Мери и Хенри

Усмихнах се някак мрачно, но преди да го е забелязала, побързах да прикрия това, като я целунах. Не исках да задълбавам повече в това, а и тя ми беше отговорила по начина, по който бе преценила, че трябва да го направи. Не знаех дали е разбрала какво всъщност имах предвид, или умишлено бе избягала от въпроса, но наистина нямаше значение. Е крайна сметка, никой от нас не можеше да знае какво ще се случи, ако не сме тези които сме. Макар че аз бях почти на сто процента убеден, че тя дори не би ме погледнала, ако не бях наследник на трона. Просто такъв бе светът, в който живеехме. Дори и аз не можех да се оженя за която си искам жена, дори и да съм влюбен в нея, просто защото имаше правила и кралските особи можеха да се женят само за себеподобни. Това ни правеше по-силни, а и отказваше всяка злато търсачка, да се самозалъгва, че може да бъде кралица.
- Това означава ли, че вярваш в съдбата? - Попитах, като наистина ми бе интересно да чуя какво мисли по въпроса. - Че всичко е предопределено и ние нямаме право на избор?

-Според мен е предопределено на всеки човек да е щастлив. Въпроса е,че ние осложняваме нещата понякога с вземането на понякога неразумни или на необмислени и дори рисковани действия. Но понякога и те може да са пътя до това щастие. 
Вдигна рамене:
-Имаме право да изберем,да бъдем щастливи,да бягаме по петите или да избягаме. 
Погали го нежно от ново:
-Нещата никога не са толкова прости и на някой въпроси е трудно да намериш отговор. Може би е по добре да се наслаждаваш на хубавите неща и дарове който ти поднася живота.

Гледаше го сякаш се опитваше да разгадае,какво искаше да и каже и на къде бият нещата и какво искаше да и каже. Но тя никак не беше глупава и можеше да предположи,какво се случва. Или поне можеше много добре да предположи:
-Краля е размислил...
Отдръпна се,като се опита да си поеме дъх. Ако точно това се случваше,тя щеше да бъде... Нейната чест,щеше да бъде опетнена. Да тя беше кралица и това можеше да няма толкова голямо значение но тук идваше много по важно нещо. Шотландия щеше да загине,Елизабет щеше да получи всичко,щеше да изпепели всичко,само за да го върне. 
Пое много,ужасно дълбоко дъх,като погледна на горе. Трябваше да измисли нещо,трябваше да разкрие плановете на Елизабет:
-Каквото и да е предложила Елизабет,ще се отметне. Получи ли това което иска,няма да се примири само с това...

Навърза нещата доста бързо, което малко ме впечатли. Наистина беше умна и мислеше бързо, щом в рамките на няколко минути бе предвидила какво се случва.
- Знам, повярвай ми... Аз също нямам доверие на тази жена, но баща ми изглежда вижда нещо, което аз не мога и... - Вдигнах ръце във въздуха, показвайки колко безпомощен съм в момента. Нямах избор. Нищо не зависеше от мен, в този случай. Освен това без армията на баща ми, не можех да предложа нищо на Мери.
- Ако това помага, ще намеря начин да те изведа безопасно от Франция, ако се стигне до там... - Не можех да й обещая друго, но поне това смятах, че съм в състояние да й уредя. - Още нищо не е сигурно, но ако баща ми и Елизабет си стиснат ръцете... - Изправих се също и започнах да се разхождам из стаята.
- Знаеш какво ще се случи... Тя иска главата ти... И ако ще това да е последното нещо, което ще направя, ти обещавам, че няма да й позволя да я вземе...

-Аз тук нямам значение... Ако това се случи,ще опожари цяла Шотландия,преди всичко,ще го направи преди да ме обезглави,за да ме накара да страдам.
Наистина се страхуваше от всичко това което можеше да се случи. Протегна ръка и го погали по лицето,като се усмихна. Едно беше хубаво,че той я подкрепяше и че не я остави,че и каза истината вместо да я премълчи или нещо подобно. Страхуваше се,че няма да бъде с него,ако имаше време да тъгува за това,преди да отнемат главата и:
-Елизабет няма да удържи на нито едно обещание,ако може дори Франция ще превземе,ако има шанс. 
Приближи се към него,като той я обгърна с длани и я притисна към себе си:
-Дано не се съгласи...

