Re: Имението на Деймън Салваторе

by **Елена Гилбърт** Пон Май 16, 2011 3:56 am

Вървях през грда,исках да видя Стефан,но на последък той упорито ме избягваше и идея нямах защо?С него се чувствах толкова спокойна,защитена,забравях какво преживях,забравях какво изпитвах...но когато изчезваше така ме караше да се чувствам самотна!Влязох в имението сякъш си бях у дома,не ми пукаше на кого се натрапвам но исках да го видя.Странно,че нямаше никого или поне никой не ме посрещна..
-Стефан? -извиках го,но не ми отговори

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 4:04 am

Деймън предпочиташе да ме гледа как се мъча от колкото да ми помогне , до някъде го разбирах.
- Няма защо да се извияваш , това е истината. - тогава чу Елена , можеше да й навредя , ако пак изпаднех в едно от онези мой състояния. А как щях да й кажа , че умира ? Че са ми последните мигове с нея ? Предпочитах да не разбира.Отидох при нея и я целунах , усмихнах се леко и погалих лицето й.
- Здравей и на теб , как си ?

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 4:18 am

Голяма издънка,казах,каквото мисля,без да мога да се спра,но той,като че ли ,не беше наранен ,толкова колкото очаквах и като за капак,на всичко дойде Елена.Целуна го и се притисна в него ,изпитах известна ревност,но точно сега важния бе той ,аз оставах,на заден план и моите желания,само леко и намигнах и тя ми отвърна с усмивка.Ако знаеше,Стефан,това би ускорило смъртта му.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 16, 2011 4:21 am

Стефан се появи и ме прегърна,но в прегръдката му имаше нещо странно.Сякъш се сбогуваше с мен и това не ми допадаше
-Вече по-добре! - целунах го когато Деймън се появи в стаята и намигна - Защо изчезна така?Случило ли се е нещо Стефан?
Щеше да опита да ме излъже ако имаше нещо и бях сигурна в това,но за сега се надявах да е искрен с мен
-Липсваше ми!

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 4:28 am

Стоях и гледах Елена , как трябваше да се сбогуваш с някой който толкова много обичаш ?
- Имах работа , съжелявам , че не те предупредих , че трябва да тръгвам. - усмихнах се леко.
- И ти на мен. - целунах я като вложих цялата си нежност.
Дръпнах се и я погледнах , това не беше Елена , беше Катрин. Блъснах я в стената и я хванах за гушата.
- Как смееш да правиш това ? Не ти ли стига всичко , което направи ? Как поспя да се върнеш Катрин ?

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 4:34 am

Не можех да ги гледам,бяха толкова сладки,че чак ,да ти се догади.Тя го целуваше и той нея,изпитах,лека ревност.Не ми беше приятно,да го прави.Тогава той пак почна да халюцинира и блъсна Елена в стената,почна ад я задушава.намесих се бързо,като бутнах Стефан и я издърпах,придърпах я в прегръдките си ,там,където сега щеше да и доста по-сигурно.Даже я задържах,малко повече и плътно до мен.
- Стефан,това е Елена,откачаш ?Погледнах я
- Ели,мисля,че трябва да си вървиш,Стефан е на себе си и може да те нарани,аз ще се погрижа за него,не се безпокой,но не мога едновременно,да пазя и тебе.-Погледнах я в очите и погалих нежната кожа,на бузата ѝ.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 16, 2011 4:37 am

Отново ме излъга,Стефан криеше нещо от мен и тъкмо да му го кажа когато ме блъсна в стената и ме нарече Катрин... какво ставаше защо ме мислеше за нея
-Стефан не съм Катрин ,аз съм Елена - опитах да го погаля,но Деймън ме издърпа от него и ме прегърна,искаше да ме защити.Но мисля,че прекаляваше с прегръдките
-Не,какво става Деймън,той никога не се е държал така..не ме лъжете,какво става със Стефан
Гледах към Стефан със сълзи в очите

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 4:41 am

Деймън ме блъсна и това беше добре , стоях и гледах втренчено. Защо я бях помислил за Катрин ?
- Елена , аз толкова съжелявам. - виждах сълзите в очите й , как я беше прегърнал Деймън , само леко се приближих и леко хванах ръката й.
- Наистина съжелявам.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 5:05 am

