Re: Измамна прошка

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 5:32 am

Гласът му бе толкова тих и дрезгав. Усещах горещия му дъх в лицето си, а пръстите му заровени дълбоко в косата ми. Притваряйки очи, за миг се върнах в миналото. В онези мигове, които така цветно описваше и за които копнееше. И тогава осъзнах, че съм надживяла всичко това. Той не го виждаше и не искаше да го проумее, но такава беше истината. Онази Лилит за която говореше и която искаше да си върне бе унищожена от самия него. Той не искаше да го види, но такава бе истината. Всяко малко предателство, всяка изневяра... детето... Детето бе преломния момент в нашите отношения. Точно тогава нещо се бе прекършило в мен и способността ми да преглъщам и приемам всичко като една игра се бе изпарила. Сам го каза, той обичаше това дете, за разлика от всяка жена с която си лягаше, той обичаше детето... А това бе повече, отколкото можех да понеса. Спомних си как се почувствах тогава... Колко предадена и използвана.
- Искаш нещо невъзможно... - Казах все още с притворени очи и наслаждаваща се на докосването му. - Мога да те излъжа точно сега. Това го умея. Така че бих могла да те излъжа точно сега. Мога да ти кажа, че има шанс нещата да се затоплят, може би да се влюбим отново и да заживеем щастливо до края. Мога да излъжа, но няма да го направя. Няма да се влюбим отново. И... това е облекчение за мен, защото няма да ме разочароваш никога отново. Няма да можеш да ме нараниш повече отколкото вече си го правил. Не можеш да унищожиш нищо повече, да разбиеш сърцето ми или повредиш душата ми. Аз не ти вярвам повече, така че... нямаш нищо за разбиване. Не си вече някъде там, на пиедестал... - Отдръпнах леко глава назад, осмелявайки се да го погледна в очите и да му го кажа право в тях. - Не мога да те обичам както преди. Не мога да ти отдам сърцето и душата си... както преди... Така че... Бих могла да те излъжа и да кажа, че нещата ще са каквито са били преди, но няма да го направя...

by **Клаус** Нед Мар 29, 2015 5:56 am

Това го нарани,а си мислеше,че няма сърце,че не може да изпита по голяма болка. Огледа я сякаш я виждаше за първи път но той дори и сега отказваше да се откаже от нея,колкото и да го болееше.
-Тогава ме излъжи,направи го!
Приближи се и погали нежно лицето и:
-Искам нещо,дори да е фалшиво. Лъжи ме,ако искаш искам те дори да го правиш,дори да не е реално!
Впи жадно устни в нейните. Той живееше от лъжи,той беше до някъде илюзия но знаеше,че тя не може да се преструва:
-Не те желая за враг Лилит,бъди кралицата до мен,бъди моята дясна ръка,моя съветнича. Няма договор не си с мен,можеш да търсиш любов където искаш. Обещавам,че няма да го убивам. Имам нужда от теб за да управлявам,не мога да се справям сам,не и след като уби Абадон. Ново начало за теб и мен.

by **Елизабет** Нед Мар 29, 2015 6:26 am

Може би именно сега бе момента да нанеса съкрушителния удар и да си върна за думите, които ми бе казал по-рано, но сякаш не бях в състояние да се преборя с привличането, което изпитах към него. Бе по-силно от мен. И знаех, че този мъж не ми носи нищо добро. Той бе еднопосочен билет за самоунищожение, но имаше някаква сила... Нещо извън мен, което ме караше да правя една и съща грешка всеки път. И се чувствах толкова съсипана, истинска развалина и причината за това ми състояние бе той. Бях изгубила себе си, него... Всичко. И все пак, утеха намирах само с него. Така че и аз точно не разбрах как се случи, но беше късно да спра, защото устните ми вече бяха върху неговите, а ръцете ми разкъсваха блузата му. Имах нужда да съм с него. Дори и на лъжа. Дори и само за веднъж. Дори и да ме накара да съжалявам за решението си след това...

by **Клаус** Пон Мар 30, 2015 3:31 am

Тази лъжа искаше,никога не бе живял с истината,винаги се крепеше на илюзия на магия. И сега искаше да е същото искаше,да бъде лъган,да бъде дори измамен но поне за малко да се почувства жив. Че е обичан,че всичко е наред,че нищо не се е променяло.
Понесоха се сякаш в някакв танц но въпреки всичко,притисна я с ръка през талията,като беше по скоро нещо еротично,показващо страст,желание и нужда да е с нея. Отчаяна нужда,да бъде с нея но не бързаше искаше да и се наслади,можеше да я има по всякакъв начин но сега искаше нещо по различно.
Целувките ставаха все по страстни,танца ставаше все по красив. Като едно време,танцуващи влюбени и диви,обичащи се!

