Re: Домът на Клаус и Катерина

by **Катерина** Съб Мар 08, 2014 8:13 am

- Добре... - Вече бях малко по-спокойна или поне не плачех, което беше достатъчно, за да успокои самия него, толкова че след като ме целуне да ме остави, за да намери вечерята си, която очевидно не се криеше във фризера.
Оставайки съвсем сама в стаята и изобщо в къщата или поне така си мислех, се отпуснах обратно в леглото и се свих в единият край, чакайки завръщането на Клаус...

by **Клаус** Съб Мар 08, 2014 8:52 am

Отиде на един бърз лов,не се бавеше много,не изпитваше болка накрая напълно заситен от всичко,се върна в къщата,като я намери в леглото. Не му хареса че я остави сама но се налагаше за да се възстанови бързо. Сега нямаше следи по тялото му но малко се страхуваше все още да няма отрова в кръвта му и да ги нарани.
Приближи се към нея,като я приласка към обятията си:
-Добре ли си,аз съм добре но не зная дали кръвта ми е чиста. Ще имаш ли сили да изчакаш до утре,не желая да рискувам...
Погали я нежно по бузата,изглеждаше наистина унила и изтощена:
-Не зная дали има още от отровата в кръвта ми,все още се усещам доста изтръпнал.
Ако нещо им се случеше,щях да изравня целия град,всички щяха да си платят:
-Ще издържиш ли любов?

by **Катерина** Съб Мар 08, 2014 9:13 am

Леко поклатих глава в знак на съгласие:
- Мисля, че да... - Ако обаче видех, че няма да успея, той вече беше тук и можеше да пия от кръвта му, защото така или иначе, без нея и двете можехме да умрем.
- Просто бъди на близо, ако не успея... - Казах и повдигнах погледа си към него.
- Ема... - Казах ей така от нищото и той не разбра какво имам предвид, затова поясних.
- Мислех си за имена и Ема ми харесва...

by **Клаус** Съб Мар 08, 2014 9:27 am

-Ема...
Произнесе го на глас и му хареса,не знаеше,защо,как но просто му хареса от първото изричане. Да чудеше се от къде и е хрумнало но истината е,че да търсеха по добро име нямаше да намерят.
-Хубаво е харесва ми...
Вече тяхната дъщеря си имаше име и вече знаеха,как да я наричат. Да не е добре да я наричат още така но тя,щеше да се роди:
-Сънувала ли си я скоро?
Попита той,защото беше много зает тези дни и не успя да говори с нея,за това. Може би дъщеря им още един път да е говорила с майка си.
-Ще съм тук до теб,все пак се надявам тялото ми да се изчисти преди да си изпитала нужда от нея.

by **Катерина** Нед Мар 09, 2014 1:14 am

Затворих очи и се свих още повече облегната на гърдите му.
- Не съм спала много напоследък... - Отвърнах тихичко и плъзнах ръка по гърдите му. Чувството беше приятно и ми липсваше. Липсваше ми да е наоколо и се чувствах самотна. Чувствах се така самотна както никога преди.
- Повече никога не прави така, разбра ли? - Изправих се в леглото и го погледнах ядосано, да защото освен самотна, се чувствах и ужасно ядосана, защото ме държеше настрани от всичко. Дори не ми беше казал, че възнамерява да ходи при вещера. Не ми казваше нищо и за малко не го бяха убили заради това.
- Заедно сме в това Ник и ако не заради мен, тогава ми го дължиш заради нея... Не може да продължаваш да криеш неща от мен... Не и когато живота на дъщеря ни, зависи от това... Трябва да ми вярваш, че мога да се справя... Трябва да ми вярваш, че няма да направя нищо, с което да я застраша...

