Re: Домът на Клаус

by **Клаус** Съб Фев 15, 2014 11:28 pm

Не се държеше добре с Ан но и той не я харесваше. Катерина също изпитваше ненавист към нея,което не правеше нещата по лесни за овладяване. Само че гледайки в очите на брат си видя нещо,което малко пъти беше виждал някога,а това е сина любов. Да имаше няколко любови през годините но тази,сякаш го правеше още по различен,влюбен... Подобно на него,както той обичаше Кат,така Илай обичаше своята Ан. Не се харесваха взаимно но това нямаше значение.
Искаше семейство наистина този път го искаше,когато малкото бебе се роди,то да не се роди във вражеска обстановка. Искаше поне някаква търпимост. Поклати глава,като реши да направи,каквото е редно:
-Добре съгласен съм,ще имам уважението ми но и ти имай повече уважение към Катерина. Тя е много емоционална но остави аз да се справям с това. Ще я опазим жива.
Приближи се към него и го потупва по рамото:
-Върви говори с Ребека,а аз ще отида да видя,как е Катерина...

by **Илайджа** Съб Фев 15, 2014 11:42 pm

Кимнах в знак на съгласие. Не беше споменал нищо за Кол, но предполагам щеше да склони да събудим и него. Нещата струва ми се, малко по-малко тръгваха в добра посока, но не възлагах големи надежди, никога не се знаеше какво може да се случи.
С Никлаус изпихме по още едно питие, малко по-силничко и засищащо, като за нас и заедно се качихме нагоре. Аз обаче не побързах да безпокоя Ребека, защото още беше афектирана. Щях да поговоря с нея по-късно когато се успокои.
Влязох в стаята си и видях, че Ан е приключила с ваната и почти се е облякла. Усмихнах се лекичко и за да не я притеснявам или по скоро, за да не се изкушавам, отидох до прозореца и се загледах през него.
- Хареса ли ти ваната?

by **Антея** Съб Фев 15, 2014 11:59 pm

Приближи се към него,като го погали по гърба,обгърна го с ръце през кръста,като се притисна в него. Беше все още мокра но положи главата си на гърба му и затвори очи:
-Приятно беше но не по приятно от това да я вземаме заедно...
Каза го много тихо но имаше вероятност да я чуят но какво от това. Не искаше да го задушава но имаше нужда от време на време да го прегръща,да усеща него,защитата,обичта и дори силата.
-Уморена съм и ще поспя малко...
Погали го по гърба отдръпвайки се от него,като тръгна към леглото:
-Утре,ще успеем ли наистина да минем през вкъщи за да си взема малко дрехи и някой други неща?
Попита тя,защото наистина се нуждаеше поне от нещо малко,е добре искаше си всичките неща но това е друг проблем.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 12:07 am

Тръгнах след нея.
- Разбира се, че ще успеем. - Щяхме да отидем заедно и да вземем всичко от което имаше нужда. - Къщата ти е през три преки от тук. - Припомних й и я целунах по челото, после заобиколих леглото и й помогнах да отместим завивката. И аз щях да се възползвам от малко сън. Имахме време не много, но достатъчно, за да съберем сили.
- Обаче преди това искаш ли да ти донеса нещо за хапване? - Попитах, а тя поклати отрицателно глава. - Сигурна ли си? - Тя се усмихна търпеливо и отново кимна.
- Добре тогава, влизай под завивките. - И аз побързах да съблека излишните дрехи и се мушнах при нея, като прокарах едната си ръка под нея и я придърпах към себе си. Така беше много по-добре. Обичах да я чувствам близо до себе си.
- Как ти се стори Ребека? - Този въпрос ме мъчеше от както се бяха видели. Трябваше да попитам и Ребека какво мисли за Ан.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 12:09 am

Довърши още една чаша след това,като се качи бавно към спалнята си. Поръча нещо за хапване за Катерина и за приятелката на брат му,ако беше гладна,защото само те двете изпитваха нужда от храна. Не знаеше,дали въобще Катерина,ще иска да хапне,или ще желае да дели едно легло с него в този момент но искаше да види,как е,дали е добре.
Отвори леко вратата,като остави на нощното шкафче храната.
Тя спеше но по лицето и цялото беше обляно в сълзи,явно преди за заспи бе плакала. Наведе се и я целуна по челото,като се отдръпна и отиде към прозореца,защото сърцето му се сви от вина,че бе постъпил така с нея,и я бе накарал да страда.
Заслуша се в ритъма на сърцето на своето дете,толкова го успокояваше и подновяваше любовта в него. Обичаше го още от сега,толкова силно,че се страхуваше да не го изгуби.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 12:16 am

