Re: Измамна прошка

by **Клаус** Нед Мар 22, 2015 4:42 am

-Ако искаше да задоволиш нуждите си,щеше да дойдеш сама. Сега го казваш за да не нараниш егото си красавице... Добре те познавам. Хареса ти и иска да убедиш себе си,че не ти е харесало,да изкараш гнева си,за да притапиш хубавото удоволствие. Да се опиташ и мен да нараниш,като превърнеш хубавия момент в нещо,което си ми дала по милост.
Протегна ръка и премина през лицето и:
-Опитвай се да се убедиш в това красавице но знам истината,винаги ще ти харесва и винаги ще ме желаеш,както и аз теб.
Наведе се и я целуна диво и страстно,а след това се отдръпна:
-Отивам да поработя малко,ако искаш,ще се разхождам из града,ако желаеш можеш да ме придружиш.

by **Елизабет** Нед Мар 22, 2015 5:14 am

Изгледах го на кръв и театрално въздъхнах.
- Не благодаря... Имам си по-интересни неща за правене...
След което просто се завъртях на токчетата си и излязох. Не бях сигурна къде отивам, но исках да съм възможно най-далеч от него и от този хотел. Така и стана. След няколко часа се озовах в другия край на града в някакъв долнопробен бар, където се запознах с Рик. Беше на около 40, започнал да оплешивява. Той държеше това място и играехме дартс докато ми разказваше за живота си. Бил женен за първата си любов, но после я хванал да се чука с някакъв нещастник, който имал сини очи и много коса. Тъжна история наистина, но познавах това чувство. Знаех какво е да те заменят с по-добра твоя версия... Съчувствах на Рик. Искаше ми се да убия тази кучка...
След няколко часа вече бях зад бара и разливах питиета на пияниците, а Рик дори ми предложи работа. Казваше че се справям добре, а клиентите му точеха лиги по мен. Всъщност целия шум и смях ме накараха да забравя за проблемите си... Тук ми харесваше... Всички тук ми харесваха... Не се прибрах въобще в хотела... Останах цялата вечер тук. Докато заведението затвори зад бара, а след като затвори Рик учтиво ме приюти на миризливия си диван и аз бях щастлива да остана на него, въпреки, че роклята ми струваше повече отколкото целия му апартамент, който всъщност беше склад на бара...
- Хей красавице, искаш ли закуска? - Чух глас и отворих сънено очи. Когато видях лицето на Рик се усмихнах, спомняйки си колко весело беше снощи.
- Какво предлагаш? - Попитах и се надигнах. Главата ми щеше да се пръсне.
- Овесена каша? - Колебливо попита той, а на мен ми стана смешно, но и любопитно какъв вкус има.
- Давай я насам... - Той ми подаде купичката и аз я поех.
- Наистина ли не искаш да останеш и да работиш тук? Знам, че парите не са много, но...
- Рик... - Разтърсих леко глава. - Предложението ти е прекрасно... Бих останала и за без пари, но... - Свих рамене. - Има друго място на което трябва да се върна...

by **Клаус** Нед Мар 22, 2015 5:37 am

Ядоса се,когато не я намери в къщи,тя просто си знаеше своето. Но щеше да и го върне тъпкано.
Щеше да изгори мястото на което е била. Отиде в онази дупка,която беше затворна,демоните нахълтаха,като започнаха да вилнеят,той се настани на централно място. Не след повече от час се появи някаккъв плешивец,който не можеше да разбере,какво се случва. С едно движение го накара да се залепи за стената на бара,където бяха алкохолите и да почне да се задушава. Можеше и да няма вина но ни най-малко не му пукаше. Щеше да го накаже,за да накаже нея. Или,щеше да го накаже,защото така искаше.
-Изпепелете това място!
Пусна го на земята,той се строполи,извади бързо врътовръзката си,като я метна на пода,а не след дълго мястото пламна. Прибра се в хотелската стая,като си наля една чаша уиски и отпи. Беше се върнала и стоеше на масата. Погледна бегло към нея,а след това и обърна гръб,като с два пръста и хвърли постелка за чаша от бара където е била,леко обгорена.
-Надявам се си се забавлявала,защото и аз се забавлявах...

