Домът на Клаус

Искаше да си признае,че няма да му е леко да се отдели от нея,че иска да остане с нея,цялата вечер и всяка следваща вечер след това. Харесваше му тази близост,да са така свързани,дори вплетени един в друг. Играеше си с косите и,нежно преминаваше с ръце по меката и кожа,просто с върха на пръстите,за да се наслади на това докосване. Като  магия беше,не е в състояние да се откъсне от нея,каквото и да ставаше.
Хареса му и друго,че тя пожела той да остане,това беше още един знак към всички други,че искаше да бъдат заедно.
-Добре оставам,никъде няма да ходя...
Всеки план пропадна,защото не беше важен. Единственото важно нещо на тази свят,бяха само Катрин и дъщеря им. Всичко друго губеше значение.
Не я лиши от целувка по челото но не престана да я гледа,да с малко замрежен поглед,показващ блаженство но това наистина нямаше значение.

Най-ужасната болка я заля в момента,пое си много,ама много дълбоко дъх,като премина с ръка по косите си,който се намокриха но имаше нужда от това:
-Знаеш ли когато се роди и го гушнах за първи път не виждах баща му,въпреки че виждах ужасна прилика. Виждах моя син и никой друг освен него,дори света се изгуби. Научих се на отговорност,кака да бъда добра майка,как да се грижа за него...
Затвори очи,като скри лицето си за малко с една ръка,очите и бяха червени от сълзите,който напираха:
-Беше едва на няколко месеца,гукаше ми и си приказваше на някакъв негов език. Стоях до късно за да го слушам... Майка ми ме предопреди но аз не я слушах...
Погледна леко на страни:
-Ако я бях послушала,нищо от това нямаше да се случи... Но моята вироглавие и това че исках сама да се справям ме погуби...
Преглътна горчивата болка но тя не отмина:
-Бившия ми съпруг искал да ми отмъсти,той мразеше детето,защото твърдеше,че щяло да стане още по могъщо. А,аз не намирах нищо лошо в това. Не искаше да го вижда,не искаше да го припарва... Не послушах никога...
Отново се повтори но се обвиняваше,все едно е била лоша майка но и до ден днешен това и тежеше:
-Една нощ след,като заспа отидох да поразтребя,а и се събуждаше нощем исках да приготвя шишета. Не след дълго го чух да плаче ужасно,изплашено никога до сега не бе плакал така. Затичах се бързо и видях мъж,който държеше детето ми. Спуснах се със все сила да се боря срещу него но вещица след,като роди не разполага с пълните си сили,а и той също беше вечер. В борбата ме изблъскал назад,загубила съм съзнание и се събудих на сутринта. Обадих се на всички,за да го търсят но никой никой,не знаеше къде е.
Погледна към него,като сълзи започнаха да падат от лицето и:
-След една седмица донесоха одеялцето с което беше повит.цялото изцапано и в кръв. Казаха,че кръвта е на сина ми и най вероятно,е било захвърлено в близката река..
Не можеше да си поеме вече дъх все едно се задушаваше:
-Не го намериха,не успях дори да погреба собствения си син... Аз не съм ангел,вършила съм ужасни неща,не съм нито добър човек,нито добра дъщеря,съпруга,бях и лоша майка.

Всъщност не мислеше за нищо друго освен за нея в този момент и за малко го отскубна от мисли за малко,като му трябваха няколко минути да захапе:
-Искаше да намерим вещица,която да ни даде повече информация,оставих решението на теб да избереш вещица на която имаш доверие.
Не визираше никой,нищо и никого,просто остави на нея да взима решения,такива каквито искаше тя. Не,че не можеше и сам да вземе решение но често неговото мнение не съвпадаше  с нейното.
-Тя може да ни помогне и да установим местоположението на Майкъл и Естер,за да може да ги нападнем и да решим проблема си един път за винаги....
Нямаше да им позволи да му пречат,нямаше да им позволи да тормозят семейството му,а под семейство имаше предвид Катерина и детето,това беше семейството,за което трябваше да се бори.

Обвиняваше се толкова много години,че не е послушала съвета на майка си,за това да отиде при нея в замъка но истината е,че и там можеше да сполети същата участ нейното дете. Това беше нещо планирано,нещо което можеше да се промени и пак да стане:
-Толкова много ми се искаше да можех да го опазя,сега щеше да е почти надве годинки.
Скри главата си за малко в него,като сълзите и не спираха да се стичат:
-Имаше прекрасни дори невероятни сини очи,руса коса,невероятно жизнерадостно бебе,толкова много енергия,почти не спеше...
Пое много дълбоко въздух и спря да говори за няколко дълги мига:
-Това винаги ще ме преследва...
Всеки път щом видеше дете на годините на нейното в очите и напираха сълзи,тежко и беше и не можеше да се забрави такава болка.

Протегнах ръка и я придърпах към себе си, оставяйки я да отпусне глава върху гърдите ми. Тя се настани удобно до мен или по точното определение би било почти върху мен. Единият и крак се прехвърли върху моя и от допирът на меката й кожа до моята се почувствах ужасно добре. Хареса ми целият този ритуал с гушкането след секс. Не го бях правил с никоя друга до сега.
-Ще го направим, без съмнение!
Оставих кратка целувка върху челото й и се загледах в нея. Така сгушена в мен изглеждаше още по-крехка и ранима.
- А, ако там не ти хареса, ще намерим друго място... Ще изградим всичко наново... Ще създадем армия и никой никога няма да се осмели да пристъпи до нея... Няма да позволя на никой да ви нарани...
Това което не бях споменал е, че този град за който говорех бе изцяло под мой контрол. Бях се върнал преди години там и ако имаше място което можех да нарека дом, то това беше моят дом, онзи който пазех за нея.