Приемаше го много по-добре отколкото предполагах. Очаквах, че ще е много ядосана и то на мен, но тя всъщност, въобще не изглеждаше като някой на когото са му забили нож в гърба. А това, че баща ми се съюзяваше с дявола, наистина бе равностойно на предателство към нея. Естествено, ако не ми пукаше за нея, може би и аз нямаше да съм толкова краен, по скоро щях да видя всичко това като добър стратегически ход, защото ако изключим емоциите, то разума говореше именно за това. Страната ни щеше да получи много облаги от един евентуален съюз между нациите ни, много повече, ако останем до Шотландия и Мери, но наистина не се чувствах комфортно. От малък бях учен, че не трябва да избирам лесния път, а печелившия и сега ми се струваше, че държа моя златен билет в ръцете си.
- Разбирам, че се тревожиш какво ще се случи с поданиците ти, но мисля, че в момента повече трябва да се тревожиш за своя собствен живот. Не знам дали баща ми не премълчава нещо... Не знам дали не си част от сделката му... - Беше възможно да е обещал главата на Мери и този наш брак да е бил само повод да я доведе тук, където тя да е под негов контрол, докато не я предаде на Елизабет.
- Още утре ще измисля план за бягство и сигурно място на което може да отидеш, за да сме подготвени, ако се наложи да бягаш, но сега искам да ми обещаеш, че няма да правиш нищо глупаво и продиктувано от гнева ти, за който имаш пълни основания. Остави на мен да се справя с всичко това...

Много чувства се бореха в нея но ако им дадеше воля,щеше да погуби и себе си. А всяването на още по голяма паника можеше да доведе до неразумни решения. Да можеше да се ядосва за хиляди неща но като кралица се бе научила да се владее,преди всичко.
-Испанския крал все още е на моя страна. Ще поискам времена аудиенция и защита при него. Но трябва да ми помогнете да избягам. Не мога да очаквам присъдата си тук. Елизабет може да е много убедителна.
Можеше краля да избере да поднесе на тепсия наистина главата и,ако имаше изгодна сделка. Другия страх идваше и от това,че Испанския крал искаше да омъжи сина си и ако Мери се появеше можеше да бъде въвлечена в нещо друго. А,ако след тази нощ... Се беше случило нещо?! Щеше да бъде убита. Всичко ставаше още по сложно.

Испанския крал ли? Намръщих се и се отдръпнах няколко крачни назад, за да мога да я видя добре и с надеждата, че на лицето й има усмивка, която да ми подскаже, че се шегува.
- Това някаква шега ли е? - Попитах неразбиращо. До преди малко се кълнеше, че е влюбена в мен, а сега не само, че бе готова да избяга в ръцете на друг, но и си мислеше, че той може да я предпази.
- Надявам се, да е шега, защото ако не е, тогава си полудяла напълно. - Това бе най-тъпото нещо, което бе казвала през цялото време.
- Не знаеш дали Испанския крал е с теб. Всъщност, може да си доста убедена, че ще окаже никаква съпротива, когато Елизабет го заплаши, че ще го нападне, ако не те предаде. Освен това, ако си при Испанския крал, не мога да те защитя и това ще е най-глупавото решение, което си вземала някога. - Не можех да повярвам, че е толкова наивна и вярва на крале, след всичко което се случваше в последните часове.
- Мисли, Мери... В момента нямаш нужда от нов съпруг, а от сигурно място и ти гарантирам, че това място не е в постелята на някакъв мазен испанец. - Дори мисълта някой друг да я има ми се струваше ужасяваща.
- Според мен, трябва да забравиш за известно време, че си кралица Мери и да бъдеш обикновен човек... поне докато не се свържеш със своите подръжници и те не ти осигурят сигурна защита и брак. Някой който, няма да трепери при споменаването на Елизабет. До тогава мисля, че ще е най-добре ако намеря някой манастир... Ще използваш друго име и никой няма да знае, коя си...

-Да не е разумно и не желая да се женя за никого. 
Ако беше честна в началото дори не искаше и за него да се омъжва. Ако можеше да бъде самостоятелна,щеше да е най-добрия вариант. В едно завиждаше на Елизабет на нея не ис се налагаше да стъпва в ненужни бракове. Но сега повече от всичко искаше да се омъжи за него,за нещастие всичко можеше да се разпадне.
-Истината е,че не мога да мисля разумно в момента. Когато си мисля,че нещата тръгват на добре,че дори има шанс да съм щастлива с Вас. Всичко се разпада. Но истината е,че нямам избор и този път е най-разумно да избягам и да се скрия,не мога да разчитам на абсолютно никого. Каквото и да направя всеки,ще иска да поднесе главата ми на Елизабет.

