Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Ребека** Сря Ное 09, 2011 6:26 am

Боже, това щеше да се окаже още по - скучно и то това да седиш и да не правиш абсолютно нищо, помисли си Ребека. Това я отегчаваше много повече, отколкото всичките тези деветдесет години в дървен ковчег в Чикаго. Наистина трябваше да помислят как да се позабавляват малко. Нямаше да им дойде никак зле малко алкохол, купон и луда нощ, като спряха поне веднъж да мислят за това как ще реагира другия, както изпитва и чувства останалия и всичко отегчаващо Бека.
Ребека леко изпуфтя, обръщайки се към вратата. Облегна се удобно на касата, като погледна нагоре.
- Това ще е по - скучно и от речите на Никлаус. - каза на себе си Бека, но беше убедена, че Деймън я беше чул.
Все пак беше вампир и не беше със слуха на Елена. Като заговорихме за Елена.. В момента Ребека усещаше кръвнишкия 'и поглед върху себе си.
Завъртя се съвсем леко към нея, поглеждайки я с нейния кръвнишки поглед, който би изплашил дори и Никлаус. Елена веднага спря да гледа към Ребека, която от своя страна влезе в стаята, запътвайки се към Елена и Деймън.
- Аз съм Ребека, сестра на Никлаус и докато него го няма ще ви бъда детегледачка. - ето, на!
Елена искаше обяснение и Ребека 'и го даде. Какво повече искаше да разбере от сегашната ситуация.
- Само ако мислите да правите с-е-к-с, - спелува го Ребека. - ми кажете, за да се изнеса на долния етаж, пресушавайки бутилките в водка. - довърши и се усмихна за секунда, правейки се на мила, като нарочно остави да видят, че се преструва.
След това върна сериозния си вид и отново се върна на касата на вратата, облягайки се, гледайки някъде настрани.
Трябваше да си мисли за нещо съвсем различно, за да не може да им чува глупостите, които предполагаше, че ще излязат от устните им всеки момент.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 09, 2011 6:32 am

-Не! -Деймън каза,че Стефан е подчинен,какво ставаше,защо не ни оставеше на мира.Но не му вярвах,че го е накарал да заличи спомена ми за него-Не го защитавай,сам реши да го направи Деймън,бях там,знам какво казах и какво направи Стефан.А ти..направи каквото мислеше за редно,но аз не съм играчка.
Ребека ме гледаше кръвнишки ,след като явно забеляза погледа ми върху себе си,но отместих само за миг очи
-Не ме гледай сякаш ще ме уплашиш,преминах през брат ти ,ти си нищо...писна ми древните да се месят в живота ми...
Тогава спомена нещо за секс,само някого като нея можеше да мисли да това,но нали не тя бе на мое място
-Излез,остави ни на мира!

by **Damon Salvatore** Сря Ное 09, 2011 6:42 am

Погледнах към Елена,не ми вяравше и имаше право,но не знаех,сам,защо защитавам Стефан.
- Не чу после мила,какво стана,той си призна ,че Клаус го е накарал,като го попитах защо го прави.Опитах се да игнорирам Ребека,но тя продължаваше да ни дразни и двамата.
- Не напротив няма да ти кажем,на мен лично публика не ми пречи-казах през смях,но Елена се намръщи.Спокойно скъпа,докато детегледачката ни е тук няма да правим нищо,но ако много настояваш,аз вече казах на мен неми пречи-засмях се.Погледнах към натрапницата,беше сладка и ако не бях обещал на Елена вярност,до сега да съм я опитомил.Колкото ѝ да беше древна не можеше да се мери с моят талант,как карах жените да полудяват.Ох какви си ги мислех.Погледнах виновно Елена,радвах се ,че сестричката ,не можеше да ми чете мислите.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 09, 2011 6:57 am

Лъжеше ли ме или наистина така бе станало
-Деймън опитваш се да ме лъжеш или е истина?
Той се забавляваше,а аз бях прекалено нервна,живота ми се бе объркал,но в него бяха Стефан и Деймън,макар че ако не бе Стефан,Клаус нямаше да има какво да преследва тъй като щях да съм мъртва.Но Деймън се забавляваше с русата..Ребека,май дори ако не бях тук можеше и нея да оправи
-За секс ли мислиш в момента?Не го вярвам Деймън...мислех че поне в труден момент ще си сериозен,но не той мисли за секс и няма да се учудя ако и тя е обекта ти нищо,че съм тук и ми обеща..но ние не сме.. -щеше да ме заболи да го кажа - Заедно..свободен си да правиш каквото искаш

