Измамна прошка

Огледах резервирано помещението и накрая се обърнах към слугата с думите:
- Правилно... МОЯТ апартамент. Уведомете господаря си, че ще трябва да си намери друго място, на което да нощува, защото това е мое!
- Разбира се господарке, ще предам думите ви. - Махнах пренебрежително с ръка отпращайки слугата, но се сетих, че все още имам нужда от услугите му.
- Всъщност...- Той моментално се спря и върна към мен.
- Да, господарке?
- Донесете ми нещо за ядене.
- Какво да бъде?
- Не знам, нещо... - Изпуфтях и го стрелнах с поглед. - Нещо което готвачът ви, може да приготви най-добре... - Вдигнах някаква ваза. - Изхвърлете това, ужасно е... - Каква безвкусица само.
- И извикайте някой, който да изнесе вещите на господаря ви...
- Да, господарке. Нещо друго?
- За сега е това... - Казах, а смутения прислужник грабна вазата и се омете по възможно най-бързия начин, докато аз се отправих директно към бара с напитките, от където си избрах едно хубаво вино и си налях в чаша. После се отпуснах на канапето.

Изслушах спокойно цялата му тирада и не наруших ритъма си на хранене, а знаех че моето безразличие към думите му, ще го вбеси още повече. Не целях това, но знаех че така ще се получи. Просто го познавах прекалено добре и всъщност се радвах да узная, че все още съм способна да му влияя по този начин.
Оставих внимателно приборите си на масата, после бавно и спокойно почистих краищата на устата си и го погледнах с усмивка:
- Готвачът е много добър... - В интерес на истината не бях въобще доволна от храната, но говоря за уменията на някой простосмъртен, докато той кипеше от гняв, бе удовлетворителна гледка за мен.
- Мисля да го задържа. - Хвърлих салфетката на масата и поех чашата си с вино, отпивайки от червения елексир.
- Що се отнася до останалото... - Продължавах да бъда сдържана и спокойна както никога до сега. - Наистина предпочитам този апартамент, а единственият начин да го получа е като ти се изнесеш... Да, да... Договора... До колкото си спомням, а аз имам прекрасна памет, никъде не пишеше, че трябва да спим в едно легло... Трябваше да го упоменеш, ако си искал да е така... Но не си, затова по-добре да получа апартамента... Това ще ме направи щастлива... А ти искаш да съм щастлива нали?

Поех дълбоко въздух и оставих чашата си внимателно върху масата. После бавно вдигнах поглед към него и с все същото спокойствие казах:
- Да съм до теб, не означава да съм с теб... Има разлика... И след всичко което си ми причинил, наистина ли смяташ, че ще падна толкова ниско? Че ще ме имаш отново, просто така? Изпълних своята част от сделката. Моите и твоите войски ще се обединят отново, за благото на всички и аз ще управлявам заедно с теб, но това е всичко което ще получиш от мен... Няма да спя в едно легло с теб и не ми пука дали няма да го направя тук или в Ада... Много съпруги мразят своите съпрузи, трябва да приемеш, че аз съм една от тях... И ако не ти харесва положението, може да се опиташ да откриеш новата си съпруга в леглото на някоя друга... Тогава и двамата ще получим онова което искаме, нали?

Челото ми се набръчка, но мисля че този спор беше безпредметен, за да го продължавам. Рано или късно щях да получа желаното, просто трябваше да почакам още малко.
Нанесох се в другата стая, която бе почти идентична с главната. Беше малко по-малка, но също уютна и разполагаше със собствена баня. Щеше да се наложи да делим единствено всекидневната, но щях да се опитам да избягвам срещи с него, освен наложителните.
В късния следобед ми донесоха и част от вещите, предимно дрехи и козметични принадлежности. Не бях поръчала да ми донесат много неща, защото наистина не мислех, че ще се задържа за дълго тук. Радвах се обаче, че вече мога да вляза във ваната и да се почувствам като жена, заобиколена с ароматите които обичам и маслата, които правят кожата ми по мека...

След ваната малко се поуспокоих, дори изпитах нужда да поспя, но не и преди обичайните процедури по хидратация на кожата. Колкото и странно да беше, обичах да правя тези неща. Да се грижа за себе си бе едно от най-любимите ми неща. Тук можех да го правя. В Ада нещата стояха по различен начин. По онова време предимно се грижех за удоволствието на Луцифер, но от тогава до сега бе изминало много време. Много неща се бяха променили. Главно аз. Сега вече преследвах собствените си интереси. Бях станала още по-егоистична и безчувствена. По-силна и определено по-умна отколкото бях преди и това дължах на него. Той ме беше научил как да бъда такава. Не се оплаквах, всъщност се радвах. Това да видя, че има нещо повече на този свят бе преломен момент. Накара ме да се целя по-високо. Не позволих и нямаше да позволя да ме принизи никога отново, това знаех със сигурност...