by **Клаус** Нед Мар 09, 2014 5:10 am

Протегнах ръка към нея,харесвах това лице,нежните и черти,блестящите и очи,който светеха повече от диаманти. Меките и устни,който бяха толкова нежно розави и ме примамваха да ги целуна. Обичах я до болка,още от първия миг.
Не исках да я въвличам в това и да я излагам на риск мислейки,че няма нещо,което да ме застраши. Не исках да рискува живота си и този на дъщеря ни,аз оцелях и винаги щях да го правя но този кинжал,ако я прободеше най-вероятно,щеше да е мъртва.
Преминах нежно по бузата и,а след това под устните и,докосването ме наелектрезира. Накара ме да потръпна дори:
-Имам ти доверие Катерина,всъщност само на теб имам доверие,обещавам ти да няма тайни между нас но ми се иска да стоиш на страна. Знам,че си силна Катерина но няма да спра да се тревожа и да се опитвам да ви предпазя...
Приближих се и я целунах нежно:
-Нещата ще се променят...

by **Катерина** Нед Мар 09, 2014 5:28 am

Прехапах нервно устни, почти ги разкървих, защото беше ужасно трудно да му се сърдя, когато е такъв. Казваше нещата такива каквито са и не се опитваше да задоволи капризите ми. Никога не го правеше, защото беше от онези мъже, които много добре знаеха какво искат и как да го постигнат. Клаус беше истински мъж и като всеки мъж, имаше своите силни и слаби черти, но аз обичах всички тях. Ето затова беше толкова трудно да бъдем заедно, защото бяхме толкова еднакви и толкова различни в същото време. И двамата желаехме да имаме контрол, но не винаги нещата зависеха от самите нас. Понякога просто трябваше да оставим инициативата на някой друг и сега беше такъв момент. Беше мой ред да отстъпя и да му позволя да защити мен и дъщеря ни и знаех, че той ще го направи. Това обаче не означаваше, че страховете ми просто ще се изпарят. Страхувах се, че ако си позволя да мечтая или дори да изпитам щастие от това, че съм тук с него, всичко просто ще рухне... Защото нямах контрол над това. Нямах контрол над съдбата и просто трябваше да му се доверя, а това бе наистина трудна задача за изпълнение.
- Толкова се изплаших днес... - Усетих как по лицето ми се стича една сълза, усетих как палеца му я изтрива, усетих онзи порив, онзи копнеж да докосна устните му и още веднъж да почувствам дъха му, за да се уверя, че той е тук с мен и до мен, гарантирайки ми, че всичко ще бъде наред и няма от какво повече да се страхувам.
- Помислих си, че... - Не успях да довърша, защото се задавих в собствените си, сълзи, които той започна да попива с устните си, докато накрая не пресъхнаха и устните ни не се откриха за нова спираща дъха целувка...

by **Клаус** Нед Мар 09, 2014 5:50 am

-Недей любов...
Изпивах сълзите и с устни,наистина до голяма степен се трогнах от това,защото тя се страхуваше за мен. Обичаше ме и само това имаше значение. Но не ми харесваше,че плаче и все пак това е моята Катерина,чиито емоции не можеш да пренебрегнеш.
-Аз съм Клаус Майкълсън истинското зло,а истинското зло никога не може да бъде убито...
До колко лъжа,до колко истина,много пъти се опитваха да ме убият до сега и все се бях измъквал,и този път нямаше да се предам,след още едно успешно измъкване. Това,което не те убиваше,те правеше по силен,така и ставаше при мен.
-Няма да се отърват от мен...
Придърпах я към себе си,оставяйки я да лежи в обятията ми,докато се успокой. Трябваше да излее емоциите си,да си поплаче:
-Опитай се да поспиш,аз ще остана тук...

by **Катерина** Нед Мар 09, 2014 6:10 am

Може би наистина трябваше да опитам да заспя, но сънят поставен на везна с усещането да чувам как сърцето му бие, второто винаги щеше да надделее особено в такъв момент. И все пак, когато мина известно време и стана все по-трудно да устоя на успокояващите и ритмични удари на сърцето му, когато клепачите ми започнаха да тежат като олово, аз просто спрях да се боря със съня и му позволих да дойде при мен.
Този път обаче не сънувах нищо... Може би защото и дъщеря ми и аз бяхме прекалено изтощени. Имахме нужда от почивка, най-вече тя, защото малко болка за мен беше приемлива, но не биваше тя да изпитва такава, не и докато аз трябва да я предпазвам от това...

