Re: Измамна прошка

by **Клаус** Сря Юли 22, 2015 10:38 pm

Сякаш очаквах нещо да се случи но нищо не се случи,ако беше така до сега,той щеше да се появи и да заяви позициите си:
-Мисля,че ако го е знаел,щеше да се появи сега. Явно просто камъка си вършеше своята работа. Ако знаеше,какво се е случило,щеше да излезе още първия път,след като бяхме с теб. Ако е толкова ревнив,колкото ми казваш,би трябвало да се появи и аз да съм история.
Вдигнах рамене,какво ли разбирах аз между техните отношения,всичко беше много по странно,от колкото моя разум можеше да побере:
-Идея нямам и аз какво става,сама знаеш,че не съм тук по мое желание но ще направя всичко,за да защитя себе си и теб,до колкото мога. Ще се опитам да се държа към него но ти винаги трябва да ме прекъсваш,естествено по начин по който намериш за добре,ако нещо не правя,както трябва.
Трябваше да се измисли нова тактика:
-Мисля,че е по редно да измислиш начин да влизаш в ума ми за да можеш да ми казваш неща.

by **Елизабет** Чет Юли 23, 2015 1:56 am

Клаус се опита да ме успокои и вероятно бе прав за всичко. Ако Луцифер бе планирал всичко това, до сега вече да ме е затворил в някоя клетка, вместо това от него нямаше и следа, но не знаех дали това трябва да ме успокоява или да ме плаши още повече.
- Да, знам... Прав си, просто преувеличавам... - Със сигурност параноята бе едно от нещата които притежавах и бе напълно възможно просто да си въобразявам, но също така не можех да пренебрегна и фактите, а те бяха такива. Бях се отървала прекалено лесно от Луцифер и това не можеше да е добър знак. Нещо щеше да се случи, знаех го и това затишие значеше, че предстои голяма буря.
- Колкото до останалото... Не е нужно да измисляме нищо... То вече е измислено, мога да вляза в главата ти по всяко време... - Което не знам дали трябваше да споменавам точно сега.
- Но така или иначе няма да се наложи да го правя скоро... Ще останем тук още дълго. Може би няколко години и в края съм сигурна, че няма да има нужда да ти казвам нищо... - Усмихнах му се.
- Нека ядем... Уроците може да почакат до утре...

by **Алекзандър** Чет Юли 23, 2015 2:48 am

Бяха се запътили към кухнята но трябваше да минат през трапезарията,а там вече беше съвсем друга обстановка. Голямата маса беше обсипана с ужасно много ядене все едно се готвеше кралски пир. На края на масата стоеше Луцифер истинския,от главата до петите,без да влиза в някой образ беше си самия той,е да имаше друг облик но този беше по скоро по човешкия му. Седеше съвсем спокойно и ядеше стриди,беше засмука леко палеца си,когато и двамата напълно същисани останаха приковани на прага и чакаха гнева на Луцифер,само че той вече беше изковал своя план и те или по скоро тя беше паднала в него. Направи им лек знак да сенат без да поглежда към тях но Лилит много добре знаеше,какво се крие пред привидното и спокойствие,той беше бесен истински бесен но повече от всичко знаеше,че трябва да си каже своето и да дозакове пироните в ковчега на трупа:
-Определено няма да останете една година тук...
Равния му без изразен тон сякаш смръзяваше:
-Забавлявах те ли се?
Остави черупката в чинията и погледна към Лилит:
-Хубаво камъче си имаш на врата,беше ми доста трудно да намеря подобен боклук който да свети така. Ако ти харесва можеш да си го запазиш. Но няма нищо на тази земя,което може да ме заключи.
Погледна без да мести глава към Клаус:
-Спокойно нямаш контрол над мен,просто ми беше забавно да те гледам,как се гърчиш в опити да ме надвиеш.
Отново се обърна към Лилит:
-Не се тревожи красавице моя,да кажем,че сделката не се зачита. Ще броя Клаус,за твой съветник и твой любовник докато не ти писне и не го убиеш,което най-вероятно може да се случи скоро.
Очите му почервеняха:
-Беше план да видя,дали мога да ти имам доверие. А,аз бях готов да ти дам всичко,а ти ме предаде,исках да видя до къде,ще стигнеш.
Завъртя ножа из пръстите си:
-Аз ти казах,че съм се променил,и ако бях стария Луцифер,сега той да е мъртъв,а на теб да съм ти отнел всичко. Но няма да го направя,въпреки всичко ти винаги си била кралица на Ада и винаги,ще е така.
Заби ножа в една от стридите и после я погълна елегантно и изкусително. Премина с език по устните си и прехапа долната си устна:
-Мислиш ли,че ще те оставя да ме поробиш? Лилит,щях да ти дам цялата власт,ако наистина беше до мен но след това предателство не бих ти имал доверие.