by **Елизабет** Нед Мар 22, 2015 6:02 am

По инстинкт улових летящия предмет и го огледах. В първия момент не схванах какво е това, но в допълнение с думите му, веднага ми светна. Поех дълбоко въздух. Трябваше да се сетя, че така ще стане. Винаги ставаше така. Той просто не беше в състояние да приеме, че за мен може да съществуват и други неща, затова просто ги унищожаваше. В това беше най-добър. Жалко за Рик, наистина го харесвах. Даже се чувствах малко виновно, но не особено много. Пък и се надявах да не е пострадал много, но подозирах, че вече не е сред живите.
- Радвам се за теб... - Отвърнах сухо и плъзнах подложката по масата.
Една вечер. Само миг открадната свобода и изведнъж се бях озовала в същия капан. Ето това беше нещото което бях пропуснала когато подписвах онзи договор. За толкова години на земята и отделно от него бях свикнала и обичах свободата си. Обичах чувството да съм господар на себе си и времето си.
- Какво ще кажеш сега да се позабавляваме заедно? - Трябваше рязко да променя тактиката си, за да върна отново свободата си.

by **Клаус** Нед Мар 22, 2015 6:19 am

Размърда главата си,врата му изпука,като отпи глътка от уискито и просъска. Не се обърна към нея но не можеше да отрече,че е заинтругуван. Но честно да си признае му хареса да изпепели цял бар заради нея,да направи това да изкара гнева си и всичко:
-Какво имаш предвид...
Попита той,но не се обърна главата му само леко се обърна на страни но не я погледна,сякаш го направи,за да я чуе по добре или просто ей така. Понякога да обладаваш едно тяло не знаеше,да имаш пълен контрол над него,все някога пробягваха типичните маниери и чувства на самото тяло.
-Надявам се да е нещо по интересно... Изпепеляването на долнопробен бар ми е едно от любимите неща но въпреки всичко ми се иска да е нещо по интересно...

by **Елизабет** Нед Мар 22, 2015 6:28 am

Прехапах устни, за да не би случайно от тях да излее онова което в действителност исках да изкрещя. Можеше и да не ми пука каква е съдбата на Рик, но мразех факта, че той е направил всичко това, за да ме накаже. Мразех факта, че си мисли, че може да ме наказва. Аз бах кралицата на Ада, никой не можеше да ме наказва, дори и той.
Изправих се от мястото си и тръгнах към него. Когато стигнах, останах зад гърба му и плъзнах ръце по него:
- Включва... Всъщност изключва дрехите... - Улових края на блузата му и я набрах леко, като плъзнах длани по кожата му. Устните ми намериха друга оголена част на врата му и я целунах.
- Да продължавам ли? - Попитах в ухото му.

by **Клаус** Нед Мар 22, 2015 8:08 am

Значи е можело да бъде такава,но винаги трябваше да да изпепели,да избие половин народ преди да направи нещо толкова малко,да му отвърне със съвсем малко. В първите секунди се държеше малко хладно дори не малко,отпи си,а след това погледна към нея Доста добре си даваше сметка,че го прави нарочно. Изпи уискито до дъно,погледна в очите и:
-Заслужаваш да те чукам съзнаваш ли го,да те чукам диво без никаква пощада...
Така правеше когато го ядосваше,чукаше я здраво,уж за наказание но за никой не беше наказание,нито за нея нито за него. Може и по скоро за околните,който страдаха около тях,защото можеха да опожарят всичко или още куб неща,да си завъртят някое бедствие. Остави чашата на плота и я връхлетя диво,като я притисна към стената но я вдигна,а тя преплете крака в него.
-Сигурно си искала да се изчукаш с онзи плешивец...

by **Елизабет** Нед Мар 22, 2015 5:01 pm

- Знам че това си мислиш... - Отвърнах и разкъсах блузата му.
- Но единствения, с когото искам да се чукам си ти... - Сграбчих лицето му и се впуснах в една пламенна целувка.
- Беше прав... Аз и ти сме създадени един за друг... - Казвах онова което искаше да чуе. Трябваше да му създам илюзията, че съм отново негова. Това беше единственият начин, за да му омръзна. Колкото повече го отблъсквах, толкова повече той се амбицираше да ме подчини на себе си.
- Искам теб... - Промуших ръце между телата ни и започнах да разкопчавам панталона му.
- Това което си направил е адски възбуждащо... - Извивах се в ръцете му.
- Адски възбуждащо е да знам, че още ти пука... - Стиснах здраво пениса му между пръстите си.
- Покажи ми, че все още ти пука...

