Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Damon Salvatore** Съб Май 14, 2011 7:47 am

Стефан ,май се примири,защото изведнъж утихна.А може би,беше затишие пред буря ?Щях да остана тук ,до сутринта,за да не е сам,баси кога станах толкова състрадателен ?
- Искаш ли нещо ,кръв ,уиски ?-запитах го исках да бъда мил,поне тази нощ,след като преминеше това негово състояние,той повече никога не ще видеше тази ми страна.

by **Стефан** Съб Май 14, 2011 7:51 am

Той остана при мен , не знаех отново какво правеше , може би искаше да ми покаже , че може да бъде и друг.
- Донеси ми кръв , нека да видя какво толкова й харесваш. - знаех какво ставаше , когато пия кръв , но днес бяхме прекрачили всичко.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 4:19 am

Усмихнах се и побързах,да му донеса ,преди да се е отказал.Върнах се бързо,като налях и на него и на себе си.Подадох му чашата през решетките и отпих от своята.
- И така ,братле,разкажи ми ,какво те доведе,до това крайно решение ?-Днес бях готов,да го изслушам и дори да му помогна,да не го разбирах,да понякога и ме дразнеше,но въпреки това имах нужда от него.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 4:24 am

Взех чашата , лицето ми веднага си промени , отпих и си спомних хубавият вкус ,ароматът , всички неща , от които толкова исках да се откажа. Ако Деймън се преструваше в момента , значи го правеше много добре.
- Аз и ти не можем да живеем в едно измерение , Деймън. И най-лошото е , че не мога да променя нищо. Аз съм виновен , за това което стана с теб , не искам да съм виновен повече , за нищо. А и 500 години ми стигат.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 5:43 am

Погледнах го ,не говореше сериозно 500 години стигат,изсумтях.
- Грешиш Стефан и 10 000 ,да живееш,пак няма да са ти достатъчни.А колкото до мен,спри да се обвиняваш,аз съм такъв,какъвто съм и щях да стана с или без твоя помощ.-Въздъхнах.
- Някои казват,че съм лош до мозъка,на костите си -вдигнах рамене.
- Може би,са прави.-казах с безразличие.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 5:46 am

- И двамата знаем какъв е истинският Деймън и какъв беше преди да преживееш всичко това , какъв можеше да бъдеш. Не ти ли писна маската ? - погледнах го.
- Не ти ли писна да ме мразиш ? Сигурно пак си в леглото на Катрин , тя ни правеше на глупаци , а ти пак й се вързваш. Какво ще стане като те съсипе сега ? Какво ниво на злоба и ярост ще достигнеш сега ?

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 6:01 am

- Маска ?-погледнах го учудено.
- Не това съм самият аз,лошото копеле,което отнема чужди животи,а тези които не е отнело,ги съсипва.-засмях се.
- Да те мразя,не те мразя Стефан,ако те мразех,щях да те пусна да се самоубиеш,да не мога да те понасям,понякога ,толкова си праволинеен и човечен,че чак ми се гади,но това е друга тема.-Намръщих се при следващите му думи,нима наистина знаеше,че отново бях с Катрин.
- А колкото ,да Катрин,не те засяга дали спя с нея или не,мисля,че пак ревнуваш,но този път ти няма да я имаш !-казах го като заплаха и се издадох.Ако пак ме нарани,лично ще я убия,както и който всеки ,който се опита,да ме разстройва-присвих очите си ,чашата ми се оказа празна.
- Отивам за още ,искаш ли ?

