Re: Измамна прошка

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 2:27 am

-Господарю Лилит напада и убива демони!
Присви очи,като вдигна рамене:
-Тя става много силна,изсмуквайки душите на предателите,силата и се овеличава.
Завъртя очи:
-Защото са тъпи да отидат на земята. Всички,да бъдат призвани в ада и заключени в килии в ада,явно напада само тях,всички други да бъдат бдителни. И да преместят приемниците си и то незабавно.
Не беше изплашен просто щеше да усоети нещата. Той също отвърна на удара,като прати Абадон,който да убие трима от най-доверените и хора,за да я заболи.

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 2:40 am

Очаквах ответна реакция и тя не закъсня. Но той си просеше неприятности, тръгвайки срещу моите пълководци. Нямаше да му се размине. Нито на Абадон, чиято глава възнамерявах да му занеса, след като го открия и унищожа...
Речено сторено. Абадон бе следващия в списъка ми. Нямаше шанс срещу мен. Никой от демоните нямаше шанс срещу мен. Само Луцифер. След като погълнах цялата сила на Абадон, отрязах главата му и я поставих в златно ковчеже. После хванах ковчежето, поех дълбоко дъх и в следващата секунда се озовах в тронната зала на подземното царство. Не бях слизала там от векове, но присъствието ми не остана незабелязано. Към мен веднага се втурнаха няколко демона, които повалих с едно замахване на ръката, но един от тях оставих жив.
- Доведи господаря си... И му кажи да побърза, защото нямам много време за губене... - Завъртях се и се качих на трона си, в очакване на Луцифер, а в краката ми се намираше главата на Абадон.

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 2:53 am

Луцивер се появи в залата,като видя Лилит на трона и,а в краката си имаше ковчеже. Вече знаеше,какво има там главата на Абадон. Но истината е,че доверените и демони скоро,щяха да я напуснат,заради тази и жестокост. Защото смятаха Абадон за свой лидер,генарал който тя с лекота отне главата му. Вместо да го спечели на своя страна,сега спечели омраза много по силна. Дори и сред своите,правеше довериято им по малко.
Погледна на долу,а след това и в нейните очи,беше гневна или нещо подобно. Проблема му беше такъв,че не се привързваше,и Абадон не означаваше много за него,ценеше го като сила:
-Браво Лилит...
Разкопляста и,като се усмихна:
-Жал ми е за бедния Абадон,беше добър предводник...
Пред другите демони изглеждаше че му пука истината е,че не му пукаше.

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 3:03 am

Завъртях очи с досада и ритнах ковчежето, оставяйки главата на довереното му псе да се търколи по пода. От всички мразех най-много него и не смятах, че заслужава уважение.
- Ще съжаляваш още повече, ако не ми върнеш демоните... - Лицето ми дори не потрепна. Изглеждах толкова решителна и сериозна, че не оставях съмнение в никой от тук присъстващите, че думите ми са реална заплаха.
- Имаш 48 часа, за да ми ги предадеш... След това ще ти се иска да си го направил! - Не се страхувах, защото единственият, който можеше да ме убие бе той, а той нямаше да ме убие, защото за разлика от всички останали, тази игра му харесваше.
- Ще изтребя всички твои генерали! После ще започна да избивам и подчинените им... Помисли добре, дали си готов да се разделиш с всички тях толкова скоро...

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 3:34 am

-Чувате ли вашата господарка,ще ви избие!
Обърна се към някой от присъсщващите демони.
-Няма да рискувам демоните си,те може да са ме предали но няма да ти ги върна за да ги убиеш. До него застанаха две от нейните уж доверени хора,който явно се бяха изплашили от нея в последното време,явно още щеше да се случва:
-Избиваш ги всички,давай скоро ще останеш без армия,дори доверените ти хора,те предават,защото нападаш всички.

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 4:17 am

- Не се тревожи за мен и моята армия, а за своята... - Казах високо и ясно, за да ме чуят всички. Не ми пукаше дали ще се изправя сама срещу него и демоните му. Знаех само, че ще продължа да се боря докато мога.
- 48 часа... Запомни това число. Имаш точно толкова преди да ми ги предадеш, след това ще започна да избивам генералите ти... - Не ми пукаше дали ще остане жив демон или не. Беше стигнал прекалено далеч този път, за да отстъпя.
- Сега ако ме извиниш... - Замахнах с ръка и изчезнах в кълбо от черен дим...

