Re: Домът на Клаус и Катерина

by **Катерина** Сря Апр 02, 2014 7:42 am

Поклатих леко глава и улових ръката му, за да не мърда от тук.
- Мисля, че Майкъл и Естер са в града... - Казах аз и преглътнах с усилие. Замъгленото ми зрение започваше да се оправя, макар все още леко да ми се виеше свят и да се чувствам отпаднала.
- Сънувах Ема и макар да не беше много конкретна, мисля, че това имаше предвид. Трябва да се обадим на останалите... Трябва да се подготвим... - Трябваше да докараме всеки един хибрид, вещица и върколак тук, преди да е станало късно.
- Само ако я беше видял... Беше толкова уплашена... - Продължавах да стискам ръката му, защото и аз бях ужасно изплашена в момента.
- Каза, че са тук, за да я наранят... - Трябваше да ги намерим, преди да е станало късно и наистина да успеят да я наранят.

by **Клаус** Сря Апр 02, 2014 8:10 am

Усетих,как кръвта ми тотално се смразява,те бяха тук и можеха да застрашат живота и на двете. Целунах я нежно по челото,трябваше малко да я успокоя но истината е,че аз самия се побърквах от това.
-Трябва да се обадим на всички но първо трябва да вземем коловете...
Трябваше да се въоръжим,защото всеки момент можеше да връхлети. Накарах я да седне,за да може малко да се успокой,отидох веднага до шкафчето,като взех един от коловете но беше камата на Краули,щях да го накарам да изпита същия ад,който изпитай за но за всеки случай взех и другия.
-Трябва да звъна на другите...
Бях сигурен,че ще успеем бяхме подготвени и можех ме да се справим истината е,че трябваше да действаме много бързо,защото не се знаеше с колко време разполагаме.

by **Катерина** Сря Апр 02, 2014 11:29 am

Дори нямаше възможност да стигне до телефона си, преди и двамата да усетим смразяващото присъствие на Майкъл. Изправих се на крака, а Клаус застана пред мен.
- Вземи това... - Подаде ми кола и погледна към врата. - Ще го задържа. Намери Илайджа... - Дори не беше довършил, когато двойната врата на спалнята се разтвори широко и срещу нас се изправи Майкъл. Лицето му се изкриви от зловеща усмивка и усетих как изтръпвам цялата.
- Здравей Никлаус! - Гласът му беше ужасяващо спокоен и тих, а усмивката, която бе изписана на лицето му крайно дразнеща.
- Здравей татко! - Отвърна му Клаус и в този момент зад Майкъл се появиха дузина от хибридите на Клаус. Въздъхнах с облекчение и струва ми се долових същото и от Клаус.
- Татко?! - Изсмя се Майкъл. - Все още използваш тази дума, след всички тези години? Копеле, което отчаяно иска баща? Чудя се дали истинският ти баща би се срамувал, така както аз се срамувам от теб? Много вероятно! - Усетих как мускулите на Ник се напрягат. Плъзнах ръка по гърба му, за да го успокоя. Точно сега не трябваше да се подава на чувствата си.
- Хванете го! - Заповяда той, а хибридите останаха по местата си. Нито един от тях не помръдна. Майкъл се изсмя отново, още по-високо и сякаш победоносно.
- Големият лош вълк! Не си се променил. Все още се криеш зад играчките си, като страхливец! И забрави, че може да са подчинени на теб, но те все още са наполовина вампири и може да им бъде въздействано. - Ужасът, който изпитах в този момент не можеше да се сравни с нищо друго. Усещах, че това е края. Нямаше начин, Клаус да се справи с всички наведнъж. Да, можеше да убие Майкъл и въздействието да падне, но до тогава щях да бъда мъртва, Ема също.
- Тази нощ ще ти дам урок момче! Ще ти покажа какво е да си мъж! - Направи кратка пауза.
- След тази нощ няма да има никой който да те помни момче. След като приключа с теб ти никога няма да си съществувал! Ще залича, всичко до което си се докосвал! След тази нощ, ще прекараш вечността, знаейки че си сам. Напълно сам! - Погледна към мен. - Ще прекараш вечността, знаейки, че не си успял да опазиш единственото, което можеше да те направи велик! - Той ме посочи с пръст. - Тази нощ ще убия жената която носи детето ти. Ще убия детето ти, което е още едно извращение на природата! Ще гледаш как всичко което обичаш умира! И това ще убия и теб!