by **Клаус** Нед Мар 09, 2014 6:34 am

Останах до нея,може би се надявах да видя нещо в съня и но не сънуваше нищо. Малко се разочеровах но от друга степен тя беше добре и поспа малко. На сутринта не изпитвах никаква болка,раната вече я нямаше най-вероятно кръвта ми се изчисти. Трябваше да пробвам обаче на някой друг,без да рискувам да нараня Катрин. Целунах я по челото и я завих,слязох до долу и хванах първия човек,който засякох в къщата. Трябваше да опита от кръвта ми и,ако нещо се случеше или умреше,значи има все още отрова.
Внуших на чистачката да остане на едно място,като и дадох от кръвта си. Нищо не се случи,да вече можех да нахраня Катрин,освободих я и се качих горе отново в спалнята. Катрин беше усетила липсата ми но се приближих бързо и я прегърнах:
-Исках да проверя дали мога да ти дам от кръвта си...
И все пак не знаеше напълно:
-Чистачката не се срина и все пак....

by **Катерина** Нед Мар 09, 2014 7:03 am

Поклатих леко глава и се надигнах с известна доза усилие. Беше доста странно, защото като вампир, никога не бях чувствала умора, не и в такива размери. Не и толкова постоянна болка.
- Ще рискувам... - Отвърнах, с което му дадох да разбере, че не търпи отлагане. Имах нужда да се храня и ако не го направех, беше много възможно тя да изпитва много по-солна болка от моята. Дори факта, че не можех да я сънувам, ме плашеше. Това означаваше, че е прекалено слаба.
Клаус се поколеба, но щом видя решителността в погледа ми, нямаше друг избор освен да протегне ръка към мен. Дори не се подвоумих, впих зъби във вената и още щом усетих как кръвта му преминава в мен, почувствах силен прилив на енергия. Започнах да пия на по-големи глътки... Имах чувството, че колкото повече пия, толкова по-невъзможно става да спра... Не мисля, че и той самият беше в състояние да ме спре...
Впрегнах цялата си воля, в това да спра. Обаче беше така трудно... В крайна сметка обаче успях и се строполих върху леглото, замаяна и някак още по-разтърсена от преди... Сякаш с неговата кръв се бе влял още повече живот в нея и усетих как... Как сякаш тя расте в мен... Как кожата ми се разтяга и всички кости...
Нямам представа колко дълго продължи това усещане и дали изобщо си бе заминало или пък просто постепенно свиквах с него... Беше обаче доста странно и непознато...

by **Клаус** Нед Мар 09, 2014 7:13 am

Отдъхна си,когато всичко протече по обичайния начин,тя замаяна и опиянена но кипяща от енергия,а той малко изтощен и също замаян,дори до някъде възбуден но,това за момента можеше да се пренебрегне но му се струваше толкова интимно това. Между тях двамата,нещо което ги обвързваше дори.
Понесен от инпулса се наведе,за да я целуне нежно,остана над нея,като я наблюдаваше с какво блаженство се е настанила на леглото. Всичко е идеално,когато тя е добре:
-Моята кралица е доволна...
Закачи се той опитвайки още веднъж от устните и но след всичко това имаше в него някаква игрива нотка и искаше да се закача с нея,да и да я люби най-вероятно но за сега просто искаше да са си "близки".

by **Катерина** Нед Мар 09, 2014 7:38 am

- Повече отколкото можеш да си представиш... - Измърморих тихичко и плъзнах ръце по лицето му. Придърпах го към мен и целунах устните му още веднъж.
- А ти? Добре ли си? - Не знам дали не бях пила прекалено много, особено сега, когато той самият имаше нужда от това да се закрепи.

by **Клаус** Нед Мар 09, 2014 10:16 pm

Чу ръмжащото и гласче,всъщнос не беше ръмжащо но той си мислеше,че е такова защото долавяше игриви нотки в него. Нито за миг не се поколеба да се притисне в нея,да усети топлината и,аромата който му действаше,като опият. Нямаше част от нея,която да не харесва,дори по скоро я обожаваше. Прекрасните и очи чиито пламък,го изгаряше,устни който бяха по сладки от най-сладкото нещо създадено някога. Нежното и лице,което обичаше да докосва най вече с устните си,защото сякаш бяха създадени от коприна. И този път не издържа на изкушението и я обсипа с дъжд от целувки:
-Перфектно...

