Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 18, 2011 12:23 am

Това че останах гола,явно му подейства и той сякаш полудя.Главата му се оказа точно там където исках да бъде,стиснах по-силно рамената му,н есе страхувах,че ще го нараня,предполагах че това би го възбудило.Езика му беше толкова палав,не можех да стоя на едно място, тялото ми се тресеше от мощни конвулси,първоначално Деймън опитваше да ме задържи но беше толкова добър в това което правеше,че не можех да стоя милна,
-Деймън! -Стенех името му,успя да ми докара оргазъм само с езика си,това ме накара да извикам.Още не се бях осъзнала когато го усетих в тялото си,мощна вълна ме понесе в ново измерение заедно с него,целунах устните му по които още имаше моя вкус,това ме опияни още повече,движех се с него макар трудно да удържах ритъма му,той бе като о твързано животно,но като че ли бе на мястото си

by **Damon Salvatore** Вто Окт 18, 2011 4:02 am

Исках да съм нежен,за това успявах да се усмиря,макар и не напълно.Целувах сладките ѝ устни,които стенеха името ми ,пръстите ѝ се впиваха силно в гърбът ми.Ако бях човек,щеше да е доста болезнено,но мен тя не можеше толкова лесно да нарани.Нещо повече дори болката,ми носеше удоволствие,щом бе от нея.Задвижих се с умерено темпо,като се наслаждавах,на емоциите които преминаваха през лицето ѝ и лудият ритъм на сърцето ѝ,което сякаш искаше да изхвръкне от прелестните ѝ гърди,с които си поиграх,като обхванах едната и захапах връхчето ѝ ,разтърках розовата пъпка,през зъбите си,без да я наранявам,тя се заизвива диво ,вече не можех да съм бавен,телета ни го изискваха забързах темпото,до граничещо с болка.Но всичко това носеше неизмеримо удоволствие.

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 18, 2011 4:14 am

За миг имах чувството че забави и отново стана нежен и внимателен,но това ме влуди още повече,обожавах дивата му страна ,харесваше ми това което прави с мен,с тялото ми.Не се притеснявах,че го наранявам,той можеше да понесе болката,тя не го притесняваше,само се опасявах да не реши ,че иска кръвта ми.Играеше си с всяко кътче от мен,зърната на гърдите ми настръхваха,захапваше ги леко със зъби.Засмуках възглавничката на ухото му съвсем леко,тялото му захвана нов по-бърз ритъм ,който заплашваше да ме доведе нов по див оргазъм,но този път не само аз щях да съм на върха този път,Деймън щеше да е с мен на върха му...Следвах ритъма му,на езика ми напираха думи,но не смеех да му ги кажа,само нашепвах името му отново

by **Damon Salvatore** Вто Окт 18, 2011 4:56 am

- Любима моя ,Елена...-шепнех името ѝ,с такова обожание,че да разбере,че наистина я обичах.Движех се диво в нея ,усетих я колко е близо и едва когато кулминацията я завладя отпуснах и своята.Двете се сляха и се, превърнаха нещо ,като водовъртеж ,от звучи и звезди.Които избухваха в телата ни,оставяйки ни безкрайно удовлетворени и щастливи.Поне аз бях притисках я в мен и шепнех любовни слова,дълго след ,като прекрасните усещания отминаха.не исках да я пускам,ако можех бих я задържал завинаги до гръдта си,за да слушам сърцето ѝ,което биеше само за мен,поне в този миг.

