Домът на Клаус и Катерина

В последните няколко дни правеха наистина нежен и чувствена любов. Да,трябваше за да пази не и бебето но и нещо в тях ги подтикваше да не бъдат толкова не сдържани,а да бъдат още по искрени в това,което чувстват. Да за Клаус на моменти се оказваше трудно,защото в природата му беше да е страстен несдържан и в други обстоятелства това положение нямаше да му харесва. Но сега не се чувстваше виновен,не усещаше,че нещо му липсва,а напротив искаше да я докосва нежно и внимателно,както го правеше сега.
Проникна нежно в нея,давайки и време да се наслади на движението,да го усети,задвижи се бавно дарявайки я с още наслада. Ръцете му преминаваха по изкусителното и тяло,на което се наслаждаваше с невроятно голямо удоволствие.
Не можеше да не дарява устните и с целувки,който се пренесоха и по тялото и. Вдъхваше от прекрасния и аромат,който го опияняваше.

Всеки път се отдаваха един на друг повече. Той самия се учеше,как да обича истински,как да показва това. Всъщност по скоро не е учение,а нещата се случваха постепенно сякаш от само себе си. Никак не се чувстваше виновен,не чувстваше,че нещо му липсва,нито ощетен. Не усещаше оковите,който чувстваха обвързаните мъже. Той просто се чувстваше наистина добре с нея. Да на моменти не не можеше да показва правилно чувствата си,все още е онзи див и не опитомен Клаус и доста дълго,щеше да е така но сега е сигурен,че тя ще го обича такъв какъвто е. И щеше да бъде неговата половина,която щеше да му носи баланса.
Наслаждаваше се на прекрасното чувство да я докосва,да я усеща как лекичко се извива под нея,а дори нежните и стонове му въздействаха,по небивал начин.
Движенията му бяха прочувствени,да все още имаше следи от неговата дива страна но не можеше да я прикрие. Сега искаше да и даде наслада,не искаше само за него да остава удоволствието,а това преди е нямало значение за него.

Все повече и повече,започваше да обича това да се гушка в него. На моменти се чувстваше,като глупак но само тя знаеше,за тази му черта,така че нямаше никакъв проблем. Галеше я нежно,само с върха на пръстите си. Мислеше за толкова много неща,макар че все още се оказваше в плен на удоволствието и на нейното прекрасно тяло,което в момента докосваше.
Искаше му се да върне времето и да можеше по рано да открият себе си,преди да я беше наранил толкова. Всичките тези години ад,който и причини,му висяха,като камък на врата,чувстваше се виновен,че я е накарал да страда. Трябвало е да и повярва,да я утеши,да изличи спомена от Майкъл,а сега той винаги,щеше да остави следа в съзнанието и,както беше направил и с него. За това и искаше по силно смъртта му,искаше да е мъртъв и да си плати за всичко.

-Истината е,че никога не ми е излизало от ума,честно да ти призная винаги се чувствам готов.
Галеше я по раменете но гледаше в една точка замислен над своите неща,плашеше го това,че може Естер и Майкъл да връхлетят всеки момент. Преди не се страхуваше защото знаеше къде е Майкъл но преди да го хване в плен,изпитваше същото отвратително чувство.
-Ненавиждам Майкъл,той ясно даде да се разбере,че за него съм едно извращение.
Погледна към Катрин:
-Зная не ти харесва това,че дадох власт на семейството си но истината е,че искам отново да се съберем. Въпреки,че ги наказвам,е по скоро да ги предпазя,никога не съм ги мразел,обичам всеки един от тях. Знам,че няма да ме предадат...
Преди го бяха правили но сега просто бях сигурен. Леко се засмя:
-А,и да имат смелостта имам всички оръжия...
Това е като шега на края,не смяташе да използва повече оръжията срещу тях.