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 1:56 am

Явно трябваше да е лош за да го разбере,явно с доброто си държание,което и без това е оскъдно не му се получаваше за това трябваше да удари секирата и да се разберат по някакъв начин. Явно от днес нататък трябваше да показва твърдата си ръка,за да не му се качва на главата по този начин.
Просъска от удоволствие и от страст не прикрита,като се видяха снежно белите му зъби,и още повече острите му резци,а челюща му изтрака като на акула. изглеждаше хем страшно хем ужасно секси.
-Сега,ще ти покажа колко ми пука...
Нямаше да стигне до леглото,а искаше да я изчука още веднага,да се вмъкне в нея без отлагане. Събори вазата от най близкото шкафче,като я постави малко грубо там. Хвана здраво китката на ръката и,която държеше члена му,избута я защото беше време да я прониже. Следващото действие беше брутално сливане с нея,като я остави без дъх,а последващите движения бяха ряски отчетливи и до голяма степен груби но ужасно страстни. Не я целуваше просто а я захапваше,приееше от сладкия вкус на устните и,като не им даваше никаква пощада ни най-малко не я щадеше.
-Ти си моя Лилит,винаги си била моя!

by **Елизабет** Пон Мар 23, 2015 2:20 am

Опрях глава в стената и я извих нагоре, избягвайки устните му. Позволих му да ме изчука, но не вложих нищо от себе си в този акт, защото вътре в себе си знаех, че правя всичко това с цел. Трябваше да си повтарям и напомням през цялото време, докато той разкъсва тялото ми, че не изпитвам удоволствие. Позволявам му да ме има, защото така ще получа ключа на кралството си и то отново ще бъде мое... Кроях планове какво ще му причиня след това. Бях наистина изобретателна в това да измъчвам и изтезавам... Да правя съществуването на някой непоносимо... Това очакваше и него.
- Да... - Поощрявах го със стоновете си и мръснишки думи, чак до края. Дори инсценирах собствения си оргазъм, който май за първи път не бе истински, а илюзия, която трябваше да му създам, за да се почувства като истински мъж.
- Невероятен си... - Казах задъхано и го целунах по врата. Усещах последните му трепети в себе си. - Обожавам те... - Той зарови глава в косата ми и се мъчеше да диша. Поставих ръка на тила му и преплетох пръсти в косата му.

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 2:37 am

Не му харесваше да бъде такъв с нея,искаше да бъде нежен внимателен,искаше да прави любов с нея но явно тя искаше съвсем друго нещо от него. Целуваше я нежно по тялото,като определено искаше поне малко да и се наслади. Хвана я здраво и я отнесе към леглото,като легна до нея,беше почти събут,все още със сакото си,бръкна във вътрешното джобче,като извади една златна табакера и извади една ръчно сгъната цигара но не от обикновени лисчета,а такива от тютюн. Запали една на бързо,като и подаде на нея. Дръпна дълбоко и на един дъх почти я преполови:
Не изричаше нито дума,просто не искаше в този момент да и показва още нежност. Да желаеше я и му личеше но още беше гневен:
-Ще изгоря всеки,който дори си помисли да те погледне,ако това означава да изпепеля целия град. Знаеш много добре,какво се случва с бившите ти любовници...
През вековете,беше спала с няколко мъже и всичките бяха мъртви и на почетно място във вечната клада,изложени на жестоки мъчение,от където връщане нямаше.

by **Елизабет** Пон Мар 23, 2015 2:49 am

Припомнянето на тези факти от миналото не ме караше да го обичам повече. Всъщност ми напомняше защо го мразя толкова много.
- Искам всички да го знаят... - Надигнах се и го погледнах сериозно.
- Искам всеки един демон да знае, че аз съм негова кралица... Искам всички в краката си... - Това ми беше обещал, че ще получа.
- Връщането на трона ми беше добро начало, но не е достатъчно... - Прехвърлих се върху него.
- Всички трябва да знаят, че съм тяхна кралица и че имам същата власт като теб, за да ме уважават и да се страхуват от мен... - Нямаше друг начин освен този. Той трябваше да ме обяви като своя кралица и да спре всяка една спекулация относно мястото ми.
- Сега ми се присмиват зад гърба... Мислят си, че съм слаба, защото се върнах при теб, след всички изневери... Искам да кажеш пред всички, че АЗ съм единствената... Че аз съм тяхна кралица...

