Мери и Хенри

И двамата бяха под  пийнали и щом се скриха зад храстите се намериха един друг. Зацелуваха се страстно и нежно,като той я беше притиснал към себе си. Кръвта и беше кипнала бузите и поруменяха,усещаше приятна тръпка,която и преди беше усещала,спираше се между бедрата и в някаква силна горещина и отиващо към пълно желание. Тялото и се предаде в неговите ръце,въпреки че не можеше да каже какво тялото и искаше:
-Нямах търпение да остана насаме с вас...
Франс надигаше полите и,като не след дълго намери пътя към бедрата и,който горяха и бяха толкова влажни:
-Някой може да ни види...
Притисни се малко и и беше някак вълнуващо,имаше риск и това го правеше някак пикантно. Целува я страстно по шията,като тя се опитваше да не вдига шум за да не я чуят:
-Франс...

- Шшшт... - Прошепнах дрезгаво в ушето й и после го облизах с влажния си език.
- Сами сме... - А дори и да не бяхме, вече въобще не ми пукаше. Желаех я толкова силно, че дори не си спомнях за всички онези разумни причини, да не правя, онова което бях на път да направя точно сега.
- Никой няма да ни види... - В главата ми още изникваше образа на Мери, чийто устни се облизват след като между тях е поставила зрънце грозде. Правеше го толкова секси. Отпиваше от чашата си секси, хранеше се секси... Всичко в нея бе секси. Всеки жест, всеки поглед, дори вдишваше секси. Дано никой не беше забелязал как я зяпам вторачено, докато си поема дъх и гърдите й се изпълват под роклята. Обожавах гърдите й, към които в момента се устреми свободната ми ръка. Не беше същото като да докосвам горещата й кожа, но дори и през плата, сякаш пак изгарях целия. Целувките ми се спуснаха към оголената й плът около шията, към раменете и гърдите. Не можех да се наситя на този допир, на аромата и вкуса й.
- Влудяваш ме... - Прошепнах и пръстите на другата ми ръка най-накрая се пребориха с фустите и достигнаха до целта си. Мери бе присвила свенливо крачета, но въпреки това, щом усетих трепетите й и влагата, нямаше сила която да ме спре. Погалих нежно пулсиращото й клиторче и поех в целувка надигащия се стон в гърдите й. По дяволите, беше толкова трудно да се сдържам. Исках я толкова силно, а знаех, че все още е рано за нещо необуздано и грубо. Можех да я нараня, а не желаех да го правя. Тя бе най-съвършеното нещо на света, което не исках да опорочавам... Все още не... Исках да свикне с мен, с това което правим и сама да открие границите и лимитите си. Сега все още я чувствах уплашена и може би все още ми нямаше пълно доверие, но знаех, че с времето дори само един поглед ще е достатъчен, за да знае какво искам... а точно сега, най-много исках нея... затова оказах малко по-голям натиск върху клиторчето й и единия ми пръст потъна в нея, като в същото време не спирах да я целувам, за да не издаваме много шум и в действителност да не ни спипат в крачка.

-Франс...
Простена съвсем тихичко,докато той целуна устните и,сякаш предусещаше,че може да простене много силно. Цялата се разтопяваше по него,преносно и буквално,а той така умело си играеше с нея. Вече,каквото и да се случеше едва ли щеше да разбере,а и не я интересуваше. Не съзнаваше сама но тялото и искаше само него и се предаде,напълно без бой и съпротива. Притисна се към него силно,за да не падне,отвръщайки на целувките му,въпреки че нямаше опит устните и нежно го целуваха,където можеше да достигне,а тялото и се движеше лекичко.
Трепереше,когато той отдръпна ръката си,но усети,че той разкопчава панталона си. Прехапа устни,защото разбра,какво щеше да се случи и сърцето и заби по силно,защото дори не предполагаше,колко много го желае. 
Прихвана я нежно,като дори не разбра как се случи всичко,докато той не проникна бързо към нея. Щеше да извика но той я целуна страстно,като ритушира вика. Толкова силно го обичаше,че всичко придобиваше уникални размери на чувства и емоции.

Дали заради алкохола или пък днес тя бе особено неустоима, а може би и от двете по малко, но изпитвах неудържимо желание да я имам, колкото и безразсъдно да е. Бяхме насред дворцовите градини и всеки можеше да ни види, но всяка разумна мисъл се бе изпарила от съзнанието ми. Самоконтрола, който си бях наложил снощи, вече го нямаше. Нищо и никой не съществуваше, освен Мери.
Проникнах нежно и внимателно в нея, крадейки с целувка стона й. Усещането бе... просто несравнимо. Беше така влажна и гореща и в същото време толкова стегната, че чак аз изпитвах болка, докато постепенно превземам тялото й. Целия пулсирах и щеше да е истински срам, ако свърша още преди да съм започнал, но тя буквално ме побъркваше.
- О, Мери... - Прошепнах в устните й, като леко се отдръпнах и пак навлязох в нея. - Невероятна си...
Прихванах я по-здраво през кръста, но нямаше никаква друга опора. Не можех да я подпра на храстите, защото щяха да я наранят, а и нямаше да издържат дълго, затова след може би третото проникване, просто я поставих върху тревата. Тялото ми покри нейното, но не се отпуснах изцяло върху нея, просто защото се страхувах, че ще я оставя без въздух. Задвижих се отново, а устните ми все така търсеха нейните.
- Не искам да си тръгваш... - Шепнех между целувките и проникванията. Надявах се да не я наранявам. Бях колкото мога внимателен, макар и темпото да бе сравнително по-бързо от миналата вечер.
- Искам те само за мен... - Оплетох пръсти в косата й, която се разпиляваше на вълни по зелената трева.

