Re: Мери и Хенри

by **.Ребека.** Сря Мар 18, 2015 7:51 am

Вгурчи още една вечер от нейното пребиваване тук. За капак на всичко се виждаше,че е ужасно пиян и целанасочено се заяждаше с нея. Тя обаче реши да не го удостоява с поражението си.
-За ваше нещастие,няма да си тръгна. За жалост баща ви е последните от умните във вашия род. За щастието на Шотландия,ще преглътна да живея с най-лошия бъдещ крал. Сега нямате ли си по забавно занимание...
Направи знак като показа много от фустите в залата. Завъртя се,като тръгна с дамите си отново на дансинга за да танзцуват.

by **Дейвид** Чет Мар 19, 2015 10:45 pm

Интересен начин да изопачи действителността. Интелигентността на баща ми нямаше нищо общо с решението й да остане. Просто беше притисната до стената и не си го признаваше заради високомерието си. Наистина бях разочарован. Разочарован от това, че не приемаше с достойнство капитулацията си. Можеше да признае, че има нужда от Франция, а не го правеше. Вместо това избираше да ме обижда. Никак не й правеше чест.
- Мислиш ли, че с високомерието си постигаш нещо? - Препречих й пътя.
- Шотландия е на колене. Защо не си го признаеш, а? Защо не можеш да бъдеш благодарна и мила, когато ти предлагат спасение? - Дори и аз не бях в състояние да съм толкова високомерен... Защото това беше точно това - високомерие, нищо повече. Не приемаше поражението си с достойнство, а напротив, имаше се за силната, когато всъщност бракът с мен, бе единственото й спасение от сигурна смърт.

by **.Ребека.** Пет Мар 20, 2015 2:33 am

Чуваше го но не желаеше да бъде помрачаван единствения и миг на щастие,с някакъв капризен принц,който не знаеше нищо все още. Сега разбираше,че не беше редно да се гневи и да се опитва да разтрогва брака,защото това беше наистина голяма глупост. Усмихна му се на пук на всичко,можеше от вътре да го мрази и да го презира но не смяташе да му дава чест,като я вижда сломена. Никога повече:
-Благодарността ми се изчерпа с това да се оженя за теб,а не за Испанския принц,тогава вие,щяхте да сте на колене.
Не можеше да се отрече,че ако се ожени за Испания,щеше да спечели много повече но баща и предпочиташе Франция,а и тя също,за това избра това решение:
-Аз ще остана вярна на думата и на обещанието си,ако вие не го желаеете,краля е взел своето решение,да останете без трон. Сега е по добре да се забавлявате. Когато не сте нешастен не правете другите нещастни около вас.

by **Дейвид** Пет Мар 20, 2015 2:48 am

Изсмях се подигравателно и направо недоумявах как е възможно да е толкова надменна.
- Ако наистина вярвахте на това, вече да сте изтичали при испанския си жених. - Дори и да казваше истината, че има подобно предложение, нямаше начин Испанския принц да се съгласи на подобна сватба, особено след като Шотландия е под обстрела на Франция и Англия едновременно. Достатъчно трудни съперници бяхме по отделно, за да ни победи когато сме заедно.
- Обаче и двамата знаем, че дори и да има такава оферта, тя много бързо ще потъне в забрава, особено когато и Англия и Франция обявят война на Шотландия. - Това момиче или беше много глупаво или наистина нямаше представа какво я грози.
- А моя трон... Ще го получа в крайна сметка, защото баща ми е много неща, но не и глупав... Скоро ще разбере, че има нужда от наследник, а аз съм единствения такъв... Така че... Не вярвате наистина в това нали? Франция ме обожава, аз ще бъда неин крал след смъртта на баща ми! Изглежда си по-наивна отколкото си мислех, щом вярваш на това, че баща ми в действителност ще ми отнеме короната. Той е мой баща Мери, осъзнай се, ще се цупи седмица две и след това отново ще съм любимия му син. Неговият наследник...