by **Ребека** Сря Ное 09, 2011 7:05 am

- Бу - ху! - каза Ребека, вдигайки ръце във въздуха, все едно някой бе опрял пистолет в тила 'и. - Колко ме е страх от Елена.. О, не. Човека ще ме победи.. Ами сега? - Ребека го казваше без никаква интонация, за да може да покаже, колко всъщност я интересуват тези неща.
Ако Елена си мислеше, че беше преминала през Клаус, значи жестоко се лъжеше. А ако си мислеше, че щеше толкова лесно да премине през Ребека, значи наистина бе много тъпа. Само ако си го помислеше ставаше за посмешище, а да не говорим каква ставаше, ако наистина вярваше в това нещо. Дори и другия брат на Ребека - Илайжа, който беше също древен вампир не можа да се справи с Клаус, камо ли един дребен донор на кръв, който честно казано ако не беше заради Никлаус, щеше да остане без капка кръв.
- Както и да е, влюбени гълъбчета. - каза Ребека, подсмихвайки се. - Аз мисля да ви оставям да правите, каквото ще правите. Със сигурност не искам да чувам за "дивата ви природа", още по - малко да съм свидетелка. - Елена метна една възглавница по Бека, а тя я хвана преди да я е ударила и се засмя. - Само ви се моля да бъдете по - благоприятни към леглото и да не го чупите. - добави през смях. - Аз ще ви оставям насаме. Ако ви потрябвам ще съм на долния етаж, пиейки водка.
Ребека метна отново възглавницата, обаче по Деймън, удряйки го по главата. Направи мила физиономия, все едно беше готова да му се извини, но лукавата усмивка се мерна на лицето 'и. Хвана вратата за дръжката и затвори след себе си.
- Не правете опити за бягство от и убийство на древен вампир, защото ще стане напечено. - провикна се Ребека, ходейки по коридора.И ви пожелавам задоволително свършване. - засмя се, надявайки се Дей и Елена да са разбрали какво има на предвид Ребека.
Слезе надолу по стълбите, отиде в кухнята и започна да тършува за водка. Можеше да не е никак хубаво за тях двамата Ребека да им се натрапва така, определено и на нея не 'и беше толкова приятно да е с тпх в тази къща, но нямаше друга възможност. Все още ги чуваше как говорят, че не са заедно.
- Не спират ли? - попита себе си Ребека, търсейки водката,
Тогава отвори един шкаф, където се откри пред очите 'и много приятна гледка - много бутилки всякакъв вид алкохол. Включително и водка.
- Най - накрая нещо хубаво. - добави, взимайки едно шише водка.

by **Damon Salvatore** Сря Ное 09, 2011 7:30 am

Погледнах към Елена :
- Ох защо просто не ми повярваш ,а все ровиш,добре лъжа те,не знам защо го правя.Защо го защитавам,като той хиляди пъти доказва,че не го заслужава.Но е мой брат Елена и не искам да го мразиш.-казах съвсем сериозно.
- Не ,не мисля за секс ,знам ,че си ми сърдита,а и съм ти обещал нещо,няма да наруша думата си,колкото и секси жени да има наоколо,съм само твой.Тя излезе,след като ме замери,доставих и това малко удоволствие ,защото не ми се занимаваше да играя на играта ѝ.А и с една възглавница не можеше да ме нарани.
- Най-после сме сами,моля те за прошка Елена,излъгах те ,само защото смятах,че това е най-доброто за тебе.Но явно съм сгрешил.

by **Елена Гилбърт** Сря Ное 09, 2011 6:16 pm

-Защото мразя да ме лъжат и го знаеш...изнервена съм ,а ти наливаш масло в огъня..да знам,брат ти е ,но и не го мразя,не мога да го мразя каквото и да стори,знам ,че го прави защото е наранен
Цялата треперех,бях на ръба,бях бясна,разстроена и още хиляди други чувства на куп ,че не знаех как се сдържам да не му крeщя,а а млката кучка наливаше масло в огъня
-Не подценявай една жена която иска да защити семейството и приятелите си Ребека,може да приличам на Катрин,но не съм..много е лесно да стана като вас,но не това е решението...а аз ще го намеря бъди сигурна
Тя слезе долу,а Деймън продължи да ме моли за прошка,да напомня обещано то от него
-Няма за какво да ти прощавам,не си сгрешил,може би и аз бих постъпила така,просто съм изнервена, изплашена - погледнах го - Старах ме е Деймън,за теб,за Стефан...за живота си ...