Не можеше да си обясни,от къде се извади всичката тази смелост и безразсъдство,което в момента демонстрираше но ни най-малко в този момент не и пукаше,какво може да се случи. Отдаде се на мига,на прекрасния момент да бъде с него. Не искаше никой друг повече на тази земя от него и го приемаше по всякакви начини. Липсата на опит обаче не я правеше бездейна или пък не умела. Учеше се от него,той и показваше един прекрасен и не обятен свят до който тя до сега не се беше докосвала но ужасно и харесваше да го изживее с него. Движеше се под него подбудена от неговия ритам от неговото движение. Всъщност не си даваше сметка,какво върши но тялото и само отвръщаше да неговите ласки. Устните и не можеха да се отделят от него,сякаш от това зависеше съществуването и,не можеше да спре да вкусва от него,толкова сладост се лееше от него и тя беше божествено благодарна да пие от извора на любовта.
-Франс...
Почти оставаше без дъх,докато се движеше в нея,тялото и се предаде напълно без грам съпротива и изпитваше само и единствено безпрекословно удоволствие и наслада.
-Обичам те!
Излезе тихичко и не си даваше сметка,че го беше казала,нямаше този лукс да изпитва любов но я изпитваше,удоволствието се надигаше в нея и тя не можеше да спре това което и предстоеше,а и не искаше:
-Ти си единствения... Винаги... ще бъдеш...

В момент като този, думите й звучаха толкова истински и силно, че целия настръхнах. Това бе най-интимното и силно нещо, което някога бях споделял с жена... въобще с някой. Почувствах я толкова близка, толкова своя. Не можех да опиша всъщност какво точно изпитах, но бе изключително силно, направо поразяващо, а в комбинация с оргазма й, направо ме побърка. Почувствах как крехкото й, малко телце на Мери първо потрепери, после очите й се притвориха, на лицето й озарено от слънцето се появи едно задоволство и тя се разтече около мен... Поразително, наистина поразително. Сякаш времето замръзна и не ми се искаше този миг да свърши никога и за нищо на света. Огромният ми и вече адски твърд член, запулсира трескаво в нея и без да се усещам, воден единствено от страстта си, се задвижих по-рязко и отсечено, вместо да намаля или направо да спра, докато тя се успокои.
- Мери... - Пръстите на ръката ми се впиха в бедрото й, което притиснах още повече в страни от мен и още веднъж я пронизах, вече загубил пълен контрол над себе си и действията си. Тази жена ме побъркваше в буквалния смисъл на думата и това, че ми беше толкова хубаво с нея, започваше да ме плаши, защото имаше опасност това да свърши, а някак си дълбоко в себе си, знаех, че никога няма да изпитам нищо такова, с никоя друга жена.
Кръвта блъскаше във вените ми. Чувах ударите на сърцето си, което биеше лудо и тихите й стонове. Щях да свърша. Не исках. Беше ми толкова хубаво. Исках да остана в нея завинаги, но усещането бе толкова силно. Вкопчих се в нея и проникнах още веднъж, когато усетих как горещата струя минава сякаш през мен и се влива в нея... сякаш душата ми се вливаше в нея. Нова вълна премина през мен. Тласъкът сега бе много по-груб и рязък. Пот изби по челото ми. Мамка му... Цялото ми тяло се скова. Не, това не ми беше достатъчно. Исках я завинаги...

Усещането беше неземно и повече от прекрасно,в момента в който той се вля в нея те усети,как умира и се ражда отново. Толкова невероятен и разтърсващ оргазъм,нямаше такова чувство и комбинирано с обичта и страстта която изпитваше към него се получи една невероятна експлозия. Видяха се все едно фоерверки посред бял ден. Затворила очи за миг,цялото и тяло потрепваше от приятните конвулси на предалото се пред него тяло. Все едно я контролираше,все едно тя беше негово притежание:
-Франс...
Простена името му и усети,как се изпълни цялата. Това и достави някакво неописуемо удоволствие. Притисна се към него и го зацелува където свари. Той се изтъркули от нея,като я придърпа в обятията си. И двамата дишаха тежко и сърцата им биеха лудо не можеха да кажат нищо поне няколко минути.Тя се сгуши в него,поемайки от нежния му аромат,който крещеше само желание. Никога не и се искаше това нещо да свърши,беше съвършено и блажено. Сякаш нищо на света не беше толкова хубаво,колкото това:
-Ти си всичко за мен...

