Домът на Елена Гилбърт

by **Елена Гилбърт** Вто Апр 26, 2011 4:03 pm

Къщата
Домът на Елена Гилбърт D517dd1c1c8840c9005ad0fe8534403a

Спалнята на Елена

Домът на Елена Гилбърт Magnificent-Bedroom-Interior-Designs-by-Presotto-Italia

Втората спалня

Домът на Елена Гилбърт Image-thumb39

хола

Банята

Домът на Елена Гилбърт Laufen-bathroom-mimo-1

Втората баня
Домът на Елена Гилбърт Bania1

Кухнята

Домът на Елена Гилбърт Img4

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 3:18 am

Станах ,в главата ми сякаш биеха камбани ,изпих голямо количество кръв,за да се отърва,от главоболието ,но в крайна сметка се получи.Проверих Стефан ,който още спеше,но изглеждаше значително по-добре,за това го оставих и излязох.Отидох до къщата на Елена,трябваше да я видя,за да решим,какво ще правим от тук,натъка,след като кучката на Клаус ,знаеше,а вече и той малката ни тайна.Позвъних на вратата.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 3:22 am

Оставих Стефан да се оправя с Деймън и се прибрах ,след всичкия стрес имах нужда от почивка и дълга успокояваща вана.Слава богу Стефан беше добре макар сега да бяхме роби на Клаус ,а тъпата му марионетка знаеше за мен и Демйн което не беше особено приятно.На вратата се позвъни ,а аз бях само по хавлия ,а на вратата ме чакаше изненада
-Деймън? Какво те води тук?
Все още нямах намерение да го каня,а сам не можеше да влезе

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 3:39 am

- Ще ме държиш ли на прага ? Ще ти кажа като вляза,това не е за пред много уши.-казах много значително.Погледнах я беше само по халат.
- Ей но ти май,се знаела,че ще дойда ,да нямаш ясновидски способности ?-засмях се.
- Спокойно,Ели тук за да поговорим -усмихнах ѝ се ослепително.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 3:43 am

Мразех да се държи така с мен,мразех да ме манипулира с тази поглед
-Влизай
Направих му път да влезе и той не подмина факта,че съм по халат
-Изобщо нямам идея..какво ли ти обеснявам..кажи защо си тук,да не е станало нещо със Стефан?
Станах малко нервна,ами ако Стефан се бе влошил и кръвта на Клаус не е подействала

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 3:48 am

Влязох бързо преди ,да си е променила решението ,седнах на дивана и я погледнах.
- Не се безпокой ,със Стефан ,всичко е наред ,не за това съм тук,Ели те знаят за нас,какво ще правим,не искам той ,да разбере.Те ще те нарече Катрин № 2 ,а мен няма да иска да ме погледне и двамата знаем,че не сме го искали,но то просто се случи.От друга страна,ако Катрин разбере ,ще те убие.-Станах и се приближих към нея
- Не мога, да те загубя !-погалих нежно лицето ѝ.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 3:53 am

Слава богу всичко със Стефан беше добре,а Деймън искаше да говорим за станалото между нас.
-Ако Клаус искаше Стефан да знае щеше да му е казал вече,а от онази жена не ме е страх..но Стефан ще научи Деймън,не мога да го лъжа повече.Но трябва да разбере,че ...беше грешка и двамата го знаем,ти ме смяташе за Катрин ,а аз идея нямах кой си..
Вярно бе ,че ако Катрин анаучи може да се сбогувам с живота си,но за мен най-важен бе Стефан .Деймън се доближи до мен и ме погали,тялото ми се стегна,стиснах халата
-Не можеш да загубиш нещо което нямаш

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 3:58 am

Стиснах зъби и юмруци,думите ѝ ме бяха наранили,прекалено силно.Отдръпнах се.
- Значи ти ще му кажеш ? Той ще те намрази,а мен още повече,това ли искаш ,наистина ?-погледнах я.
- Няма значение,какви са били обстоятелствата,ти беше моя ,само това е важното.А и защо си мислиш,щом Клаус го е премълчал сега ,един ден няма да го каже,трябва да се споразумеем с него ,да си мълчи,ти също трябва ад го сториш,иначе и двамата ще го загубим,това точно,няма ни го прости .

