Re: Мери и Хенри

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 4:12 am

- Да... - Заекнах - Разбира се... - Довърших, но все още стоях и не си тръгвах нито пък тя влизаше в стаята си.
- На мен също ми беше приятно и надеждите ми съвпадат с вашите. Бих се радвал да имаме още такива нощи... - Можех много по-добре от това. Какво ставаше? Обикновено бях цар в тези моменти и винаги знаех какво да кажа, а сега сякаш бях напълно блокирал. Мислех си за това как сега искам да я целуна и сякаш способността ми да мисля за нещо друго се изпаряваше.
- Наистина беше забавно... - Продължих да плещя докато несъзнателно се приближавам все по-близо към нея. По едно време ръката ми се озова на кръста й, а аз надвесен над нея, втренчен в устните й. Вероятно това не беше добра идея и вероятно щях да оплескам всичко отново ако я целуна и тя вероятно щеше да ми зашие някой звучен и отрезвяващ шамар, но желанието да опитам устните й се оказа по-голямо от страха тя да не отвърне, затова поех дъх и го направих... Приближих се максимално, издадох устни и открих нейните... Потънах в този миг... Изгубих се в усещането за нея...

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 4:29 am

Остана като зашеметена,тази целувка я остави без дъх,подкоси краката и,като я накара да забрави за всичко,всичко около нея,около двамата изчезна и остана само усещането за прекрасните му невероятни устни. В първия миг малко беше недодялано,защото до сега не се беше целувала но щом се остави на мига и на това,което правеше,целувката стана прекрасна и не спря. Отвърна му,без дори ни най-малко да го отлъсне. Все пак се отдръпна но тя остана да гледа към прекрасните му очи. А,ръцете и останаха на гърдите му. Сърцето и всеки миг,щеше да изкочи от гърдите и,не знаеше,какво да каже. Остана омагьосана:
-Ще ви чакам да се върнете с нетърпение...
Усети някакви пеперуди в корема си,сякаш можеше да полети. Натисна бравата и влезе бързо вътре,но се подпря на вратата,щом затвори. Замечтана и се усмихна,всичко беше толкова магично. Обърна се,като постави ръка на вратата.

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 4:56 am

Да си призная преди няколко дни когато молех, после дори се карах с баща ми да не ме кара да се омъжвам за тази противна Мери, дори не подозирах колко сладки устни има. Божичко та тя имаше най-меките и сладки устни в света, с вкус на вино и... на нея самата. Не знам с какво можех да сравня вкуса им, но беше хубав и ми беше приятно да усещам дъха й в лицето си. Не исках да приключвам само с тази целувка. Исках нещо повече от това и бях сигурен, че ще успея да си го получа, но бях прекалено зашеметен след целувката, за да я спра преди да ми тръшне врата под носа. Даже не усетих какво точно се случи. В единия миг инспектирах с език устата й, в следващия се взирах в глупавата врата и не можех да си обясня какво по дяволите се случи...
След около минута, може би и малко повече сякаш дойдох на себе си и се размърдах. Върнах се обратно в залата където бяхме до преди малко и припомних на момчетата, че след малко трябва да тръгваме. Оставих ги да си вземат довиждане с момичетата, а аз тръгнах към конюшните за да наредя да ни оседлаят конете. След около час трябваше да сме на път. Исках да приключа с това по-бързо и да се върна в замъка, за да довърша това което бях започнал тази вечер с Мери...
След точно един час всички бяхме по конете. Някой от нас по пияни, други не толкова, но всички не бяхме спали грам. Това пътуване се очертаваше като едно доста дълго и мъчително... Потеглихме с първите лъчи на слънцето...

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 5:14 am

Дремна съвсем малко но не беше уморена,момичетата я събудиха,като всички започнаха да си разправят,какво и как премина всичко. Мери сияеше изцяло,усещаше още по устните си неговите и мислеше все повече за него и кога ли щеше да се върне. Само,че щеше да се върне на другия ден,явно имаха работа или по скоро искаха да си починат преди да се приберат. На другия ден с дамите и с разхождаха по обяд в градината,когато една от закаснелите дами се присъедини:
-Принца се е прибрал със свитата си,слугите казаха,че е в покоите си и се освежава от пътя.
Сърцето на Мери се разтуптя,отново запърхаха пеперудите.
-Дали,ще дойде?
Беше и обещал да избере кон за нея но не беше това най-важното искаше да го види:
-Няма да го безпокоя,може да се ядоса,по добре е да дойде когато той реши...
Каза тя и погледна с надежда към замъка но тръгнаха след това на разходка из градината,бяха и подарили малки прекрасни кучета,който тичаха около тях. Взе едното и го прегърна,беше толкова пухкаво.
-Когато говориш за принца сияеш... Да не би да...
Поклати глава:
-Стига нищо ми няма...

