Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Стефан** Чет Ное 03, 2011 5:35 am

- Не аз спя с други нали Елена ? Не можеш да поднасяш любовта ми на съмнение , аз те обичам или обичах. Ти си тази , която изневери и ме предаде. - гледах я злобно , изкарваше се невинна , а тя беше виновна.
- Отидох някъде , където мога да съм полезен. Деймън се отричаше с векове от мен , защо и аз да не го направя веднъж ? Това , което направихте е много по-лошо от нещата , които съм правил или ще направя. - Елена ме ядоса , имах кол със светкавична скорост стигнах до Деймън и му го забих малко под сърцето.
- Виждаш ли колко е лесно Елена ? Малко по-нагоре и мъртъв , но няма да го
направя. Бъдете щастливи , няма да се меся , сами ще пропилеете това , което имате. - казах и изкарах кола от Деймън.
- Аз нямам какво повече да правя тук. Ти - погледнах Деймън. - Забрави , че имаш брат , а ти Елена забрави , че някога си ме срещнала.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 03, 2011 6:00 am

Пиех си и слушах тирадата на нараненият Стефан,едва се сдържах да не се захиля и да не изрека "ох Горкичкия",когато усетих пробождане и се свлякох на земята,бях намалил бдителността си и успя да ме изненада,но това нямаше да се повтори.След ,като измъкна кола го погледнах и казах :
- Би трябвало ,да ти сторя същото ,но не съм толкова жалък ,като теб,братко.Обърнах се към Елена.
- Прав е по-добре да го забравим ,щом толкова лесно ни забрави,защо ние да продължим да се интересуваме от него.

by **Елена Гилбърт** Чет Ное 03, 2011 6:07 am

Преди да реагирам Стефан беше забил кол в тялото на Деймън,дори не успях да извикам,а и нямаше нужда,Деймън беше добре знаех го.Стефан не можеше да го нарани.Това което Деймън каза беше невъзможно
-Да го забравя?Обичам го ,въпреки това още го обичам Деймън,не става ей така от нищото да забравиш някого...
Обърнах се към Стефан
-Ако искаш ми вярвай,ако искаш недей твоя работа,но е факт,че те обичам и ме боли,не исках да става така,но Деймън..нещо в него ме тегли като магнит..не мога да го предотвратя..може би ще те забравя някой де,защото знам че връщане назад няма..може би ако .. Деймън ми въздейства,ако те заличи от ума ми ще мога да обичам него -последните думи казах през сълзи

by **Стефан** Чет Ное 03, 2011 6:13 am

Всичко в мен се пречупи , брат ми ме забрави за секунди , Елена каза , че ме обича , но иска да е с Деймън. Не можех да стоя тук повече , исках да умра , не си заслужаваше. Скъсах колието на Елена и я погледнах в очите , бях достатъчно силен.
- Нямаш никакви чувства към мен , обичам те , но ще го забравиш и ще бъдеш щастлива с Деймън , сега само той има значение за теб. - една сълза се стече от окото ми.
- Сбогом. - казах и тръгнах от къщата.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 03, 2011 6:32 am

Бях потресен,от това ,което поиска Елена.
- Не никога,не бих ти го причинил.Искам да ме обичаш,но не така,това би било лъжа.-казах ,но преди да успея да го спра Стефан го направи.Елена се свлече,явно твърде много ѝ дойде,поех я преди да падне,защото явно да Стефан му беше все едно .Взех я и я отнесох в стаята положих я на леглото ѝ я завих.Той ме беше последвал.
- Защо ,Стефан,защо ѝ го причини ? Защо толкова лесно се предаде,тя те обича или поне те обичаше.Не не я искам така,чрез лъжа ,не мога-казах и моите очи се пълнеха със сълзи.Но не нямаше да му доставя това удоволствие върнах се в хола имах нужда от питие.
- Май не само аз имам нужда-подадох му го.Той малко несигурно го взе.
- Спокойно ,няма върбинка- изпих моето на екс.
- Защо защо го направи ?-недоумявах.