-Проблема,е че може да са заедно,съгласен съм с теб,че е по добре да намерим първо Майкъл и да го убием но истината,е че най вероятно ще са заедно и не е добре да се изправяме още срещу Естер.
Погалих я по бузата,тя беше моята слабост и не само тя,също и моята Ема беше също още една голяма слабост,не желаех нещо да им се случи.
-Въпреки всичко,ще видя,какво можем да направим по въпроса. Ще кажа на Илайджа да помоли гаджето си,да локализира и двамата,за да знае дали са заедно,ако не са,е лесно...
Не спирах да я галя,защото ми харесваше,а и нищо в мен не ме караше да правя друго нещо
-Трябва да отметнем един от проблемите...

-Какво?!
Надяваше се само да му се е причуло,да нямаше,какво да е друго яче,нямаше за нищо на света да я изложи на риск:
-Не,не дори не си го помисляй!
Това го подпали съвсем:
-И не не ми излизай с номера,че си силна. Да знам го но за нищо на света няма да те изложа дори и на грам опасност!
Тотално шокиран дори не знаех,този спор щеше да протече дълго,съзнавах го,тя е инат и ако наистина си го науми,щеше да го направи през главата му:
-Не трябва ни друг начин но отказвам ти да си,каквато е и да било примамка...

Сигурен бях,този спор няма да протече добре. Нямаше да я изложа на риск и щях да намеря друг начин. Но в никакъв случай нямаше да я изложа на никакъв риск. Замълчах за толкова дълго,че чак нямаше признаци скоро да заговоря:
-Защо винаги искаш от мен,да те подкрепя в някакво напълно лудо и рисковано начинание. Като се опитваш да ме вметнеш и вината в това,как няма да можеш да правиш нищо....
Поех дълбоко дъх:
-Как мога да ти обясня,че не желая дори за секунда да те излагам на риск,на какъвто и да е бил,а особено на този с името Майкъл. Трябва да съм пълен глупак,за да оставя любимата си,като парче месо някъде,за да може лъва да се нахрани с нея?
Протегна ръка:
-И мен не ми допада цял живот да живея в страх но истината,е че никога няма да се отърва от това чувство. Да,защото изпадам в ужас,когато чуя нещо подобно,още повече се побърквам когато това може да застраши не само теб ами и Ема. Съжалявам,че не мога да задоволя нуждата ти да си полезна но ти не съзнаваш,че си полезна и правиш най-прекрасното нещо,вампрка да износи едно уникално и прекрасно момиченце на име Ема и това,ако не е най-голямото нещо,което може да направиш? Огледай се,колко вампирки бременни има? И да ти е по лесно няма. От друга страна ти си и моята съвест,която ме спира да избия целия град и понякога и близките. Кол или нямаше да е буден или,щеше да е мъртъв. Знам,какво искаш искаш да се изправиш в битка на равно с нас,зная и съзнавам,колко по полезна си в битка но се побърквам и не мога да спра чувството,което не ми позволява да те излагам на риск...

-Ще го направим любов,ще го убием,и аз повече от всичко го желая но ще опитам да намеря друг начин,без да се налага да те излагам на риск. Трябва да има нещо друго,нещо с което да го примамим но да не си ти.
Галеше я нежно по косите,сълзите и винаги са го карали да се чувства ужасно,мразеше това да я кара да плаче или,каквото е и да било да я кара. Само че с бременността това се случваше и за много малки неща:
-Ще го измислим и двамата,ще намерим друг начин...
Притисна я лекичко към себе си,целувайки челото и:
-Катрин никога не се съмнявай в себе си,ще се справиш,дори тя ти го каза и тя ти го каза "Мамо не плачи!",тя не обича,когато плачеш,а и аз също. Аз съм до теб и винаги,ще си помагаме,не само аз на теб но да и ти на мен. Взаимно се пазим..

Повдигна брадичката и,като започна да я целува,да пие сълзите и,докато не спря съвсем. В началото се бунтуваше леко но той не спря. Оказа се върху нея,като гледаше красивото и все още влажно лице:
-Мисля че мога малко да ти помогна...
Е,не знаеше но щеше да опита:
-Нека спрем това чувство и го заменим с друг...
Наведе се към ушенцето и:
-Ще ми позволиш ли да опитам...
Остави влажни целувки по вратлето и,тук не ставаше дума да стигнат до някакви действие,ами просто за миг да я разконцентрира,да я накара да се почувства различно. Желана,женствена и всичко подобно на това чувство.