by **Елизабет** Чет Юли 23, 2015 3:12 am

Една част от мен се скова от страх, но друга изпита някакъв вид облекчение, защото той все още бе тук и все още си бе той. Колкото и да го мразех, светът без него сякаш загубваше смисъл. Да не воювам повече с него, все едно означаваше, че не живея.
- Разбира се... - Казах аз и подобно на него го погледнах непоколебимо в очите. - Искал си да ми дадеш всичко, докато си кроял планове как да ми го отмъкнеш... Наистина ли мислиш, че ще се вържа на това? Знаех, че кроиш нещо още щом ми предложи онази сделка, не си прави илюзията дори за миг, че съм повярвала в искреността ти, защото съм наясно, че не си способен да бъдеш такъв... За теб всичко е една огромна игра... Аз съм една игра... - Поклатих глава и поставих ръка върху устните си, за да не се засмея.
- Не ми пука какво ще направиш сега и как си се почувствал, когато си разбрал, че не давам пукната пара за теб... Радвам се, че вече си наясно... Бих използвала всеки шанс и всяка, възможност, за да те поваля... И ако не искаш да опитам отново, вероятно трябва да ме затвориш, защото ако ме оставиш жива сега, ще продължа... и в крайна сметка ще успея... Защото току що разбрах нещо... Ти имаш една единствена слабост... и тази слабост съм аз... а ти по-добре от мен знаеш, че слабостите ти, могат да те унищожат...

by **Алекзандър** Чет Юли 23, 2015 3:28 am

-Това беше изпитание Лилит,ако наистина ми беше повярвала,че съм се променил,щях да ти дам всичко,ако не прие това,че мога да бъда затворен. Щеше да получиш всичко,абсолютно всичко. Но ти избра да ме предадеш.
Поклати глава:
-Не Лилит,няма да те заключа,просто ще ти отнема способностите,временно ще си като обикновените хора,няма да могат да те убият но няма да имаш сила. Ще бъдеш моя съветничка.
Показа към него:
-Той остава,забавен ми е,прилича на мен,а и той след отнемане на дарбите,ще ти е най-близко сексуално. Не изгаряш да спиш с мен.
Изправи се,закопча белия си костюм и погали гърдите си:
-Сега отивам да върша делата си,а вие продължете,колкото желаете.
Луцифер нямаше да и изневери,той наистина се беше променил и не искаше друга но трябваше да направи нещо,да малко беше странно но въпреки всичко беше някакво странно решение. Не беше заради пакта или договора,просто нямаше желание да спи с други и това не беше етап,който щеше да мине.

by **Елизабет** Чет Юли 23, 2015 4:52 am

Сбръчках ядосано вежди и тъкмо да кажа нещо, когато той вдигна ръка и в следващия миг усетих как сякаш една част от мен ме напуска. Не изпитах болка, просто беше като че някаква огромна дупка зейна в мен и много добре знаех какво значи това. Наистина ми бе отнел силите. Той имаше тази власт, но не вярвах, че наистина ще посмее да го направи. Всъщност, защо не... Това беше дори по-голямо наказание от това да ме затвори в клетка. Без силите си, аз бях никоя... Никой повече нямаше да ме сметне за заплаха.
- Върни ми ги! - Казах заповеднически след него. - Върни ми ги или наистина ще съжаляваш... - Не можех да му позволя да ми отнеме това. Не и след всичко друго което бях жертвала заради него. Нямаше да ми отнеме и последното нещо, което ми бе останало.
- Луцифер! - Извиках още по-силно след отдалечаващата му се фигура.