by **Клаус** Чет Апр 03, 2014 5:36 am

Единственото нещо,което наистина ме плашеше в целия ми живот е Майкъл,като дете винаги се опитвах да му се докажа,винаги исках да се държи с мен,както и с другите но винаги получавах точно обратното. В началото не разбирах това отношение но след,като научих тайната вече ми беше ясно. И все пак таях надежда,която с времето се претупяваше,а жестокостта му ставаше още по голяма. Каква вина имах аз,за това свое раждане и за постъпката на майка ми,за жалост виновника за всичко това съм аз,явно аз съм командвал нещата. Само че за първи път в живота си нямаше да позволя на Майкъл да ми отнеме всичко. Жената която безумно обичах,детето което беше най-голямото чудо,подкрепата на семейството и целия град ми принадлежаха и нямаше да позволя да ми го отнеме:
-Не ме е страх от теб Майкъл,вече не...
Нямаше да прекланям глава пред него или щях да съм отново победител. Тръгнах с камата към него,като се оказах ме в жестока хватка. Винаги,винаги е бил по силен от мен,а нямах обяснението за това,за бях свръх раса,и можех да убия всеки и всичко но Майкъл имаше едино огромно предимство,беше прекалено опитен. Опитвах се да го пробода с камата на Краули,когато тя се оказа в ръцете на Майкъл.
След миг усети убасяващата болка,а камата ме прониза,като агонията се върна с пълна сила,усещайки как се забива по навътре в мен. Исках да изкрещя името на Катерина но не можех да кажа нищо,само виждах ужасната усмивка на Майкъл и неговото задоволство.

by **Катерина** Чет Апр 03, 2014 6:03 am

Сякаш целият свят се скрина под краката ми, когато Клаус се свлече на земята. Не можех да повярвам, че това се случва.
- Сега да видим какво ще правим с теб. - Гласът му привлече вниманието ми и погледът ми отново се прехвърли върху Майкъл.
- Винаги съм те намирал за очарователна, Катерина... - Имах възможност само за един удар. Един единствен удар или всичко щеше да приключи тук и сега.
- Толкова е жалко, че избра да обичаш точно него. - Майкъл прескочи тялото на Клаус и започна да се приближава към мен. Нямаше представа, че кола е в мен. Стисках го силно в ръката си и го държах зад себе си. Един удар! Трябваше ми време само за един единствен удар. Майкъл беше много по-бърз от мен в момента и щеше да е трудно, но това беше или щях аз да го убия или той щеше да убие мен.
- Какво толкова видя в него Катерина? - Вече стоеше пред мен. Вдигна ръката си и погали лицето ми. Извърнах глава настрани, с отвращение и погнуса. Той ми напомняше за най-ужасното нещо в живота ми, а неговото докосване връщаше усещането, правеше го толкова истинско отново.
- Не ме докосвай! - Казах му аз.
- Това не ме спря да го направя миналият път. Защо си мислиш, че ще спра сега? - Той плъзна ръце по шията ми и стисна брадичката ми. Противното му лице се наведе още повече към мен и устните му почти докоснаха моите.
- Не! Вече си омърсена от него... - Няколко сълзи се стекоха по лицето ми, но не защото се страхувах, а от гняв и омраза. Мразех го толкова силно.
- Вече те отнех веднъж от него. Ще го направя отново, но този път завинаги... - Все пак устните му попаднаха върху моите и точно в този миг, извадих ръката си и забих кола в гърдите му. Всичката омраза и ненавист, които бях изпитвала, бяха вложени в един единствен удар. Майкъл се строполи в краката ми и преди да се е превърнал просто в пепел му казах:
- Не си отнел нищо! Ти си едно нищо и никой няма да си спомня за теб... Никога вече... - Тялото му пламна в пламъци и се отдръпнах назад, обляна в сълзи. Изпитвах истинско освобождение, докато гледах как се превръща в пепел.