by **.Ребека.** Пет Мар 20, 2015 5:01 am

Този спор трябваше да приключи,а не искаше този скандал да продължи просто,щеше да получи това което иска. Приближи се към него и се поклони,вътре гореше:
-Съжалявам че ви нараних и ще се опитам да бъда по мила с вас. Шотландия има нужда от мир и ви моля да ме извините. От днес нататък,обещавам че не бихте имали проблеми с мен. Благодарна съм,ако приемете нашия съюз.
Не беше игра каза го истински макар да гореше:
-Следващия път няма да излизам без да ви предупреждавам,за да не се засичаме и определено не съм желала да ви следвам или да ви разгневявам.
Беше гадно да принизи една кралица до етап в който да се моли но това е начина да го накара да спре да се изнервя. А,и все някога щеше да се върне в Шотландия. Тя вече никога нямаше да бъде истинска кралица,да управлява,ясно беше,че котрола ще се вземе от най-безмозъчния крал

by **Дейвид** Пет Мар 20, 2015 5:18 am

Сигурно й беше трудно да го каже, но такава бе истината, а аз ценях хората, които са способни да я изричат на глас, колкото и неприятна да е тя. Истината в повечето случаи бе трудна за изричане, но именно това различаваше страхливците от истинските хора - нейното изричане.
- Ето, вече започваш да схващаш. - Казах и изпих виното си, а после хвърлих чашата на земята си и протегнах ръка към нея.
- Танцувайте с мен, Ваше Величество... - По всичко личеше, че ще бъде моя съпруга, трябваше да свиквам с тази мисъл... Трябваше да се науча да бъда в нейното присъствие.
Тя не помръдваше. Зяпаше ме втренчено, както и хората около нас, чието внимание бях привлякъл с хвърлянето на чашата. Сграбчих ръката й, защото докато я чакам да предприеме нещо вече щях да съм станал за смях. Поведох я към дансинга.
- Не искам да ти го натяквам Мери... Просто искам да знаеш, че не си в позиция да изискваш... Ако разбереш това, двамата с теб, може и да започнем да се разбираме...

by **.Ребека.** Пет Мар 20, 2015 5:31 am

-Щом така мислите,значи е така...
малко се стъписа не очакваше да иска да танцува с нея,по погледа му личеше,че се отвращава от нея. За това просто реши да не го ядосва но за нея,това да се разбират е това тя да не се обажда,и да го слуша,да не му се пречка,като всички жени,от най-простичката жена до кралици като нея се подчиняваха на мъжете. И винаги първи се сбогуваха с главите си. Просто реши да не казва нищо повече,за да не го ядоса но истината е,че щастието от тази хубава вечер беше изцяло помръчено и си мечтаеше,как да се добере до леглото си. Танцуваха в пълна тишина,не знаеше,какво да му каже,а за любезности вече беше късно. Сега потъпка нея,въпрос беше кога ще потъпче и шотландия но избор нямаше бърза смърт или бавна и мъчителна.

by **Дейвид** Пет Мар 20, 2015 5:45 am

Танца се оказа истинско мъчение. Усещах с всяка фибра на тялото си нейното отвращение от мен и просто си знаех, че едва се сдържа да не ми отвърне, но не го правеше. Това също ме подразни. Дразнеше ме когато говори, дразнеше ме когато мълчи. Въобще, всяко нейно действие и бездействие ме дразнеше и вероятно този брак щеше да ме превърне в алкохолик, защото май само когато съм безпаметно пиян щях да мога да издържам в компанията й.
Музиката свърши най-накрая и двамата можехме да се освободим един от друг. Поклоних й се както подобава и казах:
- Благодаря за танца... Пожелавам ви приятна вечер... - След това просто се завъртях и напуснах празненството с бърза крачка.
Нямах представа как ще се справя с това. Не така си бях представял брака си. Не очаквах да ме обича, но поне си мислех, че ще можем да се понасяме, а ние с Мери бяхме точно обратното на хора които могат да се понасят. И като се замисля за миг си бях помислил, че всъщност може и да се получи, но тогава тя бе започнала да се изживява като кралица и от тогава до сега, нещата се бяха прецакали тотално. Не виждах никакъв изход...