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 3:00 am

Издиша плътния дим,като отново дръпна от цигарата,като погледна в очите и,като се опитваш да прецени ситуацията.
-Винаги си била моя и тяхна кралица,ти си тяхната тяхната майка Лилит ние създадох ме всички демони,те са призвани да ти се подчиняват.
Отново издиша плътен дим но щеше да направи каквото пожелае тя.
-Разбирам те красавице...
Погали я по дупето,като прехапа цигарата и тръгна по красивата и талия:
-Върви и си вземи душ,облечи се и ще се разходим малко...
Щеше да и даде това,което иска,щеше да я заведе на едно местенце.

by **Елизабет** Пон Мар 23, 2015 4:23 am

Сбръчках леко вежди и недоволно се отдръпнах от него. Говорех му за нещо сериозно, а той се държеше като истински кретен. Не исках да ходя на разходка. Исках си полагаемото ми се място и кълна се щях да си го получа по един или друг начин.
- Не! - Казах остро. - Не е достатъчно да разбираш... - Преди години се бях научила да се примирявам. Бях се научила да си затварям очите за безбройните му изневери и бях точно това което се очакваше да бъда, докато не заби и последния си предателски нож в гърба ми, оплождайки онази уличница. Аз трябваше да съм жената, която ще му роди деца, но той ми бе отнел дори и това право. Никога повече.
- Искам да направиш нещо по въпроса... - Издърпах презрамката на сутиена, която се подаваше изпод роклята ми и я върнах на мястото й.
- Искам... Не, Настоявам да получа уважението което заслужавам... Както от теб, така и от всички останали... - Бях отстъпила за толкова много неща, но това нямаше да е едно от тях.
- Ти и демоните ти, трябва да ми се поклоните... Искам голямо и пищно тържество, на което ще се изправиш пред всички и ще кажеш, че си мой... а аз съм твоята кралица...

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 4:49 am

Изръмжа отново и я погледна с присвиване на очите:
-Ще го кажа по мило и после ще се обоснова. Лилит измий се и се преоблечи,ако не тръгни така но искам да си в цялата си прелест или поне ти да се чувстваш добре.
Изправи се леко и погледна ризата си,той нямаше да се преоблича изглеждаше доста добре,мирищещ на секс,на нея и на похот. Това определено му харесваше:
-Имам идея красавице,остави ме да я направя,просто ми се довери. Ще получиш всичко което искаш още днес. С днес,ще сложим началото на това,което желаеш.
Можеше да стане и по рано но тя се дърпаше от делата но сега нямаше да натяква за това:
-Довери ми се Лилит!

by **Елизабет** Пон Мар 23, 2015 5:17 am

Да му се доверя? Ха, точно на него никога, но на глас казах:
- Добре... - Тонът ми бе доста по мек сега, но бързата му реакция ме хвана малко неподготвена. Е, аз също можех да действам бързо. Станах от леглото и тръгнах към стаята си. Щях да използвам моята баня, защото там се намираха и дрехите ми. Главната причина обаче беше, че исках да взема телефона си и да задействам плана си. Написах набързо един смс който гласеше "Приготви се! Ще действаме днес." и го изпратих. После веднага се съблякох и пъхнах под душа.
Много бързо успях да се приведа в приличен вид, но по думите му приличен не беше достатъчно. Щеше да обяви, че отново сме заедно, трябваше да бъда зашеметяваща. Не можех да преценя обаче какво да облека, какво щеше да представлява изненадата му... Раздразнена от невидението в което тънех, излязох разярена от стаята си и го намерих във всекидневната наливащ се с уиски.
- Не ти вярвам... - Изтърсих. - Дори не знаеше, че искам това... Реши го току що... - Не исках да получавам тържество организирано в последния момент. Дори нямах подходяща рокля, а той изглеждаше нелепо в намачканата си риза с няколко скъсани копчета, за което бях виновна аз.

