Re: Мери и Хенри

by **.Ребека.** Пон Мар 30, 2015 4:05 am

Сутринта беше толкова красив не искаше да го оставя но щяха да я търсят . Не биваше да има излишни приказки,сърце не и дваше но не трябваше,иначе можеше някой да развали всичко. Но се чувстваше прекрасно,когато е с него,спокойна.
Трябваше да мине за закуска,и успя но след това се отдели в покоите си,като вчесваше бавно косите си замечтана в огледалото. Бедрата и малко гореха,чувстваше някакъв лек дисконфорт,който и напомняше за вечерта. Обърна се веднага,сърцето и се разтуптя,защото знаеше кой чука. Една от дамите и отвори вратата,като пусна принца вътре. От нея не се страхуваше,и знаеше че ще пази тайна. Втурна се към него,като го целуна:
-Как сте принце?

by **Дейвид** Пон Мар 30, 2015 8:06 pm

Въпреки че отвърнах на целувката й, присъствието на Кена не ми се нравеше. Затова и когато хвърлих поглед към нея, не бе особено топъл.
- Чувствам се превъзходно... - Отвърнах и отново погледнах към момичето.
- Кена защо не се разходиш малко? - Не беше предложение по скоро заповед. Исках да отделя нужното внимание да Мери, а не бях сигурен че искам да говоря пред една от дамите й. Тя долови веднага намека и след като се поклони, излезе безшумно от стаята на Мери. Едва когато останахме сами, аз погледнах надолу към нея и й се усмихнах.
- Не те намерих до мен, когато се събудих... - Беше малко като укор, но поднесен по мил начин и придружен с целувка.
- Как се чувстваш? - Отдръпнах се леко и я огледах. - Всичко наред ли е? - Така и не бях попитал снощи, а тази сутрин нямах възможността да го направя, защото се би тръгнала.
- Не съм те наранил, нали? - Изглеждаше добре и вероятно не бях, но бях длъжен да попитам, за да нямам никакви съмнения.

by **.Ребека.** Вто Мар 31, 2015 2:46 am

-Невероятно се чувствам,нямах търпение да те видя отново.
Каза тя и по лицето и личеше,че наистина го беше чакала и се радваше,че той е толкова загрижен и че не се е направил,че нищо не се е случило. Можеше и това да се случи,щом вече е получил това,което иска:
-Съжалявам че се измъкнах така,искаше ми се да остана при вас. Но се страхувах,че може да тръгнат слухове,ако не ме намерят в покоите ми. Повече от всичко исках да се събудя в прегръдките Ви.
Притисна се към него и отново изпита онова прекрасно блаженство и защита,сякаш ако земята пропаднеше под краката и,той щеше да я защити и нищо нямаше да и се случи:
-Не вярвах,че може да се чувствам толкова добре...
Не можеше да каже,че той поражда ново желание и чувство в него,защото нямаше толкова опит и не знаеше,как може да прозвучи това,а всичко се криеше просто от нуждата и от това,че и е харесало. А,и честно да си признае,не знаеше,какво да направи,за да му покаже това,което чувстваше. Да нямаше опита,като на жените с който е бил и малко я дразнеше и се страхуваше,че ако не я сметне за добра или му омръзне,можеше да не я потърси,а това би я съкрушило. Вярваше просто на думите му,че се е влюбил в нея и че я обича.

by **Дейвид** Вто Мар 31, 2015 3:50 am

Обяснението й на това защо не я намери до мен сутринта малко ме успокои. Всъщност беше доста логично, но аз си бях помислил съвсем различни неща, когато не я намерих. Дори бях решил, че съм я наранил и тя не иска повече да ме вижда, но сега всичко беше ясно и аз бях спокоен и щастлив, че е отново в ръцете ми.
Пръстите ми минаха под брадичката й и леко я надигнах. После целунах устните й, дълго и продължително, така както вероятно щях да направя, тази сутрин ако я бях намерил до себе си. Тази целувка накара тялото ми да изтръпне. Почувствах онова приятно чувство от снощи. Чувството да съм с нея и в нея. Исках да го усетя пак. Да се почувствам отново по този начин.
- А не очакваше ли да се чувстваш така? - Това малко ме изненада. Не била очаквала да се чувства добре? А как е очаквала да се чувства? Все пак това бе нещо хубаво, ако има привличане.

