си:
-Казвам се Катерина Петрова идвам от едно малко градче в България,място много далеч от тук,където не съм била от както съм превърната.
Погледнах го за миг,за да разбере че не го лъжа:
-На повече от 1000 години съм но спомените ми не са изличени. Влюбих се в мъж,в който родителите ми забраняваха да се омъжа,тогава забременях и родих дете,което отнесоха още в мига щом се роди.
Тежеше ми винаги когато се сещах за това сърцето ми се свиваше.
Свих ръцете си като разтърках рамената си,потрепнах:
-Не можех да преживея това и избягах от вкъщи но се поколебах и се върнах,тогава цялото ми семейство беше избито...
Спрях за миг,чудех се как да продължа:
-Тогава побягнах,бягах из гората още по гъста дори от тази,тогава ме нападнаха животни. След това не помня нищо,събудих се в една стая. Бях далече от страната си бях много далеко. Ловци ловували и някой ме бе спасил но щом отворих очи видях Клаус,моя създател. Обичах го ужасно много но той винаги ме е манипулирал,както аз когато беше човек.
Казах откровено не криех нищо:
-Караше ме да се чувствам обичана но подчинена,тогава просто изчезна и не каза нищо. Появяваше се на няколко пъти. Накрая се превърнах в него,постъпих така както той постъпи с мен...
Направих няколко крачки и седнах на едно дърво не го приближих той ме слушаше:
-Исках да те оставя,исках да мога и аз да те забравя но колкото повече се отдалечах и колкото повече мислех осъзнавах,колко много съм грешала. Че тази игра е била напълно безсмислена. Клас ме манипулираше през цялото време,той се появяваше и аз подчинена бяха. Когато ме заловиха,той ме измъкна бих казала,че е ревнувал но той не може да изпитва това. Просто твърде много те заобичах и искаше да ме нарани.
Твърде много му бях казала погледнах на горе после към него:
-Може и да не ми повярваш но това е истината но ти знаеш че нямам сърце и наистина от части е така,загубих го в мига в който Клаус,а не ти отвори вратата на гробницата. Мислех че ти ще ме спасиш.
Искаше да каже нещо май за Стефан:
-Стефан бе играчката,той бе прекалено не доверчив и исках да се подсигуря да зная,че той няма да ме предаде. Но така и стана той ме предаде. Може би просто трябваше да се съглася да избягаме с теб двамата,когато ми предлагаше.

Погалих го нежно по лицето,радвах че е до мен и ме разбираше. Знаех,че и това беше последния му компромис. Надигнах се и го целунах:
-Няма да те нараня повече обещавам.
Очите му блестяха на луната,толкова ги обожавах. Целувката ми премина в страстна,толкова от дълго го желаех,че сега когато бе близо до мен щях да се побъркам:
-Деймън още ли ще ме измъчваш или ще се смилиш и ще дадеш това което искаме и двамата?

Играеше му се и аз бях в такова настроение. Щях да играя по неговата игра,като се оставих да ме води. Но и аз знаех,че ме желае. Ръката ми премина през врата му,като продължи на долу като откопча две копчета на ризата му и премина през гладките му гърди.
-Да ти покажа ли?
Ръката и слезе на долу,като се намести между слабините му. Усети възбудата му:
-О,Деймън отлично знаеш,какво искам,защото ти също...

Мислех си,че ще бъде малко див но нежността му ми показа,че нежен ме възпламеняваше още повече. Простенах когато устните му се намираха по тялото ми. Всяка целувка прогаряше жар в мен. Вече бях невероятно мокра. Исках да проникне в мен но не исках да го командвам,само стенах от желание.
-Деймън...
Роклята ми бе около бедрата,разкопчах ризата му и погалих силните му рамена,винаги беше много силен и обичах всяко мускулче как се стягаше и трептеше.

Езичето му полудя пиеше от мен,а аз стенех както никога. Не обичах да чакам но нали бях обещала,че ще бъда мила. Езичето му влизаше в мен но само маркираше не беше така както да го чувствам.
Тогава проникна,отлепих се от земята,цялата му мажественост ме изпълни. Усетих пулсацията и след това движението му,беше в мен и това ми носеше невероятна наслада,хванах го за раменете. Изпитах силно желание да ме захапе,както аз правех с него но сега исках той мен:
-Захапи ме...-когато усетих,че заповядвам казах-Деймън...-простенах-Моля те...

Полудя още от първата капка кръв проникнала в утата му. Заръмжа сладко и се задвижи диво. Този звук ми хареса ужасно,дивата му страст с която ме любеше още повече ме подпали. Невероятно беше,разтворих бедрата си още,като ги увих около него.
Пожела и аз да пия от него,в дива страст. Целунах го няколко пъти по врата и рамото. Зъбите ми се забиха нежно,без дори за миг да го заболи. Отпих от него жадно,след това облизах малките дупчици и извих назад глава,толкова бе сладко. Полудях от екстаз:
-Деймън...
Казах като вик за помощ но не бе за помощ а от луд екстаз.

Задвижи се диво и това ме подлуди,толкова страстен. Прихванах се за силното му тяло. Винаги е бил силен но сега ми харесваше още повече. Хапех го по раменете. Скоро щях да извикам от луд екстаз,той ме караше към него:
-Деймън...
Извиках името му впих нокти в гърба му. Заля ме вълна от невероятен оргазъм.

Лицето ми показваше любов и задоволство от този оргазъм. Но се намръщи,погалих лицето му и казах тихичко:
-За какво мислиш любов моя.
Целунах го по устните,като съвсем за миг докоснах устните му. Още стоях в него и го бях обгърнала с ръце:
-Аз съм тук няма да те оставя повече. Няма да се поддам на Клау,вече съм достатъчно силна,защото обичам теб и само теб.