Re: Домът на Клаус

by **Илайджа** Пет Фев 28, 2014 7:56 am

Още се чудех за какво беше всичко това днес и дори сега изпитвах вина, че се бях държал като пълен идиот.
- Няма нужда да се извиняваш. - Отвърнах и я целунах нежно.
- Аз се държах глупаво и съжалявам за това. Не трябваше да ти говоря така. - Все пак тя преминаваше през ужасно труден период и беше нормално да се държи така. Просто трябваше да проявявам по-голямо търпение и да не ревнувам от глупости.

by **Катерина** Пет Фев 28, 2014 8:00 am

Отстъпих крачка назад и поклатих глава. Нямах настроение за това и честно казано ми беше писнало да се държи така сякаш съм някаква играчка и може да прави каквото си пожелае с мен.
- Или просто може да си вървиш... - Казах накрая и скръстих ръце, за да не се свлече хавлията ми.

by **Клаус** Пет Фев 28, 2014 8:07 am

Присви ръката си,която остана някак във въздуха,като я спусна близо до тялото си. Да определено не беше добра идея в този момент да идва.
-Катерина...
Прошепна почти той,като гледаше към нея:
-Толкова ли ме мразиш вече?
Не искаше нито да говори,нито да прави,каквото е и да било. Това е първото което му изникна в съзнанието:
-Че дори не искаш и да те докосвам...

by **Катерина** Пет Фев 28, 2014 8:13 am

Въздъхнах тежко и казах:
- Не те мразя Ник, просто не намирам смисъл в нищо от това... - Разговори? Секс? Именно това ни беше довело до тук и аз просто не намирах смисъл да говорим, защото той не разбираше какво искам да кажа, а сексът не водеше до нищо друго освен до още една заблуда, а аз не исках да вярвам в измислена любов.
- Ти и аз никога няма да бъдем като останалите... - Поради толкова много причини.

by **Антея** Пет Фев 28, 2014 8:17 am

-Не ти беше прав до голяма степен,ти си наистина загрижен за мен,искаш да ме предпазиш. А,аз съм си доста вироглава на моменти.
Погледна към него истината е,че се разбираха но по скоро в напрегнати ситуации бяха склони да се изнервят излишно,а когато са си насаме решенията идваха много по спокойно. А,и той винаги приемаше нещата по спокойно,а тя е склона да избухва,да се кара преди всъщност да е обмислила много нещата.
-Ти си моя баланс на нещата знаеш ли?
Изрази го на глас но така беше,те бяха някакви сладки противоположности,който се привличаха и по между си намираха разлики но точно това е забавното.

by **Илайджа** Пет Фев 28, 2014 8:28 am

Хареса ми да го чуя, макар вероятно да не трябваше. Обикновено във връзките беше по-хубаво хората да се предизвикват един друг и да откриват нови неща у себе си, но при положение, че всичко останало беше толкова объркано, беше наистина добре, заедно един в друг да откриваме спокойствие.
- Така ли? - Попитах, като въпросът бе придружен с нова целувка.
- Въпроса обаче е, това ли е което искаш? От това ли имаш нужда? Баланс? - Днес ми се стори, че търси нещо съвсем различно от баланса. Тя искаше живот на ръба. Това възбуждаше адреналина в кръвта й. Това сякаш я караше да се чувства жива..

by **Клаус** Пет Фев 28, 2014 8:35 am

- Това ли мислиш, че искам? Мислиш, че искам да съм като всички останали? Защо? Аз съм безсмъртен! Никога няма да бъда като тях, защото имам власт и сила, за които всеки друг би убил... Аз притежавам всичко... Мога да имам всичко, така че не... Не искам да бъда като всички останали. Аз съм крал! Притежавам целият свят и цялата вечност... Ще бъда тук, дори когато не е останало и единственото което желая си ти! Искам те до себе си, сега и завинаги, затова бъди до мен Катерина, бъди моя и ще ти дам света... Ще ти дам цялата вечност... Просто бъди до мен и спри да мислиш... Ти и аз никога няма да сме като всички останали! Ти и аз можем да постигнем всичко... Можем да бъдем господари на света, защото ти и аз сме необикновени, изключителни и никога няма да бъдем като всички останали...

