Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Стефан** Пон Ное 07, 2011 5:37 am

Не ме помнеше бях убеден , болеше ме и колкото и да бях пиян го осъзнавах.Да причиниш това , на някого когото обичаш , но беше по-добре за нея , за това просто се усмихнах.
- Да от алкохола е. Съжалявам , че толкова дълго се застоях при вас. Благодаря и че бяхте такива домакини да приемете страник , който нямаше къде да спи за вечерта и да го почерпите. Ако се видим някога отново , ще ви се отплатя.

by **Елена Гилбърт** Пон Ное 07, 2011 5:42 am

Алкохол?Тези двамата шегуваха ли се?
-Не ме лъжете,не съм пила..говорех с Деймън и после влезе ... Ти? - посочих мъжа с Демън - Но после не помня..ти отиде за чашата си,но не съм пила!
Деймън беше толкова странен,а и брат му също..да брат,те бяха братя,какво ми ставаше,щом опитах да си спомня нещо ме болеше главата,какво ми ставаше
-Не,остани ... аз ...не се чувствам добре...губят ми се моменти,цели..дни...

by **Damon Salvatore** Пон Ное 07, 2011 5:46 am

Зяпнах от почуда,но бързо се прикрих,преди човешките очи на Елена да са фокусирали изумяването ми.Тя не помнеше съвсем нищо,мислех ,че ще забрави само любовта си към Стефан,не и него самият.А той се нарече странник,но тя не можеше да е забравила напълно.
- Грешиш мила,да не обърна,цяла бутилка или повече,като нас ,но въпреки това пи достатъчно ,че те сложих да си легнеш.-усмихнах се,не беше хубаво,да я лъжа,не исках да го правя ,но вече се бях хванал на хорото и трябваше да го играя до края.

by **Стефан** Пон Ное 07, 2011 5:51 am

Не трябваше да й позволя да помни, щеше да й е лесно да ме забрави , така Клаус можеше и да не тръгне след нея. Исках да е добре , а с мен никога нямаше да е и винаги щеше да й липсва Деймън.
- Да грешиш. - подкрепих думите на брат си и отидох до нея , погледнах в очите , използвайки цялата си сила.
- Ти не ме помниш и ние с него не сме братя , за теб съм просто един странник , които си приютила , нищо повече. - усещах как очите ми се насълзяват , а ръцете ми треперят , продължавах да се опитам да й въздействам с всички сили.

by **Елена Гилбърт** Пон Ное 07, 2011 5:56 am

Дръпнах се,те ме лъжеха и го знаех,усещах го...
-Спри! -дръпнах се от него,опитваше да ме убеди в нещо което сам не вярваше,но защо опитваха да ми влияят -Знаете добре,че не пия,а сега се опитвате и да ми влияете..за толкова глупава ли ме смятате?.. -погалих врата си,огърлицата я нямаше..обърнах се към Деймън,в очите на странника имаше сълзи,а Деймън..беше странно мълчалив - Правите го!Господи играете си с мен...нямате право!Не съм играчка в ръцете ви за да си играете с ума ми,върнете ми ги.. - в гърлото ми напираха викове,сълзи се бяха спряли на очите ми -Деймън?

by **Damon Salvatore** Пон Ное 07, 2011 6:02 am

Не можех да гледам повече този цирк ,Стефан отново ѝ въздейства или поне се опита,волята ѝ бе силна.Тя плачеше той плачеше,а усещах как и аз ще се разплача.Избутах го :
- Стига Стефан,тя е права,не е това начина.Хванах я за ръката,знам ,че ще ме мразиш,за всичко това ,че го позволих,че се възползвах от теб.Спомни си всичко Елена ,но знай ,че ще те боли,бих искал,но не съм способен да ти отнема болката.-целунах нежно челото ѝ,Стефан ме гледаше неодобрително.
- Това е правилно,тя е достатъчно силна,за да преодолее и това.

by **Стефан** Пон Ное 07, 2011 6:36 am

Гледах как Деймън връща спомените й , което значеше , че Елена ще ме намрази завинаги. Бях бил кръв няколко дни , но не бях силен колкот него и не можех да й въздействам пак.Защо го правеше ? По-добре щеше да бъде , ако не се сещаше никога повече за мен , блъснах Деймън на пода и го хванах за ръката.
- Защо ? Защо винаги правиш обратното на това , което аз правя. Глупак ли си ? Не разбираш ли , че така е по-добре за нея.