Не я пуснах,не исках да го правя,макар,че да я държа пред Стефан,ами ако заподозреше нещо ? Точно сега ,само това му трябваше.Отпуснах схватката и ѝ позволих,да се измъкне.защо беше толкова упорита.
- Повярвай,не искаш да знаеш,ти или ще ѝ кажеш или аз да го направя ?-запитах го ,той ме погледна с укор,но тя все някога ще разбере,по-добре ,беше да е сега ,за да могат поне да се сбогуват.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 16, 2011 5:08 am

-Няма нищо -отделих се от Деймън и отново прегърнах Стефан.
Само дано не разбереше какво стана,чувствах се зле ,че го лъжех ,но не знаех нищо,не и тогава.
-Сега ми кажете какво става и не се опитвайте да ме лъжете
Гледах ги в очите ,ту единия ту другия,ставаше нещо сероизно и те го криеха от мен
-За бога говорете!!

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 5:12 am

Погалих Елена по косата , леко. Целунах устните й и хванах ръката й.Деймън беше прав , защо я лъжех ?
- Елена , ухапа ме върколак. Това е смъртоносно за вампирите , а и няма лек. Мисля , че знаеш какво следва , съжелявам. - погледнах към Деймън , надявах се да не позволи след като умра Катрин и Елена да се избият.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 5:25 am

Погледнах го и кимнах,знаех ,какво иска от мене,макар,че не четях мислите му,щях да се погрижа за Елена и да я предпазя от Катрин,но ако тя разбереше,щеше да я оскубе жива,тя ме ревнуваше и без това от нея,а нима нямаше основание ? Гледах я тя хвърляше поглед ,ту към мен ,ту към него,сякаш очакваше ,да и кажа ,че не всичко е изгубено.
- Съжалявам Елена ,няма лек-казах и убих и последната ѝ надежда.

by **Елена Гилбърт** Пон Май 16, 2011 5:28 am

В този момент Стефан ми каза,че го е ухапал въркалок.Беше ми обеснил,че това е смъртоностно за тях,е няма лек,но се нядавах да не се случи на никого от тях или ако стане,ще има надежда за спасение.Но Деймън уби и последната
-Не,не мога да те загубя сега Стефан ... аз
Не можех да остана там,въпреки молбите и на двама та да остана и да се успокая не можех.Просто напуснах къщатата,в момента не исках да ме успокояват

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 5:32 am

Видях как Елена напусна къщата , нямах намерение да я последвам , щеше да бъде прекалено тежко и за двама ни. Погледнах Деймън.
- Не е задължително да стоиш тук като бавачка , аз ще се справя и сам. Сигурен съм , че има нещо за преследване.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 5:56 am

Оставихме,Елена да си тръгне,беше по-добре за нея,не можех да я гледам така,въпреки,че силно обичах Катрин и Елена не ми беше безразлична и нейните чувства.Болеше ме,заедно с нея.Но това не беше страшно,най-стряскащото ,бе,че ме болеше за Стефан.Но бях прекалено горд ,да му призная,че не искам да го изгубя.
- Ще остана с теб и без това малко ти остава,не трябва да си сам и мен не можеш да нараниш-казах и отидох и го прегърнах-нещо напълно нетипично ,за мен,а когато се отдръпнах ,се опитах да скрия насълзените си очи.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 6:03 am

- Да - кимнах и тогава той ме прегърна. Не очаквах Деймън някога да ме прегърне , спомних си времето преди , когато бяхме приятели , бяхме братя и беше хубаво , нещата се промениха прекалено много. Когато видях ,че очите му са насълзени , помислих че е халюцинация , но не беше.
- Пука ти , бях прав. Няма да кажа на никой , спокойно , но е добре че го разбрах. - усетих онази болка отново , сякаш всичко в тялото ми гореше , хванах се за рамото му , за да не падна на земята.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 6:10 am

Прихванах го ,за да не падне,занесох го до дивана и му помогнах да легне.Стисках устни,но думите сами излизаха от устата ми:
- Разбира се ,че ми пука,винаги е било така,ти си мой брат и аз те обичам,по свой си неразбран начин,но те обичам,не искам да те изгубя,Стефан ,с кой ще се карам ?-опитах се да се усмихна,може би това бяха последните ни, часове заедно и да беше прав,нямаше на кой,да каже,че съм се размекнал.След смъртта му,щях да съм си същия студен Деймън ,който всички познаваха и обичаха ,е без второто.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 6:14 am