by **Катерина** Пет Фев 28, 2014 11:39 pm

Дори не го оставих да довърши. За секунда скъсих разстоянието между нас и устните ми се впиха в неговите. Беше прав, наистина не исках да го слушам. Имах нужда да мълчи. Имах нужда да прочистя съзнанието си:
- Млъкни Ник... - Казах аз и отново жадно впих устни в неговите.

by **Клаус** Пет Фев 28, 2014 11:56 pm

Нямаше да задава още въпроси да продължи с думите и лекциите,нямаше особено голям смисъл,когато думите изчезнаха само за един единствен миг. А,и устните и толкова нежни,всъщност да все още му подкусяваше краката с всяка целувка. Нямаше на земята,жена която да му влияеше по този начин. Владееше го до голяма степен но и го предизвикваше не го оставаше да му е скучно. Точно от това имаше нужда,жена като нея,която постоянно да го предизвиква,да не му е скучно. Е,не че щеше да му е но тук въпроса е съвсем друг.
Повдигна я,като не усетно крачетата и бяха се вплели около кръста му. Завъртя се,подобно на танц. Нежната игра продължи на леглото,където целувките му станаха още по горещи,обхождайки невероятно меката и кожа,която все още беше леко влажна,а аромата го опияняваше,като вид дрога,като красив опият,който омайваше всичките му сетива.
Ръцете му с радост откриваха,че няма пречка между тях и тялото и,защото хавлията се беше свлякъл доста отдавна,никой не помнеше точно кога но нямаше и значение.

by **Антея** Съб Мар 01, 2014 12:03 am

-Истината е че малко хора са в състояние да се справят с моя нрав,единствения който успява почти напълно си ти...
Все пак почти напълно,не беше напълно,често просто не можеше да се излезе на една глава с нея. Просто нямаше такъв вариант.
-Не се бой винаги около нас,ще е интересно. Въпреки,че сме балансирани,аз често разбалансирам нещата. А,и не винаги е приятно съвсем да се разбираме...
Надигна се леко,поглеждайки го с онзи палав поглед. Имаха нужда да се провокират но под всичко се криеше нещо друго:
-Въпреки всичко отанало ми харесва факта,че си моят балан с и упора. Не ми позволяваш да прекрача прекалено много границата...

by **Катерина** Съб Мар 01, 2014 12:09 am

Ръцете ми се спуснаха по гърба му и когато стигнаха до края на блузата му, рязко я издърпах нагоре, като и той самия се отдръпна леко назад, за да успея да я махна изцяло, а когато това се случи я запратих на някъде. Следващата спирка на ръцете ми бе коланът му. В интерес на истината не губех никакво време. Просто исках да отстраня всички пречки между нас, за да мога да се насладя на допира на кожата му до моята.
Устните му бяха сякаш навсякъде по мен. Караха дъха ми да спира. Желаех го толкова силно. Желаех го през цялото време. Исках да го усещам до мен... в мен... Имах нужда да бъда с него. Всичко в мен крещеше, че иска да бъде с него... И онова пулсиращо напрежение ниско долу в стомаха ми... По дяволите дори само една негова целувка можеше да ме побърка напълно...

by **Клаус** Съб Мар 01, 2014 12:17 am

Нейното нетърпение,което усещаше го караше да потреперва още повече от желание,да я има но искаше да и се наслади,да я опита,да я вкуси. А,и тя го лиши от приятен десерт,сега го имаше само и единствено за себе си,без отлагане и без никой да му пречи. Дори му харесваше факта,че тя желаеше същото не по малко от него.
Бързо се отърва от панталона му,което освободи частично напрежението но не напълно. Катрин палеше пожар на всякъде в тялото му,и нямаше начин нито да го скрие нито да го прикрие,истината е че за него и по всяко време,можеше да го подпали,да го накара да я желае до краен предел. Тя беше кралицата на божествата,не можеше дори да я сравни с тях,сега когато бяха заедно не си беше помислял и за секунда за друга жена,както мислеше за нея,както я желаеше.
Не спираше да я обсипва с целувки,ако беше човек до сега със сигурност,щяха да го болят устните но истината е,че колкото повече даваше,толкова повече искаше. Искаше всеки сантиметър от нея да бъде обходен.