by **Damon Salvatore** Пон Ное 07, 2011 6:55 am

Не обърнах внимание на гневният изблик на Стефан.
- Ще си спомниш ,Елена-казах по-съсредоточено,сега скъпа отиди да си легнеш,като се събудиш ще помниш всичко ,без да имаш главоболие или някакво неразположение.След,като я изпратих,се обърнах към него.
- Така трябва ,Стефан не мисля,че тя ще те намрази ,ще знае,че си искал да ѝ спестиш болката.Тя е права братле,не е играчка,не можем да си играем с умът на жената ,която обичаме не честно нито спрямо нас двамата нито спрямо нея.

by **Стефан** Пон Ное 07, 2011 7:05 am

- Какво не е честно ? Ти ще си с нея , тя няма да си спомня за мен и ще е добре. Не разбираш ли , че сега се разкъсва , не разбираш ли ? - озъбих му се.
- Няма да избере и ще се обвинява , че зареди нея се караме , а ние винаги сме се карали , така беше по-добре , отново обърка всичко. - докато му се зъбих се строполих на пода.

by **Damon Salvatore** Пон Ное 07, 2011 8:02 am

- Все някога,ще си спомни и тогава,а и виж дори сега ,тя не желаеше намесата,бореше се ,с всички сили.Да ако бях продължил,рано или късно,щях да сломя съпротивата ѝ,но каква полза,не искам да я лъжа обичам я,разбира се,че искам и тя да ме обича,но не така,не чрез лъжа.Вече бях напълно изтрезнял,обърнах се да оставя бутилката,дори не ми се пиеше вече,точно тогава чух ,че Стефан пада.Явно и на него напрежението му беше дошло много вдигнах го,с лекота и го положих на дивана,дори го завих с одеяло,като по-голям любящ брат,каква ирония само.

by **Клаус** Пон Ное 07, 2011 8:03 am

Влязох с гръм и трясък:
-Пратих мишките си на лов,а те решили да похапнат сирене!
Казах аз ядосано:
-Стига с тези сладки разговори тука!
Погледнах Стефан:
-Не сме се разбирали така,знаеш ли,каква ти бе шибаната мисия?
Погледнах го направо в очите:
-Да ми докараш върколаци и да вгурчиш живота на Деймън и Елена. Каква по-прост задача да ти дам! И ти си безполезен,като Катерина. Само,че нея вече я наказах...
Погледнах към Деймън:
-Макар,че ако питате мен е по добре да я убия!

by **Ребека** Вто Ное 08, 2011 5:10 am

Мистик Фолс. Тези две думи пораждаха токова много спомени в Ребека, че цялата преливаше от тях. Естествено, повечето от тях не бяха никак хубави, по - малка част от тяха бяха леко болезнени, но всички те бяха най - вече забавни. Това бе една дума, която Бека знаеше на изуст. Знаеше как да постигне забавлението, знаеше какво точно да направи, за да се позабавлява и го правеше. Това обаче 'и докара много неприятности, от които не можеше да се измъкне толкова лесно. Особено, когато се беше забъркала с нещо, което брат 'и Клаус не толерираше. Затова и на последната си среща Клаус заби камата в сърцето 'и, поставяйки с я онзи ковчег.
Ребека седеше в центъра на града, загледала се в еднаточка, замислила се над миналото. Но бързо се отърва от тези си мисли и тръгна напред. Не след много време се озова пред огромно имение, което принадлежеше на Деймън Салватор. Знаеше, че точно тук щеше да намери брат си.
Подсмихна се и се качи по леките стълби на верандата. Спря се пред вратата, ослушвайки се, за да разбере както толкова ставаше вътре. След като чу някои неща се подсмихна, хвана дръжката на братата и я отвори. Вратата изкъца леко и всички погледи се приковаха към нея.
- На кой липсвах най - много? - попита Бека, подсмихвайки се.