by **.Ребека.** Пет Мар 20, 2015 6:00 am

Идните дни минаваха добре,минаваха бавно,минавах ужасно. Беше се превърнала почти,като в някакъв затворник,не излизаше от стаята си и ходеше на местата където беше кралицата. Дори отказваше да излиза с приятелките си,за да не се засича с принца. Краля искаше малко да я разсее,като я разсее малко. Позволи на нея и на дамите и да обядват на голямата тераса гледаща към града,като беше заповядал да има красиви цветя.
Мери вече не беше същата,малко меланхолична,усмихваше се но сякаш на половина. Не беше отчаяна просто се чувстваше,като затворник в златна клетка. Оглеждаше града,като видя някой да язди към замъка,чак когато наближи,се видя че е принца. Отдръпна се,преди да е погледнал на горе,не се криеше но просто искаше да го избягва. Седна на меките възглавници,като отпи от сладкия нектар

by **Дейвид** Съб Мар 21, 2015 1:37 am

Последните дни живота ми се бе върнал към обичайния си ритъм. Почти бях забравил за Мери и присъствието й в двореца, защото тя благоразумно избягваше да ми се мярка пред очите и това ми даде време да преосмисля поведението си и отношението си спрямо брака ми с нея. Не бяхме започнали никак добре, а аз не можех да си представя бъдещето ми с нея да бъде такова. Трябваше да се научим да се понасяме в противен случай не виждам как този брак щеше да проработи или пък да ме дари с наследници.
Вчера бях излязъл на лов с приятелите си, а днес, близо 18 часа по-късно се връщахме с голям улов и сериозно главоболие. Занесохме плячката в кухнята и се поинтересувах къде е кралицата на Шотландия. Уведомиха ме, че е на обяд със своите дами.
- Задължително да дойдат и те... - Настоя Ричърд. - Чух че една от тях е прекрасна...
- Не знам от къде си чул това приятелю и не искам да знам, но стой далеч от тях... И без това Мери ме убива с поглед, ако разбере, че един от приятелите ми е разбил сърцето на някоя от дамите й, може и да не доживея коронацията си... - Цялата дружинка избухна в смях и се започна с подигравките. Ричърд бе всеизвестен дон Жуан и не исках да се забърква с някоя от придворните на Мери.
- Пожелайте ми успех момчета и ако не се върна скоро уведомете баща ми, че е загубил скъпия си син в двубой със змей... - Тръгнах нагоре по стълбите, държейки дръжката на меча си с едната ръка, а другата подмятах насам натам.
- Добър ден дами... - Смутих разговорите им с пристигането си. Усмихнах се приветливо и продължих ведро.
- Току що с моите приятели се връщаме от лов. Бих искал да ви поканя... - Погледнах Мери. - Всички ви... да се присъедините към нас... Довечера... - Поместих погледа си върху едно от момичетата, което също ми се усмихваше. - Ще има угощение в чест на богатия улов... - Подсмихнах се вътрешно, защото улова беше много повече от дивеч, но те нямаше нужда да знаят за това.
- Обещавам да се държим прилично...

by **.Ребека.** Съб Мар 21, 2015 3:46 am

Не знаеше на какво точно се дължи неговото присъствие просто,явно дамите в двора не му стигаха,та искаше и на нейните дами да посегне. Искаше да не се ядосва да остане спокойна,защото и без това не е в изгодна позиция да прави,каквото и да е било. За това просто щеше да му даде каквото иска и без това нямаше вече какво да губи,изгуби тотално.
-Благодаря за любезната Ви покана ваше величество. С дамите ми,ще се приготвим и ще се присъединим към вас.
Щом се оттегли момичетата се разсмяха,като се приближиха към нея,бяха много доволни,че ще видят принца и неговите приятели,повечето момичета си търсеха мъже,надяваше се поне те да попаднат на добри съпрузи и да живеят щастливо.
-Хайде отивайте да се приготвите,нямаме много време,като знам,колко дълго се бавите вие.
Веднага станаха и избягаха,а тя остана за малко на саме,като си пое дъх,много дълбоко,а след това тръгна към своята спалня,като започна да се оправя. До вечерта беше готова,дамите и нахлуха в стаята,като започнаха да я до разкрасяват,суетяха се,кикотеха се,шегуваха се бяха много радостни. По скоро го правеше за тях не толкова за себе си. След като беше готова тръгна към залата. Мъжете се смееха и се чуваха от далече. Щом влязоха спряха,като се изправиха,всички се поклониха и се настаниха по масите. Всеки сякаш си намери компание,настани се до принца,като си обеща да се държи добре:
-Много беше мило от ваша страна да ни поканите,дамите ми винаги се радват на забави...
Погледна към тях,те кокетничеха с мъжете,който им обърнаха внимание. Усмихна им се но ги предупреди да внимават,надяваше се да я послушат:
-Нямах възможност и простете,че не го казах по рано но искам да ви поздравя за богатия и успешен улов който сте имали.
Трябваше да любезничи,за да не го ядоса и беше крайно време да се разбират малко повече,за да може поне от стаята да излиза.

