Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Damon Salvatore** Нед Окт 30, 2011 5:06 am

Не съм съгласен ,Елена да бил съм с повечето ти приятелки,но тези неща стават от двама,така,че не обвинявай само мен.И да дори и аз мога да остана сам ,не ме е страх от самотата Елена,не можеш ли да го разбереш ,тя е нищо,но ме е страх ,да не остана без теб,без този лъч,надежда ,което представлява за мен,твоето съществуване.Ти ме караш да се усмихвам ,Елена ,т име правиш такъв какъвто не съм и очаквал да бъда и после ме разпъваш на кръст и ме отричаш.Но мъничка част от теб,все пак ме обича-започнах да говоря с рими,нещо ми ставаше.
- Да имате много общо и заради двете ви се води война,но тази за теб,няма да е провал,не ѝ ако зависи от мен,няма да те предам Елена,но не очаквай и аз да се предам.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 30, 2011 5:11 am

С повечето?Признаваше ,че е бил с тях,браво,нима очакваше да се примиря с това,твърдеше че ме обича а..трябваше да спра,той не ми беше никакъв
-Никой не иска да оставаш сам,нито да не се виждаш с жени,но защо тях? Познавам те,знам,че не става от един,но ти си...като магнит..
Започна да говори,че съм неговия лъч,че не можел да остане без мен
-Аз не съм вечна Деймън,един ден ще си отида,ако ме пуснеш,ако ме оставите да живея и не ме превърнете във вампир,аз ще си отида,тогава?Защо твърдиш ,че те обичам?Не си сигурен-да отдадох ти се,да изпитвам привличане,но не и любов Деймън,знаеш го!

by **Damon Salvatore** Нед Окт 30, 2011 5:30 am

- Май ревнуваш скъпа-засмях се
- Защо с тях,просто така се случи,беше без чувства,поне от моя страна.Просто задоволяване на нуждите ,не правиш ли и ти това сега ,Елена,щом не ме обичаш дори мъничко,така ли да го приемам ,че просто задоволявам нуждите ти ,когато Стефан, не е на разположение ?
- И ако зависи от мен ,ти няма да умреш,да ще те превърна с риск,да ме намразиш,не бих могъл,да те гледам как умираш!-сатнах от леглото и започнах да се обличам,този разговор не водеше до никъде.
- Свободна си да си вървиш скъпа,щом си вече задоволена и нищо друго, не те задържа тук.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 30, 2011 5:36 am

Не от говорих,знаех че е прав,беше разбрал,че го ревнувам,нима наистина го обичах или поне изпитвах повече от привързаност към него...Наранявах го,но не го правех нарочно
-Не!Ако задоволявах нуждите си щях ли да съм тук още?Щяхме ли въобще да водим този разговор? Объркана съм Деймън,не мога да се позная,не знам какво става с мен,вътре в мен...не мога да нараня Стефан,но не мога да и теб да нараня..
Той се изправи,облече се,бях го засегнала,гледах гърба му ,а този път сълзите потекоха сами
-Задържа ме,единственото което ме задържа тук си ти! Но си прав,най-добре е да си вървях - станах да се облека - а прав си ,може би ревнувам от тях..

by **Damon Salvatore** Нед Окт 30, 2011 6:00 am

Слушах я попивах всяка нейна дума,но се правех на незаинтересован.Когато обаче чух,признанието ѝ,се стрелнах към нея и хванах лицето ѝ.
- Ето това исках,да чуя,не беше толкова трудно нали ?-целунах устните ѝ съвсем леко.
- Можеш да останеш ,Елена моят дом също е и твой,хем така няма да ми е толкова самотно-усмихнах се леко и я прегърнах.Каквото ѝ да чувстваше към мен ,ми беше достатъчно,да я виждам ,как се усмихва.
- Не плачи ,красавице,не тормози сърцето си,ела-хванах я за ръката.
- Мисля,че тук трябва да има пица от вчера сега ще е я стопля и преди да се опиташ да ми възразиш,трябва да се храниш,но ако не искаш,това ще ти поръчам друго.Толкова си слаба миличка,трябва да ядеш-усмихнах се и я настаних на масата.Сипах си за мен чаша с уиски и започнах бавно да го пия,докато я наблюдавах.