by **Клаус** Чет Апр 03, 2014 6:28 am

Все още усещах голямата агония не описуемия ад но зад всичко изпитвах как товар се стовари от плещите ми. Катерина беше жива,убила Майкъл и сега всичко.беше много по различно. Сякаш всичкия този тормоз се изгуби,сякаш никога не е бил.
Катерина се приближи към мен,не можех да помръдна,Катерина се наведе,не можех да и подскажа но тя се досети, Налагаше се да ми причини болка,за това извади кола на Краули.
-По дяволите...
Единственото добро в този случай беше,че не е стоял прекалено много. Да бях и се чувствах зле,след като го изкара от мен но не и като да е стоял цял ден. Радвах се,че Катерина е добре. Все още треперех,прегърнах я силно,като я целунах:
-Ти си най-смелата жена,която познавам!
И преди го знаех но тя беше наистина изумителна,тя беше бесмъртна но уязвива и въпреки това имаше смелостта,която дори и аз не притежавах.

by **Антея** Чет Апр 03, 2014 6:39 am

Още с влизането си не е трудно да усетиш всичко. Качих ме се на горе към спалнята където Клаус беше на земята:
-Какво...
Явно имаше схватка,имаше прах на земята,сякаш...
-Да не би Майкъл...
Ако той е мъртъв товара падаше от плещитеим,един от враговете беше повален. Алек се мъчеше да слезе от ръцете на Илайджа,той го пусна и Алек веднага се завтече към Катерина,като я прегърна.
-Добре сте...
Говореше за нея и за Ема,явно и към нея се беше привързал:
-Сигурна съм,че Естер е наблизо...

by **Катерина** Чет Апр 03, 2014 6:54 am

- Бъди сигурна, че е... - Казах аз и нежно обгърнах Алекс с ръце. Ема винаги се успокояваше когато той е тук, а това успокояваше и мен самата, въпреки, че в момента единственото за което мислех е какво за малко не се случи току що.
Клаус се изправи на крака и погледът му се спря, върху хибридите. Виждах колко е ядосан и колко лошо щеше да стане за тях, но те вече не бяха под влиянието на Майкъл, защото Майкъл беше мъртъв.
- Разкарай ги от тук... Не искам да ги виждам... - Казах аз и той просто ги погледна, след това всички изчезнаха. Обърна се към мен и се наведе, за да ме вдигне от земята, но остра пронизваща болка ме сряза през стомаха и се привих на две. Пуснах Алекс и той отстъпи крачка назад.
- Какво има? - Попита притеснено Клаус. - Той ли ти направи нещо?
Поклатих глава и го погледнах. Болката беше отминала.
- Добре съм...
- Ема идва... - Каза Алекс и се усмихна, а всички ние останахме като гръмнати. Ема идва? Какво значеше това? Щеше да се роди сега ли?
- Кога? - Попитах го аз.
- Тази нощ... - Отговори той, а ние всички се спогледахме. Бях ужасена. Не бях готова за това.
- Тази нощ? - Той поклати глава и погали корема ми. - Но... - Погледнах към Клаус. - Естер? - Погледнах и към Антея. Трябваше да я убие тази нощ, преди да е наранила Ема или някой друг от нас.
- Трябва да я намерим и...
- Ще я намерим. - Каза Илайджа. - Въпросът е дали само нея трябва да намерим. - Поклатих глава.
- Майкъл е мъртъв! Завинаги! - Изчистих всякакви съмнения с това, дали пепелта е негова или не.

by **Клаус** Чет Апр 03, 2014 7:10 am

-Обади се веднага на Ребека и Кол!
Все още се въстановявах,а и сега идваше големия шок,това че днес,май щеше да се роди Ема,в един ден се случваше най-големия ужас и най-прекрасното нещо. Трябваше да убия имайка си,този де да се превърне в началото на прекрасен мир и спокойствие но това е прекалено далеч,а проблемите все още бяха на главата. Детето на вещицата изпитваше сякаш не описуема радост,че Ема ще се роди но се беше притиснало към майка си:
-Веднага трябва да тръгваме,щом Ребека,също ще извикам и Елизабет,ще останат при Катерина,а ние отиваме да пресрещнем Естер...
Нямаше да позволя да стигне до Катерина,а трябваше да има някой при нея,а и трябваше да пазим и детето,не беше добре за никой да е в битката:
-Сигурна ли си,че си готова?
Попитах вещицата,не знаех дали е готова но трябваше,защото всичко зависеше от това:
-Всъщност само я разсей,колкото да можем да я убием...