Бях опиянен - не от виното, а от самата Мери. Нейния сладък аромат, топлината която тялото й излъчваше и която ме разтапяше. От начина по който си поемаше дъх и това как склоняваше глава на рамото ми. Не исках да я разочаровам. Тя виждаше в мен упора и не исках да я предавам.
- Знаеш ли... - Колкото и да не ми се искаше да прекъсвам тишината, в главата ми се бе зародила идея, която не можех да не споделя.
- Има едно място... Близо до Кале... Малка къща... Всъщност нищо особено, но веднъж бях минавал от там и не знам защо, но това място много ми хареса... Има езеро в непосредствена близост... Купих я от собственика... И от тогава никога не съм стъпвал там. - Никой не знаеше за това място. Не бях споделял на никой за него и може би щеше да ни послужи за прекрасно укритие, ако Мери се съгласи да замени дворцовия живот с селски и не чак толкова бляскав.
- Може да отидем там... Никой няма да ни открие... Ако... ако си съгласна... - Трябваше да се махна за малко и да прочистя главата си, а тук не постигах нищо. Баща ми все още бе решен да ме раздели с Мери и аз не можех да живея в постоянен страх, че може да ми я отнеме. Нямаше да мога да спя спокойно, страхувайки се през цялото време за живота и съдбата й. Може би ако видеше, колко много държа на нея, щеше да си промени мнението.
Понадигнах се леко и я погледнах право в очите.
- Може да тръгнем още тази нощ... Когато настане мрак и всички заспят... - Какви ги върша? И тя и аз имахме задължения. Не можеше просто да си тръгнем. Или пък можеше? Защо не? Предпочитах да съм с нея, вместо да се обричам на жена, чиято цел в живота е да погуби моята Мери.
- Какво мислиш? - Не можех да преценя дали идеята й харесва или иска да остане тук, борейки се за позицията си в двора. - Ако не искаш, няма да го правим... Това е просто... просто идея...

Малко се плашеше от идеята но беше загубила прекалено много,за да загуби точно него в този момент,за това не искаше да рискува,да го изгуби.
-Съгласна съм...
Лицето и показваше уплаха но въпреки всичко искаше да отиде с него:
-Не бих понесла мисълта да ме прогонят,да не бъда твоя съпруга или да не бъда с теб. Ще заминем,сигурна съм...
Останаха прегърнати дълго време,като планираха,какво ще правят,когато заминат,какво щеше да се случи никой не знаеше но им хареса да планират и да мечтаят заедно. Чу се гласа на една от придворните и в далечината:
-Ваше величестово! Мери!
Стресна се,защото той беше с разкопчан дюкян,тя с надигнати поли и в косата и имаше какви ли не глупости. Изправи се бързо приглати полите си и бързо приведе косата си в що годе някакъв по прибран вид.
-Негово величество краля Ви вика...
Сърцето и претуптя няколко пъти,обърна се изплашено към принца:
-Толкова скоро,взел е решение сигурно! Сигурно ще ме предаде на Елизабет...

По дяволите! По дяволите! Изругах под носа си няколко пъти, докато с Мери си придавахме що годе нормален вид, преди всички да са разбрали какво точно се бе случило тук. Всичко си вървеше съвсем добре, докато не чухме гласът на една от дамите й. В главата си виждах всичко, в полунощ щяхме да се промъкнем, да вземем два коня и да заминем, а когато утре сутринта всички се събудят, щяха да открият липсата ни, но никой нямаше и да предполага къде сме. Утре вечер щяхме да сме далеч от тук и всичко да е зад гърба ни. За след това не исках и да мисля, но бях сигурен, че ще наредя всичко.
- Не... Няма да направи нищо такова... - Погледнах подозрително към другото момиче. Надявах се да не е разбрала какво иска да каже Мери. Бях й казал изрично, че не трябва да казва нищо и на никой и се надявах да не го е направила.
- Кажи на краля, че Мери ще дойде след малко... - Исках да я отпратя, за да имам възможност да успокоя Мери, преди да се изправи пред баща ми. Нямах представа защо изисква присъствието й, но скоро щях да разбера. Каквото и да искаше от Мери, щях да съм там до нея и заедно да чуем за какво иска да говори с нея. Надявах се само да не пропаднат всичките ни планове.
Изчаках момичето да се отдалечи и улових раменете на Мери, като я обърнах към себе си и казах:
- Чуй ме... Мери, спокойно... Ако баща ми искаше да те предаде в ръцете на Елизабет нямаше да изпрати една от дамите ти, а войниците си. Всичко ще е наред. Просто ми обещай, че ще запазиш спокойствие и няма да показваш, че знаеш за съюза му с Елизабет. Много скоро ще сме далеч от тук и нищо от това няма да има значение... Обещавам, че нищо лошо няма да ти се случи... - Придърпах я лекичко към себе си и я целунах по косата.
- Сега се успокой и да видим за какво ни вика баща ми... - Каквото и да бе, довечера с Мери щяхме да сме далеч от тук и всичко щеше да е зад гърба ни.

-Да,не няма да издам,ще заминем и всичко ще е различно.
Трябваше нужно беше да се контролира и да не показва нищо. Опита и успя да се овладее,по пътя една от дамите и закачи една фиба на косата,като придоби малко по приятен вид и махна няколко клонки. Появиха се в троната,като краля се усмихваше,стоеше на трона,а до него кралицата,а от другата страна стоеше наложницата на краля,която погледна Мери,сякаш я преценяваше но и се усмихна. Братът на Франс Себастиан беше с променено лице,някак натъжен или огрижен. Мери преглътна и се поклони,като се усмихна,за да не покаже,че подозира нещо:
-Искали сте сте да ме видите Ваше Величество...
Изправи се,като го погледна не беше строг,а напротив гледаше я с усмивка,сякаш има нещо много добро да и каже. Присви ръцете си,като искаше да усеща ръката на Франс в своята,за да и вдъхне повече смелост.