by **Клаус** Вто Ное 08, 2011 5:16 am

Не се обърнах беше Ребека знаех,че е освободена:
-На мен но бъди кротка Ребека имам работа в момента.
Махнах с ръка,като бях згърчил на земята Стефан или по скоро мозъчна атака:
-Така сега престанете с глупавите си драми. Стефан няма да се върне сега е от моята страна. Така Деймън постарай се,хубава Елена да се опита да преглътнеш това и да го забрави.

by **Стефан** Вто Ное 08, 2011 5:23 am

Ребека ? Как по дяволите Ребека се беше озовала тук ? Но коя беше тя и защо така си я спомнях и чак сега , хванах се за дивана и се изправих бавно , гледах към всички.
- Какво правиш тук ? - погледнах Ребека , а след това отново Клаус.
- Няма да вгорча живота им , прави каквото искаш , но те ще са щастливи.А и имам коз , може би древните вещици ще научат , че детето ти се е родила , знаеш ли то има специална задача. - усмихнах се , макар че знаех че може да ме убие с един удар , нямаше да нарани Деймън , Катрин или Елена.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 08, 2011 5:32 am

Още щом влезе ,го погледнах ,като казах :
- Това е частна собственост ,Клаус не помня да съм те канил.След него дойде и момиче ,беше готина ,но имаше нещо в нея ,което твърде много приличаше на него.Погледнах я :
- А ти коя си и какво правиш тук по дяволите ?-Вече ми беше писнало,всеки да ми влиза в къщата все едно е аврамов дом.Той нарани Стефан,знаех,че не мога да направя нищо ,за това стоях кротко,поне докато не започваше да го убива,тогава щях да се намеся,но мислех и за Елена която спеше в леглото ми.Последните думи ,на Стефан обаче ме заинтригуваха.
- Нима вещицата ти ,ти е родила дете,ох колко хубаво-започнах да се заливам от смях.

by **Елена Гилбърт** Вто Ное 08, 2011 5:37 am

Събудих се ,знаех какво са направили,бях бясна,не мразех Стефан,но му бях бясна.Слязох с намерението да му наговоря ужасни неща когато видях Клаус и някакво момиче да влизат в къщата,останах за да чуя какво говорят когато Стефан каза,че вещицата е родила,това можеше да е от полза за Деймън,но не ми допадна начина по който гледаха русата..Клаус ме усети или поне говореше за мен,но нямаше така лесно да си играе с ума ми....
-Какво не ви е на ред не разбирам?Имате всичко-време,живот,ти Клаус жена и дете-не ти ли стига да си щастлив,или да вгорчаваш чуждия живот е по приятно от това да си до тях?Как би се почувствал ако някой застраши тях,така както ти застрашаваш нас?

by **Ребека** Вто Ное 08, 2011 6:04 am

Ребека се подсмихна и бавно прекрачи прага на къщата на Деймън Салваторе. Имаше толкова много привилегии да си един от ревните вампири. Да, беше голямо проклятие, но Бека винаги му намираше най - хубавите страни и се опитваше да не обръща внимание на лошите части. Така, както бяха направили родителите 'и преди много години. Те виждаха само защита за семейството си, игнорирайки всичките последици. Сега Беки игнорираше последиците, виждайки само тази част на нещата, която 'и прилягаше и отиваше.
Ребека погледна към Деймън, който попита коя беше тя и какво правешев дома му. Начина по който го каза обаче никак не се хареса на Ребека.
- Мислех, че сте по - голям джентълмен, г-н Салваторе. - Ребека се беше запътила към брат си.
Не го беше виждала от близо деветдесет години и колкото и зает беше в момента да си измъчваше жертвите не би го оставила ей така. Когато стигна до него му се усмихна чаровно, а след това се обърна към стълбите, от където слезе тази Елена и започна да говори какво са имали и бла, бла..
Ребека направи отегчена гримата и се обърна към Деймън и Стефан. Не знаеше какво бе намислил брат 'и, но щеше да разбере рано или късно. Да се надяваме.
- Аз съм Ребека. Приятно ми е да се запознаем, предполагам. - каза тя, гледайки към Деймън. - И не мисля, че е ваша работа това какво правя тук. Няма да ви изям засега, спокойно.-добави с красивия си акцент.