Когато чух стъпките му, веднага затворих очи и се престорих на заспала. Честно казано, нямах никакво желание да говоря с него. Даже не исках да го поглеждам, защото беше още по-болезнено. Пък и само докато спях не ми даваше заповеди какво трябва да правя. Всъщност това бяха второстепенни причини, основната се състоеше в това, че исках отново да се върна в съня си при моята дъщеря. Имах толкова много въпроси и страхове и не знам защо, но ми се струваше, че тя може да разсее всички тях, да отговори на въпросите ми и най-вече само с нея се чувствах толкова щастлива. Тя беше като ангел и всяваше такова спокойствие в сърцето ми.

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 12:18 am

-Тя е много симпатична и очарователна,имам чувството,че си допадаме по темперамент и по вкус за дрехи.
Последното го установи от хубавите дрехи,който и донесе. Много по хубави и изискани от тези на Катерина,но тази мисъл остави само за себе си:
-И е единствената,която за сега не ме иска мъртва...
Скри се в него,като се по притисна към него,такива моменти най-много обичаше,когато са заедно и можеха да отделят време един на друг:
-Нямах ме многовреме да си поговорим но се надявам,да се сближим със сестрати. Мисля,че ще успеем да намерим общи теми. Или така да се каже,вече имаме една голяма обща тема...
Позасмя се тя,намекна за Катерина и че двете споделяха обща тема:
-Така де....

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 12:26 am

- Може да намерите и други теми, далеч по-интересни от тази която визираш. - Не исках да й казвам как да се отнася с Катрин, защото честно казано, самият аз вече не знаех как да се държа с нея, но ако продължаваха да я предизвикват щеше да стане още по-зле, особено сега когато бях видял как я защитава Никлаус. Нямах представа колко дълго ще продължи, но не беше момента да се заяждаме с някой от тях.
- И наистина се радвам, че харесваш Ребека. Мисля, че тя също те харесва... Много. - Е, никой не я харесваше колкото мен, но това беше съвсем друг въпрос.
- Надявам се, че ще станете приятелки. - Ребека можеше да бъде много лоялна и предана и вярвах, че веднъж обикне ли Ан, щеше да трае завинаги.
- Сега да заспиваме, утре ще бъде дълъг ден. - Целунах я нежно по-челото и я притиснах малко по-силно към себе си.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 12:34 am

Остана на прозореца дълго време,не искаше да я буди или безпокой,искаше наистина да я остави да си почине добре. А,той имаше нужда да помисли,над стореното,това какво щяха да правят,дали трябваше да освобождава Кол въобще.
Но постоя малко при нея,като я наблюдаваше докато спи. Мислеше си,че се прави на заспала,защото не сънуваше нищо но не искаше да и казва,че е е разкрита имаше правото да остане сама за малко.
След няколко минути тръгна към вратата по посока на кабинета,имаше найстина нуждата да помисли малко,а на сутринта да вземе правилното решени. Макар че каквото и да направеше,все щеше да има недоволни.
Отправи се към кабинета,като си наля още една чаша уиски и седна на дивана с една от книгите,който щеше да му помогне малко в това да помисли.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 12:41 am

Бях в стаята, отново съвсем сама и си помислих, че тази самота, която изпитвах беше с мен още от мига, в който се бях превърнала във вампир. Не ме беше напускала никога, защото нямах абсолютно никой. Всички които някога са присъствали в живота ми или бяха мъртви или просто ме мразеха. А не можех да си позволя да допусна някой друг, защото това значеше, че излагам и него на опасност. Клаус убиваше всички, затова и не се застоявах и не се привързвах към никой. Сега обаче това малко създание можеше да прогони тази самота... Можеше да изпълни целият ми живот със щастие...

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 12:42 am

Съня я зовеше с пълна сила и без дори Илайджа да го казва,тя се оказ готова да заспи на момента,щом усети прекрасните му целувки и прегръдки. Ето така можеше да заспива всяка вечер.
Тази нощ сънуваше отново ужаса от случилото се в замъка. Толкова ужасяващо,че отново я накара да се изплаши и да се събуди на мига. Събуди се много рано ужасно рано,към 5 чеса,като се изправи до седнало положение и огръна коленете си,като скриглавта си в тях. Дишаше тежко,от очите и отново капеха сълзи,който се опитваше да успокой. Съня дълго,щеше да я преследва,ужасно дълго.
Усети ръката на Илайджа по гърба си и до голяма степен и по олекна малко. Обърна се и го прегърна силно,за да и мине по бързо:
-Ще отмине ли някога?