by **Елизабет** Пон Мар 30, 2015 3:56 am

На света не съществуваше нищо по-пристрастяващо от тези устни. От жарта с която ме целуваше и начина по-който ме докосваше. Винаги знаеше какво да направи, за да разпали страстта ми. Понякога бе нужен само поглед, друг път нечие убийство, а сега няколко думи, за да го пожелая. Всичко около и в мен се разпадаше, но той бе в състояние да го съгради. И двамата знаехме, че това което е на път да се случи означава много. И за двамата! Не беше просто секс. И двамата имахме нужда един от друг, за да продължим разделени след това, до следващата доза от този сладък наркотик.
Избутах го грубо от себе си, колкото да успея да сваля потника си. Бяхме разделени за не повече от секунда, преди той отново да ме сграбчи. Завъртяхме се и докато осъзная какво се случва, вече бяхме на друго място. Непознато място, което дори не успях да разгледам, защото той ме блъсна в някаква стена и продължи да целува устните ми, заровил пръсти в косата ми и държащ ме здраво, за да не бягам от тази целувка...

by **Клаус** Пон Мар 30, 2015 4:18 am

Страстта прерасна в изпепеляваща невероятна страст,която помиташ всичко след себе си. Едно беше сигурно,от бара нямаше да остане нищо. Те не изпитваха болка и силните тласъци към бар или стена бяха леко докосване,което ги караше още повече да се възбудят. Той пламна,като всичко зад него започна да гори в някакъв невероятен черен пламък,не горяха а тлееха. Сякаш е някаква прекарасна жарава. Над която скоро щяха да се любят:
-Моята Лилит,моя си!
Простена,знаеше че не е но това да живее в илюзия му харесваше да е с нея,да е някаква заблуда поне за кратко.
Разкъса дрехите и,като ги остави само следи,искаше да докосне прекрасното и тяло. Как пулсира под пръстите му.

by **Елизабет** Пон Мар 30, 2015 8:27 pm

Всеки мускул в тялото ми се скова, а вътрешностите ми – точно обратното – втечниха се. Какво, по дяволите, правеше? Мозъкът ми пищеше да го избутам, да му кажа да не ме докосва никога, по никакъв начин. Ала тялото ми имаше съвсем различно виждане по въпроса. Той прокара ръка по шията ми и я зарови в косата ми, всяка разумна мисъл се изпари. Треперех. Желаех го толкова силно. Изпитвах някаква нездравословна потребност да бъда с него. А бях прекъснала този порочен кръг. Бях го изкарала от кръвоносната си система. В продължение на векове се бях научила да живея без него. И после... После го срещнах отново... Допуснах го в живота си, между краката си и сега... Сега отново бях онази пристрастена жена, нуждаеща се от него, за да съществува. Бях се превърнала в наркоманка, която живее единствено за следващата си доза, а за мен дозата бе той. Моят така добре устроен живот се разпадаше с бясна скорост, а аз седях встрани и гледах, безпомощна да направя каквото и да е.
- Не говори... - Вкопчих се в лицето му и го целунах страстно, за да държа устните му заети. Не исках да говори. Спуснах ръцете си надолу. Намерих колана и започнах да го разкопчавам. Ризата отдавна я бях разкъсала и захвърлила.

by **Клаус** Вто Мар 31, 2015 2:39 am

Всичко което искаше сега беше само нея не съществуваше друг на този свят,който да иска повече от нея. Тя с справи доста умело с катарамата на колана и копчето,както и с цица,макар да трепереше от желание. Повече от сигурен че го желае,щом усети свободата надигна роклята и,като разкъса бикините само с едно движение на ръката си,нямаше търпение и се вмъкна в нея с голям ряз но тя го посрещна сякаш само това е чакала. Проникна дълбоко в нея,като я остави да се наслади на това първо проникване,защото явно го беше чакала.
Задвижи се страстно в нея,прихванал я здраво за дупето,я държеше все едно е по лека от перце. Нямаше такъв секс,всеки човек не би издържал на това не човешко проникване но Лилит не беше човек и точно това и доставяше наслада и той го знаеше. Изпълваше я цялата,проникване след проникване,като самия той се наслаждаваше ужасно много на това да е с нея.

