Измамна прошка

Движеше се влудяващо бавно. Усещах с всяка фибра на тялото си, как потъва в мен и как ме изпълва. Бе толкова голям, твърд и пулсиращ, че главата ми се замайваше от наслада.
- Трябва... - Пръстите му се впиха в бедрата ми. Извих се под него, посрещайки поредният му тласък в мен и простенах тихо.
- Да... - Беше дяволски хубаво да го чувствам в себе си. Беше ми липсвал толкова много. Исках да не спира никога. Чувството бе неповторимо.
- Го направим... - Завърших мисълта си и забих нокти в гърба му. В този миг погледите ни се срещнаха и заключиха един в друг. Не беше яростния и див секс, който очаквах, но беше дори по-хубав от това.
Той не откъсна очи от мен дори за миг, но и аз не го направих. Това не беше физическо снушение, макар и удоволствието да бе огромно. Не, това бе контакт между душите ни. Абсолютно помитащо и разтърсващо чувство, което идваше да ми напомни, че това е половината която ме прави цяла... че това е онова чувство, което не бих могла да изпита с никой друг... онази част, която ще търся винаги...

Да съм си в моето тяло си беше най-доброто нещо,да я усещам под моите пръсти,да се движа в нея диво и страстно,както аз си пожелая и да не се крия зад никого,само ние двамата,както преди. но и не беше съвсем както преди,защото всеки път беше нещо ново. Толкова хубаво и толкова вълнуващо. Движенията ми никак не бяха нежни но тя точно такива диви,жестоки и безпощадни ги харесваше,без ни най-малко да се сдържам,да премервам силата си. Тя беше единствената жена,която можеше да понесе този див секс и в отговор това и хареса.
-Ще избием всички...
Това можеше да се пише за любовна игра,много добре знаех,че войната и действа,като афродизиак:
-Ако си моя,ще ти върна силите...
Това значеше,че ще има по голяма сила,за да избива ангел,щях да намеря начин да се защитя,исках и щях да използвам всяка възможност да си я върна.

Много скоро всичко изригна. Просто никой от нас не можеше да чака повече. Напрежението което бяхме трупали толкова дни наред, избухна като атомна бомба и ни остави без дъх. Напълно неспособни да помръднем, дишаме или каквото и да е друго нещо, ние просто се бяхме вкопчили един в друг и се опитвахме да дойдем на себе си след умопомрачителния секс и още по-умопомрачителния оргазъм.
Лежахме сякаш една цяла вечност, преди той да ме целуне по устните, после по лицето и брадичката и бавно да напусне тялото ми. Аз още не бях дошла на себе си. Едва ли скоро щях да го направя. Просто си лежах, напълно задоволена и изтощена до него, когато той понечи да ме прегърне:
- Недей... - Промърморих и повдигнех натежалите си клепачи, за да го погледна. Това никога не сме били ние. Аз и той не се гушкахме след секс и определено нямаше да започнем да го правим сега.
- Така е добре... - Имах предвид, че е напълно достатъчно, че сме в едно легло, нямаше нужда да сме и прегърнати. Пък и имах нужда от само още малко време, после щях да се върна в стаята си.

-Може да останеш тук...
Не ми се искаше да си тръгне но много добре знаех,че въпреки всичко,щеше да го направи,щеше да ме остави сам в леглото. Да кажем,че не бях ме романтични,макар че в последно време свързан с живота на обикновените хорица ми се стори не чак толкова лошо да бъда малко по галантен. Но явно новости в отношенията ни нямаше да се допуснат,лесно или трудно нямаше да се приемат. Въздъхнах чувствах блаженството във всяка фибра на тялото си,харесваше ми усещането за нея и да си върна контрола над тялото си,пак го заявявах но наистина ми харесваше.
-Моля те!
Щях да кажа двете омразни думи за мен но въпреки всичко,смятах че ще оцени,това че рядко казвам тези думи и ще остане,вместо да си тръгне. Въпреки всичко нямаше да се очудя,ако просто се подиграе с тази молба,все пак реших да пробвам да чупя леда макар да беше доста трудно.

Извих глава и го погледнах изучаващо. Това беше един от много малкото пъти когато го бях чувала да използва тези думи. Може би за втори или трети за многохилядната ни история и именно поради тази причина не можех да ги подмина просто така. На глас не казах нищо. Нямаше и да го направя, защото моментът да се заяждам не беше подходящ, а и нямах желание да го правя. Освен това бе време да сваля малко гарда. Нямаше да постигна абсолютно нищо, ако продължавам да вървя срещу него. Трябваше по един или друг начин да се науча да живея отново около него и с него, защото дори и да бягах от това, в крайна сметка съдбата ни срещаше отново. Ето че се бях озовала в леглото му, въпреки всичко и то по мое собствено желание, което трябваше да ми говори достатъчно.
- Добре... - Промърморих лениво.
- Но само защото съм прекалено изморена... - Все пак не исках да остава с впечатлението, че го правя заради него, макар и да беше така.