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 18, 2011 5:01 am

Думите които в този миг излизаха от устните му излизаха и от сърцето му и именно сега го осъзнавах.Този път отново успя да ме доведе до невероятен край,тялото ми трепереше от удоволствие,но и той бе покосен като мен,наслаждаваше му се както аз..шепнеше ми отново любовни думи,притискаше ме в тялото си,прегърнах го,облегнах се на гърдите му.В друг случай бих си тръгнала,бих започнала да говоря,но случилото се говореше достатъчно . Вълните бяха отминали,а ние сгушени в сатенените чаршафи стояхме мълчаливо,Деймън не ме пускаше,но и да си тръгнех къде бих отишла
-Какво направихме Деймън?

by **Damon Salvatore** Вто Окт 18, 2011 6:17 am

- Това ,което искахме и двамата-отговорих ѝ без много да мисля.
- Да не би да съжаляваш ?-казах с тъга в гласа.Но бързо се овладях.
- Няма значение мила ,дори сега да си тръгнеш,аз ще пазя спомена ,до следващата ни гореща среща и бъди сигурна,че не за последен път,лежиш в прегръдките ми.
- Обичам те ,Елена то локва много,всеки ден без теб,е ад ,ти си моят рай,моето спасение,Обичам те-казах и нежно притиснах устни към нейните.До този момент,толкова много приличах на човек,че чак се плашех,от себе си.Но след хубав секс,винаги огладнявах.Усетих как лицето ми се промени ,но бе само за миг,овладях го.Но не остана незабелязано от нея.
- Не се страхувай любима,малко огладнях,но ще се контролирам,да те усещам тук в обятията си е по-силно чувство,от това да се храня.-казах с абсолютна убеденост.

by **Елена Гилбърт** Вто Окт 18, 2011 9:11 pm

Беше прав че го исках,дори да се дърпах в началото тялото ми ме издаваше,стоновете също и Деймън използваше това срещу мен,видях как лицето му се промени щом попита съжалявам ли?а всъщност не съжалявах за това,не и сега,може би по-късно щях да съм съсипана,щях да се чудя какво съм направила,но не и сега,не и с него
-Не съжалявам,знаеш го, почувства го Деймън,дори да се дърпах,дори да говорех ти знаеш че не съжалявам
Мислеше и че ще си отида,но нямаше да бъда Катрин,нямаше да го оставя
-Тук съм и никъде няма да ходя,няма да бъда Катрин и да те оставя,каквото и да се случи ,да се скараме,да спорим,аз ще бъда до теб!
Не спираше да нашепва колко ме обича,но тогава усетих глада му,лицето му се промени,бе гладен,но заради мен контролираше това
-Не ме е страх ,искам да се храниш Деймън - надигнах се до него и отметнах косата си -Или предпочиташ китката?

by **Damon Salvatore** Сря Окт 19, 2011 7:11 am

- Радвам се-казах
- И се надявам,никога да не съжаляваш,любима-целунах я отново нежно.Думите ѝ ми носеха радост и успокоение,нищо ,че бях наясно,че нямаше дълго да е в това настроение и може би,ще отрече,след време.Намръщих се,когато отметна косата си.
- Знаеш,че обичам от шията,но не е това въпроса Елена,няма да пия от теб!Тук долу,трябва да имам останали запаси,от банки.-усмихнах се и оправих косата ѝ.
- Мога да се контролирам,не е нужно,не желая да те нараня,а само да ти покажа,колко те обичам.При тези думи я обърнах ,върху мен и започнах отново да я целувам.Като си играех,с тялото ѝ,което вече беше,доста по-чувствително към докосванията ми.

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 19, 2011 10:51 pm

И на мен ми се искаше да не съжалявам,че съм била с него но това беше невъзможно,скоро щях да съжалявам и то горчиво,сигурна бях в това и Деймън не можеше да попречи на това колкото мил и внимателен са бе с мен.Намръщената му физиономия ясно ми показа,че няма да пие от мен,това наистина беше показателно,при други обстоятелства не би ми отказал,но се контролираше,пиеше от банки,а не от мен
-Вярвам,че няма да ме нараниш,че ще спреш когато трябва,но това е твое решение,просто исках да ти покажа че ти вярвам!
Обърна ме ,бях върху него,отново усещах тялото му,допира на кожата му,но моето тяло бе чувствително,докосванията му ме влудяваха ,но много повече от преди,присвивах очи,когато ръката му тръгна отново по мен,когато усетих пулсиращата му възбуда под себе си заплашваща отново да ме подлуди
-Деймън ! ...