by **Дейвид** Съб Мар 21, 2015 3:56 am

Изглежда идеята да я поканя не беше чак толкова лоша, но вечерта беше млада, всъщност едва сега започваше и не знаех как ще завърши, но за сега всичко вървеше добре. Виното се лееше изглежда всички се забавляваха, а тя даже ми говореше.
Извих се леко към нея, както си бях седнал в стола и я погледнах.
- Благодаря, наистина беше богат... - Подхвърлих едно зърно грозде в устата си и отпих голяма глътка вино. Произвеждахме го тук във Франция и можех да твърдя, че е най-хубавото вино в целия свят.
- Само дамите ви ли се радват на подобни забави? - Попитах след като видях, че ако не продължа разговора ще загине и отново ще мълчим.
- Вие не се ли забавлявате? - Всъщност наистина изглеждаше като човек, който хич не се забавлява и не знае как да бъде друго освен кралица. Надменна при това. Едва ли подобни вечери фигурираха в календара й. За мен пък бяха нещо повече от обичайно.

by **.Ребека.** Съб Мар 21, 2015 4:24 am

-Благодаря ви! Аз също се радвам на подобни събития,забави...
Правеше го но не и когато се чувстваше като задължена и още какви ли не неща. Не и когато знаеше,че той я ненавижда,не разбираше защо го прави,за да я унижи ли,какво? Дори не можеше да го разгадае. Той дори не я намираше за жена,каза и толкова обидно изречение,което още кантеше в съзнанието и:
-Иска ми се да се забавлявам повече...
Искаше да бъде спокойна,да не се страхува,ако направи нещо,след това да я наранят и още хиляди други неща,да я одумат. За капак на всичко се чувстваше ужасно около него,вече мереше всяка своя думи. Гледаше дамите и колко са щастливи,как мъжете ги ухжваха,говореха им мило,а принца не беше такъв и ни най малко не се държеше добре. Протегна се и улови чашата си,като отпи,виното беше най хубаво тук. Задържа чашата,като отмести погледа си и го видя да гледа една от дамите и. Стана и отново неприятно и отемести погледа си. Явно той дори не искаше тя да е тук. Само още малко и щеше да каже,че и е лошо,да го остави намира.
-Всъщност и аз обичам да ходя на лов...-каза тихо тя-Не е добре една дама да ходи на лов но винаги съм искала. Да сигурно,ще е ми е жал за всяко животно но обичам да яздя,няма нищо по хубаво от силния вятър,който дали лицето ми. Обожавам аромата... Сякаш се сливаш с коня. Знам че не трябва да яздя като мъжете но така мога да яздя бързо.

by **Дейвид** Съб Мар 21, 2015 4:38 am

Вниманието ми отново се спря върху нея. Последното й изказване беше някак странно. Ако бях разбрал правилно обичаше да се слива с аромата на конете, което вероятно не бях разбрал правилно или беше заради алкохола. Както и да е, реших да пропусна тази подробност и да се концентрирам върху нещо друго.
- Да, ловът определено не е подходящ за една дама. - А и щом споменаваше за това как щяло да й е жал за животното, наистина не беше добра идея да я каня на лов. Пък й капризите й нямаше да имат край.
- Тук имаме много хубави коне. Може да разгледате в конюшните и да си изберете някоя кобила. Замъка е много голям и ако ви харесва да яздите, има къде да практикувате. - Умишлено не предлагах услугите си, защото не исках да насилвам нещата, а и тази вечер бе достатъчно красноречив жест от моя страна, че не желая да се карам повече с нея.