by **Елена Гилбърт** Нед Окт 30, 2011 6:27 pm

Беше незаинтересован от думите ми,щеше да ме остави да си тръгна докато не му казах ,че ревнувам.Стрелна се така бързо,че ме стресна отново въпреки,че бях свикнала..целуна ме нежно,сякаш жадуваше да го чуе
-Трудно е Деймън,по-трудно е когато обичам друг,да кажа на собствения му брат ,че го ревнувам..
Прегръдката му стопи сълзите ми,накара ме дори да се усмихна когато ми предложи да хапна,била съм слаба,той какво очаква,под този стрес на който съм подложена не можех да се храня нормално,а той пък реши да пие
-От сутринта ли започваш? ще хапна от тази пица,но ти остави това уиски!

by **Damon Salvatore** Вто Ное 01, 2011 4:24 am

- Както кажете мадам -казах и направих реверанс,след което изсипах чашата обратно в гарафата и я затворих и прибрах.Усмихвах се.
- Само да си беше видяла лицето,докато ми говореше,ти наистина ревнуваш при това доста-сладко се засмях,знаех,че откровеността ми ще я подразни,но не можех да сдържа арогантната си част,която искаше да се покаже.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 01, 2011 5:18 am

Погледнах го ,но не казах нищо.Само наблюдавах как прибра чашата си,реверанса който направи ми хареса,но ми подсказа,че няма да се сдържи и ще направи изказване което няма да ми допадне
-Казах ти,че ревнувам Деймън,това не ти ли стига? -не можа да се сдържи да не коментира това,да не покаже колко е арогантен понякога,но и искрен в същото време
-Отново ли ще се превърнеш в арогантен вампир и ще се заяждаш с мен?

by **Стефан** Вто Ное 01, 2011 5:41 am

С Катрин приключихме битката с върколаците , въпрекито че ме бяха упоили. Сега дойде време за отмъщението. Нямаше да позволя той да е щастлив и да си мисли , че е взел всичко , което имам. Влязох с трясък , все пак бях отдавна поканен. Погледнах ги.
- Я виж двамата лъжци. Как е брат ми Елена ? Казваше , че не си като Катрин , но май излезе същата кучка. - засмях се.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 01, 2011 5:56 am

Таман щях,да и отговоря,непременно саркастично,когато в спокойният ни живот и дом ,нахлу Стефан.Беше подпалил ,явно вече знаеше,толкова по-добре тъкмо нямаше да му обяснявам,как нямаше да му отстъпя Елена ,без бой.Но той май очевидно ,вече не я искаше ,обиждаше и се държеше сякаш не му пукаше.но това бе свети Стефан,разбира се ,че му пукаше.Макар понякога да може да те умори от скука и той си имаше моментни проблясъци.Застанах между него и Елена,исках да я предпазя,беше неуравновесен,а това можеше да е опасно.Бутнах го и от той залитна но не падан,не целях това.
- Знаеш хубаво ,но да идваш в домът ми неканен и да обиждаш дама,това вече няма да ти позволя.Извини се на Елена ,веднага !-казах твърдо.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 01, 2011 6:01 am

Очаквах нов саркастичен отговор когато вратата се отвори с трясък и в къщата нахълта Стефан.Беше бесен,знаеше,отново знаеше какво съм сторила,разбира се се нахвърли на мен,словесно разбира се,колкото и да ме мразеше не би ме наранил или поне така се надявах.Преди да реагирам Деймън бе застанал пред мен и спореше с брат си,дори го блъсна,вероятно не искаше да го бутне,но ....
-Деймън недей,прав е.Твърдях,че не съм като нея но постъпвам именно като нея...заслужавам да се отнася така с мен - погледнах Стефан в очите,моите бяха насълзени,а неговите без изразни
-Съжалявам Стефан,но явно е в кръвта ми,аз съм част от нея,тя ме предупреди...

