Измамна прошка

"Номерата с подаръка ти!" Присви очите си,като я докосна по рамото. За това и договора не го прикри,просто го ядоса факта,че му поднесе две фльорци. След като каза това за договора,което не беше кой знае,какво и добави тея войни,беше като присмех за него. Сега ще се подадеш на това и да те видят демоните колко си слаб и колко лесно ще ги предадеш,само заради два демона.
-Нека следващия път да не си поднасяме подаръци на обществени места,става ли?
Приближи се и прошепна на ухото. Харпиите стояха от страни. Нямаш намерение да и казва повече нищо,беше достатъчно обиден,защото тя провали всичко. Жените просто не можеха да спрат да говорят. А,в момента Лилит не беше Лилит,а все още огурчена жена,която не можеше да му прости,и се опитваше да го унижи. Но вместо да се подкрепят и да се появят,както преди,като достойни крале,те водеха излишни битки и тя трябваше да го разбере.

-Добре следващия път ще ти подаря тигани,едва ли за хилядолетия си се научила да готвиш.
Погледна на горе:
-Не можах да разбера смисъла на твоя подаръка? Не по скоро следващия път,ще ти подаря две човешки деца...
Тя мразеше децата,и той също и нямаше какво да правят с тя:
-И аз няма какво да правя с тези девственици освен да ги превърна в домашни любимци,като такива биха ми били много по полезни,от колкото веойни,още повече девственици. Абадон,ще подивее докато не реши да ги изплющи,още куп демони,защо не ми поднесе един от черните ти войни от легионите на смъртта,който придърпа към себе си. Или ти се досвидя генерал на черен лигион.
Присви очите си и погледна към нея:
-Знаеш много добре,кога точно съм обичал такива момичета,казах ти че съм се променил и въобще не ми минавай с номера на прехвърлянето на токата,как би реагирала ти. Дразни ме факта,че си позволи ти да се осъмниш,мислейки ме за достатъчно тъп да се подам на тъпа провокация.

-Много хитро се измъкваш,ако не ги бях превърнал,щеше да кажеш,че искам да ги задържа за себе си и ще се забавлявам с тях. Мразя ненужни подаръци...
Завъртя очи,като въздъхна и щракна с пръсти,като хрътките отново се превърнаха в момичета. Погледна на горе въобще не беше до изкушението,за за това,че се дразнеше с него и го провокираше.
-Ще ти бъдат придворни,аз наистина не знам,какво да ги правя...
Погледна пренебрежително ту към едната ту към другата:
-Като кучета бяха по красиви...
Отпи си от уискито,и погледна напред. Най интересното беше,че не гледаше никой. Сложил ръка на рамото и за да я усеща,гледаше сякаш през демоните в бара. Запали си още една цигара. Бутна чашата в ръцете на едната:
-Бъди полезна и се разходи до бара,за още едно... 
Погледна към Лилит:
-Доста е тромава,казах че е по добре да са кучета.

Поклати глава,дори да и дадеш каквото искаш това и даваше още една причина да е сърдита. Абадон се прилижи,когато седна на трона,застана от дясната страна и каза с завидна злоба:
-Постете господарю но мисля,че сте направили ужасна грешка...
Не надигна глава гледаше в една точка и с равен глас каза:
-А,ти без да ме прощаваш не е твоя работа да се месиш в моите неща. И ти напомням,аз съм твой крал но и тя също е твоя кралица,и следващия път след,като кажеш нещо за нея,ще те пратя в забрава...
Стисна леко чашата,а Абадон малко се изплаши:
-Сделката,истина ли е?
Този път изръмжа:
-Това не е твоя работа...
Не посмя да каже още нещо. След като изпи питието,тръгна прибра се,като се зае малко с дела,неговата асистентка стоеше над главата му,но той се беше съсредоточил върху работата си и по скоро я приемаше,като предмет в стаята. Можеше да стой около жени без да ги пожелае и ако това не е доказателство просто нямаше друг вариант.