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 12:50 am

Притиснах я към себе си и нежно започнах да галя косата и гърба й.
- Не... - Отвърнах тихичко.
- Но с времето болката ще стане по-поносима. - Не исках да я лъжа и да й казвам, че някога ще забрави какво се е случило, защото нямаше. Тази празнота щеше да е завинаги в нея и нямаше да има нещо, което да я запълни, но някой ден щеше да свикне с нея и да се концентрира върху останалите неща в живота си.
- Ще се научиш да живееш с нея... - Целунах косата й.
- А аз ще бъда тук до теб... Винаги! - Обгърнах лицето й и леко отдръпнах своето, за да я погледна.
- Обичам те! - Казах аз и нежно впих устните си в нейните.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 12:58 am

На сутринта проблемите не намериха своето решение,дори бяха още по объркващи от преди. До някаква степен,стигна до едно решение,да събуди Кол,защото ако трябваше да го местят с ковчега,щеше да им отнеме много време и бе доста рисковано. За това беше по добре да го събуди и да помогне. Естествено все още нямаше да му има доверие и при първа възможност,щеше да го върне в ковчега,за да си доизлежи наказанието.
Поръча закуска за двете дами но почваше ужасно да го плаши това,че Катерина изгуби апетита си. Не искаше да му се налага,да и го внушава но това дете,скоро щеше да умре от глад,ако продължаваше в този дух.
Премести се в трапезарията,като все още не се качи в спалнята и се надяваше Катерина сама да слезе.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 1:08 am

Така и не успях да мигна през цялата нощ. Мислех и мислех, просто не можех да спра да мисля за съня и за всичко което се случваше напоследък. Всичко ми изглеждаше толкова объркано и нямах никаква представа как и къде ще отгледам дъщеря си. Дали щеше да има нужда от кръвта на Клаус и за в бъдеще? Тя беше повече човек, от колкото вампир. Имам предвид ако беше по равно вампир, върколак, човек и вещица, то последните три нямаха нужда от кръв, за да живеят, само от човешка храна... Ами ако беше смъртна? Ако можеше да я наранят?
Колкото повече мислех, толкова по-объркана бях и вече не исках да мисля. Просто имах нужда от отговори и трябваше да ги получа. В онези гримоари не пишеше нищо съществено. Трябваше ми нещо повече от това и наистина не ми пукаше за плановете на Никлаус. Трябваше да вземем онези колове и след това аз трябваше да потърся отговори, а той трябваше да ми даде от кръвта си, за да може малкото ни момиченце да оцелее, поне докато не намеря друг начин.

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 1:09 am

-Надявам се...
Но и без да и казва знаеше,че нямаше да отмине,това не е рана която да излекуваш,да зарастне и после никога да не си я спомняш. Това е рана в сърцето,която не можеше времето да изличи. Само,че сега е толкова прясно,че я болееше наистина много. Остана така прегърната в него,докато поне малко не отмина. Не обичаше да се показва слаба и не и харесваше,че Илайджа я вижда такава. Дори и да беше не обичаше. Отдръпна се и го целуна:
-Ще отида да си измия лицето и,ако си съгласен да отидем да хапнем и да си взема дрехите от вкъщи?
Трябваше да свършат нещо,в този ранен час и да се възползват,преди да са тръгнали.
-Добре,че нямам котка или куче до сега и те щяха да са мъртви.
Добре,че Илайджа беше древен,защото всичко,което е около нея умираше.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 1:23 am