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 5:32 am

Погледна на горе но не викаше Господи,просто защото... Да знаеха си миналото нямаше смисъл да се обръща към него. Отпи си от уискито:
-Лилит...
Извърна се на половина към нея:
-Не е нужно да е тържествено,и без това,ще разпилея още едно място. Ще отидем до бар Рубин,ще отидем да изпием по нещо...
Усмихна се,леко дяволито,както той си умееше:
-Ще се позабавляваме малко,не се изисква супер облекло,когато се забавлявам нали знаеш?
Сега можеше да разбере и с малко думи,че щяха да отидат до свърталището на най известните демони,от хилядолетие никой от двамата не беше стъпвал там,защото той не обичаше да е на земята,а нея нея приемаха много добре там. Щяха да се появят и да,той малко щеше да ги разпилее,ако не се държаха добре но останолото го запази в тайна:
-След това,ще имаш време,да облечеш каквато рокля искаш и ако желаеш да организираш най-прекрасното си завръщане,ще направиш,каквото искаш,пеием,вечеря или,каквото сметнеш за добре. Сега ще се облечеш ли?

by **Елизабет** Пон Мар 23, 2015 6:03 am

Хм, Рубин значи. Всъщност не звучеше никак зле. Щяхме да отидем на мястото където срещах най-силна съпротива и омраза. Най-верните му и най-високопоставени в йерархията след него демони, щяха да са принудени да ми се поклонят. Усмихнах се вътрешно, нещата за мен се развиваха все по-добре и ако всичко минеше както съм си наумила, то още от днес неговите остриета, онези които в продължение на векове убиваха и презираха моите демони, сега щяха да разберат, че са избрали грешната страна.
- Сигурен ли си? - Направих се на разсеяна. - Там не ме долюбват много... - Не че това някога ме е притеснявало.
Той ме увери, че това е мястото на което ще отидем и аз с усмивка се върнах в стаята си, за да се облека. Избрах да си облека секси кожен панталон, силно впит, черен на цвят и не до там прилепнал също черен потник. Тази комбинация беше подходяща за мястото на което отивахме, а и наистина изглеждах горещо в тези дрехи.
"Бар Рубин... Ще ти пиша когато съм готова. Бъди наблизо." изпратих ново съобщение, с което уведомявах дясната ми ръка къде ще бъда, за да е готово всичко, когато имам нужда да поднеса изненадата си.
Излязох от стаята:
- Как изглеждам? - Попитах.

by **Клаус** Пон Мар 23, 2015 6:54 am

-РрРр...
Това беше отговор,че е мега секси и е оставен без думи,тялото му реагира мигновенно но трябваше да се укроти,въпреки всичко се приближи,като я приближи и я целуна възбуждащо:
-Напомни ми,като се приберем да изчукам секси дупето ти...
Едва ли,щеше да забрави но въпреки всичко,с голямо усилие се отдели нея,като и даде да се дематериализира в бара,колите бяха прекалено тъпо и бавно превозно средство. Не се забави в появата си в бар. Всички бяха вперили поглед в тях или по скоро в нея:
-Нима сте забравили,как да се държите при появата на Краля и Карлицата...
Един от по големите се поклони но явно само на него.
-Покланям се пред вас господарю но не и пред нея...
Това го накара да се ядоса,нямаше да си петни и мърси ръцете с него,направи само лек знак и демона прелетя през всички демони,като ги събори на земята и го прикова в ъгъла:
-Забравили сте но ще ви напомня,Лилит е вашата кралица и сте длъжни да и се подчинявате и да и се кланяте.
Премина с ръка през кръста и:
-Заеми трона си кралице...
Показа и трона в центъра на клуба,където сядаше само той но днес тя щеше да седи на него.