by **.Ребека.** Чет Апр 02, 2015 1:48 am

-Не ме разбирайте погрешно,просто надхвърли очакванията ми. Мислех,че ще е хубаво но се оказа,че е невероятно.
Прехапа долната си устна,и го погледна малко засрамено. Малко я беше срам да говори за това но искаше да види,че наистина и е било хубаво,дори малко,че иска дори още,макар че това е трудно за разгадаване но се четеше по погледа и,а и тялото и вече реагираше да този порив и желание:
-По малко от месец и ще мога да заспивам до вас и да се събуждам до вас.
Премина с ръка по гърдите му,в нежна ласка,надигна се и го целуна но тя стана малко по страстна но не можеха да се увличат,защото някой можеше да заподозре нещо.

by **Дейвид** Чет Апр 02, 2015 2:35 am

- Струва ми се като цяла вечност. - Казах и поставих ръце на врата й, после се наведох и я целунах отново. Продължаваше да бъде толкова привлекателна за мен, дори и след като я имах. По принцип губех интереса си към жените, веднъж щом ги получа, но към Мери този интерес се засилваше. Беше малко плашещо да изпитваш толкова силна привързаност към някой, но и в същото време толкова приятно. Когато съм около нея не мислех за нищо друго.
- Може би ще говоря с баща ми, да ускорим нещата. - Отдръпнах се леко, за да видя реакцията й.
- Имам предвид, че ще се случи рано или късно, а лично аз предпочитам да е рано... - Така щях да мога да я имам без да се чувствам виновен заради това. И нямаше да се налага да се крием повече.

by **.Ребека.** Чет Апр 02, 2015 3:24 am

-Сигурно,ще го изумите,защото до преди това не ме искахте...
Пошегува се тя но я зарадва неговия ентусиазъм да бъде с нея,да се случат нещата по рано. А,и нищо не пречеше да стане малко по бързо.
-Ще е хубаво ако се случи по скоро,нощите ми може да се превърнат в кошмари... Иска ми се да съм с вас...
Надяваше се тази вечер да може да се измъкне или той да дойде при нея,по скоро,ако той дойде,щеше да е добре,защото никой нямаше да се усамни,ако не го намери в стаята. А,за нея беше много по различно:
-Ще отиваме ли на вечеря?

by **Дейвид** Чет Апр 02, 2015 3:55 am

Усмихнах се лекичко и я целунах отново, преди да се откъсна от нея.
- Да, ще присъствам на вечеря, но сега трябва да свърша някой неща. - Наистина трябваше да говоря с баща си и то не само за брака ми с Мери.
- Ти си почини или може да се разходиш, времето изглежда е много приятно днес. - Макар че аз не бях излизал. След като се бях събудил, бях дошъл направо тук.
- Знам, че обичаш да се разхождаш навън. - Пък и подаръка от баща ми за нея, вероятно също имаше нужда от разходка, макар и да имаше слуги, които можеха да извършат това вместо нея. Мери бе кралица и в задълженията й не влизаше разходка на кучета, но можеше да го прави ако има желание за това.
- Аз ще се опитам да не мисля за теб и за снощи, за да успея да свърша малко работа, но се съмнявам, че ще излезеш от мислите ми...

by **.Ребека.** Пет Апр 03, 2015 2:15 am

-И Вие също,едва ли бих могла да спра да мисля за вас.
Той тръгна,а на нея и трябваха няколко минути да се успокой,след това тръгна. Разходи се с придворните си приятелки,като не спираше наистина да мисли за него. Дамите казаха,че нещо се е променило в нея,че сияе и е много щастлива и развеселена но тя каза,че е заради сватбата и те и повярваха,защото беше много скоро. Вечерта се появи на вечеря,където беше и принца,усмихваха се един други му но не даваха почва за приказки,държаха се както обикновено се държаха. Вечерта се отдели малко по рано,каза че е уморена умишлено за да не се набива много на очи.
Взе си приятна вана,и я подготвиха за сън,бързо ги разкара,защото искаше да остане сама и да може да се измъкне но малко я достраша,някой да не я хване или види. Чудеше се и дали той,ще иска да дойде. Пъхна се под зависките но в умът и се блъскаха ужасно много мисли. Надяваше се той да дойде при нея.