Спрях да се мажа и го погледнах. Виждах решителност в него. Нямаше да се откаже и можех да се съпротивлявам известно време, но бях сигурна че преди да ми изневери ще се убеди, че отново съм била негова.
- Как ти звучи цяла вечност?! - Повдигнах въпросително вежда и го стрелнах с поглед.
- Искаш ли да пием за това? - Колко ли време щеше да отнеме преди да ми изневери? Нямаше ли да е по-лесно ако просто му дам каквото иска от мен и после всичко щеше да се случи от самосебе си. Сега той ме искаше, защото ме виждаше като предизвикателство, но веднага когато разбереше, че нищо не се е променило и аз все още съм онази жена, която потъпкваше с безчетните си изневери, сигурно щеше да прибегне отново към услугите на някоя друга.

Усещането за ръцете му върху мен ми навяваше позабравени чувства, но нямаше как да не реагирам или пък да прикрия реакцията на тялото си. Колкото и да не исках, ми харесваше да ме докосва така, защото само и единствено той бе в състояние да има подобно влияние върху мен, но просто трябваше да се стегна и да преглътна това чувство. Не биваше да се поддавам на неустоимия му чар...
- Достатъчно! - Заявих студено и избутах ръцете му, след което се изправих рязко и отстъпих назад, вземайки чашата в ръка. Трябваше ми разстояние, за да си събера мислите. Изпих съдържанието и я оставих обратно на тоалетката.
- Отпразнувахме го, сега може да се разкараш от стаята ми... - Гледах го настоятелно и решително, в очакване или да побеснее или просто да направи това което искам. Бях подготвена и за двете.

Не бях убедена кое чувство преобладава, когато той напусна стаята и ме остави закована на мястото ми за поне още няколко секунди. Със сигурност бе прав за това, че той е единственият мъж на тази планета, с когото съм изпитвала истинско удоволствие. Бе прав и за това, че ми хареса да усещам ръцете му върху себе си. Истина бе и, че в момента го желаех, но също така да съм с него не влизаше в плановете ми. Поне не и първоначално. В момента по скоро бях объркана. Изпитвах колебание дали плана ми да го отбягвам и вбесявам щеше да постигне желания ефект или просто щях да загубя прекалено много време в опити да го накарам да ми изневери, а накрая ще се поддам и ще бъда с него. Подозирах, че колкото повече време остана тук, толкова по-настоятелен и убедителен ще бъде той, докато постигне целта си. После можеше да се отдаде на разврат с някоя друга... И именно затова се питах дали не е по-добре още сега да му позволя да ме има, за да се случи всичко след това по-бързо...
Така и не открих решение на дилемата си. Прекарах почти цяла нощ в мисли и планове какво да правя, но не стигнах до решение. Всъщност мигове преди да заспя, бях по-объркана от всякога...

Шепотът му, горещия му дъх и не на последно място ласките на ръцете му, в комбинация с все още съненото състояние в което се намирам, ме направиха безкрайно податлива към набезите му. Нямах сили, а и желание да се съпротивлявам, затова и опитите ми не бяха успешни. Защото да бъдем честни, ако исках можех да го спра, само че не го направих. Точно обратното оставих го да ме докосва и да ми шепне... Оставих го да прави каквото пожелае, защото бях толкова уморена от това да се боря с него. В продължение на векове правех точно това. Борех се за всяка душа, за всяка малка крачка по пътя си... Борех се с желанието си към него и любовта, която все още се криеше някъде в мен.
Усещайки че съпротивлението което се опитвах да окажа в началото, той моментално пое инициативата, защото знаеше, че мога да размисля всеки миг. Повали ме по гръб и се прехвърли върху мен. Погледите ни се срещнаха. Дишах леко задъхано, а той едва си поемаше дъх. Едната му ръка се повдигна и пръстите му се впиха в шията ми, стискайки я силно. Притока на кислород рязко намаля и се извих под него... Това колкото и странно да бе ме възбуди. Възбуди ме желанието да му отвърна... да превърнем това в една борба за надмощие... Сякаш и той самия ме предизвикваше с тази цел, за да ми покаже, че понякога борбата може да бъде и приятна... Но главно го правеше, за да ми покаже колко силен е... Е и аз не бях за подценяване... Моята ръка също се озова върху врата му и забих нокти в плътта му. Той изръмжа и рязко се наведе, впивайки... не по скоро забивайки устни в моите...