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 5:46 am

След като смених дрехите си за езда и се приведох в приличен вид, отидох директно при баща ми, за да го уведомя за резултатите които постигнахме с потушаването на бунта между протестантите и католиците. Оказа се, че положението не е толкова сериозно, колкото ни бяха описали, но за всеки случаи оставих някой от стражите си, за да следят какво точно се случва и когато се убедят, че всичко е наред щяха да се върнат.
Визитата ми продължи малко по-дълго, защото разисквахме и някой други въпроси касаещи кралството и бъдещия ни съюз с Шотландия, който неимоверно щеше да доведе до напрежение. Затова трябваше да засилим войските си на границата, за да подсигурим земите си. С това трябваше да се заема лично. Сватбата се предвиждаше да е скоро и трябваше да сме внимателни, особено след като го обявим публично. За сега Мери бе представена като наш гост, някой вече подозираха защо всъщност е тук, но не можеше да се знае със сигурност докато не го обявим.
След срещата с баща ми потърсих Мери. Вече беше късно. Казаха ми че вечеря заедно с дамите си и кралицата в трапезарията. Запътих се на там и когато я видях ми стана някак приятно, защото ми се виждаше все така красива. Не беше от алкохола.
- Добър вечер дами... - Минах и целунах майка си, а след това и ръката на Мери, като скришно и намигнах.
- Надявам се да нямате нищо против малко мъжко присъствие във вашата компания, защото умирам от глад... - Заех мястото си, а един слуга моментално започна да реди чинии пред мен.

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 6:05 am

Радваше се да го види,сърцето и се разтуптя силно,като по целялото и тяло преминаха приятни тръпки. Найстина грейна,когато го видя,той се настани от нея. Отново щеше да обърка виното с водата,за това впоследния момент улови правиланата чаша но се усмихна. Бузите и отново пламнаха,а две от момичетата се засмяха тихо,а Мери ги погледна строго да не я излагат.
-Всъщност,ще ни е много приятно...
Тихо каза тя,като някак леко загуби апетит или по скоро искаше отново да се целуват. Но не биваше да се издава пред кралицата,не беше редно да имат някакви отношения.
-Надявам се,че всичко е преминало добре.

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 6:19 am

- Да... - Отвърнах и погледнах към Мери, но се опитах да не задържам погледа си прекалено дълго върху нея.
- За някой от нас... - Допълних шеговито. Не исках да ги отегчавам с досадни политически въпроси, пък и познавах психиката на жените. Те се вълнуваха от разливни теми, затова мислех да им разкажа някой смешни истории от пътуването и така да се впиша в компанията им.
- Ричърд едва измина и десет мили преди... - Едно от момичетата. Кена мисля, че се казваше веднага наостри уши при споменаването на името му, затова главно насочих вниманието си към нея докато разказвам как най-близкия ми приятел от детство припадна на коня и ни послужи за присмех чак докато стигнем до селцето. Накрая го бяхме събудили с кофа ледена вода, а коня му му облиза лицето. Всички се смееха, защото колкото и просташка да беше тази история имах уникалния талант да разказвам добре и по този начин да завладявам публиката си.
След Ричърд и неговите неволи дойде ред и на останалите върху чийто гръб дамите се посмяха. И така неусетно в приказки и смях вечерята свърши. Чиниите и чашите бяха празни. Първа масата напусна майка ми. После деликатно се изнизаха и дамите на Мери. По едно време останахме съвсем сами, само с няколко прислужника, които бяха научени да не виждат и да не чуват, когато в стаята има кралска особа, затова и не се посвених да целуна Мери. Исках да го направя през цялата вечер.
- А ти как се забавлява? - Попитах когато устните ни се отделиха.

