Измамна прошка

Усетих присъствието му от километри и се надявах да греша, но колкото повече се доближавах, толкова по-осезаемо усещах енергията му. Когато стъпих на арената знаех точно кой от всички демони е той и знаех точно защо е тук. Искаше да ме прецака отново, като вземе нещо мое, но бях до тук с игричките. Нямаше да му позволя да ми отнеме нищо повече.
- Съветвам те да отстъпиш и да си вървиш! Тази душа е моя! - Гласът ми се извиси над всички останали и те впериха поглед в мен. Бях дошла сама, нямах нужда от армия, за да ми пази гърба, а и все пак бях по-силна от който и да е друг демон, освен него... Освен Луцифер, който все още не можех да победя. Моята армия от демони бе по-малка от неговата... за сега! Някой ден щях да мога да му се противопоставя и когато този ден настъпи, нямаше да знае от къде му е дошло. Адът щеше да е мой... целият, а той щеше да лази в краката ми и да ме моли за прошка. Всички щяха да се кланят единствено и само на мен!

Усмихнах се невярващо. Дори и извиненията му звучаха арогантно, а сега си беше въобразил, че може да определя мястото ми?! Сериозно? Отново ме подценяваше, това ме караше да се разгневявам и събуждаше у мен желание да се доказвам, а не биваше. Той това желаеше.
- Аз вече си имам собствен трон, а кой знае... може би някой ден, ще взема и твоя... - Повдигнах предупредително едната си вежда и на лицето ми вече нямаше и следа от усмивка.
- Сега сериозно... - Погледнах зад рамото му към човека и наобиколилите го демони. - Разкарай от тук заедно с демоните си... Тази душа е моя! И няма да получиш в нищо в замяна, просто защото преди да сключи договор с теб, вече го бе направил с мен... Всичко е ясно, той е мой, а ти си глупак, защото си му дал нещо, очаквайки да получиш душата му, която вече принадлежи на мен, а аз нямам желание и интерес да ти я давам... Освен разбира се, ако не си готов да ми дадеш 1000 други в замяна на тази... Тогава може и да обмисля размяната...

Не се заблуждавах, че имам голяма власт, че мога да променя реда или да му отнема властта, но и той беше наясно, че не съм толкова безопасна. Много демони ме бяха последвали доброволно, още в самото начало, когато пътищата ни се разделиха и все още бяха с мен. Това трябваше да го е заболяло. Не просто си бях тръгнала от него, но бях взела със себе си и едни от най-приближените му пълководци с мен. Армията ми от демони растеше с всеки изминал ден и може би най-накрая осъзнаваше, че това което ми бе позволил може да се превърне в заплаха. Естествено войната не го плашеше, той се зареждаше от нея и вероятно щеше да спечели, но и щеше да загуби много от демоните си, а те му трябваха за онази истинската война, която предстоеше между доброто и злото.
- Създадох ново правило... И то гласи "Няма правила!"... - Попитах и отново погледът ми се спря върху демоните зад нас, които недоумяваха какво точно се случва.
- А и от кога правилата са от значение?!За теб?! - Рушеше с лека ръка всяко обещание и правило, което беше дал на мен и бе създал с мен. Сега говореше, че се е променил, но аз го познавах прекалено добре, за да съм сигурна, че цели нещо.
Трябваше да прекратя този разговор, защото дори и след толкова много време, все още имаше прекалено силно влияние над мен.
- Всички демони, които взех със себе си, са с мен по собствено желание и ти нямаш власт над тях... Нямаш власт над мен! Никога няма да се върна в замъка по начина по който си мислиш, че това ще се случи. - Щях да се върна там или като победител, за да го изпепеля или щях да се върна като губещ. Други варианти нямаше.  

Той обичаше сделките и в интерес на истината държеше на думата си, но това? Да се откаже от цялата си власт? Изглеждаше ми малко вероятно, но той имаше способността да изкушава по неповторим начин и предложението му звучеше прекалено примамливо, за да го пренебрегна. Може би си струваше да опитам.
- Трогателно е колко време ти отне, за да разбереш, че съм единствената... - Да разбере, че никоя друга не може да му предложи онова, което мога аз. Само че не знаех дали е възможно да бъда отново онази жена. Всъщност знаех... не можех и не защото не изпитвах същата любов към него както преди, а защото ме беше наранявал и предавал толкова хиляди пъти, че нямаше как да му дам всичко онова което преди съм му давала.
- И предложението ти звучи изкушаващо... - Свих рамене и се усмихнах. - Но не съм заинтригувана...
Щеше да е прекалено съмнително, ако се съглася веднага, а и бях съгласна само с частта, в която аз получавам цялата власт, всичко останало подлежеше на корекции. Пък и ако наистина го искаше, нямаше да се откаже толкова лесно, а и аз трябваше да помисля добре, дали искам това и какво ще спечеля и загубя ако ако се съглася...

