Мери и Хенри

Пътя,ужасно дълъг,веремето ужасяващо дълго,сякаш пътуваха с векове. Нейните придворни малко разнообразявах тъпото пътуване и се опитваше да пребори отекчението,притеснението и още куб неща. Не криеше,че не иска да се омъжва за непознат но само така можеше да спечели още по силно народа си,когато се покаже,като добра кралица,майка която да осигури наследник. Това бяха много важни неща. А,и Франция... Пуф... Главата и щеше да се пръсне. 
Наближиха красивия замък,една от приятелките и подаде глава и извика радостно да погледне и тя но страха не и позволи,само я гледаше спокойно или така се опитваше. Стигането до двора също се оказа ужасно дълъг,подъниците и махаха и тя им отвръщаше,тя обичаше народа си и щеше да обича и Франция,беше сигурна.
Каретата спря,всички дами слязаха и се поклониха,малко след тях слезе и тя,като всички затаиха дъх. Личеше си че е кралица,и излъчва невероятна енергия,красота и достолепие,истинска неземна красавица облечена в нежни материи,обшити със злато и диаманти. В костите маше невероятна златно красива корона с нежни скъпоцени камъни. Всички се бяха наредили,краля кралицата и имаше едино момче до тях сигурно....
Една от дамите и тихо и прошепна:
-Това е принца,прекрасен е...
Тя само леко потрепна и сведа грава пред краля,като му се поклони. Приближи се и по етикет отново се поклони.
-За мене е истинска чест да съм във вашия двор,надявам се бъдещия съюз да сплоти народите ни,да доведе до мир и благоденствие на подъниците ни.
Опитваше се да не и проличи,колко много трепери и колко се притеснява. Преди,като деца си играеха с принца но сега всичко се беше променило,те се бяха променили. Отдаде почит и чест към кралицата,а след това отиде при принца и в първия миг въпреки че трябваше да каже нещо не можеше.

Не можеше да отрече,че има някакво влияние но по скоро страха и умората блокираха по силно впечатление. Тя направи опит да се усмихне за да не и проличи,като погледна към него,а той се усмихваше особено с някакъв чар.
-За мен е прекрасно отново да се върна във Франция. Това беше моя дом и все още си остава такъв. Благодаря ви за топлото посрещане и за мен радост отново да Ви видя.
Все пак се овладя над това и да събере някакви мисли в главата си и да отговори подобаващо. Позволиха и да се оттегли за да си почине и приготви за вечерята в чест на нейното пристигане. Това и даде миг поне да се съвземе но приятелките и не я оставиха да поспи малко. Постоянно я занимаваха колко е красив принца,колко е щяла да бъде щастлива с него. А,тя просто мислеше за съвсем други неща. слугите приготвиха вана и тя се отдаде на миг спокойствие да остане поне малко сама,макар и със слуги. Започнаха да я приготвят,като дамите не спираха да говорят,бяха успели да плъзнат из двора,сън и умора не знаеха,какво е това. Премениха я в прекрасна рокля,която я правеше още по блезтяща и очарователна,личеше си че за нейните дрехи се бяха отделили най много вереме и е направена най изкустно. 
Имаше малко време и реши да се разходи из двора,искаше да си припомни залеза през прекрасните прозорци на замъка,и как обръщаха топло града. Тръгна по коридора,като застана пред огромия и прекрасен отворен прозорец. Повяваше нежен летен ветрец и сякаш погали лицето и. Тя затвори очи и пое дълбоко дъх,всичко тук беше толкова различно и невероятно красиво.

