Мери и Хенри

Премигнах глупаво срещу нея и останах леко стъписан. Ама тя наистина нямаше цедка на устата и говореше доста директно за неща които по всичко личеше, че са забранени за говорене. Наистина беше много наивна, но тази нейна наивност бе някак много сладка понякога.
- О! - Възкликнах и май леко се изчервих, защото съвсем се почувствах неподготвен, за подобно откровение.
- Това обяснява много... - Но това бе всичко което можех да кажа по въпроса. Просто бях силно шашнат.
- И щом е такова положението, значи няма да викам друг доктор... - Много вероятно бе да се държа като пълен идиот в момента, но понякога, даже доста често ми се случваше да съм такъв.

Май това бе възможно най-разумното нещо, което можех да направя в този момент, затова се съгласих и излязох от стаята й, за да я оставя да си почине. Пък и беше права за това, че трябва да успокоя останалите. Никога не беше добър предвесник да си мислят, че някоя кралска особа е болна. Това всяваше излишен смут, а историята познаваше и други случи в които се е стигало и до преврат. В този нямаше такава опасност, но все пак беше добре да успокоя всички, че Мери е в добро здраве.
Така и направих, още щом излязох от стаята й уведомих майка ми, някой слуги и това беше достатъчно, за да се разнесе из целия дворец. После самия аз се оттеглих в покоите си, за да помисля над случилото се. За първи път изпадах в подобна ситуация, бях леко объркан, но и доволен, защото тя изпитваше привличане към мен. Може би съюза между нас нямаше да е истинско бедствие в крайна сметка. Но знаейки за нейните чувства към мен, сега ми беше още по-трудно да потискам своите.
Мислех много над това какъв да е следващия ми ход. Не предприех нищо веднага. Изчаках нещата да се успокоят и да не изпитваме срам или напрежение в компанията един на друг, а това се случи някак естествено в следващите дни. Прекарвахме не много време заедно, но достатъчно, за да възвърнем равновесието в отношенията си.
Във вечерта на поредния бал в двореца, седмица по-късно, бяхме заедно. Не се усещаше никакво напрежение между нас. Бяхме свикнали да сме заедно и не знаех дали е редно да развалям положението, в което се намираме. Но имаше време да реша. Вечерта едва сега започваше и щях да взема решение в края й...

Спрях за миг с целувките и надигнах глава от шията й, за да я погледна и да се уверя, че съм чул правилно. Тя изглеждаше невинна и смутена от чувствата си, а аз някак още по-привлечен и решен да действам сега. Наведох се и я целунах отново. Страстно и диво, спиращо дъха.
- Вярваш ли ми? - Попитах, а след кратко колебание тя кимна в знак на съгласие. Усмихнах се доволно и улових ръката й.
- Последвай ме тогава... - Надявах се никой да не забележи отсъствието ни. Би трябвало вече всички да са прилично пияни и да не забележат, че сме се оттеглили толкова рано, но след думите й, които ми дадоха допълнителен стимул и кураж, не можех да се върна обратно на тържеството.
Отведох я в покоите си. За първи път я водех там и много внимавах някой да не види, че влиза в стаята ми. Можеше и да не се случи нищо, но щеше да се изтълкува погрешно. Обаче вече дори не ми пукаше за това как би се изтълкувало. Тя щеше да се превърне в моя съпруга съвсем скоро.
- Толкова си красива... - Казах и я нападнах с нова доза целувки.

За първи път имах възможността или по скоро достъпа до толкова голяма част от тялото й. За мен бе като подарък увит в много пластове хартия, който най-накрая ми бе позволено да разпечатам. Ръцете ми бяха неукротими, обхождаха, колкото повече площ могат. Запознавах се с тялото й за първи път и бях развълнуван, а въображението ми на път да избухне. Но и не бях припрян, защото осъзнавах, че ако аз съм имал и други такива запознанства, то за нея беше първото такова. Исках да остане доволна и да й подаря нещо красиво. Нещо което да споделим двамата и то да се запечата в съзнанието ни, като нещо специално.
- Желая те толкова много... - Прошепнах във врата й, от който не можех да откъсна устни. Дланите ми сега обгръщаха гърдите й през роклята, но исках да почувствам кожата й. Нейната мекота и топлина. Исках да я усетя до себе си. Да се насладя на всеки миг.
- Ако искаш да спра ще ми кажеш нали? - Не желаех да правя нещо което тя не желаеше. Ако не беше готова щях да почакам още, но във всеки случай някога щеше да се случи. А сега никой не гледаше. Бяхме само аз и тя и това можеше да е нещо специално само между нас.
- Не искам да се чувстваш притисната...