- Може би не всички. - Наклоних леко глава и я погледнах. Да, положението в момента не изглеждаше никак розово. Надеждите й, че ще получи подкрепа от Франция, бяха на път да се сринат, но вярвах, че това съвсем не е края.
- Елизабет подкрепя протестантите, но католиците все още подкрепят теб Мери. Знаеш по-добре и от мен, че ако папата трябва да избира между нея и теб, би избрал теб. Затова сега е важно да намерим място на което да си в безопасност. - И двамата мислехме, че това място е Франция, но аз вече не бях толкова сигурен и нямаше да рискувам.
- Може да потърсиш помощ от тях... Убежище... Но за да се случи това, трябва да останеш жива. Нищо не е свършило още и не искам да се предаваш... Все още не. Освен това, решението на баща ми не е окончателно. Не искам да ти давам празни надежди, но ще направя всичко възможно, за да го разубедя... - Което ме подсещаше, че все още не съм изиграл всичките си карти. Ако Ватикана разбереше за плановете на баща ми да се съюзи с Елизабет, може би щеше да му даде ултиматум и тази лудост да приключи, преди още да е започнала. За сега обаче не исках да вдъхвам напразни надежди на Мери, защото беше по-добре да се осланя на реалността, а не мечтите за нещо друго.

-Прав си,макар че е по добре да се подсигуря преди всичко да е късно.
Знаеше,че имаше вариант краля да приеме сделката Елизабет можеше да бъде много убедителна по някога и сърцето и се свиваше,при възможността да бъде разделена,а още повече се страхуваше за съдбата на Шотландия,която щеше да бъде обречена. Малко си пролича,че е изплашена,и друг фактор можеше да усложни нещата,ами ако след тази вечер тя носеше дете,това щеше да е още по трагично. 
-За първи път в моя живот реагирам по този глупав начин и не зная,какво трябва и какво е редно да направя,истината е,че умът ми отказва да вземе рационално решение.
Сложи ръка на гърдите си ,като погледа и се отклони за малко усещаше,как въздух не и достигаше.

Сърцето ми се късаше като я гледах така. И донякъде разбирах през какво преминава в момента, но нямаше как да знам наистина, защото не бях на нейното място и наистина не знаех какво да кажа или направя, за да улесня нещата за нея. В никакъв случай, Мери не заслужаваше това пред което се изправяше в момента и в интерес на истината изпитвах огромна вина. Фактически нямах такава, но се чувствах така сякаш съм я подвел. Онова което се случи снощи бе провокирано от мен и сега се чувствах още по-отговорен за бъдещето й.
- Всичко ще е наред... - Минах зад нея и обгърнах малкото й крехко телце, с ръце. - Ще видиш... - Прошепнах тихичко в ухото й и вдишах дълбоко от пристрастяващия аромат, който се разнасяше от косите й... аромата на Мери, най-благоуханното нещо на света.
- Сега е важно да запазиш спокойствие и всичко ще се нареди... - Не исках да си тръгва и дори не исках да мисля, че може да не я видя никога повече или, че нещо лошо може да й се случи, докато е далеч от мен, затова просто се концентрирах върху настоящия момент и момичето в обятията ми.

Толкова защитена се чувстваше в неговите обятия не искаше това да свършва,поне той беше на нейна страна и като чели той беше единствения,който я разбираше и можеше поне малко да и помогне. Притвори очи от удоволствие,като поклати глава:
-Да се надяваме,че плановете на Елизабет няма да бъдат увенчани с успех.
Въздъхна много дълбоко,като се опитваше да прогони всички тревоги но без голям успех:
-Страхувам се,че може да бъдем разделени,тъкмо намерих щастието си тук и може някой да ми го отнеме. Не мислех,че го заслужавам,а когато е толкова близко си мисля че ще ми се изплъзне.