by **Елизабет** Вто Мар 31, 2015 3:31 am

Ръката му се плъзна по ръба на роклята ми, повдигна я нагоре и погали дантелата на бикините ми, а след това без никакво колебания я скъса. Болката между краката ми бе непоносима! Едва сега си дадох сметка, че желанието може да боли. Бях заровила лице във врата му, усещах пениса му, притиснат към бедрото ми, но като изключим тези две неща, изобщо не виждах какво се случва около мен. Всичко останало бе престанало да съществува. Бяхме само аз и той. Той вдигна крака ми, опъна го настрани, разтвори ме. Между краката си усетих хладния въздух от вентилацията най-вероятно, а може би бях толкова гореща, че всяко движение на въздуха ми се струваше като леден бриз. Той сви коляното ми към бедрото си. Слава богу, че бях обула най-високите си обувки. Панталоните му бяха разкопчани, но все още се крепяха на ханша му, което обаче не ми пречеше да усещам пениса му. Беше тежък, дълъг, твърд. Мина ми през ума, че може да ме разкъса. Пространството между нас се изпълни със стонове. Зъбите му се впиваха в рамото ми. Беше толкова силен, неудържим, че от страх да не пробие стената с мен, забих нокти в гърба му. Притискаше се към мен и в мен, хлъзгав, горещ и твърд. Движеше се истински. Бързо. Като озверяло животно. Като себе си. В мен! А, аз го исках по-дълбоко, по-бързо. Исках да го погълна, ако е възможно. Повече от това нямаше на къде, но това не ме спораше да се притискам още повече към него. Колкото е възможно повече.

by **Клаус** Чет Апр 02, 2015 1:29 am

Направи си един огромен извод за хилядолетия насам,само с една жена се чувстваше толкова освободен,толкова добре,и да изпитваше наистина много голямо удоволствие. Което не можеше да се сравни с никоя друга. За първи път в живота си съжали че е имал друга,че е направил такава голяма грешка да я изпусне. Но явно трябва да направиш тази грешка за да оцениш по добре човека до себе си иначе просто няма,как по друг начин да разбереш. Любеше я диво и страстно,да за други можеше да е чукане и въпреки,че бара приличаше на място което тукущо е преминал ураган,те правеха найстина любов. Чувстваше се невероятно добре,по добре от когато и да е било. Проникваше в нея и я усещаше,колко гореща и разтичаща по него е тя и изпитваше истински екстаз и наслада.
Веднага се премести на едно сепаре с ужасна бързина и започна диво да я люби,все едно му е за последен път,а можеше не се знаеше дали това няма да му е за последно.

by **Елизабет** Чет Апр 02, 2015 2:14 am

Сграбчих лицето му и го придърпах към себе си, намирайки устните му. Само така можех да заглуша стенанията си, които ставаха все по-чести и високи. Не се бях чувства толкова жива от векове. След раздялата ни, а може би и много преди нея, нещата бяха придобили една рутина. Сега обаче горях отново, в ръцете му. Чувствах го така близо до себе си и не просто физически. В този момент бяхме свързани на много по-високо равнище от това. Чисто духовно, енергиите ни се преплитаха и сътворяваха магия. Спомням си, че в началото се чувствах по подобен начин, но не толкова силно, колкото бе сега. Може би защото бе минало много време и защото за първи път бяхме така открити един към друг. Не знам, нямаше значение всъщност каква е причината да се чувствам така както се чувствам, знаех само, че потъвах отново... в чувствата си, както той потъваше в мен. Тази любов щеше да ме погуби, знаех го...

by **Клаус** Чет Апр 02, 2015 3:37 am

Наистина и се наслади,имаше нежни ласки,невероятно много целувки,който оставяха горещи следи по тялото и. Държеше се несдържано,не можеше ни най-малко да се обере и да може тялото му нямаше да позволи,защото я искаше за себе си,вътре в него изгаряше от затаени чувства който горяха да бъдат подарени само и единствено на нея. Притисна се към нея,впивайки още по жадно устни в нейните,като езичето и се заигра палаво с нейното. Спрял за малко но колкото да и се наслади,миг след това отново се задвижи,като целта му беше само една,да я дари с невероятно много удоволствие,удоволствие което щеше да дойде и за него. Искаше да и каже,колко я обича,колко много и е липсвал но въпреки всичко не каза нищо,за да не развали момента.