by **.Ребека.** Нед Мар 22, 2015 6:29 am

Трудно и беше след това да впрегне главата си и да мисли над нещо друго освен за сладострастните му устни,който до преди малко бяха на нейните. Прехапа долната си устна,а след това си пое дълбоко дъх:
-Краля ми направи невероятен подарък три прекрасни куенца,който след закуска разходихме из градината с моите дами,разхождах ме ги почти до обяд но е много приятно. За съжаление нямам,като вашите вълнуващи изтории но...
Може би говореше прекалено много и беше уместно да спре,защото можеше да го отегчи но и беше малко нервно:
-Нямах търпение да се приберете и да видя,че сте добре.
не знаеше дали и той е изгарял от същото нетърпение да я иди,същото нетърпение,което тя изгаряше.
-Надявах се да се върнете по скоро...

by **Дейвид** Нед Мар 22, 2015 5:25 pm

Тази Мери ми харесваше много повече от предишната. Май още в самото начало трябваше да разпръскам малко от чара си, за да ми е мирно на главата.
- И на мен за първи път ми се искаше да се върна по-скоро... - Казах и погалих брадичката й, надигайки я леко, в подготовка за нова целувка.
- Нямах търпение да вкуся отново тези устни... - Казах и я целунах още веднъж. Неопитността й ми харесваше. Харесваше ми да съм този който ще й покаже всичко за тази част от живота. Жените с които обикновено спях, бяха в повечето случаи опитни и добре знаеха какво правят. В това да моделираш някой по свое желание обаче имаше нещо чаровно.
- Искате ли да отидем на някое по уединено място? - Нямах търпение да я обладая. В момента ми се виждаше толкова привлекателна.
- Мога да ви разкажа още истории... - Естествено нямах никакво намерение да си говорим.

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 2:13 am

-Да... Не... Но...
Беше доста объркана в нея се блъскаха много мисли,ако останеше на саме с него,какво ли можеше да се случи,а ако въпреки всичко някой научеше. Нямаше да е добре за нея,имаше първа брачна нощ на която имаше свидетели. Не знаеше дали щеше да се случи нещо но ако се случеше въпреки всичко.
-Иска ми се да останем сами но ако някой научи...
По скоро се прикриваше може би от страх,а и не беше много готова да остане с някой мъж на саме:
-Аз... Не знам...

by **Дейвид** Пон Мар 23, 2015 2:29 am

Изведнъж ми светна. Тя не беше като другите ми жени. След не много дълго се предполагаше, че ще стане моя съпруга и освен това бе кралица. Имаше чест която да пази, а брака можеше и въобще да не се счете за валиден, ако някой разбере, че не е девица. Какво си мислех?
- Да... Разбирам... - Казах неловко и опитах да замажа положението с усмивка. Нямаше да е толкова неловко, ако не се беше досетила какво целя с поканата си. Сега знаеше, че съм искал да я обезчестя и май се радвах, че реагираше толкова спокойно на това, дори с готовност да ме последва.
- Глупава идея... - Подсмихнах се и стиснах малката й ръчичка между моите.
- Мога да почакам... - Мисля че сам не си вярвах, но ако тя повярваше щеше да е добре. - Пък и не искам да ви злепоставям... - Понякога и само слуховете можеха да са достатъчни, за да съсипят репутацията на някой, а в нейния случай щеше да е пагубно. Подобни съюзи бяха несигурни и винаги можеше нещо да се промени. Не исках да я поставям в такава позиция ако брака ни не се състои.
- Ще останем тук...

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 2:50 am

Радваше се,че той я разбра и щеше да я почака в нейния случай не беше изгодно да остава сама с него. Искаше и се този съюз да се състой но ако само един слух се появеше можеше брака да не се счете за валиден,дори и да е нямал подобни намерения:
-Не искам да рискувам бъдещето на Шотландия,искам съюза ни да бъде зачетен. Страхувам се,може да ни разделят...
Знаеше,че не се познават много добре,че започнаха много лошо в началото но се рабираха и нещата се получаваха,брака им можеше да бъде много успешен но не и ако се прекъсне в началото. Стисна дланта си в неговата и сама пожела да го целуне,добре,че той и отвърна,защото в противен случай щеше да бъде неловко. Целувката не спря с мимолетен и бърз край,ами беше наистина много сладка и нежна:
-Благодаря,да наистина е по добре да останем тук.