by **Алекзандър** Чет Юли 23, 2015 5:17 am

Върна се в ада,като и двамата ги трансферира там,тя трябваше да застане до него на трона,беше поръчал трон за Лилит,красив от мрамор,на който тя трябваше да стой. Явно обаче нямаше намерение да се появи. За това тръгна към покоите и където я намери с Клаус. Почука дискретно на вратата но не дискретно отвори врата:
-Би било хубаво да се появиш. Само аз и той знае,какво съм направил,никой друг не знае. Ако си достатъчно добра да не ме предадеш отново ще ти върна онова,което ти отнех.
Подпрян на пантата на вратата се усмихваше дяволите:
-Трябва да поемеш ангажиментите,който си приела с онзи бал. Имаме дела за вършене и души за отнемане,все още не съм ти отнел правото да решаваш.

by **Елизабет** Пет Юли 24, 2015 4:16 am

- Няма да направя нищо, докато не ми върнеш силите... Не съм твоя марионетка и никога няма да бъда... - Не и отново и ако си мислеше, че може да ме манипулира жестоко се лъжеше. Нямаше нищо, което може да направи, което да ме уплаши.
- Върни ми силите и ще отнемам колкото души искаш, но докато не го направиш... няма да изпълнявам нищо, което искаш от мен... - Това преливаше всички чаши. Какво искаше да докаже, като ме държи тук с Клаус? Ако искаше да се чукам с него под носа му, хубаво, но без силите си, нямаше да си мръдна и пръста.
- Не очакваш да отнемам души без сили, нали? - Попитах със скръстени на гърдите ръце.

by **Алекзандър** Пет Юли 24, 2015 4:33 am

-Стига мелодрами Лилит!
Това му идваше в малко повече и нейните драми,при все всичко,че самата тя си беше виновна за всичко. И дори сега се инатеше напълно излишно:
-Да кажем,че имаш лимит на отнемане на души,ако си позволиш да отнемеш повече мога да те спра. Мислиш ли,че бих ти върнал възможностите. Много добре те познавам,ще искаш да избиеш абсолютно всички. Все пак ти давам и възможност да се храниш. Не съм толкова жесток да те оставя гладна.
Пое дълбоко дъх:
-Тъкмо отвардихме позицията ти,стой тук но вината за твоята глупост няма да я поема. Не усещаш колко съм благосклонен и все още не си в бездната и още повече любовника ти е жив. И ти позволих да ми лазиш по нервите. Ако продължаваш,сама ще се заточиш да изниеш в дебрите. Отново ти давам възможност да си върнеш всичко,да ми се окажеш,ако продължиш ще пусна договора и ще ти отнема всичко.

by **Елизабет** Нед Авг 02, 2015 5:27 pm

Заплахите не му, не ме плашеха. Можеше да казва каквото си поиска, но знаех, че няма да ме затвори в дебрите. Ако възнамеряваше да го направи, вече щях да съм там, вместо това, седях тук, а той искаше да ми даде още един шанс. Страхотно, няма що.
Погледнах го злобно, стоеше подпрян на врата и почти минах през него, докато излизах, въпреки, че се бе отместил, за да ми направи път. Вървейки по огромния коридор, изведнъж се спрях и го погледнах.
- Какво ти пука за позицията ми? През цялото време си искал да ми я отнемеш... Какво, игричката не беше достатъчно дълга и забавна за теб, затова искаш да я продължиш? И Клаус? Защо го доведе? - Най-малко от всичко разбирах това. Щеше да го убие, бях сигурна, но защо още се бавеше. Дори и промененият Луцифер, не беше чак толкова променен, за да ме дели с някой друг и да не накаже другия за смелостта да си помисли, че може да ме има.
- Мисля, че трябва да го убиеш още сега или ако не смяташ да го правиш, да го пуснеш да си върви. Как ще изглежда присъствието му тук, ако искаш демоните да си мислят, че сме заедно...