Той за пръв път бе в това тяло и все още не ми беше познато. Не знаех какво да очаквам, освен присъщото за него, затова и когато проникна в мен по този груб и невъздържан начин не се изненадах от невъздържаността, а от големината и твърдостта на мъжкото му достойнство. Беше си избрал да обитава тялото на истински надарен мъж и останах приятно изненадана. Дори извиках от удоволствие, пометена напълно от усещането за пълнота и разочарована, когато се отдръпваше, за да набере сила да ме прониже отново. С всеки свой тласък прогонваше въздуха от дробовете ми и сякаш не оставяше място за нищо друго, освен за себе си...
В движенията му ясно си личаха както страстта, така и омразата. В действията и на двама ни си личаха тези две неща. Бяхме натрупали прекалено много ярост един към друг, която в момента ескалираше под формата на секс. Именно затова той се опитваше да ме накаже с по-дълбоките си и груби прониквания, а аз него с хапещи целувки и дране на плътта му... Кой както може... Само дето това не ни носеше болка, а истинска наслада...
- Мразя те... - Казах почти останала без дъх, след поредния му груб тласък в мен.

Съмнявах се, че знае истинското значение на тази дума. Той бе неспособен да обича и ми го бе доказвал толкова много пъти през годините, че вече не вярвах когато го изрича. В началото тези думи ме караха да се чувствам специална, сега не значеха нищо за мен. Пропуснах ги покрай ушите си и просто се съсредоточих върху своите чувства към него или иначе казано продължих да го мразя както до сега, въпреки че колкото и омразен да ми беше, той наистина ми доставяше невероятно удоволствие. Удоволствие което много скоро прерасна в нещо взривоопасно. Тялото ми повече не можеше да издържи. Бе буквално пометено и разтърсено из основи от умопомрачителен оргазъм...
Цялата се разтреперих и впих още по-силно нокти в кожата му. Идеше ми да го разкъсам на парчета. Разпадах се на парчета около него, безпомощна и неспособна да се удържа по какъвто и да е начин. Просто бях изгубена в усещането за абсолютна задоволеност...

Останахме така още известно време и никой не обели и думичка. Не мисля че имаше какво да се каже. Беше се случило нещо, бяхме споделили един миг, но с отминаването на тръпките, започвах да се опомням и да виждам нещата много по ясно сега. Нямаше как да върна времето и да предотвратя случилото си, а и една част от мен не искаше, защото й бе харесало случилото се. Друга част от мен обаче искаше да забрави за случилото се и да се махне час по скоро от това легло и от него.
Освободих се от него и станах от леглото. Моментално се отправих към банята където отмих всяка следа от него. Поне така си въобразявах, но истината бе, че все още можех да усетя ръцете и устните му по мен...
Върнах се в стаята, а той все още беше в леглото, което не приличаше на нищо. Личеше си какво се правили до сега. Хвърлих му бърз поглед и започнах да ровя в шкафа с бельото си. Измъкнах едни червени дантелени бикини и ги обух набързо. После оставих влажната хавлия да падне в краката ми и се отправих към другия шкаф от който измъкнах една рокля. Набързо я набутах през главата си и отидох до закачалката до която бях зарязала обувките си. Мъчех се да обуя едната, докато в същото време обличах коженото си якенце.

Сбръчках вежди и го погледнах недоумяващо. Какво си въобразяваше?
- Не може да си толкова наивен наистина... - Или пък можеше?
- Това което се случи преди малко не означава нищо... Нищо не се е променило... - Избутах ръцете му и побързах да се отдръпна преди отново да ме е приклещил.
- Нищо няма да се промени... - Беше просто секс. Върховен секс, но все пак само секс и ако не си позволявах повече подобни слабости, всичко щеше да е наред.
- Беше просто секс... - Казах на глас. - Преди малко задоволи нуждата ми от секс... Със същата сила можеше да го направи и всеки друг, но поради някои особености в договора ни, за момента ти си ми единствената опция... Така че не се ласкай излишно... Току що те използвах, за да задоволя нуждите си... Нищо повече...