Домът на Клаус и Катерина

-Значи имаш много повече...
Заявих аз,без никакво съмнение. Бях готов да и се отдам напълно и не готов,а аз вече го бях направил. Обичах я силно,толкова силно,че ме плашеше на моменти. Дори рискувах на моменти себе си,което е странно,защото бях толкова голям егоист,че нямаше просто на къде. Но тя ме променяше и не се чувствах зле от тази промяна.
Впих жадно устни в нейните,за да запечатам думите си,като в някой пакт,като че е договор или нещо подобно.
Приближих се към ушенцето и,като прошепнах нещо,защото трябваше само тя да го знае,тайна която не трябваше да се разкрива. Тихо,нежно го прошепнах:
-Винаги,винаги си ме имала...
Дръпнах се но не за дълго,целунах дълбоко и прочувствено,защото след това което казах имах нуждата отново да вкуся от нея,от вкуса на невероятните и устни.

Днес,точно днес,щях да убия Кол,точно веднага без дори да се амисля,защото този малкия вече ми лазеше по нервите и щеше да си има неприятности. Последвах Катерина,защото исках да разгоня онзи да си ходи и да ни остави на мира.
Слязох ме по стълбите,като го видях на входната врата:
-Теб,май никога не сме те учили да не досаждаш?
Приближих се към него:
-Какво правиш тук подяволите?
Попитах аз отново,като присвих очи:
-Честно,ако няма нищо сериозно да ми кажеш,просто си тръгвай...
Днес не ми беше до него и чистосърдечно,щях да си го изгоня без да ми мигне окото. Просто днес исках да обърна само внимание на Катрин и на никой друг,а той в момента просто пречеше.

Май бях пропуснал нещо,от време на време забравях,че и те имат личен сексуалне живот. Потрепнах тази мисъл не ми допадна:
-А,никъде обичайна вече,алкохол и такива неща...
Вдигнах рамене:
-Дойдох да видя брат ми но като гледам е доста добре,така че ви оставям отново...
Вдигнах ръце и се засмях:
-Оставям ви да си гукате хълабчета...
Малко преовеличавах:
-Отивам да си взема душ и да пия едно кафе,ако има нещо звънете но се въздържайте...
Имах други планове за днес и за вечерта,отдръпнах се като тръгнах по посока на вратата:
-Ще се видим утре!
Време беше да си тръгна,да се измъкна по най бързия начин,за да не прекъсвам за дълго нещата.

Не ми беше в натурата да се цупя но щях да се по престоря малко,за да видя как е,естествено нямаше да ми се отдаде така добре но щях да опитам. Придадох си вид уж на нацупен,на сърдит:
-Готова си да ме зарежеш,щом Кол дойде?
Обърнах се на другата страна,като я оставих да ме целуне но се извърнах уж сърдите но вече и за нея стана ясно,че не съм толкова сърдит,колкото се преструвах:
-Уж е нашия ден!
Напомних аз,поглеждайки за малко към нея:
-Толкова съм ти омръзнал за една сутрин,че искаш да се отървеш от мен ли?
Не спирах с въпросите но е по скоро да я провокирам за някаква закачка. Нищо обвиняващо и нищо лошо в думите ми.

Присвих очи,правейки се,че не помня или се опитвам да се досетя:
-И до къде бях ме стигнали,я ми припомни?
Настроен за още игри но сега точно това ми идваше като настроение,прокарах ръка по кръста и,като я придърпах малко към себе си.
-Имам кратка памет май...
Закачих се отново аз,като я целунах. Скоро се оказа толкова близо до мен,че усети,че не бях толкова забравил,колкото изглеждаше,ами явно никога не съм го забравял,все още го помнех. Но как друго,когато тя ме караше дори с един поглед да се побъркам по нея и да я желая ужасно много.

-Мммм...
Тук всичко си дойде на мястото но не побърза да я доближи искаше да се наслади на това божествено тяло,на тази прелестна гледка. Форми който никой склубтор не би създал толкова перфектни. Толкова секасапилно тяло,което никоя жена не притежаваше. И всичко това е негово и сам той,щеше да го има само за себе си.
Точно това това исках,нея само и единствено нея. Приближи се малко като хищник но не я нападна,като плячка. Притисна я отново към себе си,обгръщайки я с ръце през талията,поставяйки ръце на кръста и. Впи жадно устни в нейните,като някой удавник,защото искаше да я утоли. Макар това да нямаше,как да се случи:
-Обожавам те красавице!
В следващия миг я повдигна,като тя уви крачета около него,а той тръгна по посока на най близкото нещо на което можеха да легнат. Това се оказа мекия диван,постави я там,като се оказа върху нея. Не бързаше отново въпреки да я желаеше но повече от всичко искаше да и се наслади,да и достави и на нея удоволствието,което заслужаваше.

На мене ми харесваше още повече,защото бях с нея и не защото бях ме толкова интимни и близки в момента,ами защото наистина я обичах и не исках да прекарвам времето си с никоя друга. Да признавам си не и обръщах внимание последните няколко дни но по скоро мислех,че ще я защитя. Истината е,че трябваше да съм повече около нея и с нея проблемите щяха да се решават по бързо,защото трябваше да имам повече довери. Не исках ествственно да я излагам на опасност но щях да и се доверявам повече.
Сега я усещах по очакваща от преди,това ми хареса и ме накара мен самия да я желая повече,да копнея за нея и нейното тяло,не исках да я пускам,не исках да се отделя от мен. Но нещо в мен ме караше да съм и малко дързък и това беше моето настроение,желанието да я имам точно сега и веднага. Само,че исках да и се насладя по дълго,ако го направех и всичко преминеше толкова бързо,къде отиваше истинското удоволствие. Впих жадно устни във вратлето и,като щях да оставя следи,ако беше човек но на нея не се задържаха и изчезваха бързо,като я караха сякаш да потреперва още повече.