Влезе един от демоните му,който се казваше Тиодор,той беше сексапилен мъж,доста едър. Вдигна глава и сякаш му дойде прозрение. Трябваше да предизвика нея,както тя него:
-Тиодор отиди да извикаш съпругата ми,опитай се да я помолиш мило да дойде.
Да после Тиодор най-вероятно щеше да е мъртъв но не му пукаше. 
-Или не по скоро и кажи,че имам две задачи,който искам да я помоля да свърши. Имам две много важни души,който искам да прибере. Това е подарък за нея,души на нифилими.
Тези души бяха редки,и се обработваха с години,докато се намерят но напраеше ли се сделка после удоволствието беше прекрасно. Защото имаш два прекрасни война който са демони,ангели и хора. Истинско блаженство:
-Все пак я попитай дали иска да отиде...
Можеше да каже,че не иска. Прати вестителя,а и ако останеше с него можеше пък да се подаде на нещо.

Тиодор се върна,като беше малко объркан,предеде думите на господарката си. Поклати глава:
-Не мога да повярвам...
Поклати глава и тръгна към стаята и:
-Лилит тези души са по скоро подарък за теб,и смятам че за теб,ще е много добре да прибереш тези души и те ще да полезни за теб и малко за мен. 
Той се чувстваше нелепо:
-Знаеш ли,просто се предавам,прави каквото искаш...
Вдигна ръце:
-Свободна си,ако искаш да си тръгваш...
Писна му от тази игра,държеше я като заложница сякаш,а тя му лазеше по нервите. Не искаше такъв живот:
-Ако искаш отивай,ако искаш не отивай...
Поклати глава и тръгна към своята стая и смяташе да си вземе ужасно гореща вана.

-Сделката остава,просто си свободна да ходиш където искаш,не пишеше в договора,че си под мой контрол. Ако искаш спи тук,ако искаш другаде,само с малката разлика,че не можеш да спиш с друг. 
Обърна се към нея и я погледна с някакъв празен поглед,някак се беше отказал от това да се доказва и от всякакви подобни неща:
-Просто те ограничих прекалено много и този хотел се превърна в затвор за теб. Исках да си достойната кралица до мен,както преди. Само че пропуснах ти не си същата,както преди и аз не съм същия както преди. Аз видях,че си се променила но ти не виждаш,че аз съм се променил.
Вдигна рамене:
-Няма значение,прави каквото сметнеш за добре. Чакаха те два нифилима подарък за теб,имах доверие,че ще ти хареса да ги прибереш,защото дълго ги обработвах. Чакаха да бъдат прибрани и да станат част от легионите,щяха да бъдат добри войни. Само на теб можех да доверя това,защото все още ти вярвам но явно за теб е било някакво задължение. Може би аз го направих да е такова. 
Погледна отново в страни и после отново към нея:
-А,ако искаш да останеш в хотела,ти давам апартамента,ще заповядам утре на демоните да приберат багажа ми и да ме преместят някъде другаде.

-Това не е раздяла Лилит,договора още важи,няма да отстъпя от думата си. Просто не желая да те държа тук,като затворничка,ти не си такава. Можеш да идваш,когато си поискаш. Ще управляваме заедно без да си пречим. Ти ще решаваш делата на земятя,като ако сметнеш за добре,ще идваш да искаш и моето менение. Аз,ще решавам делата в ада,ако нещо касае и теб,ще се допитвам до теб.
Това е най-разумното решение за този момент по добро не можеше да измисли:
-Ние не сме,като типичните двойки,така че никой няма да се учуди на това да живеем разделени. Ако все пак пожелаеш,можеш да останеш до мен но желая да си до мен при решаването на делата,и пак не си задължена да живееш с мен. Просто когато има съд или съвет е добре да присъстваш,като моя кралица до мен,за да знаят,че си тяхна кралица и управляваш с мен.