Изненада ме определено,не очаквах да остане при мен. Извъртях се настрани,като се загледах в нея. Наистина не очаквах да се случи точно това и малко ме свари неподготвен,защото не знаех,точно как да подходя в тази ситуация. Загледах се в голото и красиво тяло,нямаше жена на тази земя,която да е по перфектна от нея. Чудех се,защо се бях подхлъзнал по този начин,защо спях с други,щом имах и винаги съм имал това перфектно създания. Явно когато загубиш нещо осъзнаваш колко е значило за теб. Протегнах леко ръката си,като отместих красив рус кичур коса който се беше настанил на рамото и,нежна ласка и леко докосване. До някаква степен това беше моята благодарност към нея,че е останала тик:
-Така се надявах да не си изморена...
Мъжествеността ми определено имаше друго мнение по въпроса,и не ми пукаше толкова много дали е уморена или не,или по скоро на него,не му пукаше... Е,добре и на мен но въпреки всичко,щях да се успокоя и да не бъда,чак толкова жесток. Продължавах нежно надолу,докосвайки нежната и гръд и спирайки се на прекрасното и коремче,щях да спра за сега до тук.

Погледите ни се срещнаха. Чудех се какво ли се върти в главата му в този миг. Какво означавах за него? Искаше ме в леглото си, за да докаже пред себе си, че е по-добър от останалите или действително се нуждаеше от мен? Това отмъщение ли беше или нещо което чувстваше? Знаех че ако попитам ще ми даде отговор, който искам да чуя и аз щях да повярвам, защото той бе най-умелия лъжец от всички. Можеше да заблуди всички, включително и мен.
- Сигурна съм, че има много други, които няма да са изморени... - Подметнах ей така просто колкото да кажа нещо и свалих ръката му от себе си. Допира му не ми помагаше да се концентрирам и определено ме навеждаше на съвсем други мисли. Караше ме да го желая отново, но разума ми казваше нещо друго.
- Мога да освободя леглото за следващата... - Бях го правила толкова много пъти, че сега вече дори нямаше да е събитие ако го направя отново.

Засмях се весело,защото се опитваше пак да ме пробва,нежно размърдах пръстите си на коремчето и,просто защото ми харесваше да я докосвам.
-Не,харесва ми ти да си ми в леглото.
Ръката ми мина отново по тялото и,като видях как настръхна при това докосване,знаех че и харесва но наистина най-вероятно беше уморена,защото мисията изискваше от нея много повече усилия от преди.
-Ще наваксаме на сутринта...
Отпуснах се назад,отдръпвайки ръката си,като затворих очи,най добре беше да се опитам да поспя малко.

От всичко което каза само един израз се заби в съзнанието ми: " в леглото ми". Това беше толкова ключова фраза. Ние имахме демони, трон и отговорности, преди да си тръгна. След това Аз имах демони, Той имаше трон и демони. Сега се опитвахме да сме отново ние или поне той твърдеше, че такова е желанието му, но истината беше, че Ние деляхме и можехме да делим само това. Останалите неща като легло, любов и прочие бяха за всеки по отделно или иначе казано Аз имах легло, Той имаше легло. Никога сме нямали наше легло или наш дом... Вече не чувствах това място като дом, никога не бях почувствала и своя дом, като истински дом...
- Каза, че... - Той беше затворил очи и вероятно се опитваше да спи, но просто ако не го кажех сега, нямаше да го направя никога.
- Искаш нещата да са както преди... Че искаш да управляваме заедно... - Той все още бе със затворени очи.
- Очевидно искаш да правим секс, както преди... - Той леко завъртя глава и отвори очи гледайки ме.
- Но истината е, че аз не искам нещата да са като преди... Тръгнах си, защото не ми харесваха и няма да започна да ги харесвам сега или някога... - Поех дъх и продължих.
- Разбираш ли, аз просто не искам нещата да са както преди... Не искам да съм тук, в леглото Ти, където са били хиляди други преди мен и където ще са още хиляди... Не искам да съм в този дворец и всичко около мен да ми напомня за миналото и защо си тръгнах... И... - Той не ме прекъсваше, защото виждаше, че имам много за казване.
- Искаш мен или искаш да управляваш с мен, Луцифер? - По-директно от това нямаше как да задам въпроса.
- И нямаш право да отговаряш и двете. Имаш право само на едното... Мен или всичко това тук? - Погледите ни не се откъсваха един от друг.