by **Дейвид** Пет Апр 03, 2015 2:30 am

На вечерята не си позволих да ми проличи, но разговора с баща ми не ме минал много добре. Дори не бях стигнал до частта с ускоряването на сватбата, защото той имаше друга новина за мен. Новината, че най-вероятно сватбата ми с Мери няма да се състои, защото Елизабет, която вече се е възкачила на трона си изпраща пратеник, който да ни предложи съюз. Съюз под формата на брак и естествено баща ми нямаше нищо против това. Всъщност бе доста щастлив. Ако успееше да се договори с посланика на Елизабет, нямаше да се налага да води война, за да превземе трона й, а щеше да ме ожени за нея.
Не исках да казвам нищо на Мери, защото нищо още не беше решено. Можеше всичко това да е един огромен фарс. Не исках да я карам да се чувства зле и да се притеснява, че няма да се оженим особено след като ми се бе отдала. Това щеше да я съсипе. Мен също ме притесняваше. Притесняваше ме това, че ако разбере ще ме намрази и няма да ми прости никога, че съм я обезчестил. Можеше да обвини и самата себе си, че ми се е отдала... Божичко, главата ми направо щеше да се пръсне. Как изобщо се случи всичко това?
Преди да си легна реших да мина през покоите й. Надявах се тя да не е заспала вече. Почуках тихичко на врата, за да не я събудя, ако вече спи и зачаках пред нея.

by **.Ребека.** Пет Апр 03, 2015 3:02 am

Подскочи,когато чу,че някой чука. Прибяга бързо до вратата,беше по нощница и му отвори,като се скри зад вратата,сякаш да не я види,макар че щеше да я види. Той веднага се доближи до нея,като я обгърна и я зацелува. В,нея отново пламна невероятен пламък,който стопли цялото и тяло. Отново усети прекрасното желание,което той пробуди в тялото и. Нежната и жеснтвеност се затопли,като усети нежната влага:
-Нямах търпение,да сме отново заедно...
Повдигна я и я отнесе на леглот,тя леко се засмя,а той се възползва и я целуна по врата. Положи я нежно на леглото,оказвайки се върху нея. А,тя не се страхуваше от него,желаеше го:
-Ще останете ли при мен?

by **Дейвид** Пет Апр 03, 2015 3:34 am

В първия момент се подадох на първичния си порив, а и виждайки я с тази нощница, която прозираше, нямаше какво друго да направя, освен да й се нахвърля, но въпроса й ме стъписа. Естествено в него нямаше нищо необичайно, просто аз се почувствах зле, защото вече не можех да й обещая, че ще остана с нея. Не и при така създалите се обстоятелства. Беше много вероятно да няма сватба. И аз знаех това, а щях да се възползвам отново от нея.
- Да... Ще остана за малко, но вероятно не е добра идея да оставам за през цялата нощ. - Казах и се опитах да се усмихна, макар точно това да бе ужасно трудно в този момент. В главата ми отново започнаха да се блъскат хиляди мисли за това което бе казал баща ми по-рано.
- Не искам някой да разбере... Бях внимателен когато идвах, но... Знаеш живеем в замък на който стените са тънки и трудно може да опазиш нещо в тайна. Но не се тревожи, все още съм тук и ако зависеше от мен, щях да си остана тук завинаги.

by **.Ребека.** Съб Апр 04, 2015 3:21 am

-Да,разбирам...
Радваше се на всеки миг с него,колкото и малък да беше той. Да искаше да има повече време с него но това беше лукс с който беше разно да се сдобие. Само да се омъжи за него и нещата щяха да са много по различни:
-Говорихте ли с краля за сватбата,какво е неговото решение?
Този въпрос я вълнуваше,защото искаше всичко да се задвижи малко по бързо. Все пак и не искаше да насилва съдбата,като разгневят краля,заради тяхното припиране:
-Надявам се да е решил и да забързаме сватбата.
Ръката и нежно премина по лицето му,вплете се в меките му коси,като нежно. Очите му блестяха но бяха и някак огрижени имаше нещо може би и той се притесняваше,да не ни разкрият.

by **Дейвид** Съб Апр 04, 2015 3:30 am

Как можех да й кажа, какво е решил баща ми? Как, когато в очите й виждах толкова голяма надежда и нетърпение всичко да се случи по-скоро. Всъщност до преди няколко часа и аз имах същия поглед. В сърцето си таях абсолютно същата надежда, защото това щеше да означава, че съвсем скоро ще може да влезем в тази стая и да не излезем поне седмица от нея.
- Всъщност не успях да говоря с него. - Дори и да исках, не можех да й кажа за плановете на баща ми, а и все още разчитах на това, че цялото това нещо с предложението на Елизабет ще се окаже въздух под налягане. Сигурно бе чула за плановете ни с Мери и това бе единствената причина да иска брак с мен. Искаше да е сигурна, че с Франция зад гърба си, Мери няма да предяви претенции за трона й, а точно това щеше да се случи след сватбата. И това също не можех да кажа на Мери, защото ако разбереше, че ще се ожени за мен не за да прекрати една война, а за да започне друга, вероятно никога нямаше да се съгласи.
- Исках да говоря, но се оказа прекалено зает с други дела и не ни остана време да говорим за нашата сватба. - Целунах я по нослето.
- Не се тревожи, сигурно няма да има нищо против. - Бях усъвършенствал умението си да лъжа, но за първи път не исках да изричам лъжи.