-Тук прекарах цялото си детство и ми липсваше ужасно много. Липсваше ми всичко,безгрижнотра,аромата тук дори цветята са с по наситени и красиви цветове. Франция винаги е била един малък рай...
Чувстваше се по безгрижна тук,те тичаха из тези коридови,гонеха се и се смееха. Той винаги я закачаше и бяха неразделни,беше и някак тъжно защото това отмина и сега бяха съвсем други. Тя искаше тази сватба само за благото на народа си но не искаше да се омъжи за мъж,който не обича. Искаше да има право поне на малко любов но това беше лукс който нямаше да може да си позволи.
-Като деца обожавах ме да тичаме из коридорите,из целия двор и градина се чуваха само нашите гласове. Нещата са по лесни,когато си дете и нямаш толкова много задължения. 
Обърна се към него бавно:
-Сигурно за вас този брак е като затвор и задължение съзнавам това и искам да знаеш,че не е нужно да има чувства между нас. Правим го за народа. Знам,че звучи смело но искам да съм откровена с вас. Аз също бих желала да се омъжа по любов но това сам съзнавате,че няма да се случи,защото за мен е по важно моя народ не толкова моите чувства. Нека това да е просто наистина за доброто на всички.

-Това е моето най-силно желание,винаги съм обичала Франция и искам всичко което,ще е най добро за нея. Радвам се че искаш това,което и искам аз. Когато дойде времето и станеш крал,се надявам да управляваме заедно,зная всеки пренебрегва мнението на кралиците но аз не съм мога да бъда много полезна и да бъда вашата дясна ръка. Не бих желала да ви преча и се надявам да го съзнавате. Никога не бих сторила нещо с което да съм против вас. Надявам се и вие да мислите по същия начин.
Хубаво беше да се разберат да проведат този разумен разговор,за да не се гледат на кръв,а и само след няколко месеца предстоеше първа брачна нощ,надяваше се да не е е най-ужасното нещо,а щеше да е лошо,когато не могат да се понасят и едва се гледат. Искаше поне малко да се разбират.

-Разбирам това но искам и да разберете и това,че Шотландия и Франция са преди вас,мен и който и да е било друг. Искам да разберете,че и Вие трябва да обикнеш Шотландия,както аз също,ще обичам Франция. Аз ще бъда зад Вас в това но искам да знам и,че Вие ще си зад мен...
Не знаеше дали някога,ще бъде напълно щастлива тук,все пак всичко и липсваше. От друга страна искаше да свърши задълженията си,да се омъжи за него,да роди наследник и след това можеше да се махне от тук,можеше да не живее тук. Можеше да се върне и никога повече да не стъпи тук но искаше наистина да помогне не само на Шотландия но искаше и да помага на Франция. И все пак много добре го разбираше,какво и намекваше и не беше никак глупава. Не искаше да заплашва но ако някога се случеше нещо,то народа сигурно щеше да загине заради нея и щеше да е крал на кървава държава.

-Чух Ви и Ви разбирам пределно ясно и това не ми харесва,защото не желая под Шотландия да разбираш Франция,искам моя народ да не е част от Франция,и според мен е по добре да казваме за благоденствието на Францния и Шотландия. Искам да знам,че безопасността на Шотландия е гарантирана и няма да я превърнете в част от Франция. Моя народ е много горд със своята изтория и въпреки,че благославят бъдещата ни сватба го правят,защото гарантира мир между двете държави,а не окопирането на друга.
Умно момиче казваше:
-И нека ви поправя още веднъж,не съм момиче,а кралица на Шотландия и би било добре да знаете това,за да не ме подценявате за в бъдеще. Ако се окажете против мен нарада ми,ще ме защити,да съзнавам вашата сила но ако искате мир и наистина да влезете в изторията,ще бъдем крал и кралица управляващи справедливо Франция и Шотландия.  Надявам вие сте умния принц и бъдещ крал,който ме разбира,какво искам да кажа.