by **Damon Salvatore** Пет Ное 18, 2011 4:38 am

- Никой ,няма да те нарани ,Елена,не и докато дишам-казах и седнах на леглото ,придърпах я към мен.Заиграх се с кичур от косата ѝ,като нежно и шепнех,че всичко ще се оправи.
- Ще бъда винаги до теб,дори когато не ме искаш-засмях се.
- Но винаги,когато имаш нужда,каквото и да ми коства това.Ти си моята принцеса,моят живот,Елена искам да си щастлива.Благодарен съм ,че ми прощаваш,макар,че разбирам напълно ,че не го заслужавам.Трябваше да бъда искрен,още в началото,но исках да ти спестя ,поне малко болка.-целунах нежно челото ѝ и я придърпах към себе си,докато спря треперенето и гневът ѝ и ги заменя със спокойствие и сигурност ,в прегръдките ми.

by **Елена Гилбърт** Пет Ное 18, 2011 4:43 am

-Знам,че е така,че ще ме пазиш докато си жив,макар да не си длъжен,оценявам го
Деймън седна на леглото и ме придърпа към себе си,шепнеше ми любовни слова отново...на моменти се питах защо не се влюбих в него,Стефан нямаше да страда,нито никой...поне докато не се появи Клаус
-Не можеш винаги да си до мен,имаш свой живот аз мой...не искам да се лишаваш от това заради мен.Спри да говориш,че не го заслужаваш,ти както и Стефан направихте много за мен и аз съм тази която не заслужава да е край вас,нито да ме защитавате
Не спираше да ме прегръща,да ме успокоява,искаше да съм спокойна,а не ядосана и нервна
-Щастлива съм Деймън,щастлива,че имам теб- целунах нежно устните му,това бе неговата награда за усилието

by **Damon Salvatore** Съб Ное 19, 2011 5:15 am

- Не ме лишаваш от нищо ,Ели,моят живот е обвързан с теб,откакто те срещнах и това не е бреме за мен.Напротив ,харесва ми да е така.Не бих искал друг живот,не и такъв без теб-прегърнах я още по-силно,сякаш ме беше страх,че ако я пусна ще изчезне от обятията ми.Тя ме възнагради с целувка и с думите ,че е щастлива.
- Само,това искам миличка ,да получиш и ти малко щастие,в тези трудни времена.-Докато я прегръщах,не мислех,нито за Клаус,нито за Ребека,която май все още бе долу,нито дори за Стефан,бяхме само тя и аз.

by **Елена Гилбърт** Съб Ное 19, 2011 5:25 am

-Лишавам те от свободата ти Деймън,ти обичаш да си свободен,да не се съобразяваш с никого,а с мен го правиш и знам,че ти тежи,колкото и да отричаш
Обвързан с моя,не виждах Деймън обвързано,но може би трябваше да му имам повече доверие и че може би се е променил заради мен
-Не,аз няма да съм щастлива докато един от вас страда,докато Клаус държи живота ми и докато русата е тук..докато Катрин е част от живота ти..
Отново се сгуших в него ,не исках сега да мисля за това,а само да се наслаждавам на топлината му,може би щях да го заобичам,един ден
-Какво ще правим с русата долу?

by **Damon Salvatore** Нед Ное 20, 2011 5:17 am

- Не ме лишаваш от нищо,недей дори,да си помисляш,че е така,аз доброволно се отказвам,това не е лишаване,а отдаване и това не ме прави нещастен,нито страдам,приличам ли ти на страдащ ,Елена ?-казах и направих смешна физиономия,надявах,се да чуя смехът ѝ отново.
- Не знам ,може да подпалим къщата и да се надяваме,че ще е твърде заета с прическата си,за да излезе навреме-казах през смях.Елена ме погледна,така както винаги когато се шегувах с нещо сериозно.
- Честно,бих рискувал къщата ,ако това ще ни отърве от нея-казах с готовност.

by **Елена Гилбърт** Нед Ное 20, 2011 5:34 am

Определено беше добър в смешките защото винаги успяваше да ме разсмее и сега успя,не само ме накара да се усмихна но и да го направя с глас
-Забавен си,само ти можеш да го направиш!
Разхождах се из стаята и се чудех какво да направим,как да се отървем от нея,Деймън предложи да запалим къщата
-Не рискувай домът си заради нея!
Как се молех да си е тръгнала ,но надали имахме този късмет
-Отведи ме от тук Деймън,да излезем някъде,имам нужда от въздух и пространство,а може би и повече време с теб..може би то ми трябва за да те обикна

by Sponsored content