by **.Ребека.** Съб Апр 04, 2015 3:48 am

-Простете ентузиазма ми не искам да припирам никой,а още по малко да ядосвам негово величество. Би било хубаво да го намерите в добро благоразположение иначе може да откаже.
Отново се чувстваше сигурна и прекрасно в неговите обятия,нямаше нищо по прекрасно от това отново да е с него. Цял ден беше мечтала за това да бъде с него:
-Знаете ли защо не мога да получа писма от дома си,обикновено ми пращат писма редовно но на последък сякаш се губят писма.
Може би имаше нападения,или убиваха вестоносците. Надяваше се положението в Шотландия да е наред,за първи път беше толкова далече и не знаеше,какво се случва,а нападенията бяха започнали да стават все по жестоки.

by **Дейвид** Съб Апр 04, 2015 4:07 am

Излегнах се на леглото по гръб и се загледах в тавана, замислен за всички лъжи, които трябва да изричам, в името на това да не си тръгне още сега. Ако само подозираше какво се случва в действителност, изобщо нямаше да е толкова щастлива да ме види или покани в покоите си. Вероятно щеше да отпътува с първия кораб за Шотландия и никога повече нямаше да я видя.
- Какво? - Попитах разсеяно и се опитах да върна лентата няколко секунди назад, за да си припомня въпроса й.
- А... Ъъъ... - Заекнах не знаейки как точно да отговоря. Със сигурност не бях наясно защо не получава писма, но очакваше някакъв отговор от мен, а аз не бях сигурен какво точно да кажа. Умът ми бе на съвсем друго място в момента.
- Пътят е дълъг... - Казах, като се надявах това да обяснява всичко, но по изражението й съдех, че далеч този отговор не е задоволителен за нея. - Вероятно съвсем скоро ще получиш вест. Би трябвало нещата да са по-спокойни. Предполагам, че колкото и да се опитваме да запазим тайната за годежа ни, в замъка има много шпиони, които са уведомили когото трябва за нея. А аз лично се уверих, че те са чули за годежа. - Намеквах й, не по скоро й казвах, че кралицата на Англия вече трябва да знае за плановете ни и по всяка вероятност да обмисля отстъпление.
- Надявам се, че тази новина ще вразуми и стресне когото трябва и може би когато войските ни стигнат до границата, няма да има с кого да се борят. Не се тревожи наистина. Да няма новини е хубаво нещо, защото най-бързо пристигат лошите.

by **.Ребека.** Съб Апр 04, 2015 4:23 am

Обърна се и легна на рамото му,като сложи ръка на гърдите му. Да лежи до него просто еи така,я караше да се чувства спокойна,защитена и за малко всичко изчезваше,не съществуваха проблеми. Целуна го по брадичката и се сгуши в него,притваряйки очи от удоволствие:
-Понякога може да съм прекалено параноична...
Надигна се малко за да види лицето му:
-Изглеждате ми уморен,угрижен...
Изпитваше потребността да му помогне,и той да се почувства добре и спокоен,както тя се чувстваше. Обичаше го и искаше всико за него. Той я правеше много щастлива. Тайничко се надяваше и нещата от предната вечер да се повторят но не знаеше,как да подходи и дали не е прекалено уморен.

by **Дейвид** Съб Апр 04, 2015 4:33 am

Прокарах ръка по рамото й, галейки го нежно.
- Може би наистина изглеждам така. - Въздъхнах тежко. - Но само изглеждам... Когато си около мен, забравям за грижите си. - Тази вечер явно щеше да мине под мотото на лъжата, защото продължавах да ги редя една след друга. Е това специално не беше съвсем лъжа, защото в нейната компания се чувствах значително по-добре, но и не можех да забравя напълно.
- Ти си като глътка чист въздух... - Завъртях глава към нея, за да я погледна. - Понякога наистина мразя това място и се радвам, че си тук, за да го мразя малко по малко, когато получа причина за това. - Протегнах ръка, докосвайки лицето й, а после залепих устни за челото й.
- Къде беше до сега Мери? Как не съм разбрал по-рано колко очарователна си ти?