Макар и да се стараеше да не го показва, усещах напрежението у нея. Да си призная и аз бях малко притеснен. Напоследък не можех да вярвам на баща си и преценката му, така че имах повод за притеснение, защото нямах представа какво е намислил този път. Естествено можеше да е нищо, а можеше да е и всичко. Когато влязохме в тронната зала и видях цялото си семейство тук, притеснението скова тялото ми. Мрачното лице на брат ми и щастливото изражение на лицата на майка ми и баща ми, също не бяха особено добър предвестник.
- Да, аз също искам да чуя за какво е всичко това. - Обадих се на свой ред и забих раздразнения си поглед в този на баща ни.
- Прекъснахте един чудесен следобед, ваше величество и се надявам да си заслужава.
- О, повярвай ми сине, заслужава си. - Рече баща ми и се изправи на крака. Тръгна към нас и се спря пред Мери, гледайки я с весела усмивка.
- Сигурно вече сте се запознали с другия ми син... - Обърна се и посочи към Себастиан. Мери кимна, но той не й даде възможност да каже нищо. - Трябва да ви кажа, че съм горд със синовете си. Себастиан и Франсис са изключителни войни и достойни мои наследници. Естествено короната е запазена за Франсис, но Себастиан също е мой син и заслужава най-доброто. - Все още не разбирах на къде бие. Някой твърдяха, че баща ми е загубил ума си. Напоследък и аз си мислех за същото.
- Дълго време си мислех как да му осигуря полагаемото... - Той измъкна ръката на Мери от моята и я поднесе към устните си. - После се запознах с вас... и си мисля, че... вие сте най-доброто, което мога да му предложа... - Сбръчках леко вежди. Не разбирах... или поне не ми се искаше да разбера за какво говори.
- Виждате ли, вие имате корона, но нямате власт... Синът ми има власт, но няма корона... Не е ли логично, да ви събера, така че и двамата да имате това което нямате? - Останах като стъписан. Той искаше да ожени Мери за брат ми. Не знаех кое е по-лошо - да я предаде на Елизабет или да я вкара в леглото на собственият ми брат. Бях в шок.
- Знам, знам... В началото се говорихме, че ще се омъжиш за Франсис, но това не е от голямо значение нали? Без значение за кой от синовете ми, ще си разтворите краката и на кой ще родите наследници, стига да получите помощта от която се нуждае страната ви... Нали така? Гарантирам, че синът ми Себастиан ще брани родината ви... И ще ви дари с наследници. Нищо не се променя, сделката си остава същата, просто женихът ще е друг. Какво мислите Мери? - Бях като гръмнат и не свалях поглед от брат ми, който не смееше да ме погледне. Може би това бе справедливо. Мери също трябваше да го види и да се съгласи, като изключим всичко останало, вероятно и аз щях да го сметна за справедлива сделка, но бях заслепен от ревност и гняв. Предпочитах тя да е в изгнание, вместо в леглото на друг.

Остана дълго безмълвна,не можеше да повярва,какво точно се случваше и езика на краля беше просто повече от неуважително. Говореше все едно е някаква долнопробна уличница,а още повече все едно я продаваше и препродаваше,като някой предмет. Погледна към Франс който гледаше изумен и възмутен,Себастиян не поглеждаше,краля се усмихваше,майката на Франс се усмихваше доволно,а майката на Сабастиян беше още по доволна. 
-Аз...Аз..
За първи път не можеше да каже нещо но трябваше да се овладее. Опредлено не искаше това и трябваше да се противопостави но трябваше да следи плана,трябваше да избягат с Франс и трябваше да се прави,за да може да се случи това;
-Благодарна съм на вашето благородство кралю. Щом това е вашата воля,аз не бих се противопоставила. Важното е,моя народ да е в безопасност.
Не трябваше да издава,че е влюбена в Франс и е привързана,защото ако разберат можеше да го използват срещу нея. 
Кралят поднесе ръкатаи на Себастиян,като тя се задържа само секунда и се отдръпна. Не и хареса той да я докосва и това остана видно за Франс,като се наложи да остане още няколко глупави минити в тиради на краля. Тя само мислеше над това как да избяга с Франс и колко щастливи шяха да бъдат.

