Домът на Явор

Онова така дразнещо жужене просто не спираше и най-накрая успя да ме откъсне от сладкия ми сън. Отворих очи с огромно затруднение. Имах чувството че горят. След секунда привикна с мрака и се огледа.
В стаята беше тъмно, почти черно. Завесите бяха плътни, но на места се виждаше как дневната светлина се опитва да ги пробие. Ако трябваше да вярвам на електронния будилник от другата страна до леглото, беше почти обяд, но това което ми направи по - силно впечатление бе Явор. Бях шокирана да го видя до мен. И не, не защото си лягахме за пръв път в едно легло. Правехме го почти всяка нощ в последните три месеца и все пак, когато се събудех него просто го нямаше. Отварях очи, чаршафите бяха измачкани, по възглавницата до мен си личеше, че някой бе спал на нея, изключително близко до мен, но нямаше никой в стаята. Бях свикнала с това. Той идваше, правехме секс и после си отиваше така сякаш никога не е бил тук. Дори не усещах кога си тръгва, а на следващата вечер се появяваше отново.
Напрегнах мозъка си и се опитах да си спомня дали снощи е идвал? Нямах спомен да го е правил. Бях си легнала в четири сутринта, а той така и не се бе появил. Бях приела, че няма да го направи. Явор бе прекалено зает или поне така предполагах. Реално след лятото и първите ни няколко срещи не бяхме излизали заедно навън. Дори не знам дали това между нас беше връзка или нещо много по - различно.
Онова неприятно жужене започна отново и едва тогава осъзнах, че идва от телефона му. Беше го оставил върху нощното шкафче до главата му и той продължаваше да звъни, макар че Явор даже не помръдваше. Спеше като мъртвец, макар че не бях сигурна дали това е нещо обичайно за него или просто е адски изморен и има нужда от сън. Надигнах се леко, а това съвсем леко размърдване в леглото бе достатъчно да отвори очи.
- Хей... - Казах тихичко и осъзнах, че съм с тениската му. Беше едно от малкото неща, които имаше в дома ми и което аз си бях присвоила. Така де, обличах я за пръв път, но и за пръв път не заспивах до него, така че имах нужда да го усетя.

Не знам,дали беше от прекалената умора или от прекалено много секс,или от алкохол но очите ми не искаха да се отворят още повече,че знаех това,че днес е един от малкото дни в който наистина мога да си почина и в който не ми се налагаше още от сутринта да си вдигам задника на някъде. Бях планирал днес да остана малко насаме с приятелката си. Можеше да се поразходим някъде,да хапнем нещо. Да малко се почувствах гадно,когато осъзнах,че единственото което правим тези три месеца е да се виждаме само за секс. Не че имах против,ама това беше гадно дори и за мен. Отново тъпото жужене... Стига де...
Отворих очи и видях лицето и,толкова красиво,накара ме да се усмихна леко,макар още да ме болееше глава. Макар косата и да беше в безпорядък изглеждаше все едно нарочно направено.
-Хей...
Казах тихичко,защото по силно не можех в момента. Повдигнах ръка и докоснах леко брадичката и,като минах леко с пале и докоснах пухкавите и устни,който копнеех да целуна в момента. Но шибания телефон не е спря. Завъртях се ядосано,като го хванах с ярост и злобно просъсках:
-Да,кажи!
Беше глупавата секретарка на баща ми. Не каза нищо конкретно,само че щяло да има среща утре на борда.
-Знам,дай по бързо,нямам време за теб в момента...
Наистина тая ми лазеше по нервите. Мислеше се за велика,само защото баща ми я чукаше през оперативната. Падаше си и по мен,за това звънеше,аз просто исках да си я махна от главата.
-Добре,добре кажи му,че ще бъда утре точно в 10 в заседателната зала,сега ако обичаш не ми насрочвай никакви ангажименти за днес....
Имах право на почивка малко. Имах нужда и от нова секретарка.
Затворих и оставих телефона отново на мястото му. Малко по мек се обърнах към прекрасното си момиче:
-До къде бях стигнал,помниш ли?
Присвих очи,протегнах бързо ръце към нея,като я придърпах към себе си,за да се облегне на гърдите ми:
-Какво ти се прави днес?

