Измамна прошка

Още беше малко объркан от всичко но успя да се фокусира и да види че хапата скоро нямаше да е на нея. Проследи я с поглед и се втурна към нея,като премина с ръце по нежната и талия,като я притисна към себе си. Целуна я нежно и страстно по врата,засмука нежно меката възглавничка на ухото и,като тихо и гърено каза:
-Да ти помогна с гърба?
Ръцете му нежно преминаха по халата,като го отметна и ръцете му все по властно преминаваха по тялото и:
-Ще ми разрешиш ли?

-Доставя ти удоволствие да ми отказваш....
Нямаше да и отнеме това удоволствие но въпреки всичко,знаеше как да я накара да го иска,да бъде с него. Ръцете му продължаваха да обхождат тялото и,бяха дръзки,страстни,толкова много че ръката му се намери бързо между бедрата и,нежно погали но някак грубо се пъхна в нея,щом я усети колко гореща и влажна е тя,просъска от нахлуващата още по голяма вълна възбуда:
-Готова си за мен,желая те Лилит и не мога да чакам.
Прихвана я здраво за дупето,като я надигна,а тя го обхвана с крачета,той я притисна към стената,като се опита да се отърве от панталоните,искаше да е в нея:
-Красавице!
Целуваше я по врата страстно,като на моменти я хапеше диво,искаше да я изпепели. Скоро сякаш всичко щеше да пламне.

Нямаше на света по хубаво място от това да бъде в нея,задвижи се рязко,бавно от край до край,това му харесваше за начало,да да и се наслади,на това,колко е гореща,колко влажна и разтичаща по него е. Сякаш си съвпадаха перфектно,сякаш бяха един за друг,и до някъде нямаше по перфектни от тях двамата,за двамата. Те бяха две половини и винаги се сливаха в едно. Задвижи се малко по бързо,прихващайки я страстно и силно за дупето. Държеше я с една ръка,а с другата нежно замахна и я шляпна по дупето,като я накара да подивее от това,знаеше че го обича,не бе признак на насилие,а просто като допълнителна палава игра. Да болката щеше да и хареса но въпреки всичко това беше секси жест,който показваше това,че я желае диво. Движеше я нагоре на долу по него,като се врязваше в нея:
-Моя...
Обичаше да го казва всеки път това го караше още повече да подивее.

Отново да я задоволи по този начин,както и да задоволи себе си,беше още по върховната цел. Все едно не я беше имал от векове наред,все едно не беше усещал кожата и,аромата и,нежната и прекрасна женственост. Цялата Лилит с нейния прекрасен пламенен нрав с нейния глас,когато нежно ти нашепва и тънкия и властен глас,когато ти заповядваше. Просто я обичаше цялата,беше странно да изпитва и да си обяснява тези чувства но да наистина я обичаше и копнееше за нея,всяка секунда,всяка минута,всеки час и всяка секунда му се струваше като век. Той беше гаден,той е жесток но това беше той и въпреки всичко една част от него се промени,частта която щеше да даде всичко за нея и отново да си я върне и да бъде с нея. Движеше се диво и въпреки че стигна до кулминацията не спря да я обладава диво нито за миг,не беше спаднал,и нормално той не беше човек,а тя му действаше,като цяло шише с виагра,усетише ли се в нея не спираше. Преди не спираха с години,ако пожелаеха,любеха се,пиеха вино ядяха плодове и пак се почваха. Не си даваха миг покой.
-За нищо на света.

Само за миг и даде време на си почине но сам знаеше,че ако се забави,пак щеше да му откаже,за това бързо се оказа под душа,като съчета приятното с приятното. Тя нагласи водата,която и каквато и да беше,щеше да се различава от тялото на Луцифер,който изгаряше ужасно много и водата в контакт с неговата кожа вдигаше пара.
Обърна я с гръб,като проникна в нея,а с другата ръка улови гъбата като преминаваше по тялото и. Спря само за миг,прихвана я за дупето изпускайки гъбата,задвижвайки я бясно,но знаеше че на нея това и харесваше. Това бясно проникване и носеше още по голяма наслада,както и на него безумно голям. 
-Искаш ли още?
Само той можеше да и докара двоен оргазам по простата причина,че можеше да регенерира допълнителни органи,който да и достаят удоволствие.  Можеше да се появи още един малко по малък който да проникне в нея.

-Когато те изгубих исках да върна времето назад,защото болката от загубата ти беше много по голяма от болката,която ме връхлетя от загубения син. Тогава разбрах,че не точно сина е бил важен,а манията ми за безпрекословна и голяма власт. Това дете,щеше да се превърне във войн,и щеше да ми помогне да свалим всички ангели и да имаме власт и контрол над всичко и всички. Дадох си сметка,че същото можех да го постигна с теб,без да извършвам тази глупост.
Призна си той и за първи път от толкова време наистина говореше искрено и се усещаше,че в думите му няма и миг съмнение.
-Истината е,че дете от теб,ще е много,дори стократно по силно,защото ще обединява нашите две сили. Но знам,мнението ти по темата и никога не съм я повдигал,а още по малко да те накарам да го правиш. Най голямата истина е,че това няма значение,че рано или късно,ще властваме над света.
Каза го в множествено число,защото още се надяваше,че тя ще е с него,за да го сподели:
-Да съжалявам за това и сега е най-важно ти да си до мен,да сме заедно,като крал и кралица. Да укрепне властта и да покажем,че нищо и никой не е в състояние да ни раздели. Че ще накажем всеки,че ще покорим всички и всичко.
Премина с ръка през лицето и:
-Ти си най-важна за мен,ако ми пукаше за жената или детето,едва ли щях да те преследвам с векове да си те върна,не мислиш ли? Ако ми пукаше до сега,щях да имам сюрия деца.

Зарадва се да го чуе и му хареса и факта,че усещаше искреността на думите и,че явно искаше наистина да направи опит. А,той щеше да направи всичко този път да не я разочерова и щеше да направи абсолютно всичко,за да я задържи и да я накара да се чувства добре. Надигна се и я целуна но не се върна,а се загледа в нея и в прекрасните и очи:
-Така да бъде красавице...
За първи път се беше изпълнил с надежда с желание да не спира,да не се отказва и да и помогне,щеше да и помогне да направи завръщането и,толкова грандиозно,че да го помнят векове наред и това напомняне да заяви на всички,да не се противопоставят на силата и мощта им:
-Имаме цялото време на света,ще направя всичко възможно всеки ден да засвидетелствам твоето довери...
Целуна нежно устните и но не се отдръпна и продължи да я гледа с нежността,която можеше да гледа. За тези който не го познаваха,щеше да каже,че е страшен но само тя можеше да долови лекити изкри в очите му:
-Ако желаеш може да не се връщаме в ада но апартамента ти е много малък. Знаеш,че не обичам малките неща...
Той никак не беше малък а неговото истинско тяло заемаше много по големи пространства:
-Искам замък Лилит,искаш ли да живеем в някой замък тук на земята? Понякога,ще искам да се освобождавам от това тяло,а апартамента ти няма да побере моето могъщество,надявам се че ще направиш този компромис заради мен?
Беше готов да направи компромис но и тя трябваше да разбере,че той не е обикновено човешко същество и му трябваше поне подобен конфорт,който можеше да намери в ада. Замъка в който живееха не беше проектиран само,за да показва могъщество,а да удовлетворява,нуждите и потребностите му. А,при евентуален пожар,замъка беше много по добър защото дори и да изгореше пак щяха да останат основните колони,а ако пламнеше пожар в апартамента,всичко щеше да изгори:
-Както казват хората страдам от коустрофобия...
Пошегува се той естествено.

Устните му нежно се допряха до моите, а едната му ръка се вплете в косата ми. Съвсем неусетно той се прехвърли върху мен и задълбочи целувката. Другата му ръка се плъзна по бедрото ми и леко го отмести в страни, настанявайки се точно там. Главата ми се замая. Тялото ми сякаш пламна. Поех огромния му твърд член в себе си с вик на наслада и не малка доза болка. Да, на практика бях неуязвима, но можех да изпитвам и болка, а точно тази която чувствах в момента бе най-сладката от всички, които ми бе причинявал. Опитах да се надигна и да се преобърна върху него, но той не ми позволи. Приклещи здраво ръцете ми към леглото и продължи да се движи диво в мен, докато аз се разтапях от удоволствие, удоволствие което бе прекалено голямо дори и за мен.
Направихме го още веднъж и после още веднъж, докато накрая бях прекалено изтощена да продължа. Луцифер обаче все още имаше сили, защото след като аз се борех с желанието си да заспя, забелязах как става от леглото и се облича. Не бях сигурна къде отива и защо си тръгва, но и не се задълбочих прекалено много, защото съня ме застигна и просто заспах.
След няколко часа се събудих. Щастлива и през ум не ми минаваше, че допускам най-типичната и най-болезнена грешка, която жените правят от както свят светува. Влюбвах се отново в него и някъде дълбоко в себе си знаех, че това е така, но не исках да си го призная, защото истината щеше да означава, че не съм научила нищо през всички тези векове и все още съм същата глупачка, която вярва, че с любовта си, може да промени един мъж...
Взех си душ. Облякох се в красива и ефирна рокля. Сложих си любимия парфюм и понеже не исках да изглеждам чак толкова отчаяна, колкото всъщност бях, се заех с организацията на тържеството, вместо да се питам къде е той. Изисках присъствието на един от най-приближените демони на Луцифер. След като бях убила Абадон, сега Томей бе дясната му ръка. Бе войн, но не ми пукаше, в следващата седмица щеше да се превърне в организатор на събития. Уведомих го за плановете си и заедно с него се телепортирах в ада, където дадох всичките си нареждания. Избрах залата и всичко което изисках от него е да доведе всеки един по значим демон на събитието. Нямаше как да съберем всички, макар че ми се искаше, но и нямаше нужда. Важно бе да се знае от всички. Дълго обсъждах с него имената. Имаше някой промени от както не бях наоколо. Всъщност големи промени... Томей не бе от най-приказливите, мисля че не ме харесваше. Всъщност никой тук вече не ме харесваше... Никой вече не ме искаше, но щеше да им се наложи да променят отношението си, ако искат да живеят...
Когато се уморих да говоря за събитието, освободих Томен... Бях в тронната зала. Последния път когато бях слязла в ада, отново бях видяла само това място. Така и не бях посмяла да разгледам всичко останало... Всъщност интересуваше ме едно конкретно място... Този път се престраших и отидох там... Моите покои. В началото с Луцифер спяхме в обща спалня, но после всеки имаше отделни. В неговите той водеше всичките си любовници, а когато искаше да е с мен, посещаваше моите, но така и не се бяхме върнали в общата си спалня, след като веднъж я бяхме напуснали.
Нищо не се бе променило. Всичко си беше така сякаш, все още обитавам тази стая. Бе подредена по същия начин, по който винаги е била... Усетих някаква болка в сърцето си. Тази стая бе символ на моята капитулация. Тя ми припомни защо и какво ми бе причинил Луцифер, още тогава. Нищо което направеше сега, нямаше да може да заличи всички унижения, на които ме бе подложил тогава. Някой ден щях да имам трона само за себе си и ако цената за това бе да се преструвам, то щях да го направя. Щях да го накарам да ме заобича толкова силно, че да не може да диша без мен, а после щях да му отнема всичко... Точно така както той бе направил с мен.

Идните дни преминаха напълно спокойно,занимаваше се със своите дела,като контролираше дали слушат и изпълняват всичко което Лилит кажеше,даде и пълен картбланш и ако нещо го помолеше,той го изпълняваше. Очакваше да е по капризна но в същност тя се оказа доста по спокойна и умерена в желанията си. Изненада се да я намери в замъка и то точно в стаята си,сигурно я мразеше,беше признак на разделение и определено вделикатния момент в който бяха не е добре да е там.
Оказа се горе като влезе бавно и я прегърна през кръста,целувайки я по рамото и врата. Не знаеше,какво се върти в момента в ума и но определено не му харесваше идеята,да е нещо лошо:
-Забраних да я пипат... Признавам си,доста често идвах тук,тази стая е грешка никога не трябваше да се разделяме но само тук можех да усетя присъствието ти,аромата ти.
Обърна я към себе си,като целувайки нежно устните и,премина с ръка по бузата и:
-Мога ли да кажа,че си ослепително секси!
Това беше начин да каже,че е красива,така си говореше той. Изведнъж обаче тялото му започна да пада в нозете и,трепереше и по челото му избиваше пот явно Клаус отново се бореше.
Събрах сили и смелост отново да се преборя за това,което си е мое. Тялото и живота ми. Вече бях започнал да чувам от части и моменти,някой неща и успях да разбера,какво се случваше наистина. Трябваше да се съюзя с Лилит,до някаква степен. Дори можеше да имам много по голяма власт. Но за сега целта ми беше да се преборя за контрол. Изгаряща болка в цялото тяло и най силна в главата,тялото ми остана сковано няколко минути,а болката в главата не спря. Обърнах се бавно към земята,като се оттласнах с ръце от нея. Дишах тежко,ако спазвах правилата,който бях планирал,контрола ми,щеше да е по силен. Обърнах се бавно към Лилит. Все още ми беше трудно да говоря. Погледнах към банята:
-Студена вода...
Беше умна и се досети,че трябва да напълни ваната със студена вода. Помогна му да се изправи,като го пусна във водата,както беше с дрехите. Тялото му се охлаждаше и болката намаля малко,остави водата да тече. Все още дишах дълбоко но вече можех да говоря:
-Ако му позволиш да ме нарани или ме нараниш,ще се появи отново.
Трябваше да я предупредя,и да знае,че имах малък контрол:
-И все още не знам за колко дълго....

От устните ми се разнесе звук на облекчение и задоволство,подобно на звука,който се откъсваше след секс. Студа намали болката и ме накара да се чувствам много по добре,отпуснах се назад,като все още изпитвах ужасен глад,а болката в главата ни най-малко не намаляваше. Истината беше,че онзи се бореше с мен и за това така ме болееше главата,надявах се и него да го боли по някакъв начин,по какъвто и да е било. Тя обаче ми предложи да пия от нея,не знаех дали нейната кръв,ще ми подейства добре но истината беше,че нямах време да реша. Щом приближи дланта си глада си каза своето и по скоро говореше нуждата ми да се нахраня от колкото разума. Надявах се това да не ме доведе до краха и отново да му дам превес. Впих зъбите си в нея и усетих невероятно удоволствие,все едно поех кръв от 20 човека наведнъж,толкова силна,че не пих дълго преди да се отдръпна. Кръвта и сякаш ме изгори но по невероятен начин. Облегнах се назад и прокарах езин по устните си,като болката се засили но постепенно намаляваше докато не изчезна. Загледах се в тавана,бях наистина много учуден и не вярвах че няма болка,че не усещах нищо.
Погледна към нея,не смеех да кажа това,което си мислех:
-Кръвта ти...
Надигнах се и я целунах,малко и деоиде като гръм от ясно небе но и аз не вярвах,че ще ме остави да пия от нея. Целувката беше по страстна от колкото очаквах. Отдръпнах се и се облегнах назад:
-Благодарност и исках да видя дали възбудата,ще ми пречи,явно твоята кръв е нещо,което ми дава контрол,болката намаля почти не я усещам и сякаш е затворен.

-Да това го разбрах,исках да видя дали няма да се появи,ако направя нещо подобно.
Опрях тялото си назад,като наведох глава назад,определено се оказа прекрасно да не изпитвам болка и,каквато и да беше причината той да е някъде затворен в моето съзнание ми харесваше. Можеше поне за кратко да помириша свободата си и да почувствам тялото си,като свое:
-Прости ми,наслъждавам се на мига да си чувствам тялото,и да не изпитвам болка.
Говорех без да надигам глава:
-Трябва да измислим начин да излизам навън без да ми се налага да замръзяваме всичко навън. Ако наистина кръвтати ми действа мисля,че тя ще ми даде възможност да излизам навън. 
Но,какво щях да правя ако изляза? Те щяха да ме мислят за него и всъщност нямаше да имам нормален живот:
-Всъщност нещата са много по сложни?!