Замислих се за малко над нещата но не исках да пазя мнението си само за себе си,а исках да го споделя не исках да го пазя за себе си:
-Всъщност никога не съм вярвал,че мога да се чувствам,така добре,така спокоен дори.
Галех я нежно и гледах към нея,някак омагьосан от това спокойствие:
-Малко ме стряска,ново чувство е но истината е,че нямам намерение да се съпротивлявам,защото ми харесва...
Трябваше да си говорим,макар аз да не бях добър в говоренето,трябваше да прекрача тази бариера. Тя е единствения човек,който наистина държи на мен и единствената жена,която ми прости всичко,даде ми шанс и дори загърби миналото си.
-Иска ми се всеки ден да е така...
Усмихна се,като се засмях от щастие:
-Бих прекарвал всеки ден така... Е,естествено чакам и промяната,моята красива дъщеря... Нашата Ема...

-По добре не разчитай на моето готвене.
Не че не можеше за толкова хилядолетия да готви но истината е,че в момента не му се занимаваше с готвене,а и не е от мъжете,който да ги намериш в кухнята:
-Поръчай си нещо,каквото искаш. Ако искаш всичко!
Заявих нямах проблеми,харесваше ми когато имаше апетит,така разбирах че и двете са добре,и щяха да се нахранят:
-Какво ти се яде?
Попитах аз,просто ей така,макар че бях убеден,че и тя не знаеше точно,може би и се ядеше всичко:
-Аз ти предлагам за една пица,дори и за ще се включа.

Добре идеята за филм не ме надъха много но нямаше значение,какво ще правим,щом е с нея,а и щеше да и е приятно,а и трябваше да се прави нещо.
-Да ваше величество...
Все пак се засмях,целувайки я по челото и веднага извадих телефона но преди това погледнах към нея:
-А,каква искаш?
След,като каза веднага поръчах не две а дори четири вида,едната дори беше малко пикантна но не прекалено много. Но това са подробности,другите неща също бяха поръчани,както и някакъв десерт за допълнения но,като щях а си я глезя,щях да я глезя пълноценно.
-Остана от теб да избереш филма но от сега ти казвам никакви любовни филми...
Поклатих глава,не че е толкова голям проблем но не желаех да гледам лигави филми. Добре знаех,какво е да си романтичен и прочие такива неща но друго е в реалния живот дори в изкуството но определено не и в филмите където всичко изглеждаше супер преиграно.

Опитах но малко на сила,не е проблем,по скоро ми хареса,да я гледам толкова щастлива,толкова весела и засмяна. Дори не гледах филма,по скоро се правех,че го правя,като кимвах в знак на съгласия. Още един път се убеждавах,че я обичам но не,аз просто я обожавах. Знам повтарях се но тя е една невероятна личност,любовта и така изкреше от нея,че ако беше електричество,щеше да зареди цял щат и всичко беше за мен и дъщеря ни и не не ревнувах да деля обичта си,колкото и страмно да звучи. Все пак бях и егоист но нямаше на земята жена,която да ме обичаше толкова и да държи толкова,не можех да я сравня с Ребека,защото тя ме предаваше много пъти. Добре и Катрин го направи но тя просто е искала най-доброто за себе си и не я винях за това,че събуди Майкъл. Всъщност,ако не го беше направила сигурно едва ли щяха да стигнат до тук,на път всичко да се подреди,ами истината,щеше да остане забулена. Дори нямаше време да се описва,какво харесваше още в нея,всеки ден намираше нещо ново,нещо което до преди не е забелязвал,защото тя се променяше доста често. Наведе се и я целуна по бузата бързо,защото тя се загледа толкова осърдно във филма:
-Обичам те Катерина

Накара ме да изтръпна,хем исках да и кажа,не хем пък да,защото не ми се струваше никак безопасно след,нападението,което ни оказаха вещиците:
-Ами...
Помислих още малко:
-Да кажем че не си под такъв ама ще излизам с теб или да си вземаш компания със себе си,Кол например. Докато не поставя вещиците на мястото им. Само в началото,не зная да не се окаже,че са планирали още нещо,защото тогава съвсем,ще очистя града.
Трябваше ми време да ги по изплаша и поставя на мястото,като им покажа,кой командва парада.
-Но официално е свален...

-А,това не е нещо,което да правиш с Кол...
Понамекнах аз,като я погледнах минително,това ли правеха заедно,тя му дефилираше по бельо. Поклатих глава:
-Надявам се това да не се е случвало наистина...
Вече обмисляше въобще да и забрани да излиза с Кол,това е изключително странно,а и когато и двамата бях ме заедно бяхме и по спокойни. А,и сега се разбирах ме и това е най-доброто нещо в случая.
-Определено идвам с теб...
А,и се навивах лесно що се отнасяше до това да я виждам в секси дрехи,запознавах се с онова,което ще унищожа.