by **Елизабет** Чет Апр 02, 2015 4:01 am

Чувството на пълна хармония и задоволеност не ме напусна до самия край, а дори и след това. Не вярвах, че скоро ще забравя за този миг. За това което се бе случило между нас.
- Какво правим? - Той все още бе върху мен и почти не бе помръднал. Целуваше шията й лицето ми, галеше косата ми, а аз се опитвах да не изпадам в паника. Усещането да го мразя и обичам толкова силно, бе объркващо. Исках да не ме напуска никога повече и да се съберем отново, но и знаех, че това е невъзможно. Трябваше да изкореня тези чувства от себе си, защото това бе единствения начин, да победя. Колкото повече се подавах на емоцията, толкова по-губеща щях да съм.

by **Клаус** Пет Апр 03, 2015 2:25 am

Искаше да и каже нещо но знаеше,че ще развали момента,не знаеше,какво и се върти в ума и може с думите си в този чувствителен момент,да каже нещо с което да я отблъсне от себе си. Обсипа с целувки там до където стигаше,с нежни бавни целувки. Показваше и,че я обича,че я иска до себе си и че не иска да се отделя от нея. Искаше да спре вечността,времето да замръзне и да остане така с нея,или да изтрие миналото. Съжаляваше,за постъпката си и много добре знаеше,че тя няма да му прости никога. Просто той много пъти я беше наранявал,болката в нея я обхващаше и стискаше толкова силно,че не и даваше възможност да погледне на нещата по друг начин,да се оттърси от всичко. Искаше да и каже,да се върне при него,да управляват заедно,да бъдат заедно но тя отново щеше да му откаже. Щеше да се наслади на този момент,каквото и да му костваше.

by **Елизабет** Пет Апр 03, 2015 3:08 am

Не бързах да приключа този момент, защото осъзнавах, че може би ще е последният такъв. Едва ли някога отново щях да го обичам толкова силно и да се чувствам така уютно в прегръдките му. Това се случваше за първи път от много време насам и в желанието ми да съхраня и удължа момента нямаше нищо странно. Просто имах нужда от него точно в този момент. От любовта му, за да се изправя и да продължа след това. Имах нужда да ме зареди със сили, за да се преборя след това с него и със себе си.
- Мисля, че е време да ме пуснеш... - Всичко обаче си имаше край. И за мен това трябваше да приключи точно сега, защото може би след малко щях да се разпадна. Усещах как губя почва под краката си и как ставам прекалено емоционална и нямах представа на къде ще избие тази емоция.

by **Клаус** Пет Апр 03, 2015 3:29 am

-Остани с мен...
Прошепна в ухото и,нежно и тихо,засмуквайки след това меката възглавничка на ухото и. Не му се искаше да я пусне. Това си го повтаряше,като мантра но знаеше и че не може да я оддържи и ако искаше да тръгне,щеше да го направи. Отдръпна се,макар всичко в него да старадаше от това,че се е отдръпнал от нея. Изправи се но все още я прегръщаше но усещаше,че тя се отдръпва.
Отдръпна се,погледна за малко нагоре,размърда врата си,като се облегна назад. Надигна панталоните си,като не ги закопча,само бръкна в джоба и извади една цигара. Наистина му беше доста тежко,яд го беше на него самия.

by **Елизабет** Пет Апр 03, 2015 10:58 pm

- Не мога... - Казах тихо и погледнах към него.
- Но ще се видим отново. - След което просто изчезнах, така сякаш никога не ме е имало. Не оставих никаква следа след себе си. Можеше дори да си помисли, че не се е случило наистина. Дори следите по-гърба му вече бяха зараснали и всичко си беше по старо му, освен това, че още носех аромата му по себе си. Краката ми трепереха и усещах влагата между тях. Сърцето ми кървеше. Болеше толкова силно... Непоносимо. Това бе моя ад и рай в съблазнителна опаковка и аз го обичах. Може би не бях спирала да го обичам никога, просто сега тези позабравени чувства ме връхлитаха и помитаха отново. Чувствах се слаба и незащитена, срещу тази любов и това ме плашеше много повече от заплахите, че ще ме окове в клетка, ако не спра с убийствата.
Кръвта не спираше да се лее. Ставах все по-силна, но колкото и време да минаваше, не можех да изтръгна от мислите си онази нощ в бара, онова което се случи... Излязох на балкона и погледнах вкаменения Тоби. Протегнах ръка към него и го погалих, а той оживя.
- Занеси това на господаря си. - Закачих малка бележка, ухаеща на мен, на крака на Тоби, а на нея пишеше: "Нека продължим с лъжите и да си представим, че тази нощ не сме врагове?"