by **Илайджа** Съб Мар 01, 2014 12:21 am

Усмихнах се малко насила, защото смятах, че ще поговорим наистина, но тя сякаш отблъскваше всеки опит да достигна до истинските й мисли и чувства. Появяваха се толкова рядко и през по-голяма част от времето, просто се налагаше да гадая какво всъщност изпитва.
- Знам, но... - Повдигнах леко ръка и погалих лицето й. - Вярвам на думите ти и наистина знам, че ме обичаш, просто... Искам да ме допуснеш до себе си Ан. Сега вече не сме просто двама души, които пият чай заедно. Обичам те! Обичам те наистина много и искам да ми разкриеш по-голяма част от себе си. - Балансът и провокирането бяха хубави неща, но всичко ми звучеше толкова чуждо, когато го казваше по този начин.
- Доскоро дори не знаех коя си и от къде идваш. Крила си всичко това от мен и то сякаш си го правила с такава лекота. Днес когато каза, че дори не знам коя си... Осъзнах, че е наистина така, но защото ти не ми позволяваш да те опозная... Не ме допускаш до себе си...

by **Антея** Съб Мар 01, 2014 12:28 am

-Истината е,че се страхувах,семеиството ми винаги е имало врагове,защото както знаеш,ние търсим баланса,като теб сме свикнали да виждаме доброто във всички и във всичко но истината е,че много други искат власт искаха да ни отнемат властта...
И да до някъде Естер беше успяла,надяваше се да върне до голяма степен властта си.
-Не е до това да те допусна до себе си. Има неща,който искам да забравя,искам от някой неща да се отърва все едно никога не са били.
Облегна глава на гърдите му,като затвори очи за малко:
-Знам,че на моменти се чувстваш така но все още в моя живот има доста тайни,който по скоро не знам,как да изрека,как да кажа или е по добре да замълча,за тях. Ни е сме заедно но те са само мое бреме...

by **Катерина** Съб Мар 01, 2014 12:35 am

Лекото задъхване от недостига на въздух, вече се бе превърнало в тихи въздишки. Дробовете ми изгаряха и чувствах, че главата ми се замайва все повече. Ник и всичко което вървеше с него, бяха доста по-силни и бързи във въздействието си, дори и от цяла дузина бутилки вино. Сравнението обаче дори не бе подходящо в случая, защото ефектът, който той имаше върху мен, не можеше да се сравни а абсолютно никое друго усещане на света. Той беше и огън и лед. В един миг без дори да го желае, просто ме покоряваше изцяло, а в следващия беше способен да ме отблъсне със своята студенина... Това което правеше сега обаче, бе да ме привлича към себе си, така както пламъкът на догаряща свещ привлича нощна пеперуда... И макар да осъзнавах колко опасно е това, то бе по-силно от мен. Тази любов, всички тези чувства, самият той... Не можех да се боря с това и не желаех, дори и ако това означаваше, че ще ме изпепели до основи, защото този пламък... този мъж... те бяха моята съдба...

by **Клаус** Съб Мар 01, 2014 12:44 am

Тук и сега имаше напълно съгласие,сякаш никога преди това не се бяха карали,не бяха влизали дори в конфликт,защото тук гореше друг вид страст,която можеше наистина да запали цялата стая,ако имаха тази способност. Разбираха се е мека дума,телата им се търсеха,имаха нужда едно от друго,а и сякаш сами се напасваха,принадлеждаха си сякаш винаги са били едно цяло. Може и за това толкова отчаяно да я иска,защото търсеше винаги своята подходяща половина.
Телата им сляли се в едно изглеждаха по скоро на танцуващи,някак нежни,страстни,естествено не можеше да се пренебрегне и желанието но изключим ли това,че и двамата бяха безсмъртни и че танца се определяше от това. Но никой не изглеждаше недоволен,а и как,когато самия Клаус се бе отнесъл в друга реалност,заедно с нея,сякаш в облаците. Нямаше хотел,нямаше нищо,само тя и нищо друго.