by **.Ребека.** Съб Мар 21, 2015 4:53 am

-Ще ви помоля вие да го изберете,ще се доверя на вашия избор,вие познавате най-добре конете в конюшнята. Вие познавате по добре характера и нравите. Не искам да избирам кон по красота,за мен е важно да не е буен но да е бърз. Ако естествено вие желаете,естествено...
Тя определено не искаше да го товари,ако той не иска но тя сама нямаше как да избере от първ поглед:
-Ако не,ще помоля някой друг,ако имате важни дела...
Засвириха весела музика,като някой от дамите и,поканени от мъжете започнаха да танцуват и да се забавляват,подскачаха весело на около. Засмя,се отпивайки от виното,като погледна някъде надолу,като се замисли,че никога,никой нямаше да се държи по този начин с нея. Все още не беше минало много но и се искаше да избяга.

by **Дейвид** Съб Мар 21, 2015 7:35 am

Странна логика, че аз познавам най-добре конете в обора, все едно прекарвах с тях цялото си време. Все пак обаче щях да й помогна, след като ме смяташе за експерт в областта.
- Не, нямам... - Отвърнах и се усмихнах.
- Ще ви помогна при избора, но предпочитам да вземете под внимание и мнението на човека, който се грижи за конете. Той със сигурност ги познава по-добре от мен. - Опитах се да й обясня любезно, че не съм експерт в областта без да я обиждам или пък засягам.
- Пък и така ще си спестя последваща ненавист от твоя страна, ако коня който ти предложа се окаже буен и те повали по гръб... - Така де с нея трябваше да се внимава. Като нищо едно падане от кон, можеше да е още една точка в черния й тефтер за мен.
- Стига толкова за конете... Танцува ли ти се? - Виждах как хвърля скришни погледи към другите и вероятно се надяваше на покана, затова й отправих такава, макар и да бях сигурен, че съм последния, с който би искала да танцува.

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 12:31 am

-С удоволствие!
Прие защото и се танцуваше,а и все пак той се сети да я покани,което май беше шанс да се помирят двамата и да разчупи леда между тях,изправи ха се и тръгнаха на пред където танцуваха и другите,танца беше весел и енергичен,и щом започнаха тя наистина се почувства поне малко щастлива и забрави неловкия момент. Найстина се забавляваше и се усмихваше,дамите и също бяха доволни да я видят толкова щастлива от толкова много време.
а,и видя черта от неговия характер която не беше виждала до сега,и той се усмихваше и сякаш и той забрави всичко,беше жив и енергичен дори и щастлив. Докосваха се и тази близост и хареса,той имаше най-нежните ръце на тази земя,беше и много внимателен. На края те все още държеше ръката му,като се смееше:
-Прекрасно,благодаря Ви,отдавна не се бях забавлявала така.
Показваше чарта на характера,която той не виждаше до сега,добра мила,весела,нямаше помен от надменост. Просто реши да се открие пред него:
-Може ли още един танц.
Сякаш нямаше много шанс да и откаже,защото бяха въвлечени в един доста красив танц,където всички танцуваха,имаше размяна на партньори но сякаш двамата се търсеха един друг,установи,че с никой не се чувства толкова приятно,колкото с него. Към края на танца отново бяха заедно.