Не смеех да се радвам предварително, защото не бях сигурна, но когато поиска да разбере какво ми се прави днес, вече бях напълно убедена, че разчистваше графика си, за да прекара деня с мен... или поне онова което оставаше от него. Както казах, минаваше обяд и ние все още бяхме в леглото.
- Не знам... - Отвърнах все така тихо. - Нямам планове. - Излъгах веднага. Ако си бях легнала по - рано, вероятно днес най - накрая щях да отида в университета, защото се опасявах че преподавателите и състудентите ми, са забравили как изглеждам, но вече беше късно за това, пък и точно в момента ми бе прекалено хубаво, за да искам да ходя където и да е.
- А на теб, какво ти се прави? - Явор надигна глава и ми се усмихна някак снизходително, защото това бе напълно излишен въпрос. Знаех прекрасно какво му се прави, защото и аз се чувствах по същия начин.
Още преди да осъзная какво става, той ме покри с голямото си тяло. Издърпа леко единия ми крак и се намести удобно, карайки ме да усетя сутрешната му ерекция. Той спеше винаги гол и макар аз да си бях облякла тениска тази вечер, то бях пропуснала да си сложа бельо, така че Явор също можеше да усети какво е положението там долу.
- И аз така си помислих... - Отвърнах с лека усмивка, след което придърпах лицето му към себе си и го целунах. Едната му ръка се спусна по бедрото ми и го притисна към голото си тяло. Беше горещ, вероятно от съня. Езика му се уви около моя и аз изпъшках тихо. Стона ми извибрира между устните му и почувствах как изви таза си към мен. Отново се отри във влагата между бедрата ми и направо ми се зави свят. Желаех го толкова силно, че чак не беше нормално.

-Добър план,харесва ми...
Изсъсках дяволито близо до ухото и,а малко след това я целунах първо по рамото,после между рамото и врата,стигнах и до вратлето. Можеше да усети възбудения ми стон,толкова я желаех в момента,че бях сигурен,че ако до няколко секунди не се намеря в нея,щях да умра от силна превъзбуда. Имах нужда от нея,жадувах за тялото и.
-Побъркваш ме...
Казах го сякаш критика но истината е,че никоя жена не ми беше влизала толкова силно под кожата,че да повторя,потретя,до три месеца,да остане в нас,а още по малко да не спирам да я желая,все едно я виждам за първи път,или все едно съм някакво малко момче,луд по първата си любов. Нямах обяснение,а и не исках. Просто ръцете ми обхождаха тялото и все едно беше съкровище,което тукущо съм намерил и му се радвах,не исках да го давам на никого. Все едно беше МОЯ,във всеки смисъл на думата. Мъжествеността ми се отъркваше в нея,тя беше готова,дори повече от колкото бях аз но това беше много по доброто в тази ситуация. Защото щях да я докарам до върха много преди мен,а после и още веднъж може би? Не знам но не исках да спирам да го правя с не,а тя с такова желание ми отговаряше,не отстъпваше на моето желание.
Нямах друг избор освен да задоволя нея и мен,като се слея с нея. Първия тласък и усетих как главата ми се замайва. Толкова секси,толкова страст,толкова красива,чак не можех да и устоя. Усетих я толкова влажна толкова мокра,това усещане ме погълна изцяло. Исках да не спирам и нямаше,докато и двамата не стигнем до красивия край. Движех се бавно но можеше да ме усети от край до край,толкова силно възбуден и пулсиращ. Едната ми ръка мина отдолу под нея,като прихванах едната бузка на дупето и,за да мога да я притисна по към мен. А,с другата близо до рамото и се придържах,защото исках да виждам красивото и лице,как се променяше от удоволствие. Исках да видя как лицето и се зачервява от удоволствие и възбуда.