-Права си,искам нещата да са от части,както преди но и по различни. Искам да си до мен,да поправя грешките от миналото си и да го направим по добро за нас двамата,за теб.
Надигнах се още малко:
-От години не споделям леглото си с друга,точно защото не намирам по достойна от теб. Осъзнах,какво съм загубил,чак когато го загубих,и това е най-лошото,че трябваше по този начин да го науча.
Не я изгубих от поглед:
-Искам да си до мен,гадно е да кажа,че те искам но те искам. Няма да обещавам да ти бъда верен или подобни глупости,защото тази клетва е ужасно тъпа. Просто не изпитвам желания към друга но това е съвсем друга тема,която на дълго и на широко мога да ти обяснявам,че се промених с годините и всички глупачки,не ме засягат,нито са по красиви,нито са по добри,още повече че половината с който спах умряха при акта,отвратих се от подобни игри.
И на мен ми беше дошъл края на всичко,това водеше до някъде,просто съжалявах,че не го бях разбрал по рано,а и я обичах,просто не исках да го казвам:
-Искам да управляваме заедно,защото въпреки,че ме предаде не бих имал доверие на никой друг,сигурен съм,че не дори и да искаш на моменти да ме убиеш няма да го направиш,както и аз. Това е любовта ни,дори когато искаме да се убием,искаме и да се изчукаме до полуда. Просто сме такива в нас се борят толкова много чувства и емоции и точно за това не можем да отречем,че никъде на земята няма по подходяща двойка от нас двамата.

Нямаше как да допусна, че не е разбрал въпроса, защото бях убедена, че е наясно точно какво го попитах, но умело се опитваше да лавира и да лансира неговото виждане по темата.
- МЕН или да управляваш с мен, Луцифер?! - Казах на висок тон, защото ми бе писнало от увъртанията му.
- Не питах от кога не си водил друга тук, нито дали искаш да си с друга... Зададох ти елементарен въпрос... Конкретен въпрос... Искаш мен или искаш да управляваш с мен? Има разлика... Има огромна разлика, защото вече го казах хиляди пъти... Не искам да оставам тук... Не искам да съм до теб на трона и да "управлявам" с теб... Не искам нищо от това. Разбираш ли? Не искам да съм кралица на Ада... - И то го. Той искаше своя Ад, своя трон и мен, искаше всичко на веднъж, а аз бях готова да се откажа от трона от Ада, от всичко, ако просто имам него. И вече бяхме опитали да имаме всичко, но не се получаваше. Беше или управлението или нас. Ако останех тук, нямаше да има нас.
- Ако съм кралица на нещо, искам да съм кралица на сърцето ти... И не обещавам, че ще мога да те обичам отново, но ако остана тук със сигурност няма да мога, затова... Затова просто отговори на въпроса... Искаш мен или искаш да управляваш с мен?

-Искам теб!
Отговорих точно и ясно,да исках хиляди неща но повече от всичко исках да си я върна,да бъда с нея,да обичах си работата,обичах да съм господар и всички подобни неща но всичко това нямаше смисъл,щом нямах нея,щом не беше до мен. Всичко губеше смисъл,щом тя не е до мен.
-Искам само и единствено теб...
Нямаше да казвам нищо повече исках да оставя на думите да стигнат до нея. Протегнах и умових ръката и,този път бях искрен,нямаше игри нямаше още думи,само това което и двамата исках ме. Поне се надявах,че го искаме,не исках да се разочеровам знаейки,че отново си играе с мен и мойте чувства,не исках да знам,ако е така този път щях да се подам и щях да играя по нейните правила,където и да водеше това.

Очите ми се напълниха със сълзи, а сърцето ми прескочи няколко удара, след което започна да бие лудо. Не знаех дали казва истината или просто иска да ме задоволи казвайки тези думи, но за първи път просто ми се искаше да вярвам, че е променен и е осъзнал, че ме обича, че ще съм му достатъчна само аз...
- Добре... - Отвърнах едва едва. - Добре... - Премигнах и отпуснах глава на възглавницата и се загледах в тавана.
- Тогава просто ще се махнем от тук... - Нямах представа как щеше да стане това, но бях напълно убедена, че имам нужда именно да загърбя всичко и да започна на чисто.
- Ще си намерим място... Къща... Или апартамент... - Мислите ми хаотично се блъскаха една в друга.
- И ще... - На кой щяхме да оставим Ада? Нямаше ли да настане абсолютен хаос? Истината бе, че изобщо не ми пукаше какво ще се случи с Ада и с това място. Исках просто да бъда нормална поне за миг.
- Започнем на чисто... - Искаше ми се да вярвам, че е възможно.