by **Катерина** Чет Апр 03, 2014 7:17 am

Илайджа започна да звъни, Клаус раздаваше нареждания, а на мен всичко това ми идваше в повече.
- Ще отидеш с тях? - Попитах без да обръщам внимание на всички други разговори, които се водеха в стаята, защото не можех да повярвам, че ще го направи. Първо беше позволил на Майкъл да го разстрои и с това изложи на опасност мен и Ема, а сега щеше да ме остави да се справям сама и с това. Щеше да ме остави да се справям сама отново и дори не се беше замислил.

by **Илайджа** Чет Апр 03, 2014 7:25 am

- Не! Все още не е готова! - Отговорих вместо Ан на брат си и хванах ръката й. Нямаше време да й обяснявам или да споря с нея, но това беше моментът, може би единственият момент, в който можех да избера дали ще я имам в живота си или не и нямаше място или време за колебание. Прободох китката си със зъби и я поставих върху устните й, така че тя да отпиеше. Това щеше да я върне при мен, каквото и да се случеше тази нощ.
- Съжалявам! Трябваше да го направя! - Казах и отдръпнах ръката си, след като се бях уверил, че е отпила. Нямаше време за заклинание и въпреки, че и двамата предпочитахме него, сега този вариант не съществуваше.
- Не мога да те изгубя! - Нито Алекс можеше и дори и да можех да се примиря с нейното желание, никога нямаше да мога да застана пред Алекс, ако не съм направил всичко по-силите си, за да предпазя майка му.
- И няма да те изгубя. Това е просто застраховка. - Щеше да я стимулира също така, защото знаех, че не иска да бъде вампир и нямаше да върши глупости, знаейки, че ще се превърне в това, ако позволи да бъде убита.

by **Клаус** Чет Апр 03, 2014 7:41 am

Досещах се,какво преминава през нейния ум,същото нещо приминаваше и през моя,не желаех да пропусна този миг но истината е,че нямах доверие на вещицата,а не бях достатъчно сигурен в успеха на другите да се справят със ситуацията. Приближих се към Катрин,като я обгърнах с две ръце и я целунах:
-Знаеш,че чакам този момент от дълго време,знаеш с какво нетърпение но искам да знам,че Естер е мъртва,че няма никаква опасност. Едва не ви загубих заради Майкъл,няма да си простя втори провал...
Ако не беше тя и нейната смелост не знаех,как и какво ще правя:
-Повече от всичко искам да съм тук но повече от всичко искам Естер мъртва...
Не трябваше да губят време не се знаеше къде се намира Естер в момента. Много добре знаеше че на никого не вярвах и не можех да позволя да допусна още един провал.

by **Антея** Чет Апр 03, 2014 7:52 am

Илайджа подсигури нещата но аз не желаех това,защото Алек трябваше да наследи силата,силата която му принадлежеше,за това трябваше да убия Естер и да остана жива. Приближих към Илайджа,като го целунах,наведох се за да прегърна Алек силно,като го целунах. Пуснах го на земята,като погледнах към Клаус и Катрин:
-Не е нужно Клаус,знам че ми нямаш доверие но аз ще се справя,Илайджа ще е с мен,както и Кол,те ще могат да убият Естер,ако...
Поех дълбоко дъх:
-Клаус,опасно е за всички вампири там,опасно е и за теб. Вие имате оръжията да убиете древни вампири,а тя има магията. Остани тук,при Катрин,виж раждането на дъщеря си.
Алек стисна кракът ми,като извика:
-Мамо аз ще те пазя вземи ме...
Погалих го по главата:
-Остани пи Катрин,сам каза Ема,ще е скоро тук...
Само че той не ме пусна,сега нямаше как да умра но въпреки всичко се страхуваше.