by **Илайджа** Съб Мар 01, 2014 12:47 am

Затворих очи и си поех дълбоко въздух, опитвайки се да намеря най-подходящите думи, защото се страхувах, че ако кажа нещо неправилно, може всяка възможност за истински разговор да бъде пропиляна.
- Не става така Ан... - Казах тихичко, галейки я нежно по косата.
- Твоето минало е част от теб. То те прави такава каквато си... - Днес ми го беше изкрещяла в лицето за бога. Беше ми казала да спра, защото не я познавам изобщо, а сега дори не искаше да говорим за това, сякаш нямах право да знам.
- Смяташ ли, че отричането и пазенето на тайни ще помогне? - Това винаги пораждаше съмнения. Винаги, а аз не исках да губя доверието си в нея и точно сега когато сякаш всички останали повтаряха колко глупав съм... точно сега не беше моментът за тайни.
- Погледни ме! - Взех лицето й в ръце и го надигнах, така че да ме погледне. - Обичам те! - Трябваше да повярва в това. - Знам, че последните седмици бяха ужасно трудни и объркващи за теб... Може би избрахме най-неподходящия момент да започнем всичко това между нас, но то е вече факт и искам да бъда до теб. Искам да знам през какво преминаваш, за да ти помогна, а ще мога само ако ми позволиш... Само ако ми позволиш да надникна зад това красиво лице... Онова което се крие вътре в теб...

by **Катерина** Съб Мар 01, 2014 12:59 am

Когато най-накрая телата ни се сляха, почувствах как сякаш небето и земята се сблъскват и предизвикват силна експлозия, която се разбива в мен. Несравнимо удоволствие, породено от най-чистите и първични желания на телата ни...
Извивайки се, тялото ми, сякаш му показваше какво точно изпитвам в момента. Показвах го с всяко свое действие и бездействие. Показвах го с устните си, които все по-често търсеха неговите. Показвах го с пръстите ми, които ту се впиваха в кожата на гърба му, ту се преплитаха в косата на тила му. Показвах го с всеки дъх. С всяка въздишка. С всеки порив на тялото ми, да се докосне до неговото. Показвах му цялата си любов с всеки тих стон, изтръгващ се от дълбините на гърдите ми...

by **Антея** Съб Мар 01, 2014 1:04 am

-И аз те обичам но....
Избегна за кратко очите му защото тази история,която и тежеше,я караше до ден днешен лицето и да се напълва с сълзи.Никак не и беше лесно да го каже,до голяма степен се страхуваше и не знаеше,как той ще реагира на това. Облегна отново глава на рамото му и се загледа в една товка:
-Истината,че не ми е лесно да говоря отново за тези неща. Исках да имам властта наистина да ги изтрия от паметта си. Но истината е,че няма да съм такъв човек,какъвто съм сега...
Погледна за малко към него:
-Помниш историята за кучето!? Всъщност това е просто за пред хората,трогателна история но истината е съвсем друга...
Целуна го по гърдите,като се отдръпна присви се леко в другия край,като погледна към него. Пръстите на едната и ръка,започнаха да си играят с водата:
-Истината е,че ми тежеше да съм далеч от дома си,сякаш изгонена от всички близки от всичко. Не съзнавайки наистина,колко е опасно да съм в двореца. Защото майка ми криела от мен,че има атентат и искали да ме убият. За това ме скриха в този град под чуждо име. Не знаех това и си мислех,че просто не ме искат,направех на пук,правех каквото и както ми скимне. Период в който се забавлявах,правих лоши,незаконни дори не морални неща.
Погледна към него,не беше толкова голям ангел:
-Бях направила доста грешки,майка ми го разбра и реши да ми даде урок,като ме научи на отговорност.
Погледна за малко настрани и си пое дъх:
-Уреди ми брак без дори да поиска разрешението ми,омъжи ме за най-силния вещер,за да стане бъдещото ни дете по силно. Казваше,че брака и детето щели да ме научат на дисциплина.
Засмя се но някак горчиво:
-Омъжих се на 24 за мъж,който не обичам и дори не харесва,а да и не познавах. Той се държеше ужасно с мен,имаше ме за вещ нищо,че след години,ще му бъда кралица. Просто искаше да ме накара да страдам. За това и дълго време не вярвах,че мъж може да е толкова добър с мен...