by **.Ребека.** Пет Май 22, 2015 3:17 am

Думи те му и стопляха сърцето,да чуе такива думи от мъж направо си беше мехлем за ушите,а особено от него. Той се държеше дистанцирано,а към нея разкриваше чувствата си,както и тя към него. Ръката и плавно се повдигна към лицето му,като премина през нежното му лице и се спря на бузата му. Остана загледана в прекрасните му очи и се чудеше,как всичко се случи по този начин:
-Никога не съм предполагала,че мога да се влюбя в човек,за който ще имам уречен брак. Мислех си,че е илюзия,че хората са нещастни. Но сега вярвам,че ще бъдем много щастливи. Винаги ще бъда твоя подкрепа и винаги,ще те обичам.
Това беше обещание силно почти колкото обет. Защото тя наистина го обичаше и щом кажеше нещо то се случваше. Щеше да направи всичко,дори да влезе в огъня ако се налага за него:
-Явно сме чакали точно това! Или по скоро да дойде времето...
До някъде беше така,те бяха предопределени още като деца но времето ги разделяше няколко пъти,за да ги събере отново или поне така се надяваше тя.

by **Дейвид** Пет Май 22, 2015 3:43 am

Чувах високо и ясно всяка дума, която изричаше и усещах някакво странно и неприятно усещане в стомаха. Не знаех на какво се дължи всичко това. Не трябваше да ми пука чак толкова много за нея и чувствата й и в същото време не спирах да си мисля как би се почувствала ако разбере какво може да се случи. Не исках да я видя наранена, загубила короната и живота си, а осъзнавах, че е много вероятно това да се случи, ако не получи подкрепата на Франция. Вендетата на Елизабет бе лична. Бях сигурен в това, защото от където и да го погледнеш не си заслужаваше да превзема Шотландия, дори и целта й да е Франция. Все пак преди да стигне до нас, ще загуби много от войските си и накрая ще загуби пагубно от нас, затова нямаше друго обяснение, освен лична неприязъм или по скоро параноичен страх, че някога Мери може да предяви претенции към короната й. И тези претенции щяха да са силно подплатени, ако е женена за бъдещия крал на Франция. Много хора щяха да я подкрепят, както до не много отдавна се надяваше и моя баща.
- От къде знаеш, че това е любов? Влюбвала ли си се преди? - Попитах, повече заради себе си. Исках да знам как да разпозная това чувство, ако някога го изпитам и аз. Дали това което чувствах към нея бе любов? Или бе чисто и просто привличане, което щеше да си замине след време и заради което рискувах да си навлека гнева на баща ми, който вече недоумяваше поведението ми, защото първо се тръшках, че не искам да се женя за Мери, а сега, че искам точно това. Беше ми трудно самия аз себе си да разбера, как да очаквам другите да го направят?

by **.Ребека.** Пет Май 22, 2015 3:55 am

-Всички бяха прави,че когато се влюбиш сам,ще разбереш дори без да си знаел преди. Никога никой мъж не съм допускала толкова близко до себе си. Вие обземате мислите,съня ми,не мога да спра да мисля за Вас. Ако се разделя от Вас дори за миг се чувствам сякаш съм изгубила нещо. Сякаш нещата без Вас губят смисъл,сякаш са безлични. Около Вас обаче всичко се променя,променяте сякаш всичко около вас. Правите ме щастлива и по важното е искам и аз вас да направя щастлив. Искам да споделя това с вас.
Сладкия и смях се разля като сладко вино и погали ушите му,както глътката нежно галеше непцето:
-Държа се глупаво,никога не съм се държала така,усещам се като,че мога да полетя,като някоя птичка и сякаш пърхат пеперуди. Толкова е странно,а щом е странно и ново,значи е любов.

by **Дейвид** Пет Май 22, 2015 7:17 pm

Надигнах се малко и протегнах ръка към лицето й. Положих нежно длан върху него и я погалих ласкаво. Наистина бе най-крехкото и невинно нещо, което съм държал в ръцете си. Около нея ставах толкова различен. Беше невероятно как успяваше да ме промени.
- Въобще не си глупава, Мери... - Казах тихичко, загледан в големите й, невинни очи. - Ти си много неща, но не и това. Всъщност се възхищавам на твоята способност да си толкова открита и наясно със себе си. - Искаше ми се и аз да съм толкова решителен и да знам какво искам, но бях далеч по неуверен що се отнася до любовта.
- Проявяваш тези качества от малка, а сега и много други, на които се възхищавам. Сигурен съм, че името ти ще се помни дълго след нас... - Допрях устни до нейните, едва едва. Не знам дали можеше да мине за целувка, но за мен беше нещо повече от това.
- Винаги знаеш какво искаш и още от малка, намираш начин да го получиш. Ти си боец. Водач. Неповторимо красива жена... - Това последното дори не беше комплимент, а самата истина.