by **Damon Salvatore** Чет Окт 20, 2011 4:52 am

- Да мила ?-попитах невинно.После изведнъж се притесних и я свалих от себе си.
- Все забравям,че си човек и ти е нужна повече почивка-казах като прехапах устна виновно.
- Хайде само ад си лежим,на мен и това ме е достатъчно,щом си тук,друго не ми трябва-целунах нежно челото ѝ и затворих очи.наслаждавах се на момента,че я държа в прегръдките си.Много скоро ,той щеше да свърши.

by **Елена Гилбърт** Чет Окт 20, 2011 4:58 am

Явно изричането на името му е прозвучало като стон от болка,а не стенание породено от нежния му допир,страстно стенание,когато ме свали от себе си бях разочарована,но не казах нищо,наистина имах нужда от малко почивка преди ...господи мислех отново за това,как ще съм негова,а не как би реагирал Стефан или как ще си тръгна..
Деймън ме целуна нежно,видях как затвори очи,наслаждаваше се на допира ми или просто очакваше да си тръгна скоро и не искаше да го вижда...Останах в прегръдките му,но явно съм заспала,защото сънувах Стефан,той беше бесен, карахме се,усещах болка в областта на врата,сякаш той ме хапеше ... свивах се,болеше ме
-Не !

by **Damon Salvatore** Чет Окт 20, 2011 8:09 am

Когато си отворих очите ,тя вече спеше.Завих я и притиснах до мен.Аз не можах да заспя,но нямаше да я оставя самичка.Наблюдавах ангелското ѝ лице,докато спи,беше толкова красива,че исках да я събудя с целувки,но потиснах импулса и само я гледах.Докато не се размърда неспокойно и не извика,в сънят си.
- Елена,събуди се-извиках.
- Сънуваш скъпа-казах и нещо започнах да я галя,за да я успокоя.Тя отвори очи и ме погледна.
- Кой смущава сънят ти красавице ? Надявам се ,не аз съм този от който се боиш-казах и нежно и я целунах.Цялата трепереше,завия хубаво и притиснах още по-силно.
- Който ѝ да е сега го няма аз съм тук и никой няма да ти стори зло.-говорех ѝ успокоително и нежно.

by **Елена Гилбърт** Чет Окт 20, 2011 9:26 pm

Чух гласът на Деймън,който ме събуди и ме върна в реалността,седнах в леглото,беше ми малко студено за това се сгуших в него,той ме галеше и говореше нежно,бях се разтреперила,отворих очи и го видях,беше притеснен,не знаеше какво съм сънувала,целуна ме мислейки,че той е причината за моя кошмар,но не беше
-Не,от теб не се боя вече!
Притисна ме и продължи да ми говори нежно,вече се бях успокоила,но стоях в прегръдките му,чувствах се сигурна
-Стефан!Той знаеше,беше бесен,викаше,изплаших се,щяхте да се избиете заради мен Деймън,заради това което сторих!

by **Damon Salvatore** Пет Окт 21, 2011 5:48 am

- Вече не нима някога си се страхувала ?-казах сериозно ,но тя бе толкова уплашена,че я притиснах по-силно в мен.
- Успокой се,любима,когато чух причината се намръщих.
- Няма да му позволя ,да те нарани,нито ще се бия с него.Само кажи ,че ще си с мен и ще те защитя от целият свят,дори от него.-тя ме погледна съжаляващо.
- Съжалявам размечтах се-казах и преглътнах тежко.
- За нещо невъзможно !-потиснах една сълза,нямаше да е в образът ,който си бях изградил,ако плачех за жена.Колкото и да ме болеше,трябваше да си остана равнодушен,за свое собствено добро.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 21, 2011 5:55 am