by **Алекзандър** Вто Авг 04, 2015 4:21 pm

-Ако исках да ти отнема позицията не мислиш ли,че след прелюбодеянието ти,и договора който сключих ме,нямаше вече да съм ти отнел всичко? Исках да проверя дали мога да ти имам доверие но ме предаде. И въпреки всичко,не искам да ти отнемам властта и отново съм готова да ти върна позициите и да бъдеш на друго ниво на управление. Няма да позволя никой да те принизява включително и аз. Казах ти че всичко,ще се промени,ще ти докажа,че всичко се е променило.
Погледна към Клаус:
-Да кажем,че е избран,за сега и преди сме имали държанки в миналото. Просто аз не изпитвам желание но да кажем,че ти ще се действаш с преференции. Ти ако искаш го убий но той вече никога няма да излезе от тук,ако решиш да го пуснеш,ще умре. Така,че ти избираш,да умре сега или после.
Вдигна рамене,нещо странно се беше случило с него и сега позволяваше тя да има любовник,без да се гневи или да го убие. Нямаше любовница и се бе съсредоточил върху управлението. Да беше се случвало нещо подобно но не и в такива мащаби.
-Сега ще отиваш ли към залата? Казах ти,ако засвидетелстваш моето доверие,ще ти върна силите. Да го наречем,че искам помощ в управлението от теб.

by **Елизабет** Вто Авг 04, 2015 4:51 pm

Той искаше, той имаше нужда... винаги ставаше дума за него и неговите желания и нужди, но не и за моите, това със сигурност не се беше променило. Тръгнах към залата, защото точно в този момент нямах никаква представа какво друго мога да направя. Просто бях толкова уморена от всичко това, че не виждах смисъл да продължавам да се боря с него. Той винаги печелеше. Печелеше и сега.
Влязохме в залата, настанихме се на местата си, а провинилите се започнаха да се изреждат един след друг. И понеже бях в толкова лошо настроение осъждах всички на смърт. Не ми пукаше какво ще кажат другите, но изглежда на всички им харесваше когато съм лоша. Виждах одобрението в очите на по-висшите демони.
Така минаваха дните ми. С Луцифер почти не говорехме, както и с Клаус. Просто още не бях решила какво ще се случи с него. Не исках да го убивам, но и не бях измислила как да го върна у дома.
След около седмица Луцифер ми позволи да се върна в дома си. Не за постоянно разбира се, просто за една нощ, в която да избягам от него и всичко друго. Имах нужда да остана сама с мислите си и да реша какво ще правя за напред. Лежах в леглото си и не можех да заспя. Просто не се получаваше и затова реших да изляза. Отидох в Рубин, където отново бе пълно с демони и си поръчах коктейл. Всичко изглеждаше добре, докато няколко висши ангели не нахлуха и не започнаха да избиват всички. Никой не разбра от къде е дошло, дори и аз не разбрах как един от тях бе стигнал до мен и ме бе пробол с меча си... Даже не можех да се противопоставя, защото нямах сили... За миг усетих колебание в него, защото мисля, че и той бе останал изненадан, че не отвръщам... но точно този миг бе достатъчен на Томен да го отблъсне от мен, да извади копието му от стомаха ми и да ме телепортира в Ада... Където вече имаше няколко демона, успели да се спасят... Бяха в паника и сякаш още не ме бяха забелязали, че кървя до тях... Надявах се да не го направят... Какво щеше да значи това, че кралицата им не е в състояние да ги защити? Да, точно така беше, не можех... Не можех да направя нищо, дори не можех да излекувам себе си...
Томен ме понесе към покоите ми...
- Какво се случи? Защо не отвърнахте?
- Не го видях... - Отвърнах аз...
- Защо все още кървите... Защо не се лекувате...