by **Елизабет** Вто Мар 24, 2015 2:24 am

Погледнах към Луцифер, а след това и към мястото което ми посочи, но поклатих леко глава.
- Абадон... - Произнесох името на демона, който бе прикован в ъгъла от силата на Луцифер и, който прояви най-голямо неуважение към мен. Не го винях. Бях му отнела толкова много. Бях го направила с почти всеки един от присъстващите. Разбирах защо ме мразят, но исках това да се промени, защото скоро всички те щяха да са под мое командване, а омразата към мен не бе добър предвестник.
Като начало мислех да им покажа, че преди толкова хиляди години са избрали да подкрепят грешната страна. Исках да уязвя Луцифер пред собствените му хора и да разклатя доверието им в него.
- Всички вие... - Пристъпих крачка напред към тях. - Знам, че всеки от вас има не малко причини да ме мисли за враг, но аз не съм такъв... Вече не... С Луцифер... Вашият господар, решихме да се съберем отново... Да изпълним съдбата си и да бъдем онова което ни е предопределено да бъдем. Отне ни време да видим истината, но сега... Сега я виждаме и двамата... Заедно сме много по-силни... По-сини и по-заедно от всякога...
- До кога? - Обади се Абадон.
- Завинаги! - Казах силно и ясно аз и се усмихнах. Точно това чаках. - С новия съюз между нас... Ще бъдем заедно завинаги! - Чух и видях усмивката на лицето му. Бе подигравателна. Луцифер веднага реши да предприеме нещо, причинявайки му още по-голяма болка, но аз се обърнах към него и поклатих отрицателно глава.
- Какъв съюз? - Предвидимо попита един от другите демони.
- Такъв какъвто гарантира любовта ни един към друг... Всеки от нас обеща на другия, да му бъде верен за цяла вечност... Обещахме си, че ще бъдем заедно завинаги... - Абадон пак се изсмя, сякаш казвате това сте си го обещавали и преди.
- Така е Абадон... Този път е истина... - Приближих се до него. - Вярвам в това, защото Луцифер се отказа от вас и кралството си, за да бъде с мен... Той постави мен над всичко... - Погалих лицето му.
- Всички вие може да ме мразите или да ме приемете, но ви съветвам да направите второто, защото няма да ходя никъде... - Настана смущение измежду демоните. Със сигурност новината която им съобщих не я очакваха и нямаха представа какво е направил господаря им. Бях сигурна, че и той самия не е подозирал и не е доволен от това което направих. Но това беше първата крачка към това да ги настроя срещу него и то по най-невинния начин.
- Всъщност... в този дух... мисля, че сега е момента да поднеса своя дар към съпруга си... и да засвидетелствам уважението и любовта си към него...- Обърнах се към него с широка усмивка, която липсваше на неговото лице. Вече не можеше да направи нищо. Бях посяла семето на съмнението и недоверието у хората му. Сега щяха да се замислят няколко пъти преди да направят каквото и да е за него. Той ги бе изтъргувал за мен. Това нямаше как да не ги жегне.
Махнах с ръка и вратите на клуба се отвориха, а от там се показаха две изключително красиви създания... Демони... Войни... Девици... Неговата слабост. Те влязоха и паднаха в коленете му. Победоносната ми усмивка грееше на лицето ми.
- Това е моя дар към теб любими... - Минах между двете и прокарах ръка по гърдите му. Той дишаше тежко. Сигурно отвътре кипеше от гняв към мен. - Това са най-добрите ми войни... Заповядах им да бъдат с теб навсякъде... Да те пазят... - Бях тук, за да го съблазнят, а той не можеше да откаже подаръка ми. Но по хубавото беше, че бе поднесен пред всичките му най-приближени. Това бе скрито съобщение към тях, че съвсем скоро тяхната кралица, ще е единствената кралица.

by **Клаус** Вто Мар 24, 2015 2:53 am

За първи път от хилядолетие не погледна към момичетата,който му бяха поднесени вътрешно кипеше защото тя в момента го злепоставяше и това никак не му харесваше. Присви очите си,като я погледна но след това се усмихна:
-Щедър и предполагам хубав дар,който ще приема,защото ми е поднесен от моята съпруга но,моя дар е изцяло моята кралица,за това тези войни,ще бъдат присъдени в полза на нас,на нашата армия,ще бъдат пот опеката и крилото на Абадон...
Видя Абадон,как се усмихва,защото той само това и чакаше. Това беше също ход,приемаше подаръка хем за лично ползване,хем щяха да бъдат много далече от него. Приближи се и целуна ръката на Лилит,като я стисна здраво,щеше да я накара да съжалява за това.