Той не откъсна очи от мен, а това бе може би най - възбуждащото нещо което бе правил някога. Бе уловил погледа ми и отказваше да го пусне. Скоро обаче, просто не зависеше нито от мен, нито от него. Очите ми запознаха да се притварят от възбуда и най - вече удоволствие. Рядко си позволяваше да е толкова нежен и внимателен с мен и отдавах това на факта, че тъкмо се бяхме събудили. Настроението ни бе едно по мързеливо, по лежерно. Никой не си даваше много зор, докато телата ни сами не започнаха да следват някакъв свой ритъм. В началото бе просто сливане - нежно, изпълнено с чувство, докато аз не започнах да търся нещо повече от него.
Ханша ми се извиваше всеки път когато той потъва в мен, жадна да го усетя още по - дълбоко. Просех си да загрубее и той го направи. Не веднага, стана постепенно. Първо забърза ритъма, карайки въздишките ми да се превърнат в стонове, после се включих доста по - активно в това да го провокирам. След един по - рязък тласък, ноктите ми се забиха в гърба му и от там насетне всичко беше въпрос на време. Очите му потъмняха, станаха направо черни и чак тогава усетих познатата му мощ, с която обикновено ме вземаше. Тласъците му рязко загрубяха и докато се усетя, вече се разливах по него, викайки.
Оргазма ми дойде силен и помитащ. Свих се около него и го засмуках дълбоко в себе си, сякаш се страхувах, че може и да ме зареже така. Той обаче не го правеше никога, напротив, аз бях тази която развяваше белия флаг първа и го бях направила отново и това сякаш го ядоса, защото само няколко секунди, след това той се задвижи с пълна сила. Още дори не бях дошла на себе си съвсем, когато се стегнах отново. Бях готова да свърша пак. Не беше ли истинска лудост това?

Да определено всичко вървеше хем естествено,хем по план. Беше стигнала финала но сигурен бях,че можеше още един път и с мен. Определено не сгреших,защото тялото и моментално отговори на забързания ритъм и сякаш ме догони,а можеше и да ме изпревари,ако не побързах. Озверях почти моментално,когато се освободих от целта си,да я докарам до края,че моментално след това просто не с сдържах и я последвах. Истината беше,да последвах я,защото някак от само себе си,бях ме достигнали до най-върховната точка. Изпитах сладкия вкус на на устните и докато отминаха и последните тръпки на удоволствие. Едва се държах с две ръце над нея,исках да я притисна до себе си но знаех,че ако го направя,ще я смачкам. Просто събрах сили и легнах до нея но с една ръка моментално я притиснах към себе си. Усетих мигновено хлад,защото не я усещах под себе си. За това я притиснах към себе си и я целунах отново и отново. Устните и бяха така зачервени,сякаш вкусвах някакъв червен и сладък плод.
-Това определено се нуждае от пре повторение...
Усмихнах се,а сега нямах сили,е добре сигурен бях,че имам но усещах глад,и жажда,която вече си казваше своето. А,да си признаем честно бях мъж и моята любов минаваше не само през леглото но и през стомаха. Тъпо беше но въпреки,че мъжествеността ми имаше друго мнение по въпроса и желаеше нея. Мозъка ми желаеше сметана по нея или нещо такова в този дух. Сега обаче още се отърсвах от хубавото чувство:
-Хубав ден се очерта...

Усмихнах се леко, но не казах нищо, защото бях напълно съгласна с него. Това бе възможно най - добрия старт на деня и може би бе прекалено егоистично от моя страна, но бих го започвала всяка сутрин по този начин. Празното легло и миришещата на него възглавница, изобщо не можеха да се мерят с реалното му присъствие.
Лежахме още дълго така. На никой не му се ставаше от топлото легло и най - вече прегръдката на другия, но бях сигурна, че ако остана още малко така ще заспя отново и ще пропусна възможността си да прекараме истинско време заедно, затова колкото и да не ми се искаше, се надигнах и след като целунах устните му, попитах:
- Искаш ли да направя кафе? - Аз умирах за чаша от горчивата черна течност, а нещо ми подсказваше, че и той няма да откаже. Разбира се, Явор прие и аз се измуших от леглото, за да отида в кухнята. После щях да мина и през банята, но за сега просто исках да му направя чаша кафе и да му я поднеса в леглото, макар че не точно така се случи.
Тъкмо машината бе загряла и пусках кафето, когато чух тежките му стъпки. Погледнах към врата. Беше си обул само боксерки, но те въобще не можеха да скрият красотата на тялото му, което обожавах както да наблюдавам, така и да докосвам. Сега обаче бе негов ред, защото след като огледа хладилника и не намери нищо интересно в него или поне не онова което търсеше, той се залепи за мен и отмести косата ми в страни, за да докосне оголения ми врат.
- Кога си дойде? - Наистина не бях усетила кога се е прибрал и малко ме беше яд, че не ме е събудил.