by **Алекзандър** Вто Авг 04, 2015 5:31 pm

Луцифер се появи повече от гневен в залата,като щеше да разкъса Томент. Малкото останали живи от нападението,щяха да бъдат мъртви,ако нещо се беше случило с Лилит. Тук не ставаше дума за неговата гордост и опитите да я накаже. Изплашисе,че липсата на способности може да я убие или да стане лесна плячка,за неговото манипулиране,е щеше да ги избие но мисълта да страда не му допадна.
Приближи се към нея и я подали по лицето,като я огледа. Раната бързо започна да се затваря,искаше да види дали е добре. Тя можеше да усети,как силите и се възвръщат,щеше да и ги върне.
-Това беше план да видя,дали ще направите всичко по силите си да я защитите но вие се провалихте.
Тя можеше да разбере,че това е само с план да не я злепостави и да излезе от положението.
-Кралицата,ще реши,какво да направи с вас. Пуснете черните легиони веднага! Да заловят нападателите. Веднага!
Изкрещя той,като всички се активираха,той се отдръпна,като не искаше да показва нежност към нея или колко се е изплашил:
-Ако желаеш можеш да ползваш твоите прокълната черна армия и да убиеш нападателите. Аз ще разбера,какво става и защо са го направили и кой ги е пратил. Вероятно е Кастиел,копелето пак се опитва да ме дразни и този път,ще го ликвидирам,бавно и мъчително.

by **Елизабет** Вто Авг 04, 2015 5:54 pm

Когато погали лицето ми, в съзнанието ми нахлуха толкова много спомени и сякаш ненавистта ми към него за миг се изпари, но това трая прекалено кратко. Точно толкова колкото на него му отне да сложи желязната си маска и да се отдръпне, все едно не се беше случило нищо. Силите ми бяха тук, раната се бе изпарила и сега можеше да ме използва като оръжие, защото за него бях точно това... оръжие, играчка... никога не съм била нещо повече от това...
- Разбира се... - Отвърнах и се изправих. Томент още стоеше в близост до нас. Погледнах го, а после и Луцифер. - Ще взема и Томент... Но първо ще се преоблека. - Казах и напуснах залата.
Качих се в стаята си, където още щом влязох Клаус скочи на крака.
- Спокойно... Не е моя... - Просто знаех, че ще ме пита за кръвта, а аз нямах желание да му обяснявам какво точно се е случило. - И не ми задавай въпроси... Ще говорим когато се върна...
Преоблякох се, а Томент ме чакаше пред стаята.
- Какъв е плана? - Попита ме той.
- Ще вземам малка група от най-добрите ти войни и ще ударим тяхното свърталище... - Луцифер можеше да търси виновниците, но аз исках кръв и то веднага, а единственият начин да я получа, бе като отида на място, на което знам със сигурност, че ще намеря ангели.

by **Алекзандър** Вто Авг 04, 2015 6:20 pm

Остави я да действа по свое усмотрение дори нямаше да я провери,какви в същност ги върши но ако положението станеше напечено веднага,щеше да научи. Не,че тя не можеше да се справи,просто не обичаше някой друг да я наранява,дори косъм, да падне от главата и,щяха да хвърчат глави и най-главната глава,щеше да е на Кастиел. Щеше да му отнеме доста време повече от 15 минути да го намери,а за него беше много. Щом го спипа на тясно в едно предградие той се почувства застрашен:
-Писна ми от игричките ти Кастиел!
Той го гледаше тъпо все едно не знае:
-Какви ги вършиш пак?
Приближи се към него но беше променен:
-Аз не съм Кастиел,аз съм Легион,всички са в мен!
Луцифер се засмя:
-Ти откъчи,искаш да кажеш,че си освободил разбонтувалите?
Силата обаче,която се излъчи от него накара луцифер да отлети и да разруши стената зад себе си. Засмя се беше като побутване,нямаше как да го убие:
-Силен си бил,радвай се до сега малко създания са постигали това,което и ти. Все още няма да те убивам,защото не съм намирал скоро забавление но те предупредя,че ако нападнеш някой,ще те ликвидирам много по бързо от колкото си мислиш в момента.
Сякаш не го изплаши но когато го прикова за стената и не можа да мръдне му стана ясно:
-Само още едно нападение и си мъртъв,така или иначе си мъртъв просто се опитай да ми бъдеш интересен.
Пусна го на земята и си тръгна както е дошъл. Сега се радваше,че забавлението му е осигорено.