by **Стефан** Чет Ное 03, 2011 6:36 am

- Защото виждам какво става Деймън. - казах стискайки зъби , нямах работа тук , трябваше да забравя всичко.
- Ще върша услугите на Клаус , нямам право да правя неща , които правех едно време. Първо Катрин , сега и нея. За да бъде с теб , значи не ме обича достатъчно , не искам да се бори с това , а да е щастлива с теб. Не я наранявай и бъдете щастливи. Аз ще помагам на Клаус и ще се справям , след тази нощ , всичко ще е различно. - отпих от чашата.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 03, 2011 7:13 am

- Няма да я нараня,ти вече го направи достатъчно,как мислиш,ще се почувства тя,след като разбере,какво си направил ? И не ми казвай ,че няма въпрос на време е.Тя не е глупава Стефан,ще заподозре ,че има нещо и не искам да я лъжа.-Отново чашата ми се оказа празна ,като и неговата.
- Дай да ти налея.Не ти отива това поведение ,но едно не ми е ясно ,защо Стефан ,защо отиде при Клаус,какво те подтикна да извършиш,тази глупост ? Или ще ми кажеш ,че той сам те е намерил,нещо не го вярвам това.

by **Стефан** Чет Ное 03, 2011 7:17 am

- Когато разбере единственият виновник ще съм аз и ще мрази мен , ще можеш да бъдеш щастлив с нея. - казах гледайки надолу и обмисляйки ситуацията.
- Не съм казал това , аз отидох при него , за да предложа услугите си. Видях ви , теб и Елена , разбрах че казаното от теб преди години е вярно , били сте отново заедно и защо ? Предаде ме , правихте ме на глупак , не мога да стоя тук и да гледам как се целувате , не мога да се правя , че не ми пука.

by **Damon Salvatore** Чет Ное 03, 2011 8:30 am

- Видял си ни ,съжалявам,не съм го целял Стефан,не съм искал да ти я отнемам.Не така-добавих,защото думите ми не бяха съвсем искрени.
- Обичам я ,знаеш го.Но не исках това да се случи,тя обичаше теб и така трябваше да остане ,а сега,какво се случи.-Отново напълних чашата му,както и своята явно и двамата щяхме да пием до сутринта ,аз да го питам защо и да получавам все същия отговор от него."Защото трябваше",не не бях съгласен ,но никой не ме попита.Дали щеше да намрази него ,след като разбереше или мен,това си беше пълна загадка ,Елена бе непредвидима,точно за това ,толкова много я обичах.
- Мога да залича твоята намеса-казах вече съвсем пиян ,миг преди да падна на пода и да заспя в пиянски сън.

by **.Ребека.** Пет Ное 04, 2011 4:22 am

Чух всяка негова думичка,толкова бях наранена,той говореше само за това,как да не наранят Елена,Елена онова Елена това. Сложих ръка на сърцето си,през тези години мислех,че съм го замразила но думите на Деймън още кънтяха в ушите ми,толкова тежко ми беше да го чуя. Вярно е подслушвах ги но това не променяше нещата. Мислех,че ме обича,а през цялото време е обичал само и единствено нея. Издайнически сълзи щяха да си поправят път но не им дадох превес,тръгнах да си тръгвам. Деймън нямаше да ме види повече,сигурно за него бе все едно. Но въпреки и двамата ме усетеха но бях прекалено далеко,за да позволя да ме настигнат. Това ми бе достатъчно да знам,че не ме е обичал.

by **Стефан** Съб Ное 05, 2011 7:03 am

Деймън заспа , усетих Катрин , но на кого му пукаше ? Той си спеше , а аз продължих да пия чаша след чаша , накрая бях страшно пиян.
- Знаеш ли братко , надявам се да спиш , дано да спиш. Толкова ви бях ядосан , че щях да убия Елена и съм на косъм да кажа на Клаус как да си прави хибридите. - засмях се.
- Не е ли забавно , зареди мен Катрин щеше да умре ,сега и Елена.