Не знаех какво да кажа. Така де, дори и аз трябваше да призная, че това бе възможно най-доброто решение на всичките ни проблеми. Баща ми искаше да убие с един куршум два заека и щях да го поздравя във всеки друг случай, за брилянтната идея да омъжи кралицата на Шитландия за единия си син, а другия да омъжи за тази на Англия, но точно сега аз не разсъждавах като политик, а като хлътнал до уши млад мъж, който изпитва силно чувство за собственост към едно конкретно момиче, което без колебание прие да се омъжи за друг. Може би бе видяла възможността и искаше да се възползва от нея, без да й пука за кой всъщност брат щеше да се венчае, стига да запази главата и короната си. Аз самия бих избрал това пред варианта да се откажа от всичко, за да замина някъде далеч където никой няма да знае, че съм кралска особа.
Гневен от развоя на събитията, ядосан че не се бях досетил по-рано за това какво цели баща ми и наистина наранен от готовността на Мери да приеме това предложение, след като току що бе в обятията ми, на мен не ми оставаше нищо друго освен да измърморя изпод носа си някакво извинение, след което се махнах от залата, където сигурно вече обсъждаха какви цветя ще има на сватбата.
С бързи и големи крачки закрачих към покоите на най-добрия си приятел и верен съратник, като бях силно решен да се махна от замъка. Извикахме и Пиер и пожелах да отидем в някоя кръчма, където да се натряскаме до припадък, а защо не да потърся утеха и от някоя девойка, която поне нямаше да лъже за намеренията си спрямо мен...

-Позволете ми да се оттегля за малко имам нужда да се приготвя за довечера.
Каза щом всички бяха се наговорили,знаеше че Фрнас е бесен и трябваше да го успокой но не можеше да тръгне след него. Оттегли се в покоите и написа кратко писмо на Франс. Което предаде на един от най-приближените му приятели,чрез Кена,която го помоли да не го отваря,а да го занесе на принца моментално.


Скъпи Франс,любими мой!
Плана ни за бягство остава същия,нищо не се е променило. Любовта ми към теб е дои по силна. Не желая да се женя за брат Ви. Ще ви чакам,когато всички заспят,ще избягаме и ще бъдем заедно. Просете ми за това което направих но нямах никакъв друг шанс,щяха да заподозрът.
Обичам ви!

Писмото беше кратко но се надяваше да стигне до него и да може да избягат иначе щеше да бъде обречена да живее с човек който не обичаше. Не можеше да понесе мисълта да бъде с някой друг. Още по малко да го види,как се жени за Елизабет.

Качихме се на конете и отпрашихме. Не бях обелил почти нищо, но приятелите ми ме познаваха добре и знаеха, че когато съм такъв е по-добре да не задават въпроси, защото дори и да го направят, нямаше да кажа нищо.
Яздихме дълго. Избрах да се спрем в най-отдалечения от двореца бардак, където възнамерявах да се напия до пълна загуба на паметта. Бях... бях най-вече ядосан - на себе си и на нея и на баща ми и брат ми и на всички, но най-вече на нея, защото тя можеше да откаже, но не го направи, а това значеше само едно - всичко което интересуваше Мери, бе короната й и благополучието на страната й. Как можеше да съм толкова глупав и сляп, за да не го видя по-рано? Наистина бях един кръгъл глупак, който заслужаваше това което му се случва.
Влезнахме в бардака и започнахме да поръчваме. Халба след халба, а около нас постоянно кръжаха момичета. Никоя от тях не можеше да се сравнява с Мери, но това бе всичко с което разполагах. След петата халба, хванах едната за ръка и не знам дали тя заведе мен или аз нея, в някаква стая. Не си спомнях много какво се случи, но ми направи впечатление твърдото легло и слабото осветление. Проснах се на леглото и тя започна да ме съблича и после всичко ми бе в мъгла... До сутринта, когато се събудих. Пиер ме дърпаше и ми говореше нещо. Отворих раздразнено очи, забелязах че съм без дрехи. Момичето спеше голо до мен, но когато чу, че има някой се стресна и се събуди. Какви ги бях свършил?
- Как е главата? - Попита ме развеселен той, а от врата се чу и смеха на другия ми спътник. Те изглеждаха далеч по-добре от мен.
- Разкарай се нещастнико... - Изръмжах срещу него, после погледнах и момичето. - Ти също! - Наредих и едвам се изправих до седнало положение.
- Виж, кой е решил, да се присъедини към нас... - С едно отворено и едно полу затворено око, сякаш успях да фокусирам Жак.
- Нося ти писмо любовнико, ставай и се обличай. - Избълва той, а аз още по-раздразнен, че стават свидетели на окаяното ми състояние, замерих двамата кикотещи се нещастници с една възглавница, която сякаш бе пълна с камъни и им казах да се разкарат и да ме оставят да спя. След като изгоних натрапниците, се върнах отново към съня.

Беше готова и го чакаше да тръгнат но това не се случи,чакаше го цяла вечер. Не беше спала цяла вечер и на сутринта,когато дамите и бяха дошли уж да я събудят тя беше будна,а по бузите и се стичаха сълзи,той я беше забравил,сигурно дори не я обичаше. Сърцето и се сви при мисълта,че всичко е било една огромна лъжа. Не искаше да излезе от стаята си но трябваше да присъства на групавия обяд,който кралицата беше организирала и майката на Фрнас присъстваше. Опитваше се да се усмихва но не успяваше. 
На обяд поиска да се разходи из градината сама,само две от дамите и вървяха за всеки случай зад нея,а кученцето бягаше пред нея,което явно само то беше  щастливо. Кина я настигна като я хвана под ръка:
-Сигурна ли си,че е предал писмото?
Тя пое дъх и поклати глава:
-Не знам Мерис,вярвам му че го е предал но дали е искал да го прочете,а може и много други неща да се се случили. 
Пусна я и тръна напред:
-Сигурно е прекарал вечерта при някоя...
Сърцето и още повече се сви,при мисълта,че може да е с някоя друга,още повече дори от ревност и от това,че той само  искал да бъде с нея и щом и се насити,всичко приключи. Явно целта му е била да бъде с кралица.