Слушах го и се опитвах да разбера защо го прави. Нима си беше изгубил ума или пък толкова си вярваше, че няма да ми изневери, че чак бе готов да загуби царството си, когато това се случи?
- Какво печелиш ти в замяна? Освен очевидното разбира се... - Искаше демоните ми, за да умножи силата си и да направи позицията си непоклатима. Но защо наистина? Защо бе готов да загуби всичко, само за да се върна и да управлявам с него, дори и да го мразя?
- Какво всъщност целиш? - Световно господство? Моментът за това все още беше далеч. Власт над Ада? Той и сега си беше негов. Мен мразейки го? Можехме да го уредим и без да се налага да подписваме каквото и да е.
- Ще ми върнеш трона и ще ми дадеш власт? Това е така и сега? Къде е уловката? Какво всъщност ще трябва да правя, което няма да ми харесва, докато чакам да си легнеш с някоя?

Поех много дълбоко въздух и поклатих глава.
- Може би наистина съм заинтригувана, но това не означава, че съм готова да приема сделката. - Трябваше да помисля добре какъв ще е следващия ми ход, защото една такава сделка можеше да ми донесе много, но също така можех и да загубя. Да загубя доверието на демоните си и когато Луцифер реши, че повече не му се играе да остана по-сама от всякога.
- Не искам да се връщам долу... - Имах предвид Ада. Тук ми харесваше и исках да си остана тук.
- Освен това трябва да знаеш, че ако приема сделката, това не означава че приемам да съм отново твоя жена... - Очевидно това целеше, да си ме върне не просто като съюзник, а и в леглото си, защото иначе защо условието на сделката ще се крепи на изневярата, ако всъщност не сме заедно.
- Това беше грешка, която няма да се повтори отново... - Беше се случвало през вековете да бъдем заедно и след раздялата си, но бяха моментни слабости.

Мразех ултиматумите, но повече от това мразех заплахите, а той се опитваше да ме заплашва. Това не беше в негова полза.
- Ще имаш отговора ми до тогава... - Отвърнах ледено и го заобиколих. Беше време да си взема дължимото от този нещастен мъж, чиято душа ми принадлежеше.
Крачех грациозно към него, звукът който токчетата ми издаваха се блъскаше в стените и отекваше наоколо. Погледът ми бе вперен в мъжа, който повалих на колене с едно движение на ръката. После се наведох и казах тихичко:
- Време е... - Засмуках душата му и наблюдавах как живота бавно си отива от очите му, докато накрая не остана никакъв. Поех дъх и се изправих, изпъчвайки гордо и доволно гърди. Погледнах Луцифер победоносно.
- Винаги получавам каквото пожелая... - Подхвърлих между другото и го оставих да наблюдава безмълвно как си тръгвам...

Решението което трябваше да взема не се оказа никак лесно. Имах съмнения относно подбудите на Луцифер и щях да съм истинска глупачка, ако нямам. Той твърдеше, че аз ще спечеля повече, но истината беше, че той получаваше всичко, а в замяна просто трябваше да се научи как да бъде верен. Да, това беше предизвикателство, но като се има предвид, че бе прекарал милиарди години правейки ме на глупачка, може би най-накрая е решил, че има по-важни неща от това да оплодява всяка срещната... Той искаше власт и с моето съгласие щеше да си върне цялата власт, освен ако не се случеше така, че открия начин да я получа аз. Знаех колко ме обича и знаех, че съм единствената жена, която някога е обичал, но това никога не го е спирало да бъде и с други. Вярвах, че това все още е така, затова щях да превърна живота му в истински ад, докато не наруши сделката, а след това най-накрая щях да го разкарам от пътя си, за да получа славата която заслужавам.
Да го допусна отново в живота си... в леглото си... нямаше да е лесно, но и нямаше да е за дълго, защото ако успеех да му предложа само едно единствено изкушение, на което няма да може да устои, то тогава всичко щеше да е мое... Затова на третия ден, минути преди времето ми да изтече, аз се появих в хотела, който обитаваше. Никой не ме спря... Сякаш очакваха да бъда тук. Влязох в залата, където бе той и... Ами гледката бе типична за него. Не очаквах да открия нещо друго:
- Сигурен ли си, че искаш да сключиш тази сделка? - Попитах с надсмешка и погледнах към демона в краката му.