Просто се закачаше за да вдигне и промени настроението и,тя казваше да спре но той правеше точно обратното.Хвана ръцете и,защото се опита да се отдръпне от него:
-Предаваш се прекалено лесно...
Предизвика я леко и я придърпа към себе си,като се оказа между бедрата и,тази игра,щеше да протече по друг начин,ако продължаваше с този бунт,макар че и без него нещата клоняха на там:
-Хайде недей да се цупиш,дай ми една целувка любов...
Целуна я по нослето но не откъсна поглед от нея,от прекрасните и очи:
-Сърдиш ли ми се?
Всичко беше закачка,държеше се детински,и въпреки че не беше самия той,се държеше само с нея така. Никой друг не можеше да види тази страна. Всъщност тя се проявяваше в миналото,неговата дори наивно отношение леконравно но то е само в нейно присъствие и само за нея.

Наведе се към нея и я целуна продължително и доста страстно,след това отдръпна устните си от нея но само за кратко,когато ги зарови във вратлето и,като я караше хем да потръпне от удоволствие,хем и да я погъделичка.
-Какво да не правя...
Прошепна и го нежно,като преплете пръсти в нейните,не я притискаше по скоро е нещо,като нежна прегръдка,все едно я обгръщаше с най-нежни ласки.
-Кат влудяваш ме...
Знаеше че го променя но не се бонтуваше,знаеше че така трябва,защото и двамата бяха прекалено инати и някой трябваше да отстъпва,да и тя го правеше на моменти но требваше и не,защото нещата на последък се случваха от само себе си.

Обожаваше моменти като този,когато показваха нежност един към друг. Можеше да се наслади на прекрасното и тяло,дори така леко закръглена от бременността,пак изглеждаше прекрасна,спираше му дъха и често не можеше да мисли за нищо друго освен за желанието да я докосва,целува и да се любува на всичко,което той и тя правеше.
-Кат,божествена си...
Виждаше я на моменти,като някоя нимфа с тези красиви и меки къдрици,който се спускаха по прекрасната и копринено мека кожа. Дори,като фея,защото можеше да се закълне,че вижда крила зад нея и някакъв прекрасен прашец,който блестеше.
Всичко се изгубваше,щом тя беше около него,дори целия свят да се срине сега веднага нямаше да забележи,защото е с нея.
Ръцете му трепереха от желание,докосваше я но нетърпението да я докосне на всякъде го караше да се държи така. Колко странно е това чувство,да искаш някой толкова отчаяно,че да го усещаш,как те гори отвътре,усещаш го,като лава течаща по вените ти.
-Всеки ден те обичам повече...
Надигна се от раз,някакво инпулсче,което го накара да впие устни в нейните,да я разцелува диво но се спря,когато се усети,че прекалява. Обгърна лицето и с ръце и пое дъх излишно но за да може да се овладее и отново тихо повтори името и,което излезе почти,като стон.

Събуди се по рано не знаеше защо може да е имало причина и имаше,защото видя в съня на Катрин отново прекрасната си дъщеря. Не се намеси въпреки дъщеря му да разбра,искаше да ги остави двете,а и тя отдавна не беше идвала в съня и.
Стана,като първото нещо да поръча закуска на прислужницата,както и да прегледа вестника за новости,а като не разбра нищо от тях,се обади на няколко от донсониците,който му казаха абсолютно всичко. Стоеше в трапезарията,като седна с чаша кафе и вестника,за отбиване на време.
Чу леките стъпки на Катрин,надигна глава и е се усмихна:
-Добро утро любов,заповядай масата те чака!
Тя все още се трупаше но поръча от всичко,все още не знаеше,какво ще и се яде но имайки логиката,че и се яде всичко няма да е сбъркал много.