by **Дейвид** Пон Мар 23, 2015 3:03 am

Вече не се усещаше напрежение. Някак си се чувствах доста по-приятно в нейната компания. Виждах я в различна светлина сега. Харесвах между другото и предишната Мери. Беше доста по-пламенна и изглеждаше като истинска дама. Сега приличаше повече на хлътнала до уши девойка. Е, аз обичах женското внимание. Не се оплаквах и от тази ситуация.
- О, за малко да забравя... - Голям глупак бях. Бях си намислил да й кажа, но съвсем бях изключил за това, когато я видях.
- Баща ми ме уведоми, че част от войската ни вече пътува към Шотландия... До седмица две трябва да са на границата и да подпомогнат твоите войски от набезите на англичаните. - Вярвах, че тази новина ще я зарадва и щеше да диша далеч по - спокойно когато знае, че помощта вече пътува. Положението в страната й бе доста напечено в момента. От източници знаех, че някой от благородниците й, се съмняват в способността й да намери изход. Този съюз означаваше всичко за нея и това да запази короната си. А и подкреплението щеше да ги успокои за сега.

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 4:38 am

Изправи се леко и наистина това е наитина много добра новина. Бяха и писали писма,че положението е наистина лошо и имаше набези по границите на Шотландия,имаше няколко изпепелени селища:
-Това е изключително обра новина. Писаха ми от съвета,че са опожарени и ограбени някой от селата по граничната линия. Войските са наистина недостатъчни,успели са да ги отблъснат но е въпрос на време отново да се върнат.
Не очакваше толкова скоро краля да предложи помощта си:
-Когато народа ми страда и аз страдам,знам че не ми вярвате и си мислите,че може би не обичам Франция,е не толкова колкото вас но чувствам Франция като моя първи дом. Знам,че както и на Франция,така и на теб,ще Ви е нужно време да ме обикнете.
Протегна ръка и погали лицето му,не можеше да се каже,че се обичат,бяха овлечни,имаше нещо,което се случваше но за обич беше още рано:
-Уверявам ви,че винаги ще Ви подкрепям,във всичко.

by **Дейвид** Пон Мар 23, 2015 5:02 am

Улових ръката й, която се намираше върху лицето ми и я поднесох към устните си. Изумително колко мека кожа имаше. Никога не бях докосвал по кадифено гладка плът.
- Предпочитам да не ме подкрепяш в глупостите, които неимоверно ще искам да правя... - Казваше го така сякаш всяко решение което щях да вземам за в бъдеще ще е правилно, но като всички и аз бях обикновен човек и със сигурност щях да допускам грешки.
- Но бих бил щастлив ако имам подкрепата ти, във всички останали случаи. - Намигнах й игриво и закачливо и поставих внимателно ръката й в скута.
- Трябва да призная, че можеш да бъдеш трън в задника, но имаш кураж. Това ми харесва в теб. Харесва ми, че си смела... Това означава, че можеш да взимаш трудни решения. - Вероятно това да е тук и да се омъжва за мен, беше едно от тези решения. Поемаше голям риск, разчитайки на думата на баща ми, който както днес искаше съюз, така утре можеше да реши нещо съвсем друго.

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 5:22 am

Веселия и смях се разнесе,радваше се,че той не го е приел навътре но и сама пред себе си признаваше,че има доста чапат характер. През цялото и тяло преминаха сладки тръпки,когато докосна с устни ръката и,цялата изтръпна. Отново онези сладки пеперуди запърхаха под лъжичката и:
-Просто подхода ми беше лош,не трябваше да се държа така,не и към Вас. Честно да призная съм била изплашена,а и се борих за вашето доверие по друг начин. По скоро бях подведена,съветваха ме,че една кралица не бива да отстъпва. В началото може би съм ви смятала за враг.
А,и да си признаеше имаше и още една причина да бъде толкова гневна:
-Чувствах се и малко обидена,знам че не бива да се говори за това но имаше слухове,че ходите при една дама с която ви видях в градината. Малко се почувствах обидена от това но не ми се искаше да ви го призная.

by **Дейвид** Пон Мар 23, 2015 5:49 am

Поех дъх, за да не изтърся нещо което не трябва. Усещах, че отново навлизаме в една опасна територия и се надявах да успея да потуша този пожар в зародиш.
- Да оставим това в миналото... Сега сме на добро място. Искам да си остане така. - Разговорите за други жени никога не бяха добър предвестник. Малко ме плашеше и това, че тя повдига този въпрос. Беше нормално кралете да си имат наложници. Всички знаеха това и всички го приемаха, дори и тя в началото беше казала, че няма нищо против. Не че имах намерение да бъда неверен или ако съм да го демонстрирам, но все още бях свободен мъж, а тя тъкмо беше дошла и по онова време нямах намерение да се женя за нея. Сега нещата стояха по-различно, но не можех да й обещая, че няма да кривна от правия път.
- И двамата се държахме глупаво преди, но вече изяснихме нещата... Сега сме добре, нали? - Или пък не бяхме? Дали това за другите жени щеше да продължаваше да я тревожи?