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 4:53 am

-Ще ги имаш!
Усмихна се лукаво,само че той погълна душите,като главите на предателите,бяха пратени в кутии,който идваха на всеки час,завързани грижливо с панделка и с по една червена роза. Всичко до последния час.
Стоеше на трона си,като поклащеше крака,от двете страни,а до него стояха верните му кучета,както и асистентката над главата му. Беше доста доволен от постъпката и подаръците:
-Фифи!
Не се казваше така но я наричаше с различни имена:
-Дали,ще и хареса подаръка?
Тя не беше,казала как ги иска,дали да са живи или не:
-Сигурен съм,че ще е очарована...

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 5:12 am

Чу се истеричен вик, а след това трошене на стъкло и всички около мен замръзнаха. Не ме бяха виждали така разстроена никога преди. Грешката обаче беше моя, съзнавах това, защото той бе открил вратичка в ултиматума ми и я бе използвал по възможно най-добрия начин, натривайки ми носа.
- Господарке...
- Напусни... - Изкрещях. - Всички напуснете... - Не можех да се побера в кожата си. Не трябваше да се получава по този начин. Те бяха мои, аз трябваше да им откъсна главите заради предателството им към мен, а не той... Това бе война!

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 5:25 am

Усмихна се още по лукаво,оглеждайки ноктите си,сякаш гледаше маникюра си. Не му пукаше особено но беше много доволен от това,което стори.
-Фифи,май е доволна! Мисля,че е време да и пратим едно малко създание...
Вдигна ръка и до него застана един гаргоел,подобни създания бяха статуй и стояха на античните сгради за красота. Само че тези бяха малко по грозни и бяха живи. Взе една панделка,червена и завърза едно писмо.
-Отиди при господарка си!
Най вероятно,щеше да го убие но можеше да го жертва. В писмото пишеше:
"Надявам се любима подаръкът ти е харесал. Подарявам ти и Тоби,да не е красавец но мисля,че той ще ти остане верен,ако не убиеш и него. Предлагам ти да не вървиш срещу мен,защото скоро ще останеш съвсем сама... Ако не убиеш Тоби... "
Да малко заедливо беше но трябваше да и даде за яснота,че всеки ще я предаде,може да убива но ще остане сама.

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 5:59 am

Прочетох няколко пъти бележката. Нямаше как да бъда по-малко наранена от думите изписани там. Дълбаеше в най-болезнената за мен рана. Предателството! Беше ме предавал толкова много пъти, а аз му бях прощавала отново и отново, затова сега и другите си мислеха, че могат да си позволят същото.
"Не се страхувам от самотата. Един вид съм си самодостатъчна. П.С. Задръж Тоби..."
Закачих бележката и изпратих съществото обратно там от където бе дошло.

by **Клаус** Пет Мар 27, 2015 6:08 am

Тоби се върна с писмо,погали малкото животно и го изпрати,да се върне при нея,застана на прозореца и се превърна в статуя,щеше да стой там докато тя имаше нужда от него,ако имаше,ако не,щеше да е окраса пред прозореца и.
-Фифи,май подаръка не и е по вкуса.
Какво можеше да направи за нея? Явно беше направил достатъчно но въпреки всичко,трябваше да направи нещо.
-Или да я оставя?
Вдигна рамене,ще и остави няколко дни да се успокой.