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 6:05 am

- Продължавай Деймън , да се преструваш , че всичко това е истинско , един ден ще ти писне , един ден няма да можеш да побереш болката в себе си. - погледнах го.
- Не искам Катрин , ненавиждам я.Не , не искам Деймън , просто искам да отвориш проклетата врата. - казах му. Деймън си мислеше , че знае и разбира всичко , но истината щеше да си остане скрита , докато можех да я крия.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 6:53 am

- Не се преструвам ,Стефан,това е истинската ми същност,аз съм лошото момче,в историята,какво толкова ?-погледнах го ,като отпивах от новата си чаша,но това беше твърде лишено от живот,замечтах,се за плячка,която мърда ,за преследване,бях ловец и пиенето от чаши,определено не ме задоволяваше.Когато ми каза,че не иска Катрин се зарадвах,макар,да не знаех,мота ли да му вярвам.
- Да те пусна ? Не и докато,не престанеш да мислиш,за глупости.-бях твърд в това,не можех да позволя,малкият ми брат,да е толкова жалък,че да сложи край на живота си.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 6:58 am

Деймън не искаше да ме пуска , детските ни постъпки отново започнаха , изправих се и тръгнах към вратата , но се спънах , погледнах го. Ако стоях още дълго тук щях да се издам.
- Няма да правя нищо , моля те пусни ме от тук.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 7:30 am

- Обещаваш ли ?-казах с престорена надежда ,след ,което се засмях.
- Няма да стане,Стеф и да не ти харесва ,оставаш тук до сутринта има още време,така ,че поспи,надявам се ,като се събудиш,да мислиш по-трезво.-Изправих се .
- А аз ще отида за нещо свежо,да донеса ли и на тебе ?-подразних го.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 7:33 am

- Деймън , наистина по-добре е да го направиш , освободи ме и не ме оставяй тук. - стоях и го гледах , умолявах го , какво трябваше да падна на колене ? Дали така щеше да ме освободи. Изведнъж се смразих стоях и го гледах , седнах на земята. Бяха хванали него вместо Катрин , беше заключен , какво щях да правя , как щях да го освободя ?

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 7:49 am

Само при едно условие... направих кратка пауза.
- Обещаваш да си добричък... започнах да се хиля.
- Извинявай,Стеф,но не можах да се сдържа,всъщност условието ми е друго.-погледнах го ,кат осе изправих точно срещу решетката.
- Получаваш свободата си ,в замяна,на ... да излезем на лов двамата ,като братя,да си вземем по една девица,да я спукаме от секс и после да я пресушим ,е какво ще кажеш ?-погледнах го с усмивка.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 7:53 am

Добре , че халюцинацията спря.Деймън ме изпробваще и знаеше , че никога няма да се съглася на това. Погледнах го.
- Върви по дяволите , знаеш че няма да го направя. Предпочитам да стоя тук. - казах му и опрях гърба си в стената , отново усетих онази силна болка , която ме караше да полудявам.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 7:58 am

Нямаше как,пак да не се засмея.
- Ти губиш братле,дадох ти шанс,да се измъкнеш и щеше да е истински яко,но явно ти предпочиташ,да си останеш монах или верен,на Елена ?-засмях се още по-шумно.
- Виж ,колкото и да обичам Катрин,това няма да ми попречи,да се наслаждавам и на някоя друга,няма да се лиша от женски ласки и да бъда само с една.-Изсумтях ,това ми струваше абсурдно.

by **Стефан** Нед Май 15, 2011 2:13 pm

- Не всеки е теб Деймън , всеки от нас избира как да живее живота си по-различен начин. - беше непоправим , той си живееше в фалшивият свят и вярваше , че всичко е истинско.
Лицето ми се промени и се изправих , изкарах ръката си през решетките и го хванах за гушата.
- Отвори веднага. - изкрещях.

by **Damon Salvatore** Нед Май 15, 2011 11:46 pm

Засмях се:
- И на истина ли мислиш,че след,чаша човешка кръв,ще получиш повече сила,от някой,който я пие от векове ?-Хванах ръката му и с лекота ,я отместих от гърлото си.
- Ако искаш ,да те пусна,трябва ад ми се закълнеш ,в семейната ни чест,че повече няма да правиш опит ,само да отнемеш живота си.-Ние бяхме благородници ,а за такива като нас,честа,беше всичко.Ако ми се закълнеше,щях,да го пусна,макар,че щях да го наблюдавам,нещо не ми харесваше,тенът на лицето му,беше по-блед от обикновено и изглеждаше изтощен.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 1:52 am