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 6:12 am

Поклати глава,в знак на съгласие,не беше редно да мисли за това,а и той беше напълно нормално да си има наложница или да има нещо,като прислужница за подобни неща. Знаеше го от баща си,той винаги имаше по някоя налаложница. Не биваше още в началото да бъде такава,трябваше да му даде свобода иначе,щеше да го загуби още в началото:
-Да по добре е да забравим миналото,обещахме ново начало,така че миналото няма значение.
Стана и го издърпа към дансинга,той беше малко уморен:
-Зная че ще уморен,съвсем скоро,ще ви оставя да си починете но ми се иска да танцуваме,дори без музика.
Просто искаше да го прегърне,дори не можеше да се нарече танц,а по скоро се прегръщаха и нежно се носеха:
-Може ли да ви предложа нещо за утре,ако нямате ангажименти,ще поканите вашата свита,а аз моите дами на излет,ще яздим из дворцовата гора.
Не биваше да остават сами но поне така можеха да бъдат заедно.
-Дамите ми са очаровани от вниманието на мъжете,така поне за малко,ще откъснат погледа и зоркото си око от мен.

by **Дейвид** Пон Мар 23, 2015 6:37 am

Обгърнах нежно талията й и се понесох във въображаемия ритъм, заедно с нея. Бях затворил очи и сякаш цялата умора и всички тревоги се изпаряваха от съзнанието и тялото ми. Установих, че ми е повече от приятно да е сгушена в мен. С никоя друга жена не се бях чувствал така. Тя беше по-различна от всички останали, просто не знаех какво и е толкова различното.
- Това ми звучи като чудесна идея... - Отвърнах някак отнесено и вдишах дълбоко от аромата на косата й. Ухаеше толкова свежо... На лято... На море... Отърках носа си в шията й, грапавите ми устни я докоснаха. Усещах колко бърз е пулса й. Дали си мислеше за същото като мен или просто беше уплашена или по-лошо не й харесваше да правя така?
- Ще бъдем там... - Щях лично да издърпам от леглото всеки един от тях и щях да ги завлека на тъпия изглед, въпреки че дълго след това щяха да ми се присмиват.
- Може да ви изберем кон преди това... - Предложих в случай, че още не се е сдобила с такъв.

by **.Ребека.** Пон Мар 23, 2015 7:18 am

-Може,няма да е никак лоша идея...
Цялото и тяло гореше,бузите и отново пламнаха,като усети цялото си тяло как гори,направо гореше и изгаряше. Усети го чак между бедрата си,който някак станаха ужасно влажни. Малко се смути,това чувство се оказа ново. Скри се в него,защото малко се засрами,а и това малко я накара да се изплаши:
-Карате ме да се чувствам невероятно,никога до сега не съм се чувствала така,толкова нови чувства ме връхлитат.
Не можеше да му обясни,дали щеше да я разбере и,дали беше редно. Да не би да се разболяваше или нещо подобни но не го чувстваше,като лошо,дори и беше хубаво. Реши просто да се сгуши в него отадена на ласките му.

by **Дейвид** Вто Мар 24, 2015 2:43 am

Беше така мъчително да е толкова близо и все пак да не мога да направя нищо. Държах я в ръцете си, тя се притискаше съблазнително в мен, дори и неволно, а аз щях да се пръсна по шевовете. Желаех я толкова силно и колкото повече се опитвах да потисна това желание, толкова повече то се надигаше в мен...
Клатушкахме се още малко, няколко минути може би, но на мен ми се сториха като цяла една вечност. Накрая тя сложи край на мъките ми и се отдръпна, казвайки ми, че е време да се прибира в покоите си. Изпратих я, а на сбогуване я дарих с поразителна целувка, която щеше да ни държи влага до следващия път.
На следващия ден, малко след закуска, отидох в конюшните, където щях да я изчакам, за да подберем подходящ кон за излета по-късно. Още снощи бях уведомил приятелите си за днешните ми планове и някой от тях не харесваха идеята, че трябва да стават толкова рано, но пък бяха доволни, че ще видят дамите на Мери...