-Заплаха?!-присви очите си-Сама съзнавам че не мога да отправям заплахи. 
Той определено мислеше още като принц и нямаше нищо кралско в него. Все още беше онова малко и наивно момче,което мислеше,че света е негов и приемаше нещата,така както той си искаше:
-Аз ви давам съвет да премисляте думите си преди да ги изречете. Това не е заплаха и това,което исках да ви кажа е,че вие като бъдещ крал мислите само за Франция,а трябва да мислите и за Шотландия,защото те ще са в наша власт. Не желая аз да съм Шотландия,а вие да сте Франция. След брака ни вие,ще сте част Шотландец,ако желаете така го разбирате. Не ви заплашвам но познавам народа си,и знам как би реагирал той,ако мислите само за Франция. Не принце това не е заплаха. Но в мига в който се обърнете не срещу мен,а срещу Шотландия,да ще победите без съмнение но на каква цена? Да бъдете крал на мъртво кралство. Шотладия е горд народ и биха умрели до един,за да защитят честа си.
Беше станала жена макар някъде в себе си още да беше девойка просто трябваше да порасне бързо:
-Не е нужно да го казвам на краля,той е умен крал и сам знае това,че е по добре да си крал на две държави от колкото крал на една държава,и мръсни кървави ръце,да бъдеш петно в изторията,като краля погубил цял народ. Изторията помни такива крале. Така ли бихте искали да бъдете запомнени? 
Огледа се настрани дамите и се бяха приближили на прилично разтояние:
-Все още във вас е онова момче,което скачаше на всяка дума с своя дървен меч. Понякога най доброто оръжие е вашия ум принце...
След това се обърна и тръгна след дамите. Найстина не го заплашваше,просто той все още не го съзнаваше но той трябваше да мисли за Франция и Шотландия като за равноправни държави и да не обезличава нието едната нито другата,да ги овъжава. Защото вместо да бъде вписан с хубаво в изторията,той щеше да бъде като най ужасното нещо в него.

Вечерята мина нормално,краля естествено ръсеше любезности,кралицата я гледаше леко мнително но въпреки това подкрепяше краля си. Принца се опитваше да я гледа добре но си личеше по изкрите,че в момента я мрази. Защото бе прекъснала разговора но беше умна и знаеше,че е темпераментен и ще реагира прекалено,а щом реагира прекалено можеше да развали всичко. И знаеше,че той винаги щеше да я смята точно за момиче. Никога нямаше да я уважава,щом станеше крал,щеше да вземе цялата власт и най-вероятно,щеше да подчини Шотладия но истината е,че нямаше да му позволи да я унижава,на каквато и цена да е това. 
Идните няколко дни преминаха ужасно скучно,на моменти дори придворните и се губеха,завладени от Франция и желанието да си намерят съпрузи. Един ден една от дамите влезе в покоите и като се метна на леглото до нея:
-Днес,ще има сватба,ще се жени някакъв благородник,още не сме разбрали кой. Но се подготвят прекрасни окраси. 
Знаеше,за тази сватба но не беше сигурна дали иска да ходи но знаеше,че нейните приятелки,щяха да искат да отидат. 
-Знам но исках да ви изненадам,пригответе се утре ще има забава...
Всъщност не знаеше,дали иска да им казва но беше разкрита,не че можеше дълго да го скрие. Все пак,щеше да е лошо,ако не отиде,а не искаше още веднъж с принца да се гледат по онзи лош начин. Не искаше и да води разговор,а и той просто я отбягваше. А,и дамите и бяха казали,че той си има нещо,като любовница,при която ходи всяка вечер. Не че вярваше в любовта но това до някъде нарани егото и. Беше като чужда,чувстваше се доста самотна,защото дамите и често се попиляваха някъде. Говореше френски но въпреки това намираше двуличие в очите дори на слугите. Не можеше да излиза навън за това се разхождаше в градината,която беше ужасно голяма. Готвеше се сватба и никой нямаше да разбере,че е излязла в гадината,а и дамите и се готвенаха. Излезе и тръгна към градината,като щом беше на достатъчно далече от замъка скрита зад красивите храсти. Тя събу обувките си стъпа на меката трева. Толкова беше хубаво,малко свобода. Чу шум и рязко се обърна но никой не се показа,щом надникна плета видя двойка да се целува. Момичето я видя и побягна,а щом момчето се обърна видя,че е принца. 
Мери пое дълбоко дъх,като на лицето и не се изписваше срам или нещо подобно,а по скоро все едно разбираше. Присви ръцете си една към друга,като реши да забрави това. По добре беше,завъртя се и тръгна бавно на някъде. Ако избягаше,щеше да си помисли,че е засрамена или,че иска да каже на някой но това не я засягаше и не беше нейна работа.