by **Клаус** Съб Мар 01, 2014 1:13 am

Разума му,тялото му,всичко крещеше за нея,всеки неин стон дори движение,го караше да губи контрол. Усещаше любовта и,която не спираше да строи от нея,същото правеше и той за нея. В неговите действие нямаше нито едно,което да и показваше,това че я има за вещ или нещо подобно. Докосваше я както се докосва жена,която обичаш,обожаваш дори боготвориш. Целувките му не бяха целувки за да задоволят простото си желание,а да се насити на нейната обич,да и покаже също своята.
Въпреки че я докосваше властно се оказа доста нежен,внимателен дори,а властта идваше от това,че е само негова и на никой друг. Неговата половина. Колкото и на моменти да отричаха,колкото и да се караха,каквото и да правеха,нямаше по идеална двойка от тях двамата и колкото по се отблъскваха,толкова повече се и привличаха.
Телата им преплетени в едно,Клаус се движеше по инпулсите,който тя изпращаше,това което тя желаеше но никак не се различаваше от неговото. Просто той го искаше много по бързо.

by **Илайджа** Съб Мар 01, 2014 1:17 am

Отново бе успяла да ме втрещи напълно и този път с нещо, което изобщо не бях очаквал. От една страна бях доволен, че най-накрая си призна, че да е далеч от семейството си й е било трудно. Това обясняваше и всичко останало за бунтарските й години, но това, че е имала съпруг?! Боже мой, как беше възможно да крие подобно нещо от мен.
- Какво искаш да кажеш с това, че си се омъжила на 24?! - Попитах опитвайки се да не звуча истерично, но не знам как иначе да реагирам. Току що ми беше казала, че е била омъжена.
- Та това е едва преди три години... Омъжена ли си все още? - И какво значеше, че мъжът й се е държал с нея зле? Как са му позволили да се държи така с нея?
- Кога си мислеше да ми кажеш за това? - А дали изобщо беше мислила да го направи? Божичко щях да убия който и да беше този неин съпруг, ако я беше наранил!
- Какво ти е направил? Ами... Аз бях в дома ти... Те... Те са знаели, че си омъжена, защо никой не каза нищо и майка ти... Тя сякаш напълно подкрепяше това да изневеряваш на съпруга си с мен...

by **Антея** Съб Мар 01, 2014 1:30 am

-Не не съм омъжена Илайджа...
Поклати глава,защото истината беше съвсем друга:
-Знаеш че до последно не валадеех силите си,и все още ги откривах,за той беше по голям от мен на 30 и знаеше онова което му е нужно нито повече нито по малко.
Премина с ръка по раменете си и на долу по тях,като тялото и потръпна:
-Обичаше да се гаври с мен,да ме унижава по всякакви начини. Всеки път,щом ме наранеше,след това ме лекуваше,за да не мога да докажа на никой нищо.
Присви се още малко за секунда но не се отпусна съвсем:
-Когато разбрах,че съм бременна,не го желаех,защото това,щеше да ме обрече да съм вечно обвързана с него. Но когато разбрах това,беше прекалено късно да го махам.
Засмя се но с болка,ужасна болка,за да орикрие за малко сълзите си:
-Чу сърцето на бебето на Катерина,сигурно и тя се е почувствала по същия начин,когато аз чух за първи път ритъма на моето бебе...
Прехапа устните си:
-Тогава реших,че не искам такава съдба за детето си и за себе си. На пук на всички се преборих и се разведох преди сина ми да се роди,за да има моето име...