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 4:01 am

Деймън се отдръпна,явно го нараних
-Не издържам повече,не мога да го гледам в очите и се правя,че нищо не е станало...така го предавам стопъти повече
Той ме гледаше,този поглед който ме беше накарал да го пожелая
-Ами ако един ден научи,тогава какво?Ще ни намрази и ще го изгубим...вярваш ли,че Клаус няма да му каже..вече сме негови марионетки,какво можем да му дадем още?

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 4:07 am

- И ти си готова да го изгубиш,толкова лесно,обичаш ли го Елена ,почвам да се съмнявам.-знаех ,че от това ще я заболи и въпреки това не върнах думите си назад.
- Колкото до Клаус,все ще измисля нещо,което иска повече,от това да разруши семейството ни и връзката ти.Седнах отново на дивана ,после пак станах,не ме свърташе на едно място
- Нямаш ли нещо за пиене,не мога да водя този разговор трезвен.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 4:11 am

Това отиде право в сърцето ми
-Съмняваш се в чувствата ми? Точно ти който го предава и то не само с мен или ще отречеш че спиш и с Катрин?Обичам Стефан и точно затова искам да съм искрена с него
Не го свърташе на едно място,ставаше и сядаше търсеше нещо за пиене
-А аз не искам да говоря с теб пиян

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 4:19 am

- Няма да се напия,Елена,само ще се отпусна-казах и станах отидох бързо до нея.
- Да спя с Катрин,тя е жената която обичам ,не е ли с теб така,ти си спиш със Стефан,както и с мен и се заблуждавай,колкото си искаш,но аз знам,че онези два пъти няма да са единствените,защото и двамата,не можем един без друг.- Вече бях твърде близо ,хванах я и я притиснах към себе си ,целунах я,знаех че след това ще ме намрази,а може и да ме изгони,но и тя го искаше чувствах го.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 4:24 am

Да се отпусне ли,та аз го оставих пиян в дома му,идваше тук след не повече от час и искаше отново да пие
-Обичаш я?Интересно,как я обичаш като си в къщата на друга ,казваш,че не искаш да ме загубиш,аз признавам грешката си,обичам Стефан и не искам да страда .. и грешиш ако си мислиш,че не мога без теб
Деймън бавно се приближаваше към мен
-Деймън спри,не ме -докато му го кажа той ме бе притиснал да себе си и ме целуваше.Когато ме пусна му зашлевих шамар
-Какво си мислиш,че правиш забога?

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 4:30 am

Удари ме,засмях се
- Какво скъпа ,сега ще играем грубо ? Отново а хванах
- Рядко правя такива признания ,за това ме слушай внимателно,няма да го повторя никога повече.-въздъхнах ,дали си струваше да го казвам,нямаше да спечеля нищо,а какво щях да загубя,образа си на лош ,студен тип,можех и без него.
- Обичам Катрин,Обичам брат си,обичам и теб,нуждая се от теб,Елена ,тази обич ще ме побърка-Казах и посегнах към връзките на халата ѝ,трябваше ми много малко ,но се спрях ,ако останеше без него ,щях да съм отново безвъзвратно изгубен.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 4:35 am

Смееше се..типично стил Деймън
-Това заслужаваш
Но отново бях в прегръдката му и противно на всичко което исках,мислех там ми харесваше.Каква жалка картинка бях,обичах единия брат,а го предавах с другия.Тогава Деймън ми каза,че ме обича,но обичаше и Катрин и брат си.Кого залъгваше ,аз бях кат онея,това бе неговата обич,имал нужда просто от заместител на неговата Катрин
-Ще те побърка ли? Защо не признаеш,че обичаш образа на Катрин,обичаш това ,че приличам на нея и когато я няма в мен виждаш нея
Деймън посегна към връзките на халата ми,ако ги развържеше щеше да стане гаф и то голям.