Събудих се с ужасно главоболие и болки в цялото тяло и нямаше съмнение на какво се дължи това - прекомерното количество алкохол и неудобното легло си казваха своето, но това дори не беше най-лошото от всичко. Най-лошото бе, че може би снощи бях извършил най-огромната глупост през целия си живот и нямах никакъв спомен за случилото се. Постепенно започвах да си припомням разни неща. Всъщност това как се бях озовал тук бе най-яркия спомен от цялата вечер и когато този спомен се завърна, усетих още по-силна болка в слепоочието. Глупавата идея на баща ми и готовността на Мери да мине под венчилото с брат ми...
Изправих се в леглото и разтърках глава. И моята постъпка не беше от най-зрелите. Всъщност въобще не беше мъжко. Може би трябваше да поискам обяснение първо от нея, но какво ли щеше да промени това, освен че щях да изглеждам още по-жалък на фона на всичко. Най-добре за мен щеше да бъде, ако се преструвам, че на мен също не ми пука въобще.
До леглото ми имаше кофа с вода. Станах измих си лицето, после се облякох и слязох в гостилницата, където очаквано открих спътниците си, които бяха започнали да се наливат. Казах им, че е време да се прибираме. Не, че изгарях от желание да се върна в двореца, но ако не го направех, можеше да събудя подозрения и да създам усещането, че ми пука за шибаната сватба на Мери с брат ми, а аз далеч не желаех това. Така че веднага след като им развалих седянката, потеглихме към вкъщи. По пътя Пол искаше да говорим. Каза, че ми носел бележка от Мери. Затова бил дошъл в гостилницата. Не исках и да чувам за Мери в момента, нито какво има да ми казва. Сигурно искаше да се извини и да изрече още лъжи. Добре де, бях любопитен какво е написала, но гордостта ми бе по-голяма, затова въобще не отворих писмото. Прибрах го във вътрешния джоб на облеклото си и то сякаш ме изгаряше през цялото време, но удържах и не го отворих. Щеше да е много по-лесно ако просто го скъсам и хвърля, но не събрах смелост за това...
Привечер стигнахме в двореца. Всичко изглеждаше нормално, а аз някак тайно се надявах да зърна предателката Мери, но нея сякаш я имаше винаги, но не и точно сега. За сметка на това обаче, видях брат си, който щом научи, че съм се върнал ме намери и искаше да говорим.
- Франс, съжалявам, въобще не подозирах за плановете на баща ни... - Стиснах здраво челюстта си, за да не си го изкарам на него. Осъзнавах, че той имаше най-малка вина от всички.
- Знам братле... Не се тревожи... И без това не исках да се женя за нея, аз също бях принуден... Честно казано, направо ми спасяваш кожата... - Изрекох в изблик на ярост и тъкмо когато се обърнах, за да продължа по пътя си, пред мен изскочи тя. По изражението на лицето й, съдех че е чула всяка моя дума и изглеждаше съсипана и наранена, но вече знаех колко добра актриса е, затова нямах доверие на страданието й.

Не можеше да повярва,че го изрече,още по убедена беше,че той просто се е подиграл с нея и сигурно добре се е забавлявал за нейна сметка. Едва сдържаше сълзите си в едно беше обедена не можеше да вярва на никой,дори на човека,който най-много обичаш,най-вече на него,защото щеше да те предаде. Не знаеше,какво може да направи друго освен да побегне в другата посока и някъде да се скрие където можеше да е в безопасност,за да може да се наплаче но нямаше такова място,просто не съществуваше. Винаги щеше да е пионка на някой и щяха да си я препредават. Все още помнеше думите на краля,който още повече я нараняваха. Побегна и се скри в стаята си,където дори не се сдържа и след,като затвори вратата се разрида. Не знаеше,колко точно време е плакала но дойде Кена,която веднага я прегърна:
-Мери не плачи,всичко ще се оправи.
Не можеше да си поеме дъх,толкова силно я болееше:
-Нищо нищо няма да се оправи,всичко се разпадна. 
Погали я по гърба:
-Толкова силно го обичах,а той сякаш ме предаде на брат си,да го беше чула,как говори за мен. Че се е отървал от мен... Цяла вечер сигурно е прекарал в някоя кръчма,видях го как изглежда. Сигурно е скъсъл писмото ми,а аз го чаках като пълна глупачка цяла вечер. Имах надежда,че всичко ще се нареди,че ще бъдем щастливи. Само,че съм станала част от неговата ужасна игра.
Кена се опитваше да я утеши но не можеше защото бе дочула слуховете и знаеше,къде е бил принца:
-Мери трябва да намериш сили ти си кралицата на Шотландия,ти си наистина красива,принц Себастиян е много по добър и съм сигурена,че ако се обикнте,той ще то ще ти е много предан и верен. 
Мери поклати глава:
-Не го обичам и не го искам но имам ли някакъв избор. Никога никога не съм имала избор.

