Клипче,посветено на форума
Добре дошли!
РП Форум посветен на поредицата "Дневниците на вампира" по Л. Д. Смит.Който съчетава в себе си както модерния "Мистик Фолс" в наши дни където може да се разходиш из градския мол или да гледаш кино с приятели.Така и старомодния "Фелс Чърч" през 1864 г. Където интригите и баловете са били основни занимания на жителите през този век.
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Син Сити - София
Пон Ное 28, 2016 6:16 am by Ния

» Мери и Хенри
Пон Окт 10, 2016 10:10 pm by Дейвид

» Елизабет и Кол
Пон Мар 07, 2016 6:18 am by Елизабет

» Анстасия и Кевин
Пон Мар 07, 2016 6:09 am by Антея

» Братство на смъртта
Съб Яну 30, 2016 7:14 am by Ния

» Измамна прошка
Вто Яну 19, 2016 12:49 am by Елизабет

» Никога не е късно...
Чет Дек 17, 2015 7:05 am by Илайджа

» Власт!!!
Съб Мар 14, 2015 1:31 am by Ваалет

» Братство на смъртта - психолог
Пон Фев 16, 2015 5:27 am by Kol

Канал 9 новините на Мистик Фолс
Добре де май и в Ада имало малко слънце и определено,май демоните се влюбвали и имали чувства. Май Катерина се оказа силно влюбена в Деймън. И той отново и повярва и и прости. Деймън тя може да те обича но се пази,да не вземе да се появи отново Клаус и да ти я отнеме,той определено обича да прави напук. Е,успех на двойката. В глада пристигат още много хора. Да ги приветстваме,добре сте дошли. Много приятно след обедче в сладкарницата. И аз ще дойда с вас да хапна едно Тирамису.
Вестник Фелс Чърч
Е,вече по слухове разбрахме,че това е лорд но обича да му казват Клаус. Катерина определено се оказа с нисък морал,като позволи на лорда да пренощува при нея. Но определено не я виня за това. И на мен ми се иска,лорда да прекара една вечер с мен. Май и то мен лъха нисък морал но определено лорда свири,като арфа по струните на Катерина.
Dark Light RPG BG Forum
Statistics
Имаме 57 регистрирани потребители
Най-новият потребител е annabelle.

Нашите потребители са написали 7638 мнения in 711 subjects
Търсене
 
 

Display results as :
 


Rechercher Advanced Search


Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 1:33 am

avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 1:42 am

Направо бях полудяла от притеснение, защото Ваалет никога до сега не беше правила нещо подобно. Когато Том ми се беше обадил, за да ми каже, че си е тръгнала от бара с Крис, направо побеснях и чакането не успокои нещата, направи ги още по-изнервящи.
- Къде беше? - Изобщо не ме биваше с отглеждането на деца. Всичко беше ужасно трудно и не знаех как да стигна до нея. Постоянно ме държеше на дистанция и се опитвах да й дам свобода и време, за да ме почувства като нейно семейство, но сякаш колкото повече се опитвах, толкова повече удрях на камък.
Не приемаше подаръците ми, искаше да работи, все едно това не беше нейният дом, а живееше под наем и се чудих какво ще измисли след това. Вероятно щеше да поиска да си делим сметките. А сега и това! Излиза с някакво момче, без дори да сметне да ми каже къде е и дали е добре. Все повече ме приемаше като някой чужд човек, който по скоро й беше хазяин, на който не дължи обяснение за нищо.
- Защо не ми се обади? - Опитвах се да запазя спокойствие, но истината беше, че ми идеше да убия някой.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 1:52 am

-Не се забавих много само...
Погледнах към чесовника:
-Само с два часа и казах,че съжалявам не му се случва често но мислех,че ще си с Кол...
Ако беше с него едва ли,щеше да забележи моето отсъствие:
-Бях с Кристафър синът на Ребека и Дейвид...
Надявах се да не надушва бирата,която бях пила но тя не беше кой знае,колко много и едва,ли щеше да забележи:
-Обещавам следващия път,ще се обаждам,когато ще закъснявам.
Никак не ме биваше в лъжите,за това предпочетох да и кажа истината пред това да я лъжа. Всъщност не е толкова голям проблем:
-Говорих ме с него,ще успее да ми намери кола за парите,който съм събрала.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 2:07 am