by **Елизабет** Сря Яну 13, 2016 7:03 am

С Томент нападнахме свърталището на ангелите, точно както бях пожелала и беше дори по-кърваво отколкото се надявах. Това ме зарадва, макар все още да не можех да преболедувам нараненото си его. Луцифер ме бе оставил абсолютно беззащитна и това ме бе уязвило не само пред ангелите, но и пред демоните. Сега те си мислеха, че кралицата им е уязвима и слаба и трябваше да организирам още хиляди такива представления, за да видят, че все още съм си аз и все още трябва да се страхуват от мощта с която разполагам...
След няколко часа се върнахме в двореца. Мразех това място. Мразех всичко в него. Мразех и Луцифер, който ме бе принудил да се върна тук и който се държеше с мен, като с кукла, която може да управлява. Исках да му покажа, че не може да си играе с мен. Исках да знае, че не съм безпомощна марионетка и нямам желание, нито намерение да се подчинявам. Това не беше в природата ми. Никога нямаше да бъде.
Съвсем неочаквания импулс, който се бе появил в мен - дали заради адреналина от битката или пък от самочувствието, че все още съм способна да се боря, аз отидох директно при Луцифер. Естествено намерих го в тронната зала, заобиколен от придворните си шутове.
- Вън! - Заповядах и всички погледи се насочиха към мен. - Казах всички вън! - Всички се обърнаха към него, а той направи едва доловим жест с ръка, който означаваше, че трябва да напуснат. Поклониха се и с наведени глави напуснаха залата.
- Осъзнаваш ли, че отнемайки силите ми, не просто ме изложи на опасност, но и ме накара да изглеждам жалка в очите им! - Видях досадата му. Едва ли искаше да се кара с мен точно сега, но аз бях именно в такова настроение.
- Никога няма да ти го простя... - Заявих сериозно. - Няма да ти простя нищо от това... Игричките... Тестовете... Аз не съм един от подчинените ти, Луцифер... АЗ СЪМ ЛИЛИТ и ти трябва да ме уважаваш... АЗ мога да бъда най-страшният ти противник или най-силното ти оръжие... Забрави ли? Забрави ли коя съм АЗ?! Имаш ли нужда от напомняне на какво съм способна?

by **Алекзандър** Сря Яну 13, 2016 7:12 am

Очите ми се бяха завъртели инстиктивтно,точно тя ли ми говореше за уважение,когато кроеше план,да ме заключи,да ме унищожи? А,не не тук,това вече не важеше,нейната мелодрама,просто ми дойде в повече с това:
-Аз също бих могъл да ти задам същия въпрос? Ти знаеш ли кой съм АЗ?!
Не помръднах,лицето ми остана каменно без изразно,все едно не изпитвах чувства но ме болееше,повече от всичко ме болееше това,че наистина исках да бъда с нея,да управляваме заедно:
-Е справи се,защо мрънкаш точно сега,при положение,че свърши всичко,че едва ли щях да те оставя да умреш.
Нямаше да я оставя естествено но това е друго нещо;
-Аз добре си спомням това,че се опита да ми отнемеш трона,да ме заключиш в тялото на вампир,да ме убиеш,не повярва на думите ми. И въпреки,че за такова предателство трябва да си мъртва и вместо да си благодарна,че все още имаше нещо ти заставаш пред мен и ме питаш,дали знам коя си.
Въздъхнах:
-Е,явно се оказва,че не знам коя си. Не познавам тази Лилит и за да не ме убие отново съм принуден да направя това.

by **Елизабет** Сря Яну 13, 2016 7:27 am

- Кой е мелодраматичен сега? - И двамата знаехме, че не мога да го убия. Дори самата аз не вярвах, че е мъртъв, а и честно казано, аз просто исках малко въздух, не да го няма въобще.
- Ти започна... Ти ми отне мястото, което ми се полагаше... Години наред настройва демоните, които трябваше да са мои подчинени срещу мен... Унизи ме... Отне ми трона... Няколко години затвор в чуждо тяло не са най-страшното нещо на света Луцифер... Преживей го! - Казах на висок тон и запратих огнена топка към него. Просто ме дразнеше факта, че след всичко което ми бе причинил, отново изкарваше мен виновна, когато очевидно всичко бе по негова вина.
- Бъди над нещата... - Запратих още една огнена топка към него. Не че с това щях да го уплаша или нараня. Той избягваше умело всяка една, но бях толкова гневна и отчаяна, че трябваше да си го изкарам на някой.
- О, имам син... Бъди над нещата Лилит... - Цитирах негови думи от преди, докато продължавах да сипя огън и жупел срещу него. Той обаче не ме нападаше със същото.
- Сега е твой ред да си над нещата...