Той се притесняваше,че може би някога съм се страхувала от него
-Може би имаше момент когато се боях,не точно от теб,а от действията ти!
Деймън ме притисна още по-силно в себе си,искаше да ме защити,а когато му казах за съня си той се намръщи,беше готов да ме защити от собствения си брат,но аз не бях сигурна дали този път той би ми простил
-Той ме...пи от мен в съня ми Деймън,не искам това да става,не искам.. - отново се разтреперих,а Деймън ме притискаше силно,успокояваше ме,дори се размечта
-Съжалявам ,но е невъзможно Деймън,знаеш го...поне за сега,не и докато обичам Стефан-гледах го в очите,имах чувството,че една сълза проблясна в очите му,но той се извъртя,не искаше да плаче пред мен,не искаше да развали образ ана студения вампир

by **Damon Salvatore** Пет Окт 21, 2011 6:02 am

- Няма да му позволя Ели,нито на никой друг,дори на себе си.Няма никой да те използва за хранене,Обещавам.-казах притискайки я.Това обаче ми напомняше,че още не се бях нахранил и че скоро щеше да стане гладът ми нетърпим.
- Знам ,Елена ,напълно ми е ясно,как казах размечтах се-казах с усмивка,но от вътре само аз си знаех,какво ми е.
- Ще те оставя само за малко,трябва да се нахраня-казах леко притеснено ,след което изчезнах,да ме нямало няколко минути бях изгълтал четири банки с кръв и след това измил зъбите,все пак тя не беше вампир,едва ли щеше да ѝ е приятно,да усети вкусът от кръвта по устните си.
- Тук съм скъпа-казах и нежно целунах устните ѝ,след което с успокоено тяло,можех отново да я гушкам.

by **Елена Гилбърт** Пет Окт 21, 2011 2:30 pm

Деймън беше толкова различен,толкова спокоен,нежен и мил,че ако не го познавах какъв е бих решила,че е идеалния мъж...но не беше,бе вампир влюбен в две напълно еднакви жени,колкото и да отричаше знам че обича и нея,дори повече...Деймън отиде да се нахрани,не се забави много,бях се сгушила във възглавницата,усещах аромата на Деймън,но и нейния на Катрин,което бе нормално ,те бяха влюбени и са били заедно тук милион пъти..Деймън се върна и ме събуди от унеса ми
-Здравей отново - казах тихо,той ме целуна и се сгуши в мен,вече не бе напрегнат -Деймън ,не се бой да се храниш от мен когато имаш нужда,знам че не би ме наранил

by **Damon Salvatore** Пон Окт 24, 2011 8:02 am

- Не любима,казах ти вече,няма да го направя.Да знам,че няма да те нараня,но все пак,не искам изобщо та де боли-казах и нежно я целунах.Можеше да ме мисли,за безсърдечен и да такъв бях,за всички останали,но не ѝ за нея.
- Знаеш,че си ми слабост,как бих могъл изобщо да те нараня-казах и я целунах отново ,този път по-настоятелно.
- Обичам сладките ти устни,блесналите ти очи,мекотата на косата и нежността на кожата ти.Обичам всичко в теб.

by **Елена Гилбърт** Пон Окт 24, 2011 10:24 pm

-Добре ,няма да споря с теб за това!
Нощта си отиваше малко по малко,а аз стоях в обятията на друг мъж,в ума ми отново пробягваше мисълта за Стефан и как би се почувствал,веднъж ми бе простил,но втори път нямаше да има,ами ако Клаус се възползваше от това,той знаеше бях сигурна.Отново отнесена от тези мисли не чувах думите на Деймън,само че обича всичко в мен
-Какво ще правим?Не искам отново да нося вината пред него,ако се върне и научи?

by **Damon Salvatore** Сря Окт 26, 2011 4:29 am

- Това е неизбежно Елена ,ти решаваш,дали да скриеш или да му кажеш истината.Знам,че нещата са много сложни ,но аз ще съм до теб,каквото ѝ да решиш.Господи Елена,за теб бих направил нещо ,което е против принципите ми.Бих събирал трохите,които ми дадеш,след Стефан.Готов съм дори на това,макар,че ще ме боли,да те виждам в обятията му,след като още те усещам в моите.-Казах прегръщайки я.Бях се променил адски много,вече не приличах на себе си.Освен ,че и бях обещал безпрекословна вярност,сега ѝ обещавах и че ще са ми достатъчна ,само част от любовта ѝ.Бях се побъркал!От любов.