-Аз ли? А винаги съм си искал да си бъда тук...
Засмях се още по дяволито,а докато я целувах,леко я гризнах по вратлето.
-Да си призная честно съм ужасно гладен. Само,че освен кафето нищо друго няма да ти позволя да правиш днес.
Обърнах я към себе си изместих я малко и я сложих на барплота,а аз се наместих между крачетата и,като я целувах нежно. Добре исках да правя секс с нея но нямаше да е толкова скоро,просто това беше момента в който искам да и се насладя,докато имах това време.
-Какво,ще кажеш да си поръчаме мазна пица и да гледаме някой филм,който ти ще избереш,а аз ще заспя...
Да винаги правех така,защото тя не гледаше мойте филми,аз си правех усилието но просто заспивах след около 15 минути,но щеше да е хубаво да заспя между нейните меки и топло бедра.
-А,след като ме събудиш,ще се върнем на сутрешното занимание...
Докато я целувах обаче забелязах някакъв кремав плик на хладилника. Сетих се! Отдръпнах се леко погледнах я по скоро любопитно,а не уплашено и попитах:
-Харесват ли ти сватбите?
Тя не разбра точно въпроса:
-Другия месец ме канят на сватба,един от нашите близки клиенти. Баща ми не иска,а ще е лошо никой да не дойде от нас. За това,били била моя дама?
Надявах се да приеме,исках да покажа на хората връзката си с нея,не исках да я държа скрита или пък още по малко в сянка. Тя беше добро момиче,нямаше значение,каква беше,да богата е но я харесвах заради самата нея. Не беше,като всички смачкани кифли,който постоянно ходят по салоните,мрънкат,правят се на интересни,спят с който им попадне. Ния беше съвсем друга класа момиче. Моето момиче:
-Няма да ме оставиш сам да се покажа нали? Ще мислят,че съм сам,а пък това не е някак честно,защото не е така.

Гледах лицето му дълго и се опитвах да проумея какво се върти в главата му. Беше винаги толкова зает с работа, за която не ми споделяше нищо. Мразеше да говори за това и всеки път щом повдигнех този въпрос се озовавах по гръб с разтворени крака. Изпращаше всяка вечер кола, за да ме вземе от вкъщи и да ме докара тук, а него дори го нямаше. Бях свикнала с това, в началото дори не го намирах за толкова странно, защото дори не бяхме говорили за отношенията си. До преди месец дори не бях споделяла с приятелите си за него, защото не знаех какво да им кажа. Реално ние не бяхме двойка, просто спяхме заедно и той дори не си правеше труда да ме вземе сам, а изпращаше някой друг. После започнах да се влюбвам в него и тогава повече не можех да го пазя само за себе си, защото имах чувството, че ще откача. Трябваше ми някой страничен човек, който да ми обясни какво точно е това и след като и двамата човека, на които бях споделила бяха застанали на противоположни страни по въпроса, всичко стана още по - объркано. Чувствах, че затъвам все по - дълбоко в чувствата си и в същото време, той не проявяваше какъвто и да е друг интерес, освен сексуален. До днес!
Гледах го втрещено и не знаех какво да кажа. Току що бе заявил, че не е сам и ме бе поканил на истинска среща, което беше прекалено много, за да мога да го асимилирам.
- Не си сам? - Попитах някак плахо, а той се смръщи, после сякаш осъзна, колко неясни са отношенията ни и чертите на красивото му лице се смекчиха. Явор кимна в знак на съгласие, но виждах и известна доза недоволство от това, че не съм наясно какви сме.
- Това означава, че имаме връзка, така ли? - Продължих с въпросите си, без да обръщам внимание на това, че от тях не му ставаше много приятно и имаше огромна вероятност да се скараме в крайна сметка.