Благодарих му , когато ми помогна , не знаех че смъртта е толкова гадна , вече осъзнавах. Засмях се на следващите му думи.
- И аз те обичам Деймън , нямаше да има след кой да търча цял живот и нямаше с какви баркотии да се занимавам , ако не беше ти. - погледнах го.
- Искам да те помоля за прошка , за всичко. Не трябваше да бъда такъв.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 6:39 am

- Имаш я ,смъртта прощава всичко братле и въпреки това ,моля те не умирай !-Взех една кърпа и попих потта ,избила по челото му.
- Аз също те моля,за прошка ,за всичко което съм ,което ти искаше да бъда и което никога няма да стана.Обещавам,да се грижа за Елена,Катрин никога няма да я нарани,но по-добре да го направиш ти,ще се справиш по-добре,както с всичко.-Тихо се молех,да стане чудо и брат ми да оживее.Държах ръката му и нямаше да се отделя,от него до самия край.Дължах му го,поне това,за другото беше твърде късно.Щеше ми се да имаме повече време,заедно.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 6:46 am

- И аз ти прощавам , Деймън. И ти благодаря , че ще се грижиш за Елена , знам че тя харесва и теб , а може би и нещо повече. - той беше хванал ръката ми и стоеше до мен , очаквах да ме убие или да си тръгне , но явно искаше да прекараме последни мигове заедно , както и аз.
- Надявам се това да не е халюцинация , дори да е поне ще умра спокоен , че дори в подсъзнанието ми , си ми простил. - засмях се.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 7:14 am

- Не е тук съм-Стефан се влошаваше,започна да кашля и да плюе кръв ,явно имаше нужда ,да си я възвърне.Станах за да взема,банки от фризера в мазето.
- Не се противи-започнах да си изсипвам в чаша,подадох му я.
- Имаш нужда от сили,пий,може и да забави процеса и за всеки случай,капнах няколко капки и от моята кръв,трябваше да забавя краят му,поне докато не измислех,как ще го спася.Вече бях твърдо решен,нямаше да го оставя да умре.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 7:19 am

Нещата ставаха по-зле и го усещах. Не очаквах и вторият ми край да е толкова жалък , взех чашата от ръцете му и я изпих.
- Благодаря. Имам чувството , че действа , но нещата после отново се влушават. Изпих няколко банки кръв докато те нямаше.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 7:24 am

Радвам се ,че се поправяш,макар,да ти трябваше да заумираш,за да научиш кое е правилното.
- Кълна ти се братле,че след като ме напуснеш,ще отида и ще намеря онзи върколак ,дори в дън земя и ще го направя на парчета!-казах клетвата си на глас и гледах Стефан ,продължих да му давам кръв,като срязах ръката си по-дълбоко,за да приеме повече от моята кръв.Къде ,беше Катрин когато ми трябваше,тя му беше създателка,сигурно нейната кръв,щеше да свърши по-добра работа,бях и писал поне десет съобщения,но нямаше отговор.

by **Стефан** Пон Май 16, 2011 7:27 am

Засмях се едва и го гледах.
- Това няма да промени нищо , но това е твоят начин , убий го , но внимавай , ами ако се случи същото с теб ? - погледнах го.
- Деймън няма смисъл да ми даваш от кръвта си - дръпнах ръката му.
- Стига ми толкова.

by **Damon Salvatore** Пон Май 16, 2011 7:44 am

Стефан се беше заситил и за малко лицето му възвърна свят блясък.Лежеше на дивана и изглеждаше толкова безпомощен и изтощен,че ме сви в сърцето.Той ми беше брат,въпреки всичките грешки,този факт нямаше д се промени,а ето че го губех.Отново хванах телефона си ,но този път влязох в интернет и написах,
"лек за ухапан от върколак ,вампир"-излезе-търсенето не даде резултат-метнах го ,какво очаквах ? Как можех ад спася брат си ,бих дал всичко ,дори живота си ,в замяна на неговия.

by Sponsored content