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 4:41 am

- Елена грешиш,влюбен съм в човека,не в образа,знам,че особено ти,ако не се превърнеш,ще остарееш,но дори като загубиш външната си красота,ти пак ще си красива отвътре.Обичам доброто ти и чувствително сърце,това че си толкова мила с всички ,дори с тези,които най-малко го заслужават.-усмихнах се.
- Обичам нежната ти и топла кожа,как всеки път кръвта нахлува в бузите ти,когато съм близо до теб,това всичко тя не представлява и не може да ми даде.-Пръстите ми отново бяха върху нея,но не бяха върху връзките а по нагоре,на шията и нежната кожа над гърдите ѝ,галех я и бях ,като замаян.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 4:47 am

Деймън започна да ми говори за вътрешна красота и доброто ми сърце,че бил влюбен в това,а не в образа на Катрин запечатан на лицето ми.
-Знаеш,че ако не бе Стефан сега нямаше да води този разговор нали?Знаеш,че именно той ме измъкна от горящата кола
Когато се събудих в болницата ми казаха,че по чуда съм оцеляла,по-късно научих,ме именно Стефан ме е измъкнал от колата,на него дължах живота си
-Нима студения и пресметлив Деймън има сърци,може да обича едно момиче което не може да му даде нищо,което постоянно е в конфликт със теб...нима смятъш вечно да продължаваме така?
Деймън галеше тялото ми,шията ми очите му бяха приковани именно там,а кожата ми настръхваше при допира с него

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 4:58 am

- Знаеш,че аз бих го сторил същото за теб-тя потрепваше под пръстите ми.
- Желаеш ме Елена,може да не ме обичаш,но определено ме желаеш.-Целунах нежно шията ѝ,тя потрепери пак.
- Няма да те ухапя,не се бой,вече закусвах.-целунах я пак,малко по надолу.
- Нищо мила моя,моята любов ще стигне и за двамата.-Държах я и бях толкова нежен,галех косата ѝ и продължавах да целувам ,кожата ѝ,която ми беше открита сантиметър по сантиметър,тя се опита да каже нещо,но сложих пръст на устните ѝ.
- Не ,говори,думите са излишни тялото ти ми говори най-добре.Ако не ми вярваш,сладка моя,нека ти покажа,колко много те обичам...-Отново посегнах към връзките на халата ѝ,но я погледнах в очите ,за да видя дали и тя го искаше толкова силно.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 5:03 am

-Би ли?Но не беше там нали? Ако Стефан не беше сега нямаше да водим този разговор
Ако въобще можеше да се нарече разговор,защото Деймън се възползваше от допира си до кожата ми и реакциите които събуждаше по нея.Наистина ли го желаех,та аз обичах Стефан,бях допуснала да се случи вече и ако и сега стане как щях да го погледна в очите .Опитах да възразя на думите му,но той сложи пръст на устните ми,посегна към връзките ми.Тялото ми реагираше на допира,на целувките му,ръцете ми първоначално спуснати до тялото сега бяха на раменете му,чакаше само моя знак и щеше да ме има отново.Ума ми опитваше да го отблъсне,устните ми отворени да кажат "не",но тялото ми издайнически потръпваше за него

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 5:26 am

Елена продължаваше да говори,може би ,се опитваше,да поттисне вината ,от това което се случваше.Накарах я да мълчи с целувка и преди ад е решила,пак да ме удари я грабнах на ръце и отнесох в спалнята ,нежно я положих на леглото,като не спирах да я целувам.Свалих халата ѝ вече не беше нужен,ръцете ми бяха навсякъде и я галеха,а устните ми ги следваха плътно.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 5:30 am