Грижеше се за нея,никой мъж до сега не се беше грижил за нея по този начин. За това и толкова много го обичаше,защото не е като другите,не я третираше,като предмет. Обичаше я и даваше всичко за нея,дори сега беше съпричастен и с болката и. Макар че не искаше никой друг да носи нейното бреме.
-Илайджа...
Погали го по лицето,като улови ръката му,направяйки му знак,че иска да остане при нея,да се сгуши в обятията му.
-И аз те обичам Илайджа,обичам те още по силно,защото след всичко което ти казах,не ме виждаш,като лош човек...
Скри се в него,като затвори очи,имаше нужда от сън,всичко това я изтощи,да си спомни за всичко отново.

-Винаги съм я искал...
Просто и остави да се досети от кога точно. Защото си личеше но и нещата се потвърдиха:
-Всъщност тя прилича повече на теб...
Издаде се,че е надникнал в сънищата и но не беше направил нищо,освен че за малко да се блъснат:
-Тя не е просто сън Катерина,тя е нашето бъдещо дете и ще я защитавам и браня,както и ще и дам един пълноценен живот,това което заслужава. А,то е всичко...
Много неща се знаят за Клаус и едно от тях,че понякога е ужасно трудно да показва чувства,дори и сега.
Точния отговор на това от кога не бе ясен но сигурността на решението идваше от съня и,когато видя дъщеря си. Превърна се в истински образ на който искаше да даде превъплащение и беше сигурен,че ще и даде всичко.

Инпулс в нея я накара да се изправи и да я целуне нежно. Еинственото за което никога не съжали,е това че го срещна,той и даде повече сила от колкото всеки друг в този живот. Превърна рутината в живота и в пълен хаус и това и харесваше. Адреналина новите неща,напрежението,а дори и страха. Е да не и харесваше на каква цена но въпреки всичко:
-Радвам се,че те срещнах...
Още една целувка но задържа устните си малко по дълго,а после се настани на рамото му,като протегна ръка към неговата,преплете пръстите си:
-Как си представяш живота ни,след като всичко свърши?

Някакъв весел смях излезе от устните му,като погледа му зашари,защото мисълта и спомена за дъщеря му напълни сърцето му с толкова топлина,че размраяваше леденото му сърце.
-Трудно в същност се оказа да остана много в съня ти,без да рискувам да се блъснем някъде.
Но ти каза,че я сънуваш и надникнах само да видя,дали и този път я сънуваш...
Прехапа долната си устна:
-Всъщност описанията ти са твърде бедни,за това което видях,дори и аз не мога да я опиша. Но ме остави без дъх. Като ангел...
Поклати глава:
-Не зная,толкова е...
Не намираше думи над всички хубави за да я пише:
-Всъщност има къдревите ти коси има твоите черти.
Поне  него така беше,не намираше себе си освен очите си но това беше напълно достатъчно.
-Искаше ми се да ви обгърна и двете...

-Това ми звучи,като доста добър план!
Нямаше да се раздели с мъката и раните от миналото си но живота не е свършил и трябваше да гледа напред,да го му се радва,защото все още е жива. Все още и остана борбата за живот и любовта и към Илайджа,която сякаш гореше по силно:
-Ще пообиколим света и ще си намерим нашето местенце!
А и за първи път чуваше,че той иска да прави дом с нея. Което я накара още по искрено да се зарадва,защото планираше бъдеще само за тях двамата:
-А,може и двамата да изкачим Хималайте!
Е,да нямаше да и хареса суровия климат но тя владееше природата нищо чудно да превърне най-студеното място в най-топлото.

-Кой бар?!
Попита разсеяно той,имаше други по важни неща от това,а и сега  можеха да останат наистина насаме,без никой да им се пречи на разговорите меси или всичко подобно. А,и всичко което можеха да кажат можеха да го кажат и в присъствието на Катерина:
-Честно да призная тук ми харесва много повече...
Сложи ръка на рамото и,като я спусна надолу по рамото и:
-А,и ми се иска да видя,колко в същност е ненаситна една бремена жена...
Намигна и,естествено че се шегуваше,е до някъде но тя трябваше да го приеме,като шега,закачка,която да си остане между тях.

-Може да поръчам нещо,макар че не се чувствам много гладна.
По скоро и се спеше повече,а когато това се случеше не и се ядеше:
-По скоро мисля на суринта да го направя,наистина съм ужасно уморена. Пътя беше ужасно дълъг...
Идея си нямаше след това на къде ще ходят но най-вероятно пътя отново никак няма да е особено лек:
-Понякога ми се иска да съм бърза като вас,за да не ми се налага много да се бавя...
Легна на рамото му,смяташе да спи там,сгуши се в него,прозявайки се няколко пъти,а след това нежно затвори очи,докато говореше някакви неща,а накрая престана и направо заспа. Всъщност в думите и нямаше нищо смислено,просто си плямпаше нещо.