by **Клаус** Вто Ное 08, 2011 6:11 am

Глупава паплача,щях да ги избия всички на мига. А,се чудех,защо още не съм ги избил. Погледнах Стефанм,като му внуших,да ми се подчини:
-Върви в къщата си Стефан и не мърдай от там докато аз не ти кажа!
Казах строго в този момент,отчипих от масата кракът и го забих близо до сърцето на Деймън:
-Дръж си смеха зад зъбите,защото следващия път,ще и позволя да те убие,а детето е много по могъщо от теб и ако го докоснеш.
Завъртях кола:
-Ако си помислиш дори да нараниш бебето,ще ти изтръгна сърцето.
Погледнах и към новодошлата Елена:
-Ще разбереш но ти си просто една ходещ донор,така че си в най-не изгодна позиция.
Оставих Деймън с кола в сърцето:
-Не можете да убиете,моята жена,тя ще ви убие,преди да сте я приближили. За това няма да ви предупреждавам,че ако я нараните,ще сте мъртви!
Казах аз,като погледнах към Ребека:
-Сестричке да се прибираме,тук не е добре за теб.

by **Damon Salvatore** Вто Ное 08, 2011 6:34 am

Ну го очаквах,май го бях вбесил повече от колкото трябваше.Импровизирания кол беше близо до сърцето ми,въпреки това той не желаеше смъртта ми,иначе не би пропуснал.Точно тогава се появи Елена ,която видя точно тази сценка.
- Върни се в леглото любов моя ,внуших ѝмного ти се спи ,няма смисъл да си тук.Тя само кимна и ме послуша.Извадих макар и трудно колът.
- Не съм си помислял ,да нараня жена ти и детето,чак такова чудовище не съм.-казах като все още се борех,с парчето дърво,с едно бързо ,но внимателно движени его измъкнах простенах от болка и притворих очи.Хвърлих го на земята и се обърнах към Ребека.
- Здравей сладуранке,сестра колко интересно-казах замислено.
- И да ще питам какво правиш тук,все пак е моят дом-подчертах в тонът си моят!
- Не помня да съм те канил ,но щом така и така си тук,какво ще пиеш ? Май сме прекалено трезви,за това не се разбираме добре.

by **Ребека** Вто Ное 08, 2011 7:33 am

Да, това беше легендарният Деймън Салваторе, за който Ребека беше чувала толкова много. Сексапилния женкар, който омайваше сърцата на младите момичета, използвайки ги за едва или две нощи и след което ги захвърляше като използвани кърпички, които никога повече нямаше да използва. Оказа се обаче, че си е намерил кърпичката, която да използва многократно. Или поне това беше чула Ребека за двадесет и трите си минути, откакто бе пристигнала в Мистик Фолс. Беше леко уморена и малко объркана след пътуването си от Чикаго до Мистик Фолс след като е била деветдесет години в ковчег с кама, пробила сърцето 'и , но беше убедена, че щеше да свикне съвсем скоро.
И колкото 'и да 'и се искаше да опита отново вкуса на алкохол по устните си и в тялото си, Бека не искаше да си въвлича още гнева на Никлаус и да прекара още деветдесет години, че дори и повече в дървен ковчег с кама, пробила сърцето 'и.
- Ммм.. Колкото и изкушително да звучи, опасявам се, че няма да мога. - отсече го Беки с подмолна усмивка на лицето.
Като за пръв път (е, добре де, не точно за първи път) Ребека да отказваше алкохол от сладур. Но Клаус беше много по - важен за Ребека, отколкото текилата, джина, бърбъна или дори водката. Той беше единственото 'и семейство и Ребека би направила всичко за него и никога не би го изоставила. Точно както се закле преди много години заедно с брат си Илайжа, който кой ли знае къде беше, помисли си Ребека. Не го беше виждала от наистина много години. Не и след като предаде Клаус, въпреки клетвата, която беше дал заедно с него и Бека. И само Беки се надяваше да не му се е случило нещо лошо на име Никлаус, който не толерираше тези, които го бяха предали. Затова и Ребека винаги беше на страната на по - големия си брат. Но една грешка я затвори в дървен ковчег за близо цял век, през който да се случили толкова много неща, на които Ребека не е присъствала. Пропуснала е много от живота на Ник, на другите 'и близки..
- Между другото, Дей, успокой се малко.- обърна се Бека към него. - Просто нагостявам, нищо друго не правя. Засега. - намигна му и се подсмихна.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 09, 2011 5:23 am