Имах репутацията на страхотен любовник. Разбирах се с жените, познавах телата им, знаех как да им доставя удоволствие и да изпитам такова. Но за първи път с Мери изпитвах някакво притеснение. Притеснение което малко ме плашеше. Не знаех как да се отнеса с нея. Беше първата девица, която имах в леглото си и се страхувах да не я нараня.
По всичко личеше обаче, че притесненията ми са неоснователни. Когато я погалих там долу, усетих как потрепна Този допир и хареса, моментално се навлажни, а аз се поздравих мислено. Прехвърлих се повече над нея и я целунах по устните. Бяха леко зачервени от предишните ни целувки. Чувствителни и подпухнали. Бе трудно да се отделя от тях, но трябваше, за да си поемем дъх. Ръцете ми също поеха нова посока. Исках да махна тази рокля, която ми пречеше толкова много. Исках да се насладя на тялото й, преди да го направя свое.
Пъхнах ръце под нея и започнах да развръзвам корсета й. Беше доста затегнат, но веднъж щом го сваля, нещата щяха да изглеждат много по-различно. И съвсем скоро успях. Движенията ми бяха ловки и бързи, благодарение на многото практика...
Веднъж разкрила се голата плът пред мен, аз веднага я удостоих с внимание. Ръцете ми нежно галеха тялото й, а устните още по-внимателно оставяха влажни следи по него...

Името ми прозвуча толкова хубаво изречено от нея. Харесваше ми как го произнася, докато гласът и е леко пресипнал от възбуда. Вероятно и аз щях да звуча по подобен начин, но просто не можех да се насиля да говоря в момента. Устните ми имаха по-важна задача. Обхождаха крехкото и тяло и го обсипваха с целувки. Кожата й ме привличаше като магнит. Бе толкова мека и гладка и ухаеше така хубаво. Не бях докосвал нещо по-приятно от нея. Не се бях излъгал, дори очакванията ми бяха надхвърлени многократно. Бях очарован и омагьосан от нея. От тялото й, неговите извивки и ефекта който имаше върху мен.
Чувствах се така възбуден. Желаех я неописуемо много и полагах огромни усилия, за да не я взема веднага. Сърцето ми биеше лудо, нейното също, можех да го усетя под устните си. Тя се извиваше под мен, а аз бавно напредвах към полите й. Стигайки до тях, се наложи да се откъсна за малко от нея, за да мога да ги сваля. Запратих ги на някъде и се върнах отново към нея. Сега устните ми се намираха на пъпа й. Тя присвиваше крака един към друг и вероятно го правеше съвсем несъзнателно.
- Отпусни се... - Подканих я и плъзнах ръце по бедрата й. Когато стигнах до колената й, леко ги захванах и се опитах да ги разтворя.
- Няма да те нараня... - И тя сякаш ми повярва, защото ми позволи да го направя, а аз не губех повече време и веднага зарових лице между тях. Исках да я вкуся и подготвя, за това което предстои...

Усмихнах се два пъти по-доволно от нея, защото по всичко личеше, че съм постигнал целта си и се заизкачвах с целувки нагоре по тялото й, което сега постепенно покривах с моето. Толкова бях пленен от нея, че не можех да се успокоя. Излъчваше толкова силна сексуалност, едва дишах от вълнение, че скоро ще съм в нея.
- На това се надявах... - Прошепнах в близост до устните й, а после ги покрих с моите. Усетих солен вкус. В първия момент не разбрах от къде идва, но после се досетих. Беше прехапвала толкова силно устните си, че ги бе разранила.
Облегнах се на единия си лакът, прехвърляйки цялата си тежест върху него, а с другата ръка започнах да издърпвам панталоните си надолу. Само те бяха останали и понеже не исках да я притеснявам с това, а и вероятно едва ли се сещаше тя да се заеме с тях, ги свалих аз. Не успях напълно, но и нямаше нужда. Пулсиращия ми член вече бе навън и се отъркваше във вътрешната част на бедрото й.
- Готова ли си? - Попитах за последен път, преди да направя нещо необратимо. Тя не ми отговори, но видях как кима в знак на съгласие. Хванах члена си в ръка и минах един път през него, за да се втвърди още повече и после го насочих към женствеността й. Не откъсвах поглед от лицето й, исках да съм сигурен, че го иска и ако промени мнението си, да мога бързо да спра. Макар че едва ли щях да мога. Исках да съм в нея толкова много, че едва се удържах. Започнах да навлизам едвам едвам в нея.

Усещах съпротивлението и то не беше никак малко. Опасявах се, че я наранявам и не исках да правя това. Тя май беше забравила какво и бях казал. Трябваше да се отпусне и просто да чувства. Шепнех й през цялото време, че съжалявам. Знаех че й причинявам болка. Или поне в началото. После сякаш ме послуша и се отпусна и усещах все по-малко и по-малко съпротивлението, докато не изчезна съвсем. Впитите в раменете ми пръсти се отпуснаха. Можех да продължа. Задвижих се отново и пак усетих ноктите й, но не ги забиваше толкова силно. Исках този миг да остане в съзнанието й, като нещо красиво и щях да вложа всичко от себе си, за да стане така. И щеше да е истински бонус, ако успея да я докарам до оргазъм, но не разчитах много на това. Беше й за първи път, сигурно нямаше да изпита нищо такова, но щях да съм щастлив ако поне не го помни като нещо ужасно.
Не спирах да я целувам и галя, но и да се движа. Ритъма, в който прониквах в нея бе много бавен и внимателен, истински мъчителен за мен, но в същото време бях толкова щастлив, че съм в нея, че не ми пукаше за нищо друго.

