Re: Измамна прошка

by **Клаус** Пон Юли 06, 2015 5:08 am

-А,няма ли да заподозрът,ако въобще не се появи...
Във всеки случай знаех че съм обречен или от нея или от него,трябваше да направя нещо:
-Виж предлагам ти друг вариант. Предлагам ти,да ме научиш,как се държи Луцифер,за да не може никой да заподозре нищо подобно. Аз не желая обаче да управлявам Ада,имам малко по малки цели,искам да си върна семейството и да живея спокойно. Ще направим така,че ти да си управляваш ада,а аз да си отида.
Надали,щеше да стане така но поне щеше да се опитам да направя нещо:
-Ти ще ме пуснеш,а аз ще се опитам да задържа Луцифер,колкото се може по надалече от твоите дела и от това,което искаш. Естествено първо трябва да разберем,как да го задържа за дълго подтиснат. Сигурен съм,че ако ме убиеш или някой ме убие,ще се всели в друго тяло и това тяло няма да има същия контрол,като моя.
Трябваше поне малко да се застраховам,че няма да ме убие.

by **Елизабет** Пон Юли 06, 2015 5:35 am

- Не разбираш... - Казах с въздишка и поклатих глава. Този сигурно се шегуваше. Да се върне при семейството си и да си живее живота. Той наистина не познаваше Луцифер. Нямаше начин да му позволя подобно нещо, не и без да събудя подозрения, да не говорим, че това дори не беше трайно решение. Поне не и за сега. Ако намерех начин да задържа Луцифер завинаги, тогава може би можеше и да обмисля варианта да го пусна да си живее живота, но за сега такъв вариант нямаше.
- Не мога да те науча да бъдеш него и да ти позволя да се срещнеш с някой от демоните му, без да съм убедена, че той ще си остане заключен завинаги. Разбираш какво ти казвам нали? Ако някой от демоните те види и кажеш или направиш нещо, после когато Луцифер се появи... - Замълчах и поклатих глава.
- Няма как да не се съгласиш, че не контролираш напълно съзнанието и тялото си. Той всеки момент може да се върне, а когато го направи, повярвай ми, от теб няма да остане и следа... Не искам да те убивам, но ще се наложи, ако не започнеш да мислиш... - Трябваше да позволи на Луцифер да се върне още сега или да го убия. Така щях да си спечеля точки пред неверният ми съпруг, а и да се отърва от един проблем.
- Трябва да позволиш на Луцифер да се върне... за сега... докато разбера как може да го задържиш заключен за винаги... в противен случай, способността ти да вземеш превес не означава нищо... освен, че когато загубиш контрол, ще си мъртъв... - Улових погледа му.
- Виж, знам че не ме познаваш и вероятно думата ми не значи нищо за теб, но трябва да ми повярваш... Ако някой има интерес да държи Луцифер затворен, то този някой съм аз. Кълна се, ако има възможност да поемеш контрол за постоянно, ще я открия, а когато го направя, ще се върнеш при семейството си и аз ще получа своето царство, до тогава... трябва да позволиш на Луцифер да се върне...

by **Клаус** Пон Юли 06, 2015 5:54 am

-Не няма да стане тази!
Поклатих глава и се опитах да се отдръпна:
-Не искам отново да бъда в плен отново на гадното копеле,може...
Тя не разбираше,не можеше да се случи това отново исках да си върна всичко,тялото живота и не исках да позволявам на копелето отново да се връща. Тялото си беше мое,и истината е,че ако го напуснеше можеше и да не съм жив.
Тя се присегна и улови ножицата,като щеше да я забие в ръката ми,това щеше да го върне.
-Добре! Изчака само секунда,трябва да знам,кога да се върна,просто ми дай знак,кажи ми кодова дума. Кажи Надежа...
Тръгна с ножицата към ръката ми,като изругах за последно,а след това болката ме върна в безната.