by **Катерина** Чет Апр 03, 2014 8:07 am

Всички вече бяха уведомени. Кол и Ребека бяха на път за тук. Илайджа бе подсигурил живота на вещицата си, която ако не се справеше, всички до един щяхме да бъдем мъртви, освен може би Клаус, Кол, Илайджа и Ребека.
- Трябва да унищожиш всички колове... - Майкъл вече беше мъртъв, а по-опасно ставаше ако по някакъв начин Естер се добереше до тях, защото ако имаше дори и малък шанс някой да оцелее след всичко това, то бяха именно те, а тези колове щяха да ги уязвят.
- Сега! - Знаеше, че ако има шанс някой от нас двамата да оцелее след Естер, това е той и знаеше, че ако Ема също оцелее трябва да има кой да се погрижи за нея, затова беше по-добре да побърза.
Болките започваха да се усилват, а вещиците които трябваше да ми помогнат с раждането, все още не бяха тук.
- Ако... - Хванах ръката му и го задържах. - Искам да обещаеш, че ще се грижиш за Ема... - Надявах се, че каквото и да се случи, ще се върне за нея и, че ако не мога да я предпазя сама, той ще се погрижи тя да има живота, който планувахме за нея.
- Каквото и да се случи, няма да позволиш на никой да я нарани...

by **Клаус** Съб Апр 05, 2014 4:19 am

Притиснах лекичко ръката и,като докоснах устните си с нейните,не ми пукаше кой ме гледа,исках да успокоя Катерина,да я уверя,че страховете и няма да се сбъднат:
-Обещавам ти,че ще ги унищожа но знам,че ще сме заедно,за да се грижим за Ема,дори не допускам друг вариант...
Погалих лицето и нежно,тя никога не ме предваше,винаги се бореше за мен,а сега и предстоеше още по голяма битка,за нейния и за живота на Ема:
-Ние двамата,ще се отгледаме Ема но ти обещавам,че ще дам всичко от себе си,за нея,както и за теб...
Не трябваше да се предава,а това по скоро приличаха на прощални думи,който на мен не ми харесваха. Виждаше се голямата и болка,а се чуваше ужасно как костите и се чупят. Ема е силно дете,а тялото на Катерина се бореше с промяната:
-Не желая да те оставам сама,да водиш тази битка,повече от всичко исках да видя раждането на дъщеря ни но искам да видя Естер мъртва,за да осигуря бъдещето на Ема,както и спокойствието за което винаги си мечтала.
Целунах я отново нежно,като се бяха качили вещиците,който Антея беше осигурила с инструкции от нея,както и колкото странно да звучеше и от Ема,която знаеше всичко. Това дете още не се беше родило а знаеше всичко.

by **Илайджа** Съб Апр 05, 2014 5:45 am

Моментът бе изключително напрегнат и без да знаем, че на път да се появи е Ема. Сега напрежението ескалираше и изглежда най-застигнатата от него се оказа именно Катерина, която изглеждаше несигурна и уплашена, а това ми се виждаше като лош знак. Аз от друга страна изпадах в свой си ужас, защото нямах представа какво ще се случи когато се изправим срещу майка ми. Всички бяхме спокойни и си мислехме, че сме подготвени, но сега се виждаше колко всъщност неподготвени сме. Цареше паника у всички. Алекс не правеше никакво изключение и това, че той знаеше сякаш много повече от нас ме плашеше още повече.
Хванах ръката на Ан и я дръпнах леко на страни. Прегърнах я силно и попитах:
- Сигурна ли се, че искаш това? - Още не бях забравил за думите й от по-рано, че се чувства едва ли не заставена да върши всичко това.
- Че си готова да се изправиш срещу нея? - Страхувах се най-вече от това, че Ан може да пострада. Страхувах се, че когато й дадох от кръвта си я бях обрекъл на живот, който тя многократно ми беше казвала, че не желае.
- Може да вземеш Алекс и да заминеш още сега, преди да е станало прекалено късно.

by **Антея** Съб Апр 05, 2014 6:12 am

-Готова съм Илайджа,всичко ще бъде наред,само те умолявам бъдете на далеч по време на битката,не приближавай те прекалено близо и в никакъв случай не позволявай на никой да приближи...
Малко трепереше,защото я чакаше една голяма битка с изход,който не знаеше. Наслади се на погледа и на лицето на Илайджа,надигна се и го целуна нежно:
-Обичам те Илайджа! Трябва и искам да го сторя...
Всеки трябваше да направи своята жертва и тя също трябваше да я направи,нямаше време за това се притисна до гърдите му,като имаше нужда за малко да го усети:
-Обещай ми,че ако нещо се случи,ще се грижиш за Алек,Дейвид знае,как и какво да му,каже когато дойде времето,то ще бъде негов съветник и учител,ако...
Въпреки кръвта не се знаеше,какво ще се случи:
-Обещай ми!