by **Елизабет** Пет Мар 27, 2015 8:01 pm

Последните два дни бях в изключително лошо настроение. Толкова лошо, че трябваше да направя нещо, с което да го подобря. Сексът вече не бе опция, така че трябваше да измисля друго. И единственото за което се сетих бе да тръгна след генералите на Луцифер. Просто не виждах друга възможност, не и след това което бе направил той. Така че в една мрачна нощ се озовах пред вратите на Рубин. Знаех, че те все още се събират там. Малко странно, защото се надявах, че да ги открия ще е много по-трудно, но не беше, което говореше, че те не се страхуват от мен, а трябваше. Трябваше да се страхуват, защото бях враг, който няма какво да губи, а този вид врагове бяха най-опасни.
Махнах с ръка и отворих широко вратите, привличайки вниманието на всички. Дузина настръхнали от омраза демони се изправиха на крака и с изкривени от гняв лица. Виждах омразата им към мен. Бях убила някой, който те уважаваха дълбоко. Техния водач.
- Спокойно момчета... Ако се държите добре, може и да ви пощадя... - Никой от тях не смееше да предприеме нищо. Стигнах необезпокояване до трона и седнах на него.
- И така... Кой от вас идиоти, ще ми донесе питие? - Огледах пренебрежително тези които бяха най-отпред.
- Маркъс? Така се наричаш тези дни нали?
- По-добре си върви Лилит. Не си добре дошла тук. - Засмях се.
- Или какво? - Попитах повдигайки въпросително едната си вежда. - Какво ще направиш Маркъс? - Той мълчеше, защото знаеше, че никой от тях не бе в състояние да се изправи срещу мен и да ме победи. Дори и заедно не можеха да ме победят. Аз ги бях създала. Те ми принадлежаха.
- Нищо... Така си и мислех... Сега, донеси ми питие...

by **Клаус** Съб Мар 28, 2015 11:20 pm

Още щом научи,какво е положението в бара,се появи с гръм и трясък,като не показваше,че е ядосан но на верига магическа,за врата беше уловил двама от най-добрите и довереници,най приближиените,не ги беше търсил,просто ги улови с един замах. Водеше ги като кучета след себе си,и дори не можеха да се съпротивляват:
-Всички вън! Веднага!
Никой не се поколеба,всички излязоха или изчезнаха,а тези който все пак не искаха бяха принудени с магия да изчезнат.
-Предупреждавам те Лилит,ако не престанещ,ще те овържа с вериги,както направих с твойте съветници. Няма да те убия защото те обичам все още но ако продължиш,ще те затворя в килията от която няма да има измъкване. Знаеш,че го мога,и няма да видиш повече никакъв бял ден. Ще ти отнема силите и ще бъдеш един обикновен човек. Престани да ме придизвикваш и да избиваш всички. До къде ще стигнеш,и аз мога да избия всички но какво ще постигнеш? Мислиш ли че не мога да убия твойте генерали съветници приближени. Мога много по бързо дори от теб. Но ако избиеш и подчиниш всички,ще намерят начин да те свалят,и когато това стане,не аз ще съм този който ще те погубяа,тя. Знаеш много добре,какво се случи с Левитан,сега е в килия за милиони хилядолетия,затворен от демони,не от нас скъпа. И нито ти нито аз знаем къде е. Демоните също са забравили. Това ли искаш,килия на пълната забрава?

by **Елизабет** Съб Мар 28, 2015 11:41 pm

- Да убивам? - Попитах учудено. - За бога... Това е бар... Дойдох, за да отпразнувам смъртта на онези, които ти уби... - Погледнах към бара и му посочих всички бутилки и чаши, които бяха наредени там, за да му покажа очевидната причината да бъда тук.
- Ако искаш да ме видиш окована във вериги ще трябва да измислиш нещо по-добро от това. - Казах закачливо, намеквайки му за съвсем друго нещо от това което той има предвид.
- А може и просто да се помолиш... - Повдигнах една ръка с дланта нагоре и в нея се появиха пухести белезници, от онези които продават в секс шоповете.
Усмихнах се лукаво и кръстосах крака.
- И така... - Направих малка магия, с която освободих подчинените си, след което им наредих да си вървят.
- Ще ми налееш питие или ще ми се караш колко лоша съм била напоследък?

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 12:13 am

Идея нямаше на къде вървят нещата но трябваше да се застрахова,всеки генерал по малко костваше омразата в дълбините на ада,където можеха да се разбушува бунт. Можеше да намерят начин да я оковат и дори той нямаше да има време да я спаси.
Щракна с пръсти,като се понесоха във въздуха две чаши и една бутилка старо,хубаво отлежало вино,като се наля в чашите само едната чаша тръгна към нея,а другата към него:
-Не ме лъжи,не си дошла да празнуваш!
Присви очи:
-Тръгнала си да отмъщаваш,добре те познавам.