- Не искаш ли... - Щях да попитам дали не иска да поспи още малко, но преди да задам въпроса си, тя вече се беше скрила зад врата на банята и аз нямаше какво друго да направя, освен също да стана и да се облека. Добре, че вече бях в собствената си къща и можех да облека собствените си дрехи. Този път обаче не избрах костюм, а нещо много по-удобно. Блуза и дънки. Не, че имаше значение какво ще облека де. Това беше най-малкият ни проблем.
Тъкмо се бях облякъл, когато Ан излезе от банята.
- Да вървим да закусим тогава. - Усмихнах й се и улових ръката й. Нямах представа дали има нещо за ядене, но винаги можеше да поръчаме нещо.
Излязохме от стаята и тръгнахме надолу по коридора. Слязохме на първия етаж и там заварихме Никлаус. Май не беше минало добре с Катерина, защото продължаваше да пие.
- Добро утро. - Поздравих и тръгнах към хладилника, но забелязах някакви пликове на плота. В тях имаше храна. Можех да я помириша.
- Това закуска ли е? - Започнах да разтварям пликовете и да видя какво има в тях. Доста по-приятно меню от бързи закуски и имаше достатъчно за целия китайски народ. Извадих всичко и погледнах към Ан.
- Какво си избираш? - Приличаше на нещо като шведска маса, имаше голямо разнообразие и по много.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 1:26 am

Не можа да издържи и се качи горе при нея,като носеше още храна. Предишната не бе изядена,което подцказваше,че въобще не се е хранила но бе будна:
-Трябва да хапнеш нещо...
Каза той,като приближи подноса към нея:
-Моля те...
Това беше,защото не иска да и внушава такива глупости,трябваше да се храни,с човешка храна или от него нямаше значение:
-Хапни нещо...
Остави го до нея,като седна на леглото,като я изчака да види,как се храни:
-На обед тръгваме за коловете,съгласна ли си?

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 1:33 am

Изобщо не ми беше до храна в момента и не исках да ям нищо. Просто исках да ме остави намира. Погледнах го безразлично и казах:
- Все тая... - После се обърнах на другата страна и забих погледа си в празното пространство. - Просто ме уведоми, когато стане време.
В това поне го биваше, да уведомява за решенията си.

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 1:36 am

Явно най-сетне Клаус с беше сетил,за това че тя и Катрин се нуждаят от храна,стествено това е много за тях но въпреки всичко показваше с този жест,че приема поне малко нейното присъствие,което е доста добро начало или каквото е и да е там.
-Изглежда доста апетитно!
Наведе се към храната,като си взе една малка чиния и си сипа малко от две блюда,тя не ядеше много и за това,чинията и не бе изпълнена така много. Настани се на масата,като започна да си хапва.
Видя го,че започва да прави кафе,което щеше да и дойде доста добре. Усмихна му се и му намигна в знак на това,че одобрява.
Тогава влезе Ребека,като не изглеждаше в настроение и то никак,сякаш нещо се беше случило:
-Здравей...
Все пак поздрави не знаеше дали е добре но така трябваше да се поздрави някой,който влиза.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 1:49 am

-Добре...
Остави все пак храната,като я остави да спи или да прави,каквото пожелае,за сега,а и наистина бе доста рано,за това я остави. Слезе долу в трапезарията,където се хранеха вече почти всички. Седна на масата при тях,като трябваше да им каже за своето решение,което беше взел:
-Реших да освободя Кол.
Заяви дой на масата,като погледна към брат си:
-Ребека погрижи се да му намериш дрехи,ще го събудим на обяд,а след това,ще тръгнем за Ню Хорк всички. Имате време да се подготвите.
Съобщи той,като трябваше да съобщи на всички тази новина:
-По обяд да сте тук,за да събужим Кол.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 1:51 am

Хвърлих един предупредителен поглед към Ребека и тя моментално отвърна на поздрава. Не беше лично към Ан, но Ан щеше да го приеме така ако не я беше поздравила. Просто Ребека имаше навика да преувеличава почти за всичко и когато това станеше, забравяше за добрите обноски.
- Искаш ли кафе? - Попитах я, а тя само кимна и се настани на един стол до Ан. Направих кафе и на трима ни и се присъединих към тях. Ребека изглеждаше доста отчаяна.
- Заповядайте дами... - Опитах се да звуча ведро, но настроението на Ребека можеше направо да развали и моето.
- Още ли си сърдита? - Попитах я, а тя само ме изгледа и пак заби погледа си в чашата. - Нямаш право да се сърдиш за това. Катерина и той имат много дълга история и ти я знаеш дори по-добре от мен. - Защото бе прекарала почти всяка секунда с него.
- Това обаче не означава, че ти не си важна за него. Той те обича не по-малко от преди, но го познаваш и знаеш колко трудно му е да изразява чувствата си. Затова просто не го ядосвай повече и остави Катерина на мира.
- Значи аз съм виновна? - Попита възмутено тя.
- Не казвам това Ребека. Просто се си мисля, че той се е надявал да бъдеш щастлива за него... Аз се надявах, че тази новина ще те зарадва, а не разстрои... Не мисля, че трябва да си го изкарваш на Никлаус или Катерина. Мисля, че трябва да му покажеш, колко много държиш на него, като му помогнеш да опази това дете...
- Имаш предвид да му помогна да спаси нея...
- Не... И да... Тя е жената, която брат ни обича и да, трябва да му помогнем, защото така прави семейството. Помага си... Катерина не ти е направила нищо, но дори и да беше така, правиш го заради брат ни, защото той те моли за това, а не заради нея...