by **Стефан** Вто Ное 01, 2011 6:42 am

- И как точно ще ме спреш , Деймън ? Вече сме еднакво силни , братле , а доколкото помня до скоро живеех тук. - намигнах му и погледнах Елена.
- Да не я обиждам , но не е ли точно такава ? Чуди се в кое легло да си легне , колко познато. - усмихнах се , блъскайки Деймън в стената.
- Засега съм тук само да поговорим , щях да я убия , но Клаус не ми позволи , може би му трябва за нещо. Теб също щях да те убия , но защо , когато мога да те накарам да страдаш ? - засмях се.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 01, 2011 7:01 am

Гледах Стефан,който явно съвсем бе полудял или беше подчинен.Това съмнение се оформи в главата ми.Така сляпо защитаваше Клаус,който преди време мразеше.
- Жалък си Стефан,да ме убиеш,не ставай смешен,това ,че си играчка на Клаус и че отново си се върнал към изкормването ,не те прави по-добър или по-силен от мен.Колкото до Елена,ако само я докоснеш,ще съжаляваш,ще ти причиня,нещо по-лошо от смъртта,знаеш,че съм способен ! Колкото до теб.-обърнах се към Елена,без да го изпускам от поглед.
- Говориш пълни глупости,не признавай вина,която нямаш.На сърцето не може да се заповядва,то не спазва канони и закони,може да обича двама или дори повече.-казах с едва доловима усмивка.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 01, 2011 7:06 am

Слушах ги и не вярвах на ушите си,Стефан бе поискал да ме убие,но Клау с..какво?Но най-ужасното бе,че те отново се караха и то заради мен,заради Катрин защото аз бях нейно копие,именно това бе направила преди години с тях,сега се повтаряше
-Спрете,престанете...няма да ви позволя да се избиете заради мен,заради моята нерешителност и глупост.Защо изобщо трябваше да се замесвам с вас?Може би имаш право Деймън,може би мога да обичам двама,но не трябва да са братя,не трябва заради мен кръвни братя да се бият,да се мразят...

by **Стефан** Вто Ное 01, 2011 7:22 am

- Мислиш си , че зареди някаква глупава жена ще се мразим ? - засмях се още по-силно.
- Не , няма да се мразим за това. Той ще ме мрази за това , че го превърнах и Катрин не избра само него , а аз за това , че сега ме преададе. Хубаво е да го върнеш , нали Деймън ? Как е чувството да се чукаш и с двете ? Как е чувството да я имаш , когато знеш , че съм я имал преди теб ? Всъщност и двете ги имах преди теб и това за теб е моят подарък , бъди вторият.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 01, 2011 7:37 am

- Много говориш,Стефан,но всъщност сам не си вярваш.Говориш толкова цинично,този език повече отива на мен ,лошият брат не се ли замисляш ? Но май през цялото време си се прикривал и лошият си всъщност ти,така ли ?Но дори така да е си жалък и мили братко не са ли те учили,че не е важно кой има първи ,а последен.-казах с типична арогантност,надявах се Елена,да не се обиди от думите ми,исках него да нараня ,не нея.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 01, 2011 7:40 am

Засмях се,Деймън не му каза за да не го нарани,но аз щях,писна ми да съм добрата и да се съобразявам с чувствата на другите,когато те не зачитат моете
-Всъщност грешиш Стефан,не си имал двете ни първи!Преди да срещна теб Деймън беше този който спа в леглото ми,но те не видя ..не разбра,че обичам теб,че исках теб,трябваше да си арогантен...
Не можех повече ,нямах въздух,щях да ги оставя да си говорят,имах нужда от чист въздух
-Излизам на въздух,само не се избивайте!
Излязох на верандата,не можех да ги гледам как се карат заради мен и Катирн!