Имаше момент на колебание в мен, преди да започнем дали трябва да го правим. Бях уплашен, сигурно повече и от нея. Но сега вече не изпитвах страх и колебание, а единствено и само наслада, защото всичко се случваше от само себе си. Нежността в докосванията ни, плавността в движенията. Всичко... Всичко се случваше естествено. И се чувствах по толкова различен и непознат за мен начин. Беше по-различно от когато и да е друг път. Чувствах все едно сме създадени един за друг. Пасвахме си така добре, че не исках да свършва. Исках да останем тук, слети в едно, завинаги ако е възможно.
Вдигнах едната си ръка върху лицето й и я приласках към себе си, за да я целуна за пореден път. Не спирах и да я насочвам обаче, защото ми се струваше, че тя ще забрави да се движи, ако не го правя. Но май нямаше да имам против и ако просто замръзнем в тази поза. Може би на това хората казваха любов... Може би именно това чувствахме и правехме в момента.

Започваше да става по-смела. Не беше така пасивна и сякаш си позволи да се вслуша в инстинктите си, да им се подчини и отдаде. Харесваше ми това да виждам как разцъфва пред мен, докато сме заедно в това легло и правим това което правим. Превръщаше се в истинска жена и то пред очите ми. Промяната бе толкова видима и така приятна, че ме тласна към нов порив да я целуна. Устните ни отново се сляха, а не след много дълго и телата ни. Чувствах я толкова по-отдадена на мен сега. Движех се плавно в без никакъв проблем в нея, а нейните стенания сякаш ме окуражаваха да продължавам. С нея се чувствах повече мъж, отколкото с която и да е друга жена.
- Прекрасна си цвете... - Пригладих косата и назад и я повалих по-гръб отново притискайки я с тялото си. Харесваше ми как светлината от свещите се отразяваше по кожата й. Сенките си играеха върху нея и я караха да свети като скъпоценен камък. По моето чело бяха избили капчици пот. Тя прокарваше пръсти през влажните къдрици на косата ми. В момента и двамата се опознавахме един друг. Беше ни толкова ново и интересно. Искахме сякаш да научим всичко за другия.
- Най-прекрасната... - Шепнех задъхан в устните й, от които жадно търсех и откривах отново и отново.

Повалени от блажена умора и двамата лежахме прегърнати един до друг, а на мен ми се струваше, че няма по-щастлив мъж на земята от мен. Бях копнял със седмици за този миг. Бях си го представял милиони пъти в мислите и сънищата си, но беше много по-хубаво от всяка фантазия. Нищо, абсолютно никое друго усещане не можеше да се сравни с това тук. Адреналина ми бе хвръкнал до небесата.
Тази жена бе любовта и тази любов, граничеше с безразсъдството. Беше извън пределите на всичко познато и редно. И аз знаех..знаех, че тази любов ще ми донеса болка.. много болка.. Защото знаех, че да изпитваш толкова голяма нужда от някой е слабост. Но беше невъзможно да се откажа.Защото тя беше моето успокоително и моят наркотик. Беше коктейл от удоволствие и тъга..от чувства на любов, нежност, гняв, ярост.. Беше това, което ме караше да дишам и в същото време спираше дъха ми.. Беше нещото, в което се изгубвах и намирах. Беше нещо извън всички граници на нормалното. Тя не беше нито в миналото, нито бъдещето, а в настоящето - сега. Сега и завинаги..! Моя!
- Мисля, че те обичам Мери... Не знам какво е това чувство, не съм го изпитвал никога преди, но мисля, че е любов... - И не го казвах просто защото съм въодушевен след секса, наистина го чувствах.

Усмихнах се доволно при думите й. При други обстоятелства щях да се притесня ако някоя жена ми каже нещо такова, но Мери щеше да е моя съпруга и за мен бе добре тя да ме обича, а май и аз започвах да чувствам същото към нея. Луда работа.
Така прегърнати и любуващи се един на друг, забравили за всичко и всички, двамата започнахме да се унасяме. Бяхме изморени и тази умора се усети най-силно когато се успокоихме. Изчерпани физически и емоционално, двамата заспахме прегърнати. Не знам дали аз бях преди нея или обратното, но всъщност нямаше никакво значение.
Когато се събудих обаче нея я нямаше в леглото. Не бях усетил кога е станала и за миг се зачудих дали всичко снощи не е било само сън, но спомена за нея все още бе по мен. Усещах аромата й... Вдишах дълбоко и рязко се изправих в леглото. После заповядах на слугите да ми приготвят вана и понеже времето за закуска отдавна бе минало, то след като се облякох, отидох директно до покоите на Мери, където се надявах да я открия. Почуках на врата и зачаках...