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 1:11 am

В някакъв момент от танца, докато Ричърд я подаваше на Хауърд, а аз се разменях с две от нейните придворни, погледа ми улови лицето на Мери. Беше окъпана в светлина и сякаш я виждах за първи път, защото изглежда едва сега забелязах, че тя всъщност е привлекателна. Много привлекателна. От този момент много зорко следях движението й по дансинга. Движеше се плавно и грациозно, сякаш не стъпваше по земята, а се извисяваше малко над нея. Полите на роклята й се влачеха по земята и засилваха още повече това усещане за безтегловност. Изумително! Тя щеше да е идеалната съпруга, само ако не ме дразнеше толкова много.
- С удоволствие... - Подобно на нея отвърнах аз и направих знак на музикантите да продължат да свирят. Следващия танц беше енергичен, но и доста... предизвикателен. Обичах го защото почти през цялото време партньорите се гледаха в очите и имаше някой моменти, в които телата на двамата са в непосредствена близост. Танцът бе дързък и преди години дори забранен, защото се считаше за пошло един мъж и една жена от висшето общество да танцуват така, но във Франция бяхме известни със страстните си натури и вече не беше забранено да танцуваме така. Винаги карах музикантите ми да свирят този танц, когато искам да вкарам някоя жена в леглото си. Винаги успявах да го направя след това.
- Но грешиш ако си мислиш, че с един танц се изчерпва цялото удоволствие...

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 1:48 am

Засмя се много весело,определено знаеше този танц но в Шотландия беше забранен,защото е много предизвикателен,някой от дамите и се изчервиха,както и тя,по бузите и избиха роменини,беше се развълнувала и стана прекалено приятно. Усети някаква страна тръпка,която не е изпитвала до сега и малко се засрами,не знаеше защото но и бяха казали,че подобни чувства не бива да бъдат пораждани и поущрявани,бяха срамни. Въпреки всичко изтанцува танца си с него до край,дишаше бързо и гърдите и се повдигаха.
-Простете но имам нужда да пийна нещо...
Отиде до масата,като грабна жадно чашата и отпи,проблема е този,че не беше вода,а вино и това малко размъти мозъка и,като се зачерви още повече.
-Мисля,че...
Дали в същност можеше да мисли,усети влага между бедрата си,и не разбираше,какво точно се случва. Но тялото му близко до нея,го породи,усещаше силата му,дори се загледа в прекраснот му лице,което беше невероятно мъжествено и красиво. Трябваше да го мрази но сякаш не можеше,вече да го мрази.

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 2:30 am

Повдигнах едната си вежда и се ухилих тъпашки, след като изпи на един дъх почти цялата чаша вино. Май наистина беше жадна, но не подозираше колко силно е виното. В първия момент не се усещаше, но в следващия със сигурност я е ударило с пълна сила и застанах в готовност, да я уловя, ако случайно залитне. Така и стана. Първо притвори очи и сякаш съвсем загуби ориентация. Сграбчих я бързо и ловко през кръста и я дръпнах към себе си. Тя ме погледна втренчено. Бяхме толкова близко един до друг. Дори лицата ни. Усещах топлината й, беше сякаш по-топла от нормалното или пък на мен така ми се струваше. Лицето й почервеня още повече, а очите й блеснаха с един необикновен пламък.
- Искаш ли да седнеш? - Опомних се по едно време и бързо я сложих да седне, защото ако продължеше да е толкова близо до мен, не отговарях за последващите действия.
- Точно така... - Казах и грабнах една чаша с вода, като й я подадох. Тя започна да пие жадно.
- Така е само първия път... Колкото повече пиеш, толкова повече свикваш... - Аз бях живо доказателство за това.
- Добре ли си?

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 2:47 am

Водата беше далеч по добре от виното,да хубаво вино но за да се напиеш но не и да утолиш жаждата си. Отпи жадно,като остави чашата,тялото и гореше не описуемо много и сякаш корсета я стягаше повече от всеки друг път,а не беше много стегнат. Сложи ръка под гърдите си,поемайки си дъх,започна лека полека да се възстановява ритъма на сърцето и,както и дишането и. Поклати глава,за да му каже,че е добре.
-Да,благодаря добре съм... Просто не съм свикнала с виното...
Усмихна му се,като дали заради алкохола или за това,че видя страна от него,която не беше виждала до сега искаше да му каже нещо:
-Искам да ви се извиня за държанието си,не беше редно да се държа по този начин. Не знам,защото се държах по този начин,може би съм била уплашена,дали за това,защото са ме учили така. Но наистина не искам да бъдем врагове,не искам този замък да се превръща в затвор за мен. Може би се държах така,защото се страхувам,че вие няма да зачитате моето мнение. Да знам,че нямам право да искам това но не желая да съм само фигура,която се появява до вас,ражда деца и не след дълго,бива обезглавена.
Може би приказваше повече но той,щеше да го разбере:
-Надявам се,че ме разбирате,какво искам да кажа.