by **Damon Salvatore** Съб Ное 05, 2011 7:07 am

Бях се опънал но не спях,разбира се,че я усетих ,чех също и плачът ѝ,не си признавах но ме заболя,не исках да страда ,но вече не можех да съм с нея.Бях дал дума на Елена и този път смятах да я одържа.Слушах с едно ухо пиянските излияния на Стефан,които бяха скучни ,като самия него,докато не чух нещо.Скочих,като опарен:
- Какво ,какво си сторил на Катрин ?-не знаех защо точно този въпрос ми изникна в главата.Не го замолих да не издава тайната на Елена,а само като си помислих,че Катрин за малко не е умяла и нещо ме сви под лъжичката.

by **Стефан** Нед Ное 06, 2011 6:46 am

- Не си ли спомняш кой казва всичко на баща ми ? А да и сега това с Клаус , може би ако не му е нужна вече ще я убие. - засмях се и отново отпих от бутилката.
- Ще убие и Елена и пак ще сме аз и ти. Ти ще ме мразиш цяла вечност и аз ще опитвам да избягам от същността си. Това уиски е добро.

by **Damon Salvatore** Нед Ное 06, 2011 6:51 am

Вече съвсем се разсъних,скочих и сграбчих Стефан ,за яката на ризата.
- За какво по дяволите говориш ,не обичам недомлъвките и ти го знаеш.Ако знаеш нещо за плановете му ми кажи.Няма да убиеш нито Катрин,а още по-малко Елена,Стефан да ти напомня ли ,че ти се си такъв.Обичаш ги,може да ги наричаш кучки ,но ги обичаш и двете.-пуснах го.
- Да наистина е добро,кажи ми какво знаеш.

by **Стефан** Нед Ное 06, 2011 6:52 am

- Ей по-спокойно. - засмях се отново и го погледнах , какво си мислеше , че това уиски е детектор на лъжата ?
- Виж Деймън не съм казал , че ще правя нещо аз. Но няма да мога да спра и Клаус , така че на практика и аз ще съм виновен. - прозях се.
- Къде мога да поспя ?

by **Damon Salvatore** Нед Ное 06, 2011 6:59 am

- Имаш стая Стефан ,нещата ти които остави са още там.Ако си забравил това беше семейното ни имение,преди да решиш ,че е твърде височайшо за твоята особа.Но тук не става въпрос,за това ,ако знаеш нещо и не направиш нищо ,ще си по виновен и от Клаус ,ако те е страх и цениш животеца си,кажи ми на мен.Без Елена,аз не бих искал да живея и да с радост ,ще умра за да я защитя.За съжаление бих го направил и за Катрин ,макар и не от същите чувства.Кажи ми Стефан помогни ми да ги спася или поне да се опитам и да умра с достойнство.

by **Стефан** Нед Ное 06, 2011 7:01 am

- Да , защото това е твоето ложе и на Елена , не исках да ви се меся или да ви светя докато се чукате. - усмихнах се.
- Не знам нищо Деймън , престани. И ако той е намислил нещо , никога няма да ги спасиш , но не се притеснявай за това и аз няма да ги оставя да умрат , а просто ще пожертвам себе си. Ще може да си и с двете.

by **Damon Salvatore** Нед Ное 06, 2011 7:07 am

Треснах по масата ,която от удара ми се срути в краката ми.
- Не искам и двете Стефан,на Катрин дължа това само защото някога я обичах и бяхме заедно.Макар и много пъти да ме лъга ,не заслужава да умре ,всъщност смъртта ,ще е твърде добра награда за кучка като нея.Колкото до Елена обичам я,с цялото си черно сърце и спри с тия вулгаризми,никога не сме се чукали за мен беше правене на любов ,вярвам ,че и за нея е така.Знам че това те наранява и повярвай не исках така да се получи,братле.Но стана по този начин,ако ти кажа ,че съжалявам,че в момента съм с нея бих те излъгал най нагло.-казах и надигнах уискито направо от бутилката.Бях започнал да изтрезнявам ,а това не беше добре,не и докато водехме този разговор.