- Не , не съм се и надявал. - погледнах го и тогава последва следващото предложение. Беше по-приемливо.
- Заклевам се в семейната ни чест , че повече няма да правя опити сам да се убия. - и нямаше да го направя , по-добре беше да ме пусне отколкото да стоя тук.
- Е сега ще ме освободиш ли ?

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 2:19 am

Въздъхнах.
- Нали си любимото ми братче-засмях се иронично и дръпнах резето,Стефан изхвърча с невероятна скорост на вън,,не го винях и аз мразех това място.
- Но ако решиш,да пристъпиш клетвата си ,не забравяй,че все още съм по-силен от теб!-Отидохме в хола,където имаше клетка със зайчета.Той ме погледна.
- Хайде ,сервирай си сам,имаш нужда от кръв,предположих,че не би искал,още човешка.-засмях се
- Съжалявам,но ще се наложи да изляза,не мога да гледам,как ще убиеш горките космати топчици,без нищо да са ти направили-засмях се ,това не беше хубаво,но наистина не можех да гледам,това падение.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 2:23 am

Освободи ме , поне одържа на тази си дума. Отидохме в хола , погледнах го.
- Това следващата подигравка ли е ? А и нямаше ли да излизаш на лов ? Поне за малко няма ли да имам нещо като лично пространство ? - сега се нуждаех от човешка кръв , трябваше да махна Деймън от тук.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 3:11 am

Върнах се ,след известно време,надявах,се да се е нахранил,цивилизовано и да не видя,пух из цялата стая.Както и после да беше си почистил.Но с каква изненада установих,че Стефан,дори не беше докоснал зайчетата.
- Какво изборът ми не ти хареса,не обичаш ,тази порода-гледах го смаян ?

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 3:17 am

Когато Деймън излезе изпих няколко банки кръв , жаждата беше прекалено голяма. Разчистих и слава богу не ме видя , не знам докога щях да успея да крия. Когато се върна стоях на дивана.
- Не се заяждаш с мен сега става ли ? - погледнах го и тогава се закашлях , сложих ръка на устата си , когато я дръпнах по нея имаше кръв.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 3:22 am

Скочих,като стрела,той се опита да се прикрие,но от острия ми поглед нищо не оставаше скрито.Дръпнах ръката му,и тогава видях раната,несъмнено от върколашко ухапване.
- Сега разбирам,защо искаше да го направиш-казах ,като винаги присъстващата ми усмивка,вече отсъстваше.
- И кога щеше да ми кажеш ? Кой го направи Стефан ?-Малкото ми братче,беше заразено и умираше , а лек нямаше,усетих как нещо ,в мен се пропуква.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 3:27 am

Трябваше да замина докато го нямаше , направих грешката да остана. Погледнах го.
- Предпочитах да не ти казвам и без това няма лек , какъв е смисъла ? - вдигнах рамене.
- Бях на грешно място , в грешно време. Някакъв върколак , който не познавам. Не може ли да ми направиш услуга и да ме убиеш , защото се заклех да не се убивам и без това някога си го искал , сега имаш възможноста. Нека си кажеш сбогом и да се запомним с добро.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 3:52 am

- Да те убия ?-погледнах го невярващо.
- Стига Стефан,вече говорихме ,по този въпрос и дума ,да не става ,а и защо ми е да убивам,някой,който вече е обречен ?-Тези мои думи бяха твърде груби и го осъзнах,уви след,като го бях изрекъл.
- Виж съжалявам,аз ...-пречупих себе си.
- Не исках ,да кажа това.

by Sponsored content