by **Стефан** Вто Ное 01, 2011 8:09 am

Седнах на дивана и вдигнах вежда.
- Браво. - плеснах с ръце и се засмях , отново усмихвайки се , нямаше защо да съм тъжен.
- Страхотен отбор сте с Елена , знаеш ли почти сте способни да ме разчувствате. Обичала ме ? Дрън-дрън. Може да се наслаждваш на нея , Деймън , но едва ли за дълго.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 01, 2011 8:38 am

- Добре- кимнах на Елена,разбирах я беше ѝ се събрало много.
- Какво искаш да кажеш ?-обърнах се към Стефан,щом тя излезе,който най-нагло се беше настанил на дивана ми,все едно си беше у тях.
- Може би ще ми споделиш плановете на Клаус ?-запитах невинно.
- Но каквото и да е решил,ще се бия и с него,но докато дишам никой,няма да нарани ,Елена,повече !

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 02, 2011 6:08 am

Върнах се отново в къщата,надявах се да не са се избили взаимно.Стефан стоеше на дивана ,не приличаше на себе си,Деймън стоеше пред него и го гледаше злобно,имах усещането,че всеки миг ще му скочи
-Успокоихте ли страстите? - изобщо нямах намерение да се тормозя заради Стефан,явно на него не му пукаше,беше решил,беше забравил,нищо чудно и Клаус да му е повлиял - Как е новия ти приятел Стефан,по добре ли е да замениш брат си с един психясъл хибрид?

by **Damon Salvatore** Сря Ное 02, 2011 6:37 am

Но Стефан мълчеше,явно ,нямаше и намерение,да признае,каквото и да било,не че очаквах друго.Той сега беше вярното куче на господарят си и не биваше да разгласява плановете му.Тъкмо мислех,да викна Елена ,на вън захладня,а тя беше леко облечена,когато тя се върна самичка.Това което запита ,ме напуши смях.
- Ау,страшно го измисли-казах и продължих да се смея,но бях нащрек,не знаех,докъде стига лоялността му и дали няма да я нападне ,заради думите ѝ.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 02, 2011 6:40 am

Мълчеше,разбира се,никога не говореше за себе си,не обичаше да го критикуват,но той критикуваше.Деймън го напуши смях,но и се оглеждаше,може би очакваше Стефан да ме нападне
-Няма да ме нарани1Трябвам на хибрида,не че знам защо?Но не ме и интересува...да си гледа жената,току виж и тя го предаде,нали ни е в кръвта,какво ще кажеш Стефан? -бях набрала,никога до сега не бях се чувствала така

by **Стефан** Чет Ное 03, 2011 5:10 am

- Не , няма да ти кажа нищо. Ти доказа , че не си мой брат и че не заслужаваше нищо от това , което направих. - усмихнах се.
- Ти сам ще я нараниш , преди някой друг да я нарани , добре го знаем , но нека се преструваме , че не е така. - намигнах му.
- Брат ми ли Елена ? Кой брат ? Този , който ме предаде не веднъж ? Не , не смятам , че имам брат.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 03, 2011 5:22 am

- Не си прав Стефан,няма да я нараня,аз я обичам при това истински,но какво ли разбираш ти от такава любов ?-му каза преди Елена да се появи.Той се държеше все по абсурдно.
- Давай отричай,но това няма да ти помогне ,ти си моя кръв,колкото и в момента да не искам да е така.Винаги ще си останеш малкото ми братче,без значение на кой дявол служиш.Елена мисля,че няма смисъл,той ще си е все така вярното куче на Клаус.-казах и отидох да си налея.Срещнах неодобрителният и поглед ,обаче този разговор не можех да го водя трезвен.Обърнах на екс чашата и си налях нова.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 03, 2011 5:26 am

-И всичко напук на нас ли Стефан?От отчаяние ли го направи или го беше замислил още когато се появих? От самото начало беше странен,сега не знам дали изобщо си ме обичал или просто беше постановка?
Деймън пиеше,мразех това,мразех да се налива когато сме в подобно положение
-Не можеш да кажеше,че не ти е брат,не можеш когато ти скимне да се отричаш от него защото не ти изнася...заедно сте в това от векове и заради игричките на Катрин и един хибрид проваляте живота си...

by Sponsored content