Жените винаги искаха да са наясно с нещата но щом един мъж е с теб във времето в което може да е с приятели и да се напива и да бъде всяка вечер с различна,значи ти си му влязла в акъла и той иска да бъде с тебе,ако не искаше нямаше да бъде. Но да определено бях направил малък пропуск и определено тя на няколко пъти го зададе този въпрос но аз се дразнех,защото мислех,че знае отговора. А трябваше определено да се обера,преди да избухна от някаква тъпотия въртяща се в умът ми. Бях получил жикарно образование но не бях спечели умението да сдържам нервите си,за някой неща. Реших че по добре е да се успокоя,погалих я нежно по бузата и съвсем спокойно и казах,защото явно имаше нужда да го чуе:
-Да имаме връзка,не знам каква е другата дефиниция на момиче с което излизаш от три месеца и си с него всяка вечер,май вие тука в България му викате гаджета...
Реших към края да се пошегувам,да имах образование в чужбина и може някой думи да ги забравям но все още знаех значението им:
-Макар че на мен повече ми харесва определението да си Моя но ако на теб ти харесва повече да си ми гадже няма да споря...
Днес определено бях в настроение и показвах и частта от мен която до сега виждаше рядко. Чувството ми за хумор. Не бях ядосам,не бях напрегнат,а около нея бях доста спокоен:
-След като изясних ме този въпрос,който глождеше теб,искаш ли да излезем на вечеря или,ще ядем пица тук. А,и по предложението за сватбата,хубаво е да знам,за да знам в какво да те облека и съблека след сватбата.

Можех много да поспоря с него, за това че объркването ми е съвсем основателно, но реших че момента е прекалено хубав, за да го развалям с упреци към него. Вече го познавах достатъчно добре, за да знам, че той е по - различен от останалите и не мога да очаквам да ми сваля звезди и да ми се обяснява на всеки пет минути.
- Пица. - Заявих простичко и той кимна отново. После се отдръпна и отиде за телефона си. Аз си останах там където бях, само завъртях главата си, за да го последвам с поглед. Дори продължих да гледам към врата на спалнята, докато той не се върна. Гледах го докато говореше с операторката и поръчваше. Както винаги когато го правеше, не се ограничаваше само с това, да поръча някаква пица. Беше запомнил любимия ми десерт, както и каква салата обичам. Беше изненадващо колко много неща бе забелязал, за краткото време, в което бяхме заедно. Даже обвинението, че не знае достатъчно за мен и не ми отделя нужното внимание, сега изглеждаше нелепо. Той бе попил като гъба, всяка информация, която знаеше за мен и я бе запомнил. Даже и тези дребни неща, като това какво обичам, как си пия кафето и каква пица обичам.
Слязох от плота и отидох при него. Беше седнал на дивана и едва дочаках да затвори, за да се метна върху него и да му кажа, онова което отдавна ми се искаше.
- Обичам те! - Знам, че беше прекалено рано и дори наивно от моя страна да твърдя подобни неща, но го чувствах с цялото си същество. Не бях срещала никой по - перфектен от него и когато бяхме заедно, той наистина успяваше да ме накара да се чувствам така сякаш съм център на неговата вселена. Предполагах, че това му е просто вроден талант, далеч бях от мисълта, че за него съм чак толкова специална, но това в никакъв случай не променяше как се чувствам.
- И съм Твоя! Изцяло!

Това дойде малко не очаквано. Определено мислех,че това изречение,ще дойде малко по късно. Не,че нямах чувства към нея,напротив и аз изгарях по нея но не бях от мъжете,който ще го казват постоянно,по скоро бях от мъжете,който щях да и показвам,че я обичам,щях да правя толкова много неща за нея,че в никакъв случай да не се почувства дори за малко сама. Но добре си давах сметка че жените обожаваха да го чуват и имаха нужда. Не се чувствах принуден да и отвърна но се почувствах ужасно от факта,че може да си почувства зле. Знаех колко е лошо в женския ум да има филми,за това,щях да и спестя това питане и тази мъка. Преминах с ръка през нежното и лице и погледнах нежно с красивите и блестящи очи:
-И аз те обичам Ния!
Бях се разнежил но го заслужаваше,трябваше да я поглезя докато имах време за това иначе нещата щяха да тръгнат на зле:
-Щом си моя изцяло,значи ще те изям преди шоколадовия сладкиш...
Гризнах я отново,като я погъделичках исках да я накарам да се засмее:
-Или вместо него...
Обичах да я карам да се смее.Истината е,че исках да я направя много щастлива,много усмихната:
-Много съм гладен и ще заминеш преди всичко останало...
Оставих я да си поеме дъх,защото скоро щеше да се задави,ако продължавах:
-Избери си филм,ако искаш...
Имах Нетфликс,така че имаше голям избор от филми,който можеше да гледаме. Но аз щях да гледам най-хубавия за днес наречен Ния:
-Днес ще го отдам на теб,така че ти си харесай нещо.