- Пари за какво?! - Не ми беше казвала, че иска кола и защо по дяволите щеше да говори с него за това, а не с мен?
- Защо не ми каза, че искаш кола? - Може би грешката беше моя, трябваше сама да се досетя, че вероятно ще иска.
- Ти... - Почти извиках, но бързо се удържах и поех дълбоко въздух, защото не можех да й се ядосвам, че излиза с приятели или пък, че иска нещо което всички други имат.
- Не знаех, че ти и Кристофър сте приятели. - Знаех единствено за Ема и сега се чувствах страшно глупаво, защото сякаш нямах представа за нищо от това което се случва в живота й.
- Ваалет, аз... - Пристъпих към нея, а тя отстъпи крачка назад и по лицето й се изписа страх. Направо се стъписах и застинах на мястото си. Страхуваше ли се от мен? Защо? Толкова ли страшна й изглеждах?
- Какво има? - Попитах неразбиращо. - Знам, че може би не си си представяла нещата точно така и съжалявам, че не оправдавам очакванията ти, но... Опитвам се! Наистина се опитвам да ти харесва тук и да ти харесва да бъдеш с мен, но наистина не знам какво трябва да направя, за да ме допуснеш до себе си.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 3:15 am

Не исках да бъда тежест на още един човек но явно ставах тежест и за нея. Тя отговаряше за мен,а аз не исках да поема това,не исках да създавам проблеми на никой,а се появявах в живота и,като обърквах всичките и планове. Можеше да се среша със своя приятел без да се налага да е отговорна за мен но бях не пълнолетна и някой трябваше да отговаря за мен:
-Крис не ми...
Щях да кажа,че не ми е точно приятел но това е излишна информация,а и кой би предполагал,че момиче като мен може да има приятел,като него:
-Не желая да ти бъда в тежест ти нямаш вина за това. Закона те присъди на теб и аз съм при теб обърквайки ти всички планове. Не желая да създавам проблеми,до сега никога не ми се е случвало да закъснявам,знам как да се пазя и сама,казах ти,че няма да се повтори,а ако се случи,ще ти се обадя...
Аз бях виновна,ако беше баба сигурно,щеше да изпадне в огромна истерия в която Елиза беше на път:
-Колата струва много пари,ти се грижиш за мен но не си длъжна да задоволяваш къпризите ми. Справяли сме се с баба,мога и сама да се справя с това.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 3:42 am

Въздъхнах тежко и честно казано вътрешно полудявах, защото нямах представа как изобщо си беше втълпила тези глупости:
- Това ли е което си мислиш, че се случи? - Поклатих невярващо глава и погледнах в страни, за да събера мислите си.
- Никой не ме е принуждавал да правя нищо. - Казах след кратко мълчание. - "Съдът" те присъди на мен, защото настоях за това. - В този град не съществуваше нещо подобно като съд, особено когато се отнася за някой като нея и въпреки, че все още беше човек, някой ден можеше да не бъде вече.
- Това е просто формалност Ваалет. Не си тук защото някой ми е казал, че трябва да бъдеш. Тук си, защото искам да си тук и искам да се грижа за теб, но най-вече искам да ми позволиш да го направя! Не знам каква тежест мислиш, че представляваш за мен, но грешиш... Ужасно щастлива съм, че си тук! - Не бях до нея през цялото време, защото имах и други задължения, но това не означаваше, че за мен тя е в тежест.
- Никога не си ми била в тежест и съжалявам, че така те карам да се чувстваш. - Не можех да си представя какво й се върти в главата.
- Ще ме направиш ужасно щастлива ако ми позволиш да задоволявам капризите ти. Ти си единственото ми истинско семейство, което ми е останало. - Същото се отнасяше и за нея.
- И се надявам, че някой ден ще ме почувстваш като твоето семейство, защото ние сме семейство и искам да знаеш, че всичко това тук е твоят дом. Вероятно не е като в къщата която си живяла и ако тук не ти харесва, може да си намерим друго място. И ако искаш да имаш кола, не е нужно да работиш или да мислиш за това колко струва... Аз просто... Просто ме остави да се грижа за теб, става ли? Позволи ми да бъда ако не нещо друго, то поне човек, на когото може да разчиташ за всичко... Защото съм и винаги ще бъда...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 3:55 am