by **.Ребека.** Съб Май 23, 2015 5:02 am

Почувства се много приятно,да чуе такива неща за себе си от него,и да определено вярваше,че ги казва с най-дълбока искреност. Караше я да се чувства още по добре,сякаш можеш да лети. Притисна се към него в прекрасните му и сигурни обятия. От това имаше нужда сега. Пое си дъх и издиша,като сякаш свали товар от раменете си. С него можеше да се освободи,да се чувства в безопасност:
-Благодарна съм Ви,че споделяте всичко това. Знам,че е трудно един мъж да споделя,а още повече мъж,като Вас. Но се чувствам прекрасно,да знам,че мислите толкова хубави неща за мен. Обикновено хората,ме смятат,за дистанцирана,до някъде строга но все още всички ме мислят за дете. Или по скоро ме подценяват заради това,че съм жена.
От последното нямаше как да се избяга но и стана хубаво,да разбере,че поне за един мъж на тази земя,не беше просто жена,а нещо повече от това,разумен човек,който можеше да взема решения. Надигна се бавно,загледа се в прекрасните му очи,надигна се и нежно докосна устните му със своите,а щом се отдръпна тихо каза:
-Вие сте най-прекрасния дар,не бих могла и да мечтая за по достоен съпруг от Вас,който ме цени който се държи по невероятен начин.

by **Дейвид** Съб Май 23, 2015 5:15 am

Когато Мери бе наоколо, сякаш всичко останало около мен спираше да съществува. Тя имаше този ефект. Може би имаше нещо в гласът й, което ми действаше успокояващо или пък в топлината която излъчваше, или може би дори в очите, а можеше да е и съвкупност от всички тези неща, но успяваше да прогони мислите за баща ми, желанията му и Елизабет. Сега мислех само за нея и колко е красива. За снощи и колко хубаво ми беше с нея и как искам да го повторим. Почти не си спомнях, защо още не съм предприел нищо по въпроса. Доводите ми бяха глупави. Аз вече я бях обезчестил и по-лошо от това нямаше как да стане. Дали щеше да е веднъж или няколко, разликата щеше да е само в главите ни. А и тя все още бе тук. Губех време. Можеше съвсем скоро да ми се иска да я имам и да не мога. Но беше ли редно спрямо нея? Дали и тя щеше да иска да е с мен, ако знаеше, че може и да не се оженим?
- Ако не бяхме сгодени, щеше ли да бъдеш с мен? Щеше ли да си толкова щастлива и влюбена, ако нямах войски, които да изпратя, за да спасят страната ти? - Дали се бе замисляла въобще върху това, че чувствата й, може да не са съвсем истински, а плод на благодарност и заблуда. Беше ли възможно да се е самоубедила, че е влюбена в мен, само защото короната ми бе привлекателна и изгодна за нея, в момента.

by **.Ребека.** Съб Май 23, 2015 5:30 am

Не се замисли дори за миг,щеше да му отговори веднага:
-Да обстоятелствата са такива сега. Но ще ти повторя нещо,което ти казах и преди и то е,че сме били предопределени да бъдем заедно. И,каквато и пречка да е имало или да има,съм сигурна,че отново ще ни събере.
Да не отговори на въпроса му изцяло и сега,щеше да го направи:
-Научих се за да изключвам поне на моменти,държавните задължения и беди,който сполетяват моята страна. Защото,ако не го направя,ще се побъркам и не бих била в състояние да водя,какъвто и да е било нормален живот. Истината е,че в началото бях малко изплашена,страхувах се от намеренията Ви,не ви бях опознала,както сега. Да изпитвам благодарност от това,че ми помагате но тя е една причина от хилядите,за който се влюбих във вас. Вие сте наистина добър и щедър,мислите разумно,строг сте,и понякога непреклонен но това са по скоро качества. Сигурна съм,че ако всичко стоеше по различен начин и времето не ни притискаше,щях ме да имаме повече време да се опознаем.

by Sponsored content