Дори не смяташе да му отговори,всичко което излоботи за по малко от един миг беше истинска глупост. И той отново не се беше замислил над това,погледна в страни:
-Първо това,не сте приели съвета ми да мислите,преди да кажете нещо. Второ,не я изгоних тя сама побягна,ако не ме беше видяла дори нямаше да разберете,че съм тук. Трето мислите ли,че бих Ви следила,по вероятно е да накарам някой да ви следи,от колкото аз да ви следя. Единствената причина да съм тук,е явно причината,по която и вие сте тук с момичето,се казва уединение. А,и само това място знам,защото идвах ме като деца. Извинявам се целта ми не беше да ви развалям удоволствието. 
Наистина я нараняваше ужасно много но нямаше да му позволи да я види сломена или наранена.
-Не е нужно да ме унижавате принце. Казах Ви,че сте свободен да правите,каквото пожелаете.

-Пуснете ме незабавно! 
Опита се да говори с равен тон но някъде вътре в нея се криеше страх и все пак нищо не можеше да и направи,защото ако и направеше нещо,краля щеше да обвини него.
-Причинявате ми болка...
Щом каза това той я пусна и тя остана все още горда пред него:
-Дръжте се така по този начин само с метресите,слугините и наложниците но не подобава това държание да бъде насочено към мен.
Нямаше да каже,че е кралица:
-Още повече щом искате толкова забава с вашата слугиня,защо не я последвахте ами още сте тук. Не сте окован,вие сте онзи,който ме държи против волята ми тук. Исках и искам да се разходя,това беше моето намерение,съжалявам за това че разбих плановете ви да обезчистите младата девойка. Още повече,че ако исках да направя нещо,главата и отдавна,щеше да се таркаля на земята,нито аз съм в замака да споделя това,което смята,че е глупаво да споделям.Престанете да се държите по този начин с мен. Ако всичко мине добре и ме изтърпим две години,аз ще се върна в Шотландия,а вие ще останете тук,да управлявате Франция.

Въпреки,че бе кралица,тя беше и жена и думите му още повече я нараниха. За първи път,нямаше да отвърне,а просто единственото,което тялото и искаше да избяга. Да се скрие някъде,той я унижи,не само като кралица,ами като жена и човек. Преди да си тръгне се обърна и му изръмжа ядно,за да се види че няма да се разплаче:
-Тогава сватба няма да има и утре си тръгвам. Знаех си,че във вас няма нищо човешко вие сте едно глупаво,несъобразително грубо момче,което мисли само за себе си. Вие някога ще станеш крал но в душата си ти ще си останеш едно момче. Брака се разтрогва благодарение на вас. Няма да понеса да има толкова безмозъчен крал до себе си. 
Щеше да се върне и да приеме предложението за брак за Испанския принц,така щеше да си подсигури по голяма войска. Той щеше да и осигури всичко,което и беше нужно,само се чудеше,защото не бе приела Испания,ами прие брак с Франция.

Явно краля съзнаваше,че ако напусна този замък,ще сключи брак с Испанския принц,да можеше да загуби чат от Шотландия но поне,щеше да запази гордостта си. Проблема,тя обаче не смяташе да отстъпи,а и принца не смяташе да отстъпи никак. Щом излязоха от залата в пълно мълчание той тръгна на една посока,а тя тръгна на другата,в различни посоки.  Трябваше да се подготви за глупавото празненство. Истината е,че не искаше,а приготовленията започнаха почти насила,опитваше се да обясни,че и е лошо но никой не я чуваше дори дамите и,който искаха да отидат.
Ритуала беше прекрасен,личеше си колко са влюбени,но любов за нея нямаше да има. след това всички можеха да се веселят. Нещата малко се промениха,дамите и нейните най-добри приятелки разбрах,че и е зле и я издърпаха на дансинга,а тя изключително много се забавляваше,защото за миг забрави всичко и се отпусна. Пийна съвсем малко вино колкото да я накара за малко да забрави. Танцуваха с момичетата,който наистина я накараха да се усмихне.