by **Илайджа** Съб Апр 05, 2014 6:19 am

Поех дълбоко въздух и поклатих глава в знак на съгласие. Не исках да й обяснявам, че нищо няма да й се случи. Най-лошото което можеше да се случи, бе да се събуди като вампир.
- Обещавам. - Отвърнах й аз и я целунах нежно.
- Но ти ми обещай, че ако усетиш, че е прекалено силна ще постъпиш правилно и ще се оттеглиш. Тя не може да ни убие, а ти имаш син, който ще те очаква да се върнеш. Затова не прави никакви глупости. - Трябваше да събере всичките вещици и да ги вземе заедно с нея, защото такъв беше плана. Те щяха да й помогнат да се справи.
- Каквото и да става, мисли най-напред за него! - Ако не друго, то поне Алекс можеше да й бъде стимул за това да не върши глупости.

by **.Ребека.** Съб Апр 05, 2014 6:21 am

Илайджа вдигна всички на крак,и как не. Само при името Майкъл,косата ми настръхна. Веднага тръгнах,като бях прекъснала поредната нощ в ателието на Дейвид. Определено прекарвах много време с него,бях се влюбила но все още го пазех в тайна,за да не ядосвам никой. Бях ме се разбрали,аз да ръгна преди него,така или иначе щях да съм по рано. Не трябваше да ни виждат заедно,не желаех да му навредя.
Щом се появих беше пълна каша,а на пода имаше прах,а всички бяха изпаднали в някакви моменти на нежност:
-Първо това прахът на Майкъл ли е,надявам се да е негов...
После погледнах към Клаус:
-Не възразявам но вещиците са тук и е време да тръгваме. Не се знае до къде е стигнала Естер,по добре е да я пресрещнем.

by **Катерина** Съб Апр 05, 2014 6:29 am

Стаята започваше да се пълни и скоро нямаше да мога дори са си поема дъх, но напълно неадекватната намеса на Ребека, ме издразни до краен предел и нямаше как да се въздържа:
- Да я пресрещнеш къде? - До колкото бях запозната Ребека нямаше ясновидски способности и нямаше представа къде се намира Естер, но беше толкова плиткоумна, че вероятно си мислеше да обикаля из целият град, докато я намери, а междувременно, тя отново можеше да се окаже тук и да нарани мен и Ема.
- Дори нямаш представа къде се намира тя. - Никой от нас нямаше представа какво всъщност се случва. Потърсих с поглед Антея.
- Можеш ли да я откриеш? - Попитах директно без заобикалки, преди за пореден път да се привия от болка. Имах чувството, че се разпадам.

by **Антея** Съб Апр 05, 2014 6:44 am

Отново една целувка,преди да влезе Ребека,като се върнах ме отново при тях,а Алек Искаше прегръдка,защото се страхуваше. Притиснах го силно но все още гледах към Катерина,не желаех да изпитва такава болка:
-Катерина ако искаш да облекчиш малко болката пий от кръвта на Клаус,ще ти помогне поне малко...
Алек също поклати глава:
-Да и нея я боли...
Погалих го по гърба,защото този факт ми е известен и на мен,че и двамата изпитват болка:
-Мога да я открия,трябва ми карта и капка кръв...
Погледнах към Илайджа,защото той беше по наблизо.
-Най добре от теб...
Но Алек поклати глава:
-Не не е нужно,Ема каза че е в града,каза че е тръгнала към нея,идва с вещици и тръгва към средата...
Имаше предвид към центъра но все още беше доста малък,за да казва прекалено умни неща и си ги обясняваше по свой начин. Алек погали лицето на майка си,като я целуна:
-Мамо тя ще ти помогне но ти знае...
Погледна го с недоумение,какво искаше да и каже но целуна и го подаде в ръцете на една от вещиците.
-Който дойде с мен,моля ви стойте далеч от нас и от магическия кръг...
Отново го повтори но той,щеше да ги убие.