by **Елизабет** Вто Мар 24, 2015 3:17 am

Аматьорски от играно. Знаех, че веднага ще заподозре какво съм намислила и ще се опита да осуети плановете ми, но и той трябваше да ме познава добре и да знае, че няма да се откажа толкова лесно.
Лицето ми веднага посърна. Смеех да кажа, че съм добра актриса. Можеше и да получа оскар, ако се изявявах в тази област. Очите ми започнаха да се пълнят със сълзи.
- Не ми вярваш... - Казах и дръпнах ръката си, оглеждайки всички наоколо. - Не вярваш, че дара ми е безкористен... - Поклатих леко глава. Смееше да ме прави за посмешище отново. Отказваше подаръка ми пред всички.
- Разбирам... Дори и ти ме мислиш за враг... Как бих могла да очаквам нещо друго от останалите... - Избърсах въображаемата си сълза и зачаках. Никой женски трик не ми беше чужд, а в тази патова ситуация, той или щеше да ми засвидетелства нужното уважение пред всички и щеше да изглежда още по-слаб в очите на подчинените си или щях да му вгорча живота докато не ги приеме в дома си и с това отново щеше да покаже, че аз го владея изцяло. И в двата случая печелех.

by **Клаус** Вто Мар 24, 2015 3:47 am

Присви си очите,като се усмихна.
-Добре права си имам нужда от войни!
Направи знак на момичетата да се приближат. Само с трите си пръста щракна и ги превърна в две прекрасни адски кучета. Протегна ръка и погали по главата едно от кучетата:
-Благодаря ти! Безкористен със сигурност,имам ти доверие... Виж колко по красиви са сега...
Актьорските и заложби бяха на голяма висота,просто не можеше да се вярва. Не усещаше,че и демоните не бяха чак толкова глупави и Абадон никога не и е вярвал и в момента не и вярваше. Знаеше,че с тези действие се опитваше да го предизвиква но тя и не предполагаше,че найстина се беше променил. Никой дори за миг не повярва на фалшивите и сълзи. Той искаше да я направи истинска кралица,а тя в монета се замазваше още повече.
Погледна я,и по погледа му се,четеше,че е по добре да не си играе с огъня,защото въпреки че обеща,много бързо щеше да я свали на земянта,ако продължаваше да го унижава.

by **Елизабет** Вто Мар 24, 2015 4:07 am

Стиснах зъби и се насилих да се усмихна. Може би бях допуснала грешка, трябваше да направя всичко по по-дискретен начин, за да не заподозре намеренията ми, но той щеше да се съмнява във всяка жена свързана с мен по някакъв начин, а това беше единственият начин, за който се бях сетила. Сега плана ми се провали, но все още имах и точка в актива си. Сега неговите хора знаеха за сделката ни, а те го познаваха добре. Знаеха също като мен, че рано или късно той ще се пречупи и когато този момент дойде, аз ще бъда наоколо, за да си взема дължимото.
- Така е... Радвам се, че доставят удоволствие... - Усмихвах се неискрено и по принуда. Нямаше да е лесно. Всъщност щях да съм разочарована ако е лесно, ако е способен да се поддаде на първата провокация. Все пак бяха минали само два дни. Беше рано да предприеме нещо. Все още не се бе наситил на мен...

by **Клаус** Вто Мар 24, 2015 4:39 am

Да добре,беше че се успокоила малко и в момента нямаше да му се качи на главата. Пусна Абадон време е да пийнат нещо и да изпуши една цигара.
-Време е да се забавляваме вечерта да продължи...
Целуна ръката на Лилит:
-След теб,кралице...
Тръгна след нея,като се настани на трона,а той застана над нея,като се подпря на облегалката,само една ръка,а с другата направи знак да им поднесат питиета. Имаше нужда от едно силно питие. Бяха нужни няколко минути да се успокоят нещата,все още не спираха погледите:
-Не е добре да ми въртиш такива номета нали го разбираш...
Само че и го каза с внушение,чрез ума си не искаше никой да ги чуе.

by Sponsored content