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 26, 2011 4:33 am

Знаеше,че не мога да крия от Стефан,но имах болезненото усещане,че той вече знае и този път няма да ми прости,този път нямам и оправдание,можех да спра,но нещо в Деймън ме привличаше като магнит
-Не знам какво става?Объркана съм,обичам Стефан,но ти...понякога искам да те няма,а в други моменти като днес не мога да се отделя от теб
Той бе различен,променен,не онзи Деймън когото познаваха всички,безскрупулен и жаден за кръв,сега обичаше и най-странното бе,че му вярвах
-Ами Катрин?Ами ако Клаус отново я е пленил и не те е оставила както мислиш?Тогава какво Деймън?

by **Damon Salvatore** Сря Окт 26, 2011 4:36 am

- Казах ти ,Катрин е минало,без значение дали е пленена или не.Не мога да обичам и двете ви,т.е мога,но не е редно спрямо нито теб,нито нея.А,ако трябва да избирам,дори хиляди пъти,бих избрал теб.Ти никога не ме предаде Елена,ти никога не си ме лъгала,аз знаех,какво можеш да ми дадеш и какво на Стефан,преди да те обикна.Те си толкова чиста,невинна и добра,ти ме правиш по-добър.Все неща ,на които Катрин не е способна.

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 26, 2011 4:39 am

-Не!Не беше минало когато се върна,когато и даде шанс и бе с нея нали?Защо сега да се промени,тя ще се върне и ти ще я искаш отново,да може да обичаш мен,но тя ти дава повече -ще е с теб завинаги,аз не мога Деймън,аз ще си отида някой ден,а и тя е по-издръжлива,по опитна от мен в секса,а знам колко го обичаш!Не с е залъгвай ,между нас всичко е обречено,преди да е започнало!А и как да не съм те предавала,спя с теб,а обичам друг мъж-това не е ли предателство?

by **Damon Salvatore** Сря Окт 26, 2011 4:49 am

- Не ,Елена,този път не,простих ѝ,само защото бях сам,защото ти беше изцяло погълната от Стефан,обаче когато видях,че мога да се доближа до сърцето ти,дори да завоювам само част от него.Вече не я исках.
- А и не е вярно,не е предателство ,ти ми каза в началото ,каква ще е ролята ми и аз я приех с охота.Може към Стефан да е ,към сърцето ти дори,но не и към мен хубава Елена,заради твоята съименичка се е водила война.Аз също съм готов да воювам за тебе,ако трябва и срещу собственият си брат!-Леко се изправих,за да я погледна в очите.

by **Елена Гилбърт** Сря Окт 26, 2011 5:04 am

-Ти никога не си сам Деймън!Покрай теб винаги има жени,ако не сме аз и Катрин,ще е някоя друга-Меридит,може дори вещицата на Клаус,Бони и Каралайн?Хайде кажи ми честно с коя от тях си бил?
Не вярвам ,че му зададох този въпрос,нима наистина го ревнувах,нима изпитвах нещо повече и към него
-И въпреки,че ти казах каква е ролята ти ,не се отказа нали?Защо?След първия ни път ти знаеше че го обичам,защо не се дръпна?
Той ме гледаше в очите говореше ми за Елена от Троя
-Не намесвай сега Омир!Тя не е предала никого,защото не е обичала съпруга си,а аз предавам всеки,сърцето си,Стефан ,дори теб

by Sponsored content