Бях прихванала крайче на косата си,като нервно до притисках с пръсти. Не знаех,какво мога да и кажа но го чувствах като нередно. Толкова време бях с баба и се чувствах щастлива въпреки всичко,а сега когато се оказвах в напълно нов дом,сякаш всичко ми се поднасяше на тепсия,а аз не знаех дали е редно,дали няма ако пожелая всичко това,няма да ми бъде отнето. Не бях свикнала да мечтая но едно е вярно имаше си Елизабет и не искаше,заради някаква глупава грешка да я изгуби,само защото и създава проблеми:
-Аз...
В първия миг не можех да кажа нищо:
-Просто...
Имах нужда да поседна,все още ми се въртеше малко свят,за това тръгнах към дивана,където можем и двете да седнем,по скоро аз:
-Толкова време живея с баба и ми беше добре,тя беше моето семейство. Яд ме е,че тя се грижеше за мен,а аз не можах да се грижа за нея.
Погледнах към нея:
-Обърквам живота ти и плановете ти и се страхувам,че ако ти създавам проблеми,ще изгубя и теб. Ужасно е гадно,да се привържеш към някой и да го изгубиш. А,понякога ми се иска да имам живот,като нормалните деца,да не ми се подиграват,че се обличам,като бабичка,да имам още няколко приятеля освен Ема,да си имам дори гадже...
Наклоних глава настрани:
-Само,че се страхувам,че ако поискам толкова много неща,няма да ги заслужавам...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 4:15 am

Погледнах я невярващо и сега аз не знаех какво да кажа. Чувствах се отговорна за това, че се чувства по този начин и че не съм се погрижила по-рано за нея, заради глупостта и упоритостта си, но сега щях да поправя всичко това.
- О, Ваалет... - Бързо отидох до нея и я прегърнах силно, макар и тя да остана неподвижна и не отвърна на прегръдката ми, нямаше значение, защото не беше и нужно да го прави.
- Никъде няма да ходя... - Отдръпнах се леко назад и я погледнах в очите, държейки я за раменете.
- Няма значение какво ще направиш... Ще останеш с мен, колкото дълго пожелаеш, защото само ако не ти харесва да живееш с мен, може да потърсим някакъв друг вариант, но аз винаги ще се грижа за теб, без значение дали това ти допада или не, защото както вече ти казах, ти си моето семейство, а семейството се грижи един за друг. - Пак я прегърнах и я задържах един дълъг миг в обятията си.
- Ти се грижеше чудесно за баба си, но сега е време някой да се погрижи за теб и искам този някой да бъда аз. Не съм ядосана, че се прибра по късно или, че не ми се обади, просто се разтревожих ужасно много, че може нещо да ти се е случило, особено когато разбрах с кого си тръгнала. - Въздъхнах тежко и погалих лицето й.
- Не искам да ти се случи нищо лошо и може би понякога с теб няма да бъдем на едно мнение за нещата и ще се ядосваме една на друга, но това няма да ме накара да те обичам и искам по-малко в живота си. Не искам да се тревожиш за нищо повече. Ще ти купим нови дрехи и кола и всичко което пожелаеш, защото парите са най-малкият ни проблем... Освен това, ти заслужаваш всичко това. Няма защо да се страхуваш, защото винаги ще бъда до теб, каквото и да се случва! Трябва да знаеш това!
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 4:31 am

Поклатих глава,като все още не можех да се отпусна но тя знаеше,че това няма как веднага да се случи,не беше хоп и първи приятелки:
-Ще се опитам обещавам...
Това можеше да и гарантира,че щеше да се опита и да и даде шанс,а и имаше нужда от това,за малко да се отпусне и да изживее макар за кратко миг в който няма да се тревожи за нищо,ще се забавлява и въпреки,че харесваше Ема,не искаше да я засрамва с това,че изглежда,като някоя дропла. Не искаше да бъде като мажуретка или като курва но искаше да си купи неща,който иска да облече,да и си създаде собствен стил,да почерпи от съветите на някой друг. Ема много пъти и даваше съвети искаше да и подари нещо но прекалената и скромност не и позволяваше. Това не означаваше,че иска да я промени,не просто искаше като нейна приятелка да направи нещо за нея:
-Но за колата искам Крис да помогне,ако може...
Исках да се видя отново с Крис,а не исках да се издавам,че го харесвам.
-Той се ангажира и не желая да излизам,като несериозно момиче...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 4:46 am