Макар и да не заслужаваше да изпитвам нещо друго освен презрение, наистина не ми харесваше, че Мери бе станала пряк свидетел на думите които бях изрекъл, но въобще не мислех. Всъщност истината бе много по-различна, но бях наранен и се чувствах предаден, защото тя бе първата жена с която си бях позволил да бъда себе си. Бях й предложил себе си и своята вярност, а тя с лека ръка бе заменила това за... за какво всъщност? Короната? Нима тя бе толкова скъпоценна за нея, че бе готова да изрича лъжи, в името на това да получи закрила? Бе готова да отдаде честта си, за нея и какво печелеше всъщност?
- Браво! - Изръкопляска ми саркастично брат ми, а аз гневно минах през него и като буреносен облак закрачих към покоите си. Достатъчна ми бе нейната реакция, за да се почувствам зле. Не ми трябваха и неговите нравствени забележки.
Затворих се гневен на себе си и всички в стаята си и не излязох от там в следващите часове. Просто не бях способен да се изправя пред никой, защото имах чувството, че ще убия някой.

Себастиан: Наистина се почувствах зле от факта, че Мери бе чула ужасните неща изречени по неин адрес от устата на брат ми. Лично аз го познавах прекалено добре и знаех, че това е реакция от гнева му, но тя вероятно бе приела всяка дума за чиста монета и сега най-вероятно се чувстваше ужасно, както би се почувствала всяка жена на нейно място. Почувствах се длъжен да я успокоя и да й кажа, че всичко което е чула е изречено в момент на афект и не кореспондира с реалността, затова без много да му мисля се запътих към покоите на... бъдещата ми съпруга.
Каква ирония нали? Щях да я утешавам докато плаче за някой друг... Това можеше да се случи само на мен и никой друг и все пак нямах голям избор. Винаги се налагаше да оправям кашите на брат си и явно този път не правеше никакво изключение.
Застанах изправен пред врата на покоите и и почуках три пъти. Не можех да чуя нищо и не знаех дали има някой вътре, но изчаках няколко секунди и точно когато мислех да си вървя, врата се отвори. Там обаче не стоеше Мери, а онова прелестно създание чието име бе Кена. Съвсем инстинктивно й се усмихнах широко. Намирах я за безкрайно очарователна и привлекателна млада дама. Тя също ми отвърна с лъчезарна усмивка и почти бях забравил за какво съм тук, когато тя ме попита:
- С какво мога да ви помогна? - Въпросът й ме свали на земята и се подсетих, че съм тук заради Мери, а не заради себе си.
- Ъъъ... да... разбира се... Всъщност съм тук, за да говоря с кралица Мери. Подозирам, че тя е тук, затова бихте ли й предали, че искам да я видя... Обещавам, че няма да отнемам много от времето й, просто... просто й предайте, че искам да говоря с нея...

-Съжалявам но нейно величество не е в състояние да ви обърне внимание.
Кена знаеше,че Мери изглежда ужасно в момента,а още по малко би искала да го види. А,и не беше спала цяла нощ за да чака напразно принца и докато плачеше се беше унесла:
-Ще предам,че ще я търсили...
Усмихна му се очарователно,като му се поклони и затвори вратата. Мери се беше събудила и знаеше,кой е идвал,беше грубо да го отпащат но още по странно беше да идва. Сигурно,щеше да рови още повече в раната и. Кена се приближи и я прегърна,като остави Мери отново да се унесе:
-По добре е да се срещнеш с него...
Щеше да го обмисли просто не виждаше защо да го прави.

Себастиан: Не бях очаквал да ме приеме, но и не очаквах да не го направи. Очевидно обаче бе доста разстроена от чутото и за всичко това можех да виня никой друг освен брат си. Аз също бях поставен в неудобна позиция. Не ми харесваше да си присвоявам нечия корона и още по-малко момичето на брат ми, въпреки че той го беше правил много пъти. Аз просто не бях като него и все още спазвах някакви морални ценности, но всичко това бе прекалено дори и за него. Не знаех какво да правя. Желанието ми да говоря с Мери бе ударило на камък, затова реших да пробвам да говоря с Франсис.
Иска или не, той нямаше голям избор, защото нахлух в стаята му и започнах да говоря.
- Трябва да се извиниш на Мери за думите си. Беше много грубо, дори и да не те беше чула, а след като те чу, просто си длъжен...
- Че защо да съм длъжен да правя каквото и да било за Мери? - Тросна се той. - Всъщност, ако не се разкараш от стаята ми много скоро ще трябва да се наложи да се извинявам и на теб, за дето съм ти смачкал физиономията.
- Престани да се държиш като дете Франсис.
- И кой ще ми каже как да се държа, ти ли? - Очаквано всеки проблем брат ми решаваше като създава още по-голям такъв. И понеже знаех какво ще предизвикам, ако го притискам прекалено много, реших да сменя подхода.
- Не, не искам да ти казвам как да се държиш. Просто искам да те спра от това да направиш огромна грешка. Видях как я гледаш и знам, че ти пука за нея, иначе нямаше да се държиш така. И сега може да я накараш да те презира, да си ядосан на баща ни, че ти е отнел момичето, да си ядосан на мен и всички други, но това няма да промени нищо. Спри да се цупиш и нека открием начин, да предотвратим този брак, който никой от трима ни, не желае.
- Начукай си го! = Бяха думите му. Въздъхнах тежко и поклатих глава.
- Значи това е, ще я оставиш да се ожени за друг?
- Сигурен съм, че ще успееш да я ощастливиш.
- За бога Франсис, ти наистина си един огромен задник. Не знам защо въобще си губя времето с теб... Може би все пак съдбата е взела правилното решение и е спасила Мери от един кошмарен съюз с теб... - Той се изправи от леглото. И аз вече му бях ядосан. - Ще е много по-щастлива с мен, отколкото с теб...
И изневиделица крошето му нацели лицето ми. Главата ми отскочи настрани и от устата ми потече кръв, и макар че леко се олюлях, успях да се задържа на краката си.
- Да, точно така... Може да раздаваш юмруци, но това няма да помогне... затова, ако не искаш да е моя жена, по-добре си размърдай задника, преди да е станало късно...
Казах аз и излязох от стаята му. Нямаше какво повече да кажа или направя, за да го накарам да се опомни, само можех да се надявам, че яростта му ще мине и ще се осъзнае.