by **Алекзандър** Сря Яну 13, 2016 7:35 am

-Аз съм над нещата,беше с друг,този друг е още жив,както и ти,ако не бях до сега нямаше да сте живи.
Усмивката ми беше истински актьорски преовеличена,просто можеше да се каже,че е най-изкуствено създадената на земята.
-Над нещата съм и имаш армия,имаш поне малко сили и все още имаш трон,който ти така упорито отказваш,защото не желаеш да го делиш с мен. Или ще го имам аз или ще го делим,това е...
Вдигнах рамене и станах,като дръпнах префектния си костюм,свърших за днес с приказките и мелодрамата:
-Свърши ли или още ти се говори,истината е,че дори и да говориш не чувам особено добре,какво ми говориш,защото не желая да чувам от теб едни и същи неща. Да принадлежаха ти но нещата се промениха или свикваш или не,не съм склонен вече да играя. И това е последния компромис,след това,наистина те чака изгнание,а ти сама си прави сметката,какво ще правиш,дали ще ми простиш или не.

by **Елизабет** Сря Яну 13, 2016 7:53 am

Ако целта му бе да ме вбеси още повече, получаваше му се. Сега вече наистина бях бясна.
- Не смей да ме заплашваш! - Осъзнавах колко е отчаяно поведението ми, колко глупаво изглеждам и най-вече осъзнавах, че така няма да постигна нищо. Сега той държеше всички карти и наистина можеше да ми отнеме всичко, но не знам защо вярвах, че няма да го направи. Ако искаше да ми отнеме всичко, дори и живота, вече щеше да го е направил, а той сам го каза, все още бях жива и все още бях кралица...
Луцифер не взе под внимание думите ми и най-безцеремонно тръгна да излиза.
- Не ми обръщай гръб! - Все още не бях приключила, а от всичко най-много мразех някой да ме игнорира. Това беше дори по-лошо и от омраза.
- Чуваш ли? - Извиках след него, но той не спря, което ме принуди да тръгна след него и сама да го спра. Изпречих се на пътя му и забих гневния си поглед в него. После понечих да кажа нещо, но просто не знаех какво... Той не чуваше и дума.

by **Алекзандър** Сря Яну 13, 2016 7:59 am

Наведох се бавно,повдигнах с пръст под брадичката и главата и се наведох още малко към нея:
-Обичам те,когато си ядосана...
Целунах я страстно,бавно и внимателно се отдръпнах от нея,като гледах в блестящо красивите и очи. За мен винаги беше една и съща но за жалост,знаех че се е променила,вече не ме обичаше и това до голяма степен ме съсипваше но не изглеждах на съсипан,просто защото нямаше да и доставя това удоволствие:
-Ще продължиш ли да ми се ядосваш от леглото,над мен,а аз да съм в теб,обичам яростния ти секс...
Всъщност исках да го направим но просто ми харесваше да я дразня в този момент,имах да и връщам за това,че спа с вампира,макар и под мой контрол но все пак беше спала с него.

by **Елизабет** Чет Яну 14, 2016 5:15 am

Помислих си, че му отне много време. Преди когато започнехме да се караме... или по точно аз да се карам, той винаги потушаваше бунта ми в леглото и това беше най-хубавия секс, който сме правили. Сега ме остави да говоря и беснея прекалено много. Може би вече и не искаше да бъде с мен толкова много колкото преди. Може би... Всъщност какво значение имаше какво той иска. Единственото важно бях аз, моите желания и моите чувства, които той не спираше да погазва.
- О, мислиш че това ще оправи нещата, но грешиш ако... - Даже не успях да довърша. Устните му се озоваха обратно върху моите, а секунда по-късно се телепортирахме в огромната му спалня. Изблъсках го от себе си, когато осъзнах къде сме и понечих да го зашлевя, но той ловко улови ръката, с която замахнах, задържа я за миг, а после ме бутна върху леглото. Добре, това беше възбуждащо. Даже много. Целия той беше възбуждащ. Всичко в него бе... като магнит за мен, особено сега когато бе в своето тяло.
- Ти... - Присвих гневно очи. - Не може да... - Той свали сакото си и внимателно го остави на един стол. После ме погледна и започна да разкопчава ръкавелите си. Свали този на дясната ръка и нави ръкава до лакътя си. После започна да прави същото и с другата ръка, а аз го гледах като в захлас. Онзи опустошителен глад да бъда с него се надигна дълбоко в мен и дори омразата ми не бе достатъчна, за да потуша пожара в слабините си.