-Нищо не съм решил,просто ти давам възможност да избереш,да останеш или да тръгнеш.
Още го ядосваше:
-Давам ти избор да останеш или да си тръгнеш,да си до мен или да не си до мен или да бъдеш кралица,каквато си. Ти беше толкова глупава да си тръгнеш днес като провали всичко,още от началото. Трябваше да дойдеш без речи без нищо,защото не си дръжна да даваш обяснение,защо си там или не,да заемеш мястото си без ни най малко да поглеждаш към другите. Да им покажеш,величие. А ти се заобяснява,сякаш си им длъжна! Не заемаш мястото си при мен,в решаване на делата,което показва че това е под твоето ниво,а като кралица трябва да вземаш и маловажни решения. А,стоиш в шибаната стая и очакваш от мен аз да докажа на всички,че си достойна кралица. Как,като си се скрила,като мишка,сякаш съм те оковал. Ти не си същата кралица,седяща в скута ми,спомням се че ти решаваше делата ми,и всички ти се кланеха,защото беше най-жестоката жена. Доставяше ти одоволствие,да взимаш деца от майките им,да разсичаш на две монаси,да се забвляваш в големите пирове. За да ти помогна,трябва и ти да ми помогнеш,а не да вървиш срещу мен,защото ако ме унижаваш,аз няма да го търпя,знаеш го. Никога не съм понасял това,познаваше ме и знаеш отлично,какво ме разгневило и го направи въпреки всичко. И сега,като обикновена човешка жена,вдигна рамене и каза,най-голямата глупост. Каквото си решила! Хората са ти повлияли и си омекнала Лилит,превърнала си се в човешка жена,явно искаш живота и на човешка жена,семейство деца,любящ съпруг. Само се лъжеш,че искаш власт над ада,искаш го защото искаш да докажеш,че има жива от теб част,от старата Лилит но истината е че сякаш е мъртва...

-Ти хенчиш Лилит,хленчиш дори и сега! Знаеш ли защо го постигна сама? 
Присви очите си:
-Знаеш ли защо доверениците ти са още с теб. Защото са изгонени,изгоних ги за да имаш армия,за да имаш някой който да те следва и да си мислиш,че си силна. Но истината,е че ти беше силна с мен. Щом си замина много малко хора те последваха,само онези,който бяха близо до теб. Всички,който дойдоха после,бяха подбрани,за да бъдат прогонени. Мислейки,че при теб,ще намерят закрила. Превърнала си се в мрънкало,в една хленчещо подобие на Лилит,дори сега се оправдаваш. Старата Лилит стоеше горда и не даваше на никой обяснение. Заблуждавай се щом искаш,че си станала по силна...
Присви очите си:
-Дори сега се отказваш. Предната Лилит,щеше да се опита по умно да ме манипулира. Дадох ти сделка,която да те накара да искаш още,да те накара да видя предишната подмолвна кралица. Истински предисвикателства,а не бебешки игри. Ако не те обичах,щеше да си в килия на забравата,защото не мога да те убия но ти дадох толкова много. А,ти! 
Размаха ръка пред нея:
-Прави каквото сметнеш за добре Лилит,знаеш ли предавам се.

-Замисли ли се над думите си Лилит,какво точно каза,аз не съм този,който се отказа от теб,защото те обичам. А,ти се отказа от мен,при първата възможност,сякаш нищо не е било. Сякаш не семе живеели заедно. Заедно бяхме изгоненини от рая,създадох ме всичко заедно,а ти се отказа с лекота. Да аз изпитвам любов,явно само аз я изпитвам...
Махна с ръка:
-Знаеш ли...
Дори нямаше да се обяснява повече. Щрякна с пръсти и се материализира в ада,този разговор нямаше вече значение за него. До някъде беше права беше време да се откаже и от нея.

Заповяда демоните на Лилит само да изберат дали да се върнат или да останат,изтината е,че тези който бяха прогоненен. Се отказаха от нея и тръгнаха само най-дверенети демони който бяха с нея от векове с нея. Този път нямаше да и помага. Истината е,че този път нямаше да се съревновава с нея,и нямаше да и отвръща. Дори това да значеше да му отнеме трона. Не искаше естествено това но понякога беше нужно пълно падение.
-Господарю!
Надигна глава и видя Абадон,който се поклони:
-Аз оставам с вас господарю,какви са следващите ни действия!
Погледна в страни:
-Да се забавляваме,да отбиваме време,ще убиваме хора,ще се забавляваме,като правим най-често. Има на земята двама ловци,ще им създадем малко работа,освободи няколко демона.