by **Клаус** Съб Апр 04, 2015 3:39 am

Още усещаше аромата на нея,не искаше да се къпе но това,щеше да е много гадно и въпреки,че го направи спомена за нея още го гореше. Стоеше на трона си,като държеше чаша вино и се взираше в една точка,а в умът му се въртеше само нея,какво бяха преживели,какво им се случи. Изведнъж се появи Тоби,който кацна на в краката му. Малко се смучи,защото не знаеше,дали не е опит отново да го върне. Видя обаче на крачето му бележка. Извика го при себе си,като кацна на дръжката. Посегна и взе писмото,докато го четеше,погали Тоби,който прие с готовност ласките му. Усмихна се след,като го прочете,отдръпна една роза от вазата близо до него,като прати Тоби,това беше знак,че ще дойде.
Той влезе през прозореца на Лилит,като и даде красивото цвете,също чакаше за своя жест на милост и похвала.
Миг след това се чу някакъв шум,в дневната на дивана стоеше Луцифер,който се беше настанил все едно си е в къщи,с черен костюм,като черната риза на половина разкопчана,като разкриваше гърдите му.

by **Елизабет** Съб Апр 04, 2015 3:51 am

Когато усетих присъствието му, дъхът ми секна, сърцето ми спря и краката ми се подкосиха. Май никога през целия си живот не се бях чувствала така нервна и притеснена. Гърлото ми бе пресъхнало и ми трябваха няколко секунди преди да се съвзема. Колко нелепа бе цялата ситуация само. Това не беше среща и аз нямаше да го видя за първи път и все пак, се чувствах точно по този начин. От къде знам ли? Ами всъщност не знам, но предполагам.
Поех дълбоко въздух, пригладих роклята си със свободната ръка, а в другата държах розата, която Тоби ми бе донесъл. Обърнах се и тръгнах към дневната, където той вече удобно се бе настанил на канапето ми от 16 век, единствено по рода си и в него той изглеждаше не по-малко величествено, отколкото на трона си. Ето защо не можех да го избия от главата си. Просто той бе олицетворение на всичко онова което обичам и което ме възбужда. Истинско въплащение на мощ и сила, изисканост и класа.
- Само роза?! - Попитах когато погледите ни се срещнаха. - Без аксесоари този път? - Обикновено ги изпращаше с главата на някой. Явно днес бе решил да разнообрази традицията.

by **Клаус** Съб Апр 04, 2015 4:13 am

-Имам друг вид подарък.
Подаде ръката си напред,като се появи синя и велурена кутия. Отвори кутията,като в нея имаше красива рубинена огърлижа,която беше красива и подхождаше на една кралица. В формата на прекрасни цверя и листенца. Към тях имаше и прекрасни дълги обици:
-Пак са кървави но малко по красиви и все пак не по красиви от теб.
Изправи се бавно и взе огърлицата,като сложи огърлицата,като я погали по раменете и целуна нежно едното и рамо,обгръщайки я през талията:
-Красива си!

by **Елизабет** Съб Апр 04, 2015 4:24 am

Минах с ръка през огърлицата. Бе много по-студена от кожата ми, но привикнах бързо към нея или тя към мен, едно от двете.
- Нямаше нужда... - Всъщност обичах подаръците, нищо че имах толкова много бижута, че вероятно трябваше да си правя нова съкровищница, но щях да намеря място и за тази в колекцията си.
- Но благодаря... - Отдръпнах се от него, сякаш неповлияна от начина по който ме целуна, но в действителност това докосване и горещия му дъх, върнаха изключително много спомени у мен.
Спомените за преди няколко нощи, когато бяхме заедно.
Отидох до масичката с алкохола. Също антична придобивка, на която държах много. Налях уиски в две чаши и подадох едната на него.
- Как са поданиците ни? - Попитах повдигайки едната вежда и подозирайки какво ще отговори. Не бях спряла с убийствата както ме бе посъветвал и вероятно всички ме мразеха още повече, но на мен въобще не ми пукаше дали ме мразят или обичат.