by **Стефан** Нед Ное 06, 2011 7:09 am

- Както и да е Деймън , както и да е , отдавна преживях всичко това. Знаех , че ще е така и че между теб и Елена ще има привличане , беше въпрос на време. Както казах бъдете щастливи. А твоите лъжи край нямат , както и нейните. И спри да ме наричаш братле , хората , които бяха братя умряха , когато Катрин ги превърна , онези Деймън и Стефан , отдавна умряха. - засмях се.

by **Damon Salvatore** Нед Ное 06, 2011 7:14 am

- Не можеш да отречеш кръвта ,Стефан ти си мой брат,дори да не го искаш,дори понякога и аз да не го искам.Заради Елена ,заради мен самият.Но е факт и няма да се промени.Колкото до привличането винаги го е имало още преди да те срещне ,ако тогава бях малко по-сериозен щеше да ме обича.Но дори сега не мисли че ще се възползвам от това ,което направи,че ще я остави да мисли ,че аз съм любимият ѝ.Знаеш ,че мога да върна всичко ,така както махна ,но се боя ,че от това ще страда.Това което ѝ причини и то с такава лекота ,ще я нарани много,а последното ,което искам е тя да страда.

by **Стефан** Нед Ное 06, 2011 7:33 am

- Не й казвай нищо Деймън , искаш да е щастлива , нали ? Бъди с нея и забравете за мен , колко пъти трябва да ви го повтарям ? Или искаш да накарам Клаус в замяна на нещо да дойде да въздейства и на теб ли ? Всеки си избра пътят в този живот , нашият е различен. Сложи следващата чаша , нека поне са последна вечер да сме братя и да се престорим , че нищо не се е случило. Утре пак ще съм вярното куче на Клаус , а ти любимият на Елена.

by **Damon Salvatore** Нед Ное 06, 2011 7:52 am

- Не не искам,никой да рови в моя ум и чувства !-казах троснато ,след което извадих поредната бутилка.
- Да нека пием ,наздраве за тази нощ братле,в която отново сме близки и си говорим- разхилих се и залитнах набързо изпития алкохол и огромното количество си казаха своето.Но продължих да пия ,както и той започнахме да си спомняме какви бяхме преди и да се смем звучно,дано не събудехме Елена,не исках да ни вижда така,но и двамата имахме нужда от това.

by **Стефан** Пон Ное 07, 2011 5:25 am

- Наздраве. - казах леко заваляно и продължхме да пием чаша след чаша. Всяка втора наша дума беше наздраве , не знам какво точно си говорихме , дали се смеехме на миналото или се опитахме да водим интелектуален разговор.
- Знаеш ли , страхотно си говорим.

by **Елена Гилбърт** Пон Ное 07, 2011 5:29 am

Събудих се,имах страшно главоболие,не знаех какво е станало,само че бях с Деймън,имах..имах чувства към него,но нещо ми подсказваше,че и към някой друг..чувах гласа му,слязох по стълбите подпирайки се и го чух да говори за Катрин,за мен..че е готов да умре за нас,а другия..беше ми познат до болка,но защо не можех да си спомня от къде
-Деймън?
Главата ми се пръскаше,бях се подпряла на стълбите и го повиках
-Какво е станало?Защо главата ми боли?

by **Damon Salvatore** Пон Ное 07, 2011 5:33 am

- Аха,прекрасно,отвърнах на Стефан,но аз вече яко бях зацапал свещите.Точно тогава се появи Елена.По принцип ми беше гадно,но бях толкова пиян ,че предпочитах ,да си играя ролята.
- О,Любов моя-казах и отидох към нея ,целунах я и я завъртях във въздуха ,след което нежно пригладих косата зад ушите ѝ.През цялото време гледах ,към Стефан ,как ще реагира,дали наиситна вече не му пукаше.
- Не знам мила,може би алкохолът,който изпи с нас,да не ти понася.-засмях се и отново я целунах ,но гледах към него.

by Sponsored content