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 12:49 am

Поех чашата и наклоних леко глава:
- Получих отмъщението си... Не по начина, по който си го представях, но демоните, които ме предадоха са мъртви, а аз исках точно това... Не ме притеснява, че смъртта им е твое дело... Всъщност, това е добра новина, свърши мръсната работа вместо мен... - Не биваше да оставям да си проличи, че този развой на събитията не е по вкуса ми.
- В началото не го виждах като нещо добро, но сега отчитам ползите от случилото се... - Отпих малка глътка от виното и го задържах за няколко секунди в устата си, за да придобия по-пълна представа за вкуса. Беше хубаво.
- Освен това, ако бях дошла да убивам... - Вдигнах погледа си към него. - Вече щеше да е направено, а по пода щяха да се търкалят главите на най-силните ти демони, а ти нямаше да можеш да направиш нищо... Както и те... - Наблюдавах го, без да го изпускам от поглед.
- Можеш да свалиш гарда скъпи, тук съм за да отпразнувам победата... Ако искаш остани и празнувай с мен, ако искаш върви при генералите си... Не ми пука... Аз ще остана тук и ще допия тази бутилка със или без теб...

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 1:08 am

Срашно примамващо да остане с нея но все още беше доста мнителен. Отпи голяма глътка от виното поглеждайки леко в страни,замисляйки се над нещо:
-Не съм сигурен,че искаш моята компания.
Присви очите си отново поглеждайки над нея:
-Пий и празнувай,аз няма да ти преча.
Може би малко я пробваше искаше да види дали тя ще пожелае,той да остане. Едва ли най-вечетно нямаше да и пука и все пак не страдаше,ако го пусне да си тръгне. Нямаше да се учуди наистина.

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 1:34 am

И от кога да не ми пречи не бе в листа му с задачи? А да, от тогава от когато искаше да му се моля да е тук. Добре, можех да се жертвам и този път, в името на нещо друго.
- Значи вече не искаш да ме оковаваш и да празнуваш с мен? - Попитах и въпроса ми го накара да се спре. Така като гледах не че бързаше да си тръгва де, което само можеше да означава, че иска аз да го спра.

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 2:05 am

-Звучи примамливо да те окова...
Усмихна се малко лукаво но не се обърна веднага. Завъртя се бавно,държеше все още чашата си,която някакси вече бе станала по наситено червена,беше пълна с кръв,дори не се знаеше от къде точно идва но някой щеше да страда от недостик на кръв,странно заболяване. Тръгна напред:
-Седнала си на мястото ми...
Той имаше друго мнение за мястото и,да тя можеше пак да е на трона но в неговия скут иначе да стой сама в трона му,само когато той беше зает или тя трябваше да реши проблема.Но за сега по скоро загуби доверие в нея и всяко нещо,щеше да минава през призмата на недоверието.

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 2:28 am

Завъртях очи и се усмихнах:
- Избери си друго! - Казах леко накланяйки глава. Едва ли ми се сърдеше чак толкова много, че да ме накара да стана от символичния му трон. Пък и до съвсем скоро ми го бе предложил.
- Не подозирах, че си толкова сантиментален... - Да стола символизираше неговия трон, но все пак беше просто място, а аз нямаше да стана от него, просто защото той искаше така. Даже не беше казал, че иска да го направя, а посочваше очевиден факт.
- Розите за мен ли бяха? - Побързах да ангажирам вниманието му с нещо друго, преди отново да е заговорил за глупавия си трон.

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 2:49 am

Да вироглава жена! какво ли беше очаквал в същност. Завъртя очите си,като нямаше да седне нито на земята,нито на трона нито където и да било. Застана до нея,искаше да избягва очите и,а и не искаше да стой пред нея,весе едно и е подчинен. Понякога това беше въпрос на негова гледна точка:
-Достоен подарък с достойна картичка. Знаеш,какво символизират тези рози!
Подпря ръката на облегалката,а в другата държеше виното си.
-И Тоби беше подарък...
Завъртя отново очи:
-Не е голям красавец но ще ти бъде доста верен приятел.