Не можеше да разбере,какво се случва но усети Лилит върху себе си,движейки се еротично над него,имаше малко кръв,лед,което си беше типично като за секс. Явно просто оргазамъ който изпита му е завъртял главата. Надигна се и целуна диво Лилит:
-Бива си те красавице,завъртяла си ми главата...
Определено се връщаха в същото положение в което правеха ужасно дивия секс с някаква извратени неща,това се казваше пълен връх на нещата:
-Огнена жена си.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 12:51 am

- Знам... - Отвърнах надменно и понечих да се отдръпна, но той ме сграбчи с големите си силни ръце и ме привлече по-близо към себе си. Потръпнах при допира му и малко се изплаших. Ами ако беше усетил, че се случва нещо нередно или дори по-лошо ако беше чул разговора ми с Клаус...
- Не те ли изморих достатъчно? - Опитах се да звуча максимално съблазнително, но всъщност усещах как пулса ми се покачва и не заради възбудата, а защото в главата ми се блъскаха толкова много въпросителни и страхове.
- Ти си един истински лакомник, Луцифер... - Заявих и плъзнах ръката си под водата, като улових мъжествеността му. В същия момент се наведох към него и захапах долната му устна.
- Но... - Стиснах малко по-силно твърдия му член и задвижих ръка. - Ще трябва да почакаш... - Целунах едвам едвам устните му и се отдръпнах.
- Имам още купища неща за вършене... - Оправдах се аз и облизах перверзно устните си.
- Но обещавам, че ако се държиш добре, след бала ще правиш с мен каквото пожелаеш... - Пуснах члена му.
- Това звучи ли ти като справедлива сделка, скъпи мой?

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 1:16 am

-Лилит!
Направи опит още веднъж да я улови но тя избяга,доста бързичко,като го остави в студената вана в буквално студената вана. Огледа се наоколо изглеждаше доста голяма бъркотия имаше и кръв и въобще:
-Лилит пак някоя страна твоя фантазия,пак ли си се правила на ледената кралица....
Това определено си беше наистина странно. Изправих се и на половина беше с панталоните което беше още по странно. Определено му се губеха някой други моменти и трябваше да разбере,какво се случва.
-Тази сделка не ми допада,искам те още сега!
Извика той,като бързо се приближи към нея и я сграпчи:
-Не може да ме хващаш за члена и после да очакваш да съм спокоен!

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 1:42 am

Естествено имаше въпроси. Как въобще можеше да очаквам нещо друго. Това все пак бе Луцифер, краля на параноята, който познаваше лъжата от километри. Трябваше да измисля или много добро обяснение или да го накарам да мисли за нещо друго, а единственото за което се сещах в момента бе да му дам един истински оргазъм, който да заличи всички останали въпроси от главата му.
- Обиждаш ме... - Казах престорено сърдито и отърках дупето си в члена му.
- Как може да забравиш какво се случи... - Улових едната му ръка и я плъзнах надолу по тялото си, другата все още се намираше върху гърдата ми. Копчетата на ризата ми бяха до половината разкопчани, самата риза покриваше само едната ми гърда, а другата бе навън като ясно се виждаше настръхналото ми зърно.
- Нима не бе достатъчно паметно и запомнящо се... - И от двама ни се стичаше вода. Ръката му вече бе между бедрата ми. - И горещо... - Моята държах върху неговата, за да съм сигурна, че аз ще контролирам всичко което той прави. - И влажно... - Пръстите му се забиха в клиторчето ми, при което леко се привих и изпъшках по-силно отколкото трябва, но се предполагаше, че до сега сме правили секс и аз съм силно възбудена.
- Може би трябва да опресним паметта ти... - Пак се отърках в надървения му член и вече дори самата аз изпитвах силна нужда да го усетя в себе си, макар и да не бях забравила страховете си. Ако той започнеше да се съмнява и да задава въпроси какво точно се е случило, можеше лесно да се досети, че тялото което обитава се бори с него, а това не трябваше да се случва в никакъв случай.
- Или всичко това е поза, за да получиш своето? - Въртеше пръстите си толкова влудяващо, че започнах да се задъхвам. - По дяволите... - Присвих крака един към друг. Чувствах, че мога да свърша дори само така.