След като минаха няколко часа и се успокой,Кена и помогна да се оправи и да излезе в що годе приличен вид,въпреки всичко изглеждаше очарователно и много красива. Все пак реши да удволетвори желанието на Себастиан да говори с нея и помоли някой да го доведе в градината,за да могат да поговорят. 
Настани се на една от беседките,като пусна кученцето да се разхожда около нея. По едно време чу лай не беше лош,а по скоро радостен,явно го беше виждала и преди. Щом се обърна го видя и се изправи,като го покани да седне до него. 
-Простете,че не ви приех веднага но наистина не се чувствах добре.
Чувстваше се наистина много ужасно все още и,беше много неудобно да говори с него:
-Извинявам се много,за повдението си и за това,което ще кажа,наистина не желая този брак но нямам никакъв избор. 
Вече наистина нямаше никакъв избор,принца се беше бодиграл с  нея,краля също и за да остане още с главата си трябваше да се съгласи на този брак.
-Не желая да печеля още еди враг.
Кученцето се приближи към нея и тя го улови,като го сложи в скута си и започна да го гали,а то лека полека се унасяше.

Себастиан: Не очаквах че Мери ще пожелае да ме види толкова скоро след като бе отказала да го направи, но все пак се радвах, че ще имам възможността да говоря с нея. Предвид ситуацията, в която се намирахме, разговора едва ли щеше да е лесен и приятен, но бях длъжен да го направя, най-малкото, за да я уверя, че съм нямал никаква представа и нищо общо с решението на баща ми.
Когато я видях сама в беседката, за миг се почувствах ужасно неспокоен и вътрешната тревога прерасна в една огромна нерешителност. Всичко което си бях наумил да й кажа, сякаш се изпари от главата ми и осъзнах колко нелепа е тази ситуация, в която нямаше нищо ненормално всъщност. Кралските бракове винаги бяха уредени и беше истинска случайност ако съпрузите се харесат взаимно, но някак си не беше моето нещо. Аз бях копелето на краля, не негов наследник и не предполагах, че също ще трябва да се оженя за жена, която не ме иска.
В крайна сметка събрах смелост и отидох при нея. Докато вървях се опитвах да измисля какво да кажа, но така и не получих възможността да започна пръв. Тя припряно изказа всичко онова от което се опасявах и за мен не остана нищо друго, освен да я изслушам.
- Разбирам... - Казах накрая. - Всички сме поставени в една и съща ситуация, в която някой друг решава вместо нас и искрено съжалявам, че сте поставена в това положение, но искам да ви уверя, че ако това е окончателното решение на краля и вие все пак се съгласите с волята му, ще се постарая да ви бъда добър и верен съпруг, макар и да не съм бил вашия пръв избор... - За бога, та аз не бях не само нейния пръв, а никой избор. Бе разбрала за съществуването ми едва вчера, когато вече е мислила, че ще бъде с брат ми до края на живота си и по всичко личеше, че този вариант й е харесвал.
- Искам да се извиня и от името на брат ми, за думите които изрече по-рано. Повярвайте ми, те са нищо друго освен реакция, от нараненото его на мъж, който е безсилен да взема собствените си решения. Простете му за избухливия нрав, не е искал да ви нарани и когато се успокои, съм убеден, че той самия също ще изкаже своите съжаления...

Едва ли!  Помисли си тя,явно добре се е забавлявал в някоя механа с някоя блудница. извъртя глава настрани,защото това я нарани изключително много:
-Нека не се лъжем,едва ли е страдал много,отишъл е в механата и е намерил хора с който да се забавлява.
Кучето я успокояваше за секунда и се чувстваше малко по добре или по скоро я караше да не се разгневи още повече. Пое си дълбоко дъх,не трябваше да се ядосва,една кралица не трябваше да показва гнева си,макар всъщност да беше рухнала:
-Видях,колко е наранен сутринта...
Намекна,че го е чула. Обърна се към Себастиян,като го погледна,очите и блестяха все още,защото напираха сълзи но нямаше да им даде воля. Вече нямаше никакъв шанс,за нея да намери любов,поне се надяваше да е добър с нея. 
-Сигурно се чувствате ужасно,и ви разбирам. Ще видите,че Шотландия е едно прекрасно място,и ще ви посрещнат с много топлина.
Положителното беше,че поне ще се прибере и щеше да забрави за това място.