Всеки опит да кажа нещо бе прекъснат с целувка,какво опитваше да постигне с това,защо го причиняваше на мен,на себе си,на Стефан.Когато реших отнов ода го ударя сякъш прочел мислите ми ме грабна на ръце и ме онесе в спалнята ми,беше така нежен и внимателен.Съпротивата ми бе стопена с поредната целувка,вече се бях предала,рискувах прекалено много като му позволявах да се възползва от вината ми.Халата ми вече бе на земята,а ръцете му следвани от устните галеха всяка част от тялото ми.Ръцете ми се заеха да свалят и неговите дрехи,ако щяхме да горим,то поне нека и двамата да бъдем в огъня...

by **Damon Salvatore** Сря Май 18, 2011 6:38 am

Елена се пречупи знаех,че ще стане така ,не можех да издържа далеч от нея,но явно не бях само аз.тя свали и моите дрехи,продължавах да я целувам,не бързах ,да получа своето удоволствие,важната сега бе тя.Моите целувки я караха да трепери и да иска още и още.Нежно галех цялото и тяло,като на някои места се застоявах повече,засмуках зърната ѝ ,а ръката я погали между бедрата ,намерих центъра на удоволствията и я задразних.Пръстите ми проникнаха в нея и се раздвижиха,отначало бавно ,после по-бързо карайки я да се задъха и простене.

by **Елена Гилбърт** Сря Май 18, 2011 2:18 pm

Как го правеше,как успяваше да ме пречупи така лесно,сякъш бях марионетка в ръцете му.Целуваше цялото ми тяло,даряваше ми удоволствие със целувките и ласките си,на места се застояваше ,като караше тялото ми да се извива под устните му.Ръцете му дразнеха женствеността ми,играеха си с мен,прехапвар устни,ръцете ми бяха заровени в косите му .Пръстите му проникнаха в мен ,извих се и простенах силно,знаеше че това ме подлудява и го правеше без да го гризе съвестта,но и моята в момента бе приспана дълбоко,защото Деймън владееше в момента цялото ми тяло!

by **Damon Salvatore** Чет Май 19, 2011 7:28 am

Харесвах ,реакциите ѝ виждах колко ѝ на нея ѝ харесва.Тя се извиваше ,в ръцете ми ,а под опитните ми ласки простенваше все по-силно.Галех я като не спирах ,да дразня чувствителните ѝ места,пръстите ми в нея станаха два и ги задвижих толкова бързо,че да я свърша.Но ако си мислеше,че с това ще приключа,жестоко се лъжеше,още не бяха минали конвулсиите от тялото ѝ,като я почнах пак,със същата последователност,гледах как ѝ доставя наслада ,всяко мое движение и допълнително се възбуждах.
- Ела с мен в Рая-казах тихо до ухото ѝ и леко го гризнах ,тя цялата настръхна от това ,но не спрях,продължавах да изучавам тялото ѝ,като някои места ги минавах по няколко пъти.Щях ад я разтреперя,да я накарам така диво да ме пожелае,че ако не ме има ,да има чувството ,че ще умре.

by **Елена Гилбърт** Чет Май 19, 2011 2:32 pm

Харесваше ми това което Деймън правеше с мен,колкото и да го отричах знаеше как да ме накара да викам името му,да стена в ръцете му.Продължаваше да ме гали,да ме дразни,проникна с още един пръст и се задвижи бърза,усещах как ще свърша в ръцете му,но той не ме остави,тялото ми не се бе успокоило когато започна отново.Стисках чаршафите силно,тялото ми се тресеше от наслада,очите ми гледаха само него,желаех да го усетя в себе си,но той продължаваше да ме дразни..нашепваше в ухото ми думи за рая,а аз настръхвах когато ме целуваше навсякъде не веднъж и два пъти..вече бях готова за него,знаеше че е успял да ме побърка от желание...
-Деймън! -успях да изрека едвам

by Sponsored content

Домът на Елена Гилбърт

Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт

Re: Домът на Елена Гилбърт