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 3:25 am

Затворих очи поемайки дълбоко дъх. Думата верен звучеше нелепо от неговата уста. Не исках да я изрича и да я чувам.
- Нещо на което ти никога не си бил способен... - Завъртях бавно глава към него и го погледнах, макар и той да не гледаше в мен.
- Винаги съм се чудила защо? - Говорех повече на себе си отколкото на него. - Дадох ти толкова много... Дадох ти всичко... Простих ти толкова много... Защо? Защо поиска тази сделка? - Не разбирах, ако целта му бе да ме наранява и унижава отново и отново, тогава защо сключваше подобна сделка с мен.
- Защо продължаваш да ме нараняваш? - Не беше достатъчно това да ме предаде той, но трябваше да накара и хората ми да ме предадат. Продължаваше да забива острие след острие в гърба ми и не разбирах как това е любовта, която твърдеше, че изпитва към мен.

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 3:50 am

-Щом ада все още не е твой,значи от сделката насам не съм ти изневерил,а сделката още не е отпаднала. А,дори бяхме разделени,сделката можеше да отпадне и да ти изнаверя но не го направих. Просто защото ти дадох обещание,не само сделка.
Не гледаше към нея:
-Защо съм ти изневерявал ти казах и преди векове. Това че спя с някоя друга не означава,че я обичам. Просто го правя,без да знам защо,как и дали го искам,дали не го искам. Слаб бях пред женската красота. Не умеех да се владея. С годините се научих да устоявам на изкушението. Да кажем,че вече не ми е толкова интересно,даже никак. Пренаситих се,единственото което исках,е да те върна на всяка цена,дори да рискувам кралството си.
Погледна за малко към нея,не вдигна глава а все още я гледаше:
-Не искам да те наранявам,исках със сделката нещата да потръгнат но...

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 4:11 am

- Но не потръгнаха и ти продължи да ме нараняваш... - Спомних си думите му от преди няколко седмици, когато ми обясняваше, че съм недостойна да бъда кралица, как всеки демон ме мрази и колко съм слаба. Постоянното му напомняне как всички ме предават, включително и той, как в края на краищата съм сама и единственият, който би ми останал верен е грозно животно, подарено ми от него.
- Защото това е което правиш най-добре... - Изправих се от трона му и допих виното, а чашата с магия изпратих върху бара.
- Не се тревожи... - Погледнах право в очите му, защото вече имах видимост към тях. - Вече не боли... - Когато очакваш най-лошото от някой, си спестяваш много болка и аз се бях научила на това по трудния начин.

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 4:51 am

-Защо ти ме нарани,когато си тръгна! Да добре направих грешка,извиних се,казах че ще се поправя но ти си тръгна. Ти също ми отне всичко Лилит,уби детето,а то беше важно за мен. Нямаше причина да изпитвам любов към това дете но го обичах,а ти го уби. И все пак не ме накара да те обичам по малко. След това навираше всяка връзка в лицето ми,въпреки всичко аз убивах всеки и пак те молех да се върнеш. Промени се в един миг,предишната Лилит не даваше обяснение,убиваше наказваше ме дори но никога не ме напускаше. Връщаше ми го по друг начин,в леглото или си играеше с игри,който да покажат това,че ти си най добрата и аз знаех че си най добрата,просто показваше плам.
Не се върна на мясото си,а се приближи към нея:
-Ти беше моята дясна ръка,на теб вярвах най-много... Устните ти червени,намазани с нар,обличаше огнено червена феерична рокля,виждаше се невероятно секси тяло,преминаваше горда през залата,като всичко гореше зад теб. Сядаше в скута ми,крастосвайки крака,показвайки прекрасните си дълги крака. Преминавах презбедрата ти,а ти се изправяше още по горда,целувах изящните ти голи рамена. Поглеждайки със строг поглед към поданиците. Ти не ме оставяше да казвам нито дума,защото четеше мислите ми,решавах ме заедно. Забавлявах ме се,правех ме любов пред всички,това беше тяхна награда,правех ме какви ли не забави. Двубой,всичко... Сега нищо не е същото,защото ти не си до мен и не си същата,горда Лилит.

by Sponsored content