by **Катерина** Пон Мар 10, 2014 1:47 am

Устните му продължаваха да търсят моите, което събуждаше у мен доста неприлични мисли и желания, но нещо ми подсказваше, че той цели именно това. Включих се в неговата игра, без особени вътрешни противоречия. Моето тяло също жадуваше за неговото, особено в момента. Напоследък нямахме много време за подобни неща. Всъщност май и сега не беше най-подходящият момент да се отдаваме на страстите си, но беше прекалено късно за това. Палавите му устни и ръце, се бяха погрижили да възпламенят неудържим пожар от копнеж и възбуда.
- Да го направим още по-перфектно тогава... - Измърморих леко задъхано и опитах да се надигна, но той улови ръцете ми и ги прикова към леглото. Това беше доста възбуждащо всъщност.

by **Клаус** Пон Мар 10, 2014 4:25 am

Нямаше на къде по перфектно от този момент от това да и се наслаждава,да пие от меда на сладките и устни,както и да владее нежното и тяло с умели ласки. Нищо и никой не е в състояние да го откъсне от нея,всеки би пострадал,ако се опита. Вманиачен и дори обсебен по нея,жадно отпиваше малки глътки от нежното и тяло но винаги жаден оставаше и не можеше да се засити.
Караше го да се превърне в нежен хищник,който да пируваше в момента. Но тя му носеше наслада,която никоя друга жена не можеше да му достави,за цял живот. Никога до сега не бе изпитвал такова привличане,такава жажда,дори такава любов. Всичко сякаш е ново но и приятно познато,сякаш всичко наистина си идваше на мястото и света се подреждаше,не по скоро всичко изчезваше и единствения смисъл,който рпидобиваше нещата,това беше само и единствено Катерина.

by **Катерина** Пон Мар 10, 2014 4:40 am

Целият ми объркан живот. Цялото лутане и бягане през всички тези години. Всички загуби и болки. Всичко изчезваше в мигове като този. Времето не съществуваше. Нито пространството. Оставахме само аз и той, точно толкова истински и разголени, както преди. Онази любов, съвсем чистата и свята любов, която имахме тогава, сега си я връщахме отново и дори съдбата не бе в състояние да ни отнеме това, точно тези неповторими мигове.
Нищо нямаше значение, защото получихме всичко... Можехме да получим всичко... Той беше мой и аз бях негова, скоро щяхме да имаме най-удивителното малко момиченце на света и нищо друго нямаше значение...
Ръцете му умело шареха по тялото ми, а целувките му ме оставяха без дъх. Исках да краде този дъх, завинаги. И докато аз си губех времето в размисли и страсти, той не губеше своето и бавно, но славно се освобождаваше от своите и моите дрехи. Телата ни се наелектризираха все повече и повече, от всеки допир до кожата на другия. От целувките ни прехвърчаха искри... Дори тихите ми въздишки, сега бяха прераснали в стонове, които не успявах да сдържа. Губех пълен контрол над себе си...

by **Клаус** Пон Мар 10, 2014 5:12 am

Всяка дреха беше пречка,пречка която го отделяше от копринено меката и кожа,която обичаше не само да докосва с ръце,ами да впива жадно устни в нея. Те ставаха все по настоятелни но нежни,като си правеха път,надолу преминавайки покрай нежните и гърди но не ги подмина просто ей така,обсипа ги с нежни ласки,който да накарат тялото и да потръпва сладко. Бавно преминаваше надолу,докато не стигна бедрата и но подмина нежното местенце,а остави гореща целувка по вътрешната страна на бедрата и. Езичето му палаво напомни за своето присъствие. Не беше свалил бельото и въпреки да пречеше не го свали езичето му премина през тънката материя,като тя можеше да сети нежния натиск. Без ги сваля само ги премести с едно пръсче,като без пощада започна да си играе с нея,а езичето му толкова палаво и дори без пощада караше тялото и да се разтърси от прилива на невероятния екстаз.
Искаше я имаше нужда от нея и всичко това го възбуждаше ужасно много но искаше да го направи,това му носеше друг вид наслада,насладата да я задоволи напълно,отделяйки и всичкото внимание на тази земя. Само и единствено за нея.