by **Алекзандър** Чет Яну 14, 2016 5:32 am

-Мога и още как...
Не бях убеден,какво иска точно да каже но въпреки всичко имах намерението тази вечер да не спирам със заниманията си върху нея,и взаймната ни забава,не бях я имал от дълго време и не смятах повече да се ограничавам в желанията си. Но и исках да и се насладя поне малко,да я галя,докосвам,обсипя със страстни целувки. Добре нищо от това не беше толкова нежно по скоро всички тези неща бяха пречупени през моята призма,на желанието. Бавно се приближих към нея,улавяйки я за глезенчето,тя ми оказа съпротива и точно на време за да махна обувката и. Носеше нежни чорапи,който можех много лесно да се досетя до къде точно стигат,проследих пътя до там,и бях прав свършваха до нежни жартиери. Изръмжах,като някой тигър,дали нарочно или не тя можеше да се досети,че подобно бельо или дреха ми харесваше ужасно много. Роклята и се събираше бавно около кръста,като постепенно откри бельото и. За секунди погледнах към нейните очи,който сега горяха. Ръцете ми малко по груби,стиснаха бедрото и от външната страна,от усещането за красивата и нежна плът,прехапах долната си устна,а после от пореден порив,който се надигаше в мен,диво я зацелувах,толкова диво,че само тя беше способна да понесе такова нападение.

by **Елизабет** Чет Яну 14, 2016 5:44 am

Беше прав, както повечето пъти. Луцифер бе придобил привилегията да прави каквото и когато си пожелае с мен, преди милиони години и това му право все още важеше. Без значение дали отричам или не, той бе мой господар. Винаги щеше да бъде такъв и аз винаги щях да бъда привлечена от него от неговата сила, мощ и очарование, защото исках или не, той олицетворяваше всичко което обожавах.
Пръстите ми се приплетоха в косата на тила му и го издърпах грубо назад, насочвайки го към врата ми. Имах нужда от въздух. Дори не бяхме започнали, а аз едва дишах. Това само по себе си говореше, че никой друг мъж няма подобно влияние над мен.
- Днес убих няколко ангела... - Казах задъхано и гордо. Не знам защо, просто исках да го знае.
- Искам да убия още... - Защото чувството бе почти толкова хубаво, колкото да усещам устните му върху кожата си.
- Още много... - Все по-задъхано нашепвах аз. Преди убивахме заедно. Беше време да спрем да се избиваме взаимно и да убиваме истинския враг. Беше далеч по-забавно отколкото да убивам демони.

by **Алекзандър** Чет Яну 14, 2016 5:51 am

-М... Нима?!
Палавия ми глас издаваше не скрит ентусиазъм от това което чух. Мислех си,че ще и хареса,ангелите бяха много по забавни,защото не я следваха безпрекословно,дори с намалени способности,пак лесно можеше да се справи с тях,просто те не я гледаха със страх и обожания,а наистина искаха да я убият и не знаеха с какво си имат работа. Точно това я нахъсваше прекалено много и тя знаеше,че е наистина време,да покажем,кой е господаря тук и на земята. Дръзките ми ръце,свалиха или по скоро разкъсаха бельото и,като се оказа на парченца на пода. Нямаше да губя много време,разкопчах достатъчно панталона си,като много бързо намерих път до горещите и бедра. Задвижването беше по скоро дръзко и диво но бавно.
-Ще убиваш още,ще убием всички. Ще се къпем в кръвта на победените.

by Sponsored content