Напълно разбирах какво иска да каже и наистина ми се искаше да мога да направя и кажа нещо повече от това... да й дам думата си, че нещата няма да се променят, но не бях сигурен, че това ще се случи и се побърквах от мисълта, че съм толкова безпомощен в тази ситуация. Не беше ли това ирония? Бях... щях да бъда крал някой ден, а нищо не зависеше от мен и не можех да получа единственото което искам... да осигуря сигурността на единствения човек когото искам... как тогава щях да запазя цяла нация. Наистина трябваше да измисля нещо, или въобще да не си правя илюзии, че някой ден ще мога да управлявам и ще бъда добър крал.
- И аз не си представях нещата по този начин, но съдбата за пореден път ми доказа, че не бива да си правя планове без нея... И все пак, нищо все още не е загубено, Мери... Баща ми все още не е решил, а това да те изведем от замъка и да те скрием е просто предпазна мярка, докато разберем какво всъщност се случва и какво ще е решението му. Не искам да губиш надежда... Все още не. Не мога да ти обещая много, но мога да ти обещая, че ще направя всичко по силите си, ти да бъдеш моята кралица...

Извъртя се към него,като сложи ръце на раменете му и погали нежно лицето му от двете страни на бузите му. Сякаш искаше да не го изпусне от поглед,защото ако това се случеше можеше да е за последно. Надигна се леко и съвсем нежно докосна неговите устни в една кратка целувка,в следващия миг усети,как я притиска и се сгуши в прегръдките му,като си пое от неговия аромат и затвори очи. На това май му се казваше любов да намериш убежище в ръцете на любимия и целия свят да изчезне и да останете само двамата:
-Благодаря ти,че не ме оставаш да пропадна!
Не че можеше да си го позволи но сега поне знаеше,че ако тръгне да пада,ще има някой който да я спаси и няма да падне в пропастта или още повече някой да отнеме главата и,което беше най вероятно.

Притеглих я по-близо в обятията си и я задържах така един безкраен миг, а след това без да казвам и думичка, я вдигнах на ръце и я отнесох до леглото й. Поставих я внимателно върху него и самия аз се настаних там. И така мълчаливо тя се сгуши в мен. Нямаше нужда от много думи, присъствието на другия бе достатъчно, за да запълни тишината. А и може би именно от това имахме нужда сега - просто да си помълчим малко.
Нищо такова не ми се бе случвало с друга жена. Никога не бях лежал до друга жена, без да очаквам да сваля роклята й. И не, че не исках да повторим случилото се снощи. Всъщност само за това мислех в момента, но не му беше времето. Току що й бях казал, че вероятно ще се омъжа за някоя друга и дори и да не го показваше, сигурно се чувстваше ужасно и дълбоко в себе си, ме мразеше или щеше да ме намрази след време.
Сведох поглед към нея. Не ми се искаше да ме мрази. Аз изпитвах все по-силна привързаност към Мери. Толкова голяма, че даже не можех да си представя какво ще е без нея и не ми се искаше да разбирам, но осъзнавах, че може и да ми се наложи...
- Защо не поспиш... - Прошепнах тихичко. - Вече е късно... и сигурно си много уморена.

-Останете още малко,моля Ви...
Сложи ръка на гърдите му,като се сгуши в него. Най хубавото беше,че остана при нея,послуша молбата и,и не губеше доверие в него. Ако беше някой мъж,до сега беше получил всичко и можеше да не я посети или да не му пука. Но той остана,прегръщаше я,подкрепяше я и я утешаваше. Не беше,като другите мъже,за който беше чувала от своите дами.
-Благодаря Ви,че останахте не искам да си тръгвате но не е добре да ви намират в покоите ми. 
Все още никой не знаеше,дори и дамите и,не искаше да се разчуе или някой да заподозре нещо,защото можеше да е голям удар по достойнството и. Да това нямаше знаечение тя беше кралица и можеше да прави,каквото иска но все още имаше някаква надежда за нейната невиност.