by **.Ребека.** Вто Мар 24, 2015 3:28 am

Нямаше търпение за сутринта,едва заспа и не само от нетърпение,ами и защото цялата гореше. На сутринта много рано започна да се приготвя,като дамите и сякаш сън не бяха спали. Явно май се оказа,че тяхното нетърпение е било малко по голямо от нейното. Напълно готова отидоха в конюшните където ги чакаха вече. Конете бяха оседлани и ги чакаха. Някой от дамите обаче не обичаха да яздят,за това препочетоха да яздят заедно с някой друг.
Видя принца,който беше до два коня,единия от тях беше невроятен или по скоро невероятна. Искаше да го целуне но все още бяха заобиколени от много хора. А единия кон се казваха и Диамант,и блестеше като такъв,снежно бяла и невероятно красива,както и много кротка. Мери прокара ръка по прекрасната грива и врат на Диамант:
-Прекрасна е! Моя ли е?
Той поклати глава:
-Невероятна е...
Даде и миг да се нарадва на прекрасния кон,след това и помогна да се качи. Изчака го и той да се качи и тръгна пред нея. Личеше си,колко грациозно стъпва коня,сигурно беше много бърза но сега вървеше спокойно. Мерси изглеждаше невероятно,усмихната сияеща. Щом се оказаха на далеч от замъка сред една поляна. Дръпна юздите и коня побягна на пред. Найстина невроятно,усещаше се колко е бърза но въпреки това се подаваше на контрол. Принца я догони,явно неговия кон беше също толкова бърз. Тя му се усмихна,а косите и се вееха от вятъра.
Спряха на едно местенце,където вързаха конете но всички се разделиха на малки групи. Не усетно двамата бяха останали сами. Мери галеше нежно Диамант,все още беше омагьосана.

by **Дейвид** Вто Мар 24, 2015 3:58 am

Приближих се близо до нея и кобилата й, но не се втурнах да я целувам, защото осъзнах че така само си причинявам излишни безсънни нощи в мисли за нея и блянове за нещо повече от целувки. Не беше добре да я желая толкова много, а и се чувствах някак странно в тази роля. Тези желания които имах към нея ми бяха непознати. Плашеха ме.
- Яздиш много добре... - Наистина. Наблюдавах я докато беше върху коня, главно защото се беше засилила много и се страхувах, че може да падне, но по всичко изглеждаше, че тя знае какво прави.
- Малко жени могат да се справят толкова добре. - Например нейните дами бяха пример за това как не всяка жена е способна да яхне някоя кобила.
- Май наистина се разбирате... - Кимнах към кобилата и се засмях. После хвърлих и един поглед към слугите, които вече разпъваха шатра и нагласяха обяда ни. Богат обяд като за крале. Предполагах, че скоро всички ще се съберем там, за да се нахраним и да се позабавляваме.

by **.Ребека.** Вто Мар 24, 2015 4:06 am

-Когато имаш толкова прекрасен диамант няма как да яздиш зле. Сливаш се с нея и се понасяш,борейки се с вятъра...
Погали я още веднъж,нуждаеше се от почивка,за това я остави,като се обърна към него и вече можеше да го целуне,докато никой не гледаше.
-Благодаря!
Изрече и си открадна още една целувка но се отръпна,защото чу смях и една от двойките се появи но не ги приближи:
-Само още един месец и няма да се крием повече.

by **Дейвид** Вто Мар 24, 2015 4:33 am

Сведох поглед и я огледах. Осъзнах че бих убил всеки представител на собствения си пол, ако дори само я докосне. Исках тази жена за себе си.
- Ние и сега не се крием... - Поне аз, но може би при нея нещата стояха по различен начин.
- Просто не демонстрираме симпатиите си, за да не се изтълкува по различен начин. - Хората бяха ненадминати в това да изопачават истината, да я украсяват и в не малко от случаите да я превръщат в чиста лъжа.
- А и тук наистина няма от какво да се тревожиш. Приятелите ми няма да кажат нищо, но ако имаш притеснения за дамите си, ще се държа възпитано... - Аз не влагах чак толкова много умисъл в действията си. Просто вършех нещата без да се притеснявам от последиците, защото бях мъж и това всъщност ме правеше още по-голям мъж в очите на другите, но за една жена нещата стояха по различен начин. Особено неомъжена жена, която иска да бъде кралица. Нейната репутация трябваше да е безупречна.

by Sponsored content