by **Катерина** Съб Мар 01, 2014 1:43 am

Движенията му следваха чувственото и ритмично темпо, сякаш на моите вътрешни нужди и потребности, но той не пренебрегваше и своите собствени, напротив, беше точно обратното. Преди всичко и двамата бяхме егоисти, особено в това отношение, хубавото в случая обаче беше, че той захранваше егото си с моето удоволствие и трябваше да си призная, можеше да бъде много изобретателен, дори и когато усилията му не са насочени към това да измисля всевъзможни гадости, за да ме нарани. Макар че това което правеше с мен в момента, можеше спокойно да се причисли към графата с мъчения. Само, че беше от типа изтезания, които исках да ми прилага по-често.
Беше се надвесил над мен, като същинско древногръцко божество и жадно ме изпиваше със смразяващия си поглед, докато проникванията му ставаха все по-дълбоки и чувствени. Съзирах обожанието и дори самодоволството в очите му, докато внимателно наблюдаваше как тялото ми грациозно се извива под неговото. Как дъхът ми секва всеки път когато ме изпълни докрай с впечатляващата му с размерите си мъжественост... И как въздуха отново нахлуваше в гърдите ми, изпълвайки дробовете ми, когато се отдръпваше, само, за да нахлуе няколко секунди по-късно, отново в мен...
Очите ми бяха притворени и по скоро усещах погледа му, отколкото го виждах, но беше сякаш еднакво въздействащо. Беше се подпрял на лактите си и държеше лицето ми в ръцете си, преплел пръсти в косата ми и просто ме наблюдаваше... Наблюдаваше и изучаваше всяка промяна в лицето ми или пък просто там виждаше изписано цялото удоволствие което изпитвам, не знам, но знам със сигурност, че ме възбужда адски много... Толкова много ми харесваше, когато се държи толкова властно и някак надменно, че последното му проникване в тялото ми, ме накара да впия нокти в гърба му... Тялото ми се изви и изстенах силно, докато оргазма ме помиташе като цунами... И най-хубавото, все още усещах погледа му върху лицето си, което значеше, че е станал свидетел на всичко, а това правеше нещата за мен още по шеметни...

by **Клаус** Съб Мар 01, 2014 1:52 am

Не можеше да откъсне очи от нея,не можеше и не го направи. Искаше да не изпусне нищо,да вижда красивото и лице,как се променяше при всяка смяна на удоволствието,а когато я заля просто го накара да изпита двойно по голямо удоволствие. Сладко удоволствие!
Не спря да и се наслаждава,не спираше и да я обсипва първо с по страстни целувки след кулминацията,а после бяха нежни и леки,просто за да допълни преминаващите тръпки по нея,който все още караха тялото и да потрепва.
-Кат...
Искаше да каже,че я обича но не искаше да казва вече искаше да показва,обгърнал нежно лицето и с ръце,я целуна с толкова обич,че не бе нужно да казва. Думите сякаш приемаха своя облик,а не оставаха просто във въздуха.

by **Илайджа** Съб Мар 01, 2014 2:00 am

Твърде много информация, която дори не можех да асимилирам в момента. Тя имаше съпруг и син, за чието съществуване дори не подозирах. Къде бяха съпруга й и синът й? Защо никога не беше казала и думичка за това? Беше ли го изоставила така като нейната майка беше изоставила нея? Господи Ан, как си могла да криеш подобно нещо от мен? - питах се аз. Ами това, че я е наранявал? Щях да убия този мъж. Щях да го намеря и щях да изтръгна сърцето от гърдите му, но преди това щях да го накарам да съжалява, че изобщо някога я е докоснал.
- Имаш син?! - Това всъщност беше най-шокиращото нещо от всичко останало. Дори съпругът й, дори това, че я бе наранявал, дори това, че бе крила за съществуването на семейството си, не можеше да се сравни с това, че има син и никога не ми беше споменавала за него.
- Къде е той сега? Защо не е с теб? - Дори се страхувах от отговора на този въпрос, защото се страхувах, че нещо я е накарало да го изостави.
- Защо не си ми казвала никога за това? Аз... Трябваше да ми кажеш...

by Sponsored content