Вероятно трябваше да направя точно така, но в момента се чувствах толкова добре, че не можех да намеря основателна причина, за да стана от това легло и да прекося половиния дворец, за да стигна до своята стая.
- Всички вече спят. - Никой нямаше да ме намери тук, поне не и толкова късно.
- И мисля да се възползвам от това, докато и вие направите същото, а след това обещавам, че ще се измъкна незабелязано от покоите ви...
Така й направих, а тя не възрази на желанието ми да остана, докато заспи. Отначало изглеждаше, че няма да е скоро, но в един момент явно умората си каза думата и усетих равномерното й дишане, а когато се надигнах лекичко, видях, че е затворила очи и наистина спи. Изглеждаше прелестно докато спи. Толкова крехка и невинна, че дори не смеех да дишам и мърдам, за да не я ъбудя. Мери беше като ангел. Красив ангел и всичко което исках е да е моят ангел...
Така унесен в мечти и мисли, неусетно съм заспал, държейки я в обятията си. Не се учудвах. Топлината й ме унасяше, а и бях наистина изморен от мисли. Най-нормалното нещо бе да заспя, погазвайки обещанието си, че ще си тръгна след като тя заспи.
Сутринта се събудих преди нея. Може би бяха минали само няколко часа и слънцето още не беше изгряло и аз се изкушавах да се върна към съня си, но вероятно не беше добра идея да го правя, затова впрегнах всичката си воля да се изправя, но промяната в позицията ми, разстрои съня на Мери и тя по хлапашки разтърка натежалите си клепачи.
- Хей... Съжалявам... Не исках да те будя... Продължавай да спиш... Още е много рано... - Казах и я целунах по нослето.

Оказа се че много и се спи но въпреки това се опита да го хване за ръката но бързо се сети,че е редно да тръгва. Целуна го сънена и го пусна да си ходи макар да не искаше. Щом си тръгна се сгуши на възглавницата на която той беше лежал за да усеща аромата му. Събудиха я рано,за да я приготвят за деня. 
Разхождаше се с дамите си,когато една от дамите и я дръпна:
-Вижте това е братът на принц Себастиан,бил е на учени в чужбина,върнал се е преди дни но едва сега е дошъл в замъка.
Не си го спомняше,явно наистина не беше в замъка. Друга от придворните се появи:
-Но не е син на кралицата,краля си има наложница и е син на наложницата.
Което до някаква степен го правеше по груб начин "бастер" или копеле. Груба дума но е до някъде факт. Въпреки всичко това не я засегна много продължи напред. Всъщност никой не предполагаше за истинската цел Себастиан да се върне. Краля не искаше да изпуска питомното,за да гони дивото и плана му беше да се съгласи с Елизабет но да омъжи Себастиан за Мери,така с един коршум два заека.

Почти не бях мигна миналата нощ, а днес ме очакваше натоварен ден. Всеки момент се очакваше пристигането на брат ми, но това дори не беше важно сега. Всичко което исках да знам е, какво е намислил баща ми и да намеря вариант да го разубедя или в най-лошия случай да намеря път за бягство на Мери, ако това стане наложително.
Веднага след като се събудих се видях с двама от рицарите си и мои близки приятели от детството, които не веднъж са рискували живота си заради мен. Сега го правеха отново, само защото ги бях помолил да шпионират баща ми. Новините не бяха чак толкова добри. По тяхна информация, преговорите протичаха ускорено и може би скоро щяха да приключат, което не ме устройваше. Трябваше да направя нещо и то веднага. Наредих на Пиер да наеме карета, в случай, че Мери трябва да отпътува. Естествено не беше нужно да му казвам, че всичко трябва да остане в тайна. И докато той тръгна да изпълни това мое нареждане, с Жак поехме по южния коридор към тронната зала, където очаквах да е баща ми, но докато вървяхме пред нас най-неочаквано изскочи Себастиан...
- Братко! - Възкликнах изненадано и след първоначалното стъписване го прегърнах. Мъжка здрава прегръдка и после го пуснах.
- Здравей братко.
- Радвам се да те видя. Очаквах пристигането ти, но нямах представа, че ще е днес. Как си... - Огледах го. Беше се променил. Сякаш беше станал по-висок и си беше пуснал брадичка. - Как пътува... - И докато говорехме, забелязах Мери. Разхождаше се с дамите си и явно съм я гледал толкова втренчено, че в един момент Себастиан спря да говори и се обърна да види какво гледам.
- Кое поред влюбване за тази седмица е това ангелско създание?
- Никое... Тя... Това е Мери... Кралицата на Шотландия и ще бъде моя съпруга. - Казах го с такава увереност и не малка доза гордост, че сякаш точно това ми бе необходимо, за да знам, че без значение какво се случва, точно това ще е моята съпруга.
- Запознай ни... - Каза брат ми, а аз бързо кимнах и го поведох към тях. Не след дълго ги настигнахме и спряхме.
- Кралице... - Всички мъже се поклонихме галантно на дамите, но аз единствен имах честта да целуна ръката на моята любима. - Това е брат ми... Себастиан... Изгаряше от нетърпение да се запознаете... - Засмях се и отстъпих леко назад, за да му дам възможност, той също да целуне ръка на моя красив ангел.