by **Елизабет** Пон Апр 07, 2014 3:25 am

Пристигнахме в дома на Клаус, съвсем скоро, но и очевидно прекалено късно, защото всички останали вече бяха там. Общо взето цареше лека суматоха и объркване, но като цяло имаше някакъв план за действие. Вещицата щеше да се справи с проблема или поне такива бяха очакванията. Знаех какво се случва предимно и благодарение на Катерина, защото Кол не беше от най-споделящите мъже на планетата. Държеше ме на страна от семейните си проблеми и в повечето случаи дори не ми даваше възможност да говоря за нещо различно от дежурни отчети, после правехме секс и накрая той си тръгваше и всеки път се случваше едно и също. Всъщност това ме устройваше, запазваше нещата между нас простички, защото извън леглото, той спазваше дистанция и поради тази причина успявах да не мисля за чувствата си. Кол всъщност по доста ясен начин показваше в какво се състоят отношенията ни и не си правех илюзии за нищо повече.
Стоях малко в страни от случващото се и просто изчаквах някой от тях да ми каже какво точно се очаква от мен....

by **Kol** Пон Апр 07, 2014 7:59 am

Резултата след всичко е ужасяваш,а ниой не искаше да говори за случилото се,не се знаеше Естер дали е мъртва,а Ан,приятелката на Илайджа,може и да я е убила но не се знаеше,дали ще се събуди. Ребека също се оказа много зле,опита се да спаси Ан и се оказа също в без съзнание. А,сега и Катрин,силите и бяха си заминали,след като Ема се роди.
Клаус стоеше часове наред до Катерина,не успя много да се зарадва на дъщеря си. Успя но щастието му се оказа помрачено то това,че Катрин не се събуждаше,не отваряше очи.
Страхуваше се,страхуваше се да не я изгуби,за първи път виждах някакъв страх в него и не ми харесваше. Въпреки това не остави без грижи и малката принцеса но не се отдели от Катерина,не виждаше и не чуваше почти нищо,което му казвах но и аз като приятел бях също изплашен,не исках да загубя Катерина.
Седях на един стол в коридора пред стаята,като бях подпрял с ръка главата си. Видях,как някой идва към мен,а това беше Елизабет. Надигнах глава и с тих и равен глас попитах:
-Как е Катерина?
Тя излизаше от стаята,въпроса може би е риторичен но просто не знаех,какво да кажа:
-А,Ема добре ли е?
Просто проформа въпроси но трудно ми идваха някакви други.

by **Елизабет** Пон Апр 07, 2014 8:26 am

Приближих се до него и приклекнах, така че погледите ни да се изравнят.
- Те са добре... - Отвърнах тихичко и нежно погалих ръцете му, свеждайки поглед към тях. Не го бях виждала никога толкова загрижен за някой и не знаех какво точно да мисля. Струваше ми се, че между него и Катерина имаше нещо което бе ужасно трудно за обяснение. Самият факт, че беше заел мястото на Клаус, докато тя раждаше и начина, по който я гледаше... Божичко, само до преди няколко часа го гледах как чука друга и дори не се притесних от това, а сега го правех, защото е държал ръката на жената която ражда детето на брат му.
- Тя ще бъде добре... Убедена съм в това! - Погледнах го отново и му се усмихнах лекичко. Давах всичко, за да надникна поне за миг в главата му. Чудех се какво ли се върти там. Беше пожелал да остане тук, дори и след като Клаус си бе излял целият гняв върху него, винейки Кол за положението на Катерина, сякаш той е имал някаква власт, за да го промени.
- Ти обаче не ми изглеждаш особено добре... - Тя беше пожелала да го задържи в този град. Имаше ли нещо повече между тях, от това което вече знаех?
- Искаш ли да се поразходим?

by **Клаус** Пон Апр 07, 2014 8:40 am

Исках да се събуди отчаяно го желаех,бих дал всичко,дори живота си,за да я върна но нищо не се знаеше. Всичко е в ръцете на някой друг но не и моите. Обвинявах всички,исках да убия вещиците,защото те трябваше да се грижат за нея. Винях и Кол,който трябваше да следи за всичко. Винях себе си,че не бях до нея,че не видях раждането на Ема и още хиляди неща. Исках тя да е будна и заедно да се радваме на прекрасното момиченце,на нашата дъщеричка,но тя не се събуждаше.
Бях я прегърнал,като галех нежно косите и,не исках да я пусна и почти на никой не давах да я припари.
-Моля те Катрин,искам да сме двамата,обеща ми Катрин...
Наведох се и целинах главата и,като не помня от кога но в очите ми напираха сълзи,нямаше да им дам превес но се страхувах да не я изгубя не исках друг живот.

by Sponsored content