Днес явно бяха решили да си играят с ума ми,първо Деймън и Стефан сега и Клеус.Нямаха ли си друга работа,а и това момиче,може да отричах че ревнувам Деймън от приятелките си,но сега определено ревнувах,дори след като ги чух да си говорят.Макар Деймън да го правеше от интерес да защити може би мен,а може и себе си,аз не вярвах в нея...
-Деймън?

by **Damon Salvatore** Сря Ное 09, 2011 5:44 am

- Ти си решаваш,но само ще ти кажа,че страшно губиш уискито ми е най-добрата реколта ,която някога ще има.-Усмихнах се.Клаус се подразни ,че закачам сестра му,вместо обаче да получа още един кол,той неочаквано напусна къщата.Чак направи вятър.
- Къв ,му е проблема ?-казах озадачено.Тогава чух Елена да ме вика.
- Идвам любов моя-обърнах се към Ребека и я погледнах което трябваше да значи "Знаеш къде е врата и няма нужда да те изпращам."Отидох във стаята си ,но когато се обърнах тя беше до мен.
- Ама ти сериозно ли ?-казах и изсумтях.След което заедно отидохме да видим Елена.
- Как си Елена ? Боли ли те нещо ?-бях много загрижен за нея,за това не ми се спореше с Ребека.

by **Ребека** Сря Ное 09, 2011 5:59 am

Е, Ребека нямаше по - добро занимание от това да наблюдава жертвите на брат си. Знаеше от момента, в който Клаус напусна къщата, че щеше да стане детегледачка на вампир, мислещ се за всичко и ходещ донор, който в случая беше малко по - ценен за хибридите на Никлаус. Но Ребека не можеше да каже нищо. Щом брат 'и искаше да се детегледачка на тези двамата така и щеше да направи. И без това едва ли имаше къде другаде да отиде тук, в Мистик Фолс. А и щеше да е много забавно да гледа Деймън и Елена и тяхната леко дразнеща любов и драмите, които ги преследваха от далеч. Идеалното занимание, за да не скучае.
Деймън тръгна към стаята си, търсейки Елена. Ребека само извъртя очи и на секундата се озова до Деймън на втория етаж. Когато той попита дали Ребека бе сериозна, тя само му се подсмихна подло и се облегна на касата на вратата.
Ако Деймън си мислеше, че щеше да може да изгони Ребека от къщата без тя да иска, значи адски много се лъжеше. Бека не бе обикновен вампир и Деймън го знаеше. И каквото и да правеше той, нямаше да може да изгони Бека, освен ако тя не го искаше.
- Не мислиш ли, че е малко егоистично да я наричаш "любов моя"? - попита Ребека, облегнала се на касата на вратата със скръстени ръце, гледайки към двамата.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 09, 2011 6:04 am

Деймън се качи при мен веднага,бях готова да му се развикам за дето ми влияе,но нямах сили да го направя,не и след като русата се появи на вратата
-Не ме боли - погледнах го и се върнах на нея-Коя е тя и защо е тук?
Имах нужда от обяснения,исках да знам защо го направиха,защо Стефан изтри спомена ми за себе си,а Деймън бе готов да играе.Защо смятаха,че съм толкова слаба ,че да не мога да се боря с тях
-Къде е Стефан?

by **Damon Salvatore** Сря Ное 09, 2011 6:12 am

Преглътнах ,тя наиситна ми бе сърдита,но какво по дяволите очаквах.Обърнах се първо към Ребека :
-Не мислиш ли,че това съвсем не ти влиза в работата ?-отговорих на въпросът ,не стига ,че беше натрапница ,пък и се опитваше да ме дразни.
- Няма го Елена,Клаус отново го подчини,всъщност той го накара,да направи това,което стори-не знаех,защо го защитавах,може би защото да го видя очернен ,пред Елена,не ми беше за цел.
- Но аз ти върнах всичко,защото така беше честно,съжалявам ,че първо направих другото,но важното е ,че съм се осъзнал,нали така ?

by Sponsored content