Наистина остана малко се изненада,защото не очакваше да дойдат толкова бързо. А и до сега не предполагаше за съществуването на брат. Явно го бяха пазели дълго в тайна или просто не е ставало на въпрос или не е толкова съществено. Дамите се поклониха,как то и тя,като подаде ръката си. Лицето и показваше наистина изненада но и беше топло и приветливо:
-Простете ми до сега не съм предполагала за вашето съществуване. Надявам се да не ви засягам с това,въпреки всичко за мен е удоволствие да се запозная с Вас.
Естествено показваше това,че е изненадана и че се държи спокойно. Погледна за миг към Франс,като се радваше него повече да види,сърцето и прескочи няколко туптения,а бузите и леко поруменяха. Усети,че става прекалено неконфортно и се усмихна и весело каза:
-С дамите ми сме тръгнали на ранен обяд,ще ми бъде много приятно да се присъедините,сигурно сте уморен и мое би гладен от дългия път. 
Щеше да и е приятно да прекара повече време с тях:
-Ако нямате по важни дела естествено.

Мери се засмя весело с всички на шегата,погледна леко с периферното си зрение,към Франс,като му се усмихна някак загадъчно. Трябваше да се прави,че не знае за плановете на краля и да се радва за бъдещата си сватба но някак не можеше и въпреки всичко,щеше да се опита да заобиколи нещата:
-Благодаря Ви,за сега нещата вървят много добре и ако Бог е решил скоро негово височество принца,ще се сбогува с ергенския живот.
И тя умееше да се шегува,искаше да покаже,че може малко да се успокоят и  да говорят по свободно с нея,въпреки че беше кралица,те се движеха в тесен кръг и можеха да си позволят да бъдат малко по свободни в разговорите,а и не искаше прекалено много да се напряга и без това хиляди мисли и страхове се въртяха в главата и. Стигнаха скоро до касивата беседка,като Франс и помогна да седне на меките възглавници,имаше прекрасно отрупана трапеза:
-До кога сте тук,може би сте дошли заради сватбата. 
Хареса и това,че Франс се оживи,в компанията на брат си,сякаш всичко беше добре. И тя имаше участие за неговото щастие но и брат му сякаш го запълаше. По едно време се сети нещо:
-А,сега си спомням,Вие бяхте онова момче,което ме целеше череши...
Сега се сети,лицето беше променено но не и очите. Обърна се към Франс:
-Брат Ви винаги бягаше щом ме видеше. За това не ви помня добре...

- Да, трябва да колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че красивите момичета, винаги са плашели брат ми. - Жак се изсмя гръмогласно, на плоския ми коментар.
- Не го съди жестоко. - Продължих в същия шеговит тон. - Просто е страшен ръб, който показва чувствата си по странен начин.
- Толкова се радвам да те видя отново братко, а твоите нескопосани шеги, винаги са ми липсвали. - Отвърна саркастично той и си откъсна няколко зърна грозде, които подхвърли между устните си.
- Обстановката се разчупи и разговора тръгна някак естествено и непринудено. Себастиан разказваше за своите преживявания в чужбина и всички се смеехме на историите му. Храната беше вкусна, компанията приятна, а виното сякаш не спираше да се лее.
- По - полека Жак, този път няма да те нося, когато се насвяткаш до припадък. - Заявих, когато забелязах, че започва да почервенява и това бе сигурен признак, че е на път да прекали.
- Добре, че брат ти е тук... - Отвърна ми той и пак всички се засмяха, макар и само по себе си това изказване да не бе смешно. Вероятно всички ни бе хванало по малко и ранният ни обяд се превърна в продължително угощение, докато един прислужник не дойде да повика Себастиан. Баща ми искаше да го види, затова той тръгна и останахме само аз и Мери, Жак и Кена, които съвсем изгубиха интерес към нас.
- Да се поразходим... - Подшушнах на Мери и я хванах за ръка, отвеждайки я към храсталаците от цветя, където щяхме да имаме по-голямо уединение и щях най-накрая да вкуся устните й, за които жадувах толкова силно.