by **Катерина** Пон Мар 10, 2014 5:51 am

Извивах се грациозно под опустошителните му ласки, които буквално изстрелваха пулса ми до върха по скалата на... Нямах представа в какво се измерва сърцебиенето, но моето бе застрашително лудо. Имах усещането, че сърцето ми всеки миг ще пробие гърдите ми. Ръката ми се спусна към него и преплетох пръсти в косата му. Издърпах го към себе си и въпреки недоволното му ръмжене, го принудих да ме целуне. Имах нужда да усещам устните му, точно там където бяха в момента, върху моите. Езикът му грубо разтвори устните ми и се плъзна между тях, търсейки моя, докато усещах пулсиращата му мъжественост пред входа на моята женственост. Точно нея желаех да усещам там и не чаках много дълго. Той бавно се отпусна напред и проникна в мен, доставяйки ми несъразмерна наслада. Задвижи се бавно и нежно, което направи удоволствието още по-голямо, защото усещах с всеки мускул от тялото си, какъв пожар се заражда там ниско долу в стомаха ми...

by **Клаус** Пон Мар 10, 2014 6:06 am

Сладка наслада дори определението не е точно,защото нямаше на земята нещо толкова хубаво,толкова носещо удоволствие,колкото това да я с нея и телата им да се слеят в едно. Бяха отричали толкова дълго но телата им се напасваха перфектно,да бяха създадени един за друг,сякаш създадени,за да са заедно.
Винаги когато беше далеч от нея се страхуваше но сега този страх се изгубваше,държеше я на сигурно място в обятията си. Всъщност... Може би не е толкова сигурно,защото имаше желанието на моменти от страст да я разкъса,като хищник от страст. И това в добрия смисъл на думата,желаеше да не спира да я люби,да е с нея,да не откъсва устни,ръце и тяло... Всичко... Всичко от нея,не можеше и никой не е в състояние да го откъсне от нея,без после да заплати с главата си за това. Но тя бяха,като два магнита,който на моменти адски се отблъскваха но и се привличаха толкова силно,че нямаше сила,която да ги раздели.
Движенията му бяха пропити само и единствено с нежност,с жажда за нея.

by **Катерина** Пон Мар 10, 2014 6:20 am

Ако трябваше да сравня Клаус от сега и онзи, който беше преди в онзи склад на бар, нямаше да мога да избера. Харесвах еднакво и двамата. Този тук ми даваше всичко от което имам нужда, стараейки се да постави моите нужди пред своите, отнасящ се с тялото ми толкова внимателно и нежно, сякаш бе скъпоценен камък. Другият пък, крадеше с пълни шепи, доставяйки и търсейки само своето собствено удовлетворение, което идваше с това да покори истински тялото ми и да го разтърси из основи, да го превземе, грубо и арогантно, като крепост, която е видял и пожелал... Е, аз наистина не можех да избера, кое повече ми харесва, защото нямаше нещо, което да не харесвам щом го правя с него. И без значение как, в крайна сметка, той винаги превземаше крепостта... Превземаше тялото, душата и ума ми. Превземаше ме цялата, правейки ме само и единствено своя...

by **Клаус** Пон Мар 10, 2014 6:36 am

Понякога се оказваше на косъм да прехвърли нежността на действията си и да я вземе,както той иска,просто защото тя го побъркваше всичко в нея,нямаше нещо,което да не му действа и не го възбужда до умопомрачение. Жена която изкарваше всичко мъжко на яве в него,караше го да се чувства истински мъж във всяко естество на думата,защото тя беше невероятна жена,която заслубаваше всяка ласка,всеки допир,всяка милувка. Всичко!
Забърза само колкото да допринесе нова тръпка към усещането,да се доближи до сладкия край и въпреки това не бързаше,искаше да и се наслади по дълго,да направи нещата по сладки.
Той можеше да бъде всякакъв за нея,можеше да е толкова нежен но можеше да бъде и невероятно див несдържан и всичко тя го провокираше. Неговата очарователна изкосителка,се вмъкнала толкова на дълбоко в него,влязла му беше под кожата и той не се чувстваше никак зле от този факт.