-Ще се махнем,щом желаеш.
Идея нямах,какво точно ще се случи с ада,тук висеше голяма заплаха но истината е,че един път в живота си давах сметка,че не ми пукаше толкова,за ада. Сякаш винаги съм бил пионка и винаги съм бил лошия,е добре... Тази роля ми допадаше но не исках винаги да съм такъв. Имах право да правя моите неща,да следвам моята цел. Е,и това не беше вярно... Добре де... Харесваше ми да съм крал,исках си ада но сякаш си мислех,че ми е било програмирано,както се казва,може би щях да имам друга съдба,ако не бях подтикнат едно време,да съм лошата страна на монетата:
-Да тръгваме!
Казах почти мигновено изправяйки се леко:
-Къде искаш да отидем?
С лека ръка бях готов да тръгна,щом тя го искаше,аз щях да я последвам,а дори и след мен нещо да се случеше,никой не можеше да ме убие,нито нея нито мен,така че можеха да ни проследят но никога нямаше да ни заловят или убият.

- В банята... - Отвърнах бързо. Нямах представа, че ще иска да се махнем още в този миг. Нямах готов отговор къде искам да отида и единственото което ми хрумна, за да си спечеля малко време за размисъл бе, че отидем в банята. Тъкмо бяхме правили секс, имахме нужда от душ при всички положения.
Така и направихме влязохме в банята... заедно. Той тъкмо търкаше гърба ми с гъбата когато му казах:
- Какво мислиш за Ню Йорк? - Винаги съм искала да живея там. Не знам дали беше правилното място за нас, но градът бе динамичен, красив и жив. Исках да опитам да живея в Ню Йорк... Да.
- Винаги съм искала да живея в един от онези огромни небостъргачи... На последния етаж естествено... Трябва да има и балкон... Ще ми е приятно да пия сутрешното си кафе на него... - Продължавах да говоря, докато той съпунисваше голото ми тяло.
- Понякога ще вечеряме там... - Продължих. - Искам целия град да е в краката ми... За теб ще запазя правото да си между тях... - Подхвърлих ей така колкото да го подразня.

Весел смях,тя изглеждаше доста ентусиазирана,аз по скоро бях резервиран,защото това което бяхме на път да направим,е нещо ново. Да бях живял сред хората но определено никак не ми харесваха,обичах да живея в ада и да управлявам. Чакаше ме напълно нов свят в който не знаех,какво да правя.
-Щом така искаш нека е Ню Йорк.
Минавах с гъбата през тялото и,като малко си личеше,че в мен се борят чувства. Нямах съмнение и исках да съм с нея но тя беше живяла повече сред хората,чудех се дали.
Изплакнах се,като я оставих да довърши душа си,метнах една хавлия през кръста си,като отидох към мивката,за да се огледам в огледалото. Нямаше да реша друго,просто мислех други планове,трябваше да преоринтирам преоритетите.

Познавах го прекалено добре, за да знам, че малкото време под душа бе охладило страстите и му бе дало възможност да осъзнае какво искам от него. Сега вероятно се чудеше как точно ще сработи плана ми и колко дълго ще издържи, дали въобще има смисъл да опитва да ми угоди...
Спрях водата и почти веднага след него излязох и аз. Увих една хавлия около тялото си и отидох при него. Беше подпрял длани на мивката и гледаше замислено в огледалото.
- Колебаеш се! - Констатирах и плъзнах ръце по кръста към корема му. Водата все още се стичаше по него, както и по мен. Целунах рамото му. Едно мускулче на гърба му потрепна при допира на горещите ми устни и леко се усмихнах.
- Не е нужно да решаваш веднага... - Исках да го успокоя, за да може да вземе правилното решение за него. Не исках да избира мен, защото се чувства притиснат, а защото го иска наистина. Не трябваше да има никакви съмнения, ако щяхме да го правим.
- Искам да си сигурен... - Минах пред него и го погледнах право в очите.
- Няма да тръгнем, докато не си сигурен... - Захапах леко долната му устна и тихичко едва чуто простенах.
- Мога да чакам... - Захапах устната му по силно и махнах хавлията, която бе увил около кръста си, а след това увих ръка около члена му. Той просъска срещу мен, а аз го стиснах по-здраво и задвижих дланта си.
- А ти? - Въпроса дори не се нуждаеше от отговор. Едва го бях докоснала и вече бе толкова твърд и голям, че усещах болка само при мисълта да го поема в себе си.