Споменаваше го доста често през последните няколко минути и това никак не ми хареса. Не ми харесваше това, че се е виждала с него и определено не ми харесваше, че иска да го вижда отново.
- Не мисля, че това е добра идея миличка... - Поех дъх отново и се опитах да бъда спокойна и да не й забранявам още сега да се вижда с това момче.
- Освен това, ще е страхотно ако заедно ти изберем първата ти кола... - Усмихнах се подканващо.
- Какво ще кажеш? Утре след училище ще те взема и ще отидем на пазар. Ще хапнем някъде навън, когато краката вече не ни държат от обикаляне по магазините. - На мен ми звучеше доста забавно и щеше да ми е много приятно да го направим.
Освен пазаруването обаче, сериозно трябваше да помисля и за частта с жилището. Обожавах това място и не исках да го напускам, но не беше достатъчно голямо за двете ни. Трябваше ни повече пространство и тя трябваше да има истинска стая, която да подреди както пожелае. Тази която имаше сега, не се беше променила с нищо, освен че тук там се мярваше и нещо нейно.
- Може би трябва да започнем да си търсим и ново местенце, такова което да харесва и на двете ни... - Всичко сочеше, че тук не се чувства добре и на място, а исках да се чувства като у дома си.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 4:56 am

-Не!
Поклатих глава,не желаех с това да ми помага исках Крис да ми помогне не Елизабет,това беше единствения начин да го видя отново.
-Обещах на Кристафър не мога да се отметна така...
Възразих отново,не исках да разбира но не желаех и тя да ми помага:
-Може да отидем за нещо друго но не и за кола...
Почвах да се притеснявам,защото не ми се искаше наистина да се издвам,не исках да знае,че го харесвам и че искам да се видя с него. Кой знае,можеше да ми забрани да се виждам с него,опитвайки се да се вживее,като вид родител:
-Моля те!
Реших да използвам като първокласници думата моля но не желаех да казвам още нещо.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 5:26 am

Ако не беше използвала думичката моля накрая, още сега щях да й изнеса един урок по добро възпитание.
- Добре, но... - Въздъхнах и станах от дивана като отидох да открия чантата си и да намеря портфейла си. Извадих една от кредитните карти и се върнах при нея, като й я подадох.
- Имам няколко условия... - Бях добра в сключването на сделки и воденето на преговори и знаех когато някой иска нещо, а тя наистина искаше да си избере кола с това момче и не беше просто защото му беше обещала. Струваше ми се, че го харесва, но това беше проблем, с който щях да се справя по-късно.
- Първо: Никаква работа повече! Второ: Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, ще използваш тази кредитна карта. - Още сутринта щях да вкарам достатъчно пари в нея.
- Ще я оставя без лимит, но ще следя за какво харчиш парите. - Не ми се искаше да ги пръска за наркотици или нещо такова.
- Може да си купиш каквото поискаш и дори това нещо да са обувки за пет хиляди, просто не ги харчи за... Наркотици или да си направиш татоировка или нещо такова... За тези неща ще трябва да ме питаш, а от сега мога да ти кажа, че отговорът е НЕ! - Трябваше да имаме някакви правила.
- С други думи, харчи колкото искаш за кола, лаптоп, дрехи, телефони и всякакви такива неща... - Погледнах я изпитателно.
- Също така, повече не си изключвай телефона! Ако излизаш с приятели, искам да знам къде си и кога ще се прибереш. И понеже съм готина, няма да имаш вечерен час, но когато ми кажеш, че ще се прибереш след работа искам да се прибереш след работа! - Схвана смисъла на това което исках да й кажа.
- Имаме ли сделка?
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 5:35 am

-Да само,че...
И аз имах едно малко условие:
-Ще ми помогнеш да си избера дрехи и понеже си готина,няма да ми избираш бабешки дрехи...
Исках да и дам шанс да участва,да ми помогне с нещо,а не просто да се чувства,като банка,просто даваща пари,а и мисля,че щеше да е забавно да отидем по магазините заедно.
-Все още не ме бива в избирането на сутиени...
Присвих устни и погледнах в страни:
-Баба не даваше и дума да се каже за ракова нещо,сама ми ги купуваше...
Поклатих глава,не знаех,какво да правя с тази карта но за наркотици не е думата едва ли,а по скоро не изпитваше интерес към това:
-За наркотиците имаме сделка,това е загуба на време но наистина не е нужно да ми даваш,чак толкова много пари. А,относно телефона,не го изключвам никога,просто е страр и изключва сам...
Бръканх в джоба и извадих телефона си,както се виждаше беше стар и беше с копчета:
-Така де...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 5:54 am