by **Антея** Нед Фев 16, 2014 2:13 am

Доста добра новина,да върне брат си отново. Не вярваше,че Илайджа,ще успее но явно имаше нещо в него,може би това,че е по големия брат и го слушаше по някаква причина. Хубавото е това,че им даде време,за да се приготвят и нямаше да тръгват,като клошари по пътя. А,и трябваше да намерят по свясна кола за дългия път,по бърза и по хубава.
Не се намеси в разговора,защото точно тук нямаше мнението да се намесва в семейни разговори,беше се научила да бъде тактична.
Видя обаче по погледа на Илайджа,че е доволен от резултата и,че наистина се радва,че Кол ще бъде събуден. Протегна ръката му и я хвана още едно видение,е на път да се сбъдне;
-Добре,ще отидем само до дома ми на бързо и ще се върнем...
Щеше да е хубаво неговото семейство да се събере отново. Поне някой имше този шанс. Искаше и се Ребека да бъде малко по щастлива,защото сега изглеждаше наистина нещастна. Може да е заради това с детето на Катерина,тя също я мразеше и това,че тя имаше бебе,а Ребека не я нараняваше.

by **Илайджа** Нед Фев 16, 2014 2:18 am

Ребека не каза нищо повече, Ан си дояде и тръгнахме към къщата й с една от колите ми. След съвсем малко вече бяхме в дома й и изглеждаше така сякаш нищо не се е променило. Всичко си беше на мястото.
- С какво да помогна? - Попитах аз. Сигурно щеше да има нужда от помощ.

by **Клаус** Нед Фев 16, 2014 2:29 am

Всички се разотиваха по задачи,като щяха да се върнат малко по късно. Трябваше да направи още един опит да говори с Ктерина,малък или какъвто е и да било опит. Влезе но храната още не бе пипната. Ядоса го за част от секундата. Нямаше жена в тази къща,която да не го ненавижда и да не го мрази в момента.
-Катерина...
Приближи се към нея,като клекна близо до леглото,тя отвори очи бавно,като от тях изведнъж почнаха да строят искри.
-Умолявам те хапни нещо! Стани поне и излез малко на въздух,не ме карай да ти внушавам такива глупости. Катрина...
Повтори отново,наистина искаше да е последното нещо,което ще направи.

by **Катерина** Нед Фев 16, 2014 2:59 am

Да ми внушава? Да, в това беше също толкова добър, колкото и в това да издава заповеди. На лицето ми се появи ледено студена усмивка, която едва едва разтегна крайчетата на устните ми. Какво можех да кажа? Че не съм гладна? Че не искам да го виждам? Нямаше абсолютно никакво значение какво казвам или какво искам аз, защото в крайна сметка той щеше да ме принуди да изпълня неговите желания.
- Давай! - Отвърнах сухо и го погледнах право в очите. - Отнеми ми и това право... Вече ме принуди да съм на място на което не желая, защо да не продължиш и с това кога и с какво да се храня... Някакви други предпочитания? Какво да нося? Кога да говоря? Или изобщо да не говоря? Какво да чувствам? - Изправих се до седнало положение в леглото, но без да откъсвам погледа си от него.
- Може да ме принудиш да бъда точно такава каквато на теб ти харесва и то още сега, за да не се налага всеки път да ме предупреждаваш и заплашваш... Или това ти доставя наистина голямо удоволствие... - Поклатих леко глава.
- Доставя ти удоволствие нали? Да раздаваш заповеди и да подчиняваш останалите... О, почакай... Можеш да подчиниш само мен... Защото си страхливец... Страхуваш се от по-силните... Винаги е било така и винаги ще бъде... Можеш да подчиниш единствено мен... Можеш да имаш само мен...

by Sponsored content