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 3:00 am

Въздъхнах тежко и й налях още вода, след което седнах на мястото си и дълго мълчах преди да отговоря. До някъде наистина разбирах, но все още не можех да оправдая напълно поведението й, защото в първия момент бях подходил към нея с респект и уважение, бях й предложил защита и вместо да ми благодари за това, което не бях длъжен да правя, тя започна да изисква уважение, което не си е заслужила.
- В света, в който аз живея да получиш определена позиция или за да получиш доверие, първо трябва да си го заслужиш. Виждаш ли и аз и ти сме получили по рождение короните си, но това не ни прави автоматично добри в управлението. - Замълчах за миг, за да осмисли казаното от мен.
- С други думи, за да получиш доверието ми и да си нещо повече от декоративна кралица и моя съпруга, ще трябва да си заслужиш мястото. Начина по който започна не ми допада. Каквато и да е била причината за държанието ти, не обичам да изискват от мен... Особено хора, които не са в позицията си да го правят... - Надявах се да разбира добре какво й казвам.
- Склонен съм да ти дам още един шанс Мери, но се опитай да не го прецакваш този път, защото следващ няма да има...

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 3:27 am

-Ще се постарая да засвидетелствам отново доверието Ви към мен.
Нямаше да пропусне този шанс,да бяха започнали лошо но той беше наистина добър и имаше потенциал да стана невероятен крал. Да може би никога нямаше да го обикне или той нея. Е,добре може би тя,щеше да го обикне но той винаги,щеше да търси любов някъде другаде. Вечерта премина прекрасно,наистина се забавляваха много и си говореха,леда беше пречупен. Всички до един се забавляваха. Почти се беше съмнало,когато трябваше да се приберат:
-Време е да се оттеглим скоро ще съмне...
Изправи се и направи знак на дамите,който сякаш не искаха да тръгват:
-Вечерта беше наистина много хубава...

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 3:39 am

Повечето от нас бяха прилично подпийнали, повече дамите отколкото мъжката половина, но не беше от значение, защото всичко вървеше добре.
- Остави ги... Щом искат да се забавляват... Ще те изпратя ако искаш? - За да не е сама предполагах че заради това иска и другите момичета да си тръгват, а забелязвах че те много добре се разбираха с моите приятели и не исках да бъда линчуван след това, за дето съм им развалил работите. Естествено всички тук бяха предупредени, че трябва да се държат подобаващо и за сега беше така, вярвах че и така ще си остане, затова и не се страхувах да ги оставя сами в компанията на приятелите си.
Мери се съгласи след кратко увещаване и си взе довиждане с момичетата, после се отправихме към нейните покои. Пътя до там не беше дълъг, но и ние не бързахме да стигнем. А и след виното беше хубаво да подиша малко чист въздух и да си проясни съзнанието. Не исках да ме обвинява на следващия ден заради главоболието си.
- Утре няма да бъда в двореца. Рано сутринта... всъщност съвсем скоро ще трябва да замина до съседно село по едни дела на баща ми, но вероятно утре ще се върна... Може тогава да ти изберем кон... - Не можех да повярвам, че отново повдигах темата за конете.

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 4:02 am

-Да,когато ви е удобно и когато имате време.
Вървяха бавно,защото още и се виееше свят но и не искаше толкова бързо да се разделя с него. А,и стана някак неприятно,че няма да може да се видят скоро.
-Наистина се радвам,че ни ни поканихте,отдавана не съм се забавлявала така. Надявам се да не е за последно.
Стигнаха до вратата на покоите и,тя се подпря,като се обърна към него:
-Пожелавам ви лека вечер и лек път,надявам се всичко да е наред и да се върнете по бързо.
Искаше и се да го види скоро но щом имаше работа,не можеше да иска от него да остане,а и той явно го правеше от учтивост,може би дори не искаше да е с нея сега. Погледна на долу леко натъжена:
-Аз,ще...
Направи знак,че ще ляга,защото искаше да се прибере,преди да се е разтройла. Нямаше право на това.

by Sponsored content