- Тогава за мен ще е огромна удоволствие да те изведа на пазар. - Казах аз и станах от дивана, за да си налея чаша вино. Бях изтощена и имах крещяща нужда да се отпусна най-накрая. Вече си беше вкъщи и беше добре.
- Гладна ли си? - Попитах, докато си наливах вино. - Има китайско и... - Отворих хладилника, за да погледна какво има вътре.
- Остатъци от снощната пица, както и мляко с изтекъл срок на годност... - Което изхвърлих веднага. Нямах навици да готвя или пък да пазарувам храна, защото обикновено не се хранех вкъщи, но сега трябваше да започна да променям тези си привички, защото Ваалет не можеше да се храни постоянно с някакви боклуци.
- Май ще трябва да минем и през някой супермаркет, когато ходим на пазар...
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 6:07 am

-Определено,ще се наложи...
Но за сега се задоволих с китайското едва ли млякото или пицата,щяха да са ми по стомаха,имаше и една сода,която и нямаше нищо:
-Ще ти помогна с готвенето,знам доста рецепти...
Взех китайското умирах от глад,като го нападнах почти веднага,опитайки се на плота. Тя си наля чаша вино и седна срещу мен,явно щях ме да си правим една на друга компания,като аз не възразявах:
-Прекалено нахално ли,ще е да те помоля да ме заведеш на фризьор,не съм ходила скоро,последния път май беше браснар...
Погледнах леко на страни и после към нея:
-Мисля,че ще е забавно да си направим,един женски ден утре.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 6:24 am

Засмях се тихичко и пак въздъхнах вътрешно. Придобивайки все по-голяма представа за това какъв е бил предишният й живот, съжалявах все повече, че бях послушала баба й и не се бях месила в живота им. Тя беше категорична в това, че трябва да стоя на страни от живота на Ваалет, защото си мислеше, че аз съм виновна за всичко което се бе случило с майка й. Тя не желаеше да има нищо общо с живота на върколаците и не желаеше да ги познава. Мразеше толкова много всичко свързано с това, че дори нямах представа как изобщо се беше влюбила в брат ми, чиято внучка щеше да бъде Лети, ако той все още беше жив.
- Това е повече от прекрасна идея. - Имахме нужда от един такъв ден, не просто, за да се разкрасим, но и за да се опознаем повече. Исках да познавам по-добре това прелестно създание, което ми напомняше толкова много на майка си и може би дори и на брат ми.
- Само трябва да ми кажеш в колко свършват часовете ти и ти обещавам един страхотен ден по женски. - Беше обещание. Щях да се постарая да й хареса, за да може да го повторим отново.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 6:43 am

-В два чеса свършвам училище,след това може да отидем...
Обожавах китайско,можех да го ям всеки ден,особено когато не се налагаше да го готвя,а си идваше направено:
-Ще ме вземеш и ще отидем по магазините,мисля че ще е много забавно. Може да обядваме навън.
Привърших с кутията,като за малко се бях замечтала за Крис и онази целувка,нямах търпение да кажа на Ема,за първата ми целувка,за най-прекрасното ми преживяване. Поклатих глава и се усмихнах. Подпрях с ръка лицето си:
-Може ли да ми разкажеш нещо за майка ми. Баба винаги разказваше някакви мили изстории по скоро за детството и,каква е била,като голяма,била ли е като мен или сме напълно различни.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 6:50 am

- Мога и ще го направя, но вече е доста късно и е време за сън, затова... - Не ми се искаше да я изпращам да си ляга точно сега, когато май най-накрая бяхме стигнали до етап, в който можехме да говорим за нещо, но наистина беше станало късно.
- Аз ще разчистя тук... - Казах, когато тя тръгна да разтребва.
- Измий си зъбите и право в леглото, а утре ще ме питаш за всичко което искаш да знаеш за майка си... - Отидох до нея и пак я гушнах.
- Двете с нея много си приличате и тя щеше да бъде много горда, че си се превърнала в толкова красиво и умно хлапе... - Целунах я по челото и после се отдръпнах.
- Сега върви да спиш. Утре си на училище. - Щяхме да говорим повече утре.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 7:02 am