by **Катерина** Пон Мар 10, 2014 8:58 am

Желаех всеки ден да започва по точно този начин. Това беше възможно най-хубавото събуждане.
- Обичам те! - Прошепнах леко задъхано и леко затегнах увитите си около кръста му крака, притискайки го още повече към мен. Устните му откриха моите и той се задвижи още една идея по-енергично, в така радушно приветстващото ми го тяло. Бях изключително влажна и възбудена и той не изпитваше никакви затруднение с това да се движи, както пожелае, а и тази промяна ми харесваше. Харесваше ми толкова много, че едва бе започнал и аз вече бях достигнала своя апогей. Тялото ми нежно потрепери под неговото и един вик на удоволствие се изтръгна от гърдите ми. Напоследък се нуждаех от толкова малко, за да ме изстреля в небесата.
- Невероятен си... - Казах още по-задъхано, защото той вместо да спре, усили темпото, сякаш търсещ своя собствен край. Ноктите ми се забиха в гърба му и долових мириса на кръвта му, което изостри още повече всичките ми сетива. Това и за двама ни се оказа преломният момент, в който и двамата споделихме удоволствието от бурната експлозия в телата ни...

by **Клаус** Вто Мар 11, 2014 5:11 am

Нямаше да излъжа,ако кажа,че никога до сега с никоя не се бях чувствал така. Всеки път ме караше да не вярвам на всичкото това сладко удоволствие,защото всеки път беше ново,всеки път като виелица,като фоерверки. Не можех да се укротя дълго време след прекрасния край,който и двамата си бяхме подарили един друг. Галех нежното и лиже,като я целувах съвсем нежно,наслаждавах се на нея,на момента,сграбчих го здраво и нямах намерение скоро да го пускам. Обичах я с цялото си същество и без да го казвах,то личеше,нямаше как да го скрия от нея,защото погледа ми показваше обожание,жестовете ми възхита,удоволствие от това дори. На земята не съществуваше толкова прекрасна жена,която го е обсебил до не ознаваемост. Малко го плашеше това чувство,защото е ново но не искаше да се променя,дори го искаше по силно,заради това усещане. Нещата никога не бяха скучни,винаги му палеше фитлчето,караше го да кипи,а след това го заливаше с вода за да го успокой. Тя е жената която действаше на всичките му емоции,не се оплакваше,искаше го искаше само и единствено нея и никоя друга.
Не исках и не можех да се откъсна от нея,не и тежах не я притисках,просто ме усещаше над себе си,ласките ми,погледа ми:
-Толкова си красива Катерина...
Споделих на края но исках да и кажа толкова много неща,а това е само една нищожна част от това,което заслужаваше:
-Ти си всичко и заслужаваш всичко...
Искаше да кажа,че е всичко за мен и щях да сторя всичко за нея и така,щеше да стане,щях дори луната да сваля,ако я пожелаеше.

by **Катерина** Вто Мар 11, 2014 5:25 am

Чудех се за какво ли си мисли, докато ме гледа с този негов поглед, пълен с толкова много блясък и обещания. Понякога ми се искаше да мога да надникна в съзнанието му. Само за миг, не повече. Толкова щеше да е достатъчно, за да даде отговор на единственото нещо, което все още хвърляше сянка върху нас и това да му се отдам изцяло, така както преди.
Последните няколко седмици ме бяха накарали да пусна всички онези чувства, които в продължение на две хиляди години потисках в най-закътаните кътчета на сърцето си. Днес, в този момент, онази любов, която изпитвах тогава бе на свобода и аз отново го обичах с цялото си сърце. Страхът, че историята ще се повтори отново обаче, хвърляше една мрачна сянка. Този страх ме караше да изпитвам съмнения, които не желаех да изричам дори пред самата себе си.
- Всичко не е достатъчно Ник, искам много повече от това... - Пръстите ми нежно се плъзнаха по лицето му.
- Искам теб... - Защото той беше дори повече от всичко за мен.

by Sponsored content