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 1:50 am

Някой неща бяха много страни и все още нямаше никакви обяснение но сега на кой му трябваше да мисли над това точно,след като пред себе си имаше толкова секси жена,като Лилит,която определено се беше разгорещила:
-Да кажем,че паметта ми се завръща,какво друго правихме?
Дали беше игра най вероятно не,щях да разбере,какво се е случило но сега щеше да се движи по вълната на която го бяха качили. Ръката му започна да се движи по настоятелно,щом разтвори бедрата и,който така умело беше затворила:
-Да не би да усещам съпротива,знаеш колко обичам да се съпротивляваш.
Призна си той и я бутна към леглото,като свали мокрите си панталони и се качи върху нея за да я има отново. Прилази палаво към нея,като се отърка и проникна в нея,тялото и очакваше точно това и сякаш беше готово за този контакт.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 2:27 am

Проникна ужасно рязко и дълбоко в тялото ми, което жадуваше за това сливане. Сгърчих се от болка и наслада, притискайки крака към него, обхващайки го в любовен капан. Пръстите ми се впиха в дупето му и го подканих да продължи.
- Ти... - Казах задъхано. - Никой друг не може като теб... - Спомних си за целувката на Клаус, но тя не беше и на половина толкова хубава, колкото тези на Луцифер. Само той можеше да ми даде, това от което наистина имам нужда. Само той усещаше ритъма и трепетите ми. Само и единствено той, можеше да ме накара да го искам и мразя едновременно.
- По-бързо... - Подканих го, като знаех че това ще го подразни и амбицира да даде всичко от себе си, за да задоволи капризите ми. Така и се случи. Думите ми сякаш го накараха да подивее. Той улови ръцете ми и ги стисна здраво над главата ми, след което започна да нахлува грубо и безпощадно в мен. Гърдите ми подскачаха нагоре надолу при всеки следващ тласък, а аз не можех да не дам воля на първичните си инстинкти, нагаждайки се и сякаш търсейки още повече от него. Пулсиращата ми вагина поемаше грамадния му член, а вик след вик се нижеха от устата ми. Това без съмнение бе най-освободеното и яко чукане, от както се бяхме събрали отново. Може би ако продължим, щяхме да бъдем все по-освободени и крайни... И една част от мен наистина искаше да пробва, да разбере дали той не казва поне веднъж в съществуването си, истината. Друга част обаче знаеше, че той не може да се промени и ще си остане същият неверен кучи син, който винаги е бил.
- Точно така... Да... - Извивайки се от наслада и болка, крещях в несвяст, докато той диво и грубо ме правеше своя...

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 2:47 am

Да.... Определено забрави,за какво щеше да пита или,какво щеше да прави,или за хилядите си други въпроси. Остана само това прекрасно усещане и наслада на нейното прекрасно тяло. Движех се диво и несдържано ни най-малко не ми пукаше,за преди малко,това си беше сега. Приплете пръстите си с нейните,като я притисна още по диво към леглото и се задвижи толкова диво,че накара и двамата тотално да пищят от удоволствие. Чукаха се почти без ни най-малко да си почиват,просто той след всеки пореден път я манипулираше и привикваше отново да се любят диво. По неговите понтия или по тяхните си беше любене но по други си беше истинско диво и неземно чукане. Просто само те двамата можеха да правят такъв секс. Прегърна я след поредния оргазъм и на двама им,като той легна до нея и я притисна към себе си. Обичаше такива моменти на наслада,играеше си нежно с косите и,като затвори очи:
-Толкова се вълнувам за бала,най-сетне,ще се върнеш до мен и ще сме заедно. Лилит,наистина се радвам,че се съгласи...
Целуна я по челото,а после и по нежните и прекрасни устни:
-Наистина съм много щастлив. За първи път имам усещането да ти се доверя.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 3:04 am

Последните му думи ме жегнаха. Най-накрая можел да ми се довери? Какво по дяволите? Та аз никога не го бях предавала, никога не му бях давала повод да не ми вярва, дори и когато той ме лъжеше постоянно и чукаше всяка срещната. Винаги бях до него и винаги се борех за него. Оправдавах го за безбройните му грешки и лъжи, винаги намирайки оправдание за тях.
- Нямаш причина да не ми вярваш... - Казах и очите ми присветнаха гневно, но гласът ми бе спокоен.
- Познаваш ме и знаеш, че никога не бих те предала... - Или поне предишната Лилит не би го направила. Тази която сега лежеше в обятията му и която му се отдаваше, нямаше скрупулите на предишната и бе събрала толкова много горчивина в сърцето си, че без да й мигне окото би забила нож в гърба му.
Надигнах се леко и плъзнах ръка по гърдите му, които целунах, поемайки от аромата му.
- Ти все още си и ще продължаваш да бъдеш, моята единствена и най-голяма Любов... За теб бих направила всичко... Ти си всичко... И се радвам, че най-накрая и ти си разбрал същото... Заедно можем да притежаваме света... И с този бал ще сложим ново начало, живот мой... Нова ера на нашите планове... Заедно ще съградим един нов... наш свят... Вече знам, че ще е така... Ти и аз... Само ти и аз! - Беше много по-лесно да изрека всички тези лъжи, отколкото да повярвам в тях. Нямаше такова нещо като нас, но ако продължавах да се боря с него, съмненията му щяха да растат, затова правилният подход бе този. Трябваше да го накарам да повярва в любовта и лоялността ми, за да го сразя когато най-малко очаква.
- Както винаги съм мечтала... - Прокарах пръсти по устните му. - И ти искаш същото нали?

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 3:37 am

-Повече от всичко на света!
Повдигна ръка и премина през прекрасното и лице,надигна се и я целуна. За първи път искаха едно и също нещо. Истинското му щастие,след избистрения ум,и това че наистина съжаляваше и можеше да поправи нещата. Явно се виждаше,че тя иска същото като него и мечтата,да е кралица до него,и двамата да властват не беше само негова:
-Обичам те кралице моя!
Претърколи се върху нея,като я целуна още по диво. Искаше я отново но нямаше да го направи,е може би не веднага но въпреки всичко,искаше да се наслади а прекрасния миг,който тя споделяше с него:
-Ще си до мен на трона и ще покажеш на всички,че винаги си била моята кралица. Ще управляваме заедно,дори по добре от преди.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 3:50 am

Усмихнах се неискрено и прехапах свенливо устни уж доволна от чутото.
- Толкова ми се иска да е истина... - Вкарах онова невинно изражение, което имах понякога, когато исках да предизвикам умиление у него.
- Да повярвам, че няма да ме предадеш и ще бъдеш до мен завинаги... - Галеше нежно косата ми, загледан в нея. - Не бих го преживяла, ако ме предадеш отново... Едва оцелях предишния път Луцифер, ако... ако се случи отново... - Поех дъх и го погледнах с големите си тъжни очи.
- Закълни се, че ще бъдеш само мой... Мой завинаги... и може би... ако... ако ми докажеш, че... ме обичаш повече от всичко и всички, ще преосмисля позицията си за наследник... - В любовта и на война всички оръжия бяха позволени, затова не се чувствах виновна, че използвам именно това оръжие в момента.
- Всички тези векове без теб ми показаха, че самотата е толкова ужасна... Липсваше ми толкова много и болеше толкова силно... Искам да имам нещо от теб, нещо което ще ни свърже завинаги... нещо по-велико от нас и което ще осмисли всичко...

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 4:34 am

-Какво искаш да кажеш?
Не я разбираше или я разбираше но беше трудно да го повярва,да не би да говореше за дете. Той напълно се беше отказал от това,а сега тя му го предлагаше:
-Лилит?
Погледна я сериозно,като малко се отдалечи от нея,за малко,за да я погледне по добре:
-По добре не говори за това,знам че не го искаш наистина,аз не го искам. Ти си най-важна и не бих те накарал да правиш нещо което не искаш. Лилит не е нужно,с теб ще постигнем много повече,ще бъдем заедно и ще превземем света.
Не искаше отново някаква надежда и да бъде разбира,а и знаеше,че тя не го иска наистина и го прави просто за да го направи щастлив,а и той вече наистина не искаше това.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 4:57 am

Сбръчках леко вежди. Какво сега? Оставаше и наистина да се е отказал от идеята за наследник. Не, че щеше да се случи, но ако исках да го накарам да ми вярва, можех да го убедя, че го искам и да подхраня надеждата му за едно безоблачно бъдеще с мен.
- Е, явно наистина и двамата сме се променили... малко или много, защото... аз не осъзнавах, че го искам толкова много, докато не се срещнахме отново и не разбрах, че можем да имаме всичко това и още много... заедно... - В един идеален свят щях да му родя син, но идеални светове не съществуваха.
- Но... ако ти не го искаш, аз също не бих те карала да го правиш заради мен... Ти си повече от достатъчен, за да бъда напълно щастлива... - Би бил прекрасен момент, ако Клаус се появи... Всъщност можеше да се случи. Можех да го призова, но това щеше да събуди още хиляди въпроси и съмнения у Луцифер, а това бе последното което желаех, след като май тъкмо бях избила от главата му предишните въпроси.

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 5:36 am

-Знам,че ми беше нужно много време да осъзная грешките си,и наистина се разкайвам за тях. И повече от всичко искам всичко да се нареди. Да започнем да градим отново,да ставаме по силни. А,детето не ни е нужно. Само ние двамата сме напълно достатъчни да накараме света да се поклони в нозете ни.
Премина през,красивото и лице,загледа се толкова дълго в нея,все едно щеше да му избяга или нещо подобно. Не искаше да я кара да прави нищо от това,което беше казала. Знаеше,че явно го прави заради него,защото го искаше но истината е,че той беше преосмислил нещата и по важен за него беше Лилит и никоя друга или нищо друго,на тази земя.
-Само ти до мен си най-важна,само ти и никой друг.
Много време му беше нужно но сега беше абсолютно сигурен,че няма жена на земята,която да е по достойна,която да обича повече и която да му приляга. Тя беше създадена само и единствено за него и сега беше редно отново да си го припомни,и отново да бъдат заедно,както беше предопределено,както трябваше:
-Ти си моята сила,ти си най-могъщата и най-красивата жена на тази земя и ти ще ме направиш невероятно щастлив,ти ме правиш невероятно щастлив и се кълна,че няма с нищо да те разочаровам.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 5:56 am

Почти можех да му повярвам... Но почти. Беше казвал тези неща й преди. Беше ме гледал в очите и ми бе обещавал света и преди, а после го споделяше с други жени. Сега бе прекалено късно. Каквото и да кажеше нямаше да повярвам на нито една негова дума, защото знаех, че е лъжа.
- Правиш ме толкова щастлива... - Казах тихичко и запечатах момента с нежна целувка и милувка по лицето.
- Но ще ме направиш още по-щастлива, ако ме пуснеш да изляза от това легло... за малко... - Допълних.
- Трябва да премеря роклята си за утре вечер... - Обясних аз, желанието си, да напусна леглото и прегръдките му.
- А след утре вечер, може да ме направиш своя заложница за идните няколко века... А ако не го направиш, ще го направя аз, защото имаме да наваксваме толкова много... - Казах игриво и леко захапах долната му устна.
- Дължиш ми няколко хиляди... милиони... оргазми и възнамерявам да си ги получа... в най-скоро време...

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 6:07 am

-Това е много лесна работа но редпочитам аз да съм твой заложник,ако ме разбираш...
Потрепна с вежди,като се усмихна игриво и дори палаво и леко я тупна по дупето,като се върна отново в леглото и се облегна назад,като остана загледан в нея,не я изпускаше от поглед:
-Ще ми позволиш ли да видя роклята ти?
Знаеше,че обаче ако види роклята,ще има голям проблем,ако беше секси,а въщност тя беше секси във всичко,щеше да разкъса роклята и да я люби отново и въпреки всичко отново трябваше да си търси рокля,което нямаше да хареса на Лилит:
-Да разбирам,че няма да ми я покажеш...
Присви устни и се изправи,като мина покрай нея и я целуна нежно по врата,като тръгна към вратата:
-Довечера де те очаквам ли в спалнята ни?
Завъртя се и хич не му пукаше,че е гол:
-Надявам се да дойдеш,за още няколко оргазъма,и не мой а твой...

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 6:16 pm

- Не бих пропуснала за нищо на света... - Отвърнах и изчаках да излезе от стаята, след което моментално станах от леглото и се облякох. Секунди по-късно се бях телепортирала в своя дом. Нямах много време, трябваше да разбера как да задържа заключен Луцифер за винаги. Клаус ставаше нетърпелив, а и усещах, че ако не го направя скоро, самата аз ще попадна в мрежите му и няма да съм в състояние да се откажа от него. Вече ми бе влезнал под кожата. Още усещах конвулсиите между бедрата си и влагата от множеството оргазми. Можех да затворя очи и да почувствам допира му до кожата си, жаждата за устните му, нуждата да ме изпълни с пулсиращия си пенис... Желаех го толкова силно, че чак болеше...
Щях да го имам само още веднъж. Довечера щях да се върна в Ада и щях да правя секс с него, а след утре щях да го затворя в това тяло за цяла вечност и никога повече нямаше да му позволя да има контрол над мен, но за целта щях да имам нужда от помощ и се сещах само за един човек, който може да ми помогне...
Изкъпах се и облякох други дрехи, след което изпратих послание на Гейбриъл. Гейбриъл бе архангел. Най-силния сред вида си и по принцип трябваше да се мразим, но докато все още с Луцифер бяхме в ада, той бе мой приятел. Понякога все още се виждахме, но никой не знаеше за тези наши срещи. В късния следобед се видяхме на нашето място - във вътрешността на най-голямата пустиня в света.
- Лилит...
- Гейбриъл... - Лицата и на двама ни бяха безизразни. По нищо не можеше да си проличи дали се радваме от тази среща или не.
- Чух, че отново си се върнала при Луцифер.
- Дефинирай, върнала... Да, Луцифер ми предложи трона и аз го приех, но това не означава, че съм забравила на какво е способен... Именно за това съм тук... Трябва ми помощта ти... Не знам към кого друг да се обърна.
- Не мисля, че мога да ти помогна с каквото и да е Лилит...
- Ами ако ти кажа, че тялото което е обладал Луцифер се бори с него и дори го побеждава? - Май привлякох вниманието му. - Искам това да остане за постоянно... за винаги...
- Това е невъзможно... Не можеш да затвориш Луцифер в някакво тяло...
- И аз така си мислех, но се случи... Няколко пъти... - Той се замисли и после каза.
- Ще проверя и ако открия нещо, ще те уведомя...
- Направи го по-скоро... Нямам много време, преди да е разбрал какво точно се случва...
С тези думи срещата ни приключи. Очаквах вести от него, но докато чаках трябваше наистина да пробвам роклята си за утре вечер...

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 6:51 pm

Съвсем забрави за случилото се,като и той имаше да мери костюм,при него беше далеч по лесно,защото имаше изграден вкус и трудно някой можеше да му се противопостави или да го накара да носи нещо друго. А,Лилит определено харесваше това в което се обличаше,следователно нямаше какво друго да му мисли. Остави го да се до оправя и отиде в общите покой,като имаше бутилка вино,примесена с доста изтънчена кръв. Опредлено му харесваше вкуса,на млада девица. А,знаеше че и на Лилит,щеше да и хареса. И за негова защита не е взимал кръвта той,а неговите слуги. Не,че се защитаваше просто вече му беше скучно да го прави. Седна на канапето,като пиеше и слушаше някаква музика,нещо доста тихо но пък му се наслаждаваше,май беше от някой от прокълнатите творци Верди или Лист,те бяха негови произведения и сътворяваха дяволска музика. Не превдо групите,който се бореха и те не знаеха,срещу какво но определено не ставаха за ада със своите крясъци,макар че в безната едва ли някой,щеше да ги чуе.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 7:10 pm

Както обещах, вечерта се върнах в двореца. Това щеше да е последната цяла нощ, която щях да прекарам в компанията на Луцифер. Утре всичко щеше да приключи и най-накрая щях да получа своя дом обратно. Аз щях да съм единствената владетелка и кралица на това място. Всички щяха да се кланят на мен. Да изпълняват само моите желания. Щях да направя така че да излича от спомените им Луцифер. Щях да съм много по-жестока от него. Всички щях да се треперят при споменаването на името ми. Никой, никога повече нямаше да ме подценява и щях да се отърва от всички неблагодарни души, които бяха забравили коя съм аз и на какво съм способна.
- Мислех, че ще ме чакаш в леглото... - Подпряна на врата казах аз, като сякаш той едва сега бе забелязал присъствието ми.
Отблъснах се от врата и пристъпих бавно към вътрешността на стаята. Звучеше тиха музика и имаше отворена бутилка вино. Преминах с пръсти през нея.
- Празнуваме ли нещо? - Попитах заобикаляйки масичката с алкохол. Спрях се пред него и се наведох, за да го целуна.

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 8:26 pm

-Празнуваме новото начало,красавице моя!
Протегна се и наля в една от чашите вино,като и го подаде,днес беше прекрасна вечер и от утре всичко,щеше да е много по различно. Тя щеше да заеме мястото си до него и всичко,щеше да се нареди,щеше да бъде господарката до него и всички,щяха да треперят при вида и. Щяха да бъдат щастливи,всичко щеше да се нареди. Беше отвърнал на нежната и целувка,като и подаде ръка и седна в скута му,а той сякаш малко ликуваше или по скоро беше доволен,че тя ще е с него през остатъка от време и до края на света,докато той съществуваше:
-Празнувам твоето завръщане и съм щастлив,че отново ще бъдеш до мен,ще завземем света и най-сетне,ще господстваме. Уверен съм в това и съм сигурен,щом ти ще си до мен.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 8:38 pm

Само ако знаеше какво съм му намислила, едва ли щеше да е в толкова добро разположение на духа и щеше да празнува, а по-скоро щеше да бълва огън и жупел срещу мен, за дето съм толкова неблагодарна. Дори си представях какви ще са думите му, нищо обаче не можеше да промени факта, колко много щети бе нанесъл върху мен и авторитета ми през милионите години, докато бях до него и още по-големите поражения, когато не бях. Сега си мислеше, че може да изкупи вината си с няколко подвига в леглото и мили думи, но жестоко се лъжеше. Моето отмъщение щеше да е кърваво и коварно, такова което да накара дори него да се гордее с мен, когато го залича завинаги.
- Наздраве за това... - Чукнах чашата си в неговата и после отпих. Червената течност намокри устните ми и се разля меко и нежно в тялото ми. Виното бе превъзходно.
- Наздраве за неведомите пътища на съдбата, която ни събра отново... - Допълних и впих жадно устни в неговите. Още малко и целия този цирк щеше да свърши.
- След толкова дълго време... - Кристално белите ми зъби се наредиха в ослепителна усмивка.
- Най-накрая ще получим, това което заслужаваме... - Аз своя дом и своята армия от зли демони, а той забрава во веки изгубен и затворен, докато не реша друго.

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 8:50 pm

-Да пием за това!
Отпий от виното,като се усмихваше и се остави на момента искаше да му се наслади,нямаше търпение за довечера. На бала,щеше да заяви,че и има довери,че иска отново ново начало и всичко,щеше да е далеч по добре от самотния живот,който водеше още повече,че нямаше кой да му помага,а през вековете само си пречеха един друг.
Премина с ръка по кръста и:
-Мислех,че никога няма да ми простиш,толкова се радвам,че ще се завърнеш. Войната ни приключи и сега най-сетне,ще намерим покоя който търсим. След завръщането ти,ще те заведа на твоя остров и ще се любим с месеци,ще видиш. Ще отпразнуваме подобаващо твоето завръщане.

by **Елизабет** Вто Юли 07, 2015 9:03 pm

Усмихнах се някак отнесено, защото в главата си виждах само своето царуване, но не и общото ни бъдеще. Неговите планове щяха да се разбият на пух и прах след утре вечер.
- Нямам търпение... - Казах и диво впих устни в неговите, сякаш за да потвърдя думите си.
- А и все още има много за прощаване, затова... - Погледнах го в очите. - Може почивката да се проточи повече от няколко месеца... - Казах дяволито и пак нахално намуших езика си между устните му, заигравайки се с неговия.
- Може да са години... - Колкото повече храна на въображението му давах, толкова по-зает щеше да е ума му с други неща. Трябваше да ангажирам цялото му внимание, за да не заподозре за пъкления ми план.
- Векове... - Захапах игриво устната му и плъзнах ръка по тялото му. - Ще те завържа и ще те наказвам... Ще бъдеш мой роб... - Улових пакета му и го стиснах малко по-здраво. - Ще те чукам, докато вече нямаш никакви сили... и после ще го правим отново и отново...

by **Клаус** Вто Юли 07, 2015 9:23 pm

-Това по скоро ми звучи на предложение!
Вдъхнови се той,като изръмжа щом усети,как властно е хванала пакета му все едно е нещо нейно и до някъде беше така,тя го притежаваше и не само тази част от тялото му а изцяло. Можеше да се каже,че имаше него изцяло:
-Предавам се пред теб...

Отново щяха да правят секс,това вече наистина не се търпеше. Направо издевателствха с пълна сила нас моето тяло и се чувствах повече от ужасно. Исках си контрола над тялото но трябваше да чакам,поне едно можеше да направя. Да го накарам да заспи,да кажем,че се бях научил на няколко трика докато чаках,имах частичен контрол над действията му без дори той да или тя да остъзнае. Щях да им дам още малко време и след това,щеше да заспи,да явно не е привично за него но ме дразнеха,бяха повече от животни.

-Давай красавице,направи ме свой роб...

by Sponsored content