- О, впечатляващо... - Усмихнах се и пристъпих крачка към него, така че да скъся разстоянието между нас, правейки го почти нищожно.
- Увереността ти, имам предвид... - Казах тихичко, срещу устните му, които погалих с дъха си. Исках да му покажа, че съм готова да играя тази игра... че умея да играя тази игра.
- Не се тревожи за мен скъпи... - Отстъпих леко назад, така че да виждам очите му. - Ти си МОЙ съпруг нали? Сигурна съм, че ще намериш начин да задоволиш нуждите ми... - И в интерес на истината никога не му бях слагала рога. Да, бях преспала с много и различни мъже, но за разлика от него не и докато все още сме били заедно.
- Или вече не си в състояние да правиш това? О, да не би това да е причината да си толкова уверен, че няма да ми изневериш? Защото не можеш? - Дали въобще беше възможно да е това? Не се бях сетила за това... до сега.

Разтърсих леко глава, за да се съвзема и преди да пристъпя към него си напомних отново защо правя всичко това. Трябваше да изглежда така сякаш ми харесва, а това изглежда не беше чак толкова трудно постижимо, защото наистина ми хареса. Отдавна... Поне от четири века насам, никой не ме беше целувал така, а последният път когато се чувствах по този начин, бе пак благодарение на него. За секунди се върнах в онази нощ преди близо четиристотин години, когато той отново бе дошъл на земята и ме бе открил... Тогава се намирах в особено състояние и се бях поддала на нуждата си да бъда с него и прекарахме два дни и две нощи без да излизаме от леглото. След това бях изчезнала... до сега, когато отново ме бе открил. Пак ли щях да попадна в този капан?
- Къде е договора? - Опрях ръце от двете му страни на облегалките и се вгледах непоколебимо в очите му.
- Нека уредим първо това, а след това може да поговорим за това къде е моето място...

Очите ми присветнаха дяволито, а усмивката ми ясно показваше, че съм доволна от прочетеното. Всъщност очаквах повече от това, ако трябва да съм честна, но честността никога не е било е едно от качествата ми, затова и не казах нищо.
- Нямам такива... - Хванах перото и прободох пръста си с него. Писеца се напои с кръвта ми и сложих подписа си върху пергамента. Дори не се подвоумих. В договора не съществуваше нищо което да ме притесни, всъщност откривах големи възможности. Например никъде не беше упоменато, че трябва да правя нещо повече от това да заема полагаемото ми се място, а в случай на предателство от негова страна получавах цялото подземно кралство. Което щеше да се случи съвсем скоро, предвид историята ни. Нямаше да издържи дълго без женски ласки, а никъде не пишеше, че аз трябва да му ги доставям, така че всичко изглеждаше повече от добре за мен...
- О, скъпи... - Наведох се към него и игриво захапах долната му устна и точно когато реши, че ще го целуна се изсмях и отдръпнах назад, довършвайки започнатото.
- Току що допусна най-голямата грешка за цялото си съществуване! - Съвсем скоро щях да съм господарка на Ада, а той щеше да е щастлив, ако му позволя да продължи жалкото си съществуване.

Завъртях очи с досада и заех мястото си на стария си трон. Изглеждаше внушително на фона на всичко земно и непотребно, което ни заобикаляше. Чувствах се добре в него, вдъхваше ми толкова много увереност и сила, припомняше ми за минали неща и всъщност не обръщах внимание на останалите присъстващи, дори и на него. Пръстите ми се пързаляха по повърхността на материята и в главата ми нахлуваха хиляди спомени...
- Това е досадно... - Казах по едно време. - Може да довършиш сам... - Погледнах към него и после към врата която отново се отваряше, за да влезе през нея следващия прегрешил.
- Убедена съм, че има много по-забавни неща които мога да правя, пред това да съм тук... - С теб, но това последното го запазих за себе си.
- Къде са покоите ми? - Ако щях да се правя на негова съпруга и да живея в този хотел, преструвайки се, че е новия ми дворец, поне се надявах да имам покои, в които да си почивам и спя.