Беше като някакъв сън и не исках да се будя от него, но се опитах да изглеждам нормално и да не се вълнувам прекалено много, заради признанията, които си направихме. Не, в никакъв случай не исках да омаловажавам случилото се, но както той, така и аз трябваше да запазя хладнокръвие и да не го превръщам в събитие, макар че си беше точно такова. Току що ми беше казал, че ме обича. Как можеше да иска от мен да си седна кротко на дивана и да си избера филм, докато пицата ни пристигне. Ами просто не ставаше така и само след две секунди му бях запушила устата с моята. И тази целувка сигурно щеше да прерасне в нещо повече, ако телефона му не бе започнал да звъни отново.
Явор разбира се се извини и каза, че няма да се бави, но все пак отговори. Това не ме подразни, така или иначе имах нужда от малко време, за да се успокоя и веднага след като той изчезна в другата стая, за да си проведе разговора, аз се опитах да дишам. Поемах си дълбоко въздух, после издишах и така известно време, докато ритъма на сърцето ми не се успокои.
Най - накрая започнах да ровя за филм. Реално дори не поглеждах заглавията. Просто ги прехвърлях, но мозъка ми бе зает с много по - важни въпроси. Когато обаче той се върна, реших просто да се спра на някой, защото и без това едва ли щяхме да го гледаме наистина. Всички опити за това преди, се оказваха неуспешни и не очаквах този да е по - различен.
- Между другото... - Изведнъж се сетих за онова което беше казал по - рано. - Как така ти ще избереш какво да нося на сватбата? - Харесваше ми идеята да ме съблече, но много държах на това, аз сама да си избера и облека роклята. Исках да му завъртя главата с нещо наистина секси и стилно и не знам дали месец щеше да ми стигне, за да открия перфектната рокля, но щях да се постарая да изглеждам достойно до него и най - вече ЗА него.

Определено разговора щеше да е много забавен и ми хареса на къде тръгна. Приближих се бавно но с усмивка но в последния момент просто се метнах на дивана до нея,като я гушнах в мен,а после палаво и намигнах:
-Спокойно красавице,не това имах предвид. Ти си харесай нещо,просто като си го избереш ми кажи какъв е цвета,за да си съвпаднем. Неща да съм като дебютант пред твоята красота. Поне трябва да се доближа до твоето очарование.
Една бърза целувка по бузата и някой звъна на вратата.
-ПИЦА!
Наистина бях доста гладен. Скочих и да определено беше момчето,носеше доста неща. Внесох ме ги и за да го изгоня по бързо му дадох доста голям бакшиш.
-Ето най сетне!
Отворих само едната кутия с пица и грабнах едно парче. Нямаше да простя а една пица,за това поръчах и една само за нея,защото щеше да остане гладна.
-Какво гледаме?
Почти с пълна уста зададох този въпрос но тя знаеше,че това с храната и говоренето никога няма да се промени,дори майка ми не успя.
-50 нюанса не знаех,че харесваш подобни неща...
Погледа ми беше многозначителен:
-Да не би тайно в теб да се крие малко момиче,което мечтае да бъде вързвано?!
Това,щеше да тръгне на базик,надявам се. Не че не го харесвах но такива бозички,който въртяха главите на момичетата ставаха само за да вкараш момиче в леглото,ако ти е ниско либидото. Аз можех много по добре от този филм и той не ми беше нужен определено.