by **Клаус** Съб Апр 04, 2015 4:49 am

-Внесе доста смут в обществото. Да кажем,че скоро едва ли,ще се върнат в бара. Да кажем,че повечето се върнаха в ада. Което е добре за мен и мога да ти благодаря...
Върна се отново на канапето,като я следеше с поглед. Бижуто красеше бялата и шия,изправена и красива излъчваше достолепност,както едно време. Винаги е била неговата кралица:
-Знаеш че не желая демони на земята,макар че е забавно да внасям смут сред хората. Те винаги са ми били доста забавни същества.
Усмихна се адски дяволито,като и намигна:
-Всичко може да се промени,ако наистина желаеш.
Тя присви очи,видя че е заинтересован:
-Да кажем,че не е нужно да се доказваш или казваш нещо. Ще отидем в Ада,ще се настаним на троновете,ще се обединим в общи решения. Ще има да кажем,че имаме проблем с един архангел. Кастиел...
Това име и беше познато,тя бяха от първите архангели,той беше генерал на първите легиони,сега се беше побъркал и убиваше демони наред. А,това нямаше как да го допуснат. Да кажем,че при битка можеше да го надвие но ако двамата те обеденяха победата,щеше да бъде гарантирана.

by **Елизабет** Съб Апр 04, 2015 8:14 pm

Вече бяхме опитали това и не свърши добре. Защо си мислеше, че ако опитаме отново нещата ще се получат този път?
- Да кажем, че се съглася да се върна в Ада... - Което едва ли щеше да се случи. Все още не бях готова да се върна там. Тук ми харесваше, имаше толкова голямо разнообразие.
- Не се ли тревожиш, че появата ми там ще ги прогони? - Щом бях успяла да ги прогоня от земята, не виждах защо да не ги прогоня и от ада.
- Не се ли тревожиш, че няма да им хареса факта, че си с жената, която ги избива? - Аз нямах проблем с това да ме мразят, но ако продължавахме да се събираме и разделяме, а след това да убиваме, може би не само мен щяха да мразят, но и него.
- Не ти ли е хрумвало, че точно това искам? Да съм там където са и те, за да продължа да ги избивам, докато останем само аз и ти...

by **Клаус** Пет Май 22, 2015 3:29 am

-А,ти искаш да останем само аз и ти ли?
Присви очи той,като на лицето му се появи,като печат някаква дяволита по него во му усмивка,която пръскаше невъобразим чар.
-Защото това може да се уреди без да избиваш демони и то само ако кажеш една дума...
Но по скоро на него друго му се въртеше в главата. Те двамата в ада,създали някакъв остров или в замъка,превръщайки всичко след себе си в пепел,докато се чукат диво на всякъде,където могат. Е какво да се прави той си е той:
-Да кажем,че ти вярвам,че ще спазиш думата си,да кажем да бъдеш кралицата,която искаш да бъдеш...
Малко се опитваше да си премери думите,за да не я засегне случайно:
-Да управляваме справедливо,да ценим демонските си ресурси. А,страха си е хубаво нещо. Нека се страхуват,това си е бонус...
Приближи се още малко към нея,искаше да целуне устните и но се спря преди да го направи,просто за да дразни и себе си и нея:
-Нека да речем,че няма да избиваш демони,ако случайно усетя преврат,който се надявам,че няма да направиш. Бързо,ще го усетя и ще те върна на земята. Но да речем или направо да го кажем,понеже на теб не ти харесва в Ада. Ще ходим само,за дела и за официални събития,през останалото време,ще бъдем на земята. Да видиш,колко благосклонен и отстъпчив мога да бъда.
Май беше в серия да бъде добър и да се опитва да омилостивява. Или поне такова впечатление оставяше.

by **Елизабет** Пет Май 22, 2015 3:59 am

Май започвах да разбирам за какво е всичкото това упорство. Той имаше тази фантазия за мен и него, отново заедно управляващи демоните си, нашите деца и това бе всичко което виждаше. Фантазията за мен, строгата господарка на Ада. Спомням си, че преди исках същото. Аз и той, на върха на света... И когато беше толкова близо до мен, отново можех да почувствам тази мечта. Бях я почувствала преди няколко дни, в бара... Падах ли отново в капана му? Оплитах ли се в мрежите му? Наистина ли бе толкова неустоим, че да му дам още един шанс? Опасявах се, че отговора няма да ми хареса, затова и се постарах да не мисля за по тези въпроси точно в този момент.
- Струва ми се, че се предаваш прекалено лесно... Чак съмнително... Обикновено не забравяш толкова лесно, когато някой ти отнема играчките и още по-малко се съгласяваш с условията на някой друг... Какво има? Загубил си форма? Или предвкусваш поражението си и затова се опитваш да го представиш като свое желание?

by Sponsored content