Не получих отговори сега но да трябваше да се ляга. Погрижих се за всичко,като се настаних в леглото,не можех дълго да заспя мислех си за Крис,мечтаех си дори,стана прекалено късно и се бях унесла. На сутринта се събудих,като дълго време се ровех из шкафа имаше само пуловери,елеци и широки дрехи. Накрая Елизабет почука на вратата,бях закъсняла за закуска. Хвърлих поредната дреха зад гърба си:
-Само пуловери и елеци...
Исках да облека нещо свястно,не исках Крис да ме вижда,по този начин,исках да ме харесва,не да ме гледа все едно съм мажуретка,ама поне да е хубаво:
-Както и да е...
Взех нещо което хванах по напред и без това,щях да обера още един път обидите.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Елизабет on Сря Апр 16, 2014 7:12 am

Бях се погрижила Ваалет да има що годе нормална закуска. Бях взела някакви кроасанчета и истинско мляко и сок, нещо с което да се засити докато стане време да ядат в училище.
- Май имаш сериозна непоносимост към дрехите си, а? - Попитах я докато минаваше покрай мен и слизахме надолу по стълбите.
- Цялото това "Не харесвам дрехите си и нямам какво да облека", свързано ли е с някое момче? - На такова ми приличаше. Имаше всички симптоми на влюбена тинейджърка, която се опитваше да привлече вниманието на някое момче. Просто се надявах да греша и въпросното момче да не е Крис.
Не виждах какво толкова и имаше на дрехите. Фа, може би бяха малко скучни, но си бяха съвсем нормални дрехи за училище. Всъщност една част от мен наистина харесваше тези дрехи, защото покриваха по-голяма част от нея.
- Защото ако е, искам да знам всичко. - Типично по женски любопитно казах аз.
avatar
Елизабет

Брой мнения : 511
Репутация : 1
Join date : 06.03.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Сря Апр 16, 2014 7:25 am

-Не,няма нищо такова...
Поклатих глава,като се настаних на масата за закуска.
-Просто е ужасно горещо за пуловери и елеци...
Не ме биваше да лъжа но си позволих да излъжа,за добро не исках да научава,че харесвам Крис. Започнах да се храня,Елизабет се беше приготвила дота добре:
-Прекрасна закуска,балагодаря...
Тя отново опита да подхване темата,за момчетата само,че аз реших да се измъкна. Хванах един кроасан,като скокнах:
-Тръгвам,не забравяй за два чеса,ще те чакам...
Изкокнах преди да има още въпроси. Слязох бързо надолу,като се метнах на автобуса. Май щях да подраня за училището.
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Чет Май 08, 2014 6:34 am

През целият път се усещаше едно напрежение, което правеше мълчанието от страна и на двама ни, доста неловко. Усещах, че вече съжалява и до някъде започнах да съжалявам и аз, че бях направил всичко това. Лети изобщо не заслужаваше да й разбивам сърцето, а май точно това щеше да се случи, защото не бях от момчетата които си търсят гаджета, а тя вероятно очакваше нещо такова да се случи или пък започваше да осъзнава, че няма да се случи.
Спрях колата пред бара и изгасих двигателя. Тя понечи да излезе, но я улових за ръката й я спрях:
- Прекарах си много хубаво тази вечер. - Казах й аз и с два пръста хванах едно кичурче от косата й и го сложих зад ухото.
- Не се притеснявай, няма да кажа на никой какво се е случило. Това ще си остане нашата малка тайна. - Чак когато го казах на глас осъзнах колко грубо звучи, но вече беше късно да си върна думите назад.
- Имам предвид... Знаеш... - И аз не знаех как да обясня какво точно искам да кажа.
- Ако се притесняваш от това че ще кажа на някой и после цялото училище да разбере...
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Ваалет on Чет Май 08, 2014 6:48 am

Защо го правеше,защо ме спираше неговия поглед ме разтапяше дори,когато говореше подобни неща. Спрях се за секунда,сълзи напираха в мен не от това,което казваше,защото в същност не казваше лоши неща,но аз самата усещах себе си виновна,не трябваше да правя всичко това:
-И на мен също...
Не можех да не кажа,че съжалявам,защото една част от мен умираше от кеф,а другата от  срам,за това просто не продължавах с това.
-Благодаря ти...
Макар че ако го кажеше той на някой,щяха да му вярват и да ме обсъждат,а аз ако кажех нещо никой нямаше да повярва,а Ема щеше да ме обвинява може би,щеше да ми каже,каква огромна грешка съм направила:
-По добре е да се казвам горе преди да се е върнала Елизабет...
Защо,защо го харесвах толкова много,защо точно него. Тъкмо се обръщах да тръгвам,когато нещо привлече погледа ми. Сърцето ми презкочи няколко път:
-Кол... По дяволите... сигурно Елизабет се е прибрала...
Направо се побърках изтерясах в този момент пълна паника,ако се беше прибрала сигурно ме търсеха вече с полиция:
-По дяволите...
avatar
Ваалет

Брой мнения : 465
Репутация : 0
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Кристофър on Чет Май 08, 2014 6:59 am

Проследих погледа й и мъжа когото гледаше наистина беше чичо ми Кол.
- Спокойно... - Не изглеждаше така сякаш е притеснен, а сякаш тъкмо идваше. Носеше някакъв плик в ръцете си, който беше с логото на френската пекарна. Явно носеше закуска. Сбръчках леко вежди. Ако идваше със закуска, значи Елизабет трябваше вече да се е прибрала. По дяволите, изругах на ум и точно в този момент, погледът на чичо ми срещна моя, което направо ме накара да изтръпна. За първи път ми се случваше да се почувствам като хванат в крачка, макар до сега да се бе случвало стотици пъти. Тоя път обаче се притесних.
- Идва насам... - Казах на Лети, която беше залегнала и чичо ми още не я беше видял, но щеше ако продължаваше да се приближава.
- Остани тук, аз ще го разсея, а ти се прибери и да се надяваме, че Елизабет не е забелязала, че не си си в леглото. - Отворих врата на колата и излязох, оставяйки Лети вътре.
- Не е ли много рано да се напиваш? - Направих няколко бързи крачки, за да пресрещна чичо си, възможно най-далеч от колата и минах така, че той да не гледа вече към нея, за да може Лети да се прибере незабелязано.
- Какво е това? - Посочих плика, който държеше и се чудех какво да кажа, че да задържа вниманието му по-дълго.
avatar
Кристофър

Брой мнения : 441
Репутация : 1
Join date : 10.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Kol on Чет Май 08, 2014 7:14 am

Големи сладурковци бяха,опитвайки се да се прикрият един друг,позитивното е,че опитите им що годе можеха да минат за успешни,ако пропуснем факта,който те пропуснаха,че аз съм древен и ги чух много преди те дори да са си помислили. Но за малко,щях да ги оставя да си мислят че са успели. Знаех къде точно се намира Ваалет и беше тръгнала уж много бавно към сградата,щях да и дам време колкото да си помисли,че е успяла.
Направих се на праснат,като с мокар парцал. Малкия знаеше на какво съм способен, се опитваше на краставичар краставици да продава,не вървеше. Повдигнах плика:
-Тука ли какво нося,нося малко хайвер и хлебчета,за закуска...
Усмихнах се мило и се приближих към Крис слагайки ръка на рамото му,до голяма степен му бях супер ядосан,за това че бе наравил подобно нещо. Стиснах го леко и го тупнах по рамото,като направих ме няколко крачки:
-Знаеш,че си любимия ми племенник нали?
Той поклати глава,криех доста големи симпатии към него но дори и аз имах граници,трябваше да внимавам,преди Ваалет да се е добрала до вратата,а тя се опитваше да бъде тиха,което не и се получаваше,защото беше човек:
-Така знаеш но това в плика няма да го ям аз нали знаеш...
Явно си е мислил,че Елизабет или някой друг:
-Та,ще го ядете и двамата с Ваалет,защото се опитвате на мен да ме нахраните със зелен хайвер...
Извиках внезапно и казах:
-Къде отиваш зайче?
Обърнах се ,като тя се беше снижила и се криеше зад една кола:
-Хайде хайде,не те бива да се промъкваш,ела...
Крис се опита да се измъкне но отново го хванах за раменете:
-Къде отиваш,не си тръгвай...
avatar
Kol
Вампири МФ
Вампири МФ

Брой мнения : 827
Репутация : 8
Join date : 23.04.2011

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Апартаментът на Елизабет /16 години по-късно/

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите