Re: Измамна прошка

by **Клаус** Пет Май 22, 2015 4:11 am

-Не...
Поклати глава,а онази усмивка не слизаше,а по скоро ставаше все по красива и чаровна,сякаш се опитваше да я повали с допълнително чар:
-По промених се малко,е все още не забравям винаги имам резервни варианти. Но да кажем,че някакъв тъп демон ми беше споменал,че без компромиси,брак не би просъсествувал. Е,да кажем,че не е жив да повтори думите си но да кажем,че е бил прав. Аз правя отстъпки,ти правиш...
Размени ръце,за да добави още по голяма изразителност на думите си:
-Аз правя нещо за теб ти правиш нещо за мен. И макар че отново,ще се повторя,опитвам се да не те променям,ами да приспособя новото ти аз към обстановката и обстановката към теб. Ясно ми е че насила мога да постигна много неща. Но насила само на мен ми е забавно,а ми се иска и на теб да ти е забавно,за това въпреки,че се обърквам от потока от думи.
Пое ненужно дълбоко дъх,колкото да спре потока от думи:
-Или с няколко думи... Не ме карай да обеснявам нещо,което не мога да обясня,ами по скоро се радвай на моментното ми щастие. Може и да е рядко но се случва... Ако исках го счети че съм омекнал...
Повдигна вежди:
-Само сърцето мила ми е омекнало...
Това беше палав намек,не можеше да не го вметне. Сякаш нещо го беше охапало.

by **Елизабет** Пет Май 22, 2015 7:35 pm

Без значение в каква форма ще се появи пред мен, в Луцифер имаше нещо, което ме привличаше неудържимо. Може би бе прав и рано или късно, колкото и да се опитвахме да избягаме един от друг, ние се сблъсквахме отново, просто защото ни бе предопределено да бъдем заедно. Можех да отричам това, да се боря, но битката сякаш бе предопределена и ето че го бях извикала тук по собствено желание. Да, харесваше ми да воювам с него. Правехме го в продължение на толкова много време, че сякаш бях забравила, че преди съществуваше и нещо друго. Намирах за очарователно да се състезавам с него, особено когато си мислех, че няма с какво повече да ме изненада и вадеше някакъв нов трик от ръкава си. Харесвах тази рутина - войната между нас. Не знам дали бях в състояние за друго.
Беше доста близо до мен, затова и не се наложи да направя нещо повече от това да протегна ръка и да я поставя върху пакета му, който стиснах, а после усетих как сякаш ток протече между нас.
- Не подозирах, че имаш сърце... - Казах и отпих от чашата си, след което пуснах пакета му и отстъпих назад. Бях доволна да разбера, че въпреки всичко останало, той все още реагира на моето докосване по този начин.

by **Клаус** Съб Май 23, 2015 4:32 am

-Да си призная съвсем честно и аз до сега не предполагах за съществуването му...
Погледна леко нагоре,а после на страни и отново към нея. По скоро мислеше над казаното и доза се успокояваше,защото въпреки,че беше махнала ръката си още я усещаше и все още си беше адски възбуден. Нямаше и скоро да се укроти или поне не докато не се вмъкне в нея,и може би успокоението,щеше да е за кратко:
-Но да явно съм имал някакво сърце,щом ме заболя,когато си тръгна и ме присвива всеки път когато ми отказваш.
Присви отново очи но се усмихваше,стана само за кратка секунда,сякаш се опитваше да прецени,дали ще направи нещо:
-Не ме мъчи кралице,ще управляваме ли заедно и да въведем ред или,ще ме караш още хилядолетия да ти се моля,докато това рано или късно не стане. Определено съм доста търпелив...
Присви устни,малко излъга. Той и търпелив?! Как пък не! Тя перфектно знаеше,че не умееше да чака нищо но тя правеше често така,че да се измъкне от всичко и да го отложи.

by **Елизабет** Съб Май 23, 2015 4:59 am

Твърдението му, че е търпелив, съвсем искрено и неподправено ме накара да се засмея. Той и търпение бяха две напълно отричащи се неща, но пък лъжите му бяха в кръвта и той дори и да искаше не можеше да избяга от тях. Понякога дори си мислех, че си вярваше, като сега например, твърдейки, че може да чака чудото да се случи и аз да размисля.
- За това ли дойде? - От както беше дошъл, говореше само за завръщането ми в ада и не ми изглеждаше никак търпелив. Искаше отговор още сега и то положителен. Познавах го прекалено добре, за да знам че няма да се успокои докато не му отговоря, по начина по който той очаква от мен.
- Защо просто не се отпуснеш? - Аз исках да направя точно това. Последните дни бяха толкова напрегнати, поради толкова много причини. Не исках да взимам решения сега. Не и под негова команда.
- Освен това не те поканих тук, за да си говорим... ако ме разбираш какво имам предвид...Но ти ми убиваш настроението с всички тези... приказки за сърца... Избрал си грешното момиче скъпи, знаеш, че не си падам по-романтиката...

by **Клаус** Съб Май 23, 2015 5:15 am

Присви очи,и тя не умееше да лъже. Тя обичаше романтиката,за това и имаше няколко лигави човечета,който я ухажваха,водеха по вечери и пр. Реши обаче да спести това на нея,за да и го припомня,по скоро го остави за себе си,като поклати глава,а след това се засмя.
-Аз все пак съм длъжен да опитам,да постигна моята цел...
Вдигна рамене,като се дръпна малко назад и се настани на голямото канапе. Настанявайки се по удобно и полагайки красивото си ново и голямо тяло на място и по начин,по който да показва властта и самочувствието му но показваше и малък дисконфорт:
-Кой по дя... Да това съм аз но... Кой гениален човешки ум и участие на някой демон,е измислил тесните дънки. Определено не е мислил за неудосбството на дявола вселен в човешко тяло,което впрочем е доста надарено и надървено по причина,която седи пред мен.
Циничния му език нямаше спирачка но понякога просто искаше да сподели нещо,просто знак на възмущение,което не можеше да спре. Отново опит да се намести:
-Винаги си играела нечестно... Знаеш го нали? Винаги ме възбуждаш и ме оставяш... Сигурен съм,че ти доставя удоволствие да гледаш,как агонизирам в това тяло.

by **Елизабет** Съб Май 23, 2015 5:29 am

Разгледах го изучаващо, целия - лицето, тялото, дори отделих малко повече внимание на една конкретна издутина, но в никакъв случай не почувствах неудобство от безсрамния начин, по който го разглеждах. Чувствах се, все едно съм в мол-а и си избирам сладолед. Това сигурно бе дразнещо за него, че го третирам по този начин, но защо пък не. Мъжете го правеха постоянно с жените. Поглеждаха ги и преценяваха дали си струват. Аз бях еманципирана жена, не виждах нищо лошо в това да правя същото.
- На мен ми изглеждаш повече от добре. - Усмихнах се лукаво и прехапах устни, които преди това облизах закачливо.
- Но ако неудобството е толкова голямо, че чак го оприличаваш като агония, съм напълно убедена, че съществуват много жени, които с радост биха направили и невъзможното, за да отнемат болката ти... скъпи... - Прокарах огнено червените си нокти през русите къдрици, за да отместя назад един непослушен кичур. Виждах как очите му трескаво следят всяко мое движение, а на мен ми доставяше огромно удоволствие, да го гледам как се измъчва. Не, че не ми се искаше да правя секс с него. Не мислех за нищо друго, след онази нощ, но сякаш неговата агония, ми носеше още по-голямо удоволствие.

by **Клаус** Съб Май 23, 2015 5:39 am

-А,да си чувала,че не добре да оставаш някой друг да ти върши работата?
Възползва се от това да отпия от чашата си с вино,като просъска. Това вино не му допадаше,доста сладко му се стори но тя обичаше такива вина,а и липсата на кръв във виното някак и никак не му допадаше.
-Ти си причината да съм толкова на... Агонизиращ... И определено ти си тази,която може и бих искал да довърши нещата. Иначе,защо въобще съм тук,щом няма да си говорим,мислех че сме тук да се чукаме,а все още си с дрехи...
Присви очите:
-Аз ли съм се подвел нещо?

by **Елизабет** Съб Май 23, 2015 5:54 am

Стрелнах го с поразяващ поглед. Що за отношение беше това по дяволите. Да не си мислеше, че разговаря с някоя от уличниците си? Защото със сигурност, не можеше да говори с мен по този начин.
- О, ти определено си добър в това, да убиваш настроението. - Пресуших чашата си на един дъх и я поставих върху рояла. Бях го купила, защото преди време, се бях зарекла, че ще се науча как се свири на това нещо, но от водене на войни не ми бе останало време за това. Каква ирония само, разполагах с цялото време на света и все пак не бях намерила такова, за да се науча нещо, което ми се струва интересно и красиво.
- Което ще рече, че си се разходил напразно. Може да си вървиш сега! - Деликатен начин по който да му кажа да се разкара и, че е много вероятно никога отново да не получи подобна покана от мен. - Агонизиращ... - Допълних и театрално се обърнах с гръб към него, докато чакам да си тръгне.

by **Клаус** Нед Май 24, 2015 4:05 am

Добре,трябваше да предположи,че се е променила по отношение на това,да разбира от чувството му за хумор. Погледна отново на горе завъртя очи и въздъхна отново излишно. Изправи се и тръгна към нея,като застана зад нея и прокара нежно ръка по раменете и,като отмести косата и на една страна и нежно целуна врата и:
-Просто се шегувах...
Отново нежно я целуна и обгърна талията и,съвсем нежно:
-Истината е,че съм тук,за да бъда с теб. Просто никога не съм спирал да те желая но това ще го пренебрегнем. Не ме гони Лилит,обещавам ще бъда по не толкова дразнещ.

by **Елизабет** Нед Май 24, 2015 4:35 am

Стиснах зъби, за да премълча първоначалния изблик на гняв, който напираше и след като преброих до десет, се завъртях бавно и се постарах да лепна една усмивка на лицето си. Някой някога ми беше казал, че най-опасния враг е онзи за когото не подозираш. Може би начина да го победя бе като го накарам да свали гарда си. Единственият начин да го победя в собствената му игра бе да го накарам да не се съмнява в мен. Това можеше да отнеме време... Но аз имах такова в излишък.
- Може би ти вече нямаш нужда да се доказвам на теб и демоните ни, но аз имам нужда от доказателство, за твоята отдаденост на мен... Да ми обещаеш, че няма да спиш с други жени не е достатъчно... Искам повече... Имам нужда от повече... - Гледах го в очите и дори не потрепвах.
- Виждаш ли, в продължение на години ти се държеше така сякаш съм... никоя... Омаловажаваше позицията ми на кралица и твоя съпруга, вкарвайки в леглото си, всякакви никаквици и не е никаква изненада, че демоните, които искаш да управляваме заедно нямат страх от мен... Те бяха свидетели на това как ти се отнасяше с мен... Подронваше авторитета ми пред тях отново и отново, а когато поиска да се върна, заяви, че трябва да им се доказвам, което е още един начин да ме унижиш и принизиш... Ако твърдиш, че за теб съм най-ценното нещо и ме искаш до себе си, ще трябва да се постараеш много повече... Аз съм кралица! Не трябва да се доказвам на никой! Нито на теб, а още по-малко на тях! А ти ме унизи отново, карайки ме да го правя... Сега идваш тук и дори не проявяваш дори елементарно уважение, към мен... Аз не съм една от уличниците ти. Не може да ми говориш по този начин.

by **Клаус** Нед Май 24, 2015 5:20 am

Щеше да реагира доста първично,както може би се очакваше или по скоро,той очакваше от себе си. Но неочаквано той запази самообладание и проследи погледа и,като погали нежно лицето и:
-Не съм имал за цел,да те карам да се почувстваш по този начин. Съзнавам,че прекалих и така да се каже не си премерих приказките. Не съм искал да се почувстваш по този начин. Просто се шегувах неуместно.
Погали прекрасното и лице,не я лъжеше и не се опитваше да я излъже. Просто осъзнаваше,че вече не е същата и е редно да не се държи,както се е държал до преди с нея. Сега е станала по чувствителна и по докачлива,със сигурност и е станала по недоверчива:
-Не сме тук да се караме разбира се...

by **Елизабет** Нед Май 24, 2015 5:39 am

Въздъхнах и махнах ръката му от лицето си. Никога нямаше да си признае, че е сгрешил. Дори не можеше да допусне, че има някаква вина. Намираше всичко това за един ненужен каприз и проява на слаб характер от моя страна, затова и дори не си направи труда да говори за основния проблем, а се фокусираше върху това, което се бе случило преди малко, но то както и всичко останало показваха отношението му към мен.
- Не, разбира се, че не сме тук за това... - Казах и си налях нова чаша вино.
- Тук си, за да задоволиш нуждите си... - Отпих голяма глътка. - И за да си, сигурен, че ще получиш това което искаш, ми предлагаш нещо което аз искам... - Осъзнай се Лилит, той не изпитва нищо. Винаги се е стремял да получи, онова което той иска. Бъди умна. Бъди като него.
- Добре... - Изпих остатъка от виното и хвърлих чашата на земята. Стъкълцата се разпиляха навсякъде около нас. - Имаме сделка... И само да сме наясно, тази рокля няма да се съблече сама... Или пък не... Може би имаш нужда от кралицата си за нещо друго... Да бъде на някое друго място... Избрал ли си ни къща или ще ме заведеш отново в някой хотел?

by **Клаус** Нед Май 24, 2015 5:57 am

Замисли се за нещо,вечерта беше тръгнала добре,а сега просто отиваше към трагичното. Всъщност не можеше да разбере,как се стигна точно до това,да реагира по този начин. Не искаше да я кара да се чувства принудена или все едно изнудена. Отдръпна се още малко от нея,като пооправи сакото си:
-Не съм заради това тук Елизабет,никога не съм бил в състояние да ти устоя и винаги,ще те желая. Но Елизабет ти си моята кралица... Не беше редно да се държа по този не уважителен начин към теб.
Щеше да и покаже,че може да издържи над глупавото си държание. Приближи се улови ръката и,като я целуна и се отдръпна:
-Ще говорим за това,къде искаш да отидеш утре. Сега ти пожелавам лека нощ Елизабет.

by **Елизабет** Нед Май 24, 2015 6:08 am

Сбръчках леко вежди, без да знам какво точно се опитваше да докаже с всичко това, но не се получаваше. С поведението си, само затвърждаваше това което вече знаех. Вече не съществуваше нищо, което може да каже или направи, за да си върне доверието ми. Целият бе изтъкан от лъжи... от маски. Дори си мислех, че дори и той самия вече не знае кой е той.
- Щом предпочиташ да прекараш нощта другаде, няма да те спирам... - Въобще не знаех какво цели. Започвах да си мисля, че просто предлага неща, без да има план, надявайки се, че няма да ги приема, а когато го направя и го изненадам с това, просто бягаше.
- Лека нощ... - Дори не дочаках да си тръгне, за да го направя аз. Обърнах се и съвсем скоро се изгубих зад вратите на всекидневната ми. Стигаха ми толкова драми за една вечер.

by **Клаус** Вто Юни 09, 2015 7:15 pm

Да жената беше,като отворена книга,само че книгата е по висш пилотаж написан на китайски. И въпреки че знаеше китайски можеше да каже,че пак не я разбираше достатъчно за да предвиди,какво може да направи.
-Лека нощ прекрасна моя.
Реши просто да я остави да си тръгне,и на него за днес му стигаха драмите. Имаше нужда малко да си почине от всичко това.
Телепортира се на безопасно място в своята спалня,като просто реши да се излегне и да затвори очи,макар да знаеше,че щеше да му е адски трудно да заспи имайки предвид,че още я желаеше и мъжествеността му пулсираше неистово и в момента дори го псуваше,че е направил такава ужасна глупост.

by **Елизабет** Нед Юни 14, 2015 2:13 am

Съвсем скоро усетих липсата му. Почти веднага след като и аз самата напуснах стаята, но това бе очаквано, защото той нямаше причина да остава по-дълго.
В началото вечерта изглеждаше обещаващо. Сега... Сега ужасяващо, подобно на червената ми рокля, която лежеше позорно на пода и изгледа ми към нея от огромното ми легло в центъра на стаята не бе никак приятен. В този момент ми се искаше да не бях сключвала глупавата сделка за вярност. Тази вечер безграничното ми его бе наранено и вместо една луда нощ с неверния ми и лукав съпруг, получих поредното разочарование. Нямаше как да заспя по-незадоволена и недоволна. Такова бе обаче положението, а на сутринта се събудих в още по - буреносно настроение, заради горещия сън, който само ми показа какво можеше, а не се случи...

by **Клаус** Пон Юни 15, 2015 3:50 am

Още преди да е станала той се появи в апартамента и,като се подвизаваше в кухнята. Явно това тяло умееше да готви,защото му се отдаде да направи сутрешна закуска,за съпругата си. Уж мил жест,който трябваше да и покаже,че я обича,макар тя да не го рабра предната вечер. Да до някъде това си е излишно но пък малко мило. Беше му казал някой,че трябва да прави от време на време глупави неща,е добре той ги правеше доста често но това е съвсем друг въпрос:
-Добро утро красавице!
Обърна се само за малко докато правеше палачинките:
-Искаш ли кафе?
Забеляза,че се е вкиснала лекинко:
-Позволи ми да се реванширам като направя нещо,толкова човешко,явно това тяло е било доста сантиментално настроено. Няма как когато обсебиш едно тяло да не се водиш по неговата натура.

by **Елизабет** Пон Юни 15, 2015 4:02 am

Нямаше как да не забележа, колко удобно се е разположил в кухнята ми и, колко своеволно се разпорежда, все едно това е най-нормалното нещо на света. Бях меко казано шокирана да го видя тук и то пред печката, но в крайна сметка от него всичко можеше да се очаква, очевидно дори и това.
- Искаш да ми се реваншираш, като ми направиш закуска? - Завъртях очи с досада и се устремих към каната с кафе. Щях да имам нужда от него, ако искам да преживея тази сутрин.
- Колко... - Опитвах се да намеря думата, но тя просто не идваше. - Няма значение... - Казах и върнах каната на мястото й, след като бях напълнила достатъчно от тъмната течност в чашата си.
- Ще се наложи да те разочаровам... - Погледнах го. - Не закусвам... - И в интерес на истината наистина не го правех.
- Би трябвало да го знаеш, щом ще си играем на семейство...

by **Клаус** Пон Юни 15, 2015 4:14 am

-Може да започнем нещо ново,аз пък обичам...
Каза го доста... И той не знаеше точно как. Усмивката се появи върху лицето му но в следващия миг се стопи,като усети,че нещо в него се бореше и се опитваше да вземе надмощие. Никога не му се беше случвало,някой да поеме бунт и да иска да си върне тялото,обикновено духът оставаше дълбоко затворен в безните на съзнанието си или живееше в друга илюзия но не и този път. За първи път и усети болка,ужасяващо главоболие. Дръпна се назад,като тигана се строполи на земята. Удари се в стената в опит да се пребори но в следващия миг се оказа в капан.
"Не ми харесваше,какво прави с тялото ми. Да до някъде си приличах ме но са си исках тялото исках си и моя живот,исках да си върна надмоцието и всичко,той не биваше да ме контролира. Стоварих се на земята присвит в ъгъла,от ужасна болка. Погледнах с кървясалите си очи към някаква жена която стоеше малко объркано пред него:
-По дяволите коя си ти?!
Просъсках от болка отново,като се държах за главата:
-И още повече къде по дяволите се намирам...
Усещах изгаряща болка в цялото си тяло,все едно горях,от мен се лееше пот,сякаш във вените ми течеше лава,гняв,страдание и хиляди емоции,сякаш бях инжектиран с екстази:
-Мамка му..."

by **Елизабет** Вто Юни 16, 2015 1:49 am

В първия момент не разбрах какво точно се случва, но когато ме попита коя съм, всичко ми се изясни. Приемникът бе взел надмощие и бе потиснал обсебването на Луцифер. Дори не знаех, че е възможно, но съществото, чието тяло Луцифер бе избрал да обитава се оказваше много по-силно отколкото едва ли някой от нас е предполагал, че ще бъде.
- Интересно... - Отбелязах някак отнесено и започнах да разглеждам, гърчещия се индивид пред мен. Страданието му ми доставяше удоволствие. Обичах страданието на останалите, то ме зареждаше.
Приклекнах до него и без никакъв свян, започнах да го изучавам. Това същество представляваше огромен интерес за мен. В главата ми дори започнаха да се зараждат доста налудничави идеи, като например, че ако наистина е толкова силен, че да потисне самия Дявол, то тогава би могъл да ми е от голяма полза. Луцифер бе затворен в тялото на хибрида и може би можеше да си остане завинаги там... Трябваше да разбера дали е възможно. Можех да реша всичките си проблеми, ако е възможно.
- Намираш се в дома ми... - Реших, че все пак заслужава някакво обяснение, след като бе взел малка победа срещу Луцифер. Нещо което никога и никой друг не бе правил.
- Не се страхувай, няма да те нараня... - Усмихнах му се лукаво и се изправих. Отпих от кафето си.
- Как се казваш?

by **Клаус** Вто Юни 16, 2015 4:16 am

"Трудно чух името и нещо в мен ме прогаряше и отново искаше да вземе надмощие. Ударих силно главата си,в някакъв отчаян опит поне малко да намаля болката и сякаш това за малко подейства. Отворих все още кървясалите си очи,като погледнах към жената,все още се бях сгърчил от болка.
-Клаус...
Трябваше да стана от шибания под. Надигнах се подпирайки се на плота,носех тъпа престилка. Хванах я с замах и я метнах на някъде,като се опрях отново на плота,плъзнах се по него,като отвих кранчето на мивката и едва не натопих главата си в мивката. Студената вода охлаждаше тялото ми и намаляше болката:
-Проклета жега...
Изправих се,главата лицето ми беше мокро,както и ризата,свалих сакото,защото не беше мой стил,а и беше ужасно горещо. Обърнах се към жената:
-Не искам да бъда нелюбезен но какво по дяволите става с мен...

by **Елизабет** Вто Юни 16, 2015 4:31 am

Бореше се упорито, но не бях сигурна още колко ще издържи. Луцифер бе силен, може би най-силното създание в света и нямаше да спре борбата, затова не разполагах с много време, преди да се появи отново.
- Някой много силен облада тялото ти и сега се бори с теб, за да си върне контрола над него. - Обясних спокойно и отстъпих леко в страни, за да му дам пространство. Изглеждаше така сякаш има нужда от такова.
- Трябва да се бориш, ако искаш да си върнеш тялото и съзнанието... - Беше хубаво да знае какво ще се случи, ако дори за миг свали гарда.
- Всъщност това не е първото тяло което обладава, но това е първия път, в който губи контрол, което означава, че ти също си силен и можеш да се съпротивляваш... И те съветвам да го направиш... - Все така спокойно отпих от кафето си и погледнах някъде в пространството.
- Ако знаех как да ти помогна, щях да го направя, защото едва ли има някой, който да желае повече от мен, този който те облада да остане в капан, но... - Спрях за миг, помислих малко и допълних.
- Продължавай да се бориш, докато измисля нещо... А когато го направя... - Погледнах право в него. - Ще поискам нещо в замяна... или ще те залича завинаги... Винаги имаш избор... Въпроса е какво ще избереш...

by **Клаус** Вто Юни 16, 2015 4:43 am

''-Или той или ти ще ме убиеш... Колко мотивиращо!
Тази красавица определено имаше темперамент и умееше да прави сделки,досущ си приличаше с онзи,който ме е обсебил сега. Определено не можеше да се вярва на тази красавица,но в едно беше правя,нямаше да се предам и щях да се боря с него.
-Ако си като него мисля,че няма смисъл да ми помагаш...
Болката отново ме обзе,усещах че не мога да се боря повече нямах сили но го правех и въпреки всичко тялото ми се предаваше и в следващия миг ръката ми отскочи и се заби в горещия огън на котлона,който все още гореше. Тялото ми пламна и загубих контрол."
-Ах малък мръсник!
Дръпна ръката си,като все още чуваше тънкото гласче,доста неприлично. Намръщи се,като огледа какво беше станало:
-Малка неразбория...
Црякна с пръсти,като всичко се върна на мястото си. Сега имаше контрол над тялото.

by **Елизабет** Вто Юни 16, 2015 5:18 am

Интонацията и жестовете му, ми подсказаха, че пред мен вече не стои Клаус, а самия Луцифер. Не му отне много време, за да се върне.
- Почти започна да ми липсваш... - Изчуруликах възможно най-невинно и му се усмихнах, така сякаш не съм заговорничела срещу него до преди малко, а той ме погледна някак изпитващо и от този поглед ме побиха тръпки. Сякаш той знаеше какво ми е минало през ума, докато в момент на слабост, аз съм планувала да го закопая напълно. Може би така наречената слабост не е била слабост, а тест, на който съм се провалила. Такъв беше погледа му...
Обърнах се и не защото имаше къде да отида, а просто защото исках да избягам от светло синия му поглед, в който нямаше и капка светлина.
- И така... - Опитах се да сменя темата и да се престоря, че все едно нищо не се е случило. - Кога ще ми организираш подобаващо завръщане на трона? - Погледнах назад към него с един лукав и много предизвикателен поглед.
- Мислех си за нещо бляскаво... Кралско... - Седнах на един от високите столове до бар плота и съвсем съзнателно оставих сатенения ми пенюар да се разгърне, така че почти цялото ми бедро да остане на показ. Кръстосах съблазнително крака. - Мога дори аз самата да го организирам, защото това е единственият начин, да получа това което искам...

by **Клаус** Вто Юни 23, 2015 6:57 am

-Това е доста добро,така поне няма да ми се сърдиш,ако объркам нещо. Въпреки всичко,няма да съм безучатен,за да не кажеш,че те оставям да правиш всичко.
Все още не съзнаваше,какво точно се случи,не разбираше го но идея си нямаше,какво са говорили и дали са говорели,предполагаше че болката е била толкова голяма,че не е успял да каже нещо:
-Когато сметнеш за добре и за колкото време смяташ,че можеш да го организираш,поне дай малко време да изпратим покани и да асимилират,какво ще се случва,